Страсбург, 26 юли 2007 г.

Уважаема г-жо Б.,

На 11 ноември 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно предполагаема подвеждаща информация, предоставена от Правната служба на Европейската комисия.

На 16 декември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 8 април 2005 г. На 14 април 2005 г. сте изпратили електронно писмо, в което сте отправили запитване относно хода на разследването. На 25 април 2005 г. Ви препратих становището на Комисията с покана за представяне на коментари. С електронно писмо от 31 май 2005 г. Вие изпратихте коментар по един аспект от становището на Комисията и поискахте едномесечно удължаване на крайния срок за представяне на Вашите коментари. В писмото си от 10 юни 2005 г. Ви информирах за удължаването на крайния срок до 31 юни 2005 г. Вие изпратихте коментарите си на 29 юни 2005 г.

На 29 септември 2005 г. изпратихте електронно писмо, в което отправихте запитване относно хода на разследването и датата, на която може да се очаква решение по Вашия случай. В писмото си от 5 октомври 2005 г. Ви информирах за хода на разследването.

На 14 ноември 2005 г. Ви изпратих писмо с допълнителни запитвания, с което Ви помолих да представите оригиналните версии на електронните писма, свързани с предмета на Вашата жалба. На 15 ноември 2005 г. сте изпратили електронно писмо, в което сте включили текста на поисканите електронни писма. На 14 ноември 2005 г. Вие също така изпратихте по пощата разпечатката на поисканите електронни писма.

На 15 декември 2005 г. изпратих писмо с допълнителни запитвания до Комисията и Ви информирах с писмо от същия ден. На 14 февруари 2006 г. Комисията изпрати своя отговор на моето искане за допълнителна информация, който Ви препратих с покана за представяне на коментари. Вие направихте това на 28 март 2006 г.

На 16 май 2006 г. изпратих ново писмо с допълнителни запитвания до Комисията и също така я помолих да позволи на моите служби да вземат показанията на г-жа P. от нейните служби. Съобразно с това Ви информирах в писмо от същия ден. На 14 август 2006 г. Комисията ме информира, че отговорът ѝ ще бъде забавен поради сложността на случая. На 18 септември 2006 г. Комисията изпрати своя отговор на моето искане за допълнителна информация, който Ви препратих с покана за представяне на коментари. Вие направихте това на 7 ноември 2006 г.

На 10 ноември 2006 г. поверените ми служби взеха показания от г-жа P. На 29 ноември 2006 г. протоколът от показанията беше изпратен на длъжностното лице с молба да ми върне подписания и датиран вариант до 31 декември 2006 г. На 31 декември 2006 г. длъжностното лице ми изпрати подписания препис от показанията, който ви препратих с покана да направите забележки. Вие направихте това на 26 февруари 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на жалбата Ви.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

През ноември 2003 г. жалбоподателят се свърза по електронна поща с бюрото за помощ за действия „Мария Кюри“ към Генерална дирекция „Изследвания“ на Европейската комисия и проучи възможността за участие в програма RTN-NUMBRA (1). Жалбоподателката посочва, че желае да кандидатства за позиция в RTN в Университета в Падуа (Италия). Тъй като условията за участие в програмата не са много ясни, жалбоподателката пита дали, въпреки че има само италианско гражданство, може да кандидатства за работа в Италия въз основа на факта, че е родена, живяла и учила през целия си живот в Белгия. Според жалбоподателката бюрото за помощ по действията „Мария Кюри“ е препратило нейното запитване до правната служба на Комисията.

На 19 декември 2003 г. г-жа P. от ГД „Научни изследвания, развойна дейност, технологии и иновации“ (ГД „Научни изследвания и иновации“), отдел RTD.D, занимаващ се с дейностите на RTN, информира жалбоподателя за правилата за мобилност и обясни, че програмата „Мария Кюри“ изисква изследователят да няма същата националност като приемащата организация, която в този случай е Университетът в Падуа. Според жалбоподателката отговорът не е точен, тъй като не отговаря на въпроса ѝ дали като италианска гражданка, която никога не е живяла, работила или учила в Италия, тя може да кандидатства за длъжността. Поради това на 19 декември 2003 г. жалбоподателката изпрати друго електронно писмо, с което поиска по-точна информация относно това дали отговаря на условията за заемане на длъжността.

С електронно писмо от 26 декември 2003 г. г‐жа P. обяснява на жалбоподателя, че ако има италианско гражданство, но не е живяла в Италия през последните пет години, може да кандидатства за работа в институция, намираща се в Италия.

След като е получила пояснението от службите на Комисията, че отговаря на условията за участие в програмата, жалбоподателката е кандидатствала за длъжността RTN в Университета в Падуа. На 23 септември 2004 г. бюрото на координатора на програмата в Лондон официално уведомява жалбоподателката, че е избрана за длъжността. В уведомлението също така се посочва, че въпросът за гражданството е само формалност.

През септември 2004 г. жалбоподателката се премества в Падуа, за да се подготви за своето проучване. На 29 септември 2004 г. обаче координаторът на проекта я информира, че е възникнал въпрос относно допустимостта ѝ като италианска гражданка да участва в програмата „Мария Кюри RTN“ в Италия. След това жалбоподателят се е свързал със службите на Комисията, за да разреши ситуацията, но без успех.

На 11 ноември 2004 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до Европейския омбудсман.

В жалбата си жалбоподателката твърди, че правната служба на Комисията е предоставила подвеждаща информация.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва:

1. да ѝ позволи да участва в програмата RTN-NUMBRA, след като координаторът на програмата я е информирал, или като алтернатива да предложи решение с равностойни условия за научни изследвания.
2. изменение на изискванията за допустимост на програмите RTN, за да се даде възможност за участие на граждани на една държава членка, които са родени и живеят в друга държава членка.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения.

Комисията първо припомни фактите по случая:

На 25 ноември 2003 г. жалбоподателката изпраща електронно съобщение до бюрото за помощ „Мария Кюри“ в ГД „Изследвания“, за да поиска подробна информация за това дали отговаря на условията за заемане на длъжност в италиански университет в рамките на мрежа за обучение в областта на научните изследвания.

Според Комисията е важно да се подчертае, че с това електронно писмо се иска разяснение относно правилата за допустимост за действията „Мария Кюри“ по отношение на националността на изследователите, и по-специално относно основното правило, че изследователят не може да бъде от същата националност като приемащата организация, с изключение на изследователи с двойно гражданство, които не са живели в една от държавите, на които са граждани, през предходните пет години.

Службите на Комисията отговориха на искането на 19 декември 2003 г. в 16:44:36 ч. (вж. по-долу за значението на датата и часа), като обясниха правилата за мобилност и въпроса за двойното гражданство, без изрично да се съсредоточат върху евентуално наемане на работа в Италия.

Комисията посочва, че в жалбата си жалбоподателката е заявила, че същия ден е изпратила друго електронно съобщение, очевидно в 19,45 ч., на г-жа P. с искане за по-точна информация. Жалбоподателката също така заявява, че според твърденията Комисията е отговорила на 26 декември 2003 г. в 14:05 ч., като е потвърдила, че отговаря на условията за заемане на длъжност в италиански университет, приемайки, че тя не е пребивавала в Италия през предходните пет години.

Комисията заяви, че въпреки пълния и задълбочен преглед на наличната ѝ система за съхранение на електронна поща, не може да открие никаква следа от електронното писмо на жалбоподателя, за което се твърди, че е изпратено на 19 декември 2003 г. в 19:45 ч. до г-жа P., нито следа от електронното писмо, изпратено на 26 декември 2003 г. в 14:05 ч. от г-жа P. до жалбоподателя. Според жалбоподателката нейното искане е било препратено до „Правната служба на Комисията“ и тази служба е предоставила предполагаемия отговор от 26 декември 2003 г. Според самата жалбоподателка обаче такъв отговор очевидно е бил предоставен от г-жа P. от оперативния отдел, занимаващ се с действията на RTN в ГД „Научни изследвания и иновации“. Никъде не се споменава "Правната служба на Комисията". Комисията добави, че тъй като нейните служби не са могли да открият никаква следа в записите ѝ за обмена на тези електронни писма, не е било възможно да се направи заключение по отношение на Комисията.

