ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. През 2008 г. Комисията обяви покана за участие в търг за рамков договор No 2008/157113 (наричан по-нататък "договорът") за извършване на проучване, озаглавено "Проучване на условията за прилагане на новите инструменти за външна помощ, предвидени в Регламента за създаване на Европейски инструмент за съседство и партньорство"[1] (наричано по-нататък "проучването").

2. Договорът е възложен на международен консорциум, чиито членове са „Agriconsulting Europe SA“(„AESA“), който е действал като ръководител на консорциума; „ECA International“(Испания); „Имани развитие“(Великобритания); "Maxwell Stamp PLC" (Великобритания) и "Instituto de la Calidad" (Испания).

3. На 29 април 2008 г. Европейската комисия („възлагащият орган“) подписа договор с AESA за сумата от 52 448 EUR. Срокът на договора е 30 дни.

4. Съгласно член 2.3 от специфичното задание на договора [2] задачите на консорциума са следните:

Да се изброят настоящите практики относно прилагането на трите инструмента за външна помощ („bonification d’intérêt“,„prise de participation“и „fonds de garantie“).

ii) Определяне на практически подробности относно прилагането на горепосочените инструменти от Комисията, като се вземат предвид условията, определени във финансовите регламенти и в Регламента за създаване на Европейски инструмент за съседство и партньорство („Регламент IEVP“).

iii) Да предостави на Комисията практическа информация за прилагането на трите инструмента за външна помощ в рамките на финансовите споразумения, които ще бъдат подписани с държавите партньори, и в рамките на договорите, които ще бъдат подписани с междинните финансови субекти, избрани да управляват субсидията: изготвяне на образци/документи; предоставяне на съвети относно договорните разпоредби"[3].

5. Съгласно член 2.4 от специфичните условия на договора [4] задачите на консорциума са следните:

„За всеки от трите инструмента за външна помощ („bonification d’interêt“, „prise de participation“ и „fonds de garantie“),

i) изготвяне на договорни разпоредби в правни документи (финансови споразумения и договори, които да бъдат подписани с междинните финансиращи субекти); и

ii) да изготвя всякакви други документи или разпоредби за изпълнение и последващи действия, които да бъдат предоставени от службите на Комисията.“

6. Договорът предвижда двама експерти да изпълняват горепосочените задачи. Експерт икономист (категория I — ръководител на мисията) и правен експерт (категория II — „жалбоподателят“). Работодателят на жалбоподателя, „Sopex“, не е бил член на консорциум, а подизпълнител на AESA.

7. На 6 май 2008 г. Комисията проведе среща с AESA. Присъстваха жалбоподателят и експертът икономист. Комисията предостави на жалбоподателя образци за три договора. Една за споразумение за финансиране, втора за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства и трета за споразумение за делегиране. Жалбоподателят е трябвало да използва тези образци като основа за своята работа. На 15 май 2008 г. Комисията проведе друга среща с AESA, за да гарантира правилното прилагане на избрания метод.

8. По време на проучването всеки експерт трябваше самостоятелно да представи един междинен доклад и един окончателен доклад за напредъка. От експертите също така се изискваше да изготвят доклад за всяко заседание.

9. На 28 май 2008 г. експертът икономист представя своя проект на междинен доклад, за да подготви третото заседание. С електронно писмо от 29 май 2008 г. Комисията напомни на жалбоподателя, че той също следва да представи доклад и че той следва да бъде изготвен въз основа на документите, предоставени на заседанието от 6 май 2008 г.

10. На 30 май 2008 г. Комисията проведе среща с AESA и двамата експерти. Комисията им предостави предложение за резюме на проучването и насоки за правната част на резюмето. Това беше направено, за да се даде на експертите по-добро разбиране на техните очаквания.

11. На 31 май 2008 г. експертът икономист представя първия си проект, по който Комисията представя становището си.

12. На 2 юни 2008 г. жалбоподателят представи своя проект на междинен доклад за одобрение от Комисията.

13. На същия ден AESA поиска изменение на договора, за да се удължи продължителността на мисията на експертите. В него се посочва, че задачите, които експертите са били помолени да изпълнят, се различават от заданието. Комисията отрече това и заяви, че жалбоподателят не е предприел правилния подход. Тя постави под въпрос дали е необходимо удължаване на мисията на експертите.

