Страсбург, 20 февруари 2007 г.

Уважаеми г-н С.,

На 22 юли 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно отхвърлянето от страна на Европейската комисия на потвърдително заявление за достъп до документи, което сте подали на 28 май 2004 г.

На 23 юли 2004 г. изпратихте електронно писмо, в което питате дали съм получил вашите две (1) жалби, изпратени предния ден. На 26 юли 2004 г. поверените ми служби Ви изпратиха обратна разписка. В допълнителното си писмо от 30 юли 2004 г. Вие заявихте, че въпреки че на 22 юли 2004 г. сте подали две различни жалби, изглежда, че те са били регистрирани под един и същ референтен номер на жалба. На 2 август 2004 г. поверените ми служби Ви уведомиха, че, както правилно посочихте, Вашите жалби първоначално са били регистрирани под същия референтен номер. Впоследствие обаче те са регистрирани като две отделни жалби. На 2 август 2004 г. благодарихте на моите служби за информацията.

На 23 септември 2004 г. препратих настоящата жалба на председателя на Комисията. Комисията изпрати превода на становището си на италиански език на 14 декември 2004 г. Препратих Ви я на 16 декември 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 22 декември 2004 г.

След като разгледах становището на Комисията и Вашите забележки, сметнах за необходимо да проведа допълнителни разследвания. Поради това на 30 август 2005 г. изпратих писмо до председателя на Комисията с молба да коментира Вашите забележки. Комисията изпрати италианския превод на отговора си на 3 януари 2006 г. Препратих Ви я на 11 януари 2006 г. с покана за представяне на коментари, която Вие ми изпратихте на 25 януари 2006 г.

На 11 април 2006 г. изпратихте факс на вниманието на правния служител, отговарящ за Вашия случай, с искане за отговор на Вашия факс от 11 март 2006 г., с който поискахте информация относно положението по настоящия случай, както и относно Вашите случаи 1586/2005/IP, 3718/2005/IP и 454/2006. На 12 април 2006 г. изпратихте същото искане до пощенската кутия „Евроомбудсман“. На 27 април 2006 г. Вие изпратихте ново съобщение, в което поискахте отговор на Вашия факс от 11 март 2006 г.

След проверка в базата данни на омбудсмана стана ясно, че факсът, който според Вас сте изпратили на 11 март 2006 г., не е получен от моята служба. Сутринта на 4 май 2006 г. правният служител, отговарящ за Вашия случай, се опита да се свърже с Вас, за да изясни този въпрос с Вас, но тя не можа да се свърже с Вас. На същата дата изпратихте допълнителен факс с искане за отговор на Вашия факс от 27 април 2006 г.

На 5 май 2006 г. гореспоменатият правен служител се свърза с Вас по телефона. Тя обясни, че не е получен факс с дата 11 март 2006 г. и че е узнала за Вашето съобщение от 12 април едва на 26 април 2006 г. поради факта, че е била в отпуск. Тя също така ви е предоставила информацията, която сте поискали.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за приключване на настоящото разследване.

Жалбата

Според жалбоподателя относимите факти в жалбата са следните:

На 18 април 2004 г. жалбоподателят поиска от Комисията да му предостави достъп до i) цялата кореспонденция (включително приложенията), разменена между Комисията и италианските органи във връзка с дело за нарушение 2003/4372; ii) протокола от срещата, проведена между представителите на Комисията и на италианските органи; и iii) вътрешните документи относно съответния случай, по-специално протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г.

След отказа на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ (ГД MARKT) от 11 май 2004 г. да му предостави достъп до някои от исканите документи, на 28 май 2004 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление до генералния секретар на Комисията. На 12 юли 2004 г. Комисията отхвърли потвърдителното заявление и уведоми жалбоподателя за това. Основният аргумент, изтъкнат от институцията, за да обоснове отказа си, е фактът, че документите, поискани от жалбоподателя, попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2) („Регламент 1049/2001“), съгласно което институциите „отказват достъп до документ, когато оповестяването му би засегнало защитата на (…) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“.

В писмото си за започване на настоящата проверка омбудсманът обобщи твърденията и твърденията на жалбоподателя, както следва:

Жалбоподателят твърди, че i) решението на Комисията да откаже достъп до исканите документи е опорочено от злоупотреба с власт и от неправилно прилагане на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001; ii) че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен отказа си, и iii) че изключението, на което се позовава Комисията, противоречи на общия принцип за предоставяне на възможно най-широк достъп на обществеността до документите.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да преразгледа решението си и да му предостави достъп до исканите документи.

Задачата

Подходът на омбудсмана

Омбудсманът реши да започне проверка по първите две твърдения на жалбоподателя. По отношение на третото твърдение на жалбоподателя омбудсманът счете, че то се отнася до предимствата на законодателството на Общността, а не до случай на възможно лошо администриране. Поради това този аспект на случая беше приключен въз основа на член 2, параграф 2 от Устава на омбудсмана и жалбоподателят беше уведомен, че може да отправи петиция до комисията по петиции на Европейския парламент.

Становище на Европейската комисия

В становището си Комисията излага накратко следните съображения:

Контекст

Жалбоподателят е подал жалба до институцията срещу Италия, която е регистрирана под номер на жалба 2003/4372. След това Комисията започна производство за установяване на нарушение по този случай. На 1 април 2004 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на италианските органи. Официалното уведомително писмо е последвано от мотивирано становище, изпратено на 18 октомври 2004 г.

На 18 април 2004 г. жалбоподателят подаде заявление за достъп до i) цялата кореспонденция (включително приложенията), разменена между Комисията и италианските органи във връзка с дело за нарушение 2003/4372; ii) протокола от срещата, проведена между представителите на Комисията и на италианските органи; и iii) вътрешните документи, отнасящи се до съответния случай, и по-специално протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г.

На 11 май 2004 г. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ изпрати копие от съответните извлечения от протокола на Комисията на жалбоподателя, който беше информиран и за интернет адреса, на който може да получи пълния текст. Що се отнася до достъпа до другите документи, поискани от жалбоподателя, той беше отказан. За да обоснове отказа си, Комисията подчертава, че се прилага изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ заяви, че оповестяването на съответните документи на този етап от процедурата би могло да застраши диалога между Комисията и италианските органи. Освен това ГД „Вътрешен пазар и услуги“ се позова на решението на Първоинстанционния съд по дело T-191/99 Petrie (3) относно искане за достъп до официални уведомителни писма и мотивирани становища, изготвени във връзка с разследвания и проверки, извършени от Комисията. В този случай Съдът заяви, че както вече беше установено по дело T-105/95 WWF UK срещу Комисията, „държавите членки имат право да очакват Комисията да гарантира поверителност по време на разследванията, които биха могли да доведат до производство за установяване на нарушение. Това изискване за поверителност остава в сила дори след сезирането на Съда с мотива, че не може да се изключи възможността обсъжданията между Комисията и въпросната държава членка относно доброволното спазване от нейна страна на изискванията на Договора да продължат по време на съдебното производство и до постановяването на решението на Съда. Запазването на тази цел, а именно разрешаването по взаимно съгласие на спора между Комисията и съответната държава членка, преди Съдът да се е произнесъл с решение, оправдава отказа на достъп до официалните уведомителни писма и мотивираните становища, изготвени във връзка с производствата по член 226 на основание защита на обществения интерес, свързани с инспекции, разследвания и съдебни производства“(4).

