Страсбург, 2 юни 2005 г.

Уважаеми г-н W.,

На 4 юли 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно достъпа до документи, свързани с Директивата за електронните пари.

На 26 юли 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 18 октомври 2004 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 2 ноември 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Генерална дирекция "Вътрешен пазар" на Европейската комисия публикува консултативен документ относно прилагането на Директивата за електронните пари (1) по отношение на мобилните оператори, като поиска принос от съответните сегменти от веригата за създаване на стойност до 16 юли 2004 г. Консултативният документ се отнася до законодателни въпроси, тъй като може да доведе до изменения на Директивата за електронните пари. Съответно и във връзка с член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001 (2) всеки документ, свързан с консултативния документ, е трябвало да бъде достъпен онлайн. Това обаче не беше направено.

Жалбоподателят посочва, че на трета страница от консултативния документ се споменават Банковият консултативен комитет (наричан по-долу „БКК“) и работна група на БКК относно тълкуването и прилагането на банковите директиви. Работната група е известна със съкращението на наименованието си на френски език („GTIAD“). Според същата страница от консултативния документ GTIAD е дало становище, въз основа на което на заседанието си от 10 декември 2003 г. BAC е заключил, че условията за прилагане на Директивата за електронните пари са изпълнени, ако мобилните потребители закупуват продукти или услуги на трети страни и плащат за тях с електронната стойност, съхранена в предплатената им карта. BAC прикани Комисията да разгледа въздействието на това заключение и Комисията публикува консултативния документ.

За да отговори на консултативния документ, жалбоподателят поиска достъп до документа или документите, издадени от BAC и GTIAD по този въпрос, и по-специално до становището от 10 декември 2003 г. Искането е отправено в електронно писмо, изпратено на електронния адрес на Комисията MARKT-F2@cec.eu.int на 7 юни 2004 г. На 21 юни 2004 г. е изпратено напомняне. Към момента на подаване на жалбата си до омбудсмана жалбоподателят не е получил отговор.

Жалбоподателят твърди, че Комисията:

1. не е предоставил онлайн, в съответствие с Регламент 1049/2001, документи, свързани с консултативния документ относно прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори; и

2. Не е отговорил на заявлението си за достъп до документи, свързани с прилагането на Директивата за електронните пари към мобилните оператори, издадено от Банковия консултативен комитет (БКК) и неговата работна група по тълкуването и прилагането на банковите директиви (ГТИАД).

Жалбоподателят твърди, че следва да има достъп до исканите документи.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения:

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е предоставила онлайн достъп до съответните документи, Комисията признава, че Регламент (ЕО) No 1049/2001 по принцип предоставя общ достъп до документи, изготвени от институциите на ЕС или притежавани от тях. Същият регламент обаче съдържа редица изключения, изброени в член 4 от него. Целта на тези изключения е да се защитят някои публични и частни интереси и процесът на вземане на решения на Комисията.

Член 4, параграф 3 ограничава достъпа до документи, „изготвени от институция за вътрешно ползване или получени от институция, които се отнасят до въпрос, по който институцията не е взела решение“. Комисията започна въпросната обществена консултация, за да събере допълнителни елементи, необходими за завършване на правния и фактическия анализ относно прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори. Консултацията приключи на 20 юли 2004 г. и анализът на отговорите се извършваше по време на представянето на становището на омбудсмана. Резултатите от консултацията ще бъдат използвани при бъдещи обсъждания с държавите членки (експертната група и Европейския банков комитет). Тези обсъждания ще имат за цел да определят точния обхват на дейността на мобилните оператори в областта на финансовите услуги, както и подходящо временно решение за пропорционално прилагане на законодателството, което първоначално не е било предназначено за сектора на далекосъобщенията. Обсъжданията ще имат за цел също така да решат дали и до каква степен е необходимо изменение на настоящата правна рамка.

Разкриването на работните документи на Комисията и писмените становища, изготвени на предварителен етап от държавите членки и промишлеността (включително поверителна търговска информация и правни съвети), както и протоколите от заседанията, на които се докладва предварителното становище, изразено от държавите членки, на настоящия етап би било подвеждащо. Това оповестяване би могло също така да засегне неутралността на бъдещите обсъждания с държавите членки, да предизвика непропорционални или неподходящи реакции от страна на обществеността и да окаже отрицателно въздействие върху всеки бъдещ дебат и законодателна инициатива.

В този контекст Комисията счете за по-целесъобразно да запази поверителни предварителните вътрешни документи и неофициалните доклади относно обсъжданията. Въпреки че тези документи не са пряко достъпни, в документа за обществена консултация се прави позоваване на предварителното обсъждане и се посочват основните заключения, до които са достигнали експертите и ВАС.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е отговорила на заявлението му за достъп до документи, Комисията признава, че трябва да отговори на тези искания в срок от 15 работни дни от получаването на искането. Комисията обаче така и не получи съобщенията на жалбоподателя. Съответната служба е проверила архивните файлове на компютърната система и е потвърдила липсата на съобщения, изпратени от жалбоподателя до въпросната пощенска кутия на съответните дати. От друга страна, изглежда, че жалбоподателят не е представил или копирал искането си до отдела в Генералния секретариат на Комисията, който се занимава с достъпа до документи, както е посочено в ръководството за достъп до документи (3).

