Уважаема г-жо Б.,
Уважаема г-жо Л.,

На 2 април 1998 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с предполагаемото неприлагане от нейна страна на член 25, параграф 2, член 27 и член 28 от „Правилата за определяне на специалните условия за работа на местните служители на служба в Австрия“.

На 15 юни 1998 г. препратих жалбата на Комисията за становище.

Комисията изпрати становището си по Вашата жалба на 7 октомври 1998 г., а аз Ви го препратих на 20 октомври 1998 г. с покана да представите становище, ако желаете. На 8 декември 1998 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.

На 31 март 1999 г. представих на Комисията предложение за приятелско решение. Комисията изпрати становището си по това предложение на 1 юни 1999 г., а аз ви го препратих на 30 юни 1999 г. с покана да направите забележки, ако желаете. На 16 август 1999 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.

На 22 май 2000 г. поисках от Комисията да ми предостави допълнителна информация относно Вашата жалба. Комисията изпрати отговора си на 10 юли 2000 г., а аз го препратих на 13 юли 2000 г. с покана за представяне на коментари, ако желаете. На 29 септември 2000 г. Вие ми изпратихте своите забележки по отговора на Комисията.

На 22 ноември 2000 г. изпратих проектопрепоръка до Комисията. На 29 януари 2001 г. Комисията ми изпрати подробното си становище, което Ви препратих на 8 февруари 2001 г. с покана да представите становище, ако желаете. На 29 март 2001 г. Вие ми изпратихте своите забележки по подробното становище на Комисията.

Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на жалбата Ви.

Жалбата

Жалбата е подадена от двама членове на местния персонал на представителството на Европейската комисия във Виена (Австрия). Това представителство е приемник на делегацията, която Комисията поддържаше в Австрия преди присъединяването на тази страна към Европейските общности на 1 януари 1995 г.

Член 14 от „Рамковите правила за определяне на условията за работа на местния персонал на Комисията на Европейските общности на служба в трети страни“ (наричани по-нататък „Рамковите правила“), които бяха разпространени на 22 юни 1990 г., предвижда следното:

„Комисията отговаря за социалноосигурителните вноски, дължими от работодателите съгласно действащите правила на мястото, където членът на местния персонал трябва да изпълнява задълженията си.

Комисията създава допълнителни или независими схеми за осигуряване за болест, злополука или инвалидност или пенсионни схеми, когато няма местна схема или когато се прецени, че местната схема е неподходяща.

Вноските, дължими от Комисията и от члена на местния персонал за покриване на разходите по всякакви допълнителни или независими схеми, се определят от органа, оправомощен да сключва трудови договори.“

На 26 април 1994 г. Комисията прие „Правила за определяне на специфичните условия за работа на местния персонал на служба в Австрия“ (наричани по-долу „Специфичните условия“), които влязоха в сила на 1 май 1994 г.

В член 25, параграф 1 от настоящите специални условия се предвижда, че без да се засяга приложимата в Австрия законоустановена осигурителна схема, член на местния персонал, който не е в състояние да работи поради болест или злополука, запазва правото си на възнаграждение през първите 6, 8, 10 или 12 седмици в зависимост от това колко дълго е бил на служба. От съответно 7-ата, 9-ата, 11-ата и 13-ата седмица на неработоспособност местният служител получава доход в размер на 50 % от възнаграждението си за допълнителен период от четири седмици. От периодите на намеса по законоустановената осигурителна схема до 180-ия ден членът на местния персонал получава социалноосигурителни обезщетения, които му дават право на доход, равен на 100 % от последната основна месечна заплата, получена преди периода на неработоспособност. Съгласно член 25 условията за обезщетение за загуба на доходи от периодите на неработоспособност, предвидени в законоустановената осигурителна схема, се установяват със застрахователно дружество, към което членът на местния персонал е свързан.

Член 27 от Специалните условия предвижда, че в случай на трайна и пълна инвалидност, причинена от болест или трудова злополука, или в случай на смърт, членовете на местния персонал имат право на обезщетения в съответствие със сключената за тази цел от Комисията застрахователна полица.

