Страсбург, 17 юли 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 17 ноември 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия от името на дружеството Y. Вашата жалба се отнася до заявлението, подадено от Вашето дружество в отговор на покана за участие в търг, обявена от Комисията.

На 15 декември 2005 г. информирах председателя на Комисията за Вашата жалба и го помолих да представи становище по нея до 31 март 2006 г. На 7 април 2007 г. Комисията ме информира, че нейното становище ще бъде леко забавено. На 11 април 2006 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви беше препратено на 19 април 2006 г., с покана за представяне на коментари, ако желаете това.

На 1 юни 2006 г. Вие ми изпратихте писменото си становище.

На 28 септември 2006 г. ми изпратихте електронно писмо с искане за информация относно състоянието на Вашата жалба. На 14 ноември 2006 г. отговорих на Вашето искане.

На 8 март 2007 г. Ви информирах, че по причини, свързани с вътрешната организация, правният служител, отговарящ за разглеждането на Вашата жалба, е бил променен.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите по случая накратко са следните:

Жалбоподателят е председател на дружеството Y. На 17 май 2005 г. Y подава заявление в отговор на покана за участие в търг, организирана от Комисията.

На 27 септември 2005 г. Y е уведомен, че проектът не му е възложен. На същия ден жалбоподателят изпрати писмо до Комисията и поиска информация относно самоличността на спечелилия оферент, размера на неговата оферта и критериите за оценка. На 29 септември 2005 г. Комисията отговори на искането на жалбоподателя и го информира за самоличността на спечелилата оферта, а именно дружеството Z, неговата оферта и оценката, получена както от Y, така и от Z.

На 29 септември 2005 г. жалбоподателят поиска допълнителна информация относно финансирането на спечелилия оферент и по въпроса за честната игра в търговете, в които се конкурират НПО, субсидирани от Комисията, и частни фирми. В новото си писмо жалбоподателят отправя пет въпроса към Комисията. В тях са включени въпроси относно правния статут на Z, дали на Z е предоставено европейско финансиране и процента от бюджета на Z, покрит от други публични средства.

На 12 октомври 2005 г. Комисията отговори на жалбоподателя. Според жалбоподателя новото писмо на Комисията само повтаря информацията, която вече е била включена в предишното ѝ писмо от 29 септември 2005 г. Що се отнася до искането на жалбоподателя за информация относно европейското финансиране на НПО, то само го препраща към уебсайта „Европа“.

С факс от 17 октомври 2005 г. жалбоподателят иска от Комисията информация относно европейското финансиране на Z, тъй като според него Комисията не е отговорила задоволително на този въпрос в предишната си кореспонденция.

На 21 октомври 2005 г. жалбоподателят изпраща последващо писмо до Комисията, в което посочва, че през 2003 г. неговите услуги са били източник на 51 % от приходите на Z. Според него е било антиконкурентно за организация, която до голяма степен се финансира с публични средства, предимно от ЕС, да се конкурира с обикновените търговски дружества в рамките на публична тръжна процедура, организирана от Комисията. В отговора си от 21 октомври 2005 г. Комисията се ангажира да проучи досието и да информира жалбоподателя веднага след като събере цялата необходима информация.

На 15 ноември 2005 г. Комисията изпрати писмо до жалбоподателя и заяви, че неговите услуги са осигурили 54,67 % от оперативните разходи на Z. Според жалбоподателя обаче Комисията не е отговорила на другите въпроси, повдигнати в писмото му от 29 септември 2005 г., като например цената на спечелилата оферта или искането за подробни критерии за оценка.

Тъй като жалбоподателят не е удовлетворен от отговора на Комисията, на 17 ноември 2005 г. той подава жалба до Европейския омбудсман срещу Комисията. В жалбата си той прилага копия от кореспонденцията си с Комисията.

Твърденията, по които омбудсманът поиска от Комисията да представи становище, бяха следните:

1. Комисията не е предоставила на жалбоподателя цялата информация, поискана в писмото му от 29 септември 2005 г.;
2. Решението на Комисията да възложи поръчката е несправедливо.

Жалбоподателят също така направи следните твърдения:

1. Следва да има задълбочена, прозрачна и недвусмислена политика по отношение на силно субсидираните НПО, които се конкурират на свободния пазар с търговски дружества;
2. По въпроса за обществените поръчки следва да има справедливи и равнопоставени условия на конкуренция.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията най-напред подчерта, че е разгледала всички оферти за въпросната тръжна процедура и я е възложила в съответствие с приложимите правни разпоредби, по-специално с Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1) ("Финансовият регламент") и Регламент No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (2) ("Правилата за прилагане").

Комисията описва процедурата, която е следвала. Тя обяснява, че в съответствие с критериите, установени в техническото приложение към поканата за представяне на оферти, са получени седем допустими оферти, пет от които са достигнали т.нар. „ниво на технически постижения“ и следователно са били избрани за етапа на възлагане. Въпреки че представената от Y оферта е с най-висока техническа оценка, на 6 юни 2005 г. комисията за оценка, съставена от нейните отговорни служби, решава да възложи поръчката на Z, тъй като тази организация е представила най-евтината оферта.

Предложението на комисията за оценка е изпратено за становище на съответната комисия с мотива, че стойността на поръчката надвишава 175 000 EUR. Комисията обясни, че ролята на Комитета е да гарантира прозрачност и спазване на принципа на добро финансово управление. На 22 юни 2005 г. комитетът одобрява предложението на службите на Комисията, при условие че се изясни рискът от двойно финансиране, като се има предвид, че през 2005 г. Z се е ползвал от безвъзмездни средства за оперативни разходи на Комисията. В съответствие със становището на Комитета Комисията поиска информация от Z относно начина, по който неговата оферта е свързана със споразумението за отпускане на безвъзмездни средства за оперативни разходи от 2005 г. В отговор на това искане Z обясни, че счетоводните му практики са в съответствие с решението, уреждащо неговото споразумение за отпускане на безвъзмездни средства от 2005 г.(3). Z също така се ангажира да спазва тези принципи при представянето на своите отчети за 2005 г. и 2006 г., като гарантира, че приходите от Комисията за общи разходи и за специфични програми ще бъдат ясно посочени и двойното счетоводство ще бъде избегнато чрез вътрешно финансово управление, външен контрол и контрол от страна на ЕО. С оглед на тези обяснения на 4 август 2005 г. бяха проведени консултации със службите на Комисията, отговарящи за финансовите въпроси, относно рисковете от потенциално двойно финансиране и нелоялна конкуренция. Като взе предвид допълнителната информация, предоставена от Z, и становището на неговите финансови служби, Комисията стигна до заключението, че Z не може да бъде изключен от обществената поръчка само въз основа на факта, че се е ползвал и от безвъзмездни средства за оперативни разходи от Комисията. В съответствие с член 139 от Правилата за прилагане Комисията заключава, че представената от Z оферта не изглежда да представлява оферта с необичайно ниска стойност.

На 27 септември 2005 г. Комисията съобщава резултата на всички участници в търга и им дава срок от две седмици, за да оспорят решението. На 13 октомври 2005 г., след изтичането на двуседмичния срок за представяне на мнения, Комисията подписва споразумението със Z.

В становището си Комисията посочи, че двама от участниците в търга, а именно дружествата A и Y, са поискали допълнителна информация, но докато A е счело отговора на Комисията за достатъчен, Y е поискало допълнителна информация.

След като изложи контекста на случая, Комисията разгледа твърденията и твърденията на жалбоподателя. Що се отнася до твърдението, че не е предоставила исканата информация, Комисията обясни, че обхватът на информацията, която трябва да бъде предоставена на неуспял оферент, е определен в член 100 от Финансовия регламент и член 149 от правилата за неговото прилагане, както и в Съобщението на Комисията от 16 юли 2003 г. относно процедурата за информиране на кандидатите и оферентите, след възлагането на договор и преди подписването на действителния договор по отношение на договорите за обществени поръчки, възложени от Комисията съгласно член 105 от Финансовия регламент (4) ("съобщението на Комисията"). Съгласно съобщението на Комисията възлагащият орган е длъжен да информира неуспелите оференти, че тяхната оферта не е била приета. В писмото си възлагащият орган следва също така да включи причините, поради които не е запазил офертата, и да информира оферента, че договорът няма да бъде подписан в продължение на две календарни седмици от деня на уведомителните съобщения. Възлагащият орган трябва също така да посочи, че допълнителна информация относно причините за отхвърляне на оферта може да бъде получена в срок от 15 дни в отговор на писмено искане, подадено по пощата, факса или електронната поща. Оферентите, които са представили допустима оферта, могат също така да получат информация за характеристиките и относителните предимства на приетата оферта, както и името на спечелилия оферент.

Комисията се позова на съдебната практика на общностните съдилища, въз основа на която контролът на Съда в областта на обществените поръчки се ограничава до проверка дали не е налице сериозна и явна грешка (5). В практиката си общностният съд уточнява също, че в тези случаи тежестта на доказване се носи от жалбоподателя.

Комисията отбелязва, че на 28 септември 2005 г. нейните служби са отговорили на искането за информация, представено от Y на 27 септември 2005 г. В отговора си Комисията се позовава на оценките, получени както от Y, така и от спечелилата оферта във всяка категория от критериите за възлагане. Комисията счете, че предоставената от нея информация е достатъчна, за да позволи на Y да реши дали да се опита да оспори решението за възлагане.

С допълнителни писма от 29 септември, 17 и 21 октомври 2005 г. Y иска допълнителна информация, която Комисията предоставя съответно на 12 и 21 октомври и на 15 ноември 2005 г. На 15 ноември 2005 г., след като се консултира с всички съответни служби, Комисията реши да не предоставя исканата информация относно националното финансиране, предоставено на Z, тъй като тези данни не попадат в обхвата на член 100 от Финансовия регламент и член 149 от Правилника за прилагане. Комисията също така счете, че що се отнася до искането на Y за перфектна оценка за всеки критерий, то не е от значение за окончателното класиране на оферентите, тъй като всички оференти, допуснати до етапа на възлагане, са постигнали нивото на технически постижения и следователно избраната оферта е била най-евтината. Съответно, дори ако Y беше постигнал перфектен резултат, окончателният подбор щеше да бъде направен въз основа на цената и следователно жалбоподателят все още нямаше да бъде избран.

Комисията стигна до заключението, че е предоставила на Y навременна и точна информация, и предостави пълното досие на разположение на омбудсмана за разглеждане.

Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя относно неравноправния характер на решението му за възлагане на поръчката, Комисията заяви, че е действала справедливо на всички етапи от процедурата. По-специално Комисията твърди, че съгласно член 89 от Финансовия регламент и член 139, параграф 2 от правилата за неговото прилагане участието на субсидирани организации само по себе си не нарушава принципа на равно третиране, при условие че самата субсидия е в съответствие с приложимите правни норми. Това тълкуване се подкрепя и от практиката на общностните съдилища (6).

Комисията обаче призна наличието на редица ограничения за бенефициерите на безвъзмездни средства от Комисията, по-специално i) „правилото за недопускане на печалба“, предвидено в член 109, параграф 2 от Финансовия регламент, съгласно което безвъзмездните средства не могат да имат за цел или резултат реализирането на печалба за бенефициера; и ii) „принципа на отклонение при безвъзмездните средства за оперативни разходи“, установен в член 113, параграф 2 от Финансовия регламент, който предполага, че вноската на Комисията ще бъде намалена с течение на времето. Комисията счете, че тези принципи поставят основата за равнопоставени условия на конкуренция, съвместими с целта за насърчаване на политиките на Общността, и че те са били напълно спазени в настоящия случай.

Мнения на жалбоподателя относно становището на Комисията

В своите забележки жалбоподателят приветства становището на Комисията, като заяви, че тя е изяснила редица въпроси и е хвърлила светлина върху процедурата за възлагане на обществени поръчки. Той обаче се позовава на информация, поискана в писмата му до Комисията, която не е била предоставена. Жалбоподателят заяви, че в писмото си до Комисията от 27 септември 2005 г. е попитал защо в предложението на жалбоподателя необходимостта от насърчаване на по-съвместна роля е трябвало да бъде по-очевидна. Според него отговорът на Комисията, според който комисията за оценка е счела, че този аспект на офертата не е бил представен в достатъчна степен, е незадоволителен. Жалбоподателят също така отбеляза, че нито един от петте въпроса, които е задал в писмото си от 29 септември 2005 г., не е получил подходящ отговор, тъй като Комисията само е предложила жалбоподателят да провери своя уебсайт. Той признава, че Комисията е предоставила допълнителна информация, въпреки че счита, че тази информация е недостатъчна, за да се прецени дали да се оспори решението за възлагане на обществената поръчка. Жалбоподателят също така отбелязва, че в писмото си от 17 октомври 2005 г. е поискал подробна информация за оценките, дадени на неговата фирма, и че тази информация не е била предоставена.

Освен това жалбоподателят твърди, че непредставянето от страна на Комисията на пълна информация в срок му е попречило да заведе дело срещу решението за възлагане пред съдилищата на Общността. В заключение жалбоподателят е поискал по-голяма степен на прозрачност в процедурата за възлагане на обществени поръчки в рамките на институциите на ЕС, по-специално в случаи, включващи организации, ползващи се от финансиране от ЕС, които след това биха могли да представят необичайно ниски оферти.

РЕШЕНИЕТО

1 Информация, поискана от жалбоподателя

1.1 Жалбоподателят, председател на установеното в Брюксел дружество Y, от чието име е подал настоящата жалба, твърди, че Европейската комисия не му е предоставила цялата поискана в писмото му от 29 септември 2005 г. информация относно самоличността на спечелилия оферент, размера на офертата и критериите за оценка.

1.2 Комисията обяснява, че обхватът на информацията, която трябва да бъде предоставена на неуспял оферент, е определен в член 100 от Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (7) ("Финансовият регламент"); член 149 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2003 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (8) ("Правила за прилагане"); и Съобщение на Комисията от 16 юли 2003 г. относно процедурата за информиране на кандидатите и оферентите, след възлагането на договор и преди подписването на действителния договор по отношение на договорите за обществени поръчки, възложени от Комисията съгласно член 105 от Финансовия регламент (9) ("Съобщение на Комисията").

Що се отнася до искането на жалбоподателя за информация, Комисията твърди, че на 28 септември 2005 г. ,, нейните служби са отговорили на запитванията, отправени от жалбоподателя на 27 септември 2005 г., и че в отговора си тя е обяснила оценките, получени както от Y, така и от спечелилия оферент Z, във всяка категория от критериите за възлагане. Комисията счита, че информацията е била достатъчна, за да позволи на Y да реши дали да се опита да оспори решението за възлагане.

Комисията обяснява също, че в отговор на исканията на Y от 29 септември, 17 и 21 октомври 2005 г. тя е предоставила поисканата информация съответно на 12 и 21 октомври и на 15 ноември 2005 г. Освен това Комисията отбеляза, че на 15 ноември 2005 г. е отказала да предостави на Y информация относно националното финансиране на Z, тъй като тази информация не попада в обхвата на член 100 от Финансовия регламент или член 149 от правилата за неговото прилагане. Комисията също така счита, че искането на Y относно перфектния резултат за всеки критерий не е било от значение за окончателното класиране на оферентите, тъй като всички оференти, допуснати до етапа на възлагане, са постигнали най-високото техническо ниво и следователно най-евтината оферта е била тази, която е трябвало да бъде избрана.

Поради това Комисията е на мнение, че е предоставила на Y адекватна информация своевременно и точно.

1.3 В своята забележка относно становището на Комисията жалбоподателят подчертава, че редица въпроси, повдигнати в писмата му до Комисията, като например недостатъците на неговата оферта или оценките, дадени на неговата фирма, не са получили пълен отговор.

1.4 Въз основа на наличната информация изглежда, че с писмо от 27 септември 2005 г. Комисията е уведомила жалбоподателя, че неговата оферта не е била избрана за въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка. В писмото си Комисията се позова на мотивите за своето решение и цитира заключенията, направени от комисията за оценка по отношение на оценката на офертата на жалбоподателя по всеки един от критериите на офертите.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че в отговор на горепосоченото писмо жалбоподателят е изпратил писмо до Комисията на 27 септември 2005 г. с искане за разяснения по следните въпроси: i) на кого е възложена поръчката?; ii) колко предприятия са отговорили на тази покана за участие в търг?; iii) технически въпроси и iv) финансовата оферта.

1.6 Омбудсманът отбелязва също, че с факс от 28 септември 2005 г. Комисията е отговорила на жалбоподателя. Изглежда, че повечето запитвания, отправени от жалбоподателя в писмото му от 27 септември 2005 г., а именно въпроси 1, 2, 3а, 3б, 3в, 3г, 3д, 4а и 4б, се отнасят до конкретни фактически данни. След като прегледа писмото на Комисията от 28 септември 2005 г., омбудсманът стигна до заключението, че Комисията действително е предоставила съответната информация.

В два от въпросите обаче жалбоподателят е поискал по-обща информация относно причините за отхвърлянето на неговата оферта (въпрос 3е) и недостатъка на неговата оферта в сравнение с тази на спечелилата оферта (въпрос 3ж). Омбудсманът отбелязва, че по отношение на първия въпрос Комисията е обяснила, че първият преглед на всички оферти е извършен въз основа на т.нар. „ниво на технически постижения“, което е ограничило разглеждането до офертите с 80 или повече точки и след това е направен окончателен подбор въз основа на цената. Омбудсманът отбелязва също така, че във връзка с недостатъка на офертата на жалбоподателя в сравнение с тази на спечелилата оферта, Комисията е обяснила, че „[п]ред комисията за оценка съвместната роля на НПО [...] не е била представена в достатъчна степен във Вашата оферта.“

1.7 Изглежда, че в ново писмо от 29 септември 2005 г. жалбоподателят е поискал допълнителна информация от Комисията по редица въпроси, свързани с решението му относно поканата за участие в търг, а именно: 1) правния статут на спечелилия оферент; 2) финансирането, предоставено на спечелилия оферент от комисията, както и 3) от други публични източници; 4) съдържанието на правилата на ЕО, уреждащи възлагането на договори, в които участват публично финансирани организации; 5) средствата на Комисията за гарантиране на честна игра във въпросната покана за участие в търг; и 6) подробна информация за резултата, получен както от фирмата на жалбоподателя, така и от спечелилия оферент.

Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят отново е писал до Комисията на 17 и 21 октомври 2005 г., като е поискал изчерпателен отговор на своите запитвания.

1.8 Омбудсманът има предвид факта, че Комисията се опита да отговори на запитванията, отправени от жалбоподателя в писмата му от 12 и 21 октомври и 15 ноември 2005 г.

Омбудсманът направи внимателен преглед на съдържанието на обмена на информация между жалбоподателя и Комисията. С оглед на информацията, включена в писмото на жалбоподателя от 21 октомври 2005 г., изглежда, че жалбоподателят е счел, че на първите му три запитвания действително е отговорено. Омбудсманът отбелязва също така, че писмото на Комисията от 15 ноември 2005 г. е предоставило информация в отговор на въпрос 4 (който се отнася до правилата на ЕО, уреждащи възлагането на договори, в които участват публично финансирани организации) и въпрос 5 (който се отнася до честната игра при въпросната покана за участие в търг). Освен това, що се отнася до въпрос 6 (който се отнася до подробната информация за резултата, получен както от фирмата на жалбоподателя, така и от спечелилия оферент), омбудсманът отбелязва, че основанията за отхвърляне на офертата на жалбоподателя са били изложени от Комисията в нейните отговори от 27 и 28 септември 2005 г.

1.9 Омбудсманът отбелязва, че правилата, уреждащи възлагането на обществени поръчки, включват и разпоредби относно информацията, която трябва да бъде предоставена на неуспелите оференти, по-специално в член 100 от Финансовия регламент и член 149 от правилата за неговото прилагане. Тези разпоредби бяха доразвити в съобщението на Комисията.

Член 100, параграф 2 от Финансовия регламент гласи:

„Възлагащият орган уведомява всички кандидати или оференти, чиито заявления или оферти са отхвърлени, за основанията, на които е взето решението, и всички оференти, чиито оферти са допустими и които отправят писмено искане, за характеристиките и относителните предимства на спечелилата оферта и за името на оферента, на когото е възложена поръчката.

Някои подробности обаче не е необходимо да се оповестяват, когато оповестяването би попречило на прилагането на закона, би противоречало на обществения интерес, би увредило законните стопански интереси на публични или частни предприятия или би нарушило лоялната конкуренция между тези предприятия.“

Омбудсманът отбелязва, че подобни разпоредби са включени в член 149 от правилата за неговото прилагане (10).

Що се отнася до съобщението на Комисията, в него също така се посочва информацията, която трябва да бъде предоставена на неуспелите оференти, по следния начин:

„Във възможно най-кратък срок след решението за възлагане и най-късно в рамките на следващата седмица възлагащият орган уведомява всички неуспели оференти (...). Всеки оферент или кандидат се уведомява индивидуално; причините, поради които офертата или заявлението не са били приети, са посочени във всеки отделен случай, например чрез представяне в кратка, но изрична форма на подробностите, съдържащи се в решението за възлагане. (...) За всички оференти, които са представили допустима оферта, тази информация би могла да обхване и характеристиките и относителните предимства на приетата оферта и името на спечелилия оферент.“(11)

1.10 След като разгледа внимателно отговорите на Комисията на въпросите, отправени от жалбоподателя, в светлината както на горепосочените правни норми, така и на критериите, определени в съобщението на Комисията, омбудсманът счита, че предоставената от Комисията информация включва основанията, на които тя основава решението си, причините, поради които представената от жалбоподателя оферта не е била приета, относителните предимства на спечелилата оферта и името на оферента, на когото е възложена поръчката.

Поради това омбудсманът стигна до заключението, че информацията, предоставена от Комисията в отговор на запитванията на жалбоподателя, изглежда отговаря на критериите, определени в член 100 от Финансовия регламент, член 149 от правилата за неговото прилагане, както и в съобщението на Комисията. Поради това омбудсманът счита, че отговорът на Комисията на запитванията, отправени от жалбоподателя в писмото му от 29 септември 2005 г., е предоставил адекватна информация във връзка с исканията на жалбоподателя.

Поради това Омбудсманът заключава, че изглежда не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

2 Решение на Комисията за възлагане на обществената поръчка

2.1 Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да възложи поръчката е несправедливо.

Жалбоподателят отбелязва, че през 2003 г. Комисията е била източник на 51 % от всички приходи на спечелилия оферент Z. Според него е било антиконкурентно за организация, финансирана до голяма степен с публични средства, предимно от ЕС, да се конкурира с обикновените търговски дружества в рамките на публична тръжна процедура, организирана от Комисията.

2.2 Комисията твърди, че както е посочено в член 89 от Финансовия регламент и в член 139, параграф 2 от Правилата за неговото прилагане и потвърдено от практиката на общностните юрисдикции(12), участието на субсидирани организации само по себе си не нарушава принципа на равно третиране, при условие че самата субсидия е в съответствие с правилата, приложими за тази помощ. Тези правила включват също така „правилото за недопускане на печалба“ съгласно член 109, параграф 2 от Финансовия регламент, съгласно което безвъзмездните средства не могат да имат за цел или резултат реализирането на печалба за бенефициера; и „принципа на отклонение при безвъзмездните средства за оперативни разходи“ съгласно член 113, параграф 2 от Финансовия регламент, което означава, че приносът на Комисията ще бъде намален с течение на времето. Комисията счита, че тези принципи поставят основата за равнопоставени условия на конкуренция, съвместими с целта за насърчаване на политиките на Общността.

Що се отнася до въпросната покана за представяне на оферти, Комисията обяснява, че отговорните служби са се консултирали с компетентната комисия относно това решение и че последната го е одобрила, при условие че се изясни рискът от двойно финансиране. Впоследствие, в отговор на искането на Комисията, Z описа своите счетоводни практики и се ангажира да спазва принципите, изложени в решението на Комисията относно споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ от 2005 г.(13) при представянето на своите отчети за 2005 г. и 2006 г., така че приходите от службите на Комисията за общи разходи и за конкретни програми да бъдат ясно посочени и двойното счетоводство да бъде избегнато чрез вътрешно финансово управление, външен контрол и контрол от страна на ЕО.

Като взема предвид информацията на Z, Комисията стига до заключението, че заявителят не може да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка само въз основа на факта, че той се е ползвал и от безвъзмездни средства за оперативни разходи от Комисията. Комисията също така отбелязва, че след като е разгледала правилата, посочени в член 139 от Правилата за прилагане, тя е счела, че офертата на Z не е необичайно ниска.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че правилата, уреждащи поканите за представяне на оферти, и по-специално условията, приложими за потенциалните оференти, са определени във Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане.

Омбудсманът отбелязва, че Финансовият регламент не забранява на оферентите, които се ползват от държавна помощ или помощ от Общността, да участват в покани за участие в търгове, организирани от институция на Общността.

В съответствие с това член 89 постановява, че всички обществени поръчки, финансирани изцяло или частично от бюджета на Общността, спазват, inter alia, принципите на равно третиране и недискриминация. Както установяват общностните юрисдикции, сам по себе си фактът, че възлагащият орган позволява на организации, получаващи субсидии от всякакъв вид, независимо дали от този възлагащ орган или от други органи, които им позволяват да представят оферти на цени, значително по-ниски от тези на другите (несубсидирани) оференти, да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, не представлява нарушение на принципа на равно третиране(14).

Омбудсманът отбелязва също така, че участието на оференти, които се ползват от държавна помощ, може да бъде ограничено само при изключителните обстоятелства, посочени в член 139, параграф 2 от Правилата за прилагане, който гласи, че:

„Когато възлагащият орган установи, че дадена оферта е необичайно ниска в резултат на предоставена държавна помощ, той може да отхвърли офертата само на това основание само ако оферентът не е в състояние да докаже в рамките на разумен срок, определен от възлагащия орган, че въпросната помощ е била предоставена окончателно и в съответствие с процедурите и решенията, посочени в правилата на Общността за държавната помощ.“

2.4 С оглед на горепосочените разпоредби омбудсманът счита, че изглежда не съществува правна норма, съгласно която спечелилият оферент трябва да бъде изключен от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка само защото се е възползвал от безвъзмездни средства от Общността. Напротив, автоматично изключване, основано единствено на факта, че оферентът се е ползвал от общностна субсидия, би представлявало нарушение на принципа на равно третиране.

2.5 Трябва обаче да се прецени дали спечелилият търга оферент е представил оферта с необичайно ниска стойност в резултат на неправилно използване на предоставената му помощ от Общността, като по този начин е нарушил правилата, приложими по отношение на тази помощ, включително „правилото за недопускане на печалба“, предвидено в член 109, параграф 2 от Финансовия регламент, и „принципа на отклонение за безвъзмездните средства за оперативни разходи“, предвиден в член 113, параграф 2 от същия регламент).

2.6 Омбудсманът има предвид факта, че в настоящия случай Комисията е предприела редица предпазни мерки по отношение на спечелилия оферент, за да избегне евентуално двойно финансиране. В съответствие с това омбудсманът отбелязва, че при вземането на решението си за възлагане на поръчката Комисията е взела под внимание ангажимента, поет от спечелилия оферент, да спазва принципите, определени в условията, приложими към неговото споразумение за отпускане на безвъзмездни средства за 2005 г., при представянето на неговите отчети за 2005 г. и 2006 г. Спечелилият търга участник се е съгласил да посочи ясно, че приходите от службите на Комисията ще бъдат използвани за общи разходи и за други специфични програми, като по този начин се избягва всякакъв риск от двойно отчитане чрез вътрешно финансово управление, външен контрол и контрол от страна на ЕО.

В хода на своята проверка омбудсманът не е получил никаква информация, която би могла да го накара да счита, че Комисията е действала неправилно, когато с оглед на уверенията, дадени от спечелилия оферент, тя е решила, че офертата на последния не представлява оферта с необичайно ниска стойност, която следва да бъде отменена съгласно член 139, параграф 2 от Правилата за прилагане.

Освен това омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 15 ноември 2005 г. Комисията подробно е обяснила на жалбоподателя правните критерии, които е приложила към ситуацията.

С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до заключението, че не изглежда да има лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

3 Наличие на равнопоставени условия на конкуренция по въпросите на обществените поръчки

3.1 Жалбоподателят твърди, че следва да има задълбочена, прозрачна и недвусмислена политика по отношение на силно субсидираните НПО, които се конкурират на свободния пазар с търговски дружества, и че следва да се установят справедливи и „равни условия“ по въпроса за обществените поръчки.

3.2 Омбудсманът отбелязва, че твърденията на жалбоподателя не включват конкретна покана за участие в търг, а по-скоро се отнасят до законодателната рамка за прилагане на политиката на Общността в областта на обществените поръчки по отношение на субсидираните органи.

Омбудсманът посочва, че въз основа на отговора на Комисията по отношение на поканата за участие в търг, в която Y е участвал, изглежда, че законодателят на Общността вече е разгледал потенциалното участие на субсидирани НПО в процедурите на Общността за възлагане на обществени поръчки и всъщност е установил законодателна рамка, уреждаща този вид ситуации, така че да се постигнат справедливи и "равнопоставени условия" . Тези критерии са определени по-специално в член 89 от Финансовия регламент и член 139, параграф 2 от правилата за неговото прилагане.

3.3 Съгласно член 195 от Договора за ЕО омбудсманът извършва проверки по своя инициатива или въз основа на подадени до него жалби относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции. Годишният доклад на омбудсмана за 1997 г. съдържа следното определение за лошо управление:

"Лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него."(15)

Омбудсманът също така отбеляза в годишния си доклад за 1997 г., че съществуват ограничения за това, което може да се счита за лошо администриране. Следователно оплакванията срещу решения от политическо, а не от административно естество се считат за недопустими, като например тези, които се отнасят до основателността на законодателни актове на Общностите, а именно регламенти и/или директиви.

3.4 Омбудсманът счита, че твърденията на жалбоподателя се отнасят до основателността на съществуващите правила на Общността и следователно попадат извън неговия мандат.

Въпреки че омбудсманът не е в състояние да започне проверка по този аспект на жалбата, жалбоподателят може да обмисли внасянето на петиция до Европейския парламент. Тази институция, в ролята си на законодател на Общността, може след това да прецени дали би било необходимо да се въведат законодателни промени в правилата на Общността за обществените поръчки по отношение на участието на субсидирани органи с оглед гарантиране на справедливи и „равнопоставени условия на конкуренция“.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 248, 2002 г., стр. 1.

(2) ОВ L 357, 2002 г., стр. 72.

(3) Решение No 466/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 март 2002 г. за установяване на програма за действие на Общността за насърчаване на неправителствени организации, работещи предимно в областта на опазването на околната среда; ОВ L 75, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр

(4) COM(2003)395 окончателен.

(5) Дело 56/77 Agence Européenne d'Interims срещу Комисията [1978] ECR 2215, параграф 20; Дело T-19/95 Adia Interim SA срещу Комисията [1996] ECR II-321, параграф 49; Дело T-13/96 Team Srl срещу Комисията [1998] ECR II-4073, параграф 76; Дело T-203/96 Embassy Limousines & Services срещу Парламента [1998] ECR II-4239, параграф 56.

(6) C-94/99 ARGE [2000] ECR I-11037.

(7) ОВ L 248, 2002 г., стр. 1.

(8) ОВ L 357, 2002 г., стр. 72.

(9) COM(2003)395 окончателен.

(10) "1. Възлагащите органи информират във възможно най-кратък срок кандидатите и оферентите за решенията, взети във връзка с възлагането на поръчката, включително за основанията за всяко решение да не се възлага поръчка, за която е имало конкурентна тръжна процедура, или да се започне отново процедурата.

2. В срок от не повече от петнадесет календарни дни от датата на получаване на писмено искане възлагащият орган съобщава информацията, предвидена в член 100, параграф 2 от Финансовия регламент.“

(11) Раздел 3 (Предложена процедура), стр. 4.

(12) Дело C-94/99 ARGE [2000] ECR I-11037.

(13) Решение No 466/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 март 2002 година за установяване на програма за действие на Общността за насърчаване на неправителствени организации, работещи предимно в областта на опазването на околната среда (ОВ L 75, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 3).

(14) Дело C-94/99 ARGE [2000] ECR I-11037, параграф 32.

(15) Годишен доклад на Европейския омбудсман за 1997 г., раздел 2.2.1, ОВ C 380, 1998 г., стр. 14.