Страсбург, 17 декември 2007 г.

Уважаеми г-н С.,

На 20 април 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка със заявление за публичен достъп до документи, което сте подали до Комисията съгласно Регламент 1049/2001.

На 22 септември 2005 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия (1). Комисията изпрати становището си на 10 януари 2006 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 19 януари 2006 г. На 20 февруари 2007 г. направих предложение за приятелско решение на Комисията. Комисията изпрати отговора си на 28 март 2007 г.

Поради особени обстоятелства, свързани с Вашите настоящи и други жалби, които сте подали, разследването беше прекратено за периода от 14 май до 6 септември 2007 г. Във връзка с това едва на 6 септември 2007 г. Ви изпратих отговора на Комисията на моето предложение за приятелско решение. На същата дата Вие отговорихте, като представихте съответните си забележки.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

На 8 декември 2004 г. жалбоподателят подава заявление за достъп до 1) бележка, която генералният секретар на Комисията е изпратил на OLAF на определена дата, и 2) „всички други бележки“, които генералният секретар е изпратил „във връзка с вътрешно разследване на [OLAF] OF/2002/0356“.

На 10 януари 2005 г. Комисията отхвърля изцяло искането. В решението на Комисията първо са изброени три документа, предмет на решението. Първият документ беше посоченият в точка 1 по-горе, а другите два документа бяха определени от самата Комисия като попадащи в горепосочената категория (2).

Жалбоподателят подаде потвърдително заявление на 11 януари 2005 г. В отговора си от 23 февруари 2005 г. Комисията предостави достъп до два от документите, а именно бележката, посочена в точка 1 по-горе, и до един от документите, първоначално определени като попадащи в горепосочената категория (2). В решението на Комисията не се споменава другият документ, първоначално определен като попадащ в тази категория, а именно съобщение на генералния секретар на Комисията до директора на OLAF от 15 ноември 2004 г. (наричан по-нататък "третият документ" или "разглежданият тук документ"). Решението на Комисията не съдържа информация защо третият документ не е разгледан.

На 26 февруари 2005 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията. Изразявайки недоумение от факта, че въпросът за достъпа до третия документ не е бил разгледан, той отново иска достъп до този документ.

На 2 март 2005 г. Комисията информира жалбоподателя, че ще разгледа писмото му от 26 февруари 2005 г. като заявление за достъп до въпросния документ. Жалбоподателят информира Комисията, че не е съгласен с решението ѝ да разгледа неговото електронно писмо от 26 февруари 2005 г. като ново заявление.

На 18 март 2005 г. Комисията отказа достъп до документа на основание член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001 (2).

По отношение на решението си да не вземе (окончателно) решение за оповестяване на третия документ в своя потвърдителен отказ от 23 февруари 2005 г. Комисията обясни, че след първоначалния си отказ е осъзнала, че третият документ не може действително да се счита за попадащ в горепосочената категория (2), първоначално поискана от жалбоподателя. Според Комисията третият документ всъщност не бил изготвен "във връзка" с посоченото разследване на OLAF, а представлявал записка по чисто процедурен въпрос относно OLAF и Комисията, възникнал във връзка с това разследване. Поради тази причина в потвърдителния отказ на Комисията от 23 февруари 2005 г. не е взето решение относно оповестяването на третия документ.

На 27 март 2005 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление по отношение на третия документ, в което се позовава на доводите, съдържащи се в предходното му потвърдително заявление от 11 януари 2005 г. По отношение на разглеждания тук документ жалбоподателят излага накратко следните аргументи:

и) Член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001 не би могъл да се приложи в този случай, тъй като по същество Комисията не би могла, на първо място, да има правомощия за вземане на решения във връзка с разследване на OLAF с оглед на независимостта на OLAF, и на второ място, с оглед на тази независимост, всяко съобщение между Комисията и OLAF не би могло да се счита за съобщение в рамките на „институцията“.

ii) Опасенията на Комисията, свързани с публичното оповестяване на документа, не са приложими в този случай, тъй като самият жалбоподател, в качеството си на длъжностно лице на Общността, е бил обект на задължение за поверителност.

