Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е започнал работа за Комисията на 1 януари 2009 г. Преди да започне работа в Комисията, той е бил командирован в постоянното представителство на [държава членка] („държавата членка“) към ЕС в Брюксел („постоянното представителство“). Първото му командироване е от 18 август 2003 г. до юни 2007 г. от името на Министерството на външните работи, а второто — от юни 2007 г. до 30 декември 2008 г. от името на парламента на държавата членка.

2. При започване на работата си жалбоподателят научава, че тъй като той, съпругата му и децата му са живели в Брюксел (най-голямото дете е напуснало Брюксел, за да учи в друга държава), Комисията определя мястото му на наемане и мястото му на произход като намиращи се в Брюксел. Въпреки това Комисията информира жалбоподателя, че той може да поиска преразглеждане на решението си относно мястото му на произход. В резултат на горепосоченото решение жалбоподателят не е получил надбавка за настаняване, дневна надбавка или възстановяване на пътните разноски и разноските за преместване.

3. В последвалата кореспонденция жалбоподателят настоява, че Комисията е трябвало да реши, че мястото му на наемане на работа е в държавата членка. Комисията отговаря, че решението ѝ е взето въз основа на неговата декларация, че той е бил командирован в Брюксел до 31 декември 2008 г. Въпреки факта, че i) командироването му е с дипломатически характер и ii) има имущество и други членове на семейството в държавата членка, Комисията счита, че основните му семейни връзки са били в Брюксел от известно време. Комисията посочи, че е необходимо да се направи разграничение между „мястото на наемане“ на жалбоподателя и неговия „център на интереси“. Според Комисията първото е обичайното му местопребиваване, което изглежда е в Брюксел от 2003 г. Що се отнася до последния, т.е. до неговия център на интереси, Комисията твърди, че той може да се намира в държавата членка.

Релевантните правни разпоредби

4. Правните разпоредби относно надбавките и възстановяването на разходи, поискани от жалбоподателя, се съдържат в членове 5, 7, 9 и 10 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица.

Член 5, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:

Надбавка за настаняване, равна на основната заплата за два месеца за длъжностно лице, което има право на надбавка за жилищни нужди, и равна на основната заплата за един месец в останалите случаи, се изплаща на длъжностно лице, което е титуляр и представи доказателства, че е била необходима промяна на мястото на пребиваване, за да се удовлетворят изискванията [за пребиваване на разстояние, съвместимо с надлежното изпълнение на неговите задължения] …“

Член 7, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:

„1. Длъжностното лице има право на възстановяване на пътните разноски за себе си, съпруга/съпругата си и лицата на негова издръжка, които действително живеят в неговото домакинство: а) при встъпване в длъжност - от мястото, където е бил нает на работа, до мястото, където е нает на работа; …"

Член 9, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:

„1.Разноските, направени във връзка с преместването на мебели и лични вещи [...], се възстановяват на длъжностно лице, което е длъжно да промени мястото си на пребиваване, за да спази [изискването за пребиваване в рамките на разстояние, съвместимо с правилното изпълнение на неговите задължения] и на което не са възстановени същите разходи от друг източник…“.

Член 10, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:

„1. Когато длъжностно лице представи доказателства, че е необходима промяна на мястото на пребиваване, за да се спази [изискването за пребиваване в рамките на разстояние, съвместимо с надлежното изпълнение на неговите задължения], това длъжностно лице има право [...] на надбавка за дневни разходи [...]. „

Жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника

5. На 29 април 2009 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Той иска от Комисията да преразгледа решението си относно неговото място на наемане, място на произход и център на интереси, в резултат на което той не отговаря на условията за получаване на надбавката за настаняване, дневната надбавка или възстановяването на разходите за преместване и пътните разходи.

