Уважаеми г-н Б.,
На 5 декември 1996 г. Вие подадохте шестата от поредица жалби до омбудсмана срещу Съвета на Европейския съюз.
От останалите жалби 1053, 1054, 1056 и 1057/25.11.96/STATEWATCH/UK/IJH бяха приключени с мотивирани решения съответно от 28 юли 1998 г., 14 ноември 1997 г., 30 юни 1998 г. и 30 юли 1998 г. По дело 1055/25.11.96/STATEWATCH/UK/IJH на 8 октомври 1998 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Съвета.
На 15 януари 1997 г. препратих шестте жалби на Съвета за становище. На 26 март 1997 г. Съветът изпраща отговор, в който оспорва компетентността на омбудсмана да разглежда жалбите. На 15 април 1997 г. изпратих писмо до Съвета, в което обясних решението си, че жалбите са от компетентността на омбудсмана. Препратих Ви копия от тази кореспонденция за сведение.
На 20 юни 1997 г. Съветът представя становището си по основателността на жалбата. Препратих Ви становището с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 23 септември 1997 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от запитванията, направени във връзка с жалба 1087/10.12.96/STATEWATCH/UK/IJH.
Тъй като разследванията на омбудсмана по другите пет жалби вече са приключени, решението по това дело също разглежда официално въпроса за компетентността, повдигнат от Съвета в писмото му от 26 март 1997 г. (Същността на решението на омбудсмана по този въпрос беше включена в глава 2 от годишния доклад за 1997 г.).

Жалбата

Жалбата се отнася до четири искания за документи, които жалбоподателят е отправил до Съвета през юли и август 1996 г. Заявленията му са подадени съгласно Решението на Съвета относно публичния достъп до документи на Съвета (1) (наричано по-долу "Решение 93/731").
На 30 юли 1996 г. той иска копия от 71 доклада, разгледани на заседанията на Комитета „К4“, проведени през септември, октомври и ноември 1994 г. Комисията К4 е подчинена на министрите от Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР).
На 31 юли 1996 г. той иска шест документа, датиращи от 1992 г. и 1993 г.
На 13 август 1996 г. той изпраща две писма до Съвета. Първият поиска копие от един-единствен доклад, изготвен през 1992 г. Вторият поиска копия от 26 доклада, разгледани на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, проведено в Люксембург на 4 юни 1996 г., 23 от които бяха изготвени през 1996 г., а три бяха с по-ранни дати.
На 26 септември 1996 г. генералният секретариат на Съвета отговаря на жалбоподателя. Отговорът се позовава на член 3, параграф 2 от Решение 93/731, който гласи следното:

„Съответните отдели на Генералния секретариат се стремят да намерят справедливо решение за разглеждане на повторни заявления и/или такива, които се отнасят до много големи документи.“

По-нататък в отговора се посочва, че неговите искания „в това отношение са повторни заявления, които също се отнасят до много голям брой документи“ и че Генералният секретариат е намерил справедливо решение, като е разгледал само документите, представени през 1996 г. (т.е. 23 от 26-те документа, поискани във второто писмо от 13 август 1996 г.). Генералният секретариат предостави на жалбоподателя 16 от 23-те документа, но отказа достъп до останалите седем.
На 10 октомври 1996 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление за всички документи, до които му е отказан достъп. На 20 ноември 1996 г. председателството на Съвета отговори, като потвърди първоначалното решение за прилагане на „справедливо решение“ и следователно разгледа само седемте документа, изготвени през 1996 г., достъпът до които беше отказан от Генералния секретариат.
По отношение на тези седем документа Съветът заяви, че при прилагането на член 4, параграф 2 от Решение 93/731 внимателно е съпоставил интереса на жалбоподателя да поиска достъп с интереса на Съвета да запази поверителни разискванията си и че интересът на последния надделява над интереса на жалбоподателя. Тя предостави допълнителни подробности, както следва:

„Документи 7574/96, 6982/2/96 и 7753/96 съдържат подробни национални позиции съответно относно Конвенция за външните граници, Препоръка относно незаконното наемане на работа на граждани на трети държави и Конвенция за екстрадиция. Тези въпроси все още се обсъждат или са приети съвсем наскоро.