Съгласно член 28 от Специалните условия член на местния персонал получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие със застрахователната полица, сключена за тази цел от Комисията.

Вноските в тези осигурителни схеми са посочени в член 30 от Специалните условия. Съгласно член 30, параграф 2 членовете на местния персонал правят вноска в размер на една трета от разходите за застраховката, посочена в член 25. В член 30, параграф 3 се предвижда, че по отношение на рисковете, посочени в членове 27 и 28 от специалните условия, вноската за пенсия и смърт поради инвалидност е в размер на 60 % за Комисията и 40 % за местния персонал.

Член 38 от Специалните условия предвижда, че разпоредбите на членове 25, 27 и 28 „влизат в сила и пораждат действие от датата, на която застрахователните полици, посочени в тези членове, пораждат действие.“

Според жалбоподателите последващите развития могат да бъдат обобщени, както следва:

На 5 май 1994 г. местният персонал представя на администрацията подробни оферти от три застрахователни дружества. През декември 1994 г. отделът, отговарящ за Генерална дирекция I.A (1) на Комисията, поиска от делегацията на Комисията да изпрати декларации от членовете на местния персонал, които е трябвало да бъдат покрити, в които последните са се съгласили да бъдат покрити от застраховката „Заболяване, злополука, неработоспособност“ на Van Breda, застрахователно дружество. Скоро след това членовете на местния персонал подписват съответните формуляри, що се отнася до гарантирането на приходите в случай на неработоспособност, и ги предават на административния сътрудник в делегацията във Виена. Последният е препратил тези формуляри на ГД I.A на 1 юни 1995 г.

В докладна записка до административния сътрудник в делегацията от 4 юли 1995 г. ГД I.A посочва, че местният персонал, работещ във Виена, не трябва да се покрива от застрахователната полица, предлагана от Van Breda. Делегацията беше приканена да представи, заедно с ГД X (2), нови предложения на ГД I.A и ГД IX (генералната дирекция, отговаряща за администрацията и персонала).

По повод на среща с целия местен персонал, работещ във Виена в началото на март 1996 г., и в присъствието на административния сътрудник в представителството г‐н Walker, началникът на персонала в ГД Х, приканва членовете на местния персонал да представят нови предложения. Тези предложения следва да се основават на два варианта, предвиждащи обратно действие, считано съответно от 1 май 1994 г. и от 1 януари 1996 г. В докладна записка до административния сътрудник в представителството от 26 март 1996 г. г‐н Walker изразява становището, че въпросът за допълнителните застрахователни полици не е бил разгледан допълнително от ГД I.A с оглед на факта, че отговорността за местния персонал е била прехвърлена на ГД IX и ГД X. Г‐н Walker моли адресата на своята докладна записка да даде приоритет на този въпрос.

През август 1996 г. членовете на местния персонал във Виена представят на представителството три актуализирани предложения, в които са взети предвид двете посочени по-горе възможности. През декември 1996 г. местният персонал представи сравнение между услугите, предлагани от трите застрахователни дружества, и изрази предпочитание към две от тези оферти. Те отново поискаха бързо да бъдат създадени допълнителни застрахователни полици. Друго искане в този смисъл е отправено в бележка, която местният персонал е представил на представителството на 21 април 1997 г.

С докладна записка от 21 април 1997 г. г‐н Käfer, ръководител на администрацията в представителството, иска от местните служители да му предоставят до 28 април 1997 г. името на едно-единствено застрахователно дружество, за да могат да започнат преговори. На 24 април 1997 г. местните служители изпращат писмо до г‐н Käfer и предлагат преговорите да се водят въз основа на офертите, представени от две дружества. Местните служители считат, че не са в състояние да решат коя оферта да бъде избрана, и считат, че това решение следва да бъде оставено на експертите на Комисията по въпроса. С докладна записка от 13 май 1997 г. г‐н Käfer уведомява г‐н Walker за имената на двете дружества. В отговора си от 16 май 1997 г. г‐н Walker подчертава, че представителството трябва да вземе решение относно дружеството, което да бъде избрано, за да може процедурата да продължи.