Към становището си Комисията приложи документ по електронна поща, изпратен от жалбоподателя до координатора на програмата RTN, за да подкрепи кандидатурата му за длъжността изследовател в Университета в Падуа. Този документ ясно посочва различна дата и съдържа някои текстови разлики от това, което се твърди, че е същото съобщение, изпратено от жалбоподателката до координатора и приложено от нея към нейната жалба. Жалбоподателката декларира, че е получила отговор от службите на Комисията на 26 декември 2003 г. Копие от същото съобщение, приложено към писмото, изпратено до Научноизследователския администратор на НУМБРА, т.е. координатора на мрежата, при представянето на кандидатурата си за Университета в Падуа, обаче е с дата 19 декември 2003 г., време 16:44:36. Това е точно същата дата и график на първия отговор на Комисията и единственият, който е на разположение в регистрите на Комисията. Освен това съобщението, приложено към гореспоменатото заявление, показа, че отговорът на Комисията е изпратен преди отправянето на искането на заявителя.

След като е получил горепосочената информация, жалбоподателят е кандидатствал за работа като млад изследовател в Университета в Падуа. С електронно писмо от 23 септември 2004 г. жалбоподателката е уведомена, че е избрана и ѝ е предоставена информация относно евентуално наемане на работа. В същото електронно писмо обаче тя е уведомена, че условията ѝ за допустимост все още са в процес на разглеждане. След това жалбоподателката се премества в Италия през септември 2004 г., въпреки че все още не е получила официален договор за длъжността. В края на септември координаторът на проекта я информира, че са възникнали съмнения относно допустимостта ѝ за длъжността в Италия при извършването на проверки за допустимост за финализиране на нейния договор и наемане на работа. По-късно тези съмнения бяха потвърдени от службите на Комисията.

По съществото на жалбата Комисията излага следните съображения:

Според Комисията от решаващо значение за целия въпрос за подвеждащата информация е правната значимост на информацията, предоставена от службите на Комисията чрез електронни съобщения, изпратени в отговор на въпроси, отправени от жалбоподателя. Комисията подчерта, че противно на това, което е заявил жалбоподателят, той никога не е получавал правни съвети от „Правната служба на Европейската комисия“, нито от друга „Правна служба на Комисията“. Освен това Комисията заяви, че никъде в кореспонденцията между жалбоподателя и службите на Комисията не се споменава „Правната служба на Комисията“.

От обща гледна точка Комисията подчерта, че услугите, предоставяни от Комисията, дори чрез специализирани услуги на бюрото за помощ, са само с обща информационна цел, тъй като се предоставят въз основа на искания от заявители и без възможност за проверка на всички съответни аспекти на всяко искане. Това означава, че въпреки че Комисията полага всички разумни усилия, за да гарантира надеждността и качеството на своите отговори, всяка информация, предоставена по този начин, е само ориентировъчна и сама по себе си не може да породи права или оправдани правни очаквания за заявителя в нарушение на правно обвързващите правила, приложими към съответния случай.

Комисията призна необходимостта от по-ясно обяснение на ефективната правна стойност на информацията, предоставяна чрез специализирани услуги на бюрото за помощ. С оглед на необходимостта от по-голяма яснота и в полза на потенциалните ползватели Комисията заяви, че в бъдеще автоматично ще се добавя декларация за отказ от отговорност към всяка информация относно действията „Мария Кюри“, адресирана до кандидатите.

Следователно в настоящия случай решението на жалбоподателката да предприеме необходимите стъпки, за да премести пребиваването си в Падуа, следва да се счита за нейно самостоятелно решение. От правна гледна точка Комисията по никакъв начин не може да се счита за отговорна за последиците от такова решение, още повече че жалбоподателката не е получила никакво официално потвърждение от приемащата институция за назначаването си.

Това заключение е вярно a fortiori в настоящия случай, като се има предвид, че за мрежите за обучение в областта на научните изследвания и асимилираните действия „Мария Кюри“ не е задача на Комисията да проверява допустимостта на изследователя. Тази задача е отговорност на приемащата институция. За тази цел правилата за допустимост са включени в договора, подписан между приемащата институция и Комисията.

Според Комисията след по-внимателно разглеждане на случая координаторът на проекта е установил, че поради италианското си гражданство жалбоподателката не може да бъде разгледана за длъжност в Италия. Когато координаторът на проекта повдигна този въпрос, Комисията потвърди това тълкуване.

По отношение на документите, приложени от жалбоподателя, Комисията заяви, че жалбоподателят би отговарял на условията за наемане на работа в Италия, ако е имал двойно гражданство, а именно белгийско и италианско, при условие че не е пребивавал в Италия през петте години преди назначаването си. Въпреки че в отговора си от 19 декември 2003 г. в 16:44:36 ч. службите на Комисията не са разгледали пряко въпроса за наемането на жалбоподателката на работа в Италия и са се съсредоточили върху положението ѝ в Белгия, не е имало двусмислие по отношение на предоставените обяснения относно гражданството и правилата за мобилност, и по-специално изключението за двойно гражданство.

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до следните заключения:

Въпреки че поради горепосочените причини жалбоподателят не отговаря на условията за RTN позиция в Италия, няма пречки жалбоподателят да има изследователска позиция в друга държава, с изключение на Белгия, ако се приеме, че съответните правила са изпълнени. Комисията обаче подчерта, че наемането на работа е отговорност на приемащата институция, чиято задача е да подбере потенциалните допустими кандидати чрез конкурс на общо основание и въз основа на техните научни достойнства и професионална квалификация. Поради това Комисията не е в състояние да предложи на жалбоподателя алтернативна длъжност.

Що се отнася до предложението на жалбоподателя за промяна на правилата за националността и мобилността, Комисията посочи, че те са включени в работната програма и следователно се приемат с решение на Комисията след становището на програмен комитет, съставен от представители на всички държави членки и асоциирани държави. Тези правила представляват прилагането в работната програма на общите принципи, определени в правилата за участие в Регламент (ЕО) No 2321/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно правилата за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети в изпълнението на Шестата рамкова програма на Европейската общност (2002—2006 г.) и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2). Освен това тези правила са отразени в съответните договорни клаузи, приети с решение на Комисията. Поради това на този етап не може разумно да се предвиди изменение на правилата относно мобилността и гражданството.

Комисията призна, че макар информацията, предоставена на жалбоподателя чрез бюрото ѝ за помощ, да припомня правилно правилата за гражданство, приложими към схемата RTN, тя не разглежда конкретния въпрос, поставен от жалбоподателя, а именно дали италиански гражданин, който винаги е живял в Белгия, би отговарял на условията за заемане на длъжност в италиански университет.

Забележки на жалбоподателя

В електронното си писмо от 31 май 2005 г. жалбоподателката направи следните коментари по въпроса за предполагаемите липсващи електронни писма.

Жалбоподателката не може да приеме инсинуацията на Комисията, че съществуват две версии на едно и също електронно съобщение, изпратено от служителя на Комисията до нея. Тя също така заяви, че дори ако имейлът е бил унищожен, следа от него трябва да съществува в резервните копия на компютърната система. Следва да се извърши проверка на записите по електронната поща на Комисията за края на 2003 г., която следва да докаже съществуването на предполагаемите липсващи електронни писма. Освен това датата и часът на отговора на Комисията по електронната поща са необичайни, тъй като 26 декември обикновено е празник в Белгия.

Жалбоподателката обясни, че документът, приложен към заявлението, изпратено до научния администратор на НУМБРА, т.е. мрежовия координатор, се различава от документа, приложен към жалбата ѝ, тъй като в първия случай е преминал през процедура за „нарязване и поставяне“, за да бъде поставен във файлов формат „pdf“ (Acrobat Reader), както се изисква в заявлението. Ако службите на Комисията открият липсващите електронни писма, няма да има съмнение относно момента на изпращането им и тяхната формулировка.

Жалбоподателката заяви, че инсинуацията, направена от Комисията, е обидна и че тя няма да компрометира почтеността си.

В становището си от 29 юни 2005 г. жалбоподателката поддържа жалбата и накратко посочва следното:

Жалбоподателката отбеляза, че Комисията е признала факта, че нейният отговор от 19 декември 2003 г. не разглежда въпроса за евентуалното ѝ наемане на работа в Италия. Поради това жалбоподателят е трябвало да изпрати електронно писмо, повтарящо същия въпрос.

Жалбоподателката също така отбелязва, че след електронното си писмо от 25 ноември 2003 г. до бюрото за помощ на официалния уебсайт на RTD „Мария Кюри“ тя е била препратена към съответната дирекция, а след това от тази служба до г-жа P., ръководител на проекта. Поради това жалбоподателят е имал право да предположи, че макар и строго погледнато г-жа P. да не принадлежи към „Правната служба на Комисията“, тя е носила законоустановената отговорност да определя и да взема решения по въпроси, свързани с допустимостта. Жалбоподателят също така е бил накаран да счита, че г-жа P. е законно обучен служител.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че услугите, предоставяни от Комисията, дори чрез специализирани услуги на бюрото за помощ, са само за обща информация, жалбоподателят отбеляза, че това е слаб опит да се сведе до минимум отговорността на бюрото за помощ. Тъй като бюрото за помощ я е насочило към съответната дирекция, която от своя страна я е насочила към ръководителя на проекта, тя счита, че лицата, които предоставят отговорите, са компетентни и отговорни за разглеждания въпрос.