На 28 май 2004 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление до генералния секретар на Комисията, в което твърди, че тъй като протоколите от заседанията на Комисията са публични, приложенията към тях също трябва да бъдат публични. Освен това жалбоподателят заяви, че съдебната практика, посочена от ГД „Вътрешен пазар и услуги“, е остаряла и противоречи на член 1 от Договора за Европейския съюз и Регламент 1049/2001.

Генералният секретар отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя на 5 юли 2004 г. В отговора си той обясни, че протоколът от заседанието на Комисията съдържа препратки към документи, които са били взети предвид от членовете на Комисията по време на това заседание. Генералният секретар заяви, че тези документи не са неразделна част от протокола.

Освен това генералният секретар посочи, че фактът, че протоколите на Комисията са публични и достъпни в интернет, не означава, че всички документи, посочени в съответните протоколи, следва да бъдат публични. Той обясни, че искането на жалбоподателя за достъп до трите документа, посочени в съответния протокол, е разгледано като ново искане. Що се отнася до другите документи, генералният секретар потвърди първоначалния отказ на Комисията на същите основания.

Позиция на Комисията

Протоколите от заседанията на Комисията съдържаха препратки към всички документи, които са били взети предвид от нейните членове по време на заседанието. Това обаче не означава, че съответните документи са част от протокола. Протоколите, които бяха публични, бяха публикувани в интернет, но достъпът до документите, посочени в протоколите, трябваше да се решава за всеки отделен случай. Решението за разглеждане на заявлението за трите документа, посочени в протокола като първоначално заявление за достъп до документи, е обосновано от необходимостта да се спази двуетапната административна процедура за разглеждане на заявленията за достъп до документи.

Що се отнася до становището на жалбоподателя, че изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, не се прилага, тъй като процедурите за нарушение не включват никакви проверки или разследвания, Комисията посочи, че съответното изключение обхваща и процедурите за нарушение, както изрично е потвърдено от Първоинстанционния съд по дело T-191/99 Petrie: „[д]ържавите-членки имат право да очакват от Комисията да гарантира поверителност по време на разследванията, които биха могли да доведат до процедура за нарушение.“Освен това по време на приемането на Регламент 1049/2001 Комисията беше направила собствена декларация в този смисъл и че във всеки случай, когато наблюдава прилагането на правото на Общността от държавите-членки, Комисията разследва предполагаемите нарушения. За всеки документ, свързан с текущо производство за установяване на нарушение, трябваше да се извърши проучване за всеки отделен случай, за да се установи дали той може да бъде оповестен или не. Въз основа на вътрешните насоки на Комисията за това как да се обработват заявления за достъп до документи, свързани с производства за установяване на нарушение (SEC(2003)260/3), достъпът обикновено се предоставя след приключване на съответния случай, а понякога дори и преди това, в зависимост от резултата от теста за вреда. В този конкретен случай Комисията счете, че оповестяването на исканите документи на този етап от производството за установяване на нарушение би засегнало защитата на целите на разследванията.

На този етап от производството оповестяването на исканите документи би могло да се отрази неблагоприятно на текущите обсъждания с италианските органи. Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи, Комисията счита, че в настоящия случай не е налице такъв по-висш интерес.

Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп, в настоящия случай тя не изглежда възможна с оглед на естеството на исканите документи, а именно защото не е било възможно да се определи предварително кои части от документите могат да бъдат оповестени, без да се засяга текущата дейност по разследване.

Освен това Комисията разгледа съдържанието на писмото, изпратено от жалбоподателя до институцията на 8 юни 2004 г., в което той твърди, че Комисията неправилно е пропуснала да публикува на своя уебсайт позоваванията на решението си да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи в рамките на дело за нарушение 2003/4372. В тази връзка Комисията твърди, че съгласно съответните правила, уреждащи публичността на решенията за установяване на нарушение, позоваванията на решения за изпращане на официални уведомителни писма до националните органи не се публикуват на уебсайта на Комисията. Освен това, тъй като изглежда, че жалбоподателят, в качеството си на жалбоподател по дело 2003/4372, е бил информиран на 1 април 2004 г., че Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи, не са предприети по-нататъшни действия във връзка с писмото от 8 юни 2004 г.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят посочи, че декларациите на Комисията не са сред източниците на правото и че регламентът не може да бъде тълкуван или изменян erga omnes въз основа на такива декларации.

Що се отнася до твърдението на Комисията в нейното становище, че при контрола на прилагането на правото на Общността от държавите-членки тя е разследвала предполагаемите нарушения, жалбоподателят посочва, че що се отнася до разследването, проведено по дело 2003/4372, изглежда, че Комисията е действала правилно по отношение на италианските органи и в съответствие с Договора за ЕО. Той обаче не можа да установи дали в други случаи институцията е използвала правилно правомощията си за разследване, тъй като не е разполагал с информация по този въпрос. Жалбоподателят счита, че омбудсманът следва да разследва точността на изявлението на Комисията.

Що се отнася до позоваването от страна на Комисията на дело T-191/99 Petrie, жалбоподателят твърди, че тази съдебна практика е остаряла и че във всеки случай тя следва да се тълкува в светлината на принципа на прозрачност, установен в член 1 от Договора за Европейския съюз, и на смисъла на Регламент 1049/2001, на който според жалбоподателя Комисията неправилно се е позовала, когато е решила да не предостави достъп до документите, поискани от жалбоподателя.

Освен това жалбоподателят твърди, че производството за нарушение на правото на Общността, проведено от Комисията срещу държава-членка, се основава на сътрудничеството между институцията и държавата-членка. Следователно не е било възможно този вид процедура да се приравни към тези, при които е извършена проверка или разследване.

Що се отнася до мотивите за отказа му, жалбоподателят поддържа становището си, че Комисията не е посочила конкретни причини за този отказ. Поради това жалбоподателят поддържа жалбата си.

Допълнителни запитвания
Искане за допълнителна информация

След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът счете за необходимо да проведе допълнителни проверки. Поради това на 30 август 2005 г. той изпраща писмо до Комисията. В писмото си омбудсманът се позова на становището на Комисията, в което институцията е заявила, че в съответствие със собствените си вътрешни насоки за това как да се обработват заявления за достъп до документи, свързани с производства за установяване на нарушение (SEC(2003)260/3), достъпът обикновено се предоставя след приключване на съответния случай, а понякога и преди това, в зависимост от резултата от теста за вреда. Комисията посочва също, че за тези документи, свързани с висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения, трябва да се извърши проучване за всеки отделен случай, за да се установи дали съответният документ може да бъде оповестен или не. Тъй като за омбудсмана не е било ясно дали в настоящия случай е била извършена такава индивидуална проверка, той е поискал от Комисията да коментира този въпрос.

Освен това омбудсманът заяви, че според него Комисията се е позовала на факта, че заявлението на жалбоподателя за достъп до документите, посочени в протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г., е било разгледано като ново заявление за достъп до документи. По отношение на този аспект на случая омбудсманът поиска от Комисията да предостави информация за резултата от съответната процедура.

Накрая омбудсманът се позова на изявлението, направено от Комисията в нейното становище, че частичен достъп до документите, поискани от жалбоподателя, не може да бъде предоставен с оглед на тяхното естество. Омбудсманът счита, че Комисията е дала доста общо обяснение защо не може да предостави частичен достъп. Поради това той поиска от нея да предостави по-подробна информация относно причините за отказа на частичен достъп.