В докладна записка от 22 октомври 1997 г. до г-н Käfer членовете на местния персонал посочват, че следва да се започнат преговори със застрахователно дружество, наречено BVP, и че службите на Комисията следва да дадат приоритет на този въпрос.

Задачата

Жалбата беше изпратена на Комисията за коментар.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

След присъединяването на Австрия към ЕС на 1 януари 1995 г. делегацията на Комисията стана представителство, което предполагаше различни промени по отношение на правилата, които трябва да се прилагат. В тази рамка Комисията беше в процес на преразглеждане на специфичните условия за наемане на работа на местния персонал на служба в Австрия. Представителите на персонала и администрацията се опитваха да постигнат съгласие по всички тези проблеми в рамките на съвместна проучвателна група. До извършването на това преразглеждане специалните условия, приети с оглед на положението на местния персонал в трета държава, остават временно приложими.

От член 14 от Рамковите правила следва, че създаването на схеми за допълнително осигуряване зависи от недостатъчното покритие, предлагано от местната схема. Следователно въз основа на член 14 от рамковите правила Комисията не може да бъде държана отговорна за неизпълнението на членове 25, 27 и 28 от специалните условия.

Трябва да се вземе предвид и свободата на тълкуване, с която разполага Комисията по този въпрос. Като се има предвид, че създаването на схеми за допълнително осигуряване е свързано с отрицателна оценка на местната схема, Комисията трябваше да действа предпазливо, особено в случай на държава, която е станала държава членка. Създаването на схеми за допълнително осигуряване, които са били ограничени до някои служители (в настоящия случай местните служители), е било причина за потенциален конфликт между бенефициерите и другите служители и следователно е трябвало да бъде разгледано с особено внимание.

Комисията трябваше да осигури преход, който да е съгласуван с режима, приложим във всички останали държави членки. Поради тази причина и за да осигури на своите служители високо равнище на социална закрила, Комисията изрази намерението си да създаде схеми за допълнително осигуряване във възможно най-голяма степен, при условие че се запази хомогенността на системата. Това намерение се потвърждава от стъпките на Комисията по този въпрос още от 1994 г. насам. Все още обаче не е било възможно да се постигне споразумение относно техническите и финансовите условия, при които тези схеми за допълнително осигуряване биха могли да функционират.

Комисията ще гарантира, че местните служители във Виена ще се възползват от схемите за допълнително осигуряване веднага след приемането на новите правила. Въпросът за датата, на която те следва да влязат в сила, и за тяхното финансово отражение беше част от обсъжданията на посочената по-горе проучвателна група.

Забележки на жалбоподателите

В своите коментари жалбоподателите поддържат жалбата си и правят следните допълнителни коментари:

Специалните условия са влезли в сила в момент, когато както за Комисията, така и за местните ѝ служители във Виена е било ясно, че Австрия скоро ще се присъедини към Европейските общности. Присъединяването на Австрия не е променило факта, че социалната закрила, предлагана от законоустановената схема, е недостатъчна. Що се отнася до местния персонал в делегациите във Финландия и Швеция, малко преди присъединяването на тези държави бяха договорени допълнителни социални обезщетения. Тези обезщетения се предоставят на местния персонал на представителството в Стокхолм от 1 януари 1997 г. Що се отнася до представителството в Хелзинки, такива застрахователни полици все още не са сключени единствено поради това, че местните служители там се чувстват неспособни да предоставят финансовото участие, предвидено в приложимите за тях специални условия. Следователно е налице явна дискриминация срещу местните служители на Комисията, работещи във Виена.

Отпускането на допълнителни обезщетения на местния персонал не би довело до конфликти с другите служители на Комисията, работещи във Виена. Тези други служители са държавни служители, които се ползват със степен на социална закрила, която е много по-висока от тази на местния персонал. Изненадващо е, че Комисията е повдигнала този и други аргументи едва сега.

