Страсбург, 22 юни 2006 г.

Уважаеми г-н М.,

На 25 април 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно работата на Европейската комисия по програма в рамките на Евро-средиземноморското партньорство.

На 2 юни 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 4 октомври 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 10 ноември 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на жалбата Ви.

Жалбата

Контекст на предишни жалби

Жалбоподателят беше избран за международен експерт от Датския технологичен институт („DTI“), който като подизпълнител отговаряше за подбора на експерти за „Euro Maroc Entreprise“ („EME“). EME е програма, която се финансира от Комисията в рамките на Евро-средиземноморското партньорство. В качеството си на международен експерт жалбоподателят е отговарял за координирането и надзора на процеса на преобразуване на избрани марокански дружества с цел получаване на сертификат по ISO. През май и юни 2002 г. той провежда две мисии в Мароко. Беше предвидена трета мисия, но тя беше отложена и впоследствие отменена, а договорът му с DTI беше прекратен. Той иска от EME обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял (18 900 EUR) поради преждевременно прекратения му договор. Тъй като искането му за обезщетение е отхвърлено, той се обръща за помощ към омбудсмана.

Той подава първата си жалба на 1 август 2003 г. (жалба 1425/2003/ELB), чийто предмет не е идентифициран, тъй като не е ясно срещу кого жалбоподателят желае да подаде жалба. Поради това делото беше приключено въз основа на член 2, параграф 3 от Устава на омбудсмана. На 7 октомври 2003 г. жалбоподателят отново се обърна към омбудсмана, като обясни, че жалбата му е срещу делегацията на Комисията в Мароко („делегацията“) и че нейният предмет е неотчитането от страна на делегацията на неговия анализ на проекта. От наличните доказателства става ясно, че жалбоподателят не е предприел предварителни административни действия пред Комисията и поради това му е било препоръчано да се свърже с Комисията по въпроса, преди евентуално да поднови жалбата си до омбудсмана.

На 28 октомври 2004 г. жалбоподателят подава нова жалба до омбудсмана (жалба 3227/2004/DK), в която твърди, че се е свързал с Комисията, която обаче не е взела предвид неговото „изявление“ при вземането на решение по искането му за обезщетение. Омбудсманът отново установи, че предметът на жалбата не е установен, тъй като не е ясно какво точно е твърдението на жалбоподателя срещу Комисията (или делегацията), тъй като той не е обяснил кое „изявление“ делегацията не е взела предвид. Поради това делото беше приключено въз основа на член 2, параграф 3 от Устава на омбудсмана.

На 3 януари 2005 г. жалбоподателят отново подаде жалба до омбудсмана (жалба 232/2005/DK), като представи допълнителни документи относно извършената от него работа по програмата. Тъй като основните твърдения на жалбоподателя са се променили, случаят е регистриран като нова жалба. Жалбоподателят твърди, че i) Комисията не е била задълбочена при избора на участващите дружества; ii) че е накарал избраните дружества да повярват, че притежават необходимото ниво за придобиване на сертификат по ISO 9002; и iii) че Комисията е накарала експертите да вярват, че техните договори ще продължат за целия проект. Въпреки това, въз основа на член 195 от Договора за ЕО, омбудсманът не откри достатъчно основания за започване на разследване, тъй като жалбоподателят не е предоставил никакви обяснения или доказателства относно i) начина, по който са избрани мароканските дружества, и по какъв начин Комисията не е била достатъчно задълбочена в това отношение; ii) как Комисията е създала у дружествата впечатлението, че притежават необходимото ниво за придобиване на сертификат по ISO 9002; и iii) как Комисията е създала у експертите впечатлението, че контактите им ще продължат през целия проект.

На 8 март 2005 г. жалбоподателят отново се обръща към омбудсмана, като накратко обяснява защо счита, че участващите дружества не са били подходящи за програмата. Жалбоподателят обаче не предостави никаква информация в подкрепа на жалбата си срещу Комисията и омбудсманът установи, че простото обяснение защо участващите дружества не са подходящи за програмата не означава непременно, че Комисията е направила нещо нередно. Тъй като жалбоподателят не е предоставил никакво обяснение или доказателства във връзка с твърденията си, все още няма достатъчно основания омбудсманът да започне разследване. Поради това жалбоподателят беше уведомен, че за да може омбудсманът да продължи своята жалба, той ще трябва да предостави информация в подкрепа на твърденията си срещу Комисията и да представи, ако е възможно, копия от съответните подкрепящи документи, които биха могли да докажат прякото участие на Комисията в съответните въпроси.

