Страсбург, 12 декември 2006 г.

Уважаеми г-н О.,

На 5 декември 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на испанската екологична организация „WWF/Adena“ срещу Европейската комисия. Жалбата се отнасяше до искане за достъп до мотивираното становище, което Комисията предостави на испанските органи през септември 2004 г. в рамките на процедура за нарушение в резултат на жалба, която сте подали до Комисията (референтен номер 2002/4677, SG (2002) A/5976 2001/2263).

На 19 декември 2005 г. информирах председателя на Европейската комисия за Вашата жалба и го помолих да представи становище по нея до 28 февруари 2006 г. На 4 януари 2006 г. ми изпратихте допълнителна информация, която препратих на Комисията на 19 януари 2006 г.

На 2 март 2006 г. Комисията изпраща становището си на английски език. На 10 март 2006 г. Комисията изпрати превод на становището си на испански език, който Ви беше препратен на 21 март 2006 г., с покана за представяне на забележки, ако желаете това.

На 29 март 2006 г. Вие ми изпратихте становището си. На 9 юни 2006 г. ми изпратихте допълнителна информация.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите по случая накратко са следните:

През 2002 г. жалбоподателят е подал жалба до Комисията от името на испанската екологична организация „WWF/Adena“. Жалбоподателят се оплаква от развитието на редица проекти в близост до няколко крайбрежни региона в Испания (Валенсия и Балеарските острови), които според жалбоподателя оказват много отрицателно въздействие върху местната околна среда. Жалбоподателят твърди, че тези проекти не са били предшествани от необходимата оценка на въздействието върху околната среда в нарушение на правото на ЕС в областта на околната среда, по-специално на Директива 92/42/ЕИО за опазване на местообитанията и Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието върху околната среда.

Комисията регистрира жалбата под номер 2002/4677, SG (2002) A/5976 2001/2263 и започна разследване на проблема. В резултат на своите разследвания Комисията решава да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Испания на основание член 226 ЕО. В рамките на това производство през септември 2004 г. Комисията издаде мотивирано становище, адресирано до испанските органи.

На 19 януари 2005 г. жалбоподателят поиска достъп до текста на мотивираното становище. Тъй като не е получил отговор на първото си искане, жалбоподателят е представил ново искане на 29 април 2005 г., което също не е получило отговор. На 20 септември 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията, в което припомни предишните си писма и поиска писмен отговор на своите искания за достъп.

Тъй като не е получил отговор на нито едно от писмата си, жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. На 4 и 23 януари 2006 г. жалбоподателят представя допълнителна информация, в която обяснява, че строителството на оспорваните от него проекти не е било прекъснато и че тяхното развитие оказва отрицателно въздействие върху околната среда на засегнатите крайбрежни зони.

Твърдението, по което омбудсманът поиска от Комисията да представи становище, беше следното:

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на три писма от 19 януари, 29 април и 20 септември 2005 г., в които той е поискал достъп до мотивираното становище, издадено от Комисията в рамките на процедура за нарушение по дело 2002/4677, SG(2002) A/5976 2001/2263.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията най-напред описва фактическата обстановка по случая. Тя обясни, че след като чрез парламентарен въпрос с искане за писмен отговор (E 3431/01), внесен от г-н Pere Esteve i Abad, член на ЕП, е получила информация относно неправилното прилагане на правото на ЕС в областта на околната среда от страна на испанските органи във връзка с различни проекти за добив на пясък и възстановяване на плажове, нейните служби са решили да започнат разследване по собствена инициатива (реф. No: 2001/2263).

На по-късна дата Комисията получи редица жалби на граждани във връзка със същата ситуация, които бяха разгледани съвместно с нейното разследване по собствена инициатива. Жалбоподателят е подал една от тези жалби на 26 май 2002 г.

Комисията реши да открие процедура за нарушение срещу Испания на 23 октомври 2002 г., в хода на която Комисията изпрати мотивирано становище до испанските органи на 3 септември 2004 г. Жалбоподателят е бил надлежно информиран за това развитие.

