Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата е подадена от словенска земеделска кооперация, която произвежда червено вино, наречено Teran. То се отнася до отказ на Европейската комисия да направи обществено достояние [1] документи относно ограничение за използването на наименованието Teran в Хърватия.

2. Виното Teran, произведено в Словения, се ползва от „защитено наименование за произход (ЗНП)“[2] съгласно правото на ЕС. Това наименование гарантира, че виното е с определено качество, неразривно свързано с региона. ЗНП също така защитава производителите от имитация или злоупотреба с наименованието на продукта от страна на производители извън защитения регион. Същевременно потребителите могат лесно да разпознават традиционните качествени продукти чрез логото на ЕС за ЗНП и да разчитат на тяхната автентичност.

3. В контекста на присъединяването си към ЕС Хърватия поиска от Комисията да позволи на хърватските производители да продължат да използват наименованието Teran за своето вино, тъй като виното от грозде Teran също традиционно се произвежда на хърватска територия [3].

4. През 2015 г. жалбоподателят поиска от Комисията публичен достъп до всички документи, в които Хърватия е поискала от Комисията да позволи на хърватските винопроизводители да продължат да използват наименованието Teran. Комисията идентифицира един документ и отказа достъп до него. В отговор на искането на жалбоподателя за преразглеждане на решението му за отказ на достъп Комисията установи пет документа, попадащи в обхвата на искането за достъп. След това Комисията предостави пълен достъп до един документ („документ (1)“), но само частичен [4] достъп до другите четири документа („документи (1а), (1б), (1в) и (2)“).[5]

5. Загрижен, че Комисията не е обработила правилно искането за достъп до документите, жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана. Жалбоподателят поиска от Комисията да предостави пълен достъп до документите.

6. След като получи отговора на Комисията по жалбата и коментарите на жалбоподателя относно изразената от Комисията позиция, омбудсманът разгледа досието на Комисията. Омбудсманът не е убеден в аргументите на Комисията за непредоставяне на пълен достъп до документите. Поради това тя отправи препоръка [6] към Комисията да предостави пълен достъп до съответните документи, с изключение на личните данни (вж. по-долу). В настоящото решение се взема предвид становището на Комисията относно препоръката на омбудсмана, както и коментарите на жалбоподателя.

По отказа на Комисията да предостави пълен достъп до писмата, изпратени от хърватските органи във връзка с използването на наименованието Teran за вино, произведено в Хърватия

Препоръка на Омбудсмана 

7. Комисията заяви, че неоповестяването на някои части от четирите документа би било оправдано, за да се защитят личните данни [7] и търговските интереси [8] на винопроизводителите, както и текущият по това време процес на вземане на решения на Комисията [9] относно това дали да се предостави поисканото от Хърватия изключение за използването на наименованието Teran. Комисията не е счела, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

8. Омбудсманът счита, че Комисията правилно се е позовала на изключението за защита на личните данни. Омбудсманът обаче установи, че в противен случай Комисията неправилно е отказала пълен достъп до четирите документа.

9. По отношение на защитата на търговските интереси Омбудсманът счита, че документите не съдържат информация, която би била обхваната от това изключение. Освен това Комисията не е посочила конкретно кои търговски интереси според нея биха били засегнати от оповестяването на документите.

10. По отношение на защитата на текущия процес на вземане на решения Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала, че съществува реален риск оповестяването на документите да доведе до външен натиск от такъв характер и с такава интензивност, че да засегне сериозно процеса на вземане на решения на Комисията. По-скоро оповестяването на документите би позволило на заинтересованите страни да се ангажират с Комисията и по този начин да подобрят процеса на вземане на решения.

11. И накрая, омбудсманът счете, че Комисията действа съгласно делегирани правомощия, като преценява дали да предостави или не поисканото от Хърватия изключение за използването на наименованието Teran. Вследствие на това документите следва да се ползват от възможно най-високо равнище на прозрачност [10].