По настоящото твърдение за нарушение

В настоящата жалба жалбоподателят е отговорил на искането на омбудсмана за обяснение или доказателства относно i) начина, по който са избрани мароканските дружества, и по какъв начин Комисията не е била достатъчно задълбочена в това отношение; ii) как Комисията е създала у дружествата впечатлението, че притежават необходимото ниво за придобиване на сертификат по ISO 9002; и iii) как Комисията е създала у експертите впечатлението, че техните договори ще продължат за целия проект.

Що се отнася до първата точка, жалбоподателят отбеляза, че не е участвал в подбора на участващите дружества, тъй като е пристигнал само за да приключи процедурата по сертифициране. Той не е имал достъп до критериите за подбор, но за него е било очевидно, че техническите спецификации са били неправилно установени, тъй като петте избрани дружества не са имали необходимото ниво за придобиване на сертифицирането. Поради това равнищата на избраните дружества не отговаряха на равнището, към което Комисията се стремеше. Що се отнася до оправдателните документи, Комисията е разполагала с правилата, уреждащи процедурата за подбор.

Що се отнася до втората точка, в статия в списание "Auto Info", публикувана от Мароканската асоциация за автомобилна индустрия и бизнес (l'Association Marocaine pour l'Industrie et le Commerce de l'Automobile - AMICA), се описва как десет дружества в рамките на партньорството EME-AMICA трябва да получат подкрепа, за да получат определено ниво на сертифициране по ISO, като се посочват причините за необходимостта от такова сертифициране. Според жалбоподателя от самото начало е било очевидно, че въпросните дружества не разполагат с необходимите условия, като например компетентност сред служителите, финансови средства и желание от страна на ръководството да придобият нивото на сертифициране по ISO само за 12 месеца.

Що се отнася до третата точка, жалбоподателят твърди, че процедурата е можела да бъде проведена в рамките на 12 месеца, ако са били осигурени подходящите условия. Поради това той оспорва начина, по който договорът му е прекратен, и посочва, че е поискал както от EME, така и от Комисията да изслушат доводите му по този въпрос, но че исканията му са останали без отговор. Искането му за обезщетение просто съответства на извършената работа, която той не е могъл да фактурира след прекратяването на този договор, което не съответства на понятията, присъщи на правилното функциониране на Европа. Що се отнася до подкрепящите документи, третото му твърдение срещу Комисията се основава на първите му две твърдения.

Неговото мнение за съкратената мисия се основава на Етичния кодекс, уреждащ ролята му на експерт, както и на параграф 11 от мисия ACR 128 MAN 4 PC, в който се посочва, че е отговорност на консултанта да представи на официалното внимание на EME признаци за неизпълнение или други проблеми, свързани с компанията по отношение на мисията и нейните цели.

Поради това жалбоподателят поддържа твърденията си, че Комисията:

и) не е била задълбочена при подбора на участващите дружества;

ii) Накара избраните компании да повярват, че имат необходимото ниво за придобиване на сертификация по ISO 9002; и

iii) Накара експертите да повярват, че договорите им ще продължат за целия проект.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да му изплати 18 900 EUR като обезщетение за вредите, които е претърпял поради преждевременното прекратяване на договора му.

Основания на омбудсмана за започване на проверка

Омбудсманът отбеляза, че е пояснено, че жалбата е насочена срещу Комисията, към която жалбоподателят се е обърнал по въпроса. Комисията обаче счете, че не е в състояние да се намеси по въпроса, тъй като договорните отношения на жалбоподателя са били с подизпълнител. Жалбоподателят не приема мотивите на Комисията в това отношение, като твърди, че отговорното лице не го разбира.

Омбудсманът счита, че въпреки че жалбоподателят не е предоставил подробно обяснение за това как счита, че Комисията не е действала в съответствие с приложимите правила, отнасящи се до твърденията, следва да се започне проверка с цел изясняване и разясняване на договорните отношения и отговорности в рамките на Евро-средиземноморското партньорство.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения.