Комисията изразява съжаление във връзка с всеки проблем с изпращането на електронните писма и посочва, че е отговорила на искането за достъп на жалбоподателя веднага след като е била информирана за него чрез жалбата до омбудсмана, като е обяснила, че съответните документи не са достъпни на този етап, и е посочила причините за отхвърлянето на искането.

Комисията прилага към становището си копие от горепосочения отговор от 9 август 2004 г., с който също така информира жалбоподателя за възможността да подаде потвърдително заявление в срок от 15 работни дни в съответствие с Регламент (ЕО) No 1049/2001.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят излага накратко следните съображения:

В резюмето на консултативния документ се посочва, наред с другото, че „е важно да се прецени дали Директивата за електронните пари все още е актуален, ефикасен и подходящ правен инструмент и дали по-подходяща правна рамка би била по-подходяща за оператори, които не са традиционни издатели на електронни пари“. Следователно е ясно, че консултативният документ се отнася до „документ, изготвен или получен в хода на законодателна процедура“, както е посочено в член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001.

Според жалбоподателя тезата, че консултативният документ се отнася до законодателен въпрос, се потвърждава от следния пасаж в резюмето: „Различаващите се тълкувания на решенията на държавите членки въвеждат различия в третирането на идентични случаи в ЕС, които засягат доброто функциониране на вътрешния пазар в секторите на финансовите услуги и електронните съобщения. Поради това въпросът беше разгледан през март 2003 г. от Банковия консултативен комитет (наричан по-долу „БКК“), който възложи на своята работна група по тълкуването и прилагането на банковите директиви (GTIAD) да предостави своето становище относно тълкуването на съответните правила на Директивата за електронните пари.“ Този пасаж не само означава, че становището на БКК беше счетено за изключително важно, но и че съгласно член 2, параграф 4 от него се прилага Регламент 1049/2001. Това се потвърждава и от резюмето, в което също се посочва, че: „Въз основа на този анализ и съвети на заседанието си от 10 декември 2003 г. ВАС заключи, че условията за прилагане на Директивата за електронните пари са изпълнени, ако мобилен потребител закупи продукти или услуги на трета страна и плати за тях с електронната стойност, съхранена на предплатената му карта. BAC прикани Комисията да разгледа въздействието на това заключение върху промишлеността, практическите критерии за определяне на областта на дейността на мобилните телефони, обхваната от Директивата за електронните пари, и най-подходящото практическо решение за прилагане на тази регулаторна рамка по пропорционален начин по отношение на „хибридните“ дружества, които извършват дейности, свързани с електронни пари, както и други дейности. BAC също така посъветва Комисията да прецени дали са необходими изменения на директивата.“

Следователно, тъй като в резюмето се посочва, че „приноси от всички сегменти на веригата за създаване на стойност в промишлеността се насърчават и ще послужат за завършване на оценката на въздействието, което една допълнителна регулаторна рамка вероятно ще окаже върху сектора на електронните комуникации“, въпросът е защо от тези участници са били отказани важните съвети на BAC. За участниците беше важно да разполагат с информация относно процеса на оценка, въз основа на който BAC е направил заключението си.

Обяснението на Комисията, че становището на ВАС следва да се счита за документ за вътрешно ползване, е незадоволително, тъй като становището на ВАС е ключовият елемент, който накара Комисията да реши да оцени обществената реакция на адаптирането на Директивата за електронните пари. Поради това Комисията пропусна да приложи член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001, който гласи, че „[б]ез да се засягат членове 4 и 9, документите се предоставят на обществеността или след писмено заявление, или пряко в електронна форма, или чрез регистър. По-специално документите, изготвени или получени в хода на законодателна процедура, са пряко достъпни в съответствие с член 12.

В отговор на аргумента на Комисията, че не е получила електронните писма на жалбоподателя, съдържащи неговото заявление за достъп до документи, жалбоподателят представя копия от въпросните електронни писма и екранен печат, показващ елементите, изпратени от неговия имейл акаунт между 6 и 22 юни 2004 г. Според жалбоподателя екранната разпечатка показва, че през същия период той е изпращал и електронни писма до членове на Европейския парламент и до ГД „Информационно общество и медии“ на Комисията, като последната е изпращала писмата си до Комисията с искане за достъп до документи на същия сървър. Според жалбоподателя тези доказателства противоречат на твърдението на Комисията, че на 7 и 21 юни 2004 г. не са получени електронни писма от жалбоподателя.