Забавянето не се дължи на технически проблеми, а на неуспеха на службите на Комисията да осигурят необходимите средства в бюджета. Не беше целесъобразно да се обсъждат нови правила, докато старите не се прилагат правилно.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Анализ на омбудсмана на спорните въпроси

След внимателно разглеждане на становището и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията на жалбоподателя.

Възможност за приятелско решение

Поради това на 31 март 1999 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение. В писмото си омбудсманът прикани Комисията да направи всичко възможно, за да създаде допълнителни застрахователни полици със задна дата.

В отговора си от 1 юни 1999 г. Комисията посочва, че съответните въпроси са били подробно обсъдени с местните служители на 16 и 17 март 1999 г. По този повод е взето официално решение за създаване на допълнителна застрахователна полица за временна неработоспособност, както е предвидено в член 25 от Специалните условия. Що се отнася до другите схеми за допълнително осигуряване, продължават обсъжданията по въпроса за обратното действие въз основа на конкретни предложения, представени от застрахователните дружества. На срещата през март администрацията предложи този въпрос да бъде приключен най-късно през юли 1999 г.

В своите забележки по това писмо жалбоподателите информираха омбудсмана, че на 4 септември 1999 г. представителството във Виена е изпратило бележка до местния си персонал, в която обяснява, че все още не е сключена допълнителна застрахователна полица за временна неработоспособност. Според тази бележка седем застрахователни дружества са били помолени да представят предложения. Шест от тези предложения бяха неподходящи, тъй като не обхващаха ползите, посочени в член 25 от специалните условия. Останалата част от предложението покрива тези обезщетения, но не отговаря на одобрението на представителството, тъй като това би довело до обезщетения, които са по-високи от основната месечна заплата. Според жалбоподателите изглежда не е постигнат напредък по отношение на другите схеми за допълнително осигуряване.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

Искане за допълнителна информация

С оглед на гореизложеното омбудсманът заключи, че се нуждае от допълнителна информация, за да разгледа жалбата. Поради това той поиска от Комисията (1) да уточни дали счита, че член 14 от Рамковите правила, самостоятелно или във връзка с членове 25, 27 и 28 от Специалните условия, я задължава да предоставя допълнителни застрахователни полици за местния си персонал в Австрия, (2) да информира омбудсмана какви стъпки е предприела за изпълнение на решението, взето през март 1999 г. за сключване на допълнителна застрахователна полица за неработоспособност, както е предвидено в член 25 от Специалните условия, (3) да предостави информация за това как са се развили дискусиите относно допълнителните обезщетения, свързани с пенсиите за осигурителен стаж, инвалидност и смърт, след писмото на Комисията от 1 юни 1999 г. и (4) да предостави ясен график за по-нататъшни действия по въпроса.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията направи следните коментари:

Член 14 от Рамковите правила, дори когато се разглежда в светлината на членове 25, 27 и 28 от Специалните условия, не съдържа автоматично задължение, като се има предвид, че създаването на допълнителни осигурителни схеми зависи от неадекватния характер на покритието, предлагано от местната схема. Комисията потвърди намерението си да създаде схеми за допълнително осигуряване за местния персонал във възможно най-голяма степен, при условие че се запази известна хомогенност на системата във всички държави членки. Що се отнася до местните служители във Виена, Комисията вече е решила, че те трябва да могат да се ползват от допълнителни осигурителни схеми.

Що се отнася до допълнителната застрахователна полица за временна неработоспособност, нито едно от основните застрахователни дружества, присъстващи на австрийския пазар, не е могло да предложи обезщетения в съответствие с правилата, предвидени в член 25 от Специалните условия. Благодарение на многократните усилия на администрацията обаче дружеството Merkur най-накрая е успяло да представи подходяща оферта, която е била предадена на представителството във Виена на 8 март 2000 г., за да получи предварителното съгласие на местния персонал. На 5 април 2000 г. десет от единадесетте членове на този местен персонал изразяват съгласието си с това предложение, при условие че бъдат дадени отговори на въпросите, изложени в докладната записка на г-н L. от 26 април 2000 г. Дружеството Merkur е отговорило на всички тези въпроси на 16 май 2000 г. и отговорите са били изпратени на местните служители същия ден. Въпреки неколкократните напомняния обаче членовете на местния персонал все още не са изразили съгласието си с предложението, представено от дружеството Merkur.

