Страсбург, 7 декември 2006 г.

Уважаеми г-н Х,

На 24 януари 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно разглеждането от страна на Европейската комисия на Вашата жалба (жалба 1) относно възможни нарушения на правото на Общността от страна на Обединеното кралство.

На 4 март 2005 г. препратих Вашата жалба до председателя на Комисията. На 29 март 2005 г. Вие представихте допълнително становище, което беше препратено на Комисията, за да бъде взето предвид с оглед на предстоящото ѝ становище. На 14 април 2005 г. Вие ми изпратихте копие от отговора на Комисията на Вашата жалба (жалба 2) от 4 април 2005 г., включително Вашите коментари.

Комисията изпрати становището си на 16 юни 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 15 август 2005 г. Свързахте се с моите служби по телефона на 26 януари 2005 г., 9 юни 2005 г., 19 октомври 2005 г. и 2 декември 2005 г. и изпратихте допълнителна информация на 9 април 2006 г. Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, което ми отне, за да завърша разследването си.

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава омбудсмана да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на омбудсмана изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Поради това проверките на омбудсмана във връзка с Вашата жалба бяха насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Комисията.

Жалбата и нейното основание

На 15 март 2004 г. жалбоподателят изпрати писмо до Службата на Европейската комисия в Шотландия относно възможни нарушения на правото на Общността от страна на шотландските органи в Обединеното кралство. Писмото беше препратено на Комисията. На 26 април 2004 г. жалбоподателят е уведомен, че жалбата му (жалба 1) е регистрирана като жалба по член 226. Жалбоподателят представи допълнителни становища с писмо от 4 юни 2004 г. В тези становища той посочва по-специално, че Craig Coilich и Craigs of Pananich Ballater имат най-гъсто населените популации на застрашени видове като глухара (1) в района на Deeside. Освен това той твърди, че Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (2) ("Директива 98/83/ЕО") и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (3) ("Директива 2000/60/ЕО") не са били приложени в Шотландия. Той е обезпокоен от ситуацията, тъй като качеството на местния поток е започнало да се влошава през 2001 г. и 2002 г. след изграждането на горска пътека. На 4 юни 2004 г. жалбоподателят отново е писал до Комисията относно опазването на качеството на питейната вода.

На 27 август 2004 г. Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията (ГД „Околна среда“) информира жалбоподателя, че е разгледала неговата жалба. В отговор на съответно запитване, отправено от жалбоподателя, ГД „Околна среда“ първо отбеляза, че законодателството на Общността в областта на опазването на природата и дивите птици има за цел да защити тези видове, независимо от собствеността върху земята, на която се намират. Освен това ГД „Околна среда“ заяви, че органите на Обединеното кралство са приели и съобщили на Комисията законодателството за прилагане в Шотландия на Директива 98/83/ЕО и Директива 2000/60/ЕО. Тя предостави на жалбоподателя съответните справки и стигна до заключението, че не може да установи нарушение на правото на Общността и че ще предложи преписката по жалбата да бъде приключена. На последно място, тя прикани жалбоподателя да представи коментари.

На 10 септември 2004 г. жалбоподателят отговори на Комисията. Тема 1 от писмото е определена като „Жалба относно защитата на видовете от приложение I и тяхното местообитание“. Жалбоподателят направи няколко забележки в това отношение. Той също така отбеляза, че законодателството, посочено от Комисията като прилагащо Директива 98/83/ЕО, обхваща само обществените водоснабдителни системи, а не частните водоснабдителни системи.

В отговора си от 14 октомври 2004 г. Комисията посочи, че е предоставено европейско финансиране за поддържане на природозащитния статус на глухара в Шотландия, но предоставената от жалбоподателя информация не показва, че това финансиране се прилага по начин, който е в ущърб на защитата на вида. Освен това тя заяви, че ще регистрира като нова жалба (жалба 2) въпроса, повдигнат от жалбоподателя във връзка с прилагането на Директива 98/83/ЕО, и ще се свърже с органите на Обединеното кралство в това отношение.

С писмо от 31 октомври 2004 г. жалбоподателят подчертава, че разглежданата хълмиста гора е с най-висока гъстота на популацията от застрашени видове глухар от приложение I в района Deeside. Той заяви, че Комисията не е обърнала внимание на това, което той ѝ е казал, и просто е отхвърлила жалбата му, без да проведе подходящо разследване. Той добави, че информацията относно глухара на тази земя следва да бъде лесно достъпна за Комисията, ако тя трябва да проведе разследване. Той се позова на Директива 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (4) ("Директива 79/409/ЕИО") и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (5) ("Директива 92/43") и посочи, че в нарушение на тези директиви въпросната зона не разполага с подходяща защита.

В отговора си от 10 декември 2004 г. ГД „Околна среда“ информира жалбоподателя, че Комисията вече е започнала процедура за нарушение съгласно член 226 от Договора за ЕО относно защитата на глухара в Шотландия. Предоставената до момента от жалбоподателя информация обаче не е била достатъчно точна, за да бъде използвана в контекста на настоящото производство за установяване на нарушение. Освен това ГД „Околна среда“ заяви, че ако жалбоподателят разполага с конкретни подробности за последното проучване на обекта с оценки на потенциалния капацитет на района за глухар, той с удоволствие ще разгледа отново този въпрос. Тя уточни, че е необходимо да има подробности, за предпочитане на карта, за размера на района, за който жалбоподателят твърди, че следва да бъде определен като специална защитена зона (СЗЗ) от Комисията.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят оспори основателността на горепосочения отговор на Комисията от 10 декември 2004 г. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения на жалбоподателя:

Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията действа несправедливо, като налага прекомерна тежест на жалбоподателя да получи доказателства, необходими за доказване, че държавата-членка не спазва правото на Общността.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва сама да разследва случая.