Жалбоподателката също така посочи, че е поела инициативата да се премести в Падуа въз основа на съветите, дадени ѝ от бюрото за помощ на RTN, и след като успешно е преминала проверката на кандидатите за Падуа през август 2004 г. Тя не изчака да бъде подписан официален договор поради трудностите при намирането и наемането на апартамент след лятната ваканция. Обичайна практика е студентите да организират настаняване на удобно място преди края на лятната ваканция.

Във връзка с изявлението на Комисията, че нейните служби не могат да открият никакви следи от въпросните електронни писма, жалбоподателят поиска електронните записи на Комисията за периода ноември—декември 2003 г. да бъдат предоставени за проверка. Г‐жа P. отговаря по електронна поща на 26 декември 2003 г. и би могла да го направи по няколко начина, включително от дома си чрез компютърен пълномощник.

Освен това жалбоподателят отбеляза, че насоките и решенията следва да се вземат на най-ранен етап, за да се избегне повишаване на очакванията и ангажиментите. Няма смисъл да се позволява на кандидата да премине през процеса на подбор, с всичко, което той предполага, само за да отхвърли кандидатурата на последния етап преди възлагането на дадена длъжност.

Що се отнася до предполагаемите липсващи електронни писма, жалбоподателката заяви, че няма да повтори въпросите, вече изложени в нейното електронно писмо от 31 май 2005 г. Тя добави, че ако единствената защита, с която Комисията разполага в отговор на жалбите на добросъвестна студентка, е да се опита да я оклевети или да я обвини в клевета, тогава това ще стане въпрос за съдилищата и пресата. Ако този аргумент бъде използван отново, жалбоподателят няма да се поколебае да потърси правна защита пред наказателните съдилища.

Допълнителни проверки
Искане на омбудсмана за допълнителна информация от жалбоподателя

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проверки по отношение на твърдението на жалбоподателя, че е изпратил второ електронно писмо на 19 декември 2003 г. в 19:45 ч. до г-жа P. и е получил отговор на това електронно писмо на 26 декември 2003 г. в 14:05 ч. от нея. Поради това на 14 ноември 2005 г. Омбудсманът е изпратил писмо до жалбоподателя с молба да му предостави оригиналните версии на горепосочените електронни писма или чрез препращане на оригиналните електронни писма по електронен път на електронния адрес на Омбудсмана, или чрез изпращане на пощенския адрес на Омбудсмана на електронните писма, отпечатани директно от програмата за електронна поща, показващи заглавната част на електронните писма.

Отговор на жалбоподателя

На 14 ноември 2005 г. жалбоподателят изпраща разпечатката на електронната кореспонденция по пощата, а на следващия ден изпраща електронно съобщение до омбудсмана, в което е включен текстът на цялата въпросна електронна кореспонденция.

Искане на омбудсмана за допълнителна информация от Комисията

Въз основа на информацията, предоставена в отговора на жалбоподателя от 15 ноември 2005 г., се оказа необходимо да се поиска от Комисията допълнителни разяснения по въпроса за предполагаемите липсващи електронни писма. Поради това в писмото си от 15 декември 2005 г. омбудсманът поиска от Комисията i) да разгледа допълнителната информация, предоставена от жалбоподателя по отношение на датата на електронното писмо на г-жа P., и да уточни дали въз основа на тази допълнителна информация е възможно съответното съобщение да бъде намерено в нейната система за съхранение на електронна поща; ii) да уточни какви мерки е предприела Комисията в контекста на „пълния и задълбочен преглед на своята система за съхранение на електронна поща“; и iii) да се обясни дали г-жа P. е била помолена да предостави информация относно обмена на електронна поща с жалбоподателя.

Отговор на Комисията

В отговора си от 14 февруари 2006 г. Комисията излага накратко следните съображения:

Що се отнася до въпроси i) и ii), Комисията обясни, че „Подобрената система за архивиране“ („EAS“), позволяваща електронното архивиране на електронни писма, е била инсталирана през юли 2004 г. Следователно тя не е функционирала през декември 2003 г., когато се е състояла предполагаемата размяна на електронни писма между жалбоподателя и Комисията. Въпреки това в случая службата за информационни технологии е извършила обширно търсене, като е използвала не само въпросната дата, а именно 26 декември 2003 г., но и други дати и ключови думи. Той също така се е опитал да прочете директно информацията, съхранявана в съответните файлове, като използва текстов редактор, техника, която обикновено дава възможност за възстановяване на изтрити имейли, ако файлът не е бил компресиран. Комисията добави, че за съжаление не е било възможно да се прочете ясна текстова информация поради криптирането, използвано за тези файлове. От това следва, че единствените налични документи във връзка с настоящата жалба са тези, съхранявани в личната папка на г-жа P. В това отношение Комисията подчертава, че голямото количество данни, което възлиза на повече от три гигабайта в три досиета, предоставени от г-жа P. и съхранявани в личните ѝ папки, предполага систематично и задълбочено записване на нейния обмен на електронни писма, свързани с работата. Комисията стигна до заключението, че не е възможно да се намерят други данни освен вече изпратените със становището ѝ от 8 април 2005 г.

Що се отнася до въпрос iii), Комисията подчерта, че г-жа P. доброволно и активно е предложила пълното си сътрудничество за изясняване на обстоятелствата, свързани с твърденията на жалбоподателя. Тя също така е заявила, че не си спомня нито за предполагаемото искане на жалбоподателката от 19 декември 2003 г. за допълнителни обяснения, нито за предполагаемия ѝ отговор от 26 декември 2003 г. В този контекст Комисията желае да изтъкне, че е изразила съжаление, че забележките на жалбоподателя от 29 юни 2005 г. не дават яснота относно несъответствията между различните версии на съответното електронно съобщение. Копието, приложено към допълнителното писмо на жалбоподателя от 14 ноември 2005 г., показва няколко разлики в сравнение с копието на електронното писмо, приложено към първоначалната жалба, или в сравнение с копието на електронното писмо, приложено към заявлението на жалбоподателя за позицията на RTN. Тези разлики се отнасят например до оформлението, езика на заглавията, часовете и датите, както и правописа. Комисията стигна до заключението, че не може да заеме окончателна позиция по този аспект, тъй като нейните вътрешни служби не са били в състояние да намерят предполагаемите електронни писма, на които се е позовал жалбоподателят.

Освен това Комисията добави, че вследствие на ангажимента, поет в нейното становище от 8 април 2005 г. към омбудсмана, сега се добавя декларация за отказ от отговорност към цялата информация, предоставяна от службите на бюрото за помощ за действията „Мария Кюри“. Понастоящем съответните служби обясняват на кандидатите за действия „Мария Кюри“, i) факта, че информацията, получена от бюрото за помощ, е само ориентировъчна и ii) не може да породи оправдани правни очаквания или да предопредели резултата от процедурата за оценка, особено когато, както в настоящия случай, проверката на изпълнението на критериите за допустимост трябва да се извърши от институцията, в която се намира назначеният изследовател.

Забележки на жалбоподателя

В своето становище от 28 март 2006 г. относно отговора на Комисията жалбоподателката направи следните забележки:

Жалбоподателят отбеляза, че в отговора си Комисията е признала, че до юли 2004 г. не е съществувала електронна система за архивиране, което означава, че не може да се извършва търсене на електронни писма, изпратени и получени преди тази дата. Жалбоподателят твърди също така, че е извършил обширно търсене, като е използвал различни дати и ключови думи, и че дори е използвал текстови редактори, за да се опита да прочете компресирани файлове, но че за съжаление те са били криптирани. Жалбоподателят е на мнение, че това е непростимо, тъй като криптираните файлове могат да бъдат декриптирани и компресираните файлове могат да бъдат разширени. Според жалбоподателя това показва, че Комисията умишлено не желае да проучи въпроса и да открие истината за предполагаемите липсващи електронни писма. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е загубила електронните си писма или умишлено е отрекла съществуването им. Жалбоподателката се пита дали г-жа P. е била попитана дали случайно или доброволно е изтрила електронни писма от личната си архивираща система.