Освен това на 15 юли 2004 г. жалбоподателят изпрати на Комисията коментари по консултативния документ. Тези коментари бяха направени от белгийското дружество Heureka. Жалбоподателят прилага към своите забележки екранен печат, за да покаже, че въпросното електронно писмо е изпратено. Двама членове на Европейския парламент, до които бяха изпратени коментарите в същия ден, потвърдиха получаването. Приносът на Heureka обаче не фигурира в списъка на коментарите, публикуван от Комисията на нейния уебсайт (4), което означава, че Комисията не е получила електронното писмо с коментарите. Жалбоподателят отбелязва, че не е имало друга възможност, освен да изпрати коментарите на електронния адрес MARKT-F2@cec.eu.int, и твърди, че поради това Комисията е била длъжна да направи всичко по силите си, за да гарантира получаването на изпратените до нея електронни писма.

Жалбоподателят се пита дали искането му за достъп и коментарите на Heureka по консултативния документ са били достатъчно нежелани, за да бъдат умишлено отхвърлени от Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за непредоставяне на документи онлайн

1.1 Жалбата се отнася до достъпа до документи, свързани с Директивата за електронните пари (5). Жалбоподателят заявява, че Европейската комисия е издала консултативен документ относно прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори, като е поискала принос от съответните сегменти от веригата за създаване на стойност. Според жалбоподателя консултативният документ се отнася до законодателни въпроси, тъй като може да доведе до изменения на Директивата за електронните пари. Комисията основа своя консултативен документ на заключението на Банковия консултативен комитет (БКК), че условията за прилагане на Директивата за електронните пари са изпълнени, ако потребителите на мобилни услуги купуват продукти или услуги на трети страни и плащат за тях с електронната стойност, съхранена на предплатената им карта. Това заключение беше направено въз основа на становището на работната група по тълкуването и прилагането на директивите за банковия сектор (GTIAD). Във връзка с член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001 (6) жалбоподателят твърди, че всеки документ, свързан с консултативния документ, като заключенията и съветите на BAC, е трябвало да бъде достъпен онлайн. Това обаче не беше направено. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила онлайн, в съответствие с Регламент 1049/2001, документи, свързани с консултативния документ относно прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори.

1.2 Комисията твърди, че макар Регламент 1049/2001 да предоставя по принцип общ достъп до документи, същият регламент съдържа и редица изключения, изброени в член 4 от него. Целта на тези изключения е да се защитят някои публични и частни интереси и процесът на вземане на решения на Комисията. Член 4, параграф 3 ограничава достъпа до документи, „изготвени от институция за вътрешно ползване или получени от институция, които се отнасят до въпрос, по който институцията не е взела решение“. Комисията започна въпросната обществена консултация, за да събере допълнителни елементи, необходими за завършване на правния и фактическия анализ относно прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори. Резултатите от консултацията ще бъдат използвани при бъдещите обсъждания с държавите членки, за да се определи, наред с другото, подходящо временно решение за пропорционално прилагане на законодателството, което първоначално не е било предназначено за сектора на далекосъобщенията, и да се реши дали и до каква степен са необходими изменения на настоящата правна рамка. Оповестяването на работните документи на Комисията и писмените становища, изготвени на предварителен етап от държавите членки и промишлеността, на настоящия етап би било подвеждащо и би могло да накърни неутралността на бъдещите обсъждания с държавите членки, да предизвика непропорционални или неподходящи реакции от страна на обществеността и да повлияе отрицателно на всеки бъдещ дебат и законодателна инициатива. В този контекст Комисията счете за по-целесъобразно да запази поверителни предварителните вътрешни документи. Въпреки че тези документи не са пряко достъпни, в документа за обществена консултация се прави позоваване на предварителното обсъждане и се посочват основните заключения, до които са достигнали експертите и ВАС.

1.3 В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че от резюмето на консултативния документ става ясно, че това е "документ, изготвен или получен в хода на законодателна процедура", както е посочено в член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001. Освен това, тъй като в консултативния документ се посочва, че „приноси от всички сегменти на веригата за създаване на стойност в промишлеността се насърчават и ще послужат за завършване на оценката на въздействието, което една допълнителна регулаторна рамка вероятно ще окаже върху сектора на електронните съобщения“, тези участници се нуждаеха от информация относно процеса на оценка, въз основа на който BAC е направил заключението си. Обяснението на Комисията, че становището на BAC следва да се счита за документ за вътрешно ползване, е незадоволително, тъй като това становище е ключовият елемент, който накара Комисията да реши да оцени обществената реакция на адаптирането на Директивата за електронните пари. Поради това Комисията пропусна да приложи член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001, който гласи, че „[б]ез да се засягат членове 4 и 9, документите се предоставят на обществеността или след писмено заявление, или пряко в електронна форма, или