Уважаеми господине/Уважаема госпожо,

На 26 март 2007 г. , подаде жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. В съответствие с Вашето искане жалбата Ви беше разгледана поверително.

На 15 май 2007 г. препратих Вашата жалба до председателя на Комисията, като го приканих да ми изпрати становище по нея.

С електронно писмо от 31 май 2007 г. Вие ме уведомихте, че на 30 май 2007 г. сте започнали производство пред Съда на публичната служба на Европейския съюз във връзка с Вашата жалба.

Пиша Ви, за да Ви информирам за резултатите от проведените разследвания.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите, които са в основата на жалбата, са следните:

Жалбоподателят е участвал успешно в конкурс EPSO/B/23/04 за набиране на технически персонал (B 5/B 4)(1) в областта на научните изследвания и технологиите (публикуван в Официален вестник C 81 A/17 от 31 март 2004 г.).

С решение от 28 юни 2006 г. директорът на Трансуранския институт на Съвместния изследователски център назначава жалбоподателя за длъжностно лице в изпитателен срок на Европейските общности с класиране във функционална група AST, степен 4, стъпка 2. Жалбоподателят е бил назначен в Генерална дирекция „Съвместен изследователски център“, Институт на трансуранците в Карлсруе.

Жалбоподателят е приел това назначение и е решил да подаде оставка от предишната си работа. Той встъпи в длъжност на 1 октомври 2006 г.

С решение от 4 октомври 2006 г. директорът на Съвместния изследователски център отменя горепосоченото решение от 28 юни 2006 г. и назначава жалбоподателя като длъжностно лице в изпитателен срок на Европейските общности с класиране във функционална група AST в степен 3, стъпка 2. Поради това жалбоподателят е прекласифициран от степен 4 в степен 3.

Жалбоподателят счита, че е бил поставен пред свършен факт, тъй като тази нова класификация вече не е тази, за която е подал оставка от предишната си работа. Поради това на 7 ноември 2006 г. той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението на директора на Съвместния изследователски център от 4 октомври 2006 г. Жалбоподателят иска последното решение да бъде отменено и да бъде класиран в степен 4, за която е приел назначаването.

С решение от 5 март 2007 г. органът по назначаването отхвърли жалбата на жалбоподателя от 7 ноември 2006 г. В това решение органът по назначаването се позовава по-специално на член 13, параграф 1 от приложение XIII (Преходни мерки, приложими за длъжностните лица на Общностите) към Правилника за длъжностните лица, съгласно който „Длъжностните лица, включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и назначени след тази дата, се класифицират в съответствие със следната таблица:

Органът по назначаването обръща внимание и на бележката под линия на първата страница на обявлението за конкурса (цитирана в края на страница 1 от настоящото решение), която информира кандидатите за това обстоятелство. Органът по назначаването добави, че в точка D.8 „Възнаграждение“от обявлението за конкурса, в която се посочва горепосочената бележка под линия, се посочва основната месечна заплата за първата стъпка от степен B*3 към 1 май 2004 г. Според органа по назначаването жалбоподателят е бил нает на работа на 1 октомври 2006 г. от списък с подходящи кандидати, съставен преди 1 май 2006 г., поради което спрямо него са се прилагали разпоредбите на член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, който не съдържа никакви дерогации. Органът по назначаването също така обяснява, че първоначалното назначаване на степен AST 4 е било решено на 28 юни 2006 г. единствено поради грешка на Института за трансуранци, открита впоследствие от отдел „Човешки ресурси“ на Съвместния изследователски център в Испра. Следователно оттеглянето от администрацията на това решение от 28 юни 2006 г. е обосновано, доколкото е установено, че то е незаконосъобразно. В това отношение органът по назначаването се позовава на установената съдебна практика, съгласно която „(…) оттеглянето със задна дата на правен акт, който е предоставил субективни права или подобни предимства, противоречи на общите принципи на правото (…) Въпреки това многократно е постановявано, че когато даден акт е опорочен от незаконосъобразност, институцията, която го е приела, има право да го оттегли в разумен срок с обратно действие (…)“(2). Органът по назначаването приема, че времето, изтекло между датата на съобщаване на отменения акт за назначаване (решението от 28 юни 2006 г.) и датата на изготвяне на окончателния акт за назначаване (решението от 4 октомври 2006 г.), е разумен срок по смисъла на съдебната практика.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят оспори горепосоченото решение на органа по назначаването, с което се отхвърля жалбата му съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Жалбоподателят излага няколко довода относно тълкуването си на обявлението за конкурс и на Правилника и обръща внимание на факта, че тримата му колеги, които се намират в сходно положение, са получили положителни отговори на жалбите си по член 90, параграф 2 от Правилника. Според жалбоподателя неговата жалба и жалбите на тримата му колеги са представили едни и същи искания за едни и същи случаи. Разликите бяха в датите на двата акта за назначаване и в датите на наемане за всеки от тях.

Разследването

Въз основа на гореизложеното омбудсманът поиска от Комисията да му изпрати становище относно следното твърдение и искане:

Жалбоподателят счита, че е бил дискриминиран от Комисията по отношение на тримата си колеги, които са били в сходно положение и чиито жалби съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица са били уважени.

Жалбоподателят иска Комисията да го назначи със задна дата в степента, в която е бил назначен с първоначалното решение за назначаване от 28 юни 2006 г.

С електронно писмо от 31 май 2007 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че на 30 май 2007 г. е започнал производство пред Съда на публичната служба на Европейския съюз по същия въпрос като този, по който е отнесъл въпроса до омбудсмана.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Омбудсманът припомня, че член 195 от Договора за създаване на Европейската общност го оправомощава да получава жалби "(…) относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността (…), освен ако твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство."

Омбудсманът обръща внимание и на член 2, параграф 7 от своя статут, съгласно който: Когато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство относно твърдените факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатите от всички разследвания, които той може да е провел преди това, се прекратяват.

1.2 Доколкото жалбоподателят е завел дело пред Съда на публичната служба относно същите факти като жалбата му до омбудсмана, омбудсманът счита, че твърдените в жалбата факти вече са предмет на съдебно производство.

Поради това омбудсманът приключва разглеждането на жалбата и приключва резултатите от своите проверки.

Омбудсманът приключва разглеждането на жалбата и приключва резултатите от извършените от него проверки.

Председателят на Комисията ще бъде уведомен за това решение.

Моля приемете, уважаеми господине, моите поздрави.

П. Никифорос Диамандурос

(1) В бележка в долната част на първата страница на обявлението за конкурса кандидатите са уведомени за следното: „Този конкурс се публикува на ниво B 5/B 4 в съответствие с разпоредбите на действащия Правилник за длъжностните лица. Комисията обаче официално представи на Съвета предложение за изменение на Правилника за длъжностните лица. Това предложение включва нова система за професионално развитие. На успешно издържалите този конкурс кандидати може да бъде предложено назначаване въз основа на разпоредбите на изменения Правилник за длъжностните лица след приемането им от Съвета. В съответствие с правилата, предвидени в членове 11 и 12 от раздел 2 на приложение XIII към изменения Правилник за длъжностните лица, степени B 5 и B 4 се заменят по време на преходния период от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. със степен B* 3, а след тази дата — със степен AST 3.“

(2) Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2003 г. по дело T-65/02 Chetaud/Парламент, непубликувано в Сборника, точки 42 и 43.