Страсбург, 17 декември 2007 г.

Уважаеми г-н Б.,

На 31 януари 2007 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) във връзка с отказа на EPSO да Ви изпрати копие от Вашия тест за достъп до конкурс на общо основание EPSO/AST/33/06 заедно със списък с неточните Ви отговори.

На 26 февруари 2007 г. препратих жалбата до директора на EPSO, като го помолих да представи становище до 31 май 2007 г. и Ви информирах за това.

На 1 март 2007 г. изпратихте електронно писмо до моята правна служба, в което питате дали текущата проверка на омбудсмана ще спре сроковете за започване на съдебно производство. На 5 март 2007 г. поверените ми служби Ви отговориха по електронна поща и Ви обясниха, че съгласно член 2, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман подадените до омбудсмана жалби не засягат сроковете за обжалване в административни или съдебни производства. Поверените ми служби Ви информираха също така, че в съответствие с член 2, параграф 7 от посочения статут, когато поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до изложените факти, омбудсманът трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането на случая, резултатът от всички проверки, които е извършил до този момент, се подава окончателно.

В допълнителното си съобщение от 10 март 2007 г. Вие изразихте становището, че като се има предвид крайният срок, даден на EPSO за представяне на нейното становище, ако EPSO се съгласи да Ви предостави достъп до Вашия тест, може да е твърде късно да започнете съдебно производство, в случай че желаете това. Поради това Вие считате, че съответният срок следва да бъде по-кратък. В писмото си от 26 март 2007 г. Ви уведомих, че на EPSO е даден срокът, който обикновено се предоставя на институциите, за да представят становище, и че в настоящия случай няма основания за преразглеждане на този срок. Също така подчертах, че сте упражнили правото си да подадете жалба до омбудсмана, вместо да заведете дело срещу EPSO пред Съда на публичната служба.

На 11 юни 2007 г. EPSO изпрати превода на становището си на италиански език, който Ви препратих на 15 юни 2007 г. с покана за представяне на коментари до края на юли 2007 г. Получих Вашето становище на 6 юли 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя относимите факти са следните.

Жалбоподателят е участвал в конкурс на общо основание EPSO/AST/33/06, чиято цел е да се състави списък на издържалите конкурса асистенти, чийто основен език е италиански (AST 1).

Конкурсът на общо основание се състоеше от два първоначални теста за достъп, а именно тестове а) и б). Тест а) се състоеше от поредица въпроси с избор между няколко отговора, чиято цел беше да се оценят познанията на кандидатите за Европейския съюз и неговите институции. Тест б) се състои от поредица въпроси с избор между няколко отговора и има за цел да оцени общите способности на кандидатите, по-специално техните умения за словесно-логическо и математико-логическо мислене. Тестовете бяха проведени с помощта на компютърно тестване или "CBT" като средство за отговор на въпросите.

От кандидатите, които са получили най-високите общи резултати на тестовете за достъп и изисквания минимум на всеки от двата теста за достъп, беше поискано да подадат пълна кандидатура с оглед на допускането им до конкурса. След това за следващите тестове бяха избрани най-добрите 335 кандидати.

На 29 януари 2007 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) информира жалбоподателя, че не е допуснат до следващия етап на конкурса на общо основание. На 30 януари 2007 г. жалбоподателят изпраща съобщение до EPSO с искане за достъп до въпросите, на които е дал грешен отговор.

На същата дата EPSO отговори, че не може да удовлетвори искането на жалбоподателя, и заяви, че:

„всички въпроси, на които [жалбоподателят] е отговорил по време на [неговите] тестове за достъп, са взети от база данни, разработена от EPSO. Тъй като тази база данни (...) ще се използва в рамките на други конкурси, EPSO не може да предава въпросите, без да застраши сериозно работата на конкурсната комисия (...).“

Освен това EPSO заяви, че всяко оповестяване на съдържанието на тази база данни би могло да постави някои кандидати, които биха могли да бъдат информирани за това съдържание, в по-изгодна позиция. EPSO също така информира жалбоподателя, че примерните тестове са достъпни на нейния уебсайт.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че EPSO следва да му изпрати копие от тестовете за достъп заедно със списък с неточните му отговори.