След нова мисия на съответните служби във Виена на 16 и 17 май 2000 г. местният персонал изрази желание да се извърши ново проучване на пазара, за да се определят застрахователните дружества, които биха могли да предлагат допълнителни застрахователни полици по отношение на инвалидност, смърт и пенсиониране, които биха били в съответствие с условията, определени в специалните условия. Това предложение беше прието. Пазарното проучване ще се извършва от администрацията. Следва да се припомни, че от местните служители многократно е било искано да посочат предпочитанията си въз основа на списък от пет дружества. Беше решено също така да се отпусне, в зависимост от наличните бюджетни средства, сума в размер на € 1 500, за да се осигурят услугите на експерт в областта на застраховането, както беше поискано от местния персонал във Виена. Въз основа на резултатите от това проучване на пазара в най-скоро време на местните служители ще бъде представено окончателно предложение. Комисията обаче не беше в състояние да предостави точни дати за бъдещите си действия, като се има предвид, че някои елементи, като отговорите на застрахователните дружества, са извън нейния контрол.

Забележки на жалбоподателите

В становището си жалбоподателите посочват, че що се отнася до допълнителната застрахователна полица за временна неработоспособност, в докладна записка от 8 юни 2000 г. Комисията е поискала от представителството си във Виена да потвърди, че местният персонал е одобрил допълнителната застраховка, предлагана от дружеството Merkur. Представителството във Виена е препратило тази бележка на местния персонал на 15 юни 2000 г. Според жалбоподателите след това членовете на местния персонал са потвърдили в докладна записка от 15 юни 2000 г., че са съгласни с посочената оферта. Един от тези членове е дал условно споразумение, докато друг е заявил, че иска да се справи без тази застраховка.

Що се отнася до допълнителните застрахователни полици за инвалидност, смърт и пенсиониране, жалбоподателите посочват, че още през май 1994 г. членовете на местния персонал са представили три подробни предложения от застрахователни дружества и че още в бележката си от 22 октомври 1997 г. са предложили името на предпочитаното от тях застрахователно дружество.

Жалбоподателите подчертаха, че основният им интерес е схемите за допълнително осигуряване да бъдат създадени възможно най-бързо и тези схеми да влязат в сила със задна дата.

ПРОЕКТЪТ НА ПРЕПОРЪКА

Въз основа на предоставените му доказателства омбудсманът стигна до заключението, че Комисията не е създала допълнителни осигурителни схеми за местния персонал, работещ в нейната делегация (от 1 януари 1995 г.: представителство) в Австрия, в съответствие със специалните условия, представлява случай на лошо управление. Тъй като не беше възможно приятелско решение, Омбудсманът отправи до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Европейската комисия следва да направи всичко възможно, за да гарантира, че схемите за допълнително осигуряване за нейния местен персонал в Австрия ще бъдат създадени възможно най-скоро в съответствие с „Правилата за определяне на специфичните условия за наемане на работа на местния персонал на служба в Австрия“, приети от Комисията на 26 април 1994 г. и с обратно действие.

В подробното си становище Комисията се позовава на решение, което е приела през 2000 г. Съгласно това решение с дружеството Merkur е трябвало да бъде сключен застрахователен договор в съответствие с член 25 от Специалните условия. Две трети от вноските е трябвало да бъдат платени от Комисията, а една трета — от местните служители. В подробното си становище Комисията заяви, че този договор вече е бил сключен и че предвид естеството на застрахования риск не е необходимо да се предвижда обратно действие.