В своята жалба 2290/2004/IP жалбоподателят твърди, наред с другото, че Комисията не е отговорила на писмото му от 8 юни 2004 г., с което той е насочил вниманието на институцията към факта, че решението от 30 март 2004 г. за изпращане на официално уведомително писмо до италианските органи не е било публикувано на сайта „Нарушения“ в интернет. Въпреки че във встъпителното писмо от Комисията не беше поискано да коментира този аспект на случая, омбудсманът отбеляза, че по негово мнение Комисията е направила това. Институцията посочва, че тъй като жалбоподателят е бил уведомен на 1 април 2004 г. за съответните действия, предприети от институцията, тя счита, че не са необходими по-нататъшни действия по отношение на писмото от 8 юни 2004 г. Тъй като е извършил допълнителни проверки по настоящия случай, омбудсманът е счел, че този аспект на случая следва да бъде включен в настоящата проверка. Поради това той поиска от Комисията да му изпрати копие от писмото, изпратено до жалбоподателя на 1 април 2004 г.

Искане за допълнително становище

На 17 април 2005 г. жалбоподателят подаде жалба (1586/2005/IP) до омбудсмана относно отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното заявление за достъп до документи, подадено от него на 1 февруари 2005 г. съгласно Регламент 1049/2001. Жалбоподателят е поискал от Комисията да му предостави достъп до копие от официалното уведомително писмо и от мотивираното становище, изпратено от Комисията до италианските органи в рамките на процедурата, свързана с производството за установяване на нарушение по дело 2003/4372.

С писмо от 15 март 2005 г. генералният секретар потвърди решението да не предостави на жалбоподателя достъп до исканите документи. Основният аргумент, изтъкнат, за да обоснове отказа си, е, че документите, поискани от жалбоподателя, попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, съгласно което „институциите отказват достъп до документ, когато оповестяването му би засегнало защитата на (…) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“. Генералният секретар също така се позова на факта, че официалното уведомително писмо, изпратено от Комисията до италианските органи, вече е било предмет на предходно заявление за достъп до документи, подадено от жалбоподателя на 18 април 2004 г., и на потвърдително заявление, подадено на 18 май 2004 г.

Жалбоподателят изрази становището, че жалба 2290/2004/IP може да се разглежда като част от жалба 1586/2005/IP. Тъй като се оказа, че е необходимо да се проведат допълнителни разследвания по жалба 2290/2004/IP, с която предметът на жалба 1586/2005/IP изглежда тясно свързан, омбудсманът счете, че поради това би било целесъобразно въпросите, повдигнати в двете жалби, да бъдат разгледани в рамките на едно и също разследване, както предлага самият жалбоподател. В писмото си до Комисията от 30 август 2005 г., с което поиска допълнителна информация по жалба 2290/2004/IP, омбудсманът поиска от институцията допълнително становище по въпросите, повдигнати в писмото на жалбоподателя от 17 април 2005 г.

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията посочва следното:

Що се отнася до искането на омбудсмана да изясни дали в настоящия случай е извършена индивидуална проверка на документите, поискани от жалбоподателя, и да предостави по-подробна информация относно причините за отказа на частичен достъп, Комисията потвърди, че е извършила оценка на всеки отделен случай на документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, и че възможността за предоставяне на частичен достъп също е била взета предвид.

Дело за нарушение 2003/4372 относно предполагаемото нарушение от страна на италианските органи на съответните правила за възлагане на обществени поръчки при възлагането на проекта за пречиствателна станция в Stintino (Италия) беше обсъдено на т.нар. „пакетна среща“ между Комисията и италианските органи на 12 септември 2003 г. В писмо от 24 ноември 2003 г. италианските органи предоставиха допълнителна информация. На 1 април 2004 г. Комисията им изпраща официално уведомително писмо и на същия ден уведомява жалбоподателя за това. Когато жалбоподателят подава първоначалното си заявление за достъп до документи на 18 април 2004 г., официалното уведомително писмо е изпратено току-що и се очаква отговор от италианските органи в рамките на два месеца. Разкриването на официалното уведомително писмо и предишната размяна на кореспонденция с италианските органи в този момент биха били в ущърб на търсенето на евентуално уреждане на случая. След това на 28 май 2004 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление. Комисията отговаря на 12 юли 2004 г. По това време Комисията все още не беше решила дали да отнесе случая до Съда и все още очакваше отговора на италианските органи на официалното си уведомително писмо. След като преразгледа документите с оглед на процедурната ситуация, Комисията потвърди, че поисканите от жалбоподателя документи не могат да бъдат оповестени на този етап. Беше взета предвид и възможността за предоставяне на частичен достъп. Всички документи, до които жалбоподателят е поискал достъп, обаче се отнасят изцяло до тълкуването на правни понятия, свързани с конкретния случай, и не съдържат части, за които изключението по член 4, параграф 2, трето тире не се е прилагало към момента на разглеждане на потвърдителното заявление на жалбоподателя.

На 20 януари 2005 г. жалбоподателят подава ново заявление за достъп до официалното уведомително писмо и до мотивираното становище, изпратени от Комисията до италианските органи съответно на 1 април 2004 г. и на 18 октомври 2004 г. Делото е било висящо по това време и е достигнало критичен етап, а именно дали все още може да бъде решено, без да бъде отнесено до Съда. Поради това на 28 януари 2005 г. и след потвърдително заявление на 15 март 2005 г. Комисията реши, че причините да не се предостави достъп до официалното уведомително писмо, което вече е било изпратено на жалбоподателя, т.е. че оповестяването на този документ би могло да навреди на търсенето на евентуално уреждане на случая, все още са валидни и че същите причини важат и за мотивираното становище.

Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп, Комисията счете, че това не е възможно, тъй като няма части от тези документи, които да не са обхванати от изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

На 16 март 2005 г. Комисията реши да започне съдебно производство пред Съда на Европейските общности във връзка с дело 2003/4372 и на следващия ден жалбоподателят беше съответно информиран. Дори по време на съдебното производство възможността за постигане на споразумение с италианските органи не може да бъде изключена и оповестяването на документите, поискани от жалбоподателя, би могло да застраши всеки такъв опит за уреждане на въпроса.

По отношение на разглеждането на заявлението на жалбоподателя за достъп до трите документа (5), посочени в протокола от заседанието на Комисията от 30 април 2004 г. под заглавието "Мониторинг на прилагането на правото на Общността: нарушения“, институцията заяви, че в писмото си от 12 юли 2004 г., съдържащо решението на Комисията относно потвърдителното заявление на жалбоподателя, генералният секретар е подчертал, че тези документи не са просто приложения към протокола и че те не са автоматично достъпни за обществеността. Поради това искането за достъп до тях е трябвало да бъде оценено като ново искане. За съжаление жалбоподателят така и не получи отговор на искането си за достъп до тези документи и също така не подаде потвърдително заявление. Дори ако липсата на отговор на заявление за достъп до документи трябва да се счита за отрицателен отговор съгласно Регламент 1049/2001 и следователно дава право на заявителя да обжалва, Комисията изрази съжаление и се извини за това, че не е отговорила, тъй като добрата административна практика изисква исканията да получат изричен отговор.