Задачата

Становище на Комисията

Комисията направи следните забележки:

Що се отнася до жалбата (жалба 1), Комисията твърди, че основната загриженост на жалбоподателя е, че в близост до къщата му е построена нова пешеходна пътека и че това оказва отрицателно въздействие върху питейната вода, която се доставя на къщата му от местните потоци. Жалбоподателят също така изрази загриженост относно въздействието на новата пешеходна пътека върху дивата флора и фауна в местния район поради увеличения обществен достъп до гористите местности. Според Комисията защитата на дивата флора и фауна, и по-специално на глухара, не изглежда да е първото му опасение. Всъщност в кореспонденцията, приложена към писмото му от 4 юни 2004 г., той иска да бъде изградена нова ограда, за да не се допускат хора в горите, където това би могло да засегне водоснабдяването му. В тази кореспонденция той също така признава, че ограждането на горите е една от основните заплахи за глухара, тъй като глухарите често летят в горските огради, често с фатални последици.

Комисията твърди, че в различните си писма жалбоподателят се е позовал много общо на много директиви на Общността, но без да посочи никакви признаци, че те действително са били нарушени. В писмото си от 4 юни 2004 г. жалбоподателят заяви, че „Европейската директива за питейната вода, „Натура“, Директивата за местообитанията, Директивата за птиците и Рамковата директива за водите и други, ако се спазват, не само ще защитят различните видове, но също така могат да спомогнат за опазването на нашето снабдяване с питейна вода.“ Поради това на 27 август 2004 г. ГД „Околна среда“ изпрати писмо до жалбоподателя, в което обясни, че основните директиви, на които се позовава той (Директива 98/83/ЕО и Директива 2000/60/ЕО), изглежда са напълно транспонирани в Обединеното кралство и че няма достатъчно доказателства, които да показват, че тези директиви не се прилагат правилно. ГД „Околна среда“ посочи, че жалбата (жалба 1) следователно ще бъде приключена, но че това предложение е предмет на евентуални коментари от негова страна.

Според Комисията не е получен пряк отговор от жалбоподателя, но писма от 10 септември 2004 г. и 17 септември 2004 г. от жалбоподателя отново са препратени до ГД „Околна среда“ чрез Генералния секретариат от шотландската служба на Комисията. В писмото си от 10 септември 2004 г. жалбоподателят отново се позовава на различни директиви на Общността с доста неясни твърдения, че те може да са били нарушени, и иска съдействие за разбирането на посочените директиви. От кореспонденцията, копирана с това писмо, става ясно, че два органа на United Kindgom са били в контакт с жалбоподателя, за да разсеят опасенията му. Освен това изглежда, че повдигнатите от жалбоподателя въпроси се отнасят до частното му водоснабдяване, а не до конкретно нарушение на законодателството на Общността в областта на околната среда, по-специално по отношение на опазването на природата. Един въпрос от значение за ГД „Околна среда“ обаче беше повдигнат в писмото на жалбоподателя от 10 септември 2004 г., а именно твърдението му, че шотландските органи не са транспонирали правилно Директива 98/83/ЕО. Поради това беше решено този въпрос да бъде допълнително разследван. За да се отдели този въпрос от различните и често объркващи твърдения относно пътеката зад къщата на жалбоподателя, беше открито ново досие за жалба (жалба 2), което да се съсредоточи върху този въпрос. Консултантите, които оценяват от името на ГД „Околна среда“ транспонирането на тази директива в Обединеното кралство, бяха насочени към конкретна оценка на този въпрос в окончателния си доклад.

Тези въпроси бяха обяснени на жалбоподателя в писмото на ГД „Околна среда“ от 14 октомври 2004 г. В писмото също така се обяснява на жалбоподателя, че изключването на отделни доставки от приложното поле на Директива 98/83/ЕО е предвидено в самата директива, а не е просто тълкуване от страна на Комисията. В член 3, параграф 2, буква б) от директивата се предвижда, че държавите членки могат да освободят от разпоредбите за прилагане на настоящата директива водите, предназначени за консумация от човека, от индивидуално водоснабдяване, осигуряващо средно по-малко от 10 m³ на ден или обслужващо по-малко от 50 души, освен ако водата се доставя като част от търговска или обществена дейност. Поради това ГД „Околна среда“ посъветва жалбоподателя да отнесе въпроса директно до националните органи. Жалбата (жалба 1) беше приключена през октомври 2004 г.

На 8 ноември 2004 г. ГД „Околна среда“ получи писмата на жалбоподателя от 18 и 31 октомври 2004 г. В писмото от 18 октомври 2004 г. се потвърждава загрижеността на жалбоподателя, че не е получил отговор на предишната си кореспонденция. Както е обяснено в писмото му от 31 октомври 2004 г., жалбоподателят заявява, че площ земя, която изглежда включва хълма зад къщата му, е дом на най-гъсто населената площ от глухарчета в района Deeside и че следователно тя е трябвало да бъде определена като защитена зона. Жалбоподателят обаче не предостави подробности за източника на информацията, действителната гъстота на глухара по брой или местоположението и/или обхвата на въпросната територия. От информацията, съдържаща се в предишната кореспонденция, изглежда, че хълмът може да е част от горска площ. Освен това писмото включваше доста объркан списък с непълни въпроси по различни въпроси, свързани с опасенията му относно факта, че Директива 98/83/ЕО дискриминира частната питейна вода, която обслужва по-малко от 50 души.

ГД „Околна среда“ отговори на 10 декември 2004 г., като се опита да разгледа въпросите, на които би могла да даде адекватен отговор. В този отговор ГД „Околна среда“ отново се опита да обясни процеса, чрез който се приемат директивите на Общността, както и факта, че не е в правомощията на Комисията да тълкува отново договорените законодателни текстове, за да приложи Директива 98/83/ЕО в случая на жалбоподателя, като се има предвид, че въпросното водоснабдяване е потенциално попадащо в обхвата на изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква б) от директивата. В писмото също така се обяснява, че по-общото твърдение на жалбоподателя, т.е. че шотландското законодателство за прилагане, съобщено на Комисията за целите на прилагането на Директива 98/83/ЕО, не обхваща частни водоснабдителни системи, все още е в процес на разследване в контекста на досието по жалбата (жалба 2).