Задачата

Становище на EPSO

Становището на EPSO може да бъде обобщено, както следва.

Жалбоподателят е бил кандидат в конкурс на общо основание EPSO/AST/33/06. Съответното обявление за конкурс беше публикувано на 26 юли 2006 г. в Официален вестник C 173A.

Съгласно раздел Б.1 от обявлението за конкурса има два теста за достъп (на втория език на кандидата, който трябва да бъде английски, френски или немски), всеки от които включва поредица от въпроси с избор между няколко отговора. Тест а) има за цел да оцени знанията на кандидата за Европейския съюз и неговите институции и е оценен по скала от 0 до 20 точки с оценка 10. Тест б) има за цел да оцени общите способности на кандидата, по-специално уменията за словесно-логическо и логическо мислене, и е оценен по скала от 0 до 40 точки с оценка за успешно преминаване от 20 точки.

Жалбоподателят е получил изисквания минимум и на двата теста, но общата му оценка не е била достатъчна, за да може да бъде класиран сред 335-те кандидати с най-високи оценки. Жалбоподателят всъщност е получил 45 334 точки, т.е. 14 667 точки за тест а) и 30 667 точки за тест б), докато най-ниската оценка сред най-добрите 335 кандидати е 50 667 точки.

На 29 януари 2007 г. EPSO уведомява жалбоподателя за неговите резултати и за факта, че той не е бил допуснат до следващия етап на конкурса на общо основание.

На 30 януари 2007 г. жалбоподателят е поискал по електронна поща от EPSO да му предостави копие от въпросите, на които е дал грешен отговор.

На същата дата EPSO отговаря на жалбоподателя, че не може да му предостави исканата информация. EPSO посочва, че въпросите, на които е отговорил, са част от обширна база данни с въпроси, класифицирани въз основа на предмета и степента на трудност. Тези въпроси бяха използвани и в други конкурси. Поради това EPSO не може да разкрива въпроси от тази база данни, без да подкопае процеса на вземане на решения на конкурсната комисия. Освен това всяко оповестяване на съдържанието на базата данни би могло да бъде от полза за някои кандидати, а не за други.

EPSO подчертава, че тестовете за достъп във въпросния конкурс на общо основание са организирани с помощта на нова технология, която позволява на кандидатите да се явят на тестовете директно на компютър (т.е. CBT). CBT позволява на кандидатите да се явят на индивидуален тест въз основа на случаен подбор на въпросите в базата данни към датата на избора на кандидатите в рамките на период от време, определен от EPSO. Тъй като въпросите, използвани за конкурс на общо основание EPSO/AST/33/06, са неразделна част от базата данни, която се използва постоянно както за настоящите, така и за бъдещите конкурси, информацията в базата данни не може да бъде оповестена. След изпита кандидатите не могат да отнемат изпитните си документи или да поискат разпечатка на въпросите или отговорите си.

Що се отнася до конкретното твърдение на жалбоподателя, EPSO посочи, че ако искането на жалбоподателя за достъп до документи е разгледано съгласно Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) ("Регламент 1049/2001"), това искане е трябвало да бъде разгледано, като се вземат предвид принципите, изискванията и ограниченията на правото на достъп, установени с регламента. В настоящия случай обаче жалбоподателят не е спазил процедурите, предвидени в Регламент 1049/2001.

EPSO се позова на съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет (2). По тези дела Съдът постановява, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент No 1049/2001 бенефициерите на правото на достъп до документи на институциите са:

„всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка. От тази разпоредба става ясно, че целта на Регламента е да гарантира на всеки достъп до официални документи, а не само достъп на отправилата искането страна до документи, които го засягат.

