Страсбург, 30 юли 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 11 април 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с предполагаемото непредставяне от страна на нейните служби на отговор в разумен срок на отправеното от Вас през юли 2003 г. искане за достъп до база данни на Евростат.

На 29 април 2005 г. уведомих председателя на Комисията за това оплакване и го помолих да представи становище. На 20 юли 2005 г. Комисията ми изпрати своето становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари. На 30 юли 2005 г. Вие изпратихте своите забележки.

На 23 август 2006 г. изпратих писмо до председателя на Комисията, за да потърся приятелско решение на Вашата жалба. На 27 септември 2006 г. удължих срока за отговор на Комисията до края на октомври 2006 г. На 6 ноември 2006 г. Комисията изпрати своя отговор на предложението на омбудсмана за приятелско решение, който Ви препратих с покана да направите забележки . На 15 декември 2006 г. Вие изпратихте своите забележки относно отговора на Комисията на моето предложение за приятелско решение.

На 5 февруари 2007 г. отново писах на председателя на Комисията, за да преценя дали вашите условия за приятелско решение могат да бъдат приети от институцията. На 2 март 2007 г. Комисията поиска удължаване на срока за отговор. С писмо от 12 март 2007 г. удовлетворих искането на Комисията до края на март 2007 г. Комисията отговори на новото ми предложение на 3 април 2007 г. На 17 април 2007 г. Ви препратих отговора на Комисията с покана за представяне на коментари. На 25 май 2007 г. Вие изпратихте своите забележки по новото предложение на Комисията.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Фактите по случая според жалбоподателя накратко са следните:

Жалбоподателят работи в университет. Работил е по изследователски проект, финансиран от национално министерство на образованието, за сравнително проучване на ЕС. Значително количество данни за неговите изследвания се съхраняват от Евростат. След като е поискал информация относно формалностите за получаване на достъп до тези материали, на 2 юли 2003 г. жалбоподателят е уведомен, че процедурата е донякъде тромава, доколкото всички държави — членки на ЕС, трябва да бъдат консултирани относно изследователския проект и исканите данни, и че трябва да бъде заплатена такса в размер на 8 000 EUR. В отговора до жалбоподателя се стига до заключението, че обработването на заявлението му може да отнеме приблизително шест седмици. Поради таксите, свързани с всяка консултация, на 18 юли 2003 г. жалбоподателят е поискал от спонсора си да промени предвидения за неговия проект бюджет, което той се е съгласил да направи на 18 септември 2003 г.

На 9 юли 2003 г., в отговор на официалното искане на жалбоподателя за достъп до база данни, Евростат го информира, че процедурата е в ход. Евростат обясни, че искането е било препратено до отговорните органи на всички държави — членки на ЕС, и че в срок от шест седмици следва да бъде получен отговор. На 22 юли и 4 август 2003 г. Евростат поиска допълнителна информация, която беше изпратена от жалбоподателя на 7 август 2003 г. На 25 септември 2003 г. жалбоподателят е уведомен, че процесът е приключил успешно и че следва да получи договор в срок от една седмица. След подписването на договора исканите данни ще му бъдат изпратени във формат CD-ROM.

На 7 октомври 2003 г. жалбоподателят получи електронно писмо от Евростат, в което се посочва, че „поради правното положение на Евростат редица въпроси, свързани с договорите, изискват правно изясняване“, в резултат на което Евростат изрази съжаление, че жалбоподателят за момента няма да може да получи договора или исканите данни. С оглед на тази ситуация жалбоподателят се е опитал да получи данните от други източници, до които е трябвало да пътува през октомври 2003 г., за своя сметка. Това пътуване струва на жалбоподателя 1 804,02 EUR.

На 18 ноември 2003 г., поради липса на други новини, жалбоподателят се свързва с центъра за връзка на Евростат в близост до местопребиваването си. В отговор от 24 ноември 2003 г. той е посъветван да се обърне към двамата служители на Евростат, отговарящи за обработката на неговото искане в седалището на Евростат в Люксембург. На 25 ноември 2003 г. жалбоподателят им изпраща писмо, в което обобщава процедурата, следвана до този момент, и иска информация относно настоящата безизходица. Той не получи отговор на съобщението си.