6. В тази жалба жалбоподателят посочва следното: i) от 1974 г. живее в същия апартамент в столицата на държавата членка, за който е плащал наем и сметки за комунални услуги по време на командироването си; ii) през 2006 г. е закупил нов апартамент в покрайнините на посочения по-горе капитал, който е бил в процес на обновяване по това време и за който е плащал и сметки за комунални услуги и вноски по ипотеки (като същевременно е запазил стария си апартамент под наем в столицата); iii) наемите и таксите за комунални услуги за апартамента в Брюксел са платени от държавата членка; iv) с изключение на съпруга и децата му, всички най-близки членове на семейството му са живели в държавата членка и той редовно ги е посещавал през почивните дни и официалните празници; v) той и семейството му са регистрирани в държавата-членка, а не в Брюксел; vi) трудовият статус на съпруга/съпругата му е регистриран в държавата-членка като неактивен; vii) пенсионните и социалноосигурителните вноски са платени в държавата членка; viii) нито един от двата апартамента в държавата членка не е бил преотдаван под наем или отдаван под наем; ix) когато е възможно, съпругът/съпругата и децата му са прекарали училищните ваканции в държавата-членка, така че децата да могат да поддържат връзка със своите роднини и приятели; x) получената от Комисията информация го е накарала да счита, че има право на възстановяване на пътните разноски; xi) той е заминал за държавата-членка в определен момент през ноември 2008 г., за да приключи работата си при предишния си работодател, и се е върнал в Брюксел през декември същата година; и xii) през ноември 2008 г. Комисията е изпратила кореспонденцията си относно заетостта му на адреса му в държавата членка.

7. Що се отнася до мястото му на назначаване, жалбоподателят твърди, че тъй като му е била отпусната надбавка за експатриране съгласно член 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица [1], от това следва, че той няма обичайно местопребиваване в Белгия. В подкрепа на искането си за признаване на мястото му на назначаване в столицата на държавата членка той се позовава и на Решение на Съда на публичната служба по дело Borbély/Комисия [2].

8. Що се отнася до мястото му на произход и центъра на неговите интереси, жалбоподателят твърди, че те е трябвало да се считат за намиращи се в държавата членка, тъй като най-близките му роднини са живели в държавата членка, той е притежавал имущество там и семейството му се е възползвало от правото си на глас в държавата членка. По отношение на надбавката за настаняване и дневните надбавки жалбоподателят се позовава на мотивите на Съда на публичната служба по дело Borbély/Комисия [3] и твърди, че се намира в сходно несигурно положение с г-жа Borbély, тъй като поддържа два апартамента в държавата членка и наема трети в Брюксел. Жалбоподателят добавя, че ако изпитателният му срок приключи успешно, неговото място на стопанска дейност в Брюксел ще доведе до значителни разходи.

9. По отношение на възстановяването на пътните разходи и разходите за преместване жалбоподателят твърди, че при встъпването си в длъжност той и едно от децата му са пътували до Брюксел със самолет, докато другите членове на семейството са пристигнали от столицата на държавата членка с автомобил. Той заявява, че ще трябва да премести "някои мебели, пиано и подобни неща"и че мебелите, които използва сега, са купени от ИКЕА или взети назаем.

10. Жалбоподателят се позовава на подкрепящи доказателства в жалбата си, като копия от писма относно започването на неговата работа (които Комисията е изпратила на адреса му в държавата членка), национални документи, удостоверяващи, че той е бил регистриран на адреса си в държавата членка през 2008 г., две удостоверения от постоянното представителство относно периода, през който е бил командирован в Брюксел, банкови извлечения, удостоверяващи, че разходите, свързани с неговите сметки за наем и комунални услуги в Брюксел, са били възстановени от държавата членка, сметки за комунални услуги за апартамента, който е наел в столицата на държавата членка, сметки за мобилен телефон на съпругата му, издадени в държавата членка (изпратени на адреса на наетия апартамент в столицата на държавата членка), и писмо относно годишния данък върху земята за 2008 г., отнасящ се до апартамента, който е закупил (изпратен на адреса на наетия апартамент в столицата на държавата членка).

Обстоятелствата по спора и изводите на Съда на публичната служба по дело Borbély/Комисия

11. Преди постъпването си на служба в Комисията на 1 март 2005 г. г-жа Borbély е била наета на работа в унгарското Министерство на външните работи и е била командирована в Постоянното представителство на Унгария към ЕС в Брюксел от януари 2002 г. Тя живее в обзаведен апартамент, предоставен ѝ безплатно от унгарската държава, който напуска при назначаването си в Комисията. Комисията приема, че мястото ѝ на наемане на работа е Брюксел. Поради това Комисията отказва да ѝ изплати дневните надбавки и надбавката за настаняване, както и да ѝ възстанови пътните разноски.