Що се отнася до допълнителните застрахователни полици за инвалидност, смърт и пенсиониране, Комисията обяснява, че са получени оферти от местни застрахователни дружества. Сега тези предложения ще бъдат разгледани от независим експерт за сметка на Комисията. Въз основа на това проучване ще бъде избрана най-подходящата оферта и на местния персонал ще бъде представен за одобрение проект на договор за всяка от съответните застрахователни полици. В съответствие с проектопрепоръката на омбудсмана застрахователните полици ще имат обратно действие. Разходите, произтичащи от обратното действие на застрахователните полици до 1 януари 1995 г., се поделят между Комисията (60 %) и местния персонал (40 %) в съответствие с член 30, параграф 3 от Специалните условия. Практическите условия за плащане на тези разходи ще бъдат установени в сътрудничество с местния персонал и застрахователното дружество, избрано към момента на финализиране на договорите.

В своите становища жалбоподателите посочват, че доколкото им е известно и противно на твърденията на Комисията, все още не е създадена допълнителна застрахователна полица за временна неработоспособност. Те обаче изразиха надежда, че тази застраховка ще влезе в сила възможно най-скоро.

Що се отнася до допълнителните застрахователни полици за инвалидност, смърт и пенсиониране, местните служители са се споразумели за застрахователното дружество, което да бъде избрано през февруари 2001 г. До момента обаче не е отговорено на нито едно от писмените запитвания на жалбоподателите до ръководството на представителството във Виена по този въпрос. Поради това жалбоподателите не бяха в състояние да представят допълнителни коментари относно настоящото състояние на въпроса. Те обаче очакваха, че застрахователните схеми няма да влязат в сила в продължение на няколко седмици или дори месеци. Поради това жалбоподателите поискаха от омбудсмана да призове настоятелно Комисията да създаде тези схеми възможно най-скоро.

РЕШЕНИЕТО

1 Несъздаване на схеми за допълнително осигуряване

1.1 Жалбоподателите, двама членове на местния персонал на представителството на Комисията във Виена, твърдят, че Комисията не е създала допълнителни осигурителни схеми за местния персонал, работещ в нейната делегация (от 1 януари 1995 г.: представителство) в Австрия. Те се позоваха на „Правилата за определяне на специфичните условия за работа на местния персонал на служба в Австрия“ (наричани по-долу „Специфичните условия“), приети от Комисията на 26 април 1994 г. Съгласно тези специални правила трябва да се създадат допълнителни осигурителни схеми по отношение на временна неработоспособност (член 25), инвалидност и смърт (член 28), както и пенсиониране (член 29). Според жалбоподателите нито една от тези схеми за допълнително осигуряване все още не е била създадена.

1.2 Комисията твърди, че присъединяването на Австрия към ЕС предполага различни промени по отношение на правилата, които трябва да се прилагат. Според Комисията тя все още е участвала в процеса на преразглеждане на специфичните условия за наемане на работа на местния персонал на служба в Австрия. Комисията също така се позова на „Рамковите правила, определящи условията за работа на местния персонал на Комисията на Европейските общности на служба в страни, които не са членки“ (наричани по-долу „Рамковите правила“), въз основа на които бяха приети Специалните условия. Член 14 от Рамковите правила предвижда, че Комисията създава допълнителни или независими схеми за осигуряване за болест, злополука или инвалидност или пенсионни схеми, когато няма местна схема или когато се прецени, че местната схема е неподходяща. Комисията твърди, че поради това не може да бъде държана отговорна за неизпълнението на членове 25, 27 и 28 от специалните условия. Тя твърди, че с оглед на факта, че създаването на схеми за допълнително осигуряване е свързано с отрицателна оценка на националната схема, тя трябва да действа предпазливо, особено в случай на държава, която впоследствие се е присъединила към ЕС. Комисията обаче посочва, че възнамерява да създаде схеми за допълнително осигуряване във възможно най-голяма степен, при условие че се запази хомогенността на системата. Все още обаче не е било възможно да се постигне споразумение относно техническите и финансовите условия, при които тези схеми за допълнително осигуряване биха могли да функционират. Накрая, Комисията посочи своята свобода на тълкуване по този въпрос и заяви, че създаването на схеми за допълнително осигуряване, които са ограничени до някои служители, е причина за потенциален конфликт между бенефициерите и другите служители.