iii) Опасенията на Комисията, че ще има "сериозно подкопаване" на процеса на вземане на решения, бяха погрешни. Изключението в член 4, параграф 3, подточка ii) би било лишено от смисъл, ако презумпцията за „сериозно подкопаване“ по отношение на „пространство за размисъл“ следва да се прилага по отношение на всички документи, изготвени вътрешно от администрацията.

iv) Налице е по-висш обществен интерес от оповестяването на докладната записка на генералния секретар от 15 ноември 2004 г., тъй като неоповестяването може да създаде впечатлението, че Комисията се е намесила в работата на OLAF.

v) Решението да не се предоставя частичен достъп не е мотивирано в достатъчна степен.

vi) Комисията следва да му предостави достъп до документа в рамките на своето „задължение за полагане на грижа“ („Fürsorgepflicht“) по отношение на него като длъжностно лице на Общността.

На 14 април 2005 г. Комисията отговаря обобщено, както следва (заглавията на параграфите на Комисията):

1. Защита на процеса на вземане на решения

Бележката на генералния секретар от 15 ноември 2004 г. се отнася до становищата, свързани с отношенията между Надзорния съвет на OLAF, OLAF и Комисията, възникнали във връзка с вътрешното разследване на OLAF OF/2002/0356. То не се отнася до същността на това разследване. Бележката се отнася по-специално до организационни въпроси между OLAF и други служби на Комисията, като се взема предвид независимостта на разследванията, провеждани от OLAF. Във връзка с тези въпроси бележката беше част от вътрешен обмен на информация.

Публичното оповестяване на докладната записка би разкрило съдържанието на вътрешните консултации, проведени във връзка с вътрешни организационни въпроси, и би попречило на свободния обмен на мнения в рамките на Комисията. За вътрешния процес на вземане на решения е абсолютно необходимо генералният секретар, генералните дирекции, както и всички служби на Комисията да бъдат свободни да обменят мнения, без да се налага да вземат предвид от самото начало възможността техните мнения да бъдат оповестени публично. В това отношение трябваше да се отбележи, че същите процедурни въпроси биха могли да играят роля и при бъдещи разследвания на OLAF.

Следователно въпросната бележка попада в обхвата на изключението по член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент No 1049/2001.

2. Възможност за предоставяне на частичен достъп до бележката (3)

Въпросната докладна записка е много кратка и се отнася изключително до посочените по-горе организационни въпроси. Следователно не може да бъде предоставен частичен достъп съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) No 1049/2001.

3. Първостепенен обществен интерес от публично оповестяване на бележката (4)

Не са представени доказателства, които да показват, че по-висш обществен интерес би изисквал публично оповестяване на бележката.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят прави следните твърдения:

1. Жалбоподателят твърди, че е налице лошо управление по отношение на първоначалния пропуск на Комисията да отговори на заявлението му за достъп до докладната записка на генералния секретар от 15 ноември 2004 г. до директора на OLAF.

2. Жалбоподателят твърди, че е налице лошо управление във връзка с решението на Комисията да разгледа неговото електронно писмо от 26 февруари 2005 г. като ново заявление за достъп до документи.

3. Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно му е отказала достъп до докладната записка на генералния секретар от 15 ноември 2004 г. до директора на OLAF.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да му предостави достъп до горепосочената бележка.

Омбудсманът започна разследване на горепосочените твърдения и твърдения.

Задачата

Становище на Комисията

Що се отнася до първото и второто твърдение, които се отнасят до един и същ въпрос, Комисията по същество прави следните коментари:

Жалбоподателят първоначално е подал заявление за достъп до 1) конкретно посочена докладна записка и 2) за достъп до „допълнителните докладни записки на генералния секретар в контекста на разследването на OLAF OF/2002/0356“. Комисията установи такива допълнителни бележки, една от които е въпросната тук бележка, и се позова на тях в първоначалното си решение. При разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя обаче тя установи, че въпросната бележка в крайна сметка не попада в категорията документи, поискани от жалбоподателя (т.е. „допълнителните бележки“, посочени по-горе). Комисията решава, че това трябва да бъде коригирано, и следователно изобщо не приема решение във връзка с тази бележка. Вместо това той регистрира ново, първоначално заявление за достъп по отношение на въпросната записка.

Що се отнася до третото твърдение, Комисията по същество потвърди решението си да откаже достъп на посочените по-горе основания.