Поради това Комисията разгледа тази част от настоящото твърдение за нарушение като потвърдително заявление и стигна до следните заключения:

Що се отнася до бележката, представена от Правната служба, тя се отнася до дело за нарушение, различно от това, от което жалбоподателят е бил заинтересован. В документа се разглежда правното основание за започване на производство за установяване на нарушение срещу държава членка и съответният случай все още не е приключен. Комисията обясни, че съобщението за становището на Правната служба би разкрило нейната позиция относно решението дали да се изпрати официално уведомително писмо. Освен това подобно оповестяване би засегнало свободата на Правната служба да изразява становища и да предоставя правни съвети на Комисията и също така би засегнало свободата на действие на институцията при вземането на окончателното решение. Въз основа на това Комисията счита, че изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент No 1049/2001 относно правните становища, се прилага за този документ в неговата цялост и че не съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му.

Що се отнася до протокола от заседанието на началниците на кабинети, този документ отразява коментарите и становищата на участниците относно случаите, обсъдени по време на заседанието. Оповестяването на протоколите би разкрило вътрешни обсъждания при подготовката на решението на Комисията по дела за нарушение и това би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията, тъй като би засегнало колегиалния начин, по който Комисията е взела съответните решения. Въз основа на това Комисията счете, че изключението, предвидено в член 4, параграф 3, второ тире, точка 6 от Регламент No 1049/2001, се прилага за този документ в неговата цялост и че не съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му. Освен това Комисията заяви, че дело за нарушение 2003/4372 не е било предмет на обсъждане на тази среща и следователно не е било споменато в протокола.

Що се отнася до списъка на производствата за установяване на неизпълнение на задължения и съответните решения, предложени от началниците на кабинети, той съдържаше над 1400 дела. В протокола от заседанието на Комисията, който беше публично достъпен в интернет, се споменава приемането на предложените решения. Що се отнася до случай 2003/4372, жалбоподателят е бил надлежно информиран за решението на Комисията да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи в съответствие със Съобщението на Комисията относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушение на правото на Общността (7). Комисията счете, че жалбоподателят е получил информацията, която е търсил, тъй като изглежда, че се интересува от един конкретен случай, а не от пълния списък на предложените решения по дела за нарушение, различни от дело 2003/4372. Комисията добави, че във всеки случай оповестяването на пълния списък на предложените решения относно висящи дела за нарушение би засегнало целта на текущите разследвания, тъй като би попречило на текущите обсъждания с държавите членки и би намалило шансовете за постигане на споразумение по съответните дела, без да ги отнесе до Съда. Освен това институцията счете, че в съответствие с гореспоменатото съобщение жалбоподателите са информирани за решенията, взети по отношение на случаи на нарушение, в които те имат интерес.

Накрая Комисията подчерта, че що се отнася до искането за достъп до трите горепосочени документа, съобщаването на решенията, взети във връзка с делата за нарушение, представлява нейното окончателно решение по искането. Жалбоподателят има възможност да подаде жалба срещу това решение или като подаде нова жалба до омбудсмана, или като заведе дело пред Първоинстанционния съд при условията, предвидени в член 230 от Договора за ЕО. В това отношение датата, на която жалбоподателят е бил уведомен за решението на Комисията, е датата, на която омбудсманът е съобщил на жалбоподателя отговора на Комисията.

Що се отнася до писмото на жалбоподателя от 8 юни 2004 г., Комисията заяви, че както е посочила в становището си, решенията за изпращане на официално уведомително писмо обикновено не се публикуват на уебсайта на Комисията. След като съответната държава членка отговори на официалното уведомително писмо, случаят или се прекратява, или Комисията може да реши да издаде мотивирано становище до държавата членка. Решенията за изпращане на мотивирано становище обикновено се публикуват на уебсайта на Комисията, както в случая с жалба 2003/4372. Следователно не е имало пропуск от страна на Комисията и в резултат на това не са били предприети по-нататъшни действия по отношение на писмото на жалбоподателя от 8 юни 2004 г. Въпреки това Комисията призна, че би било уместно жалбоподателят да бъде съответно информиран в отговор на писмото му от 8 юни 2004 г.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки жалбоподателят посочи, че противно на посоченото от Комисията, позоваванията на официални уведомителни писма, изпратени от институцията до националните органи в рамките на производства за установяване на неизпълнение на задължения, често се публикуват на уебсайта на Комисията. Освен това жалбоподателят подчертава, че цялата процедура, свързана с неговата жалба 2003/4372, често се е характеризирала с напрегнати отношения с институцията. Следователно писмото от 8 юни 2004 г. трябвало да се разбира в този контекст и формалният аспект на липсата на отговор представлявал незначителен аспект в сравнение със същността на оплакванията му.

Що се отнася до другия аспект на неговия случай, свързан с отказа на Комисията да му предостави достъп до исканите документи, жалбоподателят поддържа жалбата си. Що се отнася до отказа на Комисията да му предостави достъп до трите документа, посочени в протокола от заседанието на Комисията от 30 април 2004 г., жалбоподателят счита, че изложените от Комисията причини за обосноваване на позицията ѝ са ирелевантни, дори несъществуващи.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 В становището си по жалбата Комисията посочва, че при контрола върху прилагането на общностното право от държавите членки тя разследва твърдените нарушения.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят е заявил, че що се отнася до разследването, проведено по дело 2003/4372, изглежда, че Комисията е действала правилно по отношение на италианските органи и в съответствие с Договора за ЕО. Той обаче не е могъл да докаже, че в други случаи институцията е упражнила правомощията си за разследване, тъй като не е разполагал с информация по този въпрос. Поради това жалбоподателят предложи омбудсманът да разследва точността на изявлението на Комисията, направено в нейното становище, че при наблюдението на прилагането на правото на Общността от държавите-членки той разследва предполагаеми нарушения.

1.3 Изглежда, че този въпрос е повдигнат за първи път в становището на жалбоподателя.

Член 195, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда, че омбудсманът, в съответствие със своите задължения, провежда разследвания, които счита за основателни, по своя собствена инициатива или въз основа на подадени до него жалби.

Омбудсманът счита, че въз основа на доста общия характер на твърдението и като се има предвид липсата на подкрепящи доказателства, няма достатъчно основания за започване на разследване по този аспект на случая.

1.4 Изглежда, че жалбоподателят е подал до Комисията първо заявление за достъп до документи на 18 април 2004 г. На 11 май 2004 г. институцията предоставя достъп до някои от поисканите документи, а именно извадките от протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г. Аспектът на случая, свързан с настоящото заявление за достъп до документи, ще бъде разгледан в точка 2 по-долу.

1.5 От жалбата обаче става ясно, че на 28 май 2004 г. жалбоподателят е подал потвърдително заявление до генералния секретар на Комисията, в което твърди, че тъй като протоколите от заседанията на Комисията са публични, приложенията към тях също трябва да бъдат публични. Поради това жалбоподателят поиска достъп до трите документа, посочени в съответния протокол.

В отговора си от 5 юли 2004 г. генералният секретар обясни, че искането на жалбоподателя за достъп до трите документа (8), посочени в съответния протокол, се счита за ново искане.

1.6 В искането си за допълнителна информация, представено на Комисията на 30 август 2005 г., омбудсманът поиска от Комисията да предостави информация за резултата от съответната процедура.

