Страсбург, 8 септември 2005 г.

Г-н председател,

На 25 април 2005 г. Ви информирах, че съм решил да започна ново разследване по собствена инициатива във връзка със случая на г-н B., който вече е бил предмет на предишно разследване по собствена инициатива през 2003 г. (OI/2/2003/GG - Поверително). Това решение се основава на информация, която г-н B. ми е изпратил на 1 февруари и 4 април 2005 г. Като се има предвид, че в последния случай на Европейския парламент беше представен специален доклад, препратих копие от писмото си от 25 април 2005 г. на Парламента за негова информация.

На 6 юли 2005 г. Комисията представя становището си.

На 8 юли 2005 г. г-н B. ми писа, за да се осведоми за напредъка по случая.

На 13 юли 2005 г. препратих копие от становището на Комисията на г-н B. за становище.

С електронно писмо, изпратено на 14 юли 2005 г., г-н B. ме помоли да му предоставя копие от доклада, на който се позовава становището на Комисията.

В отговора си от 19 юли 2005 г. информирах г-н Б., че съм му препратил цялата информация, която съм получил от Комисията, и че "докладът", на който се позовава Комисията, ми изглежда като негово собствено електронно писмо от 4 април 2005 г.

На 21 юли 2005 г. г-н B. ми изпрати становището си по становището на Комисията.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

ПРИЧИНИ ЗА ЗАПИТВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА ИНИЦИАТИВА

Причини за започване на проверка по собствена инициатива

На 6 октомври 2003 г. омбудсманът получава жалба от г-н B., служител по печата и информацията в делегацията на Европейската комисия в Исламабад. В тази жалба г-н B. твърди, че класирането му в степен 2 представлява нарушение на правилата на Комисията и че е бил дискриминиран въз основа на гражданството си.

В член 195 от Договора за ЕО се предвижда, че Европейският омбудсман получава жалби от „всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава — членка на Съюза“.

Като се има предвид, че г-н B. изглежда не попада в нито една от тези категории, на 21 октомври 2003 г. омбудсманът го информира, че няма правомощия да разгледа жалбата му.

Въпреки това, предвид сериозността на въпросите, повдигнати от г-н Б., омбудсманът счете, че тези въпроси следва да бъдат разгледани. Поради това омбудсманът реши да започне проверка по собствена инициатива по този въпрос (OI/2/2003/GG - Поверително).

Тази проверка по собствена инициатива доведе до специален доклад, който омбудсманът представи на Европейския парламент на 20 декември 2004 г.(1).

На 1 февруари 2005 г. г-н B. изпраща електронно писмо, с което уведомява омбудсмана, че делегацията в Исламабад прави живота му все по-труден, тъй като омбудсманът е взел решение по неговия случай. Г-н B. счита, че е подложен на тормоз и преследване от делегацията, която изглежда иска да го накара да напусне работата си.

В отговора си от 4 февруари 2005 г. омбудсманът приканва г‐н B. да представи подробен отчет за действията, предприети от делегацията на Комисията, които той счита за тормоз, за да може да прецени дали може да се окаже необходимо да започне нова проверка по собствена инициатива или съответните факти следва да бъдат доведени до знанието на Европейския парламент. Копие от този отговор беше изпратено както на Комисията, така и на Европейския парламент.

В електронно писмо, изпратено на 4 април 2005 г., г‐н B. предоставя по-подробна информация за действията, от които се чувства засегнат.

С оглед на съдържанието на това електронно писмо омбудсманът стигна до заключението, че проверката по собствена инициатива е както необходима, така и целесъобразна.

Задачата

Информацията, поискана в рамките на проверката по собствена инициатива

В писмото, с което започва разследването, омбудсманът иска от Комисията да докладва за административното положение на г-н B. в делегацията в Исламабад, по-специално по отношение на твърдените от г-н B. факти в електронните му писма от 1 февруари и 4 април 2005 г.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Комисията изисква всички служители да проявяват уважение и подчертава необходимостта от предотвратяване на тормоза, по-специално чрез своето Решение C (2003) 3644 от 22 октомври 2003 г. относно политиката на Комисията за предотвратяване на психическия тормоз.

В контекста на това решение, което беше широко разпространено чрез различните канали, достъпни за всички членове на персонала, беше установена неформална процедура.

Така служител, който се е почувствал тормозен, не само е имал възможност да подаде официална жалба, като се позове на членове 24 и 90 от Правилника, които г-н B. не е използвал, но също така е можел да избере да се свърже с едно от следните лица:

• звеното за морален тормоз в Генерална дирекция „Персонал и администрация“;
• един от доверените съветници, предвидени в решението на Комисията;
• службата за медиация на Комисията;
• ръководителя на отдела, отговарящ за човешките ресурси в съответната генерална дирекция;
• сътрудника на съответната генерална дирекция; и
• Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси (IDOC).

Комисията не беше в състояние да разгледа ситуация, за която не е регистрирана официална или неофициална жалба в рамките на Комисията след една от наличните процедури, която би гарантирала обективен анализ на случая. Следва също така да се отбележи, че другите заинтересовани страни също са били членове на персонала на Комисията, които също са имали права и задължения. Комисията желае изцяло да зачита правата на служителите, принадлежащи към двете категории, и следователно не може да разгледа ситуация без подходяща двустранна процедура.