1.3 Омбудсманът отбеляза, че Комисията е съгласна, че специалните условия продължават да се прилагат за местния персонал във Виена, докато не бъдат заменени с нови правила. Именно тези правила трябваше да бъдат разгледани тук. Поради това омбудсманът счете, че изявлението на Комисията в нейното становище, според което тя ще гарантира, че местните служители във Виена ще се възползват от схеми за допълнително осигуряване веднага след приемането на нови правила, не е от значение за разглеждането на настоящата жалба.

1.4 Комисията правилно посочва, че съгласно член 14 от Рамковите правила схеми за допълнително осигуряване се създават, когато няма местна схема или когато местната схема се счита за неподходяща. Омбудсманът също така изрази съгласие със становището на Комисията, че разполага със свобода на преценка по този въпрос и че трябва да действа предпазливо, особено в случай на държава, която впоследствие се е присъединила към ЕС. Омбудсманът обаче счита, че тези аргументи не изглеждат релевантни в настоящия контекст. В Специалните условия, приети през 1994 г., Комисията прие, че нейният местен персонал в Австрия следва да се ползва от схемите за допълнително осигуряване, посочени в членове 25, 27 и 28 от тези правила. Следователно свободата на преценка, с която Комисията разполага в тази област съгласно член 14 от Рамковите правила, изглежда е била упражнена в смисъл, че Комисията е решила, че е необходимо да се създадат схеми за допълнително осигуряване. Трудно е да се разбере защо тези разпоредби е трябвало да бъдат установени, ако Комисията е счела, че приложимата в Австрия законоустановена схема е достатъчна, за да се предостави равнището на социална закрила, което тя счита за подходящо за местния си персонал. Прегледът на член 25 от специалните условия потвърди това заключение. В тази разпоредба ясно се посочват подробностите относно ползите, които Комисията възнамерява да предостави на своя местен персонал в случай на временна неработоспособност, без да се оставя значителна свобода на преценка от страна на Комисията. Между другото, от отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация изглежда, че Комисията вече не отрича, че е задължена да създаде тези допълнителни застрахователни схеми.

1.5 Въпреки че Комисията не се е позовала пряко на член 38 от Специалните условия, съгласно който разпоредбите на членове 25, 27 и 28 "влизат в сила и влизат в сила на датата, на която застрахователните полици, посочени в тези членове, влизат в сила", омбудсманът счете за полезно да посочи, че този член не може да се тълкува в смисъл, че Комисията е свободна по отношение на това дали и кога да създаде съответните застрахователни схеми. Подобно тълкуване на практика би отрекло полезното действие на членове 25, 27 и 28. Следователно трябваше да се приеме, че тази разпоредба има за цел да гарантира, че Комисията следва да разполага с достатъчно време, в рамките на което да създаде тези схеми за допълнително застраховане.

1.6 Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала защо създаването на схеми за допълнително осигуряване за нейния местен персонал следва да бъде причина за конфликт с други служители. Аргументът на жалбоподателите, че тези други служители са държавни служители, които се ползват със степен на социална закрила, която е много по-висока от тази на местния персонал, е правдоподобен и не е опроверган от Комисията.

1.7 Освен това Омбудсманът отбеляза, че фактът, че Комисията не е създала допълнителни осигурителни схеми за своя персонал в Австрия, не се дължи на присъединяването на тази държава към ЕС и че промените, които са наложили това, изглежда се потвърждават от подхода на Комисията към нейния местен персонал в Швеция. Жалбоподателите обясниха, без това да бъде оспорено от Комисията, че допълнителните социални обезщетения за местния персонал в делегацията в Стокхолм са били договорени малко преди присъединяването на Швеция към ЕС и са били предоставяни от 1 януари 1997 г.