Освен това жалбоподателката отбеляза, че вече е попитала дали г-жа P. е законно обучено длъжностно лице и че досега Комисията не е отговорила на този въпрос. Според жалбоподателя това е било важно, тъй като бюрото за помощ я е насочило към г-жа P. чрез съответната генерална дирекция и тя е била упълномощена да предоставя официални становища. Първоначално Комисията се е опитала да твърди, че становищата на г-жа P. не са задължителни, въпреки че тя може да е правно обучена. Поради това жалбоподателката се пита защо не е била насочена към подходящото лице, което може да взема решения, или, алтернативно, защо г-жа P. е предоставила съвет, когато не е била квалифицирана да го направи.

Жалбоподателят отново посочи, че Комисията е повдигнала подозрение, че въпросните електронни писма може да са били манипулирани. В тази връзка жалбоподателят обясни, че само копието, въведено в документа за кандидатстване, изпратен до офиса на координатора на програмата в Лондон, се различава от другите копия. Както тя обясни по-рано, това е резултат от процедура за „нарязване и поставяне“, която е необходима, за да се въведат съответните електронни писма във файлов формат „pdf“, както се изисква от правилата за кандидатстване. По време на тази процедура автоматична проверка на правописа коригира грешките на г-жа P в текста. Освен това жалбоподателят вече е изпратил на Комисията оригиналните електронни писма и техните копия на хартиен носител, поради което тези електронни писма следва да бъдат взети предвид при разследването. Жалбоподателката добави, че е готова да се срещне с експерт и да обясни горепосочените разлики една по една.

Жалбоподателката отбеляза, че поради нейната инициатива Комисията най-накрая е добавила декларация за отказ от отговорност, но това само потвърждава липсата на старание от страна на служителите на Комисията и не решава нейния проблем. Жалбоподателят се пита защо г-н М., служител на Комисията, работещ в ГД „Научни изследвания и иновации“, отдел „Научни изследвания и иновации“. Г.3, е решила дали отговаря на условията, ако според Комисията тази задача е отговорност на институцията, която е домакин на назначения изследовател. Жалбоподателката посочва, че двама професори в лондонския офис, както и нейните професори в Падуа, са били единодушни относно нейната допустимост и именно г-н М. е спрял кандидатурата ѝ.

В придружителното писмо, придружаващо нейните забележки, жалбоподателката направи следните допълнителни забележки:

Чрез коментарите си Комисията или е показала липса на старание, решителност и професионализъм при откриването на истинските факти, или се е опитвала да прикрие факти, което на практика е предполагало известна колективна вина.

Освен това жалбоподателката отбеляза, че е подала жалбата си повече от година по-рано с надеждата, че тя ще бъде разрешена след няколко месеца и че след това тя може да бъде интегрирана в програмата RTN, но че това е невъзможно сега поради изтичането на времето. Жалбоподателката се чудеше какво обезщетение би било подходящо за вредите, които е претърпяла поради „фриволността и бюрокрацията“на Комисията.

Накрая жалбоподателят добави, че е жалко, че в Европейската общност, където гражданството вече не следва да бъде пречка, ситуации като настоящата все още съществуват и вредят на младите граждани.

Втори кръг от допълнителни проверки

След внимателно разглеждане на допълнителното становище на Комисията и допълнителните забележки на жалбоподателя по него се оказа, че са необходими допълнителни разяснения, за да може омбудсманът да приключи своите проверки по жалбата.

Искане на омбудсмана за допълнителна информация от Комисията

Поради това Омбудсманът поиска от Комисията:

1. да уточни по-подробно защо нейните служби не са били в състояние да прочетат ясна текстова информация поради криптирането, използвано за файловете, като се има предвид, че криптираните файлове могат да бъдат декриптирани и следователно изглежда, че те биха могли да бъдат прочетени за целите на настоящата жалба;
2. да се установи дали г‐жа P. е работила на 26 декември 2003 г.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да предприеме необходимите стъпки, за да могат неговите служби да изслушат показанията на г-жа P.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да коментира следните точки: i) жалбоподателката е предоставила информация, която би могла да обясни датата и часа, посочени в копието на електронното писмо, изпратено от нея до координатора на програмата RTN, и ii) консултациите с експерти са довели до заключението, че разликите между другите версии на предполагаемо същото електронно писмо могат да бъдат обяснени с технически причини, като например индивидуални настройки на компютрите, с които е обработено електронното писмо. Омбудсманът също така информира Комисията, че в зависимост от отговора на Комисията и от показанията на г-жа P. може да се окаже необходимо да се получи достъп до преписката на Комисията във връзка с проверката, извършена от г-н M. през септември и октомври 2004 г. относно допустимостта на жалбоподателя за участие в програмата RTN.

В писмото си до Комисията омбудсманът направи и следното пояснение. Първоначално жалбата на жалбоподателя се отнасяше до факта, че се твърди, че правната служба на Комисията е предоставила подвеждаща информация. Въпреки това, с оглед на информацията, получена в хода на разследването, стана ясно, че лицето, за което се твърди, че е предоставило тази информация, не е работило за Правната служба, и поради това омбудсманът счете, че органът, посочен в твърдението, следва да се разбира като Комисията, а не като Правната служба на Комисията.

Отговор на Комисията

В отговора си от 14 септември 2006 г. Комисията излага накратко следните съображения:

Що се отнася до криптираните файлове, Комисията посочва, че е поискала техническа информация от вътрешната си информационна служба, която дава следното обяснение:

Комисията използва Microsoft Outlook като свой клиент за електронна поща, като пощенските кутии на Exchange се намират на сървър. Тази система налага специфични ограничения за размера на пощенската кутия на всеки потребител. За да може потребителят да остане оперативен, елементите трябва да бъдат преместени от пощенската кутия в така наречените "лични папки". Тези папки са файлове, съхранявани на компютъра на потребителя, и се наричат файлове с данни на Outlook ("pst" файлове). При създаването си тези файлове се криптират автоматично от системата. По време на търсенето от страна на Комисията в контекста на настоящата жалба тези досиета бяха отворени в Outlook и бяха търсени по няколко ключови думи. Криптирането не пречи на този метод, но въпросната електронна поща не може да бъде намерена. В по-нататъшен опит за извличане на изтрити елементи Комисията се опита да отвори файловете с текстово приложение, но този опит беше неуспешен поради криптирането. Следователно е направен втори опит, като е използван различен метод, който позволява възстановяването на изгубени или изтрити елементи, които все още се съдържат във файловете. Този метод е използван и за трите лични папки, но няма следа от въпросната размяна на имейли. Тъй като централната система за архивиране на Комисията не функционираше по това време, Комисията не можа да проучи допълнително въпроса.

Що се отнася до второто искане на омбудсмана, Комисията потвърди присъствието на г-жа P. в службата на 26 декември 2003 г. и приложи официално удостоверение от службата за вътрешен персонал в това отношение.

Що се отнася до снемането на устни показания, Комисията информира омбудсмана, че понастоящем г-жа P. е в отпуск по лични причини за периода от 16 януари 2006 г. до 15 септември 2006 г. Независимо от този отпуск Комисията я е информирала за искането на омбудсмана, като я е помолила да посочи дали е на разположение за даване на показания.

Комисията предложи пълното си сътрудничество на омбудсмана по отношение на потенциалния достъп до преписката на Комисията относно проверката, извършена от г-н М. Тя също така посочи, че отговорът на г-н М. от 26 октомври 2004 г. е приложен към становището на Комисията по жалбата, като припомни, че жалбоподателят е бил уведомен, че в съответствие с правилата на програмата RTN нейната потенциална приемаща организация е тази, която трябва да провери и потвърди нейната допустимост.

Накрая Комисията отбеляза оценката на омбудсмана, че разликите между версиите на електронните писма могат да се дължат на технически причини, и заяви, че не твърди, че тези електронни писма са били манипулирани. Той обаче повтаря предходното си твърдение, че тъй като твърдяното електронно писмо не е било намерено в неговата база данни, в случая Комисията не е могла да заеме окончателна позиция.

Второ допълнително становище на жалбоподателя

Във второто си допълнително становище от 7 ноември 2006 г. жалбоподателката направи следните коментари:

Накрая Комисията призна, че компютърните архиви могат да бъдат проверявани, дори ако са компресирани или криптирани. Същите ИТ служби на Комисията вече заявиха, че не е възможно да се прочете ясна текстова информация поради криптирането, използвано за тези файлове. Освен това за жалбоподателя беше трудно да повярва, че организация като Комисията няма да разполага с резервна система, за да архивира своите досиета. Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията не е оказала съдействие и не е предприела последващи действия по отношение на търсенето на въпросните електронни писма.

