Случаят се отнася до одобрението от страна на Европейската комисия на италианска мярка за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС за земеделски стопани, които извършват сеитбооборот със сертифицирани семена.

Френско дружество за семена от растения се противопостави на италианската мярка. Тя счита, че италианският доклад, използван за обосноваване на причините, поради които италианската система за сеитбооборот е имала допълнителни ползи за селското стопанство и околната среда, е научно погрешен. Тя също така заяви, че докладът е изготвен от дружество с конфликт на интереси. Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да извърши своя собствена научна оценка на въпроса и да оттегли одобрението си за системата за сеитбооборот. Тъй като жалбоподателят е счел, че Комисията не е предприела действия в светлината на неговите опасения, той е подал жалба до омбудсмана.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията е поискала от Италия да предостави допълнителна информация в подкрепа на становището, че мярката има допълнителни ползи за селското стопанство и околната среда. Италия ѝ предостави уверения, че нейният публичен научноизследователски орган е проверил научната основа, за да счита, че мярката е довела до допълнителни ползи за селското стопанство и околната среда. Поради това омбудсманът не установи лошо администриране от страна на Комисията.  

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата е подадена от френско дружество, което произвежда оборудване за пестене на семена [1] Оборудването позволява на земеделските стопани да използват запазени семена за използване през следващите вегетационни периоди, като по този начин се намалява необходимостта земеделските стопани да купуват семена от специализирани производители на семена. През 2014 г. дружеството се обърна към Комисията във връзка с мярка за подпомагане, въведена от Италия в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС за подпомагане на земеделските стопани, които извършват сеитбооборот, като използват сертифицирани семена за отглеждане на твърда пшеница. Дружеството (наричано по-долу „жалбоподателят“) счита, че научният доклад, на който се основава италианската мярка, е погрешен и че неговият автор е в положение на конфликт на интереси. Той поиска от Комисията да оттегли одобрението си за мярката.

2. В рамките на общата селскостопанска политика на ЕС земеделските стопани обикновено получават подпомагане на доходите чрез директни плащания. Директните плащания са плащания, които са „отделени“ (т.е. не са свързани) от селскостопанското производство, но са свързани със земя, която се счита за допустима за подпомагане. Въпреки това, като изключение от общия принцип, че земеделските стопани получават директни плащания, общата селскостопанска политика на ЕС предоставя на всяка държава членка възможността да използва определен процент от своя специален таван на бюджета на ЕС за предоставяне на т.нар. „специфично подпомагане“[2] на земеделските стопани.[3] Специфичното подпомагане е съчетано с производство и е предназначено за подпомагане на определени видове земеделие/селскостопански сектори, които са важни за опазването или подобряването на околната среда или за подобряването на качеството и предлагането на пазара на селскостопански продукти и които изпитват определени трудности. Съгласно правилата на ЕС, които са в сила към момента, който е от значение за настоящия случай, държавите членки биха могли, наред с другото, да предоставят специфично подпомагане за селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията [4] Идеята в основата на схемата за специфично подпомагане на общата селскостопанска политика е, че държавите членки са в най-добра позиция да определят селскостопанските сектори и региони, в които земеделските стопани се нуждаят от обвързано с производството подпомагане, за да запазят равнищата си на производство. По този начин законодателят на Съюза е предоставил на държавите членки широка свобода на преценка при разработването на конкретни мерки за подпомагане и адаптирането им към техните специфични нужди. В същото време държавите членки сами са избрали дали да използват схемата за обвързано с производството подпомагане, налична в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС. Законодателят на Съюза възлага на Комисията незначителна роля по отношение на специфичните мерки за подпомагане. Преди 2013 г. държавите членки обикновено просто трябваше да уведомят Комисията за своите специфични мерки за подпомагане. Въпреки това, поради връзката им с политиката на ЕС за развитие на селските райони (вж. точка 12 по-долу), мерките на държавите членки за специфично подпомагане на селскостопански дейности с допълнителни агроекологични ползи подлежат на одобрение от Комисията .[5] След реформата на общата селскостопанска политика на ЕС от 2013 г. Комисията вече няма мандат да одобрява или отхвърля какъвто и да е вид мерки за специфично подпомагане, наричани понастоящем „доброволно обвързано с производството подпомагане“[6], дори и по отношение на мерки, които са важни по екологични причини [7].