Забележки на жалбоподателя

В становището си относно становището на Комисията жалбоподателят по същество потвърди твърдението си, което се отнася до него, и аргументите, изложени в потвърдителното му заявление, обобщени по-горе.

Предложение на омбудсмана за приятелско решение

След внимателно разглеждане на становищата и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на третото твърдение на жалбоподателя и на свързаното с него твърдение. Въз основа на мотивиран анализ на съответните въпроси той предложи на Комисията приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на омбудсмана (5). По-конкретно Омбудсманът предложи Комисията да преразгледа отказа си да предостави достъп до съответния конкретен документ и да предостави достъп до него, освен ако не се позове, въз основа на Регламент 1049/2001, на валидни, адекватни и конкретни основания да не го направи.

Съображения на омбудсмана, водещи до предложението за приятелско решение

1.1 Жалбоподателят е поискал публичен достъп до съобщение от генералния секретар на Комисията до директора на OLAF от 15 ноември 2004 г. Комисията отказва достъп до този документ на основание член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001(6), като посочва накратко, че:

Бележката на генералния секретар от 15 ноември 2004 г. се отнася до становищата, свързани с отношенията между Надзорния съвет на OLAF, OLAF и Комисията, възникнали във връзка с вътрешното разследване на OLAF OF/2002/0356. Бележката се отнася по-специално до организационни въпроси между OLAF и други служби на Комисията, като се взема предвид независимостта на разследванията, провеждани от OLAF. Във връзка с тези въпроси бележката беше част от вътрешен обмен на информация. Публичното оповестяване на докладната записка би разкрило съдържанието на вътрешните консултации, проведени във връзка с вътрешни организационни въпроси, и би попречило на свободния обмен на мнения в рамките на Комисията. За вътрешния процес на вземане на решения е абсолютно необходимо генералният секретар, генералните дирекции, както и всички служби на Комисията да бъдат свободни да обменят мнения, без да се налага да вземат предвид от самото начало възможността техните мнения да бъдат оповестени публично. В това отношение следва да се отбележи, че същите процедурни въпроси биха могли да играят роля и при бъдещи разследвания на OLAF.

1.2 В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят поддържа твърдението си, че Комисията неправилно му е отказала достъп до горепосочената докладна записка. Той заяви, че следва да му бъде предоставен достъп до тази бележка.

1.3 Омбудсманът най-напред припомня, че съгласно постоянната практика на общностните съдилища изключенията от публичния достъп до документи трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да не се обезсили прилагането на общия принцип на достъп, залегнал в Регламент 1049/2001(7). В случай на заявление за достъп до документи, когато въпросната институция откаже такъв достъп, тя трябва да докаже, че документът, до който се иска достъп, действително попада в обхвата на изключенията, изброени в Регламент 1049/2001 (съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет)(8). В това отношение изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да излагат по ясен и подходящ начин мотивите за отказа, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да преценят правилността на мотивите на решението, а в случай на релевантна жалба до омбудсмана — да му дадат възможност да упражни своя контрол (вж. решение idem, 59). Възможно е обаче да е невъзможно да се мотивира прилагането на такова изключение по отношение на документ, без да се оповести съдържанието на документа и по този начин да се лиши изключението от самия му предмет (вж. Решение по дело idem, посочено по-горе, точка 60).

Както подчертава Първоинстанционният съд в съединени дела T-391/03 и T-70/04 Franchet/Комисия(9), проверката, необходима за целите на обработването на заявление за достъп до документи, трябва да има специфичен характер. Според Общия съд, от една страна, сам по себе си фактът, че даден документ се отнася до интерес, защитен от изключение, не може да обоснове прилагането на това изключение. Второ, опасността от засягане на защитен интерес трябва да бъде разумно предвидима, а не чисто хипотетична. Следователно проверката, която институцията трябва да извърши, за да приложи изключение, трябва да се извърши конкретно и да е видна от мотивите на решението. Конкретна и индивидуална проверка на всеки документ е необходима и когато, макар да е ясно, че заявлението за достъп се отнася до документи, обхванати от изключение, само такава проверка може да позволи на институцията да прецени възможността за предоставяне на частичен достъп на заявителя съгласно член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001. В това отношение преценката на даден документ по категории, а не въз основа на неговото конкретно и конкретно съдържание, изглежда недостатъчна, тъй като изискваната от дадена институция проверка трябва да ѝ позволи да прецени конкретно дали изтъкнатото изключение действително се прилага за цялото съдържание на документа или само за части от него(10).