12. Съдът на публичната служба посочва, че думата "пребиваване", използвана в разпоредбите, определящи условията за отпускане на надбавката за настаняване и дневната надбавка, трябва да се разбира като отнасяща се до центъра на интересите на съответното длъжностно лице [4]. Освен това от съдебната практика следва, че посоченото понятие се отнася до „мястото, където заинтересованата страна се е установила и възнамерява да поддържа постоянния или обичайния център на своите интереси“и че „това понятие предполага, независимо от чисто количествения елемент на времето, прекарано от заинтересованото лице в определена държава, не само действителния факт на живот на дадено място, но и намерението по този начин да се постигне приемственост, която произтича от стабилен начин на живот и от хода на нормалните социални отношения.“[5]

13. Съдът на публичната служба приема, че по това дело са релевантни следните елементи: г-жа Borbély, въпреки че е командирована в Брюксел, поддържа апартамент под наем в Будапеща до октомври 2003 г., когато придобива собствен апартамент в Будапеща. По време на командировката си в Брюксел тя е запазила жилище в Будапеща и е направила разходи за него, за което е представила доказателства)[6]; ii) тя не само е имала право да използва тези апартаменти в качеството си на наемател или собственик на имота, но и редовно е пребивавала в тях, което е подкрепено от обобщение на редовните пътувания между Брюксел и Будапеща до края на 2004 г.[7]; iii) честите пътувания до Будапеща показват, че в рамките на ограниченията, наложени от работата ѝ, личният ѝ живот се е състоял в Будапеща, а не в Брюксел [8]; iv) тя не е извършила подобно придобиване в Брюксел, а е живяла там в обзаведен апартамент, предоставен от унгарското правителство [9]; v) по време на командировката си в Брюксел от януари 2002 г. до август 2003 г. тя е получавала помощ за съжителство на съпруга си, която по-късно е била прекратена, тъй като семейният им живот се е състоял предимно в Будапеща и Хановер, където съпругът ѝ е бил нает на работа [10].

14. Така Съдът на публичната служба стига до извода, че преди да започне работа за Комисията, г-жа Borbély е пребивавала в Будапеща. Тъй като е трябвало да смени местожителството си, за да може да работи за Комисията, Съдът на публичната служба приема, че тя има право на надбавка за настаняване и дневна надбавка.

15. Що се отнася до искането на г-жа Borbély за възстановяване на пътните разноски съгласно член 7, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника, това обезщетение е предназначено за покриване на разходите, произтичащи от необходимостта от пътуване при встъпване в длъжност от мястото на назначаване до мястото на работа. Съдът на публичната служба се позовава на съдебната практика, която определя мястото на назначаване на длъжностното лице като „мястото, където длъжностното лице е имало обичайно местопребиваване към момента на назначаването“. Според съда това не е непременно същото като термина „пребиваване“, който е от значение във връзка с надбавката за настаняване и надбавката за дневни разходи. Възстановяването на пътните разноски е било предназначено за покриване на разходите, направени при бъдещото командироване. Едно лице обаче не би могло да направи такива разходи, ако, независимо от центъра на неговите интереси в контекста на надбавката за настаняване и дневните надбавки, при встъпването си в длъжност то вече се е намирало на мястото на бъдещото командироване [11].

16. Съдът на публичната служба посочва, че макар терминът "обичайно местопребиваване" често да е синоним на термина "местопребиваване", посочен във връзка с надбавката за настаняване и надбавката за дневни разходи, понятието "център на интересите" може да се тълкува по различен начин в зависимост от вида на надбавката, предвидена в Правилника за длъжностните лица [12]. Като се има предвид целта на член 7, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника, при тълкуването на центъра на интересите на длъжностното лице във връзка с възстановяването на пътните разноски трябва да се отдаде особено значение на действителното пребиваване. Кратките периоди на отсъствие преди започване на работа, като например правото на годишен отпуск, не могат да променят тази оценка [13]. Така Съдът на публичната служба приема, че Комисията правилно е отказала да предостави това обезщетение на г‐жа Borbély.