3. През 2009 г. Италия реши да създаде специална мярка за подпомагане с цел насърчаване на сеитбооборота в някои региони. Сеитбооборотът е практика на отглеждане на различни видове култури на една и съща площ в последователни сезони. Комисията одобри мярката през 2010 г.[8] На следващата година Италия уведоми Комисията, че желае да измени своята мярка за подпомагане на сеитбооборота, като изиска от земеделските стопани да използват сертифицирани семена за отглеждането на твърда пшеница. Италия обоснова изменението, като се позова на научен доклад, изготвен за италианското правителство от отделно дружество на италиански университет. Според доклада използването на сертифицирани семена, за разлика от използването на запазени в стопанствата семена, е намалило употребата на хербициди и емисиите на CO2. Комисията одобри [9] изменената мярка за подпомагане на сеитбооборота.

4. През 2014 г. жалбоподателят изрази пред Комисията опасенията си относно основателността на доклада, на който се основава изменението на мярката за подпомагане на сеитбооборота, и относно конфликт на интереси от страна на дружеството, изготвило този доклад. В отговор Комисията се свърза с италианските органи. Италианските органи поискаха от своя национален научноизследователски орган [10] да изготви експертно становище по доклада. Експертното становище потвърди научните заключения на доклада. Поради това Италия реши да не преразглежда изменената си мярка за подпомагане на сеитбооборота. Освен това Комисията счита, че италианските органи са тези, които трябва да се справят с твърдяното положение на конфликт на интереси.

5. Жалбоподателят не е удовлетворен от действията и отговора на Комисията. Той настоя, че Комисията е трябвало да извърши своя собствена научна оценка на изменената мярка за подпомагане на сеитбооборота.  

6. През декември 2014 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Проучването

7. Омбудсманът започна проверка във връзка със загрижеността на жалбата, че Комисията не е разгледала по подходящ начин информацията, представена от жалбоподателя, за да оспори научната обоснованост и безпристрастността на научния доклад, на който се основава изменената мярка на Италия за подпомагане на сеитбооборота.

Жалбоподателят пожела Комисията да оттегли решението си [11] за одобряване на изменената мярка на Италия за подпомагане на сеитбооборота.

8. При започването на проверката омбудсманът поиска от Комисията да предостави разяснения относно обхвата и обхвата на своя правен и практически контрол върху исканията на държавите членки за одобряване на специфични мерки за подпомагане на селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията. По-специално омбудсманът поиска от Комисията да обясни какво може да направи в случай на съмнения относно информацията, предоставена от държавите членки.

9. В хода на проверката омбудсманът получи отговора на Комисията, в който се излага становището ѝ по жалбата. Жалбоподателят беше приканен да коментира отговора на Комисията, но реши да не го прави. При провеждането на проверката омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Комисията не е предприела ли подходящи действия въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя?

Аргументи, представени на омбудсмана

10. В кореспонденцията си с Комисията жалбоподателят твърди, че докладът, на който се основава изменената мярка на Италия за подпомагане на сеитбооборота, е научно погрешен. Тя изтъкна редица аргументи, за да оспори заключенията на доклада, и заяви, че изискването земеделските стопани да използват сертифицирани семена не добавя никакви допълнителни агроекологични ползи към първоначално въведената мярка за подпомагане на сеитбооборота. Жалбоподателят също така твърди, че авторът на доклада, дружеството H, е имало конфликт на интереси поради участието си в продажбата на сертифицирани семена. Жалбоподателят също така твърди, че докладът е бил възложен от търговска организация, представляваща търговската промишленост за семена. Поради това според жалбоподателя Комисията не е трябвало да приема доклада като обосновка за изменението на мярката за подпомагане на сеитбооборота.

11. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да извърши своя собствена оценка на научните достойнства на доклада, на който се основава изменената мярка на Италия за подпомагане на сеитбооборота, за да провери дали изменената мярка е в състояние да постигне преследваната от нея екологична цел. Като се има предвид, че за специфичните мерки за подпомагане на селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията се изисква одобрението на Комисията, тя не следва автоматично да валидира такива мерки по искане на държава членка. Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало най-малкото да преразгледа научната обосновка на доклада, когато е била изправена пред опасенията на жалбоподателя. Не беше целесъобразно Комисията просто да препраща информацията, предоставена от жалбоподателя, на италианските органи. Също така не е било уместно Комисията да обяви, че не е компетентна да се справи със ситуацията на конфликт на интереси.

12. Комисията заяви, че държавите членки трябва да решат дали искат да предоставят специфично подпомагане на земеделските стопани и ако това е така, да разработят конкретна мярка за подпомагане с оглед на приложимите правни норми. Държавите членки биха могли също така да решат да изменят своите мерки за специфично подпомагане. Комисията заяви, че мерките за специфично подпомагане за селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията подлежат на одобрение от Комисията поради връзката им с политиката на ЕС за развитие на селските райони — област, в която Комисията трябва да гарантира, че мерките са в съответствие с правилата на Световната търговска организация за „зелената кутия“[12]. Когато държава членка е уведомила Комисията за такава мярка за специфично подпомагане за одобрение, тя е представила и технически обяснения в подкрепа на своята мярка. Комисията заяви, че нейната роля е била да оцени информацията, представена от държавата членка, за да провери дали дадена мярка за специфично подпомагане е в съответствие с приложимите правни норми [13].[14] По този начин Комисията е оценила уместността на информацията и аргументите, изтъкнати от държавата членка, за да обоснове защо дадена мярка за специфично подпомагане води до допълнителни ползи за агроекологията.

13. Що се отнася до разглежданата мярка, Комисията посочва, че е поискала от италианските органи да предоставят допълнителна информация и разяснения, преди да одобри първоначалната мярка за подпомагане. Решението на Италия да измени мярката за подпомагане на сеитбооборота, като изиска от земеделските стопани да използват сертифицирани семена за отглеждане на твърда пшеница, беше подкрепено от науката. Според Комисията информацията и обосновките, представени от Италия в подкрепа на изменението, отговарят на нейните мнения, които тя е направила относно първото уведомление на Италия за първоначалната мярка за сеитбооборот. По този начин тя одобри изменената мярка за подпомагане на сеитбооборота. Комисията подчерта, че докато мярката за подпомагане, за която е постъпило уведомление, продължава да е в съответствие с приложимите правни норми, Комисията не следва да преценява ползата от изменение, въведено от държава членка.

14. Комисията подчертава също, че по принцип не поставя под въпрос нито автентичността на документите на държавите членки, нито истинността на тяхното съдържание. В случай на съмнения Комисията винаги може да поиска от дадена държава членка допълнителна информация и доказателства, както е направила в настоящия случай. С оглед на опасенията, изразени от жалбоподателя, Комисията се свърза с италианските органи, отговарящи за разработването на мярката за подпомагане на сеитбооборота, и поиска от тях да коментират предимствата на задължителното използване на сертифицирани семена за отглеждане на твърда пшеница. По-късно Комисията информира жалбоподателя, че италианските органи са поискали от неговия национален научноизследователски орган да изготви експертно становище относно доклада, на който се основава изменението на мярката за подпомагане на сеитбооборота. Експертното становище потвърди научните заключения от доклада и установи, че жалбоподателят не е предложил алтернативен количествено измерим метод за сравняване на въздействието върху околната среда от използването на сертифицирани семена с използването на запазени в стопанството семена. Поради това Италия реши да не преразглежда изменената си мярка за подпомагане на сеитбооборота. Също така въз основа на допълнителната информация, предоставена от Италия, Комисията стигна до заключението, че няма убедителни научни доказателства, които биха ѝ позволили да оттегли одобрението си за изменената мярка за подпомагане на сеитбооборота.