На 4 април 2005 г. ГД „Околна среда“ информира жалбоподателя в контекста на преписката по жалбата (жалба 2), че нейното проучване относно транспонирането на Директива 98/83/ЕО е приключило. Жалбоподателят е получил копие от тези раздели, които се отнасят до транспонирането на директивата в Шотландия. Те показаха за Шотландия, че Директива 98/83/ЕО е транспонирана главно с Наредбата за водоснабдяване (качество на водите) (Шотландия) от 2001 г., No 207 (изменена с Наредбата за изменение на водоснабдяването (качество на водите) (Шотландия) от 2001 г., No 238). Изглежда, че не се прави разграничение между частно и обществено водоснабдяване и че шотландските органи са избрали да не транспонират потенциалното изключение, предвидено в член 3, параграф 2, буква б) от Директивата, за индивидуални водоснабдителни услуги, обслужващи по-малко от 50 души. Вследствие на опасенията на жалбоподателя, изразени в писмото му от 10 септември 2004 г. относно факта, че директивата не се прилага за частните водоснабдителни системи, ГД „Околна среда“ поиска от своите консултанти, които по това време бяха в процес на оценка на качеството на транспонирането от страна на Обединеното кралство, да разгледат конкретно този въпрос. ГД „Околна среда“ стигна до заключението, че няма пропуски в транспонирането на начина, по който шотландските органи са транспонирали Директива 98/83/ЕО. Поради това той предложи на жалбоподателя на първо място да уточни разпоредбите, които счита за нарушени, пред независимия регулатор на качеството на питейната вода, отговарящ за прилагането на директивата в Шотландия. ГД „Околна среда“ предостави на жалбоподателя данните за контакт на регулаторния орган и подчерта, че ако контактите му с регулаторния орган са незадоволителни, той, разбира се, ще бъде добре дошъл да се свърже отново с ГД „Околна среда“. С оглед на факта, че докладът показва, че директивата е транспонирана в Шотландия и че е назначен независим регулаторен орган, който да наблюдава нейното прилагане, писмото информира жалбоподателя, че се предлага приключване на преписката по жалбата (жалба 2).

След като получи писмото на ГД „Околна среда“ от 4 април 2005 г., жалбоподателят се обади по телефона на ГД „Околна среда“, за да обясни, че положението на място не е описано в проучването, изготвено от консултантите. ГД „Околна среда“ поиска от жалбоподателя да представи писмено своите коментари. Тези писмени коментари бяха получени на 14 април 2005 г., а на жалбоподателя беше изпратен отговор на 2 юни 2005 г., с който той беше информиран, че Комисията ще се свърже с органите на Обединеното кралство, за да поиска допълнителни разяснения. Комисията подчерта, че жалбоподателят, разбира се, ще бъде информиран и че преписката по жалбата ще остане отворена.

Що се отнася до твърденията относно глухара, ГД „Околна среда“ поиска от жалбоподателя да предостави повече подробности в подкрепа на неясните твърдения, като се има предвид, че информацията, предоставена от жалбоподателя в писмото му от 31 октомври 2004 г., на практика представлява твърдения, че хълм в Deeside, Шотландия, е бил дом на голям, но неопределен брой глухар и че е била проведена неуточнена среща за обсъждане на въпроса. Това твърдение беше толкова неясно, че при липсата на допълнителни уточнения не беше възможно да се провери това твърдение спрямо данните от проучването, с които ГД „Околна среда“ вече разполагаше.

Комисията отбеляза, че както беше посочено на жалбоподателя в писмото му от 10 декември 2004 г., ГД „Околна среда“ е силно обезпокоена от намаляването на глухара в Шотландия, включително в района на Deeside. ГД „Околна среда“ от известно време работи по този въпрос с органите на Обединеното кралство, както в друго досие за нарушение (жалба 3) (допълнително официално уведомително писмо беше изпратено на органите на Обединеното кралство през декември 2004 г. и отговорът на Обединеното кралство беше в процес на оценка), така и чрез мониторинг на финансиран от Общността проект по LIFE, насочен към въвеждане на мерки за подпомагане на защитата на глухара, наред с другото, чрез премахване на еленовата ограда. Длъжностни лица от ГД „Околна среда“ посетиха Шотландия, за да оценят въздействието на проекта LIFE, който все още е в ход. В този контекст искането на ГД „Околна среда“ до жалбоподателя беше напълно реално, тъй като едно от основните твърдения в настоящото производство за установяване на нарушение беше, че Обединеното кралство би могло да направи повече, за да определи допълнителни СЗЗ за глухар съгласно Директива 79/409/ЕИО.

От опита си при разглеждането на откритото досие за нарушение по този въпрос ГД „Околна среда“ е била наясно, че голяма част от информацията относно разпространението на глухара е публично достъпна. Като се има предвид неяснотата на писмото на жалбоподателя от 31 октомври 2004 г., ГД „Околна среда“ не знаеше дали източникът на информацията на жалбоподателя относно глухара е нова информация, която е станала известна в резултат например на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с неуточненото предложение за развитие на територията, на която той се позовава, или информация, получена от него от други източници. Информацията, с която разполага ГД „Околна среда“, показва, че въпросната горска площ е дом на малък брой глухари, но тази популация е значително по-малка от популацията в близката СЗЗ. За сметка на това в писмото си от 31 октомври 2004 г. жалбоподателят твърди, че населението в тази горска зона според неговите данни е най-голямото в Deeside. Той обаче не обоснова допълнително твърдението си с никакви подробности. Всъщност не е получен отговор от жалбоподателя на искането на ГД „Околна среда“ за допълнителни разяснения и жалбоподателят изглежда е предпочел да отнесе въпроса директно до омбудсмана. През април 2005 г. обаче ГД „Околна среда“ получи актуализирана информация от жалбоподателите в контекста на друго досие за нарушение (жалба 3). Това показва, че популацията на глухара в близка СЗЗ е намаляла, докато популацията в горския район се е увеличила до такава степен, че е повдигнат въпросът за евентуалното ѝ определяне като СЗЗ. Това беше потвърдено от допълнителни подробности, предоставени от жалбоподателя на омбудсмана в писмото му от 29 март 2005 г. Този въпрос беше разгледан в контекста на преписката за нарушение (жалба 3). Комисията заяви, че на жалбоподателя ще бъде предоставена актуална информация за ситуацията след приключването на тази оценка.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят се позовава на насоки, според които достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан, когато органите считат, че той може да бъде вреден за околната среда, например когато достъпът до информация за околната среда може да помогне да се намерят места за гнездене на застрашени видове. ГД "Околна среда" е запозната с тези насоки, които са в съответствие с изискването на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободния достъп до информация за околната среда (6) ("Директива 90/313/ЕИО"), заменена от 14 февруари 2005 г. с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (7) ("Директива 2003/4/ЕО"). Член 3, параграф 2, седмо тире от Директива 90/313/ЕИО, която е била приложима към момента, в който жалбоподателят е изразил опасенията си, както и член 4, параграф 2, буква з) от Директива 2003/4/ЕО, който я заменя, позволяват на държавите членки да откажат достъп до информация, когато това може да окаже неблагоприятно въздействие или да навреди на околната среда. Тези разпоредби обаче не са възпрепятствали обществения поток от информация за местоположението на глухара в нито една от сделките, които ГД „Околна среда“ е имала в миналото. Освен това не е ясно дали жалбоподателят всъщност е направил някакъв опит да получи тази информация и дали е бил осуетен в опитите си с тази разпоредба.