14 На 3 юни 2008 г. Комисията се свърза с жалбоподателя и изясни някои въпроси, свързани с неговия проект на междинен доклад. Той също така поиска от него да подобри качеството на своя проект, за да може той да даде одобрението си. На 6 юни 2008 г. Комисията отново се свърза с жалбоподателя, тъй като счете, че правната част на неговия проект на междинен доклад не е задоволителна. Комисията отново обясни подхода, който желае жалбоподателят да възприеме.

15. На 10 юни 2008 г., по време на четвъртата си среща с AESA, Комисията най-накрая се съгласи да удължи мисията на експертите с до 10 работни дни. Жалбоподателят е присъствал на срещата.

16. На 11 юни 2008 г. жалбоподателят представи на Комисията доклада за тази среща.

17. На същия ден AESA поиска от Комисията да увеличи бюджета на 71 168 EUR, за да плати за новите задачи, които Комисията желае експертите да изпълняват.

18. На 12 юни 2008 г. Комисията изпрати на експертите преработен вариант на доклада от срещата на 10 юни 2008 г.

19. На 18 юни 2008 г. жалбоподателят информира Комисията, че не е в състояние да изготви правен документ, включващ препоръките, направени от експерта икономист в доклада на последния. Той поиска от Комисията да организира допълнителна среща с експерта икономист и да изясни задачите на експертите. Комисията отказа да се срещне с експертите, но изясни въпросите, повдигнати от жалбоподателя в неговото електронно писмо.

20. На същия ден договорът беше изменен, за да се удължи продължителността на командировките на експертите с до 10 дни. Преразгледаният бюджет за проучването възлиза на 68 248 EUR, което е по-малко от поисканото от AESA увеличение.

21. В електронно писмо от 20 юни 2008 г. до AESA Комисията заяви, че професионалните отношения между двамата експерти са се обтегнали и че това излага на риск задоволителното изпълнение на договора. Освен това Комисията заяви, че без да преценява ролята и отговорността на нито един от експертите в тази „нещастна“ситуация, тя желае да спре, в съответствие с член 35, параграф 1 от общите условия на рамковия договор („общите условия“)[5], изпълнението на услугите на жалбоподателя за две седмици.

22. На среща на 2 юли 2008 г. Комисията и AESA се споразумяха, че мисията не може да бъде завършена, ако жалбоподателят продължи да бъде част от нея. Освен това беше договорено, че до 8 юли 2008 г. консорциумът ще представи автобиографията на трима кандидати, от които Комисията може да избере заместник на жалбоподателя.

23. С допълнително електронно писмо до AESA от 23 юли 2008 г. Комисията поиска жалбоподателят да бъде заменен в съответствие с член 17, параграф 2 от общите условия на рамковия договор [6]. В него се посочва, че той не е изпълнявал задълженията си, посочени в договора, и е работил по задачи, чието изпълнение не е било поискано, въпреки няколкото срещи и допълнителни насоки от страна на Комисията.

24. На 31 юли 2008 г. в писмо, изпратено до Комисията с препоръчана поща, жалбоподателят твърди, че е бил несправедливо уволнен. Той претендира обезщетение за вреди в размер на 20 000 EUR.

25. Комисията не отговори на това писмо. На 6 януари 2009 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

26. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят е представил следните твърдения:

1. Решението на Комисията от 23 юли 2008 г. да го уволни е несправедливо.
2. Комисията не отговаря на писмото му от 31 юли 2008 г.

27. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да заеме позиция по неговите искове, както е посочено в писмото му от 31 юли 2008 г., в което той претендира за обезщетение в размер на 20 000 EUR.

Задачата

28. На 16 февруари 2009 г. омбудсманът започна проверка във връзка с твърденията и твърденията на жалбоподателя.

29. На 4 май 2009 г. Комисията представи становището си. Омбудсманът го препрати на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която той изпрати на 7 септември 2009 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Предполагаемо несправедливо уволнение на жалбоподателя

Аргументи, представени на омбудсмана

30. Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията от 23 юли 2008 г. да го уволни е несправедливо.

31. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят представи четири аргумента, изложени по-долу.

и) Комисията „одобри“междинния му доклад и не посочи, че той е с лошо качество.

ii) На заседанието от 10 юни 2008 г. Комисията го информира устно, че мисията му ще бъде удължена.

iii) Професионалните отношения между него и другия експерт не са били обтегнати, противно на твърдението на Комисията в нейното електронно писмо от 20 юни 2008 г. до изпълнителя.

iv) Искането на жалбоподателя за увеличаване на възнаграждението му е довело до уволнението му.