Жалбоподателят отбелязва, че Комисията е признала, че г-жа P. е работила на 26 декември 2003 г. В това отношение тя отбелязва, че от самото начало е заявила, че на този ден е получила окончателно потвърждение, че отговаря на условията за кандидатстване по програмата. Поради това тя се пита как в качеството си на аутсайдер е могла да знае, когато твърди, че е получила отговор, че г-жа P. е работила на този ден. Поради това тя твърди, че Комисията умишлено е предоставяла селективна информация и е манипулирала фактите. Жалбоподателят добави, че са били необходими две години и специално искане от омбудсмана, преди Комисията да признае, че г-жа P. е работила на този ден.

Освен това жалбоподателят отбеляза изявлението на Комисията, че тя не твърди, че въпросните електронни писма са били манипулирани. Тя обаче посочи, че очаква извинение от Комисията по отношение на направената по-рано инсинуация.

Освен това жалбоподателят отбеляза, че за Омбудсмана е обичайна практика да приключва случаи в рамките на една година, но че в настоящия случай Комисията изглежда се справя бавно с въпросите, поставени от Омбудсмана. За да илюстрира своята гледна точка, жалбоподателят даде пример, а именно, докато Омбудсманът поиска от Комисията да предостави отговор на неговото искане за допълнителна информация от 15 май 2006 г. най-късно до 15 юни 2006 г., Комисията предостави отговор едва на 14 септември 2006 г.

Жалбоподателката заключи, като заяви, че поради подвеждащата информация, предоставена от Комисията, тя се е отказала от предложения за сътрудничество в Louvain. Освен това в хода на настоящото дело Комисията рядко е била открита или предстояща, но е направила инсинуации и е предоставила селективна информация.

Снемане на показания

На 10 ноември 2006 г. службите на омбудсмана снеха показанията на г-жа P. Свидетелят направи по-специално следните изявления:

През декември 2003 г. работи като правен съветник в отдел „Стипендии „Мария Кюри“ на дирекция D, ГД „Изследвания“. Нейната работа включва i) надзор на процедурите за подбор на партиди проекти, свързани с правните аспекти на процедурата, за да се гарантира, че документите, изпратени на Комисията за решение, са пълни и в съответствие с процедурите, и ii) предоставяне на съвети на служителите по проектите относно тълкуването на правилата. Освен това тя участва в изготвянето на образците на договори за стипендиите „Мария Кюри“ за Шестата рамкова програма („РП6“). Освен това по искане на директора си тя ръководи вътрешна работна група, която се занимава с правните въпроси, свързани с 6РП, т.е. дава съвети относно работната програма на Комисията във връзка със стипендиите „Мария Кюри“. Във връзка с това директорът организира бюро за помощ, за да предоставя съвети по външни искания по такъв начин, че координаторът на бюрото за помощ да препраща исканията до компетентно звено, което след това ги препраща вътрешно на лице, което е компетентно да отговори. След това отговорите бяха изпратени на координатора както за архивиране, така и с цел проследяване на въпросите, на които беше отговорено, за да се актуализират често задаваните въпроси. Що се отнася до отговора ѝ от 19 декември 2003 г. на въпроса на жалбоподателката в електронното писмо от 25 ноември 2003 г., тя признава, че е предоставила отговор, сякаш жалбоподателката е питала за положението в Белгия, а не в Италия. Тя се съгласи, че поради това е вероятно жалбоподателката все още да иска да потърси информацията, която действително е поискала. Въпреки факта, че правилата са били ясни за нея, тъй като са се прилагали за всяка държава, жалбоподателят може да е искал да зададе друг въпрос, ако нещо не е било ясно. Въпреки това тя не си спомня електронното писмо на жалбоподателката от 19 декември 2003 г., тъй като е получавала много електронни писма през този период от годината. Тя не можеше да каже, че не ги е изтрила случайно; въпреки това нейната практика е да съхранява всяко електронно писмо, на което е предоставила отговор, включително исканията от вътрешни колеги или външни лица. Що се отнася до предполагаемото електронно писмо на жалбоподателката от 19 декември 2003 г., тя не можа да посочи дали е отговорила на него или не. Възможно е тя да е отговорила на нещо, тъй като жалбоподателката е имала своя електронен адрес и по този начин жалбоподателката е можела да ѝ пише директно или те са можели да разговарят по телефона, но тя не е могла да си спомни какво се е случило.

Мнения на жалбоподателя относно свидетелските показания

В становището си от 26 февруари 2007 г. относно свидетелските показания на длъжностното лице на Комисията жалбоподателката направи следните коментари:

Длъжностното лице на Комисията не оспорва, че е получило електронното ѝ писмо от 19 декември 2003 г. и че му е предоставило отговор на 26 декември 2003 г. Длъжностното лице предложи извинения, когато я попитаха за второто електронно писмо на жалбоподателя, като припомни, че този период е много зает с много имейли и че тя не може да си спомни всичко. Освен това длъжностното лице признава, че е действало в качеството си на юридическо лице, докато е изпълнявало длъжността си, т.е. когато е предоставяло съвети на жалбоподателката. Жалбоподателят се позова на становището на Комисията, представено в нейното становище от 8 април 2005 г., в което Комисията отхвърля твърдението на жалбоподателя, че е получил правен съвет от Комисията. Сега изглежда, че Комисията не си е направила труда да провери изявленията си в това отношение, преди да ги направи. Поради това тя твърди, че отношението на Комисията е обидно.

Жалбоподателят също така отбелязва, че г-н M. е спрял молбата си, без дори да се консултира с г-жа P. относно съветите, които преди това е предоставила на жалбоподателя. Тъй като г-н М. е избрал да не взема предвид тази предишна информация и не се е опитал да разреши проблема на жалбоподателя, като е предприел подходящи за неговия ранг инициативи, той се е превърнал в основната причина за настоящата жалба. Поради това тя иска г-н M. да бъде порицан за неизпълнение на служебните задължения.

Жалбоподателката заключи, като заяви, че счита, че е време омбудсманът да стигне до заключение по настоящия случай и да поправи грешката, която е претърпяла.

РЕШЕНИЕТО

1 По предоставянето на предоставената от Комисията информация, за която се твърди, че е подвеждаща

1.1 Жалбоподателят твърди, че правната служба на Европейската комисия е предоставила подвеждаща информация. Според жалбоподателя през ноември 2003 г. тя се е свързала по електронна поща с бюрото за помощ за действия „Мария Кюри“ („бюро за помощ“) на Генерална дирекция „Научни изследвания“ на Комисията („ГД „Научни изследвания“), тъй като условията, определящи допустимостта за участие в програма RTN-NUMBRA, не са били ясни. В електронното си писмо жалбоподателката пита дали, въпреки че има италианско гражданство, може да кандидатства за работа в Италия въз основа на факта, че е родена, живяла и учила през целия си живот в Белгия. Според жалбоподателката бюрото за помощ е препратило запитването ѝ до Правната служба на Комисията. На 19 декември 2003 г. г-жа P., служител на Комисията, работещ за ГД „Научни изследвания, развойна дейност, технологии и иновации“ (ГД „Научни изследвания и иновации“), отдел RTD.D, занимаващ се с дейности по RTN, информира жалбоподателя за правилата за мобилност. По-специално г-жа P. обясни, че програмата „Мария Кюри“ изисква изследователят да не е със същата националност като организацията домакин. Жалбоподателката твърди, че тъй като отговорът не отговаря на нейния конкретен въпрос, тя е изпратила друго електронно писмо на 19 декември 2003 г., с което е поискала по-точна информация относно това дали отговаря на условията за заемане на длъжността. Според жалбоподателката г-жа P. отговаря с електронно писмо от 26 декември 2003 г., като ѝ обяснява, че ако има италианско гражданство, но не е живяла в Италия през последните пет години, тя може да кандидатства за работа в институция, намираща се в Италия. В действителност обаче жалбоподателят не отговаря на условията съгласно съответните правила, тъй като горепосоченото специално условие (3), посочено от г-жа P., се прилага за изследователи с двойно гражданство, а жалбоподателят има само италианско гражданство.