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че ГД „Околна среда“ не е отговорила на всичките му въпроси, ГД „Околна среда“ се е съсредоточила върху въпросите, повдигнати в различните му писма, които изглежда установяват потенциални нарушения на правото на Общността в областта на околната среда. В интерес на пропорционалността ГД „Околна среда“ се съсредоточи върху основните въпроси от значение за Общността: правилното транспониране на двете основни засегнати директиви (Директива 98/83/ЕО и Директива 2000/60/ЕО), както и необходимостта от разяснения относно твърденията, че въпросната зона следва да бъде класифицирана като СЗЗ съгласно Директива 79/409/ЕИО за глухара. Комисията беше на мнение, че предвид естеството на опасенията на жалбоподателя нейният подход е в съответствие с изискванията за добра администрация и пропорционалност.

Забележки на жалбоподателя

Що се отнася до пътя, жалбоподателят заяви, че през 2001 г. е бил загрижен за снабдяването си с питейна вода, но че не е могъл да пренебрегне факта, че глухарът е защитен вид. Според жалбоподателя пътеката е засегнала живота на птиците повече от снабдяването му с питейна вода, тъй като е минавала през центъра на гориста местност.

Жалбоподателят твърди, че ако Комисията е срещнала затруднения с неговата жалба или е поискала повече информация, те са разполагали с неговия телефонен номер. Той също така твърди, че е разтревожен, че в коритото на поток е изградена пътека, причиняваща замърсяване на потока и на снабдяването му с питейна вода. Жалбоподателят подчерта, че всяко замърсяване засяга и дивата флора и фауна. Жалбоподателят също така изрази своята загриженост относно това дали Директива 98/83/ЕО е била транспонирана в шотландското право и заяви, че случаят не е такъв. Според жалбоподателя местният орган не може да прилага това законодателство, докато то не бъде приложено от шотландския парламент, а местният орган не може да бъде преследван чрез съдилищата за неспазване на закон, който не е бил транспониран в шотландското законодателство, дори ако Директива 80/778/ЕИО е била отменена пет години след влизането в сила на Директива 98/83/ЕО.

Въз основа на член 3, параграф 2, буква б) от Директива 98/83/ЕО жалбоподателят твърди, че е налице дискриминация срещу група от хора на възраст под 50 години в сравнение с обществеността или група от над 50 души по отношение на техния източник на питейна вода. Жалбоподателят обясни, че по време на телефонен разговор с Комисията е научил, че ръководителят на проекта за глухар от Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) подпомага Комисията с информация относно глухара. Жалбоподателят изрази загриженост, че Комисията изглежда не е познавала ръководителя на проекта преди неговото разследване, въпреки че RSPB е била единствената организация, разполагаща с цялата налична информация за всичките 643 обекта. Според жалбоподателя увеличеният брой на аперкалиите е получен чрез извършване на проучвания на повече обекти.

Жалбоподателят се позова на искането на Комисията за информация, адресирано до него, като заяви, че доколкото му е известно, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2003/4/ЕО предвижда, че ако информацията не се съхранява от публичен орган, като Комисията, последният следва или да прехвърли искане към публични органи, които притежават информацията, или да информира жалбоподателя за публичен орган, до който той може да подаде заявление за получаване на достъп до тази информация. Жалбоподателят обясни, че е отправил запитвания до шотландските органи за информация относно глухара. Въпреки това му е отказана всякаква полезна информация, която би му позволила да представи на Комисията подходящ случай за идентифициране на повече обекти. Жалбоподателят подчертава, че е подал молба до шотландски орган през 2005 г., без да може да получи исканата информация. Жалбоподателят твърди, че националните органи по закон са отказали да му предоставят съответната информация. Той предложи, ако информацията не бъде предоставена, Комисията да поиска тази информация.

И накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията има задачата да прилага съответните директиви. Следователно задължение на Комисията следва да бъде да проверява и гарантира, че всички директиви са транспонирани своевременно в правото на държавите-членки и че държавите-членки спазват правото на Общността. Ако Комисията е изпълнявала задълженията си правилно, не би трябвало да е необходимо гражданинът да информира Комисията за каквото и да е нарушение на правото на Общността.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 Омбудсманът, на първо място, припомня, че както е определено в писмата на Европейския омбудсман, адресирани до жалбоподателя и Европейската комисия на 4 март 2005 г., настоящата проверка се отнася до следното:

„Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията действа несправедливо, като налага прекомерна тежест на жалбоподателя да получи доказателства, необходими за доказване, че държавата-членка не спазва правото на Общността.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва сама да разследва случая.“

Омбудсманът отбелязва, че Комисията е отправила такова искане за събиране на доказателства в писмото си от 10 декември 2004 г.:

„Що се отнася до глухара, отбелязвам и предоставената от Вас информация. Не отхвърлям твърденията ви относно защитата на този вид. В резултат на това Комисията започна процедура за нарушение съгласно член 226 от Договора за ЕО. Предоставената от Вас до момента информация обаче не е достатъчно точна, за да можем да я използваме в производството, и като такава не е включена в нашия текущ случай. Ако разполагате с конкретни данни от последното проучване на обекта с приблизителни оценки на потенциалния капацитет на района за глухар, с удоволствие бихме разгледали отново този въпрос в контекста на текущата ни оценка. Също така ще трябва да разполагаме с подробности, за предпочитане на карта, за обхвата на зоната, за която твърдите, че трябва да бъде определена като специална защитена зона.“

Поради това Комисията поиска от жалбоподателя доказателства в подкрепа на твърдението му, че е налице нарушение на правото на Общността относно защитата на видовете диви птици и техните местообитания. Комисията изглежда не е поискала от жалбоподателя "да получи необходимите доказателства, за да докаже, че държавата-членка не спазва"Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (8) ("Директива 98/83/ЕО") или Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (9) ("Директива 2000/60/ЕО").