С оглед на тези аргументи омбудсманът разбира твърдението на жалбоподателя, че решението на Комисията да го уволни е по същество несправедливо.

32. В становището си Комисията първо посочи, че не е имала договорни отношения с жалбоподателя. Страните по договора са били самият той и консорциумът, представляван от AESA, който е действал като ръководител. Работодателят на жалбоподателя, „Sopex“, не е бил член на консорциум, а подизпълнител на AESA. Освен това договорът е бил договор за обща цена, което означава, че Комисията ще плати на AESA предварително определена сума за работата на експертите, след като тя бъде завършена. На експертите не се заплаща според действителния брой отработени часове. Поради тази причина възнаграждението на жалбоподателя е въпрос, който може да бъде решен само между жалбоподателя и неговия работодател Sopex.

33. Междинните проектодоклади на експертите до Комисията бяха неофициални документи, тъй като само консорциумът можеше да представи официалните доклади, дори ако те бяха изготвени от експертите. Поради това в договора не е предвидено одобрение на такива неофициални документи. Комисията заяви, че не одобрява никакви доклади или задачи, изпълнявани от експертите в съответствие с общите условия на договора. Комисията одобри само доклада относно срещата от 10 юни 2008 г., но това беше друг вид доклад. Тя не е свързана с проучването на експертите.

34. Службите на Комисията се опитаха да предоставят на жалбоподателя възможно най-много информация относно задачите, които се очакваше да изпълни по договора. Още от първия ден на изпълнението на договора Комисията забеляза трудностите, които жалбоподателят е имал при изпълнението на своите задължения. Трябваше да бъдат организирани няколко срещи, за да се изяснят задачите му, а именно на 6, 28 и 29 май 2008 г. В електронното си писмо от 18 юни 2008 г.[7] до Комисията самият жалбоподател признава, че му е трудно да разбере какво се очаква от него.

35. На заседанието от 10 юни 2008 г. Комисията информира устно жалбоподателя, че мисията му ще бъде разширена, за да може той да изпълнява задачите си. Това показа добрата воля на Комисията към жалбоподателя, който изпитваше затруднения при изпълнението на своите задачи.

36. Комисията посочи, че две седмици след изменението на договора с цел удължаване на мисиите на експертите все още няма подобрение в проектодоклада на жалбоподателя. При тези обстоятелства, в съответствие с член 35-1 от общите условия [8], Комисията реши да спре изпълнението на договора за две седмици. След това, в съответствие с член 17-2 от общите условия [9], Комисията поиска от AESA да замени жалбоподателя. На заседанието от 2 юли 2008 г. AESA се съгласи да направи това.

37. Професионалните отношения между жалбоподателя и другия експерт не засягат Комисията. Задачите на жалбоподателя обаче включват изготвянето на правна рамка за предложенията на експерта икономист.

38. Комисията изрази съжаление, че обяснението, което консорциумът е дал на жалбоподателя за уволнението му, не съответства на действителността, въпреки ясната и подробна обосновка, която Комисията е дала на консорциума в това отношение. Въпреки че Комисията е положила всички усилия, за да гарантира, че консорциумът е в състояние да предостави на жалбоподателя причините за неговото уволнение, тя не е била в състояние да провери как консорциумът действително е направил това, като се има предвид, че не може да се намесва в отношенията с трети страни.

39. В становището си жалбоподателят заявява, че е бил несправедливо отхвърлен, и поддържа иска си. Той се позова на извъндоговорната отговорност на Комисията.

Оценка на омбудсмана

40. Член 17 от Общите условия на договора ("Замяна на персонал") гласи следното:

Изпълнителят не може да прави промени в договорения персонал без предварителното писмено одобрение на възлагащия орган. Изпълнителят трябва по собствена инициатива да предложи замяна в следните случаи:

а) в случай на смърт, заболяване или злополука на член на персонала.

б) ако е необходимо да се замени член на персонала по каквато и да е друга причина извън контрола на Изпълнителя (напр. оставка и др.).

(2) Освен това в хода на изпълнението и въз основа на писмено и обосновано искане възлагащият орган може да поиска замяна, ако счита, че член на персонала е неефективен или не изпълнява задълженията си по договора „. (Подчертаването е добавено)

41. С оглед на горепосочената разпоредба Омбудсманът счита, че Комисията, въпреки че няма договорни отношения с експертите, може ясно да повлияе на трудовите им отношения с изпълнителите на Комисията. Поради тази причина, когато Комисията поиска отстраняване на експерт от проект, финансиран от ЕС, тя следва да направи това въз основа на горепосочения член. Той следва да предостави справедливи и обективни основания за обосноваване на искането си.