Оценка на омбудсмана

15. Законодателството на ЕС, което е било в сила по времето, когато Италия е въвела и по-късно е изменила своята мярка за специфично подпомагане за сеитбооборота, е предвиждало, че държавите членки имат право да използват определена сума от фондовете на ЕС, за да предоставят специфично подпомагане на своите земеделски стопани. Такова специфично подпомагане е било възможно, за да се решат въпросите, свързани с околната среда и хуманното отношение към животните, да се подобри качеството и предлагането на пазара на селскостопански продукти и да се осигури буфер срещу последиците от постепенното премахване на квотите за мляко и отделянето на подпомагането от производството за земеделските стопани в особено чувствителни сектори [15]. По този начин законодателят на Съюза [16] е решил, че държавите членки трябва да разработят своите специфични мерки за подпомагане. Въпреки че законодателят на Съюза е определил условията, на които трябва да отговарят тези мерки [17], той е предоставил на държавите членки широка свобода на преценка в това отношение [18]. Приема се, че обосновката, на която се основава изборът на законодателя на Съюза, е, че държавите членки се считат за най-подходящи да определят регионите и/или селскостопанските сектори, които се нуждаят от целево подпомагане [19]. Като следствие от това законодателят на Съюза е възложил на Комисията незначителна роля по отношение на специфичните мерки за подпомагане. Сред различните видове мерки за специфично подпомагане само мерките за селскостопански дейности с допълнителни агроекологични ползи, като например въпросната италианска мярка за подпомагане на сеитбооборота, са били предмет на одобрение от страна на Комисията [20].

16. Комисията получи роля във връзка със специфичните мерки на държавите членки за подпомагане на селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията поради връзката на тези мерки с политиката на ЕС за развитие на селските райони — област, в която Комисията трябва да провери дали мерките са в съответствие с правилата на Световната търговска организация [21]. Самият законодател на Съюза обаче не е определил условията за одобряване от Комисията на мерки за специфично подпомагане на селскостопански дейности с допълнителни агроекологични ползи. По-скоро тя е възложила на Комисията да определи условията за одобрението от нейна страна на такива мерки за специфично подпомагане [22]. Комисията прие Регламент на Комисията [23] за определяне на подробни правила за прилагането на правилата на законодателя на ЕС относно, наред с другото, мерките за специфично подпомагане.[24] Регламентът на Комисията предвижда, че Комисията оценява мярка за специфично подпомагане за земеделски стопани, упражняващи селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията, за спазване на приложимата правна рамка, т.е. правилата, приети от законодателя на ЕС, и собствените подробни правила за прилагане на Комисията [25]. [26] Фактическата основа за оценката на Комисията беше стандартизираната информация, която държавите членки бяха задължени [27] да ѝ предоставят, която трябва да включва, наред с другото, наименованието на мярката и географския район, обхванат от нея; описание на мярката и очакваното въздействие върху околната среда във връзка с екологичните нужди и приоритети, както и конкретни проверими цели [28]. Комисията е посочила, че нейната оценка включва проверка на причинно-следствената връзка между характеристиките на дадена мярка за подпомагане и целите, които тя е била предназначена да постигне [29]. Ясно е обаче, че оценката на Комисията на мярка за подпомагане с допълнителни ползи за агроекологията, за която е отправено уведомление, не е включвала и не е трябвало да включва независим научен преглед от страна на Комисията на начина, по който е била разработена мярката.