Службите на Комисията щяха да разгледат ситуацията, като поискат от членовете на персонала, обвинени от г-н B., да представят становищата си по изявлението на г-н B., за да предприемат подходящи мерки. Г-н B. обаче е предал доклада си поверително на омбудсмана и следователно службите на Комисията не са били в състояние да извършат проверка, за да запазят поисканата от г-н B поверителност.

Поради това на този етап Комисията не можа да докладва за административното положение на г-н Б. въз основа на изявлението на г-н Б. пред омбудсмана.

Забележки на г-н B.

В становището си г-н B. подчертава, че не е поискал поверителност в този конкретен случай и че следователно няма причина Комисията да не е в състояние да представи доклада, който омбудсманът е поискал да представи. Г-н B. посочи, че би искал да изрази становището си, след като Комисията представи този доклад.

РЕШЕНИЕТО

1 Проверка по собствена инициатива на омбудсмана

1.1 На 25 април 2005 г. омбудсманът започва проверка по собствена инициатива във връзка с твърдения за тормоз, отправени от г-н B., чийто случай вече е бил предмет на предишна проверка по собствена инициатива през 2003 г. (OI/2/2003/GG - Поверително). В писмото си за започване на разследването омбудсманът иска от Комисията да докладва за административното положение на г-н B. в делегацията в Исламабад, по-специално по отношение на фактите, посочени от г-н B. в електронните му писма до омбудсмана от 1 февруари 2005 г. и 4 април 2005 г.

1.2 В становището си Комисията се позовава на Решение C (2003) 3644 от 22 октомври 2003 г. относно политиката на Комисията за предотвратяване на психическия тормоз и на различните възможности, с които разполагат служителите, които считат, че са подложени на тормоз. Комисията заяви, че не е в състояние да разгледа ситуация, за която не е регистрирана официална или неофициална жалба в рамките на Комисията след една от наличните процедури, която би гарантирала обективен анализ на случая. Тя отбелязва, че нейните служби са разгледали положението, като са поискали от членовете на персонала, обвинени от г-н B., да представят становищата си по изявлението на г-н B., за да предприемат подходящи мерки. Комисията добавя, че все пак не е била в състояние да проведе разследване по настоящото дело, тъй като г‐н B. е предал доклада си поверително на омбудсмана. Тя заключи, че на този етап не може да докладва за административното положение на г-н B. въз основа на изявлението на г-н B. пред омбудсмана.

1.3 В становището си г-н B. подчертава, че не е поискал поверителност в този конкретен случай и че следователно няма причина Комисията да не е в състояние да представи доклада, който омбудсманът е поискал да представи. Г-н B. посочи, че би искал да изрази становището си, след като Комисията представи този доклад.

1.4 Омбудсманът не е убеден от аргумента на Комисията, че тя е била възпрепятствана да разгледа въпроса поради поверителността на подходите на г-н Б. към омбудсмана. Вярно е, че първото електронно писмо на г-н B. до омбудсмана от 1 февруари 2005 г. е било обозначено като поверително и че както това електронно писмо, така и последващото електронно писмо от 5 април 2005 г. са били изпратени в контекста на предишното разследване по собствена инициатива, което е било поверително. От тези послания обаче става ясно, че г-н B. е искал да бъдат разгледани твърденията му за тормоз. Ако Комисията все пак е трябвало да има съмнения дали предполагаемата поверителност на електронните писма на г-н B. до омбудсмана ѝ е попречила да разгледа въпроса, тя лесно е можела да изясни въпроса, като просто се свърже с г-н B., член на нейния персонал. Подобен начин на действие би бил още по-подходящ с оглед на факта, че в писмото си от 25 април 2005 г. омбудсманът изрично е поискал от Комисията да докладва за административното положение на г-н B. в делегацията в Исламабад, по-специално по отношение на твърдените от г-н B. факти в електронните му писма до омбудсмана от 1 февруари 2005 г. и 4 април 2005 г. . Изглежда обаче, че Комисията не е положила такива усилия, за да изясни евентуално съществуващо съмнение.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че Комисията все пак е изяснила, че въпросът за поверителността е единственият проблем, който според нея ѝ е попречил да започне разследване на твърденията за тормоз, отправени от г-н B. Като се има предвид, че г-н B. изрично е потвърдил в становището си, че не иска поверителност, омбудсманът вярва, че Комисията ще извърши задълбочено и подходящо разследване на твърденията, отправени от г-н B.

2 Заключение

2.1 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че понастоящем няма основания за допълнителни проверки по този въпрос . Поради това омбудсманът приключва настоящата проверка по собствена инициатива.

2.2 Омбудсманът обаче приканва Комисията да му представи доклад за резултатите от своето разследване на твърденията на г-н Б. за тормоз, след като това разследване приключи, за да му позволи да реши дали ще бъде необходимо да започне ново разследване по собствена инициатива в този случай.

2.3 Копие от това решение ще бъде изпратено както на г-н Б., така и на Европейския парламент.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Специалният доклад е на разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).