Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. В годишния си доклад за 2023 г. служителят по въпросите на основните права в Европол посочи, че Европол регистрира „карта образец“, когато се използва изкуствен интелект.[1] Картите образец документират целта, източниците на данни и показателите за ефективност на обучен модел за машинно самообучение.

2. През ноември 2024 г. жалбоподателят, журналист, подаде искане за публичен достъп до документи [2] от Европол. По-специално той поиска достъп до „всички „моделни карти“, свързани с инструментите/проектите/решенията/процесите на Европол в областта на изкуствения интелект, обхващащи периода от 1 януари 2023 г. до 26 ноември 2024 г.“. 

3. През февруари 2025 г. Европол отговори на жалбоподателя, като заяви, че е установила, че четири документа попадат в обхвата на неговото искане. Тя предоставя частичен достъп до един документ, озаглавен „Моделна карта за аудиофилтриране“, и отказва достъп до останалите три документа в тяхната цялост. По този начин Европол се позовава на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност.

4. През март 2025 г. жалбоподателят оспори решението на Европол да откаже достъп (като подаде „потвърдително заявление“). Жалбоподателят твърди, че Европол не е доказал „специфичен и действителен риск“ за обществената сигурност, който да е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен. Той също така заяви, че ако някои части от документите са поверителни, следва да бъде възможно поне частично оповестяване на трите документа.

5. През май 2025 г. Европол потвърди първоначалния си отказ. В потвърдителното си решение Европол твърди, че частичното оповестяване на трите документа би било безсмислено, като се има предвид, че „по-голямата част от съдържанието на съответните документи е много чувствително и ще бъде предмет на редакции“.

6. Недоволен от отговора на Европол, жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Проучването

7. Омбудсманът започна проверка във връзка с отказа на Европол да предостави публичен достъп до исканите документи съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001).

8. По време на проверката разследващият екип на Омбудсмана провери документите, определени от Европол като попадащи в обхвата на исканията за публичен достъп, и проведе среща с представители на Европол, за да обсъди как Европол прилага изключенията по отношение на публичния достъп. Жалбоподателят не представи коментари по доклада от срещата.

Аргументи, представени на омбудсмана

9. В потвърдителното си решение Европол твърди, че публичният достъп до исканите документи би накърнил защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, като възпрепятства правилното изпълнение на задачите, разследванията и оперативните дейности на Европол на държавите членки, трети страни или органи на Съюза. Оповестяването би оказало отрицателно въздействие и върху доверието и взаимното сътрудничество между Европол и неговите партньори, което е от съществено значение за дейностите на Европол. По отношение на документа, до който е предоставен частичен достъп, Европол заяви, че редакциите са приложени към „подробни данни за технологиите и вътрешното функциониране (модели) на инструмента, тъй като предоставянето на тази чувствителна информация на обществеността може да създаде риск за сигурността на системите на Европол“.

10. Жалбоподателят твърди, че макар Европол да разполага с широка свобода на преценка, когато определя дали оповестяването на документ би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, от него все пак се изисква да докаже „конкретен и действителен риск“, който е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен. Той заяви, че аргументите на Европол за отказ са общи и че изключението се прилага прекомерно. Той заяви, че макар части от задържаните документи да могат да съдържат чувствителна оперативна информация, на пръв поглед няма солидна обосновка за неоповестяването на основна описателна информация, съдържаща се в примерните карти, като например това, което всеки модел е предназначен да постигне, и основна информация относно установените предубеждения и етични рискове.

11. По време на срещата с разследващия екип на Омбудсмана представителите на Европол заявиха, че различните ИТ инструменти и съответните образци на карти произхождат от различни отдели в рамките на Европол и служат за различни цели. Частично оповестеният документ произхожда от лабораторията за иновации на Европол, където е разработен съответният ИТ инструмент. Този инструмент се използва предимно за вътрешни заседания. Поради това информацията за инструмента не се счита за чувствителна от гледна точка на обществената сигурност.

12. За сметка на това представителите на Европол обясняват, че трите документа, до които е отказан достъп в тяхната цялост, произхождат от дирекция „Операции“, която се занимава с оперативната подкрепа за националните разследвания на държавите членки. Представителите на Европол подчертаха, че въпросните три документа се отнасят до модели за машинно самообучение, които понастоящем се използват в операции на Европол и на националните органи. Документите съдържат информация за целите и задачите на инструментите, както и за условията и данните, използвани за обучение на въпросните технологии, и тяхната уязвимост. Следователно информацията, съдържаща се в трите документа, е много чувствителна. Представителите на Европол отбелязаха, че дори заглавията на документите биха могли да разкрият чувствителна информация, като например вида на информацията, която Европол обработва в своите операции, и специфичните набори от данни, които Европол използва за разработване на моделите за машинно самообучение.

Оценка на омбудсмана

13. Институциите и агенциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка, когато определят дали оповестяването на даден документ би засегнало някой от обществените интереси, защитени съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001, като например защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност [3]. Като такава проверката на омбудсмана имаше за цел да прецени дали е налице явна грешка в оценката на Европол в това отношение.

14. Въз основа на проверката и като се вземат предвид допълнителните обяснения, предоставени от представителите на Европол по време на срещата, омбудсманът констатира, че не е имало явна грешка в оценката на Европол, че оповестяването на исканите документи би могло да засегне обществения интерес по отношение на обществената сигурност. Омбудсманът отбелязва, че този обществен интерес не може да бъде заменен от друг обществен интерес, който се счита за по-важен.

15. Въпреки това омбудсманът счита, че Европол е можел да предостави по-конкретни обяснения в кореспонденцията си с жалбоподателя относно причините, поради които е трябвало да бъде отказан пълен достъп до въпросните документи, включително относно причините, поради които една типова карта е могла да бъде частично разкрита, докато достъпът до останалите три документа е трябвало да бъде отказан в тяхната цялост. Омбудсманът припомня на Европол в този контекст нейното предложение за подобрение по случай 851/2024/SF [4], а именно, че „Европол следва да предостави във всички свои решения за отказ на публичен достъп достатъчно мотиви, за да позволи на кандидатите за публичен достъп до документи да разберат защо достъпът не може да бъде предоставен или може да бъде предоставен само частично, като се вземе предвид специфичното съдържание на всеки документ“.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Европол не е допуснал лошо администриране, като е отказал (пълен) публичен достъп до спорните документи.

Жалбоподателят и Европол ще бъдат информирани за това решение.

Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман

Страсбург, 5.5.2026 г.

[1] Годишен доклад за 2023 г. на служителя по въпросите на основните права в Европол, стр. 9; https://www.europol.europa.eu/cms/sites/default/files/documents/2023%20Annual%20Report%20of%20the%20Fundamental%20Rights%20Officer%20at%20Europol.pdf.

[2] Съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj/eng, и решението на управителния съвет на Европол за определяне на правилата за прилагане на Регламент 1049/2001 по отношение на документите на Европол, https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/decision_of_the_mb_rules_applying_reg_1049_2001.pdf.

[3] Решение от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, точка 64, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-266/05; Решение от 27 ноември 2019 г., Izuzquiza и Semsrott/Frontex, T-31/18, точка 65, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-31/18.

[4] https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/214746.