17. В съответствие с обосновката, че държавите членки са господари на своите мерки за специфично подпомагане, Комисията, ако счете, че дадена мярка, за която е отправено уведомление, не е в съответствие с приложимите правни норми, поиска от държавата членка да преразгледа структурата на мярката. Комисията може да поиска от държавите членки допълнителна информация и/или разяснения във връзка с нотифицирана мярка за подпомагане, включително научна информация, ако Комисията е имала съмнения относно основателността на информацията, представена в подкрепа на мярката. Ако при повторното уведомление Комисията счете, че структурата на дадена мярка е била правилно преразгледана, тя одобрява мярката. Ако обаче Комисията поддържа становището си, че дадена мярка за специфично подпомагане с допълнителни агроекологични ползи не е в съответствие с приложимите правни норми, тя отказва одобрение [30].

18. Омбудсманът счита, че в случай на сериозни съмнения във връзка с документ, представен от държава членка в подкрепа на мярка за специфично подпомагане с допълнителни ползи за агроекологията, Комисията може да поиска от съответната държава членка да разгледа всички потенциални проблеми, които може да са възникнали в процеса на изготвяне на представянето му.

19. По тази схема Комисията е отказала да одобри някои мерки за специфично подпомагане, за които е била уведомена от държавите членки.[31] Тя също така е одобрила някои мерки за подпомагане само след като е получила допълнителна информация и/или разяснения от държава членка или след като държава членка е преработила дадена мярка.[32] Въпросната италианска мярка за подпомагане на сеитбооборота е пример за това.

20. Когато Италия за първи път уведоми за своята мярка за подпомагане на сеитбооборота през 2009 г., Комисията счете, че Италия не е предоставила цялата необходима информация в подкрепа на своята мярка и поради това поиска от Италия да представи пълно досие. След като Италия изпрати пълно описание на мярката за подпомагане, Комисията, след като разгледа мярката, поиска от Италия да преразгледа структурата на мярката с оглед на мненията на Комисията. Някои от коментарите на Комисията се отнасяха до задължителното използване на сертифицирани семена за твърда пшеница.[33] Едва след повторното уведомление от страна на Италия за преразгледаната мярка за подпомагане Комисията счете, че мярката за подпомагане на сеитбооборота е в съответствие с приложимите правни норми и че по този начин е дала одобрението си.[34] [35] Според омбудсмана следователно няма съмнение, че Комисията е спазила изцяло ролята си при оценката и одобряването на първоначалната мярка за подпомагане на сеитбооборота.

21. През 2011 г. Италия реши да измени мярката за подпомагане, като въведе изискването земеделските стопани да използват сертифицирани семена [36] за твърда пшеница. Тя уведоми Комисията за изменената мярка за подпомагане, заедно с подкрепяща научна информация. Комисията посочва, че съобщената информация отговаря на коментарите и исканията, които Комисията е направила във връзка с предвиденото задължително използване на сертифицирани семена в първото уведомление на Италия за мярката за подпомагане. Като се има предвид, че по този начин Комисията е разполагала с достатъчно информация, за да заключи, че изменената мярка за подпомагане е в съответствие с приложимите правни норми, Комисията е одобрила изменената мярка.

22. Комисията също така предприе действия, когато жалбоподателят изрази опасения, че научният доклад, на който се основава изменението на мярката за подпомагане на сеитбооборота, е погрешен и е изготвен от дружество с конфликт на интереси. Тя препрати информацията, предоставена от жалбоподателя, на италианските органи и поиска от тях да разгледат информацията и да я коментират. Италия от своя страна поиска експертно становище от своя национален публичен научноизследователски орган. Като се има предвид, че беше поставен поне въпросник относно независимостта на доклада, първоначално представен от италианските органи в подкрепа на използването на сертифицирани семена, беше целесъобразно Италия да предприеме стъпки за проверка на научната оценка, като използва публичен научноизследователски орган, чиято независимост не е оспорена. Експертното становище на публичния научноизследователски орган потвърди научните заключения от доклада, на който се основава изменената мярка за подпомагане на сеитбооборота. Ако националният изследователски орган не беше проверил и валидирал научните обосновки, на които се основава изменението на мярката за подкрепа, омбудсманът отбелязва, че би било целесъобразно Комисията да поиска от Италия разяснения, за да се гарантира, че докладът не е опорочен от конфликт на интереси. Комисията щеше да има правомощието да оттегли одобрението си за мярката, ако не беше удовлетворена от отговора на Италия. Въпреки това, като се има предвид, че Комисията е удовлетворена от научната основа на мярката, след потвърждението от националния изследователски орган въпросът за твърдения конфликт на интереси по отношение на първоначалния доклад става ирелевантен. Следователно предвид нормативния контекст Комисията не е трябвало да предприема по-нататъшни действия, включително действия във връзка с твърдения конфликт на интереси.

23. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи действия.

24. Жалбоподателят може да счита, че Комисията не е имала достатъчно силна роля по отношение на специфичните мерки за подпомагане на държавите членки. Това обаче е регулаторен избор, направен от законодателя на Съюза, чиято целесъобразност омбудсманът няма правомощия да оценява. След последната реформа на общата селскостопанска политика на ЕС през 2013 г. Комисията вече няма правомощия да одобрява или отхвърля т.нар. „мерки за доброволно обвързано с производството подпомагане“ на държавите членки в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията не е допуснала лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Страсбург, 2.6.2017 г.

 

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

 

 

[1] Спестяването на семена е традиционна селскостопанска практика, при която част от реколтата се запазва, за да се използва като семена през следващия сезон. Алтернативата на използването на семена, съхранявани в стопанства, е да се купуват семена, произведени с търговска цел („сертифицирани семена“). Като общо правило само сертифицирани семена могат да се предлагат на пазара в ЕС. Схемата на ЕС за сертифициране на семена гарантира идентичността, здравето и качеството на семената. Вж. бележка под линия 36 по-долу.

[2] Член 68 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) No 1290/2005, (ЕО) No 247/2006, (ЕО) No 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16).

[3] Член 68, параграф 1, буква а), подточка v) от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета позволява на държавите членки да използват до 10 % от националния си таван, установен за схемата за единно плащане, за мерки за специфично подпомагане.

[4] Член 68, параграф 1, буква а), подточка v) от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета.

[5] Член 68, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета.

[6] Вж. Регламент (ЕС) No 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) No 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета, ОВ L 347, 2013 г., стр. 608, дял IV, глава 1; Делегиран регламент (ЕС) No 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) No 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към посочения регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1, глава 5, раздел 1); и Регламент за изпълнение (ЕС) No 641/2014 на Комисията от 16 юни 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) No 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ L 181, 2014 г., стр. 74), глава 4, раздел 1.

[7] За преглед на приложимата понастоящем схема за доброволно обвързано с производството подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика вж.: http://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/direct-support/direct-payments/docs/voluntary-coupled-support_en.pdf

[8] Решение C(2010)1092 на Комисията от 26 февруари 2010 г.

[9] Решение C(2011)8585 на Комисията от 25 ноември 2011 г.

[10] Consiglio per la Ricerca e la Sperimentazione в Agricoltura.

[11] Решение C(2011)8585 на Комисията.

[12] Наред с другото, правилата на СТО за „зелената кутия“ се прилагат за пряко подпомагане на доходите на земеделските стопани, както и за програмите за опазване на околната среда и за регионално развитие. За повече информация вж.: https://www.wto.org/english/tratop_e/agric_e/agboxes_e.htm

Вж. също информационния фиш на Европейския парламент относно общата селскостопанска политика на ЕС и Споразумението на СТО за селското стопанство: http://www.europarl.europa.eu/atyourservice/en/displayFtu.html?ftuId=FTU_5.2.7.html 

[13] Съответните разпоредби на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, ОВ L 316, 2009 г., стр. 1.