Следователно обхватът на настоящото разследване и решение се отнася до въпроса дали Комисията е действала несправедливо, като е поискала от жалбоподателя да представи доказателства, че държавата членка не спазва правото на Общността относно защитата на видовете диви птици и техните местообитания.

1.2 В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че Директива 98/83/ЕО дискриминира група от хора с по-малко от 50 души по отношение на източника на питейна вода в сравнение с група от над 50 души. Във връзка с това Омбудсманът отбелязва, че в съответствие с член 2, параграф 2 от Устава на Омбудсмана той няма да разшири своята проверка, за да обхване това твърдение, което не се отнася до евентуален случай на лошо администриране в дейността на Комисията, а до уместността на законодателството на Общността, насочено към държавите-членки. Омбудсманът припомня също така, че както в становището си, така и в писмото си от 4 април 2005 г. Комисията посочи, че шотландските органи са избрали да не освобождават отделни водоснабдителни системи, обслужващи по-малко от 50 души, от приложното поле на Директива 98/83/ЕО.

1.3 В становището си жалбоподателят отново се позовава на въпроса за транспонирането на Директива 98/83/ЕО в шотландското право. По-конкретно жалбоподателят твърди, че за да може това законодателство да бъде приложено на местно равнище, то трябва да бъде приложено от шотландския парламент. Освен това жалбоподателят твърди, че местните органи не могат да бъдат преследвани чрез съдилищата за неприлагане на закон, който не е транспониран в шотландското право. Омбудсманът отбелязва, че тези аргументи, изтъкнати от жалбоподателя, представляват нови въпроси, които засягат въпрос, попадащ в обхвата на настоящото му разследване, и като такива няма да бъдат разглеждани по същество в контекста на настоящото решение. Във връзка с това омбудсманът отбелязва също, че този въпрос е бил конкретно и подробно разгледан от Комисията в нейните писма от 27 август 2004 г. и 4 април 2005 г. до жалбоподателя.

1.4 В своето становище жалбоподателят направи ново твърдение, според което Комисията е публичен орган по смисъла на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (10) ("Директива 2003/4/ЕО") и като такъв съгласно настоящата директива е следвало или да прехвърли искане за информация за околната среда на публичните органи, разполагащи с тази информация, или да информира жалбоподателя за публичен орган, от който би могъл да получи тази информация. Омбудсманът отбелязва, че Комисията не представлява "публичен орган" по смисъла на член 2 от гореспоменатата директива (11) или на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъп до информация за околната среда (12) ("Директива 90/313/ЕИО"), чиито адресати са държавите-членки, а не Общността или нейните институции. Следователно омбудсманът няма да продължи разследването си по това твърдение.

2 Твърдение, че Комисията е действала несправедливо, като е наложила прекомерна тежест на жалбоподателя да получи необходимите доказателства, за да докаже, че държавата-членка не спазва правото на Общността относно защитата на видовете диви птици и техните местообитания

2.1 На 15 март 2004 г. жалбоподателят подава жалба до Комисията относно възможни нарушения на правото на Общността от страна на Обединеното кралство (жалба по член 226). Той представи допълнителни становища с писмо от 4 юни 2004 г. Жалбоподателят посочи, наред с другото, че залесен хълм в района Deeside е местообитание за гъста популация на застрашения вид глухар. Той спомена, че се е обадил по телефона на шотландски орган и е попитал дали тази територия е била определена като специална защитена зона (СЗЗ) и е бил информиран, че това не е така. Жалбоподателят също така посочи, че се провежда проучване за осъществимост за доста голямо развитие в района. Той попита дали защитените видове са освободени от защита, ако се намират на държавна земя.

На 27 август 2004 г. Комисията отговори, че законодателството на Общността в областта на опазването на природата и дивите птици се прилага за защита на тези видове, независимо от собствеността върху земята, върху която се намират. Тя заключава, че не може да установи нарушение на общностното право.

С писмо от 10 септември 2004 г. жалбоподателят отново се позовава на недостатъчната защита на застрашения вид глухар и неговото местообитание в Deeside.

В писмото си от 14 октомври 2004 г. Комисията заяви, че „по отношение на информацията, която предоставяте в преписката по жалбата [жалба 1], оставаме на мнение, че въпросите, които повдигате по отношение на поддръжката на горските пешеходни пътеки, са от местно значение и че те изглежда не предоставят доказателства за нарушение на правото на Общността. Правилно заявявате, че е предоставено европейско финансиране за поддържане на природозащитния статус на глухара в Шотландия. Предоставената от Вас информация не показва, че това финансиране се прилага по начин, който е в ущърб на опазването на вида.“

На 31 октомври 2004 г. жалбоподателят отговори, че „на среща за проучване за осъществимост относно възможното развитие от страната на хълма се е появил предметът на Capercaillie и фактът, че хълмистите гори са специална територия за Capercaillie. Той е с най-висока гъстота на популацията в зоната Deeside от приложение 1 Застрашени видове глухар, но все още не е класифициран като специална защитена зона или специална защитена зона. Най-близката земя, класифицирана като такава (...), е наблизо. От 15 март 2004 г. съветвам Европейската комисия, че тази хълмиста гора има най-високата гъстота на популацията от застрашените видове глухар в района на Deeside, но вие не обръщате внимание на това, което ви казвам, и просто отхвърляте това, без да направите подходящо проучване. Въпросната земя е с по-висока гъстота на популацията на глухар в сравнение с [най-близката СЗЗ]. Информацията относно глухара на тази земя следва да бъде леснодостъпна, ако Европейската комисия направи запитване." Във връзка с това той се позова на Директива 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (13) ("Директива 79/409/ЕИО") и 92/43/ЕО и посочи, че в нарушение на тези директиви въпросната зона не разполага с подходяща защита.