Когато институцията отказва достъп до документ, като се позовава на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001, горепосочените принципи предполагат, inter alia, че:

i) фактът, че въпросният документ е докладна записка, съдържаща становища, сам по себе си не може да обоснове прилагането на изключението, на което се прави позоваване (11);

ii) решението за отказ на достъп трябва поне по принцип да уточнява предмета на посочения в точка 12 процес на вземане на решение.

1.4 В случая Комисията отказва на жалбоподателя достъп до докладна записка от 15 ноември 2004 г., изпратена от неговия генерален секретар до генералния директор на OLAF, въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001. Във връзка с това Комисията представи следните аргументи:

и) Бележката се отнася до организационни въпроси между OLAF и други служби на Комисията, като се взема предвид независимостта на разследванията, провеждани от OLAF. Във връзка с тези въпроси бележката беше част от вътрешен обмен на информация.

ii) Публичното оповестяване на докладната записка би разкрило съдържанието на вътрешните консултации, проведени във връзка с вътрешни организационни въпроси, и би попречило на свободния обмен на мнения в рамките на Комисията.

iii) За вътрешния процес на вземане на решения е абсолютно необходимо генералният секретар, генералните дирекции, както и всички служби на Комисията да бъдат свободни да обменят мнения, без да е необходимо още на този етап да вземат предвид възможността техните мнения да бъдат оповестени публично. В това отношение следва да се отбележи, че същите процедурни въпроси биха могли да играят роля и при бъдещи разследвания на OLAF.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че тези аргументи изглежда на първо място предполагат, че член 4, параграф 3, подточка ii) създава или следва да се счита за създаващ "пространство за размисъл" за всички вътрешни процеси на вземане на решения. Въпреки това, както омбудсманът вече е имал повод да посочи (13), член 4, параграф 3, подточка ii) изрично предвижда, че „документите, съдържащи становища за вътрешно ползване“, се оповестяват, освен ако институцията докаже, че това би засегнало сериозно процеса ѝ на вземане на решения. Тежката вреда, която Комисията трябва да установи, за да има право да откаже достъп, не може да се основава само на факта, че съответният документ съдържа становища за вътрешно ползване, като се има предвид, че член 4, параграф 3, подточка ii) предвижда точно, че тези документи следва да бъдат достъпни по принцип. Следователно гореспоменатият аргумент на Комисията би лишил тази разпоредба от всякакво значение.

1.6 Що се отнася до аргументите на Комисията, отнасящи се конкретно до обсъждането на "организационни въпроси", те трябва да се считат за неадекватни и защото i) не изясняват предмета на съответния процес на вземане на решения и ii) приемането на мотивите на Комисията на практика би означавало, че цяла категория вътрешни обсъждания - т.е. всички вътрешни обсъждания, включващи "организационни" въпроси - ще бъдат обхванати от член 4, параграф 3, подточка ii). С оглед на горепосочените принципи за прилагане на Регламент 1049/2001, това не би било съвместимо с регламента.

1.7 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че представените от Комисията причини за оспорвания отказ изглежда не подкрепят в достатъчна степен този отказ и прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001, по отношение на искания документ. Следователно оспорваният отказ да се предостави достъп до въпросния документ би могъл да представлява случай на лошо администриране.

Отговор на Комисията на предложението за приятелско решение

В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията направи следните коментари:

Документът, до който жалбоподателят е поискал достъп, е докладна записка от 15 ноември 2004 г., изпратена от генералния секретар до генералния директор на OLAF относно разследването на OLAF по случай OF/2002/0356, което е открито въз основа на информация, предоставена от жалбоподателя. Настоящата докладна записка не се отнася до същността на разследването, а до процедурни въпроси и е част от редовния обмен на информация между генералния секретар и генералния директор, участващ в рамките на Меморандума за разбирателство относно информацията, която трябва да се обменя във връзка с разследванията на OLAF.