Контекст

Жалбата се отнасяше до мисия ACR 128 MAN 4 PC в рамките на „Програмата за развитие на частния сектор — „Euro Maroc Entreprise“, финансирана в Мароко от 1997 г. насам чрез програмата MEDA (1). Целта на мисията беше да подкрепи група от пет компании в рамките на AMICA при получаването на сертификат ISO TS 16949.

За тази цел на 14 март 2002 г. ЕМЕ подписва договор с ДТИ, който трябва да предложи двама експерти за изпълнение на проекта, един международен и един местен. Жалбоподателят е бил нает като международен експерт от дружеството Challenge Plus, подизпълнител на DTI.

Договорът предвижда изготвянето на междинен доклад от дружествата в края на всяка част от проекта, който да бъде представен на EME и AMICA от ръководителя на мисията консултант. Окончателният доклад трябваше да бъде представен на EME в срок от десет календарни дни от последния ден на мисията на експерта. EME трябваше да препрати окончателния доклад на делегацията, както и на AMICA и съответните дружества. След като EME направи оценка на качеството на работата на експертите и на резултатите от мисията, делегацията може да одобри окончателните доклади.

Проектът, който първоначално беше предвиден да продължи 52 седмици и 291 дни ефективна работа, започна в средата на април 2002 г. Първата част на проекта се проведе от 14 до 24 април 2002 г., през който период експертите трябваше да осъществят контакти с всяка компания. По време на втората част на проекта, която се проведе от 29 май до 8 юни 2002 г., експертите проведоха обучение на лица в рамките на петте дружества и наблюдаваха тяхната работа в рамките на един ден.

След като EME получи доклада за напредъка на жалбоподателя, който беше счетен за много недостатъчен от AMICA, както и от EME и делегацията, бяха планирани две заседания за 19 и 24 юни 2002 г. с цел оценка на напредъка към приключване на мисията.

По време на срещата на 19 юни 2002 г. дружествата бенефициери показаха недоволството си от резултатите на жалбоподателя. Участниците в срещата посочиха проблеми, особено по отношение на методологията, планирането и надзора на мисията от страна на международния експерт, както и по отношение на липсата на координация между двамата експерти. Същото становище е изразено и на срещата от 24 юни 2002 г.

По време на тези срещи, по искане на AMICA, беше решено да се търси замяна на жалбоподателя. Вследствие на това третата част от проекта беше отложена и с писмо от 28 юни 2002 г. EME отправи до DTI искане за замяна на жалбоподателя. На 11 юли 2002 г. EME уведомява делегацията за предприетите мерки.

На 9 септември 2002 г. по време на среща между представители на мароканското Министерство на търговията и промишлеността, AMICA, EME и делегацията беше постигнато съгласие, че като се има предвид, че DTI все още не е предложило заместник на жалбоподателя и че би било невъзможно да се постигнат първоначалните цели на мисията през оставащото време, EME ще поиска мисията да бъде прекратена и поканата за участие в търг да бъде обявена отново. С писмо от 10 септември 2002 г. EME отправя до делегацията съответното искане за разрешение.

На 1 октомври 2002 г. делегацията разреши мисията да бъде прекратена в съответствие с процедурния наръчник за рамковите договори и с оглед на обстоятелствата по случая.

Вследствие на това мисията трябваше да бъде прекратена след 22 календарни дни работа. Въпросното решение е съобщено на DTI с факс от 3 октомври 2002 г., в който EME също иска от DTI окончателните доклади от мисията на двамата консултанти. На 28 януари 2003 г. DTI изпраща на делегацията окончателните доклади от мисията, както и кредитно известие с цел възстановяване на цялото авансово плащане. На 11 март 2003 г. DTI изпраща на делегацията ново кредитно известие, ограничаващо сумата, която трябва да бъде възстановена въз основа на плащане на експертите pro rata temporis. С факс от 4 април 2003 г. делегацията уведоми DTI, че частичното възстановяване е неприемливо, като посочи причините за това.

По настоящото твърдение за нарушение

На първо място, следва да се отбележи, че Комисията не е имала договорни отношения с жалбоподателя. Комисията е имала договор само с DTI и жалбоподателят е работил като подизпълнител на няколко поднива.