Комисията отговори на 10 декември 2004 г., като заяви, че „що се отнася до глухара, отбелязвам също така предоставената от Вас информация. Не отхвърлям твърденията ви относно защитата на този вид. Комисията вече е имала повод за загриженост относно защитата на този вид в Шотландия и е започнала процедура за нарушение в резултат на член 226 от Договора за ЕО. Предоставената от Вас до момента информация обаче не е достатъчно точна, за да можем да я използваме в настоящото производство, и като такава не е включена в нашия текущ случай. Ако разполагате с конкретни данни от последното проучване на обекта с приблизителни оценки на потенциалния капацитет на района за глухар, с удоволствие бихме разгледали отново този въпрос в контекста на текущата ни оценка. Също така ще трябва да разполагаме с подробности, за предпочитане на карта, за обхвата на зоната, за която твърдите, че трябва да бъде определена като специална защитена зона.“

2.2 В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че "е изграден път през [горски район], който има популация с най-висока гъстота в [района] Deeside на застрашения вид Capercaillie (местообитание на защитени видове от европейското приложение 1). (...).

Няма ли ЕК да изисква цялата най-нова информация за местата на проучване, преди да започне производство за установяване на нарушение? Разбрах, че са проучени 643 места за глухарчета. Ако ЕО не разполага със списък на всички територии на глухара, включително [тази горска площ], как могат да направят правилна оценка дали дадена държава членка спазва или не правото на Общността[?] (...).

Едно е гражданинът да помогне при идентифицирането на случай, в който държава-членка не прилага правото на Общността, но след това ЕК да поиска от гражданина да докаже този случай и да предостави конкретна подробна информация, която законно може да бъде отказана на гражданин, не е разумно. (...).

Конкретните подробности от последното проучване на обекта ще бъдат предоставени на разположение на [ЕК], но могат законно да не бъдат предоставени на мен — факт, който [ЕК] знае или трябва да знае. ЕК следва да разполага с подробна информация за всички 643 проучвания на място на глухара.“

Жалбоподателят цитира параграф от Консултацията на шотландската изпълнителна група по околната среда относно достъпа до информация за околната среда от 29 юни 2004 г., в който се посочва, че „регламентите за информацията за околната среда от 1992 г. позволяват по-предпазлив подход, тъй като информацията за околната среда може да бъде отказана, когато нейното разкриване би увеличило вероятността от щети. Това е в съответствие с член 2 от Директива 1990/313/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до информация, която би оказала неблагоприятно въздействие върху околната среда, но надхвърля шотландските разпоредби, като конкретно дава пример за места за размножаване на редки видове.“

2.3 В становището си Комисията отхвърли твърдението на жалбоподателя. Тя посочи, че ГД „Околна среда“ е поискала от жалбоподателя да предостави подробности в подкрепа на неясното си твърдение, че хълм в Deeside Scotland е дом на голям брой глухари (и като такъв следва да бъде специална защитена зона) и че този въпрос е възникнал на неуточнена среща. Без допълнителни уточнения Комисията не беше в състояние да провери това твърдение спрямо данните от проучването, с които ГД „Околна среда“ вече разполага.

Освен това Комисията отбеляза, че както беше посочено на жалбоподателя в писмото му от 10 декември 2004 г., ГД „Околна среда“ е силно обезпокоена от намаляването на глухара в Шотландия, включително в района на Deeside. ГД „Околна среда“ от известно време работи по този въпрос с органите на Обединеното кралство както в досието за нарушение (жалба 3) (допълнително официално уведомително писмо беше изпратено на органите на Обединеното кралство през декември 2004 г. и отговорът на Обединеното кралство беше в процес на оценка), така и чрез мониторинг на финансиран от Общността проект по LIFE, насочен към въвеждане на мерки за подпомагане на защитата на глухара. Длъжностни лица от ГД „Околна среда“ посетиха Шотландия, за да оценят въздействието на проекта LIFE, който все още е в ход. В този контекст искането на ГД „Околна среда“ до жалбоподателя беше напълно реално, тъй като едно от основните твърдения в настоящото производство за установяване на нарушение беше, че Обединеното кралство би могло да направи повече по отношение на определянето на допълнителни СЗЗ за глухар съгласно Директива 79/409/ЕИО.

От опита си при разглеждането на досието за нарушение по този въпрос ГД „Околна среда“ е била наясно, че голяма част от информацията относно разпространението на глухара е публично достъпна. Като се има предвид неяснотата на писмото на жалбоподателя от 31 октомври 2004 г., ГД „Околна среда“ не е знаела дали източникът на информацията на жалбоподателя относно глухара е нова информация, която е станала известна в резултат например на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с неуточненото предложение за развитие на територията, на която той се позовава, или информация, получена от него от други източници. Информацията, с която разполага ГД „Околна среда“, показва, че въпросната горска площ е дом на малък брой глухари и че тази популация е значително по-малка от популацията в близката СЗЗ. За разлика от това, в писмото си от 31 октомври 2004 г. жалбоподателят твърди, че населението в тази горска зона, въз основа на неговата информация, е най-голямото в Deeside. Той обаче не е обосновал твърдението си с никакви подробности. Всъщност не беше получен отговор от жалбоподателя на искането на ГД „Околна среда“ за допълнителни разяснения. През април 2005 г. обаче ГД „Околна среда“ получи актуализирана информация от жалбоподателите в контекста на досието за нарушение (жалба 3). Това показва, че популацията на глухара в близката СЗЗ е намаляла, докато популацията в тази горска зона се е увеличила до такава степен, че е повдигнат въпросът за евентуалното ѝ определяне като СЗЗ. Това беше потвърдено от допълнителните подробности, предоставени от жалбоподателя на омбудсмана в писмото му от 29 март 2005 г. Този въпрос беше разгледан в контекста на преписката за нарушение (жалба 3). Комисията заяви, че на жалбоподателя ще бъде предоставена актуална информация за ситуацията след приключването на тази оценка.