Този поискан документ съдържа становище на генералния секретар по въпрос, повдигнат от генералния директор на OLAF, относно обработването на поверителна информация, свързана със случаи, като цяло. Комисията счита, че оповестяването на този документ би попречило на вътрешните разисквания относно работните договорености между OLAF, членовете на Комисията, други служби на Комисията и Надзорния съвет.

Поради тази причина исканият документ е класифициран като „EU Restricted“ и е разпространен до ограничен брой лица въз основа на принципа „необходимост да се знае“.

Комисията поддържа позицията си, че изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент No 1049/2001, се прилага и че няма доказателства за по-висш обществен интерес, който би обосновал оповестяването на искания документ.

Поради тези причини Комисията изрази съжаление, че не може да приеме предложението на омбудсмана за приятелско решение.

Мнения на жалбоподателя относно отговора на Комисията

В своите забележки относно отговора на Комисията на предложението на омбудсмана за приятелско решение жалбоподателят се позовава на предишните си забележки.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за неправомерен отказ за оповестяване на документа

1.1 Случаят се отнася до отказано заявление за публичен достъп до докладна записка от 15 ноември 2004 г., изпратена от генералния секретар на Европейската комисия до генералния директор на OLAF. Бележката се отнася до вътрешно разследване на OLAF на евентуални финансови нередности в Комисията.

1.2 На 20 февруари 2007 г. омбудсманът отправи до Комисията предложение за приятелско решение, както е представено по-горе в описанието на това предложение. Омбудсманът предложи Комисията да преразгледа отказа си да предостави достъп до съответния конкретен документ и да предостави достъп до него, освен ако не се позове, въз основа на Регламент 1049/2001, на валидни, адекватни и конкретни основания да не го направи.

1.3 В писмената си реплика Комисията повтаря по същество (недостатъчните) мотиви, които вече е изложила в подкрепа на оспорвания си отказ.

1.4 С оглед на гореизложеното омбудсманът поддържа констатациите си, че оспорваният отказ за предоставяне на достъп до въпросния документ включва случай на лошо администриране.

1.5 Омбудсманът припомня, че вече е направил мотивирано предложение за приятелско решение в този случай. Освен това той отбелязва, че е разгледал значителен брой жалби, подадени от жалбоподателя срещу Комисията. Тези случаи свидетелстват за по-общ и интензивен спор между тях, в контекста на който институцията твърдо отстоява и настоява за своите (често принципни) позиции, дори когато омбудсманът, въз основа на мотивиран анализ, не ги е счел за обосновани. Омбудсманът също така изразява съжаление, че интензивността на този спор между Комисията и жалбоподателя и прекъсването на комуникациите, което той предполага, на практика са направили невъзможно постигането на разумно решение по отношение на тази жалба. С оглед на гореизложеното и като се има предвид начинът, по който Комисията е подходила, в контекста на настоящата проверка, към тълкуването и прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001, омбудсманът не счита за уместно да продължи разглеждането на случая, като изготви проект на препоръка относно случая на лошо администриране, установен в точка 1.4 от настоящото решение. По този начин омбудсманът ще направи съответната критична забележка по-долу.

2 Разглеждане от страна на Комисията на първоначалното заявление на жалбоподателя — третият документ

2.1 Настоящата оценка се отнася до следните две твърдения, направени от жалбоподателя:

1. Жалбоподателят твърди, че е налице лошо управление по отношение на първоначалния пропуск на Комисията да отговори на заявлението му за достъп до докладната записка на генералния секретар от 15 ноември 2004 г. до директора на OLAF.
2. Жалбоподателят твърди, че е налице лошо управление във връзка с решението на Комисията да разгледа неговото електронно писмо от 26 февруари 2005 г. като ново заявление за достъп до документи.

Тези твърдения се отнасят до факти и кореспонденция, които могат да бъдат обобщени, както следва:

Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи жалбоподателят е подал заявление за достъп до определен документ и до всички документи, попадащи в определена категория документи, а именно „всички други бележки“, които генералният секретар е направил „във връзка с вътрешно разследване на [OLAF] OF/2002/0356“.

В решението си за отказ на публичен достъп Комисията изброява съответните документи, а именно посочения документ и два документа, които според нея попадат в категорията на документите, посочени от жалбоподателя.

Впоследствие жалбоподателят подава потвърдително заявление.