1.2 В становището си Комисията твърди, че жалбоподателят никога не е получавал правен съвет от "Правната служба на Европейската комисия", нито от която и да е друга "Правна служба на Комисията", и че никъде в кореспонденцията между жалбоподателя и службите на Комисията не се споменава "Правната служба на Комисията". Комисията подчерта, че услугите, предоставяни от Комисията, дори чрез специализираните информационни бюра, са само с обща информационна цел. Всяка информация, предоставена по този начин, е само ориентировъчна и сама по себе си не може да породи права или оправдани правни очаквания за заявителя в нарушение на правно обвързващите правила, приложими към съответния случай. Комисията добави, че няма неясноти по отношение на обясненията, предоставени на жалбоподателя относно правилата за гражданство и мобилност, и по-специално изключението за двойно гражданство. Комисията обяви, че в полза на потенциалните ползватели към всеки бъдещ отговор автоматично се добавя декларация за отказ от отговорност, за да се информират по-добре заявителите за правните последици от информацията, получена от службите на Комисията.

По отношение на кореспонденцията по електронната поща Комисията заяви, че е отговорила на 19 декември 2003 г. в 16:44:36 ч. на искането на жалбоподателя от 25 ноември 2003 г., като е обяснила правилата за мобилност и въпроса за двойното гражданство, без изрично да се съсредоточи върху евентуално наемане на работа в Италия. Комисията също така посочи, че въпреки пълния и задълбочен преглед на нейната система за съхранение на електронна поща, тя не е могла да открие никаква следа от електронната поща на жалбоподателя, за която се твърди, че е изпратена на 19 декември 2003 г. в 19:45 ч. на г-жа P., нито следа от електронната поща, за която се твърди, че е изпратена от г-жа P. на жалбоподателя на 26 декември 2003 г. в 14:05 ч. В отговор на конкретното искане на омбудсмана в това отношение Комисията обясни, че е пристъпила към пълно търсене, като е отворила криптираното съдържание на личните папки, съхранявани на компютъра на г-жа P, и е използвала няколко ключови думи, за да открие предполагаемите електронни писма. В по-нататъшен опит за извличане на изтрити елементи Комисията също така се опита да отвори файловете с текстово приложение. Тъй като този опит е неуспешен поради криптирането, е направен втори опит, като е използван различен метод, позволяващ възстановяването на изгубени или изтрити елементи. Въпреки тези търсения не бяха открити никакви следи от въпросната размяна на електронни писма. Тъй като централната система за архивиране на Комисията не функционираше по това време, Комисията не можа да проучи допълнително въпроса.

От друга страна, Комисията прилага към становището си документ по електронна поща, предоставен на координатора от жалбоподателката в подкрепа на кандидатурата ѝ за длъжността изследовател в Университета в Падуа. Този документ посочва различна дата и съдържа някои текстови разлики от това, което се твърди, че е същото съобщение, изпратено от жалбоподателката до координатора и приложено от нея към жалбата ѝ. Комисията посочва, че макар жалбоподателката да е декларирала, че е получила отговор от службите на Комисията на 26 декември 2003 г., копието от същото съобщение, приложено към писмото, изпратено до научния администратор на НУМБРА, а именно координатора на мрежата, при представянето на кандидатурата ѝ пред Университета в Падуа, е от 19 декември 2003 г., 16:44:36 ч. Това е точно същата дата и график на първия отговор на Комисията и единственият, който е на разположение в регистрите на Комисията. Освен това в съобщението, приложено към настоящото заявление, се посочва, че отговорът на Комисията е изпратен преди отправянето на искането на заявителя. Въпреки това Комисията отбеляза оценката на омбудсмана, направена в писмото му от 16 май 2006 г., че тези различия могат да се дължат на технически причини.

Въпреки това Комисията призна, че информацията, предоставена на жалбоподателя в отговора по електронната поща от 19 декември 2003 г., не разглежда пряко конкретния въпрос на жалбоподателя относно наемането на работа, свързан с това дали италиански гражданин, който винаги е живял в Белгия, би отговарял на условията за заемане на длъжност в италиански университет.

1.3 Жалбоподателката отговори, че не може да приеме инсинуацията на Комисията, че съществуват две версии на едно и също електронно съобщение, изпратено от г-жа P. до нея, и заяви, че дори ако електронното писмо е било унищожено в системата на Комисията, в резервните копия на компютърната система все още трябва да има следа от съобщението. Тя заяви, че следва да се извърши проверка на записите от електронната поща за края на 2003 г., което следва да докаже съществуването на предполагаемите липсващи електронни писма. Освен това жалбоподателката обясни, че документът, приложен към заявлението, изпратено до научния администратор на НУМБРА, т.е. координатора на мрежата, се различава от приложения към жалбата ѝ документ, тъй като в първия случай той е преминал през процедура за „нарязване и поставяне“, за да бъде поставен във файлов формат „pdf“ (Acrobat Reader), както се изисква от заявлението. Ако службите на Комисията открият липсващите електронни писма, няма да има съмнение нито за момента, в който те са били изпратени, нито за тяхната формулировка. Жалбоподателката твърди, че инсинуацията, направена от Комисията, е обидна и че тя няма да компрометира почтеността си. Тя заключава, че ако единствената защита, с която Комисията разполага в отговор на оплакванията на добросъвестна студентка, е да се опита да я оклевети или да я обвини в клевета, въпросът ще се превърне в въпрос от компетентността на съдилищата и пресата. Ако този аргумент бъде използван отново, жалбоподателят няма да се поколебае да потърси правна защита пред наказателните съдилища. В становището си от 7 ноември 2006 г. жалбоподателката отбеляза твърдението на Комисията, че не е твърдяла манипулиране на въпросните електронни писма. Тя обаче посочи, че очаква извинение от Комисията по отношение на направената по-рано инсинуация.

1.4 В рамките на допълнителните проверки, извършени от омбудсмана, Комисията посочва, че все още не е успяла да намери електронното писмо от 19 декември 2003 г., за което се твърди, че ѝ е изпратено от жалбоподателя, нито отговора, за който се твърди, че жалбоподателят е получил от г-жа P. на 26 декември 2003 г. Освен това г-жа P. заяви, че не може да си спомни дали е отговорила с електронно писмо от 26 декември 2003 г. на предполагаемото електронно писмо на жалбоподателя от 19 декември 2003 г. Въпреки това Комисията потвърждава, че г‐жа P. е присъствала в кабинета си на 26 декември 2003 г.

1.5 Като начало омбудсманът би искал да подчертае, че от текста на отговора по електронната поща от 19 декември 2003 г. става ясно, че Правната служба на Комисията не се е намесила във въпросния въпрос. Отговорът е изпратен от служител на Комисията, г-жа P., и въпреки факта, че тя е работила като правен служител в отдела, занимаващ се с действия на RTN, предоставената от нея информация не може да се счита за предоставена от Правната служба на Комисията. Поради тази причина в искането си за допълнителна информация от 16 май 2006 г. омбудсманът поясни, че органът, посочен в първоначалното изявление на жалбоподателя относно предоставянето на информация, за която се твърди, че е подвеждаща, т.е. Правната служба на Комисията, сега следва да се разбира като Комисията.

1.6 В светлината на гореизложеното и като се има предвид по-специално, че:

1. жалбоподателят е предоставил копия от въпросните електронни писма от 19 и 26 декември 2003 г.;
2. жалбоподателят е дал разумно обяснение за несъответствията между различните версии на едни и същи електронни писма (4);
3. това обяснение не е оспорено (и опровергано) от Комисията;
4. нито Комисията, нито г-жа P. са изключили възможността г-жа P. да е получила електронното писмо на жалбоподателя от 19 декември 2003 г. и да е отговорила на 26 декември 2003 г.; и
5. Комисията потвърждава, че г-жа P. е присъствала в кабинета си на 26 декември 2003 г., което е официален празник,

Омбудсманът счита, че информацията, която е получил от жалбоподателя във връзка с въпросните електронни писма от 19 и 26 декември 2003 г., е достоверна и следва да се използва за целите на настоящото разследване.

1.7 След като приключи горепосоченото, омбудсманът първо трябва да провери дали електронното писмо на Комисията от 19 декември 2003 г. съдържа подвеждаща информация. В тази връзка омбудсманът отбелязва, че в своето електронно писмо от 25 ноември 2003 г. жалбоподателката е задала следния въпрос:

„(...) Аз съм изцяло италианец, но съм роден в Белгия и съм живял в тази страна през целия си живот. Посещавал съм университетските си години в белгийска институция. Мога ли да кандидатствам и да бъда приет в италиански университет или съм принуден да попитам за белгийско гражданство? (...)“.