Второ, изключенията от достъпа до документи, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент No 1049/2001, са формулирани императивно. От това следва, че институциите са длъжни да откажат достъп до документи, попадащи в обхвата на някое от тези изключения, след като се докаже, че са налице съответните обстоятелства (...).

Следователно особеният интерес, който може да бъде изтъкнат от подалото искане лице от получаването на достъп до документ, който го засяга лично, не може да бъде взет предвид при прилагането на задължителните изключения, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент No 1049/2001.

Следователно правото на достъп до документи може да бъде ограничено по съображения от обществен интерес, за да се гарантира най-добрият подбор на персонал за институциите на Общността в съответствие с Регламент 1049/2001. Освен това EPSO твърди, че правото на достъп до документи е ограничено или изключено съгласно принципа lex specialis derogat legi generali, т.е. че специално правило дерогира общото правило, когато съществуват специални правила, уреждащи специфични въпроси. В това отношение EPSO се позовава на дело T-371/03 Le Voci/Съвет (4) и приема, че в настоящия случай Правилникът има конкретна цел, обоснована от съображения от общ интерес.

Освен това EPSO се позова на дело T-376/03, Hendrickx/Съвет (5) и цитираната съдебна практика, и по-специално на дело T-53/00, Angioli/Комисия (6). В последния случай Общият съд постановява, че жалбоподателят не може да се позовава на член 255, параграф 1 от Договора за ЕО или на Регламент 1049/2001, за да постави под въпрос приложимостта на член 6 от приложение III към Правилника, който прогласява принципа на секретност на разискванията на конкурсната комисия.

Поради това EPSO счита, че отказът да се предостави достъп до въпросите/отговорите и до списък с правилни отговори е напълно обоснован. EPSO заяви, че „общият системен и официален“достъп до въпросите в базата данни за всеки кандидат, който поиска това, би навредил сериозно на този нов метод. EPSO също така счита, че ad hoc достъпът до тестове като част от конкретна процедура за подаване на жалби би имал подобен неблагоприятен ефект върху системата за оценяване. EPSO също така заяви, че оповестяването на въпроси/отговори може да наруши принципа на равно третиране, ако някои кандидати получат съответните въпроси/отговори.

Що се отнася до мотивите за решение за отстраняване на кандидат от конкурс на общо основание, EPSO подчертава, че съгласно съответната съдебна практика съобщаването на оценката, получена от неуспял кандидат, представлява достатъчна обосновка на решението на конкурсната комисия. EPSO посочва също, че съобщаването на оценката позволява на кандидатите да установят дали съответното решение е обосновано или опорочено и следователно позволява на желаещите да го направят да оспорят неговата легитимност.

В настоящия случай жалбоподателят е бил информиран за резултатите си и защо не е бил допуснат до следващия етап на въпросния конкурс на общо основание.

Накрая EPSO посочва, че в точка Д.4 от обявлението за конкурса се посочва каква информация кандидатите могат да поискат да получат относно тях пряко и индивидуално. Освен това съгласно Ръководството за кандидатите те могат да имат достъп до копие от писмените си изпити и от формуляра за оценка, изготвен от конкурсната комисия. В това отношение EPSO подчертава, че в ръководството не се споменава възможността за получаване на достъп до въпросите, съдържащи се в системата за КПТ.

Забележки на жалбоподателя

В становището си относно становището, представено от EPSO, жалбоподателят поддържа позицията, която е изразил в жалбата си, и повтаря твърдението си.

Освен това той посочва, че в писмото си, изпратено до EPSO на 30 януари 2007 г., е поискал от EPSO не само да му предостави достъп до въпросите, на които е дал грешен отговор, но и да го информира за броя на отменените въпроси.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 За да се избегне евентуално недоразумение по отношение на обхвата на настоящата проверка, омбудсманът счита, че е важно да се подчертае, че този обхват е ограничен до това, което е установено в писмото му от 31 януари 2006 г. за започване на проверката, т.е. твърдението на жалбоподателя, че EPSO следва да му изпрати копие от тестовете за достъп заедно със списък с неточните му отговори.