Решение на Комисията по жалбата на жалбоподателя

17. С решение от 9 юни 2009 г. Комисията отхвърли жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2. Комисията посочи, че решението ѝ е съсредоточено върху мястото му на наемане и правата въз основа на това местоположение. Решението му не се съсредоточава върху мястото му на произход, семейните му връзки и собствеността върху имуществото в държавата членка, тъй като те не се считат за релевантни по отношение на мястото му на наемане на работа.

18. Комисията обясни, че при определянето на мястото му на назначаване тя се е позовала на определението, дадено в член 2, параграф 2, първо тире [14] от Общите разпоредби за прилагане, за да приведе в действие член 7, параграф 3 от приложение VII (ОРП)[15]. В този контекст той посочи, че съдилищата на Съюза тълкуват понятието "обичайно местопребиваване" като обозначаващо мястото, където дадено лице е установило и възнамерява да поддържа постоянния или обичайния център на своите интереси. Отделно от времето, прекарано в определена страна, това, което трябва да се има предвид, е не само действителният факт на живеене на място, но и намерението да се постигне приемственост, произтичаща от стабилен начин на живот и хода на нормалните социални отношения.

19. Според Комисията е било ясно, че от 2003 г. до януари 2009 г., когато жалбоподателят е постъпил на служба, обичайното му местопребиваване е било в Брюксел. Тя твърди, че доводите на жалбоподателя са несъвместими по отношение на 1) това дали е имало прекъсване на престоя му в Брюксел между двете му командировки в Постоянното представителство, 2) когато той и/или семейството му са напуснали Брюксел в края на 2008 г. и са отишли в столицата на държавата членка и 3) когато са се преместили от стария му апартамент в Брюксел през декември 2008 г. Като се има предвид, че жалбоподателят е подписал договора за апартамента, който е наел в Брюксел на 5 ноември 2008 г., Комисията счита, че той е пребивавал в Брюксел без прекъсване от август 2003 г. до встъпването му в длъжност.

20. Комисията добави, че фактът, че жалбоподателят е останал в столицата на държавата членка по време на коледната ваканция през 2008/2009 г., не е решаващ. Съгласно член 2, параграф 2 от ОРИ временните отсъствия, като например отпуските, не могат да повлияят на преценката ѝ, че от август 2003 г. до постъпването му на служба жалбоподателят и семейството му пребивават в Брюксел.

21. Освен това Комисията изрази становището, че позоваването от страна на жалбоподателя на решението по делото Borbély е неподходящо, тъй като фактическото положение по това дело е „напълно различно“. Тя подчертава, че от 2003 г. жалбоподателят живее в Брюксел със съпругата и децата си, които посещават (или са посещавали) училище там. Поради това за Комисията не беше лесно да разбере как жалбоподателят би могъл да твърди, че почти всички социални и семейни дейности на неговото семейство се извършват в държавата членка.

22. Искането на жалбоподателя за надбавка за настаняване и надбавка за дневни разходи е отхвърлено, тъй като въз основа на критерия за обичайно местопребиваване, установен в ОРП за определяне на мястото му на наемане на работа, не може да се счита, че той е променил мястото си на пребиваване при встъпването си в длъжност в Комисията.

23. Комисията отхвърля искането за възстановяване на пътните разноски на същите основания. Фактът, че жалбоподателят е прекарал Коледа в държавата членка, не може да постави под въпрос констатацията, че обичайното му местопребиваване е било в Брюксел.

Жалба до Европейския омбудсман

24. На 30 юли 2009 г. жалбоподателят подаде жалба до Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

25. Жалбоподателят действително изтъкна следното твърдение и претенция:

Твърдение

При произнасянето по жалбата му на основание член 90, параграф 2 от Правилника Комисията не е взела надлежно предвид всички релевантни елементи на жалбата му, по-специално във връзка с практиката на общностните съдилища, що се отнася до i) центъра на неговите интереси, ii) мястото му на произход, iii) мястото на назначаване, iv) надбавката за настаняване, v) дневните надбавки, vi) пътните разноски и vii) разноските за преместване.

Твърдение

Комисията следва да му отпусне горепосочените надбавки и да възстанови пътните разходи и разходите за пренасяне.