Процедурата за подбор е била надлежно следвана и Комисията никога не е твърдяла, че избраните дружества отговарят на критериите за сертифициране от самото начало. От експертите беше поискано само стриктно да определят техническите и управленските проблеми, пред които са изправени дружествата, и срещнатите трудности, както и да изготвят работен план за започване на процеса на сертифициране.

Не беше възможно да се направи различен избор, тъй като броят на автомобилните компании, които бяха членове на AMICA, не беше повече от около петдесет. Следователно остава да се изберат тези, които имат най-добри шансове за успех с оглед на тяхното положение и с оглед на стъпките, водещи до сертифициране, които са станали необходими поради задължителния характер на новата норма ISO TS.

Всички участници (AMICA, звеното за управление на проекти в рамките на EME, делегацията и дружествата бенефициери) са били наясно с факта, че процесът за получаване на сертификация е дълъг и ще изисква минимум 12 месеца или повече, като се има предвид, че в рамковия договор AMS 450 продължителността на командировките е определена на една година.

Човек би могъл да пожелае техническите и управленските нива на компаниите да са по-високи. Следва обаче да се признае, че други дружества на AMICA са били успешно подкрепени от други експерти за същия вид мисии със същата продължителност. Освен това някои дружества от групата, на които жалбоподателят е трябвало да съдейства, са получили сертификата си по ISO TS 16949 малко след като жалбоподателят е напуснал мисията, с подкрепата на други експерти, наети в рамките на EME. Това беше направено по същата методология и подход.

Статията от списание "Auto Info", на която се позовава жалбоподателят, е написана за широката общественост и нейното съдържание трябва да се тълкува в техния контекст, т.е. те дават само много обща картина на процедурата за получаване на сертификат по ISO. Освен това Комисията не носи отговорност за изявленията, направени от AMICA.

Преди да прекрати договора с жалбоподателя, EME е предприела всички необходими стъпки, за да избегне прекратяването на проекта. Въпреки отправеното в това отношение искане DTI не предлага замяна на жалбоподателя. Освен това възлагането на подизпълнители на няколко нива, чрез които жалбоподателят е бил нает, не е било изрично предвидено в договора от 14 март 2002 г. Възлагането на подизпълнители надвишава 30 % от стойността на поръчката, както е разрешено в процедурния наръчник за рамкови договори AMS 450. Тези елементи накараха делегацията да отмени командировката и да поиска от ДТИ да възстанови авансовото плащане. Дружеството, с което DTI е сключило договор, в крайна сметка е възстановило цялата сума, като е признало, че командировката не е изпълнена напълно правилно и в съответствие с условията на договора.

Комисията никога не е карала консултантите да смятат, че договорите им непременно ще продължат за целия проект. Въпреки че жалбоподателят твърди, че се е свързал с делегацията по време на изпълнението на мисията, за да обясни възможните договорни проблеми и проблеми на място, той е осъществил тези контакти в писмен вид едва след като е научил за отмяната на мисията. В писмата си до жалбоподателя от 28 октомври 2002 г., 16 февруари и 17 май 2004 г. Комисията не е дала никакво уверение относно срока на договора на експертите.

Освен това в договорите на DTI и AMS 450 е имало клаузи, предвиждащи още от самото начало възможността за анулиране на договорите в случай на недоволство от предоставяните услуги.

Глава 4 от процедурния наръчник на рамковия договор AMS 450 гласи:

„Освен това, по време на изпълнението на мисията, въз основа на обосновано и писмено искане, [звеното за управление на програмата], с подкрепата на делегацията, може да поиска замяна, ако счита, че даден експерт се оказва некомпетентен или ако не изпълнява функциите си в съответствие с договора. Когато изпълнителят не е в състояние да осигури заместник с равностойна квалификация и/или опит, възлагащият орган може:

- или да реши да прекрати договора, ако счита, че правилното изпълнение на проекта е застрашено, за плащане, когато е целесъобразно, на извършените дни и разходи "pro rata temporis", или в случай на значително недоволство, без плащане;

- Или, ако счете, че случаят не е такъв, да приеме замяната, като има възможност да предоговори по-ниска договорна цена, за да отрази равнище на възнаграждение, което е подходящо за предоставения експертен опит, ако то е по-ниско от първоначалната оферта.