Поради това омбудсманът няма да разгледа новото искане относно искането да бъде информиран за броя на въпросите, които са били отменени от EPSO на съответните тестове за допускане до КПТ, което е било представено от жалбоподателя само в неговото становище.

2 Достъп до въпросите/отговорите на КПТ

2.1 Жалбоподателят е участвал в тестовете за достъп на компютър в рамките на конкурс на общо основание EPSO/AST/33/06. Тъй като общата оценка, която е получил на двата теста, не е достатъчна, за да бъде класиран сред 335-те кандидати с най-високи оценки, той не е допуснат до следващия етап на конкурса на общо основание.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че EPSO следва да му изпрати копие от тестовете за достъп заедно със списък с неточните му отговори.

2.2 Омбудсманът отбелязва, че в становището си EPSO е посочила накратко, че не може да изпрати на жалбоподателя исканата информация, тъй като въпросите, на които той е отговорил, са част от обширна база данни с въпроси, които са били използвани и в други конкурси. По-нататък тя посочва, че поради това не може да разгласява въпроси от тази база данни, без да подкопае процеса на вземане на решения от конкурсната комисия.

Освен това EPSO изрази становището, че исканията за достъп до въпроси/отговори на тестовете за допускане до КПТ следва да бъдат отхвърляни при всички обстоятелства, което означава, че следва да бъде отказан както „общ системен и официален“достъп, така и ad hoc достъп. EPSO основава решението си за отказ на такъв достъп на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) ("Регламент 1049/2001") и на съответната съдебна практика на съдилищата на Общността. По-специално EPSO заяви, че въпросът/отговорите на тестовете за допускане до КПТ не могат да бъдат оповестени на кандидатите, тъй като това би засегнало процеса на подбор.

2.3 Омбудсманът припомня, че принципите на добра администрация изискват информацията, предоставяна на гражданите, да бъде възможно най-точна и пълна и че, разумно, най-добрият начин да се покажат на кандидатите грешките им би бил да им се предостави достъп до собствените им изпитни работи.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че EPSO е счела, че що се отнася до тестовете за КПТ, на кандидатите не може да се предоставят копия от техните собствени тестове. EPSO обясни позицията си в светлината на съществуващите правила за достъп до документи, а именно Регламент 1049/2001, като се позова на хипотетична ситуация (8) и на съответната съдебна практика на общностните съдилища.

2.5 EPSO твърди, че съществуват ограничения на правото на достъп и например се позовава на „съображения от обществен интерес“(подчертаването е добавено), на които може да се прави позоваване, за да се гарантира целта за подбор на най-добрите служители за европейските институции. В подкрепа на това становище тя цитира и от съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет(9), че:

1. „изключенията от достъпа до документи, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001, са формулирани задължително“; и
2. " особеният интерес, който може да бъде изтъкнат от страна заявител за получаване на достъп до документ, който го засяга лично, не може да бъде взет предвид при прилагането на задължителните изключения, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001."(10)

Омбудсманът обаче отбелязва, че EPSO не се е позовала конкретно на едно от изключенията, основани на защитата на обществения интерес, съдържащи се в член 4, параграф 1, буква а), точка 11. EPSO се позовава единствено на интереса „да се гарантира целта за подбор на най-добрите служители за европейските институции“, който според EPSO също следва да бъде включен в понятието „обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001.

Омбудсманът припомня, че съгласно установената съдебна практика изключенията, предвидени в член 4 от Регламент 1049/2001, трябва да бъдат конструирани и прилагани ограничително, така че да не се нарушава общият принцип, залегнал в този регламент (12).