42. В електронното си писмо от 23 юли 2008 г. до AESA Комисията изложи причините за искането си жалбоподателят да бъде заменен, а именно лошото качество на работата му. Съответното електронно писмо на Комисията гласи следното:

„Както беше поискано и както е предвидено в член 17, параграф 2 от Общите условия, потвърждаваме писмено искането си за промяна на правния експерт за въпросното проучване.

Обосновката за това искане е, че според нас г-н [име на жалбоподателя] не е изпълнявал задълженията си, както е посочено в договора (по-специално той е работил по задачи, които не са били поискани от него) и това е било въпреки няколкото срещи, които проведохме с експертите относно това какво е било необходимо, къде е присъствал и допълнителни обяснения/насоки, които надхвърлят формално предвиденото в мандата.

Освен това според нас работните отношения в рамките на екипа от двама експерти бяха обтегнати (вж. размяната на електронни писма на 18 и 19 юни 2008 г.). Поради това на заседанието си от 2 юли Сметната палата най-накрая заключи, че вече не е възможно да се продължи с този правен експерт, тъй като счита, че няма да бъде получен задоволителен резултат за проучването (вж. заданието).“

43. Жалбоподателят счита, че искането на Комисията да го отхвърли е неоснователно и несправедливо. Според него в началото Комисията е била удовлетворена от неговата работа и я е одобрила. След това той увеличава възнаграждението си. Освен това по време на среща Комисията му гарантира, че мисията му ще бъде удължена. В становището си Комисията отрече да е направила тази положителна оценка.

44. Омбудсманът отбелязва, че мисията на жалбоподателя е била удължена с десет дни, а бюджетът за AESA е бил съответно увеличен. Според Комисията обаче целта на удължаването е била да се даде възможност на жалбоподателя да подобри работата си, а не да бъде възнаграден за извършената работа. Това показа справедливостта на Комисията. Жалбоподателят не е успял да докаже, че може да подобри работата си.

45. Освен това може основателно да се счита, че увеличението на възнаграждението на жалбоподателя съответства на горепосоченото удължаване и на допълнителните му задачи, договорени между AESA и Комисията. Отново, това не е награда за неговото изпълнение.

46 Освен това въз основа на член 26 от общите условия на договора [10] Комисията не е могла официално да одобри междинния доклад на жалбоподателя, тъй като неговата работа първо е трябвало да бъде одобрена от изпълнителя, а след това представена на Комисията от изпълнителя. С оглед на тези факти омбудсманът разбира, че всички обсъждания между Комисията, AESA и жалбоподателя относно неговите проекти са били само предварителни стъпки.

47. Накрая, трябва да е имало известно съмнение относно качеството на работата на жалбоподателя, ако е трябвало да се организират поредица от срещи относно неговите проекти (заседания на 6, 15, 30 май 2008 г. и 10 юни 2008 г.). Освен това на 3 и 6 юни 2008 г. самата Комисия се е свързала с жалбоподателя и го е помолила да подобри работата си. Освен това с електронно писмо тя изяснява някои въпроси, свързани с междинния му проект, и го приканва да работи отново по доклада си, преди той да може да даде одобрението си. Тя също така предостави на жалбоподателя подкрепящи материали, за да му помогне да извърши задълбочен анализ.

48. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че професионалните му отношения с експерта икономист не са били от такова естество, че да повлияят на качеството на неговите доклади, омбудсманът отбелязва, че е било необходимо тясно сътрудничество между експертите, за да могат те да изпълняват съответните си задължения: правният експерт е трябвало да приложи предложенията на експерта икономист, след като бъдат одобрени от AESA. Въз основа на размяната на електронни писма от 18 юни 2008 г. между експерта икономист и Комисията [11] изглежда, че между експертите е възникнало разногласие. Това несъгласие е видно и от електронното писмо на жалбоподателя от 19 юни 2008 г.[12] до експерта икономист, копие от което жалбоподателят е изпратил на Комисията, относно съответните им задължения по договора.

49. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията е предоставила обективни основания за искането си жалбоподателят да бъде отхвърлен и че няма основание да се счита, че решението ѝ да направи това е несправедливо по същество.