1.7 В отговора си Комисията обяснява причините, поради които според нея трите разглеждани документа не могат да бъдат оповестени на жалбоподателя:

Що се отнася до първия документ, т.е. бележка, представена от Правната служба, в него се разглежда правното основание за започване на производство за установяване на нарушение срещу държава членка и се разглежда случай, различен от този, от който жалбоподателят е бил заинтересован. Комисията обясни, че съобщението за становището на Правната служба, въпреки че въпросният случай все още е висящ, би разкрило позицията на Правната служба относно решението дали да се изпрати официално уведомително писмо. Освен това подобно оповестяване би засегнало свободата на Правната служба да изразява становища и да предоставя правни съвети на Комисията и също така би засегнало неблагоприятно свободата на действие на институцията при вземането на окончателното решение. Въз основа на това Комисията счита, че изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент No 1049/2001 относно правните становища, се прилага за този документ в неговата цялост и че не съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му.

Що се отнася до втория документ, който се отнася до протокола от специално заседание на началниците на кабинети относно периодичния преглед на делата за нарушения, той отразява коментарите и становищата на участниците по делата, които са били обсъдени по време на заседанието. Оповестяването на протоколите би разкрило вътрешни обсъждания при подготовката на решението на Комисията по дела за нарушение и би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията, тъй като би засегнало колегиалния начин, по който Комисията е взела съответните решения. Въз основа на това Комисията счете, че изключението, предвидено в член 4, параграф 3, второ тире, точка 9 от Регламент No 1049/2001, се прилага за този документ в неговата цялост и че не съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му. Освен това Комисията заяви, че дело за нарушение 2003/4372 не е било предмет на обсъждане на тази среща и следователно не е било споменато в протокола.

Що се отнася до третия документ, който се състоеше от списъка на делата за нарушение и съответните решения, предложени от началниците на кабинети, той съдържаше над 1400 дела. В протокола от заседанието на Комисията, който беше публично достъпен в интернет, се споменава приемането на предложените решения. Що се отнася до случай 2003/4372, жалбоподателят е бил надлежно информиран за решението на Комисията да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи. Комисията счете, че жалбоподателят е получил информацията, която е търсил, тъй като изглежда, че се интересува от един конкретен случай, а не от пълния списък на предложените решения по дела за нарушение, различни от дело 2003/4372. Комисията добави, че във всеки случай оповестяването на пълния списък на предложените решения относно висящи дела за нарушение би засегнало целта на текущите разследвания, тъй като би попречило на текущите обсъждания с държавите членки и би намалило шансовете за постигане на споразумение по съответните дела, без да ги отнесе до Съда.

1.8 Комисията подчерта, че жалбоподателят за съжаление никога не е получил отговор на своето заявление за достъп относно съответните документи и че той също не е подал потвърдително заявление. Въпреки че съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 липсата на отговор на заявление за достъп до документи трябва да се счита за отрицателен отговор и следователно дава право на заявителя да обжалва, Комисията изрази съжаление и се извини за това, че не е отговорила, тъй като добрата административна практика изисква исканията да получат изричен отговор.

Следователно Комисията е разгледала тази част от настоящото твърдение за нарушение като потвърдително заявление и е подчертала, че съобщаването на решенията, взети по делата за нарушение, представлява нейното окончателно решение по отношение на заявлението за достъп до трите горепосочени документа. Освен това институцията добави, че жалбоподателят има възможност да подаде жалба срещу това решение или като подаде нова жалба до омбудсмана, или като заведе дело пред Първоинстанционния съд при условията, предвидени в член 230 от Договора за ЕО. В това отношение датата, на която жалбоподателят е бил уведомен за решението на Комисията, е датата, на която омбудсманът е съобщил на жалбоподателя отговора на Комисията.

1.9 Омбудсманът отбелязва, че едва в отговора си на искането му за допълнителна информация Комисията е изложила своята позиция по отношение на искането на жалбоподателя за достъп до трите документа, посочени в протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че предложението на Комисията този отговор да се разглежда като нейното окончателно решение по искането за достъп до тези документи е както подходящо, така и конструктивно. Наистина не би имало смисъл да се изисква от жалбоподателя да подаде допълнително (потвърдително) заявление за достъп в настоящия случай. В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителни проверки Комисията също така предложи жалбоподателят да може свободно да подаде жалба до омбудсмана срещу това решение. Отговорът на Комисията бе препратен на жалбоподателя на 11 януари 2006 г. Омбудсманът отбелязва обаче, че не е получена нова жалба от жалбоподателя срещу решението за отказ на достъп до трите документа, посочени в протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че няма основания за допълнителни проверки по отношение на този аспект на случая. Жалбоподателят обаче остава свободен да подаде нова жалба до омбудсмана относно съответното решение, ако желае това.

1.10 На 20 януари 2005 г. жалбоподателят подаде трето искане за достъп до официалното уведомително писмо и до мотивираното становище, изпратено от Комисията до италианските органи във връзка с дело 2003/4372. Този аспект на делото е разгледан в точка 3 по-долу.

2 Предполагаемо неправомерно решение на Комисията относно заявлението на жалбоподателя за достъп до документи, подадено през април 2004 г.

2.1 На 18 април 2004 г. жалбоподателят отправи искане до Комисията за достъп до i) цялата кореспонденция (включително приложенията), разменена между Комисията и италианските органи във връзка с дело за нарушение 2003/4372; ii) протокола от срещата, проведена между представителите на Комисията и на италианските органи; и iii) вътрешните документи, отнасящи се до съответния случай, и по-специално протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г.

След решението на Комисията да не му предостави достъп до някои от поисканите документи, на 28 май 2004 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление. На 12 юли 2004 г. Комисията отхвърли потвърдителното заявление на основание, че съответните документи попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (10) („Регламент 1049/2001“), съгласно което институцията „отказва достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на (…) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да откаже достъп до исканите документи е опорочено от злоупотреба с власт и от неправилно прилагане на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

2.2 В становището си Комисията по същество обясни, че тъй като документите, поискани от жалбоподателя, се отнасят до процедурата за нарушение по дело 2003/4372, която е в ход, тяхното оповестяване би могло да повлияе неблагоприятно на обсъжданията с италианските органи по този въпрос.

Що се отнася до становището на жалбоподателя, че изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, не се прилага, тъй като процедурите за нарушение не включват никакви проверки или разследвания, Комисията посочи, че както изрично е потвърдено от Първоинстанционния съд по дело T-191/99 Petrie, съответното изключение обхваща и процедурите за нарушение.

Накрая Комисията приема, че на този етап от производството оповестяването на исканите документи би засегнало неблагоприятно текущите обсъждания с италианските органи. Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп до исканите документи, институцията счита, че той не може да бъде предоставен. Комисията също така заяви, че няма доказателства за по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи.

2.3 В становището си жалбоподателят твърди, че съдебната практика, посочена от Комисията, е остаряла и че във всеки случай е трябвало да се тълкува в светлината на принципа на прозрачност, установен в член 1 от Договора за Европейския съюз. Освен това той счита, че Комисията неправилно се е позовала на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001, когато е решила да не предостави достъп до поисканите от него документи.

2.4 В искането си за допълнителна информация омбудсманът счете, че а) в съответствие с вътрешните насоки на Комисията за това как да се обработват заявленията за достъп до документи, свързани с производства за установяване на нарушение (SEC(2003)260/3), достъпът обикновено се предоставя след приключване на съответния случай, а понякога и преди това, в зависимост от резултата от теста за вреди, и б) за тези документи, свързани с текущи производства за установяване на нарушение, трябва да се извърши проучване на всеки отделен случай, за да се установи дали съответният документ може да бъде оповестен или не. Тъй като не е ясно дали в настоящия случай Комисията е извършила такава индивидуална проверка, омбудсманът е поискал от институцията да представи становище по този въпрос.