Тъй като финансирането на неговия изследователски проект е изтекло в края на 2003 г., жалбоподателят е поискал от Евростат да му бъдат фактурирани предварително неговите искания за данни. На 18 декември 2003 г. Евростат му обяснява, че тази възможност не е осъществима.

През май 2004 г. жалбоподателят се опита да получи информация за състоянието на своето искане и беше информиран, че положението не се е променило. С оглед на отговора, на 22 декември 2004 г. жалбоподателят подава официална жалба до Евростат, в която иска възстановяване на сумата от 1 804,02 EUR за разходите, които е направил, за да получи информацията чрез чуждестранен университет, и иска иска иска иска исканите данни да му бъдат предоставени безплатно. В отговор от 1 март 2005 г. Евростат го информира, че поради непредвидима реорганизация всички текущи административни и съдебни производства трябва да бъдат спрени. Реорганизацията на Евростат приключи едва през юли 2004 г., когато всички предходни искания бяха удовлетворени. Като се има предвид, че жалбоподателят изглежда е имал интерес да получи данните до края на 2003 г., фокусната точка на Евростат погрешно заключи, че той вече не се нуждае от исканата информация. Евростат отхвърли твърденията на жалбоподателя и го информира, че ако желае, може да поиска преразглеждане на жалбата му от генералния секретар на Комисията.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди накратко, че е налице прекомерно забавяне от страна на Комисията да му изпрати договор за достъп до база данни.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да го компенсира за разходите и загубата на приходи, произтичащи от прекомерното забавяне.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията най-напред описва контекста на случая. Тя обясни, че през юли 2003 г. жалбоподателят е поискал достъп до определена информация. Искането му първоначално е било отправено до бившия Data Shop, близо до неговия град на пребиваване, който го е препратил на Евростат.

Евростат обясни, че до 30 септември 2004 г. е поддържала мрежа от центрове за данни в различни държави-членки на ЕС, разположени главно в националните статистически институти. Някои магазини за данни се управляват от частни компании. Такъв е случаят в държавата на жалбоподателя. Магазините за данни бяха първото звено за контакт за ползвателите на данни от Евростат, като действаха като единствени посредници между Евростат и неговите ползватели на данни. Съответно потребителите, които трябваше да използват базите данни на Евростат, трябваше да отправят исканията си към центровете за данни.

От октомври 2004 г. е въведена нова политика за свободно разпространение на статистически данни от Евростат. За някои набори от микроданни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) No 831/2002 на Комисията от 17 май 2002 г. за прилагане на Регламент (ЕО) No 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността по отношение на достъпа до поверителни данни за научни цели (1) ("Регламент 831/2002"), във всички случаи се следва ценова политика, договорена с държавите-членки, за да се избегне нелоялна конкуренция.

По искане на жалбоподателя беше започната консултация с всички държави — членки на ЕС, относно описанията на проектите. През юли и август 2003 г. Data Shop и жалбоподателят се свързаха няколко пъти във връзка с подробностите по искането. На 25 септември 2003 г., след приключване на консултациите с държавите членки, съгласно Регламент No 831/2002 Data Shop уведомява жалбоподателя, че договорът ще бъде изготвен и изпратен до него. През октомври 2003 г. обаче Евростат трябваше да премине през вътрешни разследвания и в резултат на това всички договори в процес на подготовка бяха блокирани. По това време Евростат не беше в състояние да прогнозира колко дълго ще продължи ситуацията. На 7 октомври 2003 г., в отговор на неговите искания, жалбоподателят е уведомен за ситуацията от Data Shop. През ноември 2003 г. Евростат потвърди тази информация. На 18 декември 2003 г. Евростат потвърди, че положението не се е променило и че предложението, направено от жалбоподателя в телефонен разговор с неговите служби, съгласно което проектът ще му бъде фактуриран преди подписването на договора, не може да бъде прието.

На 28 април и 11 май 2004 г. Евростат, Data Shop и жалбоподателят обмениха електронни писма, въз основа на които Евростат и Data Shop стигнаха до заключението, че поради голямото закъснение жалбоподателят вече не се нуждае от данните. Магазинът за данни също стигна до това заключение след посещение в неговите помещения, което жалбоподателят направи през април 2004 г. През юли 2004 г. ситуацията е разрешена и всички страни, които са поискали данни до юли 2004 г., в крайна сметка са получили договор и CD-Rom.