50. При тези обстоятелства омбудсманът не установява случай на лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя и неговото твърдение не може да бъде уважено.

51. Омбудсманът обаче счита, че е важно да се коментира изявлението на Комисията в нейното становище, че „не е в състояние да провери как консорциумът е извършил уволнението на жалбоподателя, като се има предвид, че не може да се намесва в отношенията с трети страни“.

52 Омбудсманът припомня в това отношение, че в отговора си на обществената консултация на Комисията относно преразглеждането на Финансовия регламент [13] е изразил становището, че подизпълнителят (като например експерт в положението на жалбоподателя в настоящия случай) следва да има правото да знае за всяка критика от страна на Комисията относно неговото изпълнение и правото да бъде изслушан във връзка с тази критика. Омбудсманът припомня също така размяната на кореспонденция с Комисията след критична забележка по друг случай, свързан със замяната на експерти, наети от подизпълнители [14]. По същество Комисията счита, че правата на експерт, чиято замяна е поискана, могат да бъдат гарантирани чрез система, при която изпълнителят изслушва експерта и предава на Комисията евентуалните си забележки. В отговора си от 11 август 2010 г. Омбудсманът не изключва възможността изпълнителят да предаде критиките на Комисията на подизпълнителя, както и възможността да бъде изслушан във връзка с тях.

53. В този контекст Омбудсманът счита за полезно да посочи, че система от вида, който Комисията изглежда предвижда за гарантиране на процедурна справедливост, когато Комисията поиска замяна на подизпълнител (т.е. система, която зависи от действията на изпълнителя), не би била съвместима с изявлението на Комисията в нейното становище, че „не е в състояние да провери как консорциумът е извършил уволнението на жалбоподателя, като се има предвид, че не може да се намесва в отношенията с трети страни“. Напротив, такава система би означавала, че Комисията има както отговорността, така и правомощието да изисква от изпълнителя да гарантира справедливост на процедурите, когато Комисията поиска замяна на подизпълнител. Омбудсманът съответно ще направи допълнителна забележка.

Б. Твърдение за липса на отговор от страна на Комисията на писмото на жалбоподателя от 31 юли 2008 г.

Аргументи, представени на омбудсмана

54. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 31 юли 2008 г. Той твърди, че Комисията следва да заеме позиция по твърденията му в това писмо.

55. Комисията заяви, че писмото от 31 юли 2008 г. е изпратено до бившия работодател на жалбоподателя, „Sopex“. На службите на Комисията беше изпратено само копие. Освен това писмото съдържаше сериозни обвинения, отправени срещу поименно посочени лица. Комисията не счете за необходимо да отговори на това писмо, тъй като в това съобщение жалбоподателят поиска от Sopex да се свърже с Комисията.

Оценка на омбудсмана

56. Омбудсманът отбелязва, че на 31 юли 2008 г. жалбоподателят е изпратил на Комисията кратко придружително писмо, в което е написал следното:

"Sur indication de Mr R. W. (длъжностно лице на Комисията) , je vous remercie de trouver ci-joint copie de la lettre de réclamation adressée ce jour à Mr ... de Sopex mon contractant".

57. С писмото си той прилага копие от писмото си до Sopex. В това писмо той се оплаква от предполагаемото си незаконно уволнение и предявява иск за обезщетение в размер на 20 000 EUR, които трябва да бъдат платени от Sopex и Комисията.

58. В съответствие с член 14 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията [15] Комисията е трябвало да отговори на писмото на жалбоподателя, за да обясни, че повдигнатите от него въпроси не попадат в нейната компетентност, дори ако той вече се е обърнал към Sopex.

59. Въпреки това, тъй като Комисията предостави горепосоченото обяснение в хода на проверката, омбудсманът счита, че няма основания за допълнителни проверки по това твърдение.

60. С оглед на гореизложеното няма основания за по-нататъшно разследване на твърдението на жалбоподателя.

Заключения

Въз основа на своите проверки по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Няма случай на лошо администриране по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

Следователно искането му не може да бъде уважено.