26. По отношение на първия аспект на твърдението Комисията информира жалбоподателя, че в срок от една година от началото на изпълнението на задълженията му той може да поиска от нея да преразгледа решението относно мястото му на произход. Изглежда обаче, че жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. Като се има предвид, че не е изчерпал вътрешните административни процедури по член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица, омбудсманът решава, че този аспект на жалбата е недопустим съгласно член 2, параграф 8 от неговия статут.

27. Освен това омбудсманът отбеляза, че вторият аспект на твърдението се отнася до "центъра на интересите" - понятие, което изглежда е било използвано при определянето на "мястото на назначаване". Като се има предвид, че изглежда не е взето конкретно и отделно решение за определяне на този "център на интереси", омбудсманът счита, че не е необходимо този въпрос да се разглежда отделно.

Проучването

28. На 5 октомври 2009 г. омбудсманът поиска становището на Комисията по настоящата жалба. В своето встъпително писмо омбудсманът прикани Комисията да обясни по какъв начин счита, че положението на жалбоподателя е фактически различно от това на жалбоподателя по дело F-126/05 Borbély/Комисия.

29. На 23 декември 2009 г. Комисията предостави становището си по настоящата жалба, което беше препратено на жалбоподателя. На 3 март 2010 г. омбудсманът получи забележките на жалбоподателя.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдението на жалбоподателя и свързаното с него твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

30. Комисията счете, че жалбата на жалбоподателя е неоснователна. Що се отнася до мястото му на назначаване, той твърди, че при липсата на изрично определение в Правилника трябва да се вземе предвид релевантната разпоредба на член 2, параграф 2, първо тире от ОРП. ОРП служат само за тълкуване и изясняване на член 7, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, който определя мястото на произход на длъжностното лице в контекста на правото му на възстановяване на годишните пътни разноски и пътните разноски при прекратяване на служебното правоотношение [16]. Член 2, параграф 2, първо тире от ОРП се отнася до релевантността на обичайното местопребиваване при определяне на мястото на наемане.

31. Комисията посочи, че съдилищата на Съюза последователно тълкуват понятието "обичайно местопребиваване" като означаващо мястото, където съответното лице е установило и възнамерява да поддържа постоянния или обичайния център на своите интереси [17]. Това означава, независимо от чисто количествения елемент на времето, прекарано от заинтересованото лице в определена страна, не само действителният факт на живот на дадено място, но и намерението по този начин да се постигне приемственост, която произтича от стабилен начин на живот и от хода на нормалните социални отношения [18]. Всички релевантни фактически елементи трябваше да бъдат взети предвид в този контекст. Заинтересованото длъжностно лице обаче е трябвало да представи съответните елементи в това отношение.

32. Според Комисията е ясно, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя или неговият център на интереси е в Брюксел и е бил в Брюксел от 2003 г. до встъпването му в длъжност на 1 януари 2009 г., т.е. в продължение на повече от пет години и половина. В удостоверенията, предоставени от Постоянното представителство, се посочва непрекъснат период на командироване от август 2003 г. до един ден преди встъпването му в длъжност в Комисията на 1 януари 2009 г. Самият той заяви, че съпругата и децата му са се преместили с него в Брюксел, „за да може семейството да остане заедно“. Няма индикации, че съпругата или децата му са напуснали Брюксел, с изключение на най-голямото дете, което е започнало университетско обучение в друга държава през септември 2008 г.

33. Освен това Комисията заяви, че противно на твърденията на жалбоподателя, неговото положение всъщност се различава от това на г-жа Borbely. За разлика от последния, той не е представил никакви доказателства, че често е пътувал до държавата членка. Никога не е наемал и не е живял в обзаведена къща в Брюксел. Освен това Комисията подчерта, че понятието "център на интереси", използвано в контекста на определянето на мястото на произход на длъжностното лице, както е посочено в член 2, параграф 2, второ тире от ОРП, е по-широко от понятието "център на интереси", използвано за определяне на мястото на назначаване [19].

34. Що се отнася до изплащането на надбавката за настаняване и дневната надбавка, Комисията подчертава, че за да има право на тези надбавки, съответното длъжностно лице трябва да е било длъжно да промени мястото си на пребиваване. Понятието "пребиваване" в този контекст последователно се тълкува като означаващо "обичайно пребиваване" и наличие на център на интереси на дадено място. Като се има предвид, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя е било в Брюксел към момента на назначаването му, не може да се счита, че той е променил местопребиваването си при встъпването си в длъжност в Комисията. Поради това той нямал право на надбавка за настаняване и на надбавка за дневни разходи.