1.8 Освен това Омбудсманът отбелязва, че в отговора си от 19 декември 2003 г. на електронното писмо на жалбоподателя Комисията е заявила:

„Правилата за мобилност на програмата „Мария Кюри“ изискват да не сте от същата националност като приемащата организация. Следователно, ако сте италиански гражданин, можете да кандидатствате за работа в мрежа в Белгия. Правилото за мобилност обаче изисква също така да не сте пребивавали или извършвали обичайните си дейности в Белгия повече от 12 месеца през последните 3 години преди назначаването си. Ако сте живели в Белгия през целия си живот, може да не отговаряте на условията поради тези две правила, взети заедно. Освен това, в случай че притежавате и белгийско гражданство, можете да кандидатствате в белгийска институция само ако не сте пребивавали в Белгия през поне 4 от последните 5 години в тази страна.“

1.9 Омбудсманът счита, че информацията, предоставена на жалбоподателя в отговора по електронната поща от 19 декември 2003 г., не засяга пряко конкретния въпрос на жалбоподателя относно набирането на персонал - факт, който Комисията признава в становището си. Комисията обаче е обяснила правилно правилата, уреждащи изискванията за гражданство, а именно правилата за мобилност на схемата RTN. По-специално Комисията ясно заяви, че правилата за мобилност изискват „да не сте от същата националност като приемащата организация“. Поради това омбудсманът счита, че съответната информация, предоставена от службите на Комисията в отговора по електронната поща от 19 декември 2003 г., не може да се счита за подвеждаща.

1.10 На второ място, омбудсманът трябва да провери дали електронното писмо на Комисията от 26 декември 2003 г. съдържа подвеждаща информация. В тази връзка омбудсманът отбелязва, че във второто си електронно писмо от 19 декември 2003 г. жалбоподателката е написала: „Благодаря Ви за отговора, но въпросът ми беше: мога ли да кандидатствам в италиански университет? Никога не съм живял в Италия и живея в Белгия."Омбудсманът отбелязва още, че в отговора си от 26 декември 2003 г. Комисията отговори: „Ако притежавате италианско гражданство, но не сте живели в Италия през последните 5 години, можете да кандидатствате за работа в институция, намираща се в Италия.“

1.11 Омбудсманът отбелязва също така, че раздел 2.5.3 от работната програма за действията "Мария Кюри" (Мрежи за обучение в областта на научните изследвания RTN)(5) предвижда:

„Изследователите трябва да са [] граждани на държава, различна от тази на приемащата организация. В началото на своята стипендия/дейност изследователите не могат да са пребивавали или извършвали основната си дейност (работа, обучение и т.н.) в държавата на приемащата организация повече от 12 месеца през трите години, непосредствено предхождащи началната дата. В случай на гражданин, притежаващ повече от едно гражданство, той ще може да осъществи период на мобилност в държавата, чийто гражданин е, в която не е пребивавал през предходните 5 години.“

1.12 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че информацията, предоставена на жалбоподателя в електронното писмо на Комисията от 26 декември 2003 г., е подвеждаща. В тази връзка омбудсманът отбелязва, че i) жалбоподателката не е посочила (в електронните си писма), че има двойно гражданство, а по-скоро е заявила: „Аз съм изцяло италианец, но съм роден в Белгия и съм живял в тази страна през целия си живот.“; ii) Комисията не е разгледала конкретно в своето електронно писмо от 19 декември 2003 г. запитването, формулирано от жалбоподателя; и iii) информацията, предоставена от г-жа P. в електронното ѝ писмо от 26 декември 2003 г., може разумно да се разбира от жалбоподателката в смисъл, че тя отговаря на условията, ако не е пребивавала в Италия през предходните пет години, въпреки факта, че е гражданин на държавата, в която се намира приемащата организация. Освен това това разбиране може да бъде разумно, въпреки че може да не е съвместимо с правилата, посочени в точка 1.11 по-горе.

1.13 Омбудсманът отбелязва, че принципите на добра администрация, отразени в точка 4 от Кодекса за добро административно поведение на Комисията (6), изискват Комисията да отговаря на разследванията по подходящ начин (7).

1.14 Омбудсманът счита, че поради причините, обяснени в точки 1.6 и 1.12 по-горе, Комисията не е спазила това изискване. Това представлява случай на лошо управление. Като взема предвид заключенията си в точки 3 и 4 по-долу, омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.

1.15 Накрая, следва да се отбележи, че в становището си от 8 април 2005 г. Комисията посочва, че информацията, предоставяна от нейните служби, дори чрез специализираните служби на Help Desk, е само с обща информационна цел, тъй като се предоставя въз основа на искания от заявители и без възможност за проверка на всички релевантни аспекти на всяко искане. Това означава, че въпреки че Комисията полага всички разумни усилия, за да гарантира надеждността и качеството на своите отговори, всяка информация, предоставена по този начин, е само ориентировъчна и сама по себе си не може да породи права или оправдани правни очаквания за заявителя в нарушение на правно обвързващите правила, приложими към съответния случай. Въпреки това Комисията призна необходимостта от по-ясно обяснение относно ефективната правна стойност на информацията, предоставяна чрез специализираните информационни бюра, и заяви, че в бъдеще автоматично ще се добавя декларация за отказ от отговорност към всяка информация относно действията „Мария Кюри“, адресирана до кандидатите. Освен това в отговора си от 14 февруари 2006 г. на искането на Омбудсмана за допълнителна информация Комисията заяви, че вследствие на ангажимента, поет в нейното становище от 8 април 2005 г. към Омбудсмана, сега се добавя декларация за отказ от отговорност към цялата информация, предоставяна от службите на бюрото за помощ по действията „Мария Кюри“. Следователно кандидатите са информирани, че информацията, получена от службите на Help Desk, е само ориентировъчна и не може да породи оправдани правни очаквания или да предопредели резултата от процедурата по оценяване, особено когато, както в настоящия случай, проверката на изпълнението на критериите за допустимост трябва да се извърши от институцията, в която се намира назначеният изследовател.

1.16 Във връзка с това омбудсманът отбелязва, че както предлага Комисията, предоставянето на информация на заявителите или потенциалните заявители, което не е в съответствие с правилата, уреждащи участието в действията "Мария Кюри", не може да доведе до създаването на оправдани правни очаквания или права за участие в тези действия. Отказ от отговорност, добавен към документа, предоставящ информация във връзка с условията за участие в такива действия и посочващ горното, би бил подходящ и съвместим с добрата администрация. Въпреки това, в съответствие с изискванията за добра администрация, съответната декларация за отказ от отговорност не може да бъде формулирана по начин, който предполага, че тя освобождава Комисията от задължението ѝ да предоставя на (потенциалните) заявители ясна и точна информация, която не е подвеждаща. Поради това омбудсманът ще направи съответната допълнителна забележка по-долу.

2 По искането за допускане до участие в програмата RTN и съответните субсидиарни искания

2.1 Жалбоподателката твърди, че Комисията следва да ѝ позволи да участва в програмата RTN-NUMBRA, тъй като координаторът на програмата я е информирал, че може да направи това, или като алтернатива да предложи решение с равностойни условия за научни изследвания.

2.2 Комисията твърди, че за мрежите за обучение в областта на научните изследвания и асимилираните действия "Мария Кюри" не е задача на Комисията да проверява допустимостта на изследователя. Приемащата институция е отговорна за проверката на изпълнението на правилата за допустимост. След внимателно проучване на случая координаторът на проекта установи, че поради италианското си гражданство жалбоподателката не може да бъде разгледана за длъжност в Италия. Когато координаторът на проекта повдигна този въпрос пред Комисията, последната потвърди това тълкуване. Комисията стигна до заключението, че поради горепосочените причини жалбоподателят не отговаря на условията за RTN позиция в Италия.

2.3 Омбудсманът счита, че тъй като изглежда, че въз основа на приложимите правила жалбоподателят не е отговарял на условията за участие във въпросната изследователска програма, горепосочените твърдения на жалбоподателя не могат да бъдат приети.

2.4 В своите забележки жалбоподателката изглежда претендира за обезщетение за вредите, които е претърпяла поради "фриволността и бюрокрацията"на Комисията.

2.5 По отношение на това твърдение и потенциалната отговорност на Комисията, въпреки факта, че жалбоподателят не е имал право или оправдани правни очаквания да участва във въпросната изследователска програма, омбудсманът счита за необходимо да изтъкне следното.

2.6 Принципите на добра администрация изискват информацията, която администрацията на Общността предоставя на гражданите, при поискване или по своя собствена инициатива, да бъде точна и достатъчно ясна. Това е особено важно в контекст като настоящия, в който информацията се отнася до условие за допустимост за участие в съответната научноизследователска програма. Предоставянето на подвеждаща информация на кандидатите може при определени обстоятелства да се счита за вина, която може да породи отговорност на Общността, при условие че са изпълнени и други условия за признаване на извъндоговорната отговорност на Общностите.