На 22 декември 2004 г. жалбоподателят изпрати писмо с жалба до Генералния секретариат на Комисията, в което се посочва, че Евростат е нарушил Кодекса за добро административно поведение. В отговор на неговата жалба от 1 март 2005 г. Евростат потвърди, че е действала правилно.

Що се отнася до искането на жалбоподателя за възстановяване на пътните му разходи в размер на 1 804,02 EUR, Комисията обясни, че не може да уважи искането, тъй като по това време не е имало договорни споразумения с жалбоподателя за покриване на разходите, които той е поел по собствена инициатива. Освен това чуждестранният университет не е имал договорно право да предостави на жалбоподателя достъп до тези данни. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят е поискал плащането на 8 000 EUR за компенсиране на загубата на субсидията от неговия спонсор, която би била използвана за получаване на исканите данни. Евростат отбеляза, че в писмото си от 1 март 2005 г. вече е информирала жалбоподателя, че Комисията не е замесена в въпроса за неговата субсидия и следователно не е в състояние да извърши плащането. Освен това тази част от субсидията съответства на цената на CD-Rom, която в никакъв случай не може да се счита за загуба за жалбоподателя.

По правни причини Комисията също така не беше в състояние да предостави на жалбоподателя съответната информация безплатно, както беше поискано. Националните статистически институти на всички държави — членки на ЕС, начисляват такса за своите национални микроданни и поради това не може да се счита, че Евростат е в състояние да създаде нелоялна конкуренция чрез безплатно предоставяне на данните.

Комисията счете, че Евростат и Data Shop са разгледали правилно искането на жалбоподателя, въпреки че очевидно забавянията, с които се е сблъскал, са продължителни и неприятни. Тези забавяния обаче произтичат от извънредни обстоятелства по време на периода на неговото искане, за които Комисията съжалява, но за които не може да се счита за отговорна.

Следователно с оглед на ситуацията Комисията е счела, че нейните служби са действали правилно и че в настоящия случай не е налице случай на лошо администриране.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят повтаря твърденията, изложени в жалбата му.

Жалбоподателят подчерта, че не му е предоставена информация относно ситуацията, довела до спирането на процедурата. Той никога не е бил информиран за естеството на обвиненията срещу Евростат и за сериозността на извършените съдебни и административни разследвания. В отговор на запитването му от 7 октомври 2003 г. жалбоподателят просто е бил уведомен, че засега и без допълнителни мотиви не могат да се изпращат повече договори за подписване. Според него този отговор не може да представлява своевременен и адекватен отговор. Освен това жалбоподателят отбеляза, че независимо от твърдението на Комисията в нейното становище, не е даден отговор на писмените му запитвания от 25 ноември 2005 г.

Жалбоподателят също така посочи, че не би могъл да предположи, че вече не се интересува от исканите данни, тъй като на 5 май 2004 г. отново е поискал информация за състоянието на досието.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Предложението на омбудсмана

След внимателна оценка на становището и забележките омбудсманът счете, че Комисията не е отговорила адекватно на твърдението и твърдението на жалбоподателя, и по-специално, че в нарушение на член 17 от Европейския кодекс за добро административно поведение не е взела решение по искането на жалбоподателя в разумен срок. Поради това омбудсманът счете, че би било целесъобразно Комисията да направи финансов жест, за да смекчи последиците от лошото управление за жалбоподателя, като предложи да улесни достъпа му до исканите данни на намалена цена. Това становище се основава на следните съображения:

Омбудсманът призна, че въпросната ситуация, а именно забавянето на Евростат при разглеждането на искането на жалбоподателя за достъп до база данни, е възникнала в резултат на пълна реорганизация на Службата, предприета от Комисията през октомври 2003 г. Мащабът на тези промени е илюстриран в отговора на парламентарен въпрос, даден от г-н Prodi, бивш председател на Комисията на 19 декември 2003 г., на който самият жалбоподател се позовава в становището си.

Поради това се оказа, че предприетите по това време вътрешни реформи в Евростат са били от такъв мащаб, че сериозно са възпрепятствали нормалната дейност на Службата, което е направило невъзможно тя да изпълни някои от административните си процедури и като следствие от това да изпълни договорните си ангажименти.