Допълнителните разходи, причинени от смяната на персонала, следва да се поемат от изпълнителя. Общата сума за мисията остава непроменена за изпълнението на първоначално предвидената работа, с изключение на намаленията на цените, посочени в предходния параграф."(2)

Поради това, когато е взела решение да прекрати изпълнението на мисията, Комисията е действала законосъобразно и в пълно съответствие с процедурния наръчник.

Жалбоподателят е поискал обезщетение за времето, прекарано в подготовка на информационните сесии, които никога не са били провеждани (80 часа при 110 EUR, т.е. 8 800 EUR); за времето, прекарано в подготовка на срещите с дружествата (10 часа при 110 EUR, т.е. 1100 EUR); и за работа, която не е могъл да фактурира („загуба на клиенти поради блокирани дни [подготовка на информационни сесии], които не са били извършени, 9 000 EUR“).

От гореизложеното обаче става ясно, че Комисията не е била длъжна да плати на жалбоподателя. Освен това, що се отнася до евентуалните му извъндоговорни задължения, в практиката на Съда се посочва, че „за да бъде ангажирана отговорността на ищеца или на Общността, той трябва да докаже не само незаконосъобразността на поведението, в което се упреква съответната институция, и факта на вредата, но и наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда“(3). Настоящият случай не е такъв, като се има предвид фактът, че Комисията е действала разумно и в съответствие с приложимите правила.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят прави следните обобщени коментари:

Беше ясно, че той и Комисията не са подходили към въпроса от една и съща гледна точка. Въпреки това, като експерт, той не можеше да каже нищо друго освен фактите. Като се припомнят ръководните принципи за одит на системите за качество, които са били в сила по това време, става ясно, че той е изпълнил задълженията си, докато другите одитори не са го направили.

Той никога не е казвал, че избраните компании отговарят на критериите за сертифициране от самото начало. Той само откри, че те не притежават нивото, изисквано за сертифициране по ISO 9002:1994, и че следователно би било трудно да се получи сертифициране по ISO TS 16949 за 12 или 18 месеца.

Той отправи запитване относно продължаването на мисията по телефона до EME на 18 юни 2002 г., по електронната поща до EME на 28 юни 2002 г. и с писмо до делегацията на 23 юли 2002 г.

В заключение той посочва, че не желае да продължи защитата си, тъй като счита, че е действал добросъвестно.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърденията, свързани с подбора на дружествата и тяхното разбиране на ситуацията

1.1 Жалбата се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на програма в рамките на Евро-средиземноморското партньорство. Жалбоподателят беше избран за международен експерт от Датския технологичен институт („DTI“), който като подизпълнител отговаряше за подбора на експерти за „Euro Maroc Entreprise“ („EME“). EME е програма, финансирана от Комисията в рамките на Евро-средиземноморското партньорство. В качеството си на международен експерт жалбоподателят е отговарял за координирането и надзора на процеса на преобразуване на избрани марокански дружества с цел получаване на сертификат по ISO. През май и юни 2002 г. той провежда две мисии в Мароко. Беше предвидена трета мисия, но тя беше отложена и впоследствие отменена, а договорът му с DTI беше прекратен.

1.2 Жалбоподателят не е участвал в подбора на участващите дружества, тъй като е пристигнал само за да приключи процедурата по сертифициране. Той не е имал достъп до критериите за подбор, но е счел, че техническите спецификации са били неправилно установени, тъй като според него петте избрани дружества не са имали необходимото ниво за придобиване на сертифицирането. Поради това равнищата на избраните дружества не отговаряха на равнището, към което Комисията се стремеше. Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията не е била достатъчно задълбочена при избора на участващите дружества.

1.3 Освен това жалбоподателят се позовава на статия в списание "Auto Info", публикувана от Мароканската асоциация за автомобилна индустрия и бизнес ("AMICA"), в която се описва как десет дружества в рамките на партньорството EME-AMICA трябва да получат подкрепа, за да получат определено ниво на сертифициране по ISO, и се посочват причините за необходимостта от такова сертифициране. Според жалбоподателя от самото начало е било очевидно, че въпросните дружества не разполагат с необходимите условия, като например компетентност сред служителите, финансови средства и желание от страна на ръководството да придобият нивото на сертифициране по ISO само за 12 месеца. Жалбоподателят твърди, че Комисията е накарала избраните дружества да повярват, че притежават необходимото ниво за придобиване на въпросния сертификат по ISO.