12. Поради това омбудсманът установи, че отказът на Комисията да предостави пълен достъп до документите, с изключение на личните данни, представлява лошо администриране. Омбудсманът отправи следната препоръка към Комисията:

Комисията следва i) да предостави достъп до документ (1б), с изключение на личните данни, и ii) да оповести изцяло документи (1а), (1в) и (2).

13. В отговор на препоръката на омбудсмана Комисията се позова на предишните си аргументи за непредоставяне на пълен достъп до документите. Комисията счете, че към момента на вземането на решението по искането за достъп то е било в пълно съответствие с правилата на ЕС относно публичния достъп до документи, както и със съответната съдебна практика.

14. Комисията не счете за необходимо да предприеме последващи действия във връзка с препоръката на омбудсмана, като се има предвид, че хърватското министерство на земеделието е публикувало въпросните документи на своя уебсайт [11] на 5 април 2017 г. Поради това Комисията счете, че документите вече са публично достъпни.

Оценка на омбудсмана след препоръката

15. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не е изпълнила препоръката ѝ за предоставяне на публичен достъп до въпросните документи. Комисията не е разгледала аргументите, изложени в нейната препоръка.

16. Омбудсманът отбелязва аргумента на Комисията, че не са необходими действия от нейна страна, тъй като орган на държава членка вече е направил документите публично достъпни. Публикуването от орган извън ЕС обаче не отменя задълженията на Комисията

17. Прозрачността е съществен аспект на доброто управление. Принципът на прозрачност намира конкретен израз в основното право на достъп до документи [12]. Това основно право се урежда от специфични правила на ЕС, които са задължителни за Комисията [13].

18. Омбудсманът поддържа становището си, че Комисията е трябвало да предостави пълен публичен достъп до документите, с изключение на личните данни. Публикуването от трета страна не облекчава Комисията от нейните задължения за прозрачност. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че въпросните документи всъщност вече не са достъпни на уебсайта на хърватското правителство.

19. Поради това омбудсманът отбелязва със загриженост, че Комисията е отхвърлила нейната препоръка в това отношение. Тя също така отбелязва обаче, че жалбоподателят в този случай е получил достъп до исканите документи в резултат на тяхното (временно) публикуване от държава членка. Въпреки това Омбудсманът би очаквал Комисията да предостави документите в бъдеще, ако получи друго искане за публичен достъп до тези документи.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Продължаващият отказ на Комисията да предостави достъп до документ (1б), с изключение на личните данни, и да предостави пълен достъп до документи (1а), (1в) и (2) представлява лошо администриране.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 24.11.2017 г.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Вж. съответния запис в базата данни e-bacchus на Комисията: http://ec.europa.eu/agriculture/markets/wine/e-bacchus/index.cfm?event=pdfEccgi&language=EN&eccgiId=8347

[3] Междувременно Комисията прие делегиран регламент, в който се определят условията, при които наименованието Teran може да фигурира върху етикета на хърватското вино. Вж. Делегиран регламент 2017/1353 на Комисията от 19 май 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) No 607/2009 по отношение на винените сортове лози и техните синоними, които могат да фигурират върху етикетите на вината (ОВ L 190, 2017 г., стр. 5).

[4] Комисията твърди, че пълният достъп до документи (1а), (1б), (1в) и (2) би накърнил защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, защитата на търговските интереси и защитата на текущия процес на вземане на решения. Вж. член 4, параграф 1, буква б), член 4, параграф 2, първо тире и член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[5] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на омбудсмана, моля, вижте пълния текст на препоръката на омбудсмана на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/recommendation.faces/en/76080/html.bookmark

[6] Препоръката на омбудсмана е достъпна на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/recommendation.faces/en/76080/html.bookmark

[7] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

[8] Член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.

[9] Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[10] Съображение 6 от Регламент 1049/2001.

[11] Комисията даде следната връзка: http://www.mps.hr/default.aspx?id=19019

[12] Член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз. 

[13] Регламент 1049/2001.