35. Същият извод се прилага и по отношение на възстановяването на пътните разноски, предвидено в член 7, параграф 1 от приложение VII към Правилника, който се отнася до разходите, направени при пътуване от мястото на назначаване до мястото на работа. В случая на жалбоподателя и двете места са в Брюксел. Фактът, че той прекарва коледните празници със семейството си в столицата на държавата членка, е без значение в това отношение. Обичайното му местопребиваване е било и е било Брюксел и краткият период на почивка не променя тази констатация.

36. Що се отнася до плащането на разноските за преместване, Комисията подчертава, че съгласно член 9, параграф 1 от приложение VII към Правилника такова плащане изисква промяна на местопребиваването, за да се спази член 20 от Правилника. Понятието за пребиваване в този контекст последователно се тълкува като означаващо "обичайно пребиваващ" и имащ център на интереси на дадено място. Това е мястото на обичайното местопребиваване на лицето към момента на назначаването му, което е същият критерий като използвания в ОРП за определяне на мястото на наемане на надбавката за настаняване и надбавката за дневни разходи. Като се има предвид, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя е било в Брюксел към момента на назначаването му, той следователно не е имал право на плащане на разходите за преместване.

37. Жалбоподателят счита, че между него и Комисията има допирни точки по следните въпроси: атестацията, предоставена от Постоянното представителство, потвърждава, че той е бил командирован без прекъсване от август 2003 г. до края на декември 2008 г., т.е. непосредствено преди постъпването му на служба в Комисията, ii) в настоящия случай понятието „обичайно местопребиваване“ е използвано за определяне на мястото на назначаване; iii) това понятие последователно се тълкува като мястото, където дадено лице се е установило и възнамерява да поддържа постоянния или обичайния център на своите интереси; iv) последното понятие предполага, че независимо от чисто количествения елемент на времето, прекарано от заинтересованото лице в определена страна, не само действителният факт на живот на дадено място, но и намерението по този начин да се постигне приемственост, произтичаща от стабилен начин на живот и от хода на нормалните социални отношения.

38. Като се има предвид временният характер на командироването му в постоянното представителство, жалбоподателят е на мнение, че е запазил обичайния си център на интереси в държавата членка. В подкрепа на това твърдение той се позовава на фактическите обстоятелства, които вече е посочил в жалбата си по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника.

Оценка на омбудсмана

Предварителни бележки

39. В самото начало е полезно да се отбележи, че жалбоподателят и Комисията изглежда са съгласни, че жалбоподателят е бил командирован в Брюксел за непрекъснат период от август 2003 г. до края на декември 2008 г., непосредствено след което се е присъединил към службите на Комисията. Те също така са съгласни, че понятието за обичайно местопребиваване следва да се използва за определяне на мястото на назначаване на жалбоподателя и че това понятие означава мястото, където съответното лице е установило и възнамерява да поддържа постоянния или обичайния център на своите интереси. Независимо от чисто количествения елемент на времето, прекарано от заинтересованото лице в определена страна, това предполага не само действителния факт на живот на дадено място, но и намерението по този начин да се постигне приемственост, произтичаща от стабилен начин на живот и от хода на нормалните социални отношения.

40. Преди да пристъпи към своята оценка, омбудсманът посочва, че не е негова работа да заменя оценката на Комисията със своята собствена. Вместо това той трябва да провери дали решението на Комисията е правилно или, ако има повече от едно възможно тълкуване на съответните правила, дали Комисията е представила разумно обяснение за направения от нея избор.