В решението си по потвърдителното заявление на жалбоподателя Комисията разгледа само посочения документ и един от двата документа, първоначално определени като попадащи в категорията, посочена от жалбоподателя.

Жалбоподателят не е разбрал защо „третият документ“ не е бил разгледан и поради това се е свързал с Комисията.

Комисията информира жалбоподателя, че според нея третият документ в крайна сметка не попада в горепосочената категория документи, посочени от жалбоподателя. Следователно, за да отговори на потвърдителното му заявление, Комисията е решила изобщо да не разглежда третия документ. Вместо това тя е решила да регистрира ново заявление за публичен достъп до документи по отношение на третия документ.

В настоящото разследване Комисията поддържа коректността на своя начин на действие, като заявява, че тя „запазва правата на жалбоподателя по най-добрия начин“.

2.2 Ясно е, че решението на Комисията относно първоначалното заявление за достъп на жалбоподателя от 8 декември 2004 г. определя въпросния документ като поискан от жалбоподателя и съдържа оценка дали ще бъде предоставен достъп до този документ. Впоследствие жалбоподателят упражни правото си по член 7, параграф 2 от Регламент 1049/2001 да подаде потвърдително заявление срещу решението на Комисията да не предостави достъп до съответния документ.

Съгласно член 8, параграф 2 от Регламент No 1049/2001 Комисията е била длъжна да вземе своевременно мотивирано решение по потвърдителното заявление. Самият факт, че Комисията може да е променила решението си относно това дали въпросният документ попада в обхвата на първоначалното заявление на жалбоподателя, не го освобождава от горното задължение и не може да обоснове неспазването на горното изискване и последващото ѝ решение да разгледа съответното писмо на жалбоподателя от 26 февруари 2005 г. като ново заявление за достъп. Това беше случай на лошо администриране и омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направят следните критични забележки:

1. Мотивите, представени от Комисията за оспорвания ѝ отказ да предостави достъп до искания документ, не подкрепят по подходящ начин този отказ и прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001. Следователно оспорваният отказ да се предостави достъп до въпросния документ е случай на лошо администриране.
2. С оглед на констатациите си в точка 2 по-горе омбудсманът счита, че начинът, по който Комисията е разгледала потвърдителното заявление на жалбоподателя от 11 януари 2005 г., е бил против решението ѝ да откаже достъп до въпросния документ и съответното писмо на жалбоподателя от 26 февруари 2005 г. Това представлява случай на лошо управление. Комисията следва да се въздържа от прилагането на този вид практика в подобни случаи в бъдеще.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Поради административен надзор писмото на жалбоподателя първоначално не е било регистрирано като отделна жалба. Омбудсманът се извини на жалбоподателя.

(2) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76); Член 4, параграф 3, подточка ii) предвижда, че „достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

(3) Член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001 предвижда: „Ако само части от искания документ попадат в обхвата на някое от изключенията, останалите части от документа се оповестяват.“

(4) Член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент No 1049/2001 предвижда: „Достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването“(подчертаването на Омбудсмана).

(5) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(6) Член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент No 1049/2001 предвижда: „Достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването“.

(7) Вж. съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison срещу Съвета, [2005] ECR, P. II-1429, параграф 45.

(8) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, цитирани по-горе, точка 60.

(9) Съединени дела T-391/03 и T-70/04 Franchet срещу Комисията [2006] ECR II-2023 параграфи 115-117.

(10) Съединени дела T-391/03 и T-70/04 Franchet срещу Комисията, цитирани по-горе.

(11) Дело T-84/03 Turco срещу Съвета [2004] ECR II-4061, параграф 71.

(12) Омбудсманът не изключва възможността в изключителни случаи разкриването на заявителя на точния предмет на процеса на вземане на решения на съответната институция да засегне сериозно този процес и по този начин да лиши изключението от самата му цел. Въпреки това, ако е подадена жалба за отмяна или жалба до компетентния съд на Общността или до омбудсмана срещу отказ, повдигащ такъв въпрос, съответната информация не може да бъде пазена в тайна от съда или омбудсмана, ако правомощията за контрол на съда или омбудсмана трябва да бъдат упражнявани по съдържателен начин.

(13) Вж. решението на омбудсмана по жалба 1874/2003/GG от 14 декември 2004 г., точка 2.9.