Освен това Комисията отбеляза, че в жалбата си до омбудсмана жалбоподателят се е позовал на насоки, според които достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан, когато органите считат, че тя може да бъде вредна за околната среда, например когато достъпът до информация за околната среда може да помогне да се намерят места за гнездене на застрашени видове. ГД "Околна среда" е запозната с тези насоки, които са в съответствие с изискването на Директива 90/313/ЕИО на Съвета относно свободата на достъп до информация за околната среда (14), заменена от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно обществения достъп до информация за околната среда (15) и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 14 февруари 2005 г. Член 3, параграф 2, седмо тире от Директива 90/313/ЕИО, която е била приложима към момента, в който жалбоподателят е изразил опасенията си, както и член 4, параграф 2, буква з) от Директива 2003/4/ЕО, който я заменя, позволяват на държавите членки да откажат достъп до информация, когато това може да окаже неблагоприятно въздействие или да навреди на околната среда. Тези разпоредби обаче не са възпрепятствали обществения поток от информация за местоположението на глухара в нито една от сделките, които ГД „Околна среда“ е имала в миналото. Освен това не е ясно дали жалбоподателят действително е направил опит да получи тази информация или е бил осуетен в опитите си с тази разпоредба.

2.4 В становището си жалбоподателят поддържа твърдението си и заявява, че е поискал информация относно глухара от шотландските органи. Въпреки това му е отказана всякаква полезна информация, която би му позволила да представи на Комисията подходящ случай за идентифициране на повече обекти. Жалбоподателят подчерта, че е подал заявление до шотландски орган, без да може да получи исканата информация.

2.5 Омбудсманът, от една страна, отбелязва, че в рамките на жалбата си по член 226 жалбоподателят твърди по същество, че държавата членка не е изпълнила задълженията си по член 4 от Директива 79/409/ЕИО. Както е отбелязано в писмото на Комисията от 10 декември 2004 г., той предлага по-специално въпросната хълмиста гора съгласно член 4, параграф 1 от настоящата директива (16) да бъде класифицирана като СЗЗ за опазване на аперса. В това отношение омбудсманът припомня, че изборът на СЗЗ и определянето на техните граници са предмет на определени орнитологични критерии (определени в директивата), по отношение на прилагането на които държавите членки имат известна свобода на преценка (17). Следователно въпросът дали определени територии следва да бъдат класифицирани като СЗЗ се разглежда въз основа на научни данни, свързани с тези орнитологични критерии.

2.6 В настоящия случай Комисията обяснява, че вече е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Обединеното кралство, що се отнася до изпълнението на задължението на държавата членка да класифицира най-подходящите по брой и площ територии като СЗЗ за опазване на вида. В този контекст Комисията е получила информация и за района на Deeside. Тази научна информация показва, че горският район е дом на малък брой глухари и че тази популация е значително по-малка от тази в близката СЗЗ. За разлика от това жалбоподателят подчертава в писмото си от 31 октомври 2004 г. до Комисията, че популацията на глухара в горския район е най-голямата в Deeside. Жалбоподателят обаче не е посочил източника на тази информация и се е позовал само най-общо на „среща за проучване на осъществимостта относно възможното развитие отстрани на хълма“, по време на която е бил повдигнат въпросът за защитата на глухара. Омбудсманът отбелязва, че искането на Комисията (изразено в писмото ѝ от 10 декември 2004 г.) жалбоподателят да предостави определена информация е било отправено при следните обстоятелства:

и) Подборът на СЗЗ за опазване на глухара и определянето на техните граници следва да се подчиняват на определени орнитологични критерии и да се проучват въз основа на съответните научни данни.

ii) Комисията вече е проучила въпроса за спазването от страна на Обединеното кралство на задължението му по член 4, параграф 1 от Директивата да класифицира като СЗЗ всички територии, които при прилагането на тези орнитологични критерии изглеждат най-подходящи за опазването на глухара. Във връзка с това Комисията започна съответни производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу Обединеното кралство.

iii) Комисията не е включила горската площ в тези територии, очевидно защото въз основа на научната информация, с която разполага, горската площ е била дом на малък брой глухари и тази популация е била значително по-малка от тази в близката СЗЗ.

iv) Жалбоподателят подчертава, че популацията на глухара в горския район е най-голямата в Deeside. Този довод би бил основателен, ако се основаваше на съответните орнитологични изследвания, които Комисията би могла разумно да разбере като предполагащи, че жалбоподателят е бил запознат с актуализирани научни данни, които поставят под въпрос точността на данните, с които вече разполага.

v) Жалбоподателят не е предоставил конкретни научни данни в подкрепа на гореспоменатия си аргумент и не е посочил източника на своята информация.

2.7 В жалбата си до Омбудсмана жалбоподателят твърди, че "[с]пецифичните подробности от последното проучване на обекта ще бъдат предоставени на ЕК, но могат да бъдат законно скрити от мен, факт, който ЕК знае или трябва да знае." Жалбоподателят цитира параграф от Консултацията на шотландската изпълнителна група по околната среда относно достъпа до информация за околната среда от 29 юни 2004 г., в който се посочва, че "[р]азпоредбите за информацията за околната среда от 1992 г. позволяват по-предпазлив подход, при който информацията за околната среда може да бъде скрита, когато нейното разкриване би увеличило вероятността от щети. Това е в съответствие с член 2 от Директива 1990/313/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до информация, която би оказала неблагоприятно въздействие върху околната среда, но надхвърля шотландските разпоредби, като конкретно дава пример с местата за размножаване на редки видове." По този начин жалбоподателят посочи, че съгласно съответните национални разпоредби може да бъде отказан достъп до информация за околната среда, съхранявана от публичните органи, ако нейното разкриване има вероятност да навреди на околната среда. Жалбоподателят обаче не е обяснил защо и как това изключение от общия принцип за публичен достъп до информация за околната среда, съхранявана от публичните органи, установен с Директива 90/313/ЕИО (18), го е възпрепятствало или е имало вероятност да го възпрепятства да получи информацията, поискана от Комисията в нейното писмо от 10 декември 2004 г. Освен това, както се посочва в становището на Комисията, това изключение не изглежда да е възпрепятствало обществения поток от информация за местообитанията на глухара в контекста на разглеждането на защитата на глухара в Обединеното кралство. Освен това жалбоподателят по никакъв начин не е доказал наличието на такива пречки. В своите забележки жалбоподателят заяви, че е направил запитвания за информация относно глухара до шотландските органи, но му е била отказана всякаква полезна информация, която би му позволила да представи на Комисията подходящ случай, като идентифицира повече територии. Въпреки това жалбоподателят предостави тази информация за първи път само в своите забележки, като освен това не уточни съдържанието на своите искания и мотивите за отговорите, които получи от горепосочените субекти, и не представи съответната подкрепяща документация. Накрая, както е отбелязано в становището на Комисията, през април 2005 г. ГД „Околна среда“ получи актуализирана информация от жалбоподателите в контекста на досието за нарушение (жалба 3), в която се посочва, че популацията на глухара в близката СЗЗ е намаляла, докато популацията в тази горска зона, посочена от жалбоподателя, се е увеличила до такава степен, че е повдигнат въпросът за потенциалното ѝ определяне като СЗЗ. Предоставянето на тази информация от други жалбоподатели не подкрепя гореспоменатата аргументация на жалбоподателя.