1.8 При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че Специалните условия, влезли в сила на 1 май 1994 г., задължават Комисията да създаде в разумен срок допълнителни осигурителни схеми за своя местен персонал в Австрия. Омбудсманът счита, че период от повече от шест години далеч надхвърля това, което може да се счита за разумно, освен ако не са налице специални обстоятелства, които биха оправдали такова забавяне.

1.9 В становището си Комисията изглежда се позовава на технически и финансови затруднения. Омбудсманът обаче счита, че Комисията не е установила, че прекомерното забавяне се дължи на такива трудности. Единственият конкретен пример, даден от Комисията, се отнася до бележка, изготвена от нея в средата на 1999 г., според която офертите на шест от седем застрахователни дружества са били неподходящи, тъй като не са отговаряли на разпоредбите на специалните условия. Трябва да се отбележи обаче, че този пример се отнася само до една от съответните схеми за допълнително осигуряване, т.е. предвидената в член 25 от Специалните условия. Като се има предвид, че съответните оферти изглежда са получени едва през 1999 г., омбудсманът освен това счете, че липсата на пригодност на тези оферти не може да обясни забавянето, настъпило още преди 1999 г.

1.10 Комисията също така изглежда предполага, че забавянето в създаването на схемите за допълнително осигуряване се дължи поне до известна степен на липсата на сътрудничество от страна на местния персонал в Австрия. Омбудсманът счита, че Комисията не е представила никакви съществени доказателства в подкрепа на това заключение. Напротив, омбудсманът отбеляза, че местният персонал не само е призовавал Комисията по различни поводи да разглежда въпроса като приоритетен, но също така е направил конструктивни предложения, по-специално през май 1994 г. (когато са били представени конкретни оферти от застрахователни дружества) и през октомври 1997 г. (когато местният персонал е информирал администрацията за предпочитаното от него застрахователно дружество).

1.11 Следователно заключението на омбудсмана е, че Комисията не е създала схеми за допълнително осигуряване за своя местен персонал, работещ в нейната делегация (от 1 януари 1995 г.: представителство) в Австрия, в съответствие със специалните условия, и че това представлява случай на лошо управление.

2 Заключение

2.1 Въз основа на своите проверки омбудсманът е изготвил проектопрепоръка, в която предлага Комисията да направи всичко възможно, за да създаде съответните застрахователни схеми и да ги направи приложими с обратно действие. В своето подробно становище Комисията информира омбудсмана, че е решила да сключи договор с дружеството Merkur, предвиждащ допълнителна застрахователна полица за временна неработоспособност, и че впоследствие този договор е бил сключен. Освен това Комисията информира омбудсмана, че ще бъдат създадени допълнителни застрахователни полици по отношение на инвалидност, смърт и пенсиониране и че тези застрахователни полици имат обратно действие, считано от 1 януари 1995 г.

2.2 Омбудсманът счита, че по този начин Комисията е приела неговия проект на препоръка и че мерките, които са предприети или предстои да бъдат предприети от Комисията, изглеждат задоволителни. Въпреки че изглежда, че застрахователните полици за инвалидност, смърт и пенсиониране (и евентуално допълнителната застрахователна полица за временна неработоспособност) все още не са били в сила в края на март 2001 г., когато жалбоподателите са представили забележките си по подробното становище на Комисията, омбудсманът няма причина да предполага, че тези застрахователни полици няма да бъдат създадени в най-близко бъдеще. Поради това омбудсманът счита, че е оправдано случаят да бъде приключен. Той обаче би искал да подчертае, че жалбоподателите са свободни да подновят жалбата си, ако противно на убеждението на омбудсмана Комисията не успее да създаде съответните застрахователни схеми в най-близко бъдеще.

2.3 Омбудсманът приключва случая. Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Генерална дирекция, която (заедно с ГД I.B) е отговаряла за външните отношения.

(2) Генералната дирекция, която отговаряше за информационните, комуникационните, културните и аудио-визуалните медии.