Съгласно постоянната практика на общностните съдилища извъндоговорната отговорност на Общността за незаконосъобразни действия на нейните органи зависи от изпълнението на съвкупност от условия, а именно, от една страна, неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, ii) факта на вредата; и iii) наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда(8). Ако едно от тези условия не е изпълнено, искът за обезщетение трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия(9).

2.7 За да реши дали предоставената на жалбоподателя подвеждаща информация представлява грешка по смисъла на току-що посочената съдебна практика, омбудсманът трябва да анализира дали i) предоставената информация е неточна или непълна и/или не е достатъчно ясна, така че да бъде потенциално подвеждаща; ii) произхожда от източници, които гражданинът може основателно да счита за разрешени и надеждни; и iii) това би довело до разумно, макар и неточно заключение на добросъвестен и благоразумен човек относно правното му положение във връзка с участието му в програмата за научни изследвания (10).

2.8 В настоящия случай, както е посочено в точки 1.12-1.14 по-горе, омбудсманът счита, че информацията, предоставена на жалбоподателя в електронното писмо на Комисията от 26 декември 2003 г., действително е подвеждаща. Всъщност то произхожда от източник, който жалбоподателят основателно би могъл да счита за разрешен и надежден. Освен това тази информация е можела да доведе един нормално полагащ дължимата грижа и благоразумен човек, в положението на жалбоподателя, до разумното, макар и погрешно заключение, че той отговаря на условията за участие във въпросната изследователска програма. Следователно това представлява грешка, която, ако се приеме за достатъчно сериозна, би оправдала отговорността на Комисията за изплащане на обезщетение за вреди.

2.9 Въпреки това съответните вреди, които жалбоподателката изглежда претендира, са свързани с разходите, направени след преместването ѝ в Италия. Съгласно посочената по-горе съдебна практика на общностните съдилища във връзка с условието относно причинно-следствената връзка между нарушението и вредата, Общността може да носи отговорност само за вреда, която представлява достатъчно пряка последица от неправомерното поведение на съответната институция (11). За сметка на това Общността не носи отговорност за изплащането на обезщетение за всяка вредоносна последица, дори и такава, която е отдалечена от поведението на нейните органи(12).

В това отношение омбудсманът първо отбелязва, че жалбоподателката не е представила конкретна информация или оправдателни документи за разходите, направени поради преместването ѝ в Италия. По-важното е, че тя изглежда е поела инициативата да се премести в Италия, въпреки че не е получила официално предложение за позицията на изследовател от приемащата институция, която изглежда носи, ако не изключителната, то поне основната отговорност за вземането на съответното решение. От това следва, че жалбоподателката не е доказала наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между подвеждащата информация, която е получила от Комисията, и претендираната вреда във връзка с преместването ѝ в Италия. Следователно условието за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и поведението на Комисията, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, не е установено в настоящия случай.

2.10 Поради тези причини Омбудсманът не счита за целесъобразно да прави предложение за приятелско решение или проектопрепоръка, приканващи Комисията да изплати някакъв вид обезщетение на жалбоподателя във връзка със случая на лошо администриране, посочен в точка 1.14 по-горе.

3 Искане за изменение на изискванията за допустимост

3.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да измени изискванията за допустимост на програмите RTN, за да позволи на граждани на една държава членка, които са родени и живеят в друга държава членка, да участват в такива програми.

3.2 Комисията подчерта, че правилата за националност и мобилност на схемата RTN са включени в работната програма и се приемат с решение на Комисията след становище на програмен комитет, съставен от представители на всички държави членки и на асоциираните държави. Тези правила представляват прилагането на общите принципи, установени в Регламент (ЕО) No 2321/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно правилата за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети в изпълнението на Шестата рамкова програма на Европейската общност (2002—2006 г.) и за разпространение на резултатите от научните изследвания за тази цел (13). Освен това тези правила са отразени в съответните договорни клаузи, приети с решение на Комисията. Поради това на този етап не може разумно да се предвиди изменение на правилата относно мобилността и гражданството.

3.3 В това отношение омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е възразил по конкретен начин, нито е показал, че въпросните съществуващи правила представляват случай на лошо администриране. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

4 Заключение

Въз основа на своята проверка по този случай омбудсманът отправя следната критична забележка:

Принципите на добра администрация, отразени в точка 4 от Кодекса за добро административно поведение на Комисията (14), изискват Комисията да отговаря на запитванията по подходящ начин. В настоящия случай поради причините, обяснени в точки 1.6 и 1.12 по-горе, изглежда, че Комисията не е спазила това изискване, тъй като информацията, предоставена на жалбоподателя в електронното му писмо от 26 декември 2003 г., вероятно е довела жалбоподателя до разумното, макар и погрешно заключение, че той отговаря на условията за участие в съответната изследователска програма. Това представлява случай на лошо управление.

Омбудсманът приключва случая.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

Както предлага Комисията, предоставянето на заявители или потенциални заявители на информация, която не е в съответствие с правилата, уреждащи участието в действията „Мария Кюри“, не може да доведе до създаване на оправдани правни очаквания или права за участие в тези действия. Отказ от отговорност, добавен към документа, предоставящ информация във връзка с условията за участие в такива действия и посочващ горното, би бил подходящ и съвместим с добрата администрация. Въпреки това, в съответствие с изискванията за добра администрация, съответната декларация за отказ от отговорност не може да бъде формулирана по начин, който предполага, че тя освобождава Комисията от задължението ѝ да предоставя на (потенциалните) заявители ясна и точна информация, която не е подвеждаща. Поради това омбудсманът би бил благодарен, ако Комисията може да му съобщи точното съдържание на декларацията за отказ от отговорност, която според съответното изявление вече е добавена към цялата информация, предоставена от службите на бюрото за помощ по действията „Мария Кюри“.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Мрежа за обучение в областта на научните изследвания, програма за математическа грамотност и развитие на мозъка.

(2) ОВ L 355, 2002 г., стр. 23.

(3) Работна програма за човешки ресурси и мобилност по действията „Мария Кюри“, раздел 2.5.3. Отстъп 15, стр. 39. Този документ беше достъпен онлайн от службите на омбудсмана на 25 ноември 2005 г., но връзката вече не е достъпна (http://www.euresearch.ch/media/03_Documents/13_MarieCurie/Workprogramme_Jan2004.pdf).

Преразгледаните правила на програмата са достъпни на уебсайта Cordis: (http://ec.europa.eu/research/fp6/mariecurie-actions/pdf/wp_feb2006_en.pdf).

(4) Тези несъответствия не се отнасят до съдържанието на имейлите, а до оформлението, езика, часа и датата и правописа на имейлите.

(5) Преразгледаните правила на програмата са достъпни на уебсайта Cordis: (http://ec.europa.eu/research/fp6/mariecurie-actions/pdf/wp_feb2006_en.pdf).

(6) Приложение към Решение на Комисията от 17 октомври 2000 година за изменение на нейния Процедурен правилник, ОВ L 267, стр. 63.

(7) По същия начин в член 12 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията се предвижда, че „ (...) Когато отговаря на кореспонденция (...), длъжностното лице се стреми да бъде възможно най-полезно и отговаря възможно най-пълно и точно на поставените въпроси.“

(8) Дело 26/81 Oleifici Mediterranei срещу ЕИО [1982] ECR 3057, параграф 16; Дело T-175/94 International Procurement Services срещу Комисията [1996] ECR II-729, параграф 44; Дело T-336/94 Efisol срещу Комисията [1996] ECR II-1343, параграф 30; и дело T-267/94 Oleifici Italiani срещу Комисията [1997] ECR II-1239, параграф 20).

(9) Дело T-170/00 Förde-Reederei срещу Съвета и Комисията [2002] ECR II-515, параграф 37.

(10) Дело 169/73 Compagnie Continentale France срещу Съвета [1975] ECR 117, параграфи 21-23.

(11) Съединени дела 64/76 и 113/76, 167/78 и 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79 Dumortier Frères и други срещу Съвета [1979] ECR 3091, параграф 21, и дело T-333/01 Meyer срещу Комисията [2003] ECR II-117, параграф 32.

(12) Вж. Решение по дело Dumortier Frères и др./Съвет, посочено по-горе (точка 21).

(13) ОВ L 355, 2002 г., стр. 23.

(14) Приложение към Решение на Комисията от 17 октомври 2000 година за изменение на нейния Процедурен правилник (ОВ L 267, стр. 63).