На 19 януари, 29 април и 20 септември 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията с искане за копие от мотивираното становище, изпратено на испанските органи. В отговора си от 16 януари 2006 г. Комисията обясни, че не може да предостави достъп до заявлението въз основа на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, който постановява, че институциите трябва да откажат достъп до документ, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването. Комисията подчертава, че позицията ѝ следва съдебната практика на общностните юрисдикции, съгласно която документите, свързани с разследване на евентуално нарушение на общностното право от държава-членка, което може да доведе до образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 226 ЕО, попадат в обхвата на изключението, основано на защитата на обществения интерес, за да не се засегне правилното протичане на производството за установяване на неизпълнение на задължения, и по-специално неговата цел, която е да позволи на държавата-членка доброволно да се съобрази с изискванията на Договора или да обоснове позицията си. Комисията стига до извода, че въз основа на тези решения защитата на тази цел обосновава възможността институциите да откажат достъп до документи, свързани с разследвания, предприети в рамките на установената с член 226 ЕО процедура, в името на защитата на обществения интерес.

След като разгледа внимателно искането на жалбоподателя в светлината на член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, както и на съответната съдебна практика, Комисията стигна до заключението, че не е възможно да се установи по-висш обществен интерес, който би могъл да обоснове оповестяването на искания документ. Комисията счита, че достъпът до исканите документи би могъл да навреди на всяко евентуално действие, което трябва да се предприеме в хода на производството за установяване на нарушение.

Що се отнася до разглеждането на жалбата за нарушение на жалбоподателя срещу Испания, Комисията обясни, че жалбоподателят е бил надлежно информиран за всички съответни решения, взети в хода на разследването на неговата жалба. Комисията посочва, че преди писмото си от 16 януари 2006 г. жалбоподателят вече е бил неофициално информиран за невъзможността да уважи заявлението си за достъп. Въпреки това Комисията изрази съжаление във връзка със забавянето на официалния отговор на исканията, отправени от жалбоподателя, и отбеляза, че е въвела механизми за гарантиране на своевременен отговор на всички искания за достъп до документи. Той обаче призна, че тези механизми не са функционирали правилно по този повод, въпреки че са приети подходящи мерки за предотвратяване на подобни проблеми в бъдеще.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят повтаря твърденията, изложени в жалбата му. Той оспори мотивите на Комисията да не му бъде предоставен достъп на основание, че общият принцип на Регламент (ЕО) No 1049/2001, установен в членове 1, 2 и 4, е принципът на публичен достъп, подкрепен от установената съдебна практика на съдилищата на Общността (1).

Жалбоподателят твърди, че принципът на публичен достъп до всеки документ на ЕС е залегнал и в законодателството на ЕС, по-специално в Директива 4/2003/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда и Директива 35/2005/ЕО, която предвижда участие на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, свързани с околната среда.

РЕШЕНИЕТО

1 Отговор на Комисията на искането на жалбоподателя за публичен достъп

1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на три писма от 19 януари, 29 април и 20 септември 2005 г., в които той е поискал достъп до мотивираното становище, издадено от Комисията в рамките на процедура за нарушение по дело 2002/4677, SG(2002) A/5976 2001/2263.

1.2 Комисията твърди, че е отговорила на исканията на жалбоподателя на 16 януари 2006 г., и обяснява, че не може да предостави достъп до искането въз основа на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, който постановява, че институцията трябва да откаже достъп до документ, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването. Комисията подчертава, че позицията ѝ следва съдебната практика на общностните съдилища. Освен това не било възможно да се установи наличието на по-висш обществен интерес, който би могъл да обоснове оповестяването на искания документ.

Комисията изразява съжаление във връзка със забавянето на официалния отговор на исканията на жалбоподателя и отбелязва, че съществуващите механизми за гарантиране на своевременен отговор на всички искания за достъп до документи не са функционирали правилно по този повод, въпреки че са приети подходящи мерки за предотвратяване на подобни проблеми в бъдеще.

1.3 В своето становище жалбоподателят оспорва съображенията на Комисията и отбелязва, че принципът на Регламент (ЕО) No 1049/2001, както е определен в членове 1, 2 и 4, е принципът на публичен достъп, подкрепен от установената съдебна практика на съдилищата на Общността и от законодателството на ЕС.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че твърдението, направено от жалбоподателя в първоначалната жалба, се отнася само до липсата на отговор от страна на Комисията на неговите искания за достъп. Омбудсманът обаче има предвид факта, че в своето становище Комисията също така е обяснила причините по същество, които са обосновали нейното решение, които жалбоподателят е коментирал в своите забележки. Поради това в настоящото решение омбудсманът ще разгледа и двата аспекта на случая.

Твърдение за липса на отговор на исканията за достъп на жалбоподателя

1.5 Омбудсманът отбелязва, че правната рамка, уреждаща достъпа до документи на Комисията, е предвидена в Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията [„Регламентът“](2).

Процедурата за обработване на заявления за достъп е определена в член 7 от регламента, който в параграф 1 постановява, че:

„Заявлението за достъп до документ се разглежда незабавно. На заявителя се изпраща потвърждение за получаване. В срок от 15 работни дни от регистрирането на заявлението институцията или предоставя достъп до искания документ и предоставя достъп в този срок в съответствие с член 10, или в писмен отговор посочва причините за пълния или частичния отказ и информира заявителя за правото му да подаде потвърдително заявление [...].“

1.6 С оглед на наличната информация изглежда, че жалбоподателят е подал три последователни заявления за достъп на 19 януари, 29 април и 20 септември 2005 г., на които Комисията е отговорила едва на 16 януари 2006 г., след като омбудсманът е започнал своята проверка. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията е разгледала заявленията на жалбоподателя за достъп едва няколко месеца след подаването им и следователно доста след срока, определен в регламента. Омбудсманът отбелязва обаче, че Комисията е признала забавянето, извинила се е за него и също така се е ангажирала да приеме подходящи мерки за предотвратяване на подобни проблеми в бъдеще. Поради това омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки по отношение на този аспект на случая.

Решение на Комисията да откаже достъп до мотивирано становище

1.7 Омбудсманът отбелязва, че член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001 предвижда, че:

„Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на:

[...]

- целта на инспекциите, разследванията и одитите,

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

1.8 Омбудсманът отбелязва също така, че съдилищата на Общността са потвърдили прилагането на горепосоченото изключение по отношение на документи, свързани с разследване на евентуално нарушение на правото на Общността от страна на държава членка, което може да доведе до образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 226 от Договора за ЕО (,), освобождавайки следователно официалните уведомителни писма и мотивираните становища от публичен достъп (3). Омбудсманът има предвид факта, че в решение относно Решение 94/90 на Комисията (което Регламент 1049/2001 заменя) Първоинстанционният съд е постановил, че запазването на целта за уреждане по взаимно съгласие на спора между Комисията и държавата-членка обосновава решението на Комисията да откаже достъп до мотивирани становища, изготвени във връзка с производствата по член 226, параграф 4.

1.9 Поради това омбудсманът счита, че с оглед на горепосочената съдебна практика Комисията е могла основателно да заключи, че е имала основание да откаже публичен достъп до въпросното мотивирано становище. Поради това омбудсманът счита, че информацията и аргументите, изтъкнати от жалбоподателя в неговите забележки, не предоставят достатъчно основания за по-нататъшни проверки по този аспект на случая.

1.10 Въпреки че на настоящия етап от правото на ЕС Комисията изглежда има право да откаже достъп до въпросното мотивирано становище, омбудсманът желае да посочи, че жалбоподателят има възможност да отправи искането си до испанските органи, които биха могли да обмислят да му предоставят достъп до документа, ако подобно действие е съвместимо със съответните национални правила.

2 Заключение

Поради горепосочените причини омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки по настоящата жалба. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Дело T-14/98 и дело T-191/99.

(2) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43–48.

(3) Дело T-191/99 Petrie и други срещу Комисията, 2001 ECR II-3677, стр. 64-71; Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 1997 г. по дело WWF UK/Комисия, T-105/95, Recueil, стр. II-313, точка 63.

(4) Вж. по-горе дело T-191/99 Petrie, точка 68.