[14] По отношение на мерките за специфично подпомагане за специфични селскостопански дейности с допълнителни ползи за агроекологията държавите членки трябва да предоставят информацията, посочена в част Б от приложение IV към Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[15] Член 68, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани.

[16] Съвет на Европейския съюз.

[17] Дял III, глава 5 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета.

[18] Вж. Специален доклад No 10 на Европейската сметна палата от 2013 г. „Обща селскостопанска политика: Добре ли е разработено и прилагано специфичното подпомагане, предвидено в член 68 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета?“, точки 20 и 24.

[19] Вж. точка V. от отговора на Комисията (резюме) на Специален доклад No 10 на Европейската сметна палата от 2013 г., стр. 44.

[20] Член 68, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета. Комисията трябва да бъде уведомена само за други видове мерки за специфично подпомагане. Вж. член 68 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета във връзка с член 50, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[21] Агроекологичните мерки, които попадат в обхвата на политиката на ЕС за развитие на селските райони, обикновено подлежат на одобрение от Комисията.

[22] Съгласно член 68, параграф 7 във връзка с член 141, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета Комисията трябва да определи условията за одобрението му с помощта на „Управителния комитет за директни плащания“ — комитет по комитология, съставен от представители на държавите членки. Прилаганата в настоящия случай т.нар. „процедура за управление“ (вж. член 4 от Решение 1999/468 на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 129), изменено с Решение 2006/512/ЕО на Съвета от 17 юли 2006 г., ОВ L 200, 2006 г., стр. 11.

[23] Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани (ОВ L 316, 2009 г., стр. 1), с който се отменя приложимият преди това Регламент (ЕО) No 639/2009 на Комисията от 22 юли 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета относно специфичното подпомагане (ОВ L 191, 2009 г., стр. 17).

[24] Управителният комитет за директните плащания прие становище в подкрепа на регламента на Комисията на своето 93-то заседание от 17 юни 2009 г.

[25] Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[26] Член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[27] Член 50, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[28] Член 50, параграф 3, втора алинея и част Б от приложение IV към Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[29] Вж. точка 39 от отговора на Комисията на Специален доклад No 10 на Европейската сметна палата от 2013 г., стр. 49.

[30] Вж. член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията.

[31] Вж. например Специален доклад No 10 на Европейската сметна палата от 2013 г., точка 26.

[32] Вж. например Специален доклад No 10 на Европейската сметна палата от 2013 г., точка 23.

[33] Информация, предоставена от Комисията заедно с отговора ѝ до омбудсмана.

[34] Решение C(2010)1092 на Комисията от 26 февруари 2010 г.

[35] Преразгледаната мярка за сеитбооборот, за която Италия отново уведоми Комисията и която впоследствие беше одобрена от Комисията като първоначална мярка, вече не включваше характеристиката за задължително използване на сертифицирани семена за твърда пшеница.

[36] Търговията със семена от зърнени култури в ЕС се регулира от Директива 66/402/ЕО на Съвета от 14 юни 1966 г., ОВ 1966 2309, стр. 143, както и от редица мерки за прилагане (вж. https://ec.europa.eu/food/plant/plant_propagation_material/legislation/specific_legislation_en). Като общо правило семената могат да бъдат предлагани на пазара само ако са били официално проверени и сертифицирани в съответствие с единната схема на ЕС за сертифициране. Схемата за сертифициране гарантира идентичността, здравето и качеството на семената. Обосновката на изискванията на ЕС за предлагане на пазара на семена е, че задоволителните резултати при отглеждането на зърнени култури зависят до голяма степен от използването на семена, които имат подходящи генетични и външни характеристики. Семената, които не се пускат на пазара, но се използват от земеделските стопани за собствените им нужди от отглеждане, не са предмет на схемата за сертифициране. Това означава, че на земеделските стопани се разрешава да използват запазените в стопанството им семена за собственото си отглеждане. Вж. също Регламент 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения, ОВ L 227, 1994 г., стр. 1.