По отношение на позицията на Комисията, че частичен достъп до документите, поискани от жалбоподателя, не може да бъде предоставен с оглед на тяхното естество, омбудсманът поиска от институцията да предостави по-подробна информация относно причините за отказа на частичен достъп.

2.5 В отговора си Комисията потвърждава, че е извършила оценка за всеки отделен случай на документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, и че възможността за предоставяне на частичен достъп също е била взета предвид.

Комисията заяви, че дело за нарушение 2003/4372 е било обсъдено на т.нар. „пакетна среща“ между Комисията и италианските органи на 12 септември 2003 г. В писмо от 24 ноември 2003 г. италианските органи предоставиха допълнителна информация. На 1 април 2004 г. Комисията им изпраща официално уведомително писмо и на същия ден уведомява жалбоподателя за това.

Следователно изглежда, че когато на 18 април 2004 г. жалбоподателят е подал първоначалното си заявление за достъп до документи, свързани с дело за нарушение 2003/4372, на италианските органи току-що е било изпратено официално уведомително писмо и се е очаквал отговор от тях в рамките на два месеца. Разкриването на официалното уведомително писмо и предишната размяна на кореспонденция с италианските органи в този момент биха били в ущърб на търсенето на евентуално уреждане на случая. Що се отнася до факта, че Комисията потвърди отказа си да предостави достъп до исканите документи, след като потвърдителното заявление на жалбоподателя беше подадено на 28 май 2004 г., това се дължеше на факта, че по това време Комисията все още не беше решила дали да отнесе случая до Съда и все още очакваше отговора на италианските органи на официалното си уведомително писмо. Беше взета предвид и възможността за предоставяне на частичен достъп. Всички документи, до които жалбоподателят е поискал достъп, обаче се отнасят изцяло до тълкуването на правни понятия, свързани с конкретния случай, и не съдържат части, за които изключението по член 4, параграф 2, трето тире не се е прилагало към момента на разглеждане на потвърдителното заявление на жалбоподателя.

2.6 Освен това Комисията добави, че на 16 март 2005 г. е взела решение да започне съдебно производство пред Съда на Европейските общности във връзка с дело 2003/4372. Дори по време на съдебното производство възможността за постигане на споразумение с италианските органи не може да бъде изключена и оповестяването на документите, поискани от жалбоподателя, би могло да застраши всеки такъв опит за уреждане на въпроса.

2.7 В становището си жалбоподателят по същество поддържа жалбата си.

2.8 Омбудсманът отбелязва, че на 11 май 2004 г. Комисията е предоставила достъп до някои от документите, поискани от жалбоподателя на 18 април 2004 г., а именно извадките от протокола от заседанието на Комисията от 30 март 2004 г. Следователно настоящото разследване има за цел да провери дали е налице лошо администриране от страна на Комисията, когато отказва да предостави достъп до другите документи, поискани от жалбоподателя (вж. точка 2.1).

2.9 Член 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз предвижда, че "[н]астоящият договор бележи нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито (…)". В член 1, буква а) от Регламент 1049/2001 се предвижда, че целта на регламента е да се осигури „възможно най-широк достъп до документи“.

Регламент 1049/2001 обаче съдържа някои изключения.

Едно от тези изключения е предвидено в член 4, параграф 2, трето тире, съгласно което „институцията отказва достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на (…) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването“.

2.10 Обстоятелството обаче, че документ, за който е поискан достъп, се отнася до разследвания, свързани с текущи производства за установяване на неизпълнение на задължения, водени от Комисията срещу държава членка, само по себе си не може да обоснове прилагането на изключението, на което се позовава институцията. Съгласно съдебната практика на общностните съдилища всяко изключение от общото право на достъп до документите, съхранявани от общностните институции, трябва да се прилага стриктно, за да не се възпрепятства прилагането на общия принцип за предоставяне на възможно най-широк достъп на обществеността до тези документи(11). Следователно омбудсманът трябва да определи дали в настоящия случай Комисията е допуснала грешка в преценката си, че оповестяването на документите, поискани от жалбоподателя, би могло да засегне защитата на целите на разследванията и че не е имало по-висш обществен интерес от оповестяването.

2.11 Омбудсманът вече е заел позицията, че изключението, основано на проверки и разследвания, следва да се прилага само когато исканите документи са били изготвени по време на съответната разследваща дейност (12).

2.12 В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че документите, поискани от жалбоподателя на 18 април 2004 г., са били изготвени по време на разследване, свързано с производство за установяване на неизпълнение на задължения, което към момента, в който жалбоподателят е подал заявлението си за достъп до документи на 18 април 2004 г., все още е било в досъдебна фаза, тъй като Комисията все още не е решила дали да отнесе случая до Съда (13).

2.13 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят твърди, че производствата за нарушения на правото на Общността, провеждани от Комисията срещу държавите-членки, се основават на сътрудничество между институцията и държавата-членка и че следователно не е възможно този вид процедури да бъдат приравнени към тези, при които се извършва проверка или разследване.

Общностните съдилища обаче постоянно се позовават на дейността, извършвана в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения по член 226 от Договора за ЕО, като дейност по инспектиране и разследване. Например в решението си по дело T-105/95 WWF UK (14) Първоинстанционният съд призна за обоснован отказа за предоставяне на достъп до документи, свързани с „разследвания, които могат да доведат до производство за установяване на нарушение“, а по дело T-191/99 Petrie, на което Комисията се позова, Съдът постанови, че „държавите-членки имат право да очакват Комисията да гарантира поверителност по време на разследвания, които могат да доведат до производство за установяване на нарушение.“Поради това омбудсманът счита, че тълкуването на Комисията, според което дейността, извършвана по време на производство за установяване на нарушение, се отнася до дейност по разследване, е в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата на Общността.

Омбудсманът е наясно с факта, че горепосочената съдебна практика се основава на правилата, установени с Решение 94/90 на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документи на Комисията (15), докато настоящият случай се отнася до Регламент 1049/2001, който влезе в сила на 3 декември 2001 г.

В Решение 94/90 на Комисията обаче се предвижда, че институциите „ще отказват достъп, когато оповестяването би могло да засегне защитата на инспекциите и разследванията“. Въз основа на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 институцията „отказва достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на (…) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването“.

Следователно се оказва, че съответното изключение, предвидено в Регламент 1049/2001, обхваща по същество същата категория документи като Решение 94/90 на Комисията.

Поради това омбудсманът счита, че противно на становището на жалбоподателя, съдебната практика, на която Комисията е основала решението си да не предостави достъп до исканите документи, не може да се счита за остаряла и че тя продължава да бъде релевантна дори след влизането в сила на Регламент 1049/2001.

2.14 Омбудсманът счита също така, че както вече е постановявал в предишни решения, от структурата и формулировката на съответната разпоредба следва, че наличието на „по-висш обществен интерес“ при оповестяването обикновено трябва да бъде установено от лицето, което иска достъп (16). В настоящия случай омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че е налице по-висш обществен интерес за оповестяването на исканите документи.

2.15 Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп до съответните документи, както е предвидено в член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001, изглежда, че първоначално в отговора си на потвърдителното заявление на жалбоподателя, и по-специално в отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация, Комисията е обяснила защо според нея не може да бъде предоставен частичен достъп до исканите документи. Основната причина, изтъкната от Комисията, е, че с оглед на естеството на съответните документи не е възможно да се определи предварително кои части от документите могат да бъдат оповестени, без да се засяга текущата дейност по разследване, тъй като те се отнасят изцяло до тълкуването на правни понятия, свързани с конкретния случай 2003/4372.