Омбудсманът обаче счете, че дори ситуацията в Евростат да е била толкова сериозна, че да изисква мащабни мерки, които са оказали отрицателно въздействие върху способността на Евростат да извършва обичайните си дейности, Евростат е част от Комисията. Поради това Комисията е трябвало да гарантира, че i) жалбоподателят е получил адекватна информация относно ситуацията и очаквания срок за разглеждане на неговото искане, и ii) ангажиментът, поет от Евростат към жалбоподателя, е изпълнен.

Що се отнася до информацията, предоставена от Евростат или нейните служители, омбудсманът отбеляза, че Службата не е поела инициативата да се свърже с жалбоподателя, за да обясни ситуацията и да го информира, че предишните ѝ ангажименти не могат да бъдат спазени. Изглежда, че единствените съобщения от Евростат в това отношение са били направени в отговор на кореспонденцията на жалбоподателя относно състоянието на неговото искане от 18 и 25 ноември 2003 г., 25 декември 2003 г. и 11 май 2004 г.

След внимателен преглед на отговорите, дадени от Евростат или нейните служители на тези запитвания от 7 октомври 2003 г., 24 ноември 2003 г. и 11 май 2004 г., омбудсманът посочи, че Евростат не е дала на жалбоподателя никакви ясни указания относно вида на ситуацията, пред която е изправен, последиците от нея за потенциалните клиенти или предвидим график за възобновяване на дейността. Вместо това кореспонденцията на Евростат се отнася само до наличието на общи проблеми, засягащи организацията, което прави невъзможно Службата да изпрати договор на жалбоподателя (2), както е обещано на 29 септември 2003 г.(3).

Омбудсманът обърна внимание на факта, че Евростат е информирала жалбоподателя едва на 1 март 2005 г. за причините, които оправдават спирането на обработката на всички искания за договори за данни, и в по-общ план за ситуацията, с която се е сблъскала. Тази информация се съдържаше в нейния отговор на жалбата, подадена от жалбоподателя на 22 декември 2004 г., относно неспазването от страна на Комисията на нейния собствен Кодекс за добро административно поведение.

Омбудсманът припомни, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз:

„Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани (...) в разумен срок от институциите и органите на Съюза.“

В изпълнение на този принцип член 17 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията постановява, че:

„1. Длъжностното лице гарантира, че решението по всяко искане или жалба до институцията се взема в разумен срок, без забавяне и при всички случаи не по-късно от два месеца от датата на получаване. (...)

2. Ако поради сложността на повдигнатите от него въпроси не може да бъде взето решение по искане или жалба до институцията в рамките на горепосочения срок, длъжностното лице уведомява автора за това във възможно най-кратък срок. В такъв случай авторът следва да бъде уведомен за окончателното решение в най-кратки срокове.“

Омбудсманът счита, че поради мащаба на промените, наложени на Евростат от октомври 2003 г. насам, Комисията е трябвало да знае, че на висящите решения относно искания за данни от трети страни не може да се отговори в разумен срок. Следователно Комисията е трябвало да уведоми в разумен срок авторите на тези искания за трудностите, с които се е сблъскала Евростат, за да могат засегнатите граждани да се запознаят със ситуацията и въз основа на тази информация да предприемат най-подходящите алтернативни действия.

В този случай обаче омбудсманът отбеляза, че Комисията е дала подходящо обяснение на жалбоподателя едва през март 2005 г., т.е. 19 месеца след като той е подал искането си.

Поради това омбудсманът заключи, че Комисията, в нарушение на член 17 от Европейския кодекс за добро административно поведение, не е информирала надлежно жалбоподателя за затруднението на Евростат веднага щом е узнала за него и че този пропуск представлява случай на лошо администриране.

Що се отнася до решението по същество по искането на жалбоподателя, омбудсманът отбеляза, че изглежда все още не е взето решение. Въпреки че Комисията твърдеше, че въз основа на размяна на електронни писма от 28 април и 11 май 2004 г. нейните служби са стигнали до заключението, че жалбоподателят вече не се нуждае от данните, омбудсманът не откри доказателства, че жалбоподателят официално е оттеглил искането си. След внимателен преглед на съдържанието на тези размени омбудсманът счете, че те не разкриват никакво намерение от страна на жалбоподателя искането му да бъде оттеглено, а по-скоро изразяват загрижеността му относно финансовите аспекти на договора. Това опасение е разбираемо, като се има предвид, че финансовата помощ, която той получава от своя кандидат за събиране на семейството, е изтекла.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да го обезщети за разходите и загубата на приходи в резултат на прекомерното забавяне, омбудсманът отбеляза, че Комисията правилно е посочила, че искането за обезщетение не може да се основава на договор, тъй като такъв не е съществувал по това време. Въпреки това, с оглед на констатациите си за лошо управление, омбудсманът счита, че Комисията би могла да се съгласи да направи финансов жест към жалбоподателя.