2.8 С оглед на гореизложеното твърдението на жалбоподателя не може да бъде подкрепено. Омбудсманът следователно не установява съответно лошо администриране от страна на Комисията.

3 Твърдение, че Комисията следва сама да разследва случая

3.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва сама да разследва въпроса.

3.2 В становището си Комисията посочва, че през април 2005 г. ГД "Околна среда" е получила актуализирана информация от жалбоподателите в контекста на процедурата за нарушение (жалба 3). Това показва, че популацията на глухара в близката СЗЗ е намаляла, докато популацията в горската зона, посочена от жалбоподателя, се е увеличила до такава степен, че е повдигнат въпросът за евентуалното ѝ определяне като СЗЗ. Това беше потвърдено от допълнителните подробности, предоставени от жалбоподателя на омбудсмана в писмото му от 29 март 2005 г. Този въпрос беше разгледан в контекста на преписката за нарушение (жалба 3).

3.3 При тези обстоятелства и като взема предвид заключението си в точка 2.8 от настоящото решение, омбудсманът счита, че няма основание за по-нататъшно разследване и разглеждане на този аспект на жалбата.

4 Заключение

Въз основа на извършените от него проверки по тази жалба омбудсманът не установи случай на лошо управление. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Моля, имайте предвид, че както поискахте, препратих допълнителната Ви информация от 9 април 2006 г. на Комисията.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Видове диви птици (Tetrao urogallus).

(2) ОВ L 330, 1998 г., стр. 32.

(3) ОВ L 327, 2000 г., стр. 1.

(4) ОВ L 103, 1979 г., стр. 1.

(5) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.

(6) ОВ L 158, 1990 г., стр. 56.

(7) ОВ L 41, 2003 г., стр. 26.

(8) ОВ L 330, 1998 г., стр. 32.

(9) ОВ L 327, 2000 г., стр. 1. В тази връзка омбудсманът отбелязва, че Комисията е разгледала съответствието на държавата членка с тези директиви от гледна точка на това дали те са били адекватно транспонирани чрез съответното национално законодателство, а не от гледна точка на прилагането на тези национални разпоредби по начин, който би бил в нарушение на задълженията на държавата членка съгласно директивите. Комисията не установи нарушение в това отношение и не поиска от жалбоподателя да предостави на Комисията, в контекста на разглеждането на неговите две жалби по член 226 (жалба 1 и жалба 2), каквито и да било „доказателства, необходими за доказването“на такова неспазване на правото на Общността.

(10) ОВ L 41, 2003 г., стр. 26.

(11) Член 2 от Директива 2003/4/ЕО предвижда:

„2. „Публичен орган“ означава:

а) държавна или друга публична администрация, включително публични консултативни органи, на национално, регионално или местно равнище;

б) всяко физическо или юридическо лице, изпълняващо публични административни функции съгласно националното право, включително специфични задължения, дейности или услуги във връзка с околната среда; и

в) всяко физическо или юридическо лице, което има публични отговорности или функции или предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, под контрола на орган или лице, попадащи в обхвата на букви а) или б).

Държавите членки могат да предвидят, че това определение не включва органи или институции, когато действат в качеството си на съдебни или законодателни органи. Ако техните конституционни разпоредби към датата на приемане на настоящата директива не предвиждат процедура за преразглеждане по смисъла на член 6, държавите-членки могат да изключат тези органи или институции от това определение.“

(12) ОВ L 158, 1990 г., стр. 56. Член 2, буква б) от Директива 90/313/ЕИО (заменена от 14 февруари 2005 г. с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200) предвижда:

„За целите на настоящата директива:

(...)

б) „публични органи“ означава всяка публична администрация на национално, регионално или местно равнище, която има отговорности и притежава информация, свързана с околната среда, с изключение на органите, действащи в качеството си на съдебни или законодателни органи.“

(13) ОВ L 103, 1979 г., стр. 1.

(14) ОВ L 158, 1990 г., стр. 56.

(15) ОВ L 41, 2003 г., стр. 26.

Член 4, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО предвижда:

„1. Видовете, посочени в приложение I, са предмет на специални мерки за опазване по отношение на тяхното местообитание, за да се гарантира тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

В тази връзка се вземат предвид:

а) видове, застрашени от изчезване ;

б) видове, уязвими на специфични промени в тяхното местообитание;

в) видове, считани за редки поради малки популации или ограничено местно разпространение;

г) други видове, изискващи специално внимание поради специфичния характер на тяхното местообитание.

Тенденциите и вариациите в равнищата на популацията се вземат предвид като основа за оценките.

Държавите членки класифицират по-специално най-подходящите по брой и площ територии като специални защитени зони за опазването на тези видове, като вземат предвид техните изисквания за защита в географската морска и сухоземна зона, в която се прилага настоящата директива.“

(17) Вж. дело C-3/96 Комисията срещу Нидерландия [1998] ECR I-3031, параграфи 59-61. Що се отнася до задължението на държавите-членки да класифицират СЗЗ, вж. точки 61-62 от настоящия случай.

(18) ОВ L 158, 1990 г., стр. 56.