41. В жалбата си по член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят твърди, че получената от Комисията информация го е накарала да счита, че има право на възстановяване на пътните разноски. Той се позовава на факта, че е получил надбавка за експатриране. Що се отнася до първия от тези аргументи, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не го е подкрепил с никакви конкретни доказателства. Що се отнася до втория довод, от текста на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника следва, че отпускането на надбавката за експатриране е обвързано със специфични условия [20]. Едно от тези условия е съответното лице да не е имало обичайно местопребиваване в държавата по месторабота за определен период от време. Посочената разпоредба обаче предвижда също, че обичайното местопребиваване в държавата на заетост не се взема предвид, ако се дължи на „обстоятелства, произтичащи от работа, извършена за друга държава“, като например дипломатическо командироване в държавата на бъдеща заетост. При тези обстоятелства фактът, че Комисията е предоставила на жалбоподателя надбавката за експатриране, не означава, че той непременно е отговарял и на условията за разглежданите в настоящия случай обезщетения.

42. Накрая, за да се изяснят евентуални погрешни схващания, обстоятелството, че работата на дадено лице в Комисията е била предшествана от дипломатическо командироване в Брюксел, не води автоматично до презумпцията, че заинтересованото лице е запазило обичайното си местопребиваване в държавата на произход, що се отнася до разглежданите в настоящия случай надбавки и възстановявания. Следва да се припомни, че в решението си по дело Borbély, на което се позовава жалбоподателят, Съдът на публичната служба внимателно анализира редица фактически обстоятелства, за да стигне до своите констатации. Това е така въпреки факта, че г-жа Borbély е била командирована в Брюксел от своята държава членка, преди да започне работа в Комисията.

По съществото на спора

43. Що се отнася до същността на въпроса за "обичайното местопребиваване", между г-жа Borbély и жалбоподателя могат ясно да се установят някои паралели. Както жалбоподателят, така и г-жа Borbély са били командировани в Брюксел от съответните им държави членки, преди да започнат работа за Комисията, въпреки че командироването на г-жа Borbély там е продължило само три години, докато това на жалбоподателя е продължило пет години и половина. Второ, както наемат, така и/или притежават апартаменти или къщи в съответните си държави членки, за които правят разходи и които не отдават под наем или преотдават под наем. Трето, наемът на апартаментите им в Брюксел е покрит от техния работодател. Четвърто, както г‐жа Borbély, така и жалбоподателят са имали или имат семейство в съответните си държави членки и са прекарали известно време там по време на командироването си в Брюксел.

44. От друга страна, Комисията правилно отбелязва, че съществуват разлики между г‐жа Borbély и жалбоподателя. Първо, жалбоподателят живее в апартамент, който сам е обзавел, докато г‐жа Borbély се е преместила в обзаведен апартамент. Второ, жалбоподателят се е преместил в Брюксел със съпругата и децата си, докато съпругът на г-жа Borbély не живее с нея в Брюксел, а брачният им живот се е състоял извън Брюксел, по-специално в Будапеща и Хановер. Трето, г-жа Borbély представила писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че често пътувала до страната си на произход, докато според Комисията жалбоподателят не представил такива доказателства.

45. Според омбудсмана фактът, че жалбоподателят е живял в апартамент, обзаведен от самия него, може да показва намерението му да се установи на определено място по по-траен начин. Жалбоподателят обаче обясни, че поне част от мебелите са взети назаем, и предположи, че останалата част от мебелите е закупена евтино. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че тази разлика между положението на жалбоподателя и това на г-жа Borbély сама по себе си не е решаваща.

46. Различен извод обаче се налага по отношение на втората и третата от изтъкнатите от Комисията разлики. Фактът, че жалбоподателят е живял с най-близките си роднини в Брюксел, където децата му са ходили на училище, очевидно е от значение при определянето на местоположението на обичайното местопребиваване на жалбоподателя. В това отношение положението на жалбоподателя се различава значително от това на г-жа Borbély, чийто съпруг не живее в Брюксел. Освен това и въз основа на елементите, с които разполага омбудсманът, жалбоподателят действително изглежда не е представил документни доказателства за вида и сумата, представени от г-жа Borbély, за да установи, че той често е пътувал до своя град на произход. В този контекст е полезно също така да се отбележи, че жалбоподателят не е подкрепил с конкретни доказателства твърдението си, че всички социални дейности на семейството са се осъществявали в държавата членка.