Поради това с писмо от 23 август 2006 г. омбудсманът предложи Комисията да направи финансов жест, за да смекчи последиците от лошото управление за жалбоподателя, като предложи да улесни достъпа му до исканите данни на намалена цена. Комисията би могла изрично да посочи, че предложението ѝ е направено ex gratia и без да признава каквато и да било правна отговорност.

Отговор на Комисията на предложението за приятелско решение

В комуникацията си с Омбудсмана след предложението за приятелско решение Комисията призна, че дори ако закъсненията, с които се е сблъскал жалбоподателят, са възникнали в резултат на извънредни обстоятелства, закъсненията са били продължителни и неприятни. Поради тази причина Комисията изрази готовността си да направи жест, насочен към облекчаване на последиците, понесени от жалбоподателя. След като разгледа забележките на жалбоподателя и предварителните заключения на омбудсмана и въз основа на допълнителни разяснения във връзка с нуждите на жалбоподателя, Комисията се съгласи да предложи на жалбоподателя достъп до базата данни за намалената цена от 3 000 EUR ,, което представлява отстъпка от 62,5 % в сравнение с първоначалната цена.

Комисията посочи, че предложението ѝ е направено ex gratia и без да се признава каквато и да било правна отговорност.

Забележки на жалбоподателите

В отговора си жалбоподателят изрази задоволство от успешната медиация, проведена от омбудсмана. Той заяви, че в знак на добра воля е решил да приеме предложението на Комисията и да закупи въпросната база данни на обща цена от 3 000 EUR. Той отбеляза, че в близко бъдеще ще предприеме необходимите мерки, за да получи необходимите средства за плащане на 3 000 EUR за достъп до съответната база данни.

РЕШЕНИЕТО

1 Прекомерно забавяне за получаване на достъп до базата данни на Евростат и искане за обезщетение

1.1 Жалбоподателят твърди, че е налице прекомерно забавяне от страна на Европейската комисия да му изпрати договор за достъп до база данни на Евростат, и поради това твърди, че Комисията следва да го обезщети за разходите и загубата на приходи, произтичащи от това.

1.2 Поради причините, обяснени по-горе, след внимателна оценка на становището на Комисията по жалбата и забележките на жалбоподателя, Европейският омбудсман предложи да се постигне приятелско решение между страните.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че в отговор на неговото предложение Комисията се е съгласила да предложи на жалбоподателя достъп до исканите данни на цена от 3 000 евро като средство за облекчаване на последиците от продължителните забавяния, пред които е бил изправен. Омбудсманът също така отбелязва, че жалбоподателят е изразил задоволството си от успешната медиация на омбудсмана, която е накарала Комисията да направи предложение, което той е приел.

С оглед на тези обстоятелства и като се има предвид, че жалбоподателят е изразил задоволство от предложението на Комисията, омбудсманът счита, че случаят е уреден от институцията.

2 Заключение

По инициатива на омбудсмана изглежда, че между Комисията и жалбоподателя е било договорено приятелско решение на жалбата. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 133, 2002 г., стр. 7.

(2) Отговорът на Евростат от 7 октомври 2003 г. гласи в съответната част: „Съжалявам, но за момента не мога да изпратя никакви договори за подписване. Поради действителното положение в Евростат някои теми от тези договори трябва да бъдат изяснени от правна гледна точка и са в процес на разглеждане в момента (...). Не мога да ви дам оценка колко време ще отнеме това". Отговорът на Евростат от 24 ноември 2003 г. гласи, inter alia, „Не мога да Ви дам повече информация относно Вашия договор (...)“. В отговора на Евростат от 11 март 2004 г. се посочва, inter alia, че „в Евростат все още е в ход всичко, свързано с [...] договорите“.

(3) "Шестседмичното забавяне за одобрение на проектите от държавите-членки приключи. Договорът ще бъде изпратен на клиента за подпис по време на следващия. След като ни бъде върнат и подписан от Евростат, CD Rom с данните ще бъде предаден на клиента".