Оценка на омбудсмана

1. Съгласно член 2, параграф 7 от Устава на омбудсмана:

"[к]огато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство относно изложените факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатът от всички разследвания, които е извършил до този момент, се подава окончателно"(подчертаването е добавено).

2. По време на проверката на Омбудсмана Комисията обясни, че след като жалбоподателят е подал жалбата до Омбудсмана, тя е завела дело в белгийски съд с искане да вземе решение относно валидността на искането си за възстановяване на разходи и че следователно Омбудсманът следва да прекрати разглеждането на жалбата.

3. С оглед на член 2, параграф 7 от Устава омбудсманът прекратява разглеждането на тази жалба. Въпреки това тя приканва Комисията, за целите на производството пред белгийския съд, да вземе предвид съображенията, които са я накарали да направи предложението си за приятелско споразумение на 16 юни 2014 г.[1].

4. Омбудсманът счита също така, че е необходимо да се посочи на Комисията, че това е първият път, когато Омбудсманът трябва да прекрати разглеждането на жалба и да приключи разследване поради решението на дадена институция да започне съдебно производство срещу жалбоподател в хода на текущо разследване.

5. Според омбудсмана основанието за член 2, параграф 7 е да се предложи на гражданите избор по отношение на средствата за правна защита, с които разполагат. По този начин жалбоподателите имат възможност да потърсят правна защита за своите оплаквания срещу администрацията на ЕС или в съд, който издава обвързващи решения, или чрез омбудсмана, който може да направи необвързващи препоръки. Крайният избор за това към кой орган да се обърне е на всеки гражданин. Ако той или тя реши първо да потърси правна защита чрез омбудсмана, но докато проверката на омбудсмана все още е в ход, реши да предяви иск пред съд, омбудсманът ще прекрати разглеждането на жалбата и окончателно ще подаде всички заключения, направени по време на проверката. Ако той или тя първо заведе дело в съда и по-късно потърси правна защита чрез омбудсмана, омбудсманът обявява жалбата за недопустима.

6. Ако обаче Комисията заведе дело в съда, след като жалбоподател е потърсил правна защита чрез омбудсмана и преди омбудсманът да е прекратил разследването, знаейки, че в съответствие с член 2, параграф 7 от Статута омбудсманът трябва незабавно да прекрати разследването по тази жалба, Комисията на практика възпрепятства този гражданин да упражни изцяло основното си право да се обърне към Европейския омбудсман като алтернативно средство за правна защита [2]. Ако това е било намерението на Комисията, когато е образувала съдебно производство във връзка с разглежданите факти в рамките на проверката на омбудсмана, това би могло да се счита за потенциално нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между институциите на ЕС.

7. Омбудсманът се надява, че това не е било намерението на Комисията и че подобно действие от страна на Комисията ще остане изключение и ще се основава на основателни причини, ако бъде предприето отново в бъдеще. Тя ще направи допълнителна забележка в това отношение.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Омбудсманът прекратява разглеждането на жалбата.

Жалбоподателят и председателят на Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

Комисията би могла да издаде вътрешни насоки за своите служби, като им напомни, че по време на проверка от омбудсмана Комисията обикновено не следва да образува съдебно производство по същия въпрос като този, който се разглежда от омбудсмана, освен ако има основателни причини да не се изчака резултатът от проверката на омбудсмана.

Емили О'Райли

Съставено в Страсбург на 10 септември 2014 година.