Няма основания за по-нататъшно разследване на второто твърдение на жалбоподателя.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

Омбудсманът припомня, че в отговора си на обществената консултация на Комисията относно преразглеждането на Финансовия регламент [16] е изразил становището, че подизпълнителят (като например експерт в позицията на жалбоподателя в настоящия случай) следва да има правото да знае за всяка критика от страна на Комисията относно неговото изпълнение и правото да бъде изслушан във връзка с тази критика. Омбудсманът припомня също така размяната на кореспонденция с Комисията във връзка с критична забележка по друг случай, свързан със замяната на експерти, наети като подизпълнители [17]. По същество Комисията счита, че правата на експерт, чиято замяна е поискана, могат да бъдат гарантирани чрез система, при която изпълнителят изслушва експерта и предава на Комисията евентуалните си забележки. В отговора си от 11 август 2010 г. Омбудсманът не изключва възможността изпълнителят да предаде критиките на Комисията на подизпълнителя, както и възможността да бъде изслушан във връзка с тях. В този контекст Омбудсманът счита за полезно да посочи, че система от вида, който Комисията изглежда предвижда за гарантиране на процедурна справедливост, когато Комисията поиска замяна на подизпълнител (т.е. система, която зависи от действията на изпълнителя), не би била съвместима с изявлението на Комисията в нейното становище, че „не е в състояние да провери как консорциумът е извършил уволнението на жалбоподателя, като се има предвид, че не може да се намесва в отношенията с трети страни“. Напротив, такава система би означавала, че Комисията има както отговорността, така и правомощието да изисква от изпълнителя да гарантира справедливост на процедурите, когато Комисията поиска замяна на подизпълнител.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 27 август 2010 година.

---

[1] Регламент (ЕО) No 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). ЕИСП е финансовият инструмент за европейската политика за съседство (ЕПС). Той е насочен към страните партньори по ЕПС, включително Русия, и предлага съфинансиране за насърчаване на доброто управление и справедлив процес на социално и икономическо развитие.

[2] Специфичен мандат на договора — „Рамков договор 2007 г. — обособена позиция No 5“ — „Заявка за оферта No 20008/157113“.

[3] Превод от оригиналната френска версия.

[4] Вж. бележка под линия 2.

[5] Член 35, параграф 1 от Общите условия (EuropeAid/123314/C/SERV/Multi) гласи следното:

„Възлагащият орган има право да спре изпълнението на услугите или на която и да е част от тях за период от време по начин, който счете за необходим.“

[6] Член 17, параграф 2 от Общите условия („Заместване на персонала“) гласи следното:

„Освен това в хода на изпълнението и въз основа на писмено и обосновано искане възлагащият орган може да поиска замяна, ако счита, че член на персонала е неефективен или не изпълнява задълженията си по договора“.

[7] Вж. съответния параграф: (оригинална версия на френски език):

"… malgré les nombreuses demandes et explications fournies par la Délégation au Chef de mission, j'ai le regret de constater que je ne peux pas, sur la base de ce rapport provisoire, transcrire sur le plan juridique les définitions et recommandations figurant aux pages 7 à 19 du rapport …".

[8] Вж. бележка под линия 5.

[9] Вж. бележка под линия 6.

[10] Член 26 от Общите условия предвижда следното:

В техническото задание на рамковия договор и на всеки конкретен договор се посочват видовете отчети, които трябва да бъдат изготвени от изпълнителя, както и използваните формати.

(2) Окончателният доклад се изпраща на ръководителя на проекта не по-късно от 60 дни след края на срока за изпълнение на договора. Този доклад не обвързва възлагащия орган.“

[11] Вж. електронно писмо от 18 юни 2008 г. (оригинална версия на френски език):

"J'ai quelque peine à suivre Mr. [nom du plaignant] et je trouve parfaitement inutile de gaspiller encore plus de temps avec des réunions plénières, frasques, ... Il faudrait que Mr. [nom du plaignant] se concentre sur son domaine et essaie d'être constructif et positif.“

[12] Вж. електронното писмо от 19 юни 2008 г., изпратено от жалбоподателя до експерта икономист (оригинална версия на френски език):

„J'ai le regret de vous faire observer que vos recommandations sont incompréhensibles et inopérantes. En conséquence de quoi, je suis contraint, devant ces manquements, de partir des définitions officielles …“.

[13] Достъпно на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/resources/otherdocument.faces/en/4957/html.bookmark

[14] Вж. дело 2449/2007/VIK.

[15] Член 14, параграф 1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (http://www.ombudsman.europa.eu/resources/code.faces#hl17)

„Всяко писмо или жалба до институцията получава потвърждение за получаване в срок от две седмици, освен ако в този срок може да бъде изпратен отговор по същество.“

[16] На разположение на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/resources/otherdocument.faces/en/4957/html.bookmark

[17] Вж. дело 2449/2007/VIK.