Език на преглед в момента:
- BG Български
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман по жалба 384/97/JMA срещу Европейската комисия
Решение
Случай 384/97/JMA - Открит на Понеделник | 09 юни 1997 - Решение от Вторник | 15 септември 1998
Страсбург, 15 септември 1998 г.
Уважаеми господа,
на 5 май 1997 г. Вие подадохте жалба от името на „Европейския фонд за природно наследство“ до Европейския омбудсман относно предполагаемо необосновано забавяне от страна на Европейската комисия при уреждането на окончателното плащане за проект, който трябва да бъде осъществен от жалбоподателите и финансиран от институцията.
На 9 юни 1997 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия, като Ви уведомих с писмо от същата дата. Комисията изпрати своите коментари на 31 юли 1997 г., които Ви предадох на 15 септември 1997 г. с покана за представяне на коментари. Не получих отговор от Вас.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.
Назад
В своето
писмо до Омбудсмана жалбоподателите обясняват, че на 21 юни 1993 г. службите на Комисията (ГД VI) са предоставили на тяхната организация сума в размер на 660 473 ECU за изпълнението на един конкретен аспект от проекта „Член 8 93.ES.06.002“ във връзка с „Proyecto piloto y de demostración de aprovechamiento duradero de pastizales arbolados en el oeste de España“(1).
Проектът е завършен от Европейския фонд за природно наследство на 31 март 1996 г., а след това, на 3 май 1996 г., организацията представя на Комисията необходимите технически и финансови доклади, за да получи окончателно плащане за проекта. От общата сума, която трябва да бъде финансирана, Комисията вече е авансирала на жалбоподателите 73 755.269 ptas.
На 12 юни 1996 г. длъжностно лице от ГД VI поиска някои промени в представянето на окончателните доклади по проекта, които бяха изпратени от жалбоподателите на 20 юни 1996 г. От юни 1996 г. до февруари 1997 г. жалбоподателите се свързват с Комисията няколко пъти и по различни начини, за да поискат окончателното плащане за проекта.
Комисията отговори едва на 27 февруари 1997 г. с искане за изменение на финансовия отчет на проекта, независимо от факта, че според жалбоподателите приложения II и III към предишния им доклад са били в съответствие с първоначалните насоки за завършване на проекта. На 29 април 1997 г. жалбоподателите изпращат новия си финансов отчет, който включва копия от всички сметки, платени от организацията при подготовката на проекта.
Към момента на подаване на жалбата до омбудсмана на 5 май 1997 г. жалбоподателите не са получавали допълнителни плащания от Комисията и, както те заявяват, финансовото им положение се е влошило повече от година, след като са приключили работата си за Комисията. Поради това те поискаха информация от омбудсмана относно това дали Комисията има краен срок за забавени плащания и поискаха от него да се намеси, за да гарантира, че окончателното плащане е извършено своевременно.
Задачата
Становище наКомисията
Коментарите на Европейската комисия по жалбата са обобщени по следния начин:
Комисията първо описа вида на проекта, който ще бъде осъществен от жалбоподателите, и известна техническа информация за неговото финансово участие. Този проект е съфинансиран от Комисията въз основа на член 8 от Регламент (ЕИО) No 4256/88. Плащанията по проекта са извършени на три различни вноски: първи аванс за 40 % от общите разходи (264 189 ECU), направен на 2 август 1993 г., втори аванс от 30 % (198 142 ECU), платен на 18 май 1995 г., и трети и последен аванс за останалите 30 % (198 142 ECU), направен на 4 юли 1997 г.
В отговора си Комисията посочва, че първите две плащания са извършени своевременно и само окончателната сума е била забавена поради необходимостта от проверка на част от финансовата информация относно проекта. В Решение 1605/93, в което се определят правилата, уреждащи проекта, се посочва, че окончателните плащания могат да се извършват само след като компетентните служби на Комисията одобрят техническите и финансовите отчети, представени от изпълнителя. Приложение II към посоченото решение оправомощава Комисията да изисква цялата необходима информация от изпълнителя. В този конкретен случай службите на Комисията трябваше да поискат допълнителна информация от жалбоподателите по различни поводи.
Въпреки това забавянето на последното плащане през годината е резултат от прегледа, извършен от Комисията на всички проекти, свързани с член 8 от Регламент 4256/88, след критични забележки, отправени от Сметната палата. Този преглед доведе до значително увеличаване на работата на службите на Комисията.
Комисията обаче подчерта, че след като на 29 април 1997 г. е получила новия доклад от жалбоподателите в съответствие с новите си насоки, институцията е уравнила окончателната си вноска за период от два месеца.
Мнения на жалбоподателя Преди омбудсманът да получи отговор от Комисията на неговата проверка, жалбоподателите изпратиха допълнителна информация с писма от 13 юни и 14 юли 1997 г. Първото им писмо се отнася до контактите между жалбоподателите и различни служби на Комисията с цел да се установи състоянието на окончателното плащане за техния проект. Въпреки че окончателното плащане изглежда е на път, съответните служби на Комисията също така посочиха на жалбоподателите, че в рамките на техния мандат е да блокират плащанията в случай на съмнение. С оглед на този аргумент жалбоподателите попитаха в писмото си до омбудсмана дали следва да има краен срок за ограничаване на това правомощие.
В писмото си от 14 юли 1997 г. жалбоподателите посочват, че на същия ден Комисията е получила окончателното плащане за завършването на техния проект. Те също така заявиха, че ако Комисията не промени начините си на сътрудничество с НПО, организации като техните няма да могат да участват в други проекти. Жалбоподателите също така благодариха на омбудсмана за усилията му за постигане на успешно решение на техния проблем.
Омбудсманът препрати коментарите на Комисията на жалбоподателите с покана да направят коментари. Не съм получавал забележки.
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН
Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателите, и коментарите, представени от Европейската комисия, омбудсманът стига до заключението, че случаят е бил разрешен от Европейската комисия по начин, който напълно удовлетворява жалбоподателите.
В този контекст Европейският омбудсман решава да приключи случая.
Искрено ваш,
Джейкъб СЬОДЕРМАН:
г-н Santer, председател на Комисията
(1) Решение C(93)1605 на Комисията