2.16 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че позицията на Комисията относно заявлението за достъп до документи, подадено от жалбоподателя през 2004 г., изглежда разумна и в съответствие с Регламент 1049/2001 и че позицията ѝ не изглежда опорочена от злоупотреба с власт.

2.17 Поради това омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на случая. Омбудсманът припомня обаче, че Съдът на Европейските общности е най-висшият орган по тълкуването на правото на Общността.

3 Искане на жалбоподателя за достъп до документи, подадено през януари 2005 г.

3.1 На 20 януари 2005 г. жалбоподателят поиска от Комисията да му предостави достъп до копие от официалното уведомително писмо (което вече е обхванато от искането за достъп, подадено от жалбоподателя през 2004 г.) и до мотивираното становище, изпратено от Комисията до италианските органи в рамките на процедурата, свързана с процедурата за нарушение по дело 2003/4372. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят се оплаква от решението на Комисията да не му предостави исканите документи.

3.2 В становището си Комисията подчерта, че когато жалбоподателят е подал заявлението си за достъп до горепосочените документи, съответният случай е бил в ход и е достигнал критичен етап, а именно въпросът дали той все още може да бъде разрешен, без да бъде отнесен до Съда. Поради това на 28 януари 2005 г. и след потвърдително заявление на 15 март 2005 г. Комисията реши, че причините да не се предостави достъп до официалното уведомително писмо, което вече е било изпратено на жалбоподателя, т.е. че оповестяването на този документ би могло да навреди на търсенето на евентуално уреждане на случая, все още са валидни и че те се прилагат и за мотивираното становище, изпратено на италианските органи. Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп, Комисията счете, че това не е възможно, тъй като няма части от тези документи, които да не са обхванати от изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

3.3 Освен това Комисията добави, че на 16 март 2005 г. е взела решение да започне съдебно производство пред Съда на Европейските общности във връзка с дело 2003/4372. Дори по време на съдебното производство възможността за постигане на споразумение с италианските органи не може да бъде изключена и оповестяването на документите, поискани от жалбоподателя, би могло да застраши всеки такъв опит за уреждане на въпроса.

3.4 С оглед на горепосоченото обяснение, дадено от Комисията, за да обоснове решението си да не предостави на жалбоподателя достъп до съответните документи въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, омбудсманът счита, че позицията на Комисията изглежда разумна и в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността. Освен това омбудсманът счита, че мотивите, изложени в точки 2.9-2.14 от настоящото решение, се прилагат и за мотивираното становище, изпратено от Комисията до италианските органи, което беше предмет на искането на жалбоподателя от 20 януари 2005 г.

3.5 Следователно изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

4 По твърдението, че Комисията не е мотивирала решението си

4.1 В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила достатъчно мотиви, за да обоснове отказа си да предостави достъп до документите, които той първоначално е поискал на 18 април 2004 г., а след това на 28 май 2004 г. чрез потвърдително заявление.

4.2 В своето становище Комисията твърди, че в отговора си от 5 юли 2004 г. на потвърдителното заявление на жалбоподателя от 28 май 2004 г. генералният секретар е обосновал отказа с мотива, че поисканите от жалбоподателя документи попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

4.3 В становището си жалбоподателят поддържа първоначалното си твърдение. Той счита, че Комисията е отказала да му предостави достъп до исканите документи, без да мотивира конкретно решението си.

4.4 В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация Комисията допълнително обясни, че оповестяването на официалното уведомително писмо и на предишната размяна на кореспонденция с италианските органи в рамките на производство за установяване на нарушение 2003/4372 би било в ущърб на търсенето на евентуално уреждане на случая.

Що се отнася до списъка на случаите на нарушение и на съответните решения, предложени от началниците на кабинетите, които бяха споменати в протокола от заседанието на Комисията, той съдържаше над 1400 случая. Тези протоколи бяха публично достъпни в интернет. Що се отнася до случай 2003/4372, жалбоподателят е бил надлежно информиран за решението на Комисията да изпрати официално уведомително писмо до италианските органи в съответствие със Съобщението на Комисията относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушение на правото на Общността. Освен това Комисията счете, че оповестяването на пълния списък на предложените решения относно висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения би засегнало целта на текущите разследвания, тъй като би попречило на текущите обсъждания с държавите членки и би намалило шансовете за постигане на споразумение по съответните дела, без те да бъдат отнесени до Съда. Освен това институцията счете, че в съответствие с гореспоменатото съобщение жалбоподателите са информирани за решенията, взети по отношение на случаи на нарушение, в които те имат интерес.

4.5 Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп, Комисията подчерта, че е извършила оценка за всеки отделен случай на документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, и че възможността за предоставяне на частичен достъп също е била взета предвид. В настоящия случай обаче изглежда не е възможно да се предостави такъв частичен достъп с оглед на естеството на исканите документи, а именно защото не е възможно предварително да се определи кои части от документите могат да бъдат оповестени, без да се засяга текущата дейност по разследване.

4.6 В допълнителните си коментари жалбоподателят счита, че причините, посочени от Комисията, за да обоснове позицията си, са ирелевантни, дори несъществуващи.

4.7 Както постоянно поддържат общностните юрисдикции, изискваните от член 253 от Договора за ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната общностна юрисдикция - да упражни своя контрол.

4.8 Освен това Омбудсманът отбелязва, че в решението си от 26 април 2005 г. по съединени дела Sison/Съвет (17) Първоинстанционният съд е постановил, че в случай на заявление за достъп до документи, когато въпросната институция откаже такъв достъп, тя трябва да докаже във всеки отделен случай въз основа на информацията, с която разполага, че документите, до които се иска достъп, действително попадат в обхвата на изключенията, изброени в Регламент 1049/2001.

Институцията, отказала достъп до документ, трябва да изложи мотиви, които позволяват да се разбере и провери, от една страна, дали исканият документ действително попада в областта, обхваната от изтъкнатото изключение, и от друга страна, дали необходимостта от защита, свързана с това изключение, е действителна.

Според Общия съд краткостта на мотивите на съответната институция би могла да бъде приемлива с оглед на факта, че посочването на допълнителни данни, по-специално препращането към съдържанието на съответните документи, би могло да обезсмисли целта на посочените изключения.

4.9 В настоящия случай омбудсманът счита, първо, че в кореспонденцията с жалбоподателя и след това в хода на проверките, извършени по настоящата жалба, Комисията ясно е обяснила, че според нея оповестяването на исканите документи би могло да застраши диалога между Комисията и италианските органи в рамките на текущото производство за установяване на неизпълнение на задължения, и е посочила причини, поради които не е предоставила частичен достъп до съответните документи.

4.10 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията е мотивирала решението си да не предостави достъп до документите, поискани от жалбоподателя, и е представила причини, които изглеждат достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да ги разбере.

Поради това омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

5 По твърдението, че Комисията не е отговорила на писмото на жалбоподателя от 8 юни 2004 г.