1.4 Комисията припомни, че жалбата се отнася до мисия в рамките на "Програмата за развитие на частния сектор - "Euro Maroc Entreprise", финансирана в Мароко от 1997 г. чрез програмата MEDA. Целта на мисията беше да подкрепи група от пет компании в рамките на AMICA при получаването на сертификат ISO TS 16949. За тази цел ЕМЕ подписа договор с ДТИ, която трябваше да предложи двама експерти за изпълнение на проекта, един международен и един местен. Жалбоподателят е бил нает като международен експерт от дружеството Challenge Plus, подизпълнител на DTI.

1.5 Комисията твърди, че процедурата за подбор е била надлежно следвана и че никога не е твърдяла, че избраните дружества отговарят на критериите за сертифициране от самото начало. От експертите беше поискано само стриктно да определят техническите и управленските проблеми, пред които са изправени дружествата, и срещнатите трудности, както и да изготвят работен план за започване на процеса на сертифициране. Според Комисията не е било възможно да се направи различен подбор, тъй като броят на автомобилните дружества, които са били членове на AMICA, е бил не повече от около петдесет. Следователно остава да се изберат тези, които имат най-добри шансове за успех с оглед на тяхното положение и с оглед на стъпките, водещи до сертифициране, които са станали необходими поради задължителния характер на новата норма ISO TS.

1.6 Освен това Комисията заяви, че всички участници, а именно AMICA, звеното за управление на проекти в рамките на EME, делегацията на Комисията в Мароко („делегацията“) и дружествата бенефициери, са били наясно с факта, че процесът за получаване на сертифициране е дълъг и ще изисква минимум 12 месеца или повече, като се има предвид, че в рамковия договор AMS 450 продължителността на командировките е определена на една година. Комисията призна желанието си равнищата на дружествата да бъдат по-високи. Тя посочи обаче, че други дружества на AMICA са били успешно подкрепени от други експерти за същия вид мисии със същата продължителност. Освен това някои дружества от групата, на които жалбоподателят е трябвало да съдейства, са получили сертификата си по ISO TS 16949 малко след като жалбоподателят е напуснал мисията, с подкрепата на други експерти, наети в рамките на EME. Това беше направено по същата методология и подход. Освен това статията от списание „Auto Info“, на която се позовава жалбоподателят, е написана за широката общественост и нейното съдържание трябва да се тълкува в техния контекст, т.е. те дават само много обща картина на процедурата за получаване на сертификат по ISO. Освен това Комисията не носи отговорност за изявленията, направени от AMICA.

1.7 Що се отнася до подбора на участващите дружества, Омбудсманът отбелязва, че Комисията е признала желанието си равнищата на избраните дружества да бъдат по-високи, но че не е било възможно да се направи различен подбор, тъй като броят на автомобилните дружества, които са били членове на AMICA, е бил малък и поради това е продължила да подбира тези, които са имали най-добри шансове за успех с оглед на тяхното положение и с оглед на стъпките, водещи до сертифициране. Омбудсманът счита, че обяснението, предоставено от Комисията, което не е било поставено под въпрос от жалбоподателя, е разумно. Омбудсманът отбелязва също така, че според Комисията някои дружества от групата, на която жалбоподателят е трябвало да съдейства, са получили своето сертифициране по ISO TS 16949 малко след като жалбоподателят е напуснал мисията, с подкрепата на други експерти, наети в рамките на EME. С оглед на гореизложеното омбудсманът не намира доказателства, които да предполагат лошо администриране от страна на Комисията във връзка с подбора на участващите дружества.