Документи 7717/1/96 и 7718/1/96 съдържат подробни национални позиции относно бюджета на Звеното на Европол за борба с наркотиците и компютърната система на Европол.

Накрая, документи 7788/96 и 7791/96 съдържат позовавания на становищата на правните служби на Съвета по въпроса за съдебното тълкуване на Конвенцията за Европол, както и бележки, направени от някои делегации по този въпрос.“

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че обработката от страна на Съвета на неговите заявления за достъп до документи е несправедлива и вероятно незаконна.

Задачата

Жалбата е препратена на Съвета през януари 1997 г. заедно с петте други жалби, подадени от същия жалбоподател. През март 1997 г. Съветът изпрати отговор, с който оспори компетентността на омбудсмана да разглежда жалбите.
На 15 април 1997 г. омбудсманът изпрати писмо до Съвета, в което потвърди първоначалното си решение, че жалбите са в рамките на неговия мандат, и поднови искането си за становище по съществото на жалбите. На 20 юни 1997 г. Съветът изпълни искането на омбудсмана.
Становището на Съвета по съществото на жалбата
Що се отнася до прилагането на „справедливо решение“, Съветът отбеляза, че становището му по жалба 1053/25.11.96/STATEWATCH/UK/IJH се прилага и в този случай.
Забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят счита, че жалбата му е останала без отговор по същество. По-специално той заяви, че:

- Съветът не е имал право да приложи „справедливо решение“ по отношение на четирите си искания за документи;

- (по отношение на седемте документа, до които е отказан достъп съгласно член 4, параграф 2 от Решение 93/731): Съветът няма право да отказва достъп до документи на основание, че те са приети наскоро или че включват становищата на държавите членки.

Проверка на документите, извършена от омбудсмана
Омбудсманът счете за необходимо да провери седемте документа, до които Съветът е отказал достъп съгласно член 4, параграф 2 от Решение 93/731.
Омбудсманът информира жалбоподателя за проверката, която в съответствие с член 4, параграф 1 от Устава на омбудсмана не може да включва предоставяне на жалбоподателя на самите документи или на каквато и да е информация, съдържаща се в тях.
Проверката е извършена в сградата Justus Lipsius на Съвета в Брюксел на 2 октомври 1998 г. Освен че предоставиха достъп до документите, службите на Съвета предложиха да предоставят копия на службите на омбудсмана, ако е необходимо. След проверка на документите службите на омбудсмана счетоха, че не е необходимо да се правят копия.

РЕШЕНИЕТО

1 Точка
относно компетентността 1.1 Възражението на Съвета срещу компетентността на омбудсмана изглежда се основава на две предложения:

а) компетентността на омбудсмана не обхваща действия, предприети от Съвета във връзка със сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи ("трети стълб"); и

б) предметът на жалбите се отнася до действия, предприети от Съвета в рамките на третия стълб.