5.1 В жалбата си до омбудсмана, в допълнение към твърденията, разгледани в точки 2 и 3 от настоящото решение, жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 8 юни 2004 г., в което той посочва, че институцията е пропуснала да публикува на своя уебсайт позоваването на решението си от 30 март 2004 г. да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи. Въпреки че във встъпителното писмо на омбудсмана от Комисията не беше поискано да коментира този аспект на случая, в становището си омбудсманът заяви, че съгласно съответните правила, уреждащи публичността на решенията за установяване на нарушение, позоваванията на решения за изпращане на официални уведомителни писма до националните органи обикновено не се публикуват на уебсайта на Комисията. Освен това, тъй като жалбоподателят е бил информиран на 1 април 2004 г. за съответните действия, предприети от институцията в рамките на дело за нарушение 2003/4372, тя счита, че не са необходими по-нататъшни действия по отношение на писмото от 8 юни 2004 г.

Омбудсманът счете, че този аспект на случая е трябвало да бъде включен в настоящото разследване и в искането си за допълнителна информация, изпратено до Комисията на 30 август 2005 г., той поиска от институцията да му изпрати копие от писмото, изпратено до жалбоподателя на 1 април 2004 г.

5.2 Копие от съответния документ е изпратено от Комисията в отговора ѝ до омбудсмана от 3 януари 2006 г. След като анализира съдържанието на съобщението, омбудсманът отбелязва, че на 1 април 2004 г. жалбоподателят действително е бил информиран, че на заседанието си от 30 март 2004 г. Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи в съответствие с процедурата по член 226.

5.3 Омбудсманът отбелязва, че в отговор на искането му за допълнителна информация Комисията е заявила, че решенията за изпращане на официално уведомително писмо обикновено не се публикуват на уебсайта на Комисията, противно на това, което се случва с решенията за изпращане на мотивирано становище до съответната държава членка. Въпреки това Комисията призна, че би било целесъобразно жалбоподателят да бъде съответно информиран в отговор на писмото му от 8 юни 2004 г.

5.4 В своите забележки жалбоподателят посочва, че противно на посоченото от Комисията, позоваванията на официални уведомителни писма, изпратени от институцията до националните органи в рамките на производства за установяване на неизпълнение на задължения, често се публикуват на уебсайта на Комисията. Освен това жалбоподателят подчертава, че цялата процедура, свързана с неговата жалба 2003/4372, често се е характеризирала с напрегнати отношения с институцията. Следователно писмото от 8 юни 2004 г. е трябвало да бъде разбрано в този контекст и формалният аспект на липсата на отговор представлява незначителен аспект в сравнение със същността на оплакванията му.

5.5 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е обосновала липсата на отговор на писмото на жалбоподателя от 8 юни 2004 г. с факта, че i) не е имало пропуск от нейна страна относно предполагаемото непубликуване на препратката към решението ѝ да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи на своя уебсайт и че ii) жалбоподателят вече е бил информиран за това решение на 1 април 2004 г.

Във връзка с това омбудсманът би искал да отбележи, че след като е проверил уебсайта на Комисията, изглежда, както е посочено от жалбоподателя, на него понякога се публикуват позовавания на официални уведомителни писма, изпратени от Комисията до съответната държава членка. От друга страна, не изглежда Комисията да е длъжна да извършва такива командировки. В съответствие с член 12 от Съобщението на Комисията относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (18) „Решенията на Комисията по дела за нарушения се публикуват в срок от една седмица от приемането им на интернет страницата на Генералния секретариат (...). Решенията за предоставяне на мотивирано становище на държава членка или за отнасяне на случая до Съда на Европейския съюз също ще бъдат публикувани чрез съобщение за медиите, освен ако Комисията не реши друго. Следователно изглежда, че не се предвижда задължение за публично оповестяване на решението за изпращане на официално уведомително писмо в контекста на производство за установяване на нарушение.

5.6 Дори ако поради това изглежда, че фактът, че решението на Комисията да не публикува позоваването на решението си да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи в контекста на жалба 2003/4372, не може да се счита за пропуск на задължение от нейна страна, омбудсманът счита, че Комисията не е доказала, че не е необходим писмен отговор на писмото на жалбоподателя от 8 юни 2004 г. Освен това той счита, че фактът, че жалбоподателят е бил информиран на 1 април 2004 г., че Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на италианските органи, не може да обоснове липсата на отговор на съответното писмо. Следователно липсата на отговор от страна на Комисията на писмото на жалбоподателя представлява случай на лошо управление.

Въпреки това, с оглед на факта, че Комисията е признала, че би било целесъобразно да се отговори на писмото на жалбоподателя и че в своите забележки жалбоподателят е заявил, че формалният аспект на липсата на отговор представлява незначителен аспект в сравнение със същността на неговата жалба, омбудсманът не счита за необходимо да прави критична забележка относно този аспект на случая.

6 Твърдението на жалбоподателя

6.1 В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията следва да преразгледа решението си и да му предостави достъп до исканите документи.

6.2 С оглед на заключението, направено в точки 2.17, 3.5 и 4.10 по-горе, изглежда, че твърдението на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

7 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на твърденията на жалбоподателя, разгледани в точки 2, 3 и 4 от настоящото решение, и по отношение на твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да преразгледа решението си. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, разгледано в точка 5 от настоящото решение, изглежда, че твърдението за липса на отговор от страна на Комисията представлява случай на лошо администриране. Въпреки това, поради причините, изложени в точка 5.6 по-горе, омбудсманът не счита за необходимо да прави критична забележка относно този аспект на случая. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Писмото на жалбоподателя, изпратено на 22 юли 2004 г., първоначално е било регистрирано като една жалба под номер 2290/2004/IP. Въз основа на писмото на жалбоподателя от 23 юли 2004 г. обаче беше регистрирана втора жалба под номер 2391/2004/IP.

(2) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(3) Дело T-191/99 Petrie и други срещу Комисията [2001] ECR II-3677.

(4) Дело T-191/99 Petrie и други срещу Комисията [2001] ECR II-3677, параграф 68.

(5) Въпросните три документа са:

1. Бележка, представена от Правната служба, относно един конкретен случай на нарушение (който според Комисията не е случаят, от който жалбоподателят е бил заинтересован), SEC(2004) 381;
2. Протоколът от специално заседание на началниците на кабинети относно периодичния преглед на предполагаемите случаи на нарушение, SEC(2004) 393;
3. Списък на предполагаемите процедури за нарушение с предложените решения, SEC(2004) 396.

(6) Достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването му.

(7) COM(2002) 141.

(8) Вж. бележка под линия 5.

Достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.

(10) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(11) Дело C-41/00 P Interporc срещу Комисията [2003] ECR I-2125, параграф 48; Дело T-84/03 Turco срещу Съвета [2004] ECR II-4061, параграф 71.

(12) Вж. решенията на омбудсмана по жалба 271/2000/(IJH)JMA и по жалба 790/2003/GG (http://www.ombudsman.europa.eu).

(13) В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация Комисията го информира, че на 16 март 2005 г. е взела решение да започне съдебно производство пред Съда на Европейските общности във връзка с дело 2003/4372.

(14) Дело T-105/95 WWF UK срещу Комисията [1997] ECR II-313, параграф 63.

(15) ОВ L 46, 1994 г., стр. 58.

(16) Вж. решения на Европейския омбудсман 412/2003/GG и 2403/2003/MF, достъпни на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(17) Съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison срещу Съвета, решение от 26 април 2005 г., все още непубликувано, точки 62-63. Тези съединени дела са в процес на обжалване (C-266/05 P).

(18) COM(2002) 141 окончателен.