1.8 Що се отнася до разбирането на ситуацията от страна на избраните дружества, омбудсманът отбелязва, че списанието "Auto Info" изглежда е публикувано от AMICA с подкрепата на Комисията. Омбудсманът обаче счита за разумна позицията на Комисията, че тя не е отговорна за съдържанието на списанието, което освен това не изглежда да предполага, че Комисията е създала някакви конкретни очаквания по отношение на избраните дружества. Поради това омбудсманът не намира доказателства, които да сочат, че Комисията е накарала избраните дружества да вярват, че притежават необходимото ниво за придобиване на въпросния сертификат по ISO. Освен това омбудсманът припомня от обяснението, предоставено от Комисията, което не е било поставено под въпрос от жалбоподателя, че някои дружества изглежда са били поне близо до нивото, необходимо за придобиване на въпросния сертификат по ISO. Поради това омбудсманът счита, че Комисията не е извършила случай на лошо администриране.

2 Твърдението, отнасящо се до разбирането на ситуацията от експертите и свързаното с него твърдение

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията е накарала експертите да вярват, че техните договори ще продължат за целия проект . Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да му изплати 18 900 EUR като обезщетение за вредите, които е претърпял поради преждевременното прекратяване на договора му.

2.2 Комисията твърди, че това никога не е карало консултантите да вярват, че техните договори непременно ще продължат за целия проект. Въпреки че жалбоподателят твърди, че се е свързал с делегацията по време на изпълнението на мисията, за да обясни възможните договорни проблеми и проблеми на място, той е осъществил тези контакти в писмен вид едва след като е научил за отмяната на мисията. Освен това в договорите на DTI и AMS 450 е имало клаузи, предвиждащи още от самото начало възможността за анулиране на договорите в случай на неудовлетворение от предоставяните услуги. По-нататък Комисията добавя, че когато е решила да прекрати изпълнението на мисията, тя е действала законосъобразно и в пълно съответствие с процедурния наръчник. След като EME получи доклада за напредъка на жалбоподателя, който беше счетен за много недостатъчен от AMICA, както и от EME и делегацията, бяха проведени две срещи, по време на които дружествата бенефициери показаха недоволството си от резултатите на жалбоподателя. Вследствие на това третата част от проекта беше отложена и EME отправи искане за замяна на жалбоподателя в DTI. Делегацията беше информирана за предприетите мерки. В крайна сметка делегацията разреши прекратяването на командировката в съответствие с процедурния наръчник за рамковите договори и с оглед на обстоятелствата по случая.

2.3 Освен това Комисията твърди, че не е имала преки договорни отношения с жалбоподателя и няма задължение да му плаща. Що се отнася до евентуалните му извъндоговорни задължения, съдебната практика на Съда предвижда, че „за да бъде ангажирана отговорността на ищеца или на Общността, той трябва да докаже не само незаконосъобразността на поведението, в което се упреква съответната институция, и факта на вредата, но и наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда“(4). Комисията посочва, че настоящият случай не е такъв, като се има предвид фактът, че тя е действала разумно и в съответствие с приложимите правила.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят, който е бил нает от подизпълнител на Комисията, изглежда не поставя под въпрос аргумента на Комисията, че договорът на DTI, както и рамковият договор AMS 450 и процедурното ръководство, предвиждат възможността за анулиране на договорите и замяна на експертите в случай на недоволство от предоставяните услуги. Настоящата проверка не е предоставила на омбудсмана никакви доказателства, които да навеждат на мисълта, че Комисията е накарала експертите да вярват, че договорите им с нейните подизпълнители ще продължат за целия проект, независимо от обстоятелствата. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на жалбата. Омбудсманът би искал да припомни в тази връзка, че въпросът дали работата на жалбоподателя е задоволителна не е предмет на настоящата проверка.

2.5 Що се отнася до искането на жалбоподателя за обезщетение, омбудсманът отбелязва, че съдебната практика на Съда изисква от жалбоподателя да докаже, че Комисията е действала незаконно и че действията ѝ са му причинили вреда. Омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил никакви аргументи, за да докаже, че Комисията е действала незаконно, когато е разрешила мисията да бъде прекратена. Следователно твърдението на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Омбудсманът отбелязва, че програмата MEDA е основният финансов инструмент на Европейския съюз за изпълнението на Евро-средиземноморското партньорство, вж. http://europa.eu.int/comm/external_relations/euromed/meda.htm.

(2) Превод на английски език от службите на омбудсмана.

(3) Дело T-7/96 Perillo срещу Комисията [1997] ECR II-1061, параграф 41.

(4) Дело T-7/96 Perillo срещу Комисията [1997] ECR II-1061, параграф 41.