Поради това омбудсманът заключава, че ако EPSO се опитва да замести интереса към „избора на най-добрия персонал за европейските институции“съгласно изключенията от обществен интерес, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от посочения регламент (което изглежда е така, доколкото в становището на EPSO се цитират съединени дела T-110/03, T-150/30 и T-405/03, Sison/Съвет), това би било очевидно неправилен подход с оглед на изобилната и установена съдебна практика на съдилищата на Общността.

2.6 Омбудсманът отбелязва обаче, че EPSO също така е искала да се позове и да се позове на изключението, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001, което позволява на съответната институция да откаже да оповести документи, които са "[за] вътрешно ползване или са получени от институция, което се отнася до въпрос, по който институцията не е взела решение".

В действителност в становището на EPSO се посочва, че тя не може да разкрие въпросите/отговорите, без да подкопае процеса на подбор. По-нататък тя твърди, че въпросите/отговорите са част от базата данни, която се използва постоянно както за настоящите, така и за бъдещите конкурси. Според EPSO всяко оповестяване съгласно Регламент No 1049/2001 на съдържанието на базата данни или на част от нея би било от полза за бъдещите кандидати, които ще имат достъп до нея. По този начин подобен достъп би могъл да има неблагоприятни последици за бъдещите конкурсни процедури, като засегне равното третиране на кандидатите, тъй като някои биха могли да получат въпросите/отговорите, а други — не. Освен това EPSO посочва, че е в обществен интерес обективното естество на процедурите за подбор на европейските институции и равното третиране на кандидатите да бъдат напълно гарантирани.

Омбудсманът отбелязва, че аргументът на EPSO се отнася както до текущия конкурс, така и до други текущи или бъдещи конкурси.

Омбудсманът посочва, че оповестяването на неуспелите кандидати на списъка с въпроси, на които са отговорили, и на техните отговори не означава непременно, че в резултат на това въпросите/отговорите от базата данни ще станат обществено достояние.

Въпреки това, дори ако значителен брой от въпросите или дори всички въпроси с течение на времето станат известни на кандидатите в бъдещи конкурси, това не променя факта, че въпросите, зададени на тези кандидати, се избират на случаен принцип от системата от огромна база данни. Следователно вероятността те да получат точно същите въпроси като тези, за които вече имат познания, изглежда минимална и възможността те да запомнят всички въпроси/отговори на огромната база данни следва да бъде по-скоро изключена. Освен това видовете въпроси/отговори, използвани при тестовете за КПТ (като въпроси, насочени към оценка на познанията по въпросите на ЕС и словесно-логическото и математическото мислене), могат и обикновено следва да бъдат постоянно преразглеждани и актуализирани, за да се провери дали все още са точни и дали изпълняват ролята си при подбора на най-добре осведомените и заслужили кандидати.

Следователно въз основа на обяснението на EPSO омбудсманът не вижда защо оповестяването на въпросите на кандидатите в същите или бъдещи конкурси непременно би засегнало процеса на подбор, т.е. би застрашило целта на EPSO´s да се установят знанията и способностите на кандидатите и да се осигурят на институциите услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти.

Следователно горепосоченият аргумент на EPSO не е подкрепен с доказателства.

2.7 Освен това, за да обоснове отказа си, EPSO припомня, че Първоинстанционният съд е постановил, че тайната на разискванията на конкурсните комисии, посочена в член 6 от приложение III към Правилника, трябва да се счита за lex specialis, който дерогира общите правила за достъп до документи. В това отношение EPSO се позова на дело T-376/03 Hendrickx/Съвет (13) и дело T-371/03 Le Voci/Съвет (14).

Омбудсманът посочва, на първо място, че горепосочената съдебна практика не се отнася до достъпа до тестови въпроси.

Второ, Омбудсманът отбелязва, че подобен довод трудно може да се съвмести със собствената практика на EPSO да предоставя достъп до въпросите и отговорите на тестовете за предварителен подбор, провеждани на хартиен носител, и дори до въпросите на всички други писмени изпити.