1.2 Решението на омбудсмана, че може да разгледа жалбите, се основава на неговото мнение, че второто от тези предложения е погрешно. Поради това не е необходимо той да заема позиция по първото предложение.
1.3 Предметът на жалбите се отнася до отговора на Съвета на исканията за достъп до документи. Исканията са отправени съгласно Решение 93/731 и съответно са разгледани от Съвета. Решение 93/731 е прието съгласно член 151 от Договора за ЕО. В решението си по дело Нидерландия/Съвет (2) Съдът на Европейските общности потвърди, че решението има правни последици по отношение на трети страни от гледна точка на правото на Общността.
1.4 Решението е тълкувано и прилагано от Първоинстанционния съд по дело Carvel и Guardian Newspapers/Съвет (3), дело, което също включва достъп до документи от третия стълб. Предвид ограниченията на компетентността на Съда, наложени от член Л от Договора за Европейския съюз, Първоинстанционният съд не би бил компетентен да разгледа този аспект на делото Carvel, ако достъпът до документи от третия стълб сам по себе си е въпрос от третия стълб.
1.5 От изложеното по-горе става ясно, че правилното тълкуване и прилагане на Решение 93/731 относно публичния достъп до документи е въпрос на общностното право, а не на третия стълб, дори ако въпросните документи се отнасят до действия в рамките на третия стълб. Омбудсманът информира Съвета за това решение на 15 април 1997 г. (Забележка: В решението си от 17 юни 1998 г. Първоинстанционният съд отхвърли на подобни основания възражението на Съвета срещу компетентността на Съда по делото Tidningen Journalisten. (4))
2 Прилагането на "справедливо решение"
2.1 Жалбоподателят твърди, че член 3, параграф 2 от Решение 93/731 не дава право на Съвета да прилага "справедливо решение" по отношение на неговите четири заявления за документи.
2.2 Както Съветът отбеляза в становището си, въпросът във връзка с този аспект на жалбата е идентичен с повдигнатия в док. 1053/25.11.96/STATEWATCH/UK/IJH. Следователно решението на омбудсмана от 28 юли 1998 г. по гореспоменатия случай се прилага и в настоящия случай.
2.3 Прилагайки горепосоченото решение, по-специално по отношение на значението на термините "повторни заявления" и "много големи документи", става ясно, че Съветът не е имал право да приложи "справедливо решение" съгласно член 3, параграф 2 от Решение 93/731 към четирите искания за документи в този случай.
3 Отказът на достъп съгласно член 4, параграф 2, точка
3.1 Съветът отказва достъп до седем документа съгласно член 4, параграф 2 от Решение 93/731, който гласи следното:

„Достъпът до документ на Съвета може да бъде отказан, за да се защити поверителността на работата на Съвета.“

Съгласно установената съдебна практика прилагането на тази разпоредба изисква Съветът да постигне реален баланс между, от една страна, интереса на гражданина от получаване на достъп до документи и, от друга страна, всеки собствен интерес от запазване на поверителността на неговите разисквания.
3.2 Жалбоподателят твърди, че при прилагането на член 4, параграф 2 Съветът няма право да отказва достъп до документи на основание, че те са приети наскоро или че включват становищата на държавите членки. Омбудсманът не е запознат с правна норма или принцип, които да изискват от Съвета при претеглянето на интересите по член 4, параграф 2 да изключи някой от тези елементи от разглеждане.
3.3 Проверката на документите, извършена от омбудсмана, потвърди, че съдържанието на въпросните документи съответства на мотивите, посочени от Съвета.
3.4 Следователно не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Съвета във връзка с този аспект на делото.
Заключение
Що се отнася до прилагането от Съвета на „справедливо решение“, критичната забележка на омбудсмана в док. 1053/25.11.96/STATEWATCH/UK/IJH (решение от 28 юли 1998 г.) се прилага и за исканията на жалбоподателя за документи в настоящия случай.
Що се отнася до отказа на достъп до седем документа съгласно член 4, параграф 2 от Решение 93/731, въз основа на проверките на омбудсмана, не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Съвета.
Омбудсманът приключва случая.
Копие от това решение ще бъде изпратено и на Съвета на Европейския съюз.
Искрено Ваш
Якоб Сьодерман

---

(1) Решение 93/731/ЕО на Съвета от 20 декември 1993 г., ОВ L 340/43.

(2) Дело C-58/94, решение от 30 април 1996 г.

(3) Дело T-194/94, [1995] ECR II-2765

(4) Svenska Journalistförbundet (Tidningen Journalisten)/Съвет, решение от 17 юни 1998 г. (вж. параграфи 70—87 от решението).