Делото се отнасяше до начина, по който Европейската комисия гарантира, че Румъния изпълнява изцяло решение на Съда на Европейския съюз относно незаконния отказ за издаване на лични карти на румънски граждани с местоживеене в други държави членки.

Омбудсманът установи, че въпросът изглежда се развива на национално равнище и че Комисията наблюдава ситуацията активно и на разумни интервали от време.

Омбудсманът приключи случая със заключението, че на този етап не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът обаче поиска от Комисията да я информира в срок от шест месеца за своята оценка на изпълнението на съдебното решение от страна на Румъния и за всички по-нататъшни действия, предприети от Комисията.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), относно сътрудничеството ѝ с органите на държавите членки, Обединеното кралство и Frontex във връзка с дейностите за борба с контрабандата в Ламанша. Европол определи 197 документа като попадащи в обхвата на искането и отказа достъп до всички тях. Като отказва достъп, Европол твърди, че оповестяването на документите би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения на Европол. 

Проверяващият екип на Омбудсмана провери извадки от спорните документи и се срещна с представители на Европол. Въз основа на това и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите и агенциите на ЕС, когато считат, че обществената сигурност и международните отношения са изложени на риск, омбудсманът установи, че решението на Европол да откаже публичен достъп не е явно погрешно.

Като се има предвид, че засегнатите обществени интереси не могат да бъдат заменени от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът приключи проверката, като установи, че не е налице лошо управление от страна на Европол.

Жалбоподателят е поискал от Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи относно подкрепата на ЕС за управлението на миграцията в Кипър. Комисията установи, че четири документа попадат в обхвата на искането: два доклада от заседания, брифинг и експресен доклад, но е предоставен достъп само до части от експресния доклад. Като отказва достъп до другите документи, Комисията се позовава на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването може да засегне обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения, както и процесите ѝ на вземане на решения. Когато Комисията не отговори на искането на жалбоподателя за преразглеждане („потвърдително заявление“) в рамките на приложимия срок, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията (изцяло) да оповести исканите документи и екипът за проверка на Омбудсмана провери въпросните документи. Въз основа на проверката омбудсманът сподели с Комисията предварителното си становище, че може да бъде предоставен по-широк достъп до документите. Малко след като омбудсманът изпрати предварителното си становище, Комисията прие своето потвърдително решение относно искането за достъп на жалбоподателя, в което потвърди първоначалната си позиция и отказа по-нататъшен достъп. Омбудсманът поиска среща между своя разследващ екип и представители на Комисията, за да получи допълнителни разяснения относно позицията на Комисията.

Омбудсманът изрази съжаление, че Комисията не е предоставила по-широк достъп до докладите от заседанията и до инструктажа в хода на своята проверка. Като се има предвид, че Комисията потвърди позицията си в потвърдителното решение и по време на срещата с разследващия екип на Омбудсмана, Омбудсманът счете, че разглеждането на въпроса в контекста на този случай няма да бъде полезно. Омбудсманът обаче очаква Комисията да вземе предвид подробната ѝ оценка, когато разглежда бъдещи искания за публичен достъп до брифинги и доклади от заседания като разглежданите.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MAS), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за „по-добро регулиране“. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е проверила съответствието на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.   

Омбудсманът започна проверки по трите случая. Тя е получила писмения отговор на Комисията и по трите случая, проверила е съответните досиета на Комисията и нейните разследващи екипи са се срещнали с представители на Комисията в контекста на две разследвания.

Комисията отговори, че правилата за „по-добро регулиране“ не са обвързващо законодателство, а набор от инструменти за създаване на политики за събиране на съответната информация, които следва да се прилагат по пропорционален начин. Тя също така заяви, че е събрала всички съответни доказателства преди приемането на въпросните законодателни предложения, консултирала се е със заинтересованите страни и е провела оценките на съгласуваността в областта на климата и междуведомствената консултация в съответствие с приложимите правила.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи редица процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила законодателните предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление.

По-специално омбудсманът установи, че Комисията е възприела широко тълкуване на понятието „неотложност“ и не е обосновала в достатъчна степен „неотложността“ на законодателните предложения спрямо обществеността и не е документирала своите дерогации от приложимите правила за по-добро регулиране. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е въвела процедура, която да гарантира, както се изисква от Договорите и съдебната практика, прозрачна, основана на доказателства и приобщаваща подготовка на „спешни“ законодателни предложения. Освен това Омбудсманът установи, че като не е водила подходяща документация за задължителните проверки за съответствие на своите предложения с целите на ЕС в областта на климата, Комисията не е действала по отговорен начин.

За да се справи с тези недостатъци, Омбудсманът отправи две препоръки. Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от изискванията, определени в правилата. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи четири предложения, които включват изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения и гарантиране, че доказателствата в подкрепа на неговите предложения се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството.