Страсбург, 4 май 2007 г.

Уважаеми г-н М.,

На 22 септември 2005 г. Асоциацията на завършилите Полското национално училище по публична администрация („Асоциацията“), представлявана по това време от г-н Piotr Kulpa, подаде жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската служба за подбор на персонал („EPSO“).

На 25 октомври 2005 г. препратих жалбата до директора на EPSO.

На 7 ноември 2005 г. Сдружението разясни твърдението и претенцията, а на 7 декември 2005 г. уведомих EPSO за това.

На 31 януари 2006 г. EPSO изпрати становище на френски език, а на 7 февруари 2006 г. — своя превод на английски език, което изпратих на Сдружението с покана за представяне на становища.

На 17 март 2006 г. Сдружението ми изпрати становището си.

На 27 юли 2006 г., в отговор на електронното му писмо от 23 юли 2006 г., информирах Сдружението за състоянието на неговата жалба.

С писмо от 7 август 2006 г. поисках от EPSO допълнителна информация относно жалбата.

На 25 септември 2006 г. получих коментарите на Сдружението по горепосоченото писмо от 7 август 2006 г.

На 5 октомври 2006 г. EPSO отговори на моето искане за допълнителна информация на френски език, а на 13 октомври 2006 г. изпрати превода на отговора си на английски език, който препратих на Сдружението за становище.

На 6 ноември 2006 г. Сдружението ми изпрати своите коментари по горепосочения отговор на EPSO на моето искане за допълнителна информация.

На 22 февруари 2007 г. поисках от EPSO допълнителна информация и на 6 март 2007 г. изпратих на Сдружението копие от писмото си до EPSO.

EPSO отговори на 14 март 2007 г., а на 26 март 2007 г. изпрати превода на своя отговор на английски език. Копие от този отговор и преводът му на английски език са изпратени на Сдружението на 26 март 2007 г.

На 2 април 2007 г. Сдружението изпрати своите коментари по горепосочения отговор.

Пиша Ви, за да Ви информирам за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят е Асоциацията на завършилите Полското национално училище по публична администрация.

Фактите според жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва.

Жалбата се отнася до две групи конкурси на общо основание, публикувани след 1 май 2004 г.

Първата група, конкурси на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05, имаше за цел да назначи длъжностни лица, които са граждани на новите държави-членки (1). Обявленията за конкурси се изискват: и) задълбочено владеене на един от официалните езици на 10-те нови държави-членки, както и задоволително владеене на един от 11-те официални езика на старите държави-членки (2); ii) тестовете за предварителен подбор да се провеждат на английски, френски или немски език; и iii) писмените и устните изпити да се провеждат на който и да е от 11-те официални езика на старите държави-членки.

Втората група, конкурси на общо основание EPSO/AD/25-29/05, имаше за цел да назначи длъжностни лица, които владеят един от 11-те официални езика на старите държави членки. Обявленията за конкурси се изискват: задълбочено владеене на един от 11-те официални езика на старите държави-членки и задоволително владеене на друг от 11-те официални езика на старите държави-членки; и ii) тестовете за предварителен подбор да се провеждат на втория език на кандидатите, а писмените и устните тестове да се провеждат на основния език на кандидатите.

Анализът на жалбоподателя на горепосочените изисквания е бил, че владеенето на официален език на старите държави членки е получило привилегирован статут, докато владеенето на официален език на новите държави членки не е било. Освен това жалбоподателят счита, че кандидатите, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки, са в привилегировано положение, тъй като на първия етап от конкурса (етапа на предварителен подбор) са имали по-голям избор на езици, а на втория етап от конкурса им е било разрешено да положат писмените и устните изпити на основния си език. За разлика от това кандидатите, чийто основен език е бил официален език на една от десетте нови държави членки, не са имали право да се явят на тези тестове на един от официалните езици на десетте нови държави членки.

На 19 юли 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо, съдържащо горепосочените коментари, до директора на EPSO. Жалбоподателят заяви, че доколкото му е известно, единствените временни изключения от обичайните изисквания за назначаване на длъжностни лица на Европейските общности са предвидени в Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 на Съвета от 23 февруари 2004 г. за въвеждане по повод присъединяването на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения на специални временни мерки за назначаване на длъжностни лица на Европейските общности (3) ("Регламент No 401/2004"). Въпреки че това временно освобождаване представлява дерогация от член 4, параграфи 2 и 3; член 7, параграф 1; член 27; и член 29, параграф 1, букви а), б) и в) от Правилника за длъжностните лица (4), останалата част от Правилника за длъжностните лица продължава да се прилага. По-специално член 5, параграф 5 и член 28, буква е), точка 6 от Правилника за длъжностните лица следва да продължат да се прилагат. Жалбоподателят се позовава и на Регламент No 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на ЕИО, който съгласно измененията, направени с Договора за присъединяване от 2003 г., гласи, че официалните езици на институциите на Европейския съюз са английски, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски. Жалбоподателят е на мнение, че езиковите изисквания на EPSO водят до неравно третиране на граждани от нови държави-членки, които желаят да работят за европейските институции, и че тези изисквания не са в съответствие с член 12 от Договора за ЕО. Поради това жалбоподателят е поискал от EPSO обяснение относно правното основание, обосноваващо такова разграничение.

На 30 август 2005 г. EPSO изпраща своя отговор, копие от който жалбоподателят прилага към жалбата си. В този отговор EPSO отказва да признае наличието на каквато и да било дискриминация. Що се отнася до разликите в езиковите режими, които се прилагат за различните конкурси, EPSO посочва накратко следното. Първо, EPSO обяснява разликата между процедурите за подбор, от една страна, и процедурите за набиране на персонал, от друга страна. Конкурсите на общо основание, организирани от EPSO, имат за цел да подберат най-добрите кандидати и да ги впишат в списък с резерви. На етапа на подбор избраните кандидати се определят като потенциални служители на институциите. Те обаче все още не са "наети". Напротив, след като са били избрани, те имат възможността, но не и правото да бъдат наети на работа. Само когато дадена институция предложи на избран кандидат определена длъжност и такава оферта бъде приета, кандидатът се счита за „нает“. EPSO също така посочи, че член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че еднакви условия за назначаване и за „професионална кариера“ се прилагат за всички длъжностни лица, принадлежащи към една и съща функционална група. Избраните кандидати се наемат при еднакви условия, независимо дали са избрани от списък с резерви, ограничен до граждани на новите държави членки, или от списък с резерви, съставен след конкурс, за който се изисква основният език на кандидатите да е един от 11-те официални езика на старите държави членки. Поради това EPSO твърди, че Регламент 401/2004 не предвижда дерогация от член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица, тъй като не е необходима дерогация.

EPSO също така заяви, че член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица предвижда, че дадено лице може да бъде назначено за длъжностно лице само ако „представи доказателства за задълбочено владеене на един от официалните езици на Общностите и задоволително владеене на друг официален език в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.“EPSO отбеляза в това отношение, че член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица определя само минимално изискване. В него се посочва, че лицето трябва да докаже владеенето на два от официалните езици, но не се предоставя право на избор между който и да е от официалните езици. Когато изпълнението на задълженията или изискванията по отношение на вътрешната комуникация го изискват, институциите имат право да изискват владеене на допълнителни езици и/или владеене на конкретни езици.

Накрая EPSO посочи, че езиковите изисквания за конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05 се основават на Регламент (ЕО) No 401/2004, член 2 от който гласи, че „до 31 декември 2010 г. се провеждат и общи конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки.“ Следователно всички кандидати за конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05, независимо от тяхното гражданство, трябва да имат един от 11-те официални езика на старите държави членки като основен език. Освен това не може да се счита, че кандидатите в конкурси, провеждани на единадесетте официални езика на старите държави членки, са в привилегировано положение по отношение на писмената и устната фаза на конкурса в сравнение с кандидатите в конкурси, насочени към новите държави членки, тъй като тези две групи кандидати никога не се състезават в един и същ конкурс, за да бъдат включени в списък с резерви. Всички кандидати, които се състезават, за да бъдат включени в един и същ списък с резерви, винаги подлежат на едни и същи правила и изисквания.

Жалбоподателят не е съгласен с аргументите на EPSO и поради това подава жалба до Европейския омбудсман на 22 септември 2005 г.

На 7 ноември 2005 г. жалбоподателят поясни своето твърдение и претенция.

Жалбоподателят твърди, че EPSO дискриминира гражданите на новите държави-членки чрез своите езикови изисквания и че тези изисквания облагодетелстват гражданите, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави-членки.

Жалбоподателят заяви, че тестовете за конкурси следва да се провеждат при надлежно спазване на принципа на равно третиране на всички кандидати, независимо от тяхната държава на произход, и че конкурсите на общо основание както за старите, така и за новите държави членки следва да се провеждат при едни и същи условия.

Според жалбоподателя тестовете за конкурси ще бъдат в съответствие с приложимите правила, ако: i) изпитите са били проведени на майчиния език на кандидатите; или ii) кандидатите могат да избират на кой език измежду всички официални езици на Общността желаят да се явят на тестовете; или iii) изпитите са проведени на един от работните езици на ЕС (английски, френски и немски). В допълнение към горепосочените предложения жалбоподателят предложи, ако на някои кандидати не е разрешено да се явят на тестовете на майчиния си език, от всички кандидати следва да се изисква да се явят на тестовете на своя втори език.

Жалбоподателят също така заяви, че не желае да налага фиксиран езиков режим на EPSO или на която и да е друга институция на ЕС, но очаква да се гарантира равно третиране по отношение на достъпа до длъжности в институциите и органите на Общността.

Задачата

Становище на EPSO

Становището на EPSO може да бъде обобщено, както следва:

Правното основание за езиковите изисквания, посочени в обявленията за конкурси, публикувани от 1 май 2004 г. за наемането на граждани на една от новите държави-членки, е Регламент 401/2004.

Регламент 401/2004 определя специални мерки за назначаването на длъжностни лица на Общностите при присъединяването през 2004 г. на десет нови държави-членки. Съгласно точка 3 от преамбюла на Регламент No 401/2004, която се позовава на изключителния характер на присъединяването на десетте нови държави членки, както и на член 2 от този регламент, до 31 декември 2010 г. трябва да се провеждат и конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от единадесетте официални езика на старите държави членки. Според EPSO целта на тези правила е да се спази член 27 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда, че длъжностните лица следва да бъдат назначавани на възможно най-широка географска основа.

EPSO счита, че специалните временни мерки, въведени с Регламент 401/2004, които дерогират от Правилника за длъжностните лица, отразяват легитимни цели от общ интерес по отношение на политиката за персонала. Следователно условията, при които се организират такива конкурси, не представляват лошо управление.

Освен това изискванията за допустимост по отношение на владеенето на езици произтичат от Регламент 401/2004, който предвижда, че свободните длъжности могат да бъдат заемани от граждани на новите държави-членки, чийто основен език е един от официалните езици на 10-те нови държави-членки, и в същото време могат да се провеждат конкурси на общо основание за кандидати, чийто основен език трябва да бъде един от 11-те официални езика на старите държави-членки.

EPSO припомня, че във всеки случай не може да се твърди дискриминация или несправедливо третиране въз основа на сравнение на едно обявление за конкурс с друго, тъй като всеки конкурс има свои собствени цели.

Забележки на жалбоподателя

В обобщение жалбоподателят оспори становището на EPSO, че Регламент 401/2004 представлява подходящо правно основание за решенията ѝ относно езиковите изисквания, прилагани при конкурсите на общо основание.

Според жалбоподателя дерогацията от член 4, втора и трета алинея, от член 7, параграф 1, от член 27, параграф 7, трета алинея и от член 29, параграф 1, точка 8, букви а), б) и в) от Правилника за длъжностните лица, предвидена в член 1 от Регламент No 401/2004, се прилага само по отношение на назначаването на граждани на новите държави членки.

Член 2 от Регламент (ЕО) No 401/2004 може да представлява само правното основание за организирането на назначаването на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки. Този член обаче не може да представлява правно основание за дерогация от член 27, нито от друга разпоредба на Правилника за длъжностните лица.

Поради това жалбоподателят стигна до заключението, че конкурсите за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки, следва да бъдат организирани по начин, който гарантира еднакво третиране на всички кандидати, включително по отношение на езиковите изисквания. Регламент 401/2004 не може да се използва като правно основание за неравно третиране.

Освен това жалбоподателят се позовава на Споразумението между генералните секретари на Европейския парламент, Съвета и Комисията, секретаря на Съда и генералния секретар на Сметната палата относно общите принципи за споделена политика за подбор и набиране на персонал и принципите за управление на резервните списъци. В точка 1.2 от споразумението се предвижда, че:

„Кандидатите трябва да владеят един официален език, различен от родния им език, но те трябва да бъдат информирани, че за някои длъжности може да се изискват специфични езикови квалификации в рамките на процедурата за назначаване от списъците с одобрени кандидати и че следователно всяка институция ще бъде наемана на работа въз основа на собствените си изисквания по отношение на езиковите и други умения. За да се гарантира прозрачност, когато някои институции имат специфични езикови предпочитания по отношение на определени длъжности, те трябва да бъдат ясно посочени на кандидатите, преди те да подадат своите заявления.“

Поради това жалбоподателят твърди, че може да разбере, че могат да бъдат наложени специфични езикови изисквания в рамките на конкурс на общо основание EPSO/AST/4/05, чиято цел е била да се наемат секретари на френски език. Горепосочената разпоредба от споразумението обаче не позволява различно третиране по отношение на езиците в рамките на конкурсите на общо основание за една и съща функционална група AD или AST.

Поради това жалбоподателят счита, че позоваването от страна на EPSO на законните цели от общ интерес в контекста на политиката по отношение на персонала е в противоречие със Споразумението и изглежда няма правно основание.

Накрая, в контекста на настоящия случай жалбоподателят не е съгласен с аргумента на EPSO, че „не може да се твърди дискриминация или несправедливо третиране въз основа на сравнение на едно обявление за конкурс с друго, тъй като всеки конкурс има свои собствени цели.“Според жалбоподателя конкурсите не могат да имат цели, различни от разрешените в съответствие със задължителни правни разпоредби. Конкуренцията не може да противоречи на тези цели. Въпреки това примерите за конкурси, посочени от жалбоподателя, изглежда имат същата цел, а именно „да се изготвят списъци на издържалите конкурса, от които да се попълват свободните длъжности в институциите на ЕС.“

Жалбоподателят стигна до заключението, че макар да изглежда, че EPSO е признала, че в нейните конкурси се прилагат различни езикови изисквания за набиране на персонал от старите и новите държави членки, няма правно основание за различни езикови изисквания. Такъв е случаят, тъй като Регламент 401/2004 не може да дерогира от член 12 от Договора за ЕО, който предвижда, че „се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство“. Поради това жалбоподателят поддържа становището си, че езиковите изисквания в съответните конкурси въвеждат ясно разграничение и различна степен на трудност за гражданите от старите и новите държави-членки.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателите се оказа, че са необходими допълнителни разследвания.

Писмо на омбудсмана до EPSO от 7 август 2006 г.

Писмото на омбудсмана може да бъде обобщено, както следва.

Омбудсманът отбеляза, че EPSO е организирала конкурси с по-строги езикови изисквания за гражданите на новите държави членки, отколкото за гражданите на старите държави членки. За да отговори на въпроса дали EPSO е превишила легитимните граници на правото си на преценка, като е установила следователно преки или непреки разлики в третирането между кандидатите в различните разглеждани конкурси, които са непропорционални с оглед на целите на Регламент No 401/2004, омбудсманът е поискал от EPSO да обясни каква е обосновката за организирането на конкурси, които изискват от гражданите на новите държави членки да владеят английски, френски или немски език, когато в контекста на други конкурси от гражданите не се изисква да владеят един от тези езици.

Копие от писмото на омбудсмана до EPSO беше изпратено на жалбоподателя.

Писмо на жалбоподателя до омбудсмана от 23 септември 2006 г.

В писмото си жалбоподателят коментира горепосоченото писмо на омбудсмана от 7 август 2006 г. и поясни някои въпроси, свързани с неговата жалба. Писмото на жалбоподателя може да бъде обобщено, както следва:

Жалбоподателят поясни първоначалното си твърдение. В обобщение той приема, че езиците на новите държави членки не се признават за втори език на кандидатите, участващи в конкурсите.

Жалбоподателят не е съгласен с мнението на EPSO, че Регламент 401/2004 позволява на EPSO да приеме настоящия си езиков режим. Според жалбоподателя този езиков режим, поради по-високите езикови изисквания, които налага на гражданите от новите държави-членки, е дискриминационен. Жалбоподателят посочи, че Регламент No 401/2004 дерогира редица точно определени членове от Правилника за длъжностните лица. Регламентът не дерогира член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, в който се предвиждат общи условия относно езиковите изисквания. Член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица гласи, че длъжностно лице може да бъде назначено само ако е представило доказателства за „задълбочено владеене на един от официалните езици на Общностите и задоволително владеене на друг език на Общностите в степента, необходима за изпълнение на служебните задължения.“ Няма правно основание да се допускат конкурси на общо основание, които въвеждат различия за гражданите на която и да е конкретна държава-членка по отношение или на езиковите изисквания, или на степента на трудност по отношение на езиковите изисквания.

Освен това жалбоподателят посочи, че член 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица предвижда, че езиковите познания, изисквани с оглед на особения характер на длъжностите, които трябва да бъдат заети, следва да бъдат посочени в обявлението за конкурса. В разглежданото обявление за конкурси, т.е. за гражданите на новите държави членки, такава информация не е била включена. Във връзка с това жалбоподателят посочи, че член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника за длъжностните лица гласи, че „институциите (...) възлагат на Европейската служба за подбор на персонал (...) отговорността за предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира прилагането на единни стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на Общностите (...)“.

Жалбоподателят също така информира омбудсмана, че току-що е получил документ SEC(2004)254 (9) от EPSO. Жалбоподателят цитира следната част от този документ:

„Полезно е да се припомни, че на 10 март 2003 г. управителният съвет на EPSO реши в продължение на една година конкурсите за наемане на работа на граждани на присъединяващите се страни да се провеждат на три езика — английски, френски и немски. Целта беше да се гарантира, че тези конкурси ще доведат в разумен срок до съставянето на списъци на издържалите конкурса кандидати от тези държави (...) Дългосрочната цел очевидно трябва да бъде да се гарантира, че използваният езиков режим е еднакъв за гражданите на всички 25 държави членки. От практически съображения обаче EPSO предлага два подхода за организиране на конкурси, които да бъдат организирани в близко бъдеще, като се продължи разграничението между конкурсите за граждани на новите държави-членки и тези, които са насочени главно към граждани на настоящите държави-членки(...). Като се имат предвид логистичните ограничения, наложени от използването на по-голям брой нови езици, както и липсата на необходимите ресурси, които биха били необходими за превода на изпитните документи на десетте нови езика, EPSO предлага да се разшири настоящият езиков режим, използван в конкурсите, запазени за граждани на присъединяващите се страни.“

Що се отнася до предложението на EPSO да проведе на английски, френски или немски език основната част от конкурсите за кандидатите, чийто основен език е един от 11-те езика на старите държави членки, жалбоподателят цитира и друга част от същия документ, в която се посочва, че: „представителят на Комисията в управителния съвет на EPSO следва да заеме позицията, че настоящият езиков режим за конкурсите на настоящите 11 езика следва да остане непроменен“и „въпреки че подобен подход несъмнено би намалил размера на административните ресурси, необходими за организирането на конкурси за набиране на персонал, няма друга очевидна обосновка за такъв подход. Освен това Комисията винаги е подчертавала значението на многоезичието.“

Жалбоподателят първо е на мнение, че цитираният по-горе документ не може да представлява правното основание за езиковите изисквания на EPSO, тъй като той няма правна стойност.

По-нататък той посочва, че към датата на издаване на документа Регламент No 401/2004 вече е бил приет. Регламент 401/2004 обаче не е цитиран в настоящия документ като правно основание за „практическия специален и временен езиков режим“.

След това жалбоподателят заяви, че обясненията, предоставени в горепосочения документ, показват, че съществуват две групи езици: Някои от тях заслужават да бъдат признати, а други не заслужават да бъдат признати. В това отношение жалбоподателят заяви, че подобна ситуация е несправедлива и не може да бъде приета.

На последно място, жалбоподателят заяви, че с оглед на горепосочения документ обясненията, дадени от EPSO на омбудсмана в хода на неговата проверка по настоящата жалба, не са съгласувани. Жалбоподателят подчерта, че въпреки че органът по назначаването разполага с широка свобода на преценка при вземането на решение относно равнището на способностите, необходими за длъжностите, тази свобода на преценка не е неограничена. По този конкретен въпрос жалбоподателят се позовава на съответната съдебна практика (10).

Жалбоподателят се позова и на историческия контекст на конкурсите, организирани след последователните разширявания. В него се посочва, че в предишни конкурси след разширяването кандидатите са положили всички тестове на основния си език и освен това са положили специален тест за оценка на „задоволителните си познания“ по друг официален език на Общностите. „Задоволителни познания“ бяха определени в съответствие с нивото, необходимо за изпълнението на техните задължения. Този специален тест, непосредствено преди разширяването от 2004 г., беше заменен с тестове за предварителен подбор на втория език на кандидатите. Този режим на тестове за предварителен подбор продължава да се прилага за кандидатите от старите държави членки. В това отношение жалбоподателят заяви, че тестовете за кандидати от старите държави членки се изготвят на 11-те официални езика на старите държави членки и че когато един от тези официални езици не е известен на членовете на конкурсните комисии, изпитните работи се превеждат. На етапа на устните изпити се предоставя преводаческа услуга, за да се гарантира равно третиране. Накрая жалбоподателят посочи, че конкурсите, организирани след третото и четвъртото разширяване за граждани на (тогавашните) нови държави-членки и (тогавашните) стари държави-членки, също са били организирани въз основа на регламенти, въвеждащи специални мерки (Регламент 3517/85 и Регламент 626/95). Езиковите изисквания обаче са едни и същи за всички кандидати. Различното третиране се отнася до факта, че кандидатите от (тогавашните) нови държави членки могат да участват в конкурсите, организирани изключително за тях, докато всички други конкурси са организирани изключително за кандидатите от (тогавашните) стари държави членки.

Отговор на EPSO на писмото на омбудсмана от 7 август 2006 г.

В обобщение EPSO заяви, че за да се осигури добра комуникация в рамките на европейските институции и да се даде възможност работата да се извършва в разумни срокове, е наложително да се използват работните езици на тези институции. Поради тази причина на 25 юли 2002 г. управителният съвет на EPSO реши конкурсите за разширяване след 2004 г. за новите държави-членки да се провеждат само на три езика, а именно английски, френски и немски.

Впоследствие същият управителен съвет реши, че езиковите изисквания по отношение на английски, френски и немски език ще се прилагат и за конкурсите за договорно наети служители, които бяха публикувани през юни 2005 г. и бяха отворени за гражданите на всичките 25 държави членки. Беше договорено, че за да се гарантира равно третиране и да се спази член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, всички кандидати ще се явят на тестовете на език, различен от първия им език.

Накрая, управителният съвет одобри и езиковите изисквания за новите конкурси/процеси на подбор, които ще бъдат организирани в близко бъдеще, включително конкурсите за асистенти (AST1) в областта на секретарските услуги, публикувани на 26 юни 2006 г. Целта на тези конкурси е да се наемат както кандидати със задълбочени познания по един от старите езици, така и кандидати със задълбочени познания по един от новите езици. Кандидатите в тези конкурси трябваше да се явят на тестовете за предварителен подбор на своя втори език (т.е. английски, френски или немски). Това означава, че всички кандидати са в една и съща позиция по време на тестовете.

EPSO посочи, че езиковите изисквания за конкурсите са одобрени за период, ограничен до една година, и че резултатите от тези конкурси ще бъдат анализирани от EPSO.

EPSO също така приложи към своите коментари копие от съобщението на Комисията от 22 ноември 2005 г. относно нова рамкова стратегия за многоезичието (COM(2005)596 окончателен) и обясни, че това съобщение показва, че английският, френският и немският са трите езика, които най-често се използват като чужди езици в ЕС.

Коментар на жалбоподателя относно отговора на EPSO от 7 август 2007 г.

Жалбоподателят заяви, че освен своите забележки в писмото си до омбудсмана от 23 септември 2006 г., той не е имал конкретни забележки относно отговора на EPSO. Тя също така изрази надежда, че анализът на омбудсмана на нейната жалба ще помогне на EPSO и на нейния управителен съвет да приведат политиката си в съответствие с общите принципи на Европейския съюз.

Писмо на омбудсмана до EPSO от 22 февруари 2007 г.

Писмото на омбудсмана се отнасяше до конкурси на общо основание EPSO/AD/25-29/05 за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави-членки, и обяснението на EPSO от 5 октомври 2006 г., че в обобщение Регламент 401/2004 представлява валидно правно основание за тези конкурси.

Омбудсманът отбеляза, че от кандидатите в конкурси на общо основание EPSO/AD/25-29/05 се изисква да докажат а) задълбочено владеене на един от 11-те официални езика на старите държави членки като техен основен език и освен това б) задоволително владеене на един от официалните езици на старите държави членки като техен втори език. Омбудсманът също така отбеляза, че Регламент 401/2004 изглежда не предоставя конкретно правно основание за изискването кандидатите да демонстрират задоволителни познания по един от официалните езици на старите държави-членки като техен втори език, доколкото член 2 от регламента гласи само, че „до 31 декември 2010 г. се провеждат и общи конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от съществуващите 11 официални езика.“(подчертаването е добавено).

Освен това омбудсманът отбеляза, че това допълнително езиково изискване изглежда представлява дерогация от член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че длъжностно лице може да бъде назначено, ако докаже задоволително владеене на друг език „на Общностите до степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.“

С оглед на гореизложеното омбудсманът поиска от EPSO да обясни защо владеенето на един от тези 11 езика като втори език би могло да бъде необходимо за изпълнението на бъдещите задължения на кандидатите, докато владеенето на един от 10-те официални езика на новите държави членки не би могло да бъде необходимо.

Отговор на EPSO на писмото на омбудсмана от 22 февруари 2006 г.

Отговорът на EPSO може да бъде обобщен, както следва:

Целта на работата на EPSO е да осигури на институциите услугите на длъжностни лица със способности, отговарящи на най-високите стандарти, по отношение на задачите, които ще бъдат помолени да изпълняват. Съгласно Правилника за длъжностните лица езиковите умения представляват необходимо изискване с оглед на задачите, които трябва да бъдат изпълнени. В този контекст EPSO отбеляза, че конкурсите се обявяват, за да се отговори на нуждите на институциите, а не за да се създадат възможности за заетост за европейските граждани. Ето защо на практика член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица не може да се тълкува в смисъл, че е налице принцип на равенство между езиците при всички обстоятелства в рамките на Европейския съюз (EPSO се позовава на решението по дело C-361/01 Kik/СХВП).

Напротив, институциите могат да приемат специфичен езиков режим с оглед на изискванията на работата на администрацията. Тези изисквания включват необходимостта да се осигури добра комуникация в рамките на европейските институции и да се даде възможност работата да се извършва в разумни срокове.

По отношение на въпросните конкурси органът по назначаването реши, че владеенето на един от 11-те езика е по-подходящо за реалностите на административната организация на институциите по време на преходния период, определен в Регламент (ЕО) No 401/2004.

Освен това органът по назначаването разполага с широко право на преценка при вземането на решение относно критериите за способности, изисквани за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и при определянето, с оглед на тези критерии и в интерес на службата, на условията за допустимост на конкурсите. Органът по назначаването упражнява това правомощие, когато обявява конкурси за набиране на кандидати от 10-те държави, които наскоро се присъединиха към Европейския съюз, и когато решава, че кандидатите следва да владеят в достатъчна степен един от езиците на държавите, които вече са били членки на Съюза.

Коментари на жалбоподателя относно отговора на EPSO от 14 март 2007 г.

Що се отнася до решението по дело C-361/01 Kik/СХВП, посочено от EPSO в нейния отговор, жалбоподателят посочи, че Съдът е постановил, че един регламент на Съвета, приет въз основа на член 290 от Договора, може да бъде изменен с друг регламент на Съвета. Съдът не е предоставил неограничени дискреционни правомощия на органа по назначаването, което би било в противоречие с регламент на Съвета. Жалбоподателят повтори, че освен своите забележки в писмото си до омбудсмана от 23 септември 2006 г., не е имал други конкретни забележки относно отговора на EPSO.

РЕШЕНИЕТО

1 Езикови изисквания в конкурсите на общо основание, организирани в съответствие с Регламент (ЕО) No 401/2004
Фактически контекст на жалбата

1.1 След разширяването на Европейския съюз с 10 нови държави-членки (11) на 1 май 2004 г. EPSO организира успоредно с това поредица от конкурси на общо основание за назначаване на администратори за европейските институции. Конкурсите бяха организирани съгласно Регламент (ЕО, Евратом) No 401/2004 на Съвета от 23 февруари 2004 г. за въвеждане, по повод присъединяването на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения, на специални временни мерки за назначаването на длъжностни лица на Европейските общности (12) ("Регламент No 401/2004"). Проведени бяха i) конкурси за назначаване на длъжностни лица сред гражданите на 10-те нови държави-членки („конкурсите на новите държави-членки“)(13) и ii) конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те езика на старите държави-членки (14) (15). Гражданите както от старите, така и от новите държави-членки могат да участват в последната серия от конкурси.

Въпросните конкурси са имали следните езикови изисквания:

Конкурсите, организирани за граждани на новите държави-членки (EPSO/AD/ 23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04), имаха като изискване кандидатите да демонстрират задълбочени познания по един от 10-те езика на новите държави-членки (като техен основен език) и задоволителни познания по един от 11-те езика на старите държави-членки (като техен втори език)(16). Кандидатите трябваше да се явят на тестове за предварителен подбор на английски, френски или немски език. Те могат да положат писмените изпити на всеки от 11-те официални езика на старите държави членки. При конкурсите на общо основание EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05 кандидатите са положили само устни тестове на основния си език (17). При конкурс на общо основание EPSO/AD/4/04 кандидатите трябваше да представят кратка бележка на основния си език (писмен тест „е“), ако успешно са положили другите писмени тестове (тези други писмени тестове са били проведени на втория им език).

В конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05 се изисква кандидатите да демонстрират задълбочени познания по един от 11-те езика на старите държави членки (като техен основен език) и задоволителни познания по друг от същите 11 езика (като техен втори език). Кандидатите трябваше да положат писмените тестове на основния си език, а тестовете за предварителен подбор — на втория си език.

Твърдения и твърдения на жалбоподателя

Жалбоподателят твърди, че EPSO дискриминира гражданите на новите държави-членки чрез налагането на такива езикови изисквания и че тези изисквания облагодетелстват гражданите, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави-членки.

Жалбоподателят заяви, че тестовете за конкурси следва да се провеждат при надлежно спазване на принципа на равно третиране на всички кандидати, независимо от тяхната държава на произход, и че конкурсите на общо основание както за старите, така и за новите държави членки следва да се провеждат при едни и същи условия.

Според жалбоподателя тестовете за конкурси ще бъдат в съответствие с приложимите правила само ако: i) изпитите се провеждат на майчиния език на кандидатите; или ii) кандидатите могат да избират на кой език измежду всички официални езици на Общността желаят да се явят на тестовете; или iii) изпитите се провеждат на един от работните езици на ЕС (английски, френски и немски). Освен това жалбоподателят предложи, ако на някои кандидати не е разрешено да се явят на тестовете на майчиния си език, от всички кандидати следва да се изисква да се явят на тестовете на своя втори език.

Становище на EPSO

1.2 В становището си по жалбата EPSO приема, че всеки конкурс има свои собствени цели и следователно не може да се твърди, че е налице дискриминация или неравно третиране въз основа на сравнение между обявление за конкурс и друго обявление за конкурс.

EPSO посочи, че Регламент 401/2004 („Регламент 401/2004“) представлява правното основание за въпросните конкурси.

Разширяване на първоначалното твърдение на жалбоподателя

1.3 В допълнителното си писмо от 23 септември 2006 г. жалбоподателят развива първоначалното си твърдение относно дискриминацията. В обобщение той приема, че езиците на новите държави членки не се признават за втори език на кандидатите, участващи в конкурсите.

Съображения на омбудсмана по правни въпроси

1.4. Омбудсманът припомня, че член 12 от Договора за ЕО гласи, че „в рамките на приложното поле на настоящия договор и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство. (...)“. В това си качество член 12 ЕО представлява специфичен израз на общия принцип на равенство(18). Омбудсманът отбелязва, че вторичното законодателство трябва да се тълкува в светлината на член 12 ЕО.

1.5 Омбудсманът припомня също, че съдебната практика на съдилищата на Общността постановява, че принципът на равно третиране (или недискриминация) е нарушен, когато две категории лица, чиито правни и фактически обстоятелства не разкриват съществена разлика, се третират по различен начин (19).

1.6 Фактът, че за достъп до заетост се изисква определен език, представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, освен ако може да се обоснове, че езиковото изискване е пропорционално и действително необходимо предвид естеството на длъжността, която трябва да бъде заета (20).

1.7 Омбудсманът също така припомня, че институциите на Общността трябва да гарантират, че действат в съответствие с приложимите правни норми. В този контекст омбудсманът отбелязва обосновката на EPSO за въпросните езикови изисквания, че Регламент 401/2004 („Регламент 401/2004“) представлява тяхното правно основание.

1.8 Освен това омбудсманът припомня, че Регламент 401/2004 представлява дерогация от обичайните правила за назначаване, установени съгласно Правилника за длъжностните лица (21).

1.9 Член 1 от Регламент 401/2004 предвижда, че за ограничен период от време (до 31 декември 2010 г.) свободните длъжности в институциите могат да бъдат заемани чрез назначаване на граждани на новите държави-членки. Член 1 предвижда, че такова назначаване може да се извърши независимо от член 4, втора и трета алинея, член 7, параграф 1, член 27, трета алинея и член 29, параграф 1, букви а), б) и в) от Правилника. Като допуска конкурси за назначаване на граждани на десетте нови държави членки, член 1 от Регламент No 401/2004 установява разлика в третирането въз основа на гражданството. Следователно то представлява дерогация от правилата за назначаване, установени в Правилника за длъжностните лица. Тази дерогация ще остане в сила до 31 декември 2010 г.

1.10 Член 2 от Регламент 401/2004 предвижда, че „до 31 декември 2010 г. се провеждат и общи конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави-членки.“

1.11 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че за да разгледа твърдението на жалбоподателя, той трябва да прецени какво е правното основание за езиковите изисквания в конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05 и в конкурсите на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 и дали EPSO е предоставила достатъчно обяснения, за да обоснове езиковите изисквания.

Правно основание за езиковите изисквания в конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05

1.12 Кандидатите в конкурси на общо основание EPSO/AD/25-29/05 трябва да имат един от 11-те официални езика на старите държави членки като основен език, т.е. датски, нидерландски, английски, немски, френски, фински, гръцки, италиански, португалски, испански или шведски. Омбудсманът отбелязва, че член 2 от Регламент 401/2004 предвижда организирането на конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави-членки, а именно английски, датски, нидерландски, немски, френски, фински, гръцки, италиански, португалски, испански или шведски. Поради това изискването в конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05 по отношение на основния език на кандидатите е в съответствие с приложимите правила.

1.13 От кандидатите в конкурси на общо основание EPSO/AD/25-29/05 се изисква също така да владеят задоволително като втори език един от официалните езици на старите държави членки. Тъй като дерогацията, предвидена в член 2 от Регламент (ЕО) No 401/2004, предвижда единствено, че могат да се провеждат общи конкурси за назначаване на длъжностни лица, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки, а допълнителното изискване в конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05 се отнася до втория език на кандидатите, омбудсманът не е съгласен, че Регламент (ЕО) No 401/2004 представлява валидно правно основание за тази допълнителна дерогация от Правилника за длъжностните лица (22).

1.14 Дори ако Регламент 401/2004 не предоставя валидно правно основание за допълнителното изискване кандидатите да докажат задоволително владеене на един от 11-те официални езика на старите държави членки като свой втори език, трябва да се провери дали такова допълнително изискване може да бъде обосновано в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

1.15 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица длъжностно лице може да бъде назначено, ако представи доказателства за "задълбочено владеене на един от езиците на Общностите и задоволително владеене на друг език на Общностите в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения"(подчертаването е добавено). В обобщение, при липсата на специална дерогация, предвидена от закона, в този случай от Регламент 401/2004, кандидатите следва да могат свободно да избират своя втори език от всеки език „на Общностите“, освен ако може да се докаже, че владеенето на определен(и) език(ци) на Общностите е „необходимо за изпълнението на техните задължения.“

1.16 В този контекст в писмото си от 22 февруари 2007 г. омбудсманът поиска от EPSO да обясни защо владеенето на един от 11-те официални езика на старите държави-членки като втори език може да бъде необходимо за изпълнението на бъдещите задължения на кандидатите, докато владеенето на един от 10-те официални езика на новите държави-членки не може да бъде необходимо.

1.17 Омбудсманът отбелязва, че в следващия си отговор EPSO само заявява, че владеенето на един от 11-те езика е "по-подходящо за реалностите на административната организация на институциите по време на преходния период"и че "няма възможно задължение да се вземе предвид огромното разнообразие от индивидуални избори, които кандидатите биха могли да направят при избора на втори език."

1.18 Омбудсманът счита, че макар да е възможно да се изложат убедителни причини, поради които владеенето на конкретни езици на Общността може да бъде "необходимо за изпълнението на задълженията на (бъдещо длъжностно лице), "EPSO не е предоставила задоволително обяснение защо, в допълнение към владеенето на един от 11-те официални езика на старите държави-членки като основен език, владеенето на който и да е от тези 11 езика като втори език може да бъде необходимо за бъдещите задължения на кандидатите, докато владеенето на един от 10-те официални езика на новите държави-членки като втори език не би могло да бъде необходимо. В изявлението на EPSO относно „реалностите на административната организация на институциите по време на преходния период“не се уточнява какви са тези реалности и какво въздействие, ако има такова, оказват върху езиковите изисквания на институциите. Омбудсманът си задава въпроса защо кандидатите, чийто основен език е английският, а вторият — гръцкият, биха могли да отговорят по-добре на нуждите на институциите в сравнение с кандидатите, чийто основен език е английският, а вторият — полският.

1.19 Поради това омбудсманът счита, че що се отнася до конкурса на общо основание EPSO/AD/25-29/05, EPSO не е предоставила задоволително обяснение защо владеенето на 11-те езика на старите държави членки като втори език би могло да бъде необходимо за изпълнението на бъдещите задължения на кандидатите, докато владеенето на един от 10-те официални езика на новите държави членки не би могло.

1.20 С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че като е наложила изискване кандидатите в конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05 да демонстрират достатъчни познания по един от 11-те езика на старите държави членки като свой втори език, а не по някой от официалните езици на Общностите, EPSO не е действала в съответствие с приложимите правни норми . По този начин EPSO дискриминира граждани, които в противен случай биха могли да изберат като свой втори език официален език на нова държава членка. Това е случай на лошо управление. В резултат на това омбудсманът ще направи критична забележка по отношение на организирането от EPSO на конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05.

Правно основание за езиковите изисквания в конкурсите на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04

1.21 Член 1 от Регламент 401/2004 дерогира от Правилника за длъжностните лица само доколкото позволява провеждането на конкурси за назначаване на граждани на десетте нови държави-членки.

1.22 Всяко ограничение по отношение на езиците, на които от кандидата може да се изисква да докаже, че владее, не е изрично обхванато от дерогацията, съдържаща се в член 1 от Регламент (ЕО) No 401/2004.

1.23 От кандидатите в конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 се изисква да владеят задълбочено език на нова държава членка. Въпреки това, като се има предвид, че изискването кандидатите да владеят задълбочено език на нова държава-членка облагодетелства непряко гражданите на новите държави-членки, и като се има предвид, че член 1 от Регламент 401/2004 във всеки случай позволява обявяването на конкурси, ограничени до кандидати от новите държави-членки, това изискване за език може да се разглежда като попадащо в обхвата на дерогацията, изрично предвидена в член 1 от Регламент 401/2004.

1.24 Освен изискването кандидатите да владеят задълбочено език на нова държава членка, конкурсите на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05 изискват също така кандидатите да владеят задоволително един от 11-те официални езика на старите държави членки и тестовете за предварителен подбор да се провеждат на английски, френски или немски език (писмените и устните тестове могат да се провеждат на един от 11-те официални езика на старите държави членки). В това отношение омбудсманът счита, че доколкото тези езикови изисквания не попадат в обхвата на дерогацията, предвидена в член 1 от Регламент 401/2004, те трябва да спазват член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че длъжностно лице може да бъде назначено само при условие че представи доказателства за „задоволително владеене на друг език на Общностите до степента, необходима за изпълнението на неговите задължения“(подчертаването е добавено).

1.25 Като предварителна забележка омбудсманът не счита за необходимо да разглежда, що се отнася до конкурсите на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05, дали изискването за доказване на задоволително владеене на един от 11-те официални езика на старите държави членки представлява лошо управление. Достатъчно е да се отбележи, че изводът, направен в точки 1.17—1.18 по-горе по отношение на налагането на такова изискване в конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05, се прилага mutatis mutandis за конкурсите на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05. В резултат на това омбудсманът ще разгледа по-долу само изискването в конкурсите на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05 за полагане на тестовете за предварителен подбор на един от трите конкретни езика, а именно английски, френски или немски.

1.26 В това отношение омбудсманът отбелязва аргумента на EPSO в допълнителния си отговор, че за да се осигури добра комуникация в рамките на институциите и да се даде възможност работата да се извършва в разумни срокове, е наложително да се използва това, което EPSO нарича "работни езици" на институциите. EPSO посочва, че именно поради тази причина е решила конкурсите за новите държави членки да се провеждат на английски, френски или немски език(23).

1.27 Според Омбудсмана изискването кандидатите да докажат, че владеят определен език или определени езици може да е необходимо "за изпълнението на задълженията на [бъдещо длъжностно лице]"и следователно може да е в съответствие с Правилника за длъжностните лица, при условие че може да се докаже, че ефективната комуникация в рамките на дадена институция може да бъде застрашена, ако от всички кандидати не се изисква да докажат, че владеят този/тези език(ци). Следователно доводът на EPSO (т.е. че владеенето на английски, френски или немски език е необходимо, за да се осигури добра комуникация в рамките на институциите и да се даде възможност за извършване на работата в разумни срокове) би изисквал, за да бъдат убедителни по отношение на фактите, от всички кандидати, които в крайна сметка ще изпълняват идентични по същество функции, независимо от тяхното гражданство, да се очаква да докажат владеене на конкретните езици, избрани от EPSO (т.е. на английски, френски или немски език). EPSO обаче изисква такива познания от една група кандидати (кандидати в конкурси на общо основание EPSO/AD/4/04, EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05), без да ги изисква от друга група кандидати (кандидати в конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05), въпреки че тези две групи кандидати в крайна сметка ще изпълняват по същество идентични функции. Следователно е легитимно да се постави под въпрос дали конкретното по-обременително езиково изискване действително е "необходимо за изпълнението на задълженията [на бъдещо длъжностно лице]".

1.28 Омбудсманът е преценил до каква степен може да е от значение, че обосновката за налагане на специфичното по-обременително езиково изискване е подкопана от сравнение на различни конкурси. В това отношение омбудсманът отбелязва, че задължението да се обоснове защо може да се изискват конкретни езици е вътрешно изискване за всеки отделен конкурс. Целесъобразно е обаче неизпълнението на това вътрешно изискване да може да бъде установено в резултат на сравнителна оценка на изискванията, наложени в рамките на други конкурси, провеждани по същото време и насочени към назначаване на длъжностни лица, които ще изпълняват по същество идентични функции.

1.29 Горепосочените забележки не поставят под въпрос правото на EPSO да увеличава с течение на времето езиковите изисквания за кандидатите в отговор на променящите се езикови нужди на институциите. Освен това то не поставя под въпрос правото на EPSO да налага различни езикови изисквания по отношение на конкурсите за назначаване на длъжностни лица, които ще изпълняват различни функции.

1.30 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че фактът, че в контекста на конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 е наложено изискване за полагане на тестове на английски, френски или немски език, а не е наложено в други конкурси, които се провеждат по едно и също време за назначаването на длъжностни лица, които в крайна сметка ще изпълняват по същество идентични функции, поставя под въпрос дали изискването за полагане на тестове на английски, френски или немски език в конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 действително е било "необходимо за изпълнението на задълженията на [бъдещо длъжностно лице]."В това отношение EPSO е нарушила принципа на недискриминация. Това е случай на лошо управление и по-долу ще бъде направена критична забележка.

1.31 Омбудсманът отбелязва изявлението на EPSO, че нейният управителен съвет наскоро е решил, че при всички бъдещи конкурси всички кандидати следва да се явят на тестовете за достъп на своя втори език, който трябва да бъде на английски, френски или немски език (24). В това отношение омбудсманът ще направи допълнителна забележка по-долу.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда необходимо да се направят следните критични забележки:

1. Що се отнася до конкурсите на общо основание EPSO/AD/25-29/05, EPSO не е предоставила задоволително обяснение защо владеенето на един от 11-те официални езика на старите държави членки като втори език би могло да бъде необходимо за изпълнението на бъдещите задължения на кандидатите, докато владеенето на един от 10-те официални езика на новите държави членки не би могло. Следователно, като е наложила изискване кандидатите в конкурс на общо основание EPSO/AD/25-29/05 да докажат, че владеят в достатъчна степен един от единадесетте езика на старите държави членки като свой втори език, а не някой от официалните езици на Общностите, EPSO не е действала в съответствие с приложимите правни норми . По този начин EPSO дискриминира граждани, които в противен случай биха могли да изберат като свой втори език официален език на нова държава членка. Това е случай на лошо управление.
2. Фактът, че EPSO е наложила изискване за полагане на тестове на английски, френски или немски език в рамките на конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 и не е наложила такова изискване в други конкурси, които се провеждат по едно и също време, за назначаването на длъжностни лица, които в крайна сметка ще изпълняват по същество идентични функции, поставя под въпрос дали изискването за полагане на тестове на английски, френски или немски език в рамките на конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05, EPSO/AD/24/05 и EPSO/AD/4/04 действително е било "необходимо за изпълнението на задълженията на [бъдещо длъжностно лице]. "В това отношение EPSO е нарушила принципа на недопускане на дискриминация. Това е случай на лошо управление.

Като се има предвид, че това е жалба „actio popularis“, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Освен това въпросните конкурси са приключили и са публикувани съответните списъци на издържалите конкурса (25). Омбудсманът приключва случая.

Директорът на EPSO също ще бъде информиран за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

В отговора си на писмото на омбудсмана от 7 август 2006 г. EPSO информира омбудсмана, че езиковите изисквания за конкурсите трябва да бъдат преразгледани в близко бъдеще. Омбудсманът вярва, че настоящото решение може да бъде инструктивно в това отношение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) В настоящото решение терминът „нови държави-членки“ се използва за обозначаване на десетте държави-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., докато терминът „стари държави-членки“ се отнася за 15-те държави-членки, които вече са били членки на ЕС преди 1 май 2004 г.

(2) Въпреки че ирландският език е договорен език от присъединяването на Ирландия през 1973 г., той става официален език на Общностите едва на 1 януари 2007 г. Следователно ирландският не е включен в единадесетте официални езика на старите държави членки, посочени в настоящото разследване.

(3) ОВ L 67, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр

(4) Жалбоподателят се позовава на номерацията на Правилника за длъжностните лица, който е бил в сила преди 1 май 2004 г., когато Правилникът за длъжностните лица е бил променен.

(5) Член 5, параграф 5 от Правилника гласи: „За всички длъжностни лица, принадлежащи към една и съща функционална група, се прилагат еднакви условия за назначаване и професионално развитие.“

(6) Член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица гласи: „длъжностно лице може да бъде назначено само при условие че (...) е) представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Общностите и задоволително владеене на друг език на Общностите в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.“

(7) Номериране, както в предишния Правилник за длъжностните лица (изменен на 1 май 2004 г.).

(8) Номериране, както в предишния Правилник за длъжностните лица (изменен на 1 май 2004 г.).

(9) Настоящият документ е озаглавен: „Езиков режим, приложим към конкурсите за набиране на персонал, организирани от EPSO, информационна бележка от заместник-председателя Kinnock“.

(10) T-214/00 Carrasco Benitez/Комисия, Recueil FP, 2000 г., стр. I-A-257 и II-1169, точка 53.

(11) В настоящото решение терминът "нови държави-членки" се използва за обозначаване на десетте държави-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., докато терминът "стари държави-членки" се отнася за 15-те държави-членки, които са били членки на ЕС преди присъединяването на новите държави-членки.

(12) ОВ L 67, 2004 г., стр. 1.

(13) На 22 декември 2004 г. EPSO обявява конкурс на общо основание EPSO/AD/4/04 за назначаване на администратори (A7) в областта на европейската публична администрация (ОВ C 317 A, 2004 г.). На 2 юни 2005 г. EPSO обявява конкурси на общо основание EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05 за назначаване съответно на администратори със степени A5 и A9 в областта на одита (ОВ C 135 A, 2005 г.).

(14) Въпреки че ирландският език е език по Договора от присъединяването на Ирландия през 1973 г., той стана официален език на Общностите едва на 1 януари 2007 г. Следователно ирландският не е включен в единадесетте официални езика на старите държави членки, посочени в настоящото разследване.

(15) На 20 юли 2005 г. EPSO обявява пет конкурса на общо основание, EPSO/AD/25-29/05 (ОВ C 178 A, 2005 г.) за назначаване на администратори (AD5) съответно в областите европейска публична администрация/човешки ресурси, право, одит, управление на финансовите ресурси и икономика/статистика.

(16) Омбудсманът отбелязва, че в конкурсите на общо основание EPSO/AD/23/05 и EPSO/AD/24/05 от кандидатите се е изисквало да имат "добри работни познания" по английски, френски или немски език.

(17) По време на устния изпит беше оценено владеенето на основния език на кандидата. Въпросните устни изпити обаче са проведени основно на втория език на кандидатите.

(18) Дело C-224/00 Комисията срещу Италия [2002] ECR I-2965, параграф 14.

(19) Дело T-211/95 Petit-Laurent срещу Комисията [1997] ECR-SC I-A-21 и II-57, параграф 56.

(20) Дело 379/87 Groener/Minister of Education [1996] ECR 3967. Вж. също член 3, параграф 1 от Регламент 1612/68.

В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2 от неговия статут омбудсманът може да разглежда само жалби относно лошо управление. Поради това той не е в състояние да разглежда жалби, които се отнасят до основателността на законодателството или международните договори. Следователно обхватът на настоящото разследване не се отнася до разликата в третирането, установена в съответствие с Регламент No 401/2004. Разследването се отнася само до предполагаема дискриминация, а оттам и до предполагаема лоша администрация, доколкото езиковите изисквания, наложени от EPSO, може да са надхвърлили обхвата на дерогациите, предвидени в Регламент (ЕО) No 401/2004.

Омбудсманът припомня също, че съгласно постоянната съдебна практика всяка дерогация или изключение от общо правило трябва да се тълкува стриктно. Дело C-399/93 Oude Luttikhuis и други [1995] ECR I-4515, параграф 23; и дело C-5/01 Белгия срещу Комисията [2002] ECR I-11991, параграф 56; Дело C-43/04 Finanzamt Arnsberg срещу Stadt Sundern [2005] ECR I-04491, параграф 27; Дело C-465/04 Hoyvem [2006] ECR I-2879, параграф 24; Съединени дела C-397/01 до C-403/01 Pfeiffer [2004] ECR I-8835, параграф 52; и C-303/98 Simap [2000] ECR I-7963, параграфи 34 и 35.

(23) Омбудсманът отбелязва, че настоящата проверка се отнася само до твърдението, че EPSO е дискриминирала граждани от новите държави членки чрез своите езикови изисквания и че тези изисквания облагодетелстват гражданите, чийто основен език е един от 11-те официални езика на старите държави членки. Настоящото разследване не се отнася до основателността на избора на английски, френски и немски език, с изключение на други езици на Общностите, като езици за целите на улесняването на вътрешната комуникация в институциите.

В това отношение обаче омбудсманът посочва, че съгласно член 290 от Договора за ЕО правомощието за прилагане на диференциран подход към използването на официалните езици на Съюза принадлежи единствено на Съвета, който трябва да упражнява това правомощие при надлежно зачитане на принципа на езиковото многообразие.

(25) Според уебсайта на EPSO (http://europa.eu/epso/laureats/liste_a_ad_en.htm) списъците на издържалите конкурса са валидни до 31 декември 2007 г. и могат да бъдат удължавани.