Трето, омбудсманът подчертава, че горепосочената съдебна практика на съдилищата на Общността се отнася до член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица и до тайната на работата на конкурсните комисии. Омбудсманът отбелязва също така, че в настоящия случай „тестовете за достъп“са били организирани в съответствие със системата за тестване на КПТ и че EPSO не е успяла да докаже, че концепцията, формулирането, коригирането и маркирането на въпросите и отговорите, съхранявани в системата и представени на кандидатите, са били свързани по някакъв начин с работата на назначената конкурсна комисия или са били извършени под нейна отговорност.

С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че EPSO не е обосновала по подходящ начин отказа си да предостави на жалбоподателя достъп до поисканата от него информация. Това представлява случай на лошо управление.

2.8 Омбудсманът посочва, че е получил значителен брой жалби (15), по които EPSO е отказала достъп до въпроси/отговори във връзка с КПТ. В една от тях, а именно жалба 370/2007/MHZ, той приключи случая с критична забележка (16) и посочи, че сериозно ще обмисли започването на проверка по собствена инициатива във връзка с КПТ на EPSO. Той счита, че проучване по собствена инициатива на цялостната структура на системата за КПТ, използвана в конкурсите, организирани от EPSO, вероятно ще допринесе за по-голяма прозрачност на процедурите на EPSO за набиране на персонал. Той също така счита, че такава прозрачност сама по себе си би била от полза за кандидатите, които искат да получат повече информация по тези въпроси.

Омбудсманът започна горепосочената проверка по собствена инициатива на 22 ноември 2007 г. (OI/4/2007/ID).

2.9 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че в настоящата жалба не са обосновани допълнителни проверки.

3 Заключение

Поради причините, обяснени в точка 1.8 по-горе, омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки по настоящата жалба. Омбудсманът приключва случая.

Жалбоподателят ще бъде допълнително информиран за резултатите от проверката по собствена инициатива на омбудсмана OI/4/2007/ID.

Директорът на EPSO ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(2) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison срещу Съвета [2005] ECR II-1429.

(3) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, цитирани по-горе, точки 50—52.

(4) Дело T-371/03 Le Voci срещу Съвета [2005] ECR FP I-A-209 и II-957, параграф 122.

(5) Дело T-376/03 Hendrickx срещу Съвета [2005] ECR FP I-A-83 и II-379.

(6) Дело T-53/00 Angioli срещу Комисията [2003] ECR FP I-A-13 и II-73, параграф 84.

(7) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(8) "[I]f искането на жалбоподателя за достъп до документи е разгледано съгласно Регламент 1049/2001" (становище на EPSO).

(9) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, цитирани по-горе.

(10) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison срещу Съвета, цитирани по-горе, параграфи 50-52.

(11) Поради това омбудсманът припомня, че член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001 гласи, че институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, отбраната и военните въпроси, международните отношения и финансовата, паричната или икономическата политика на Общността или на държава-членка.

(12) Вж. дело C-189/98 P Нидерландия и Van der Wal срещу Комисията [2000] ECR I-1, параграф 27, и дело T-211/00 Kuijer срещу Съвета [2002] ECR II-485, параграф 55 и цитираната съдебна практика.

(13) Дело T-376/03 Hendrickx срещу Съвета [2005] ECR FP I-A-83 и II-379.

(14) Дело T-371/03 Le Voci срещу Съвета [2005] ECR FP I-A-209 и II-957.

(15) 7/2007/PB; 419/2007/IP; 421/2007/IP; 1312/207/IP; 3819/2006/DK; 50/2007/DK; 1282/2007/DK; 370/2006/MHZ, 2626/2006/MHZ и 3746/2006/MHZ.

(16) "EPSO не е обосновала по подходящ начин отказа си да предостави на жалбоподателя достъп до въпросите/отговорите на КПТ. Това е случай на лошо администриране.“Решението може да бъде намерено на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).