47. Определянето на обичайното местопребиваване е цялостна оценка, при която трябва да се вземат предвид всички съответни елементи, доведени до знанието на администрацията. Според омбудсмана твърдението на Комисията, че положението на жалбоподателя е било напълно различно от това на г-жа Borbély, изглежда преувеличено. Въпреки това, като се имат предвид основните разлики между положението на г-жа Borbély и това на жалбоподателя, омбудсманът счита, че Комисията може основателно да заключи, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя е било в Брюксел.

48. Освен това от установената съдебна практика на съдилищата на Съюза следва, че разпоредбите на правото на Съюза, които създават права на финансови плащания, трябва да се тълкуват ограничително [21].

49. С оглед на гореизложеното омбудсманът не намира лошо администриране по отношение на решението на Комисията да определи Брюксел за място на назначаване на жалбоподателя и по-нататъшното ѝ решение, че жалбоподателят не е изпълнил условията за дневни надбавки, надбавки за настаняване и възстановяване на пътни разходи и разходи за преместване.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

В настоящия случай не е установен случай на лошо администриране.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 19 ноември 2010 година.

---

[1] Член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи следното:

„1. Надбавката за експатриране се изплаща [...]: а) на длъжностни лица:

– които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, и

– които през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба, не са пребивавали обичайно или не са упражнявали основната си професионална дейност на европейската територия на тази държава. За целите на настоящата разпоредба обстоятелствата, произтичащи от работа, извършена за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид; …"

[2] Решение на Съда на публичната служба от 16 януари 2007 г. по дело Borbély/Комисия, F-126/05, все още непубликувано в Сборника.

[3] "[Помощта за настаняване] е предназначена да компенсира разходите, свързани с положението на надлежно установено длъжностно лице, което преминава от несигурно към постоянно положение и следователно трябва да си даде възможност да живее и да се интегрира в мястото си на работа по постоянен и траен начин за неопределен, но значителен период от време .... Следователно временното пребиваване в Брюксел, по-специално за професионални цели, не е непременно в противоречие с целта на надбавката за настаняване, която отразява ограниченията, на които обикновено не са подложени лицата, чийто център на интереси се намира в мястото им на командироване. Същото се отнася и за целта на дневните надбавки, а именно да се компенсират разходите и неудобствата, породени от несигурното положение на длъжностното лице в срок за изпитване, по-специално когато то трябва едновременно да запази предишното си пребиваване.

[4] Пак там, точка 32.

[5] Пак там, точка 33.

[6] Пак там, точка 55.

[7] Пак там, точка 56.

[8] Пак там, точка 57.

[9] Пак там, точка 58.

[10] Пак там, точка 59.

[11] Пак там, точка 66.

[12] Пак там, точка 67.

[13] Пак там, точка 68.

[14] Член 2, параграф 1 и параграф 2, първо тире от ОРП предвиждат:

„1. Когато длъжностните лица встъпят в длъжност, за тяхно място на произход се приема мястото, където са назначени.

Ако длъжностните лица поискат това в срок от една година от встъпването си в длъжност и при представяне на подходящи писмени доказателства, центърът на интересите им се определя като място на произход, ако центърът на интересите не е същият като мястото им на назначаване.

2. За целите на прилагането на настоящото решение:

- "място на назначаване" означава мястото, където длъжностното лице е имало обичайно местопребиваване към момента на назначаването. Местата на временно пребиваване, напр. с цел обучение, военна служба, периоди на обучение или празници, не се считат за места на обичайно пребиваване…".

[15] Административно известие, No 57-2004 от 8 юни 2004 г.

[16] Дело T-44/89 Gouvras-Laycock срещу Комисията [1990] ECR II-217, параграф 25.

[17] Дело T-63/91 Benzler срещу Комисията [1992] ECR II-2095, параграф 25 и Дело T-28/98 J срещу Комисията [1999] ECR FP I-A-185 и II-973, параграф 47.

[18] Дело F-126/05 Borbély срещу Комисията, параграф 33.

[19] Дело T-137/95 Mozzaglia срещу Комисията [1996] ECR FP I-A-619 и II-1657, параграф 64.

[20] Вж. бележка под линия 1 по-горе.

[21] Дело T-221/02 Lebedef срещу Комисията [2003] ECR I-A-211 и II-1037, параграф 38, и Дело T-384/02 Valenzuela Marzo срещу Комисията [2004] ECR I-A-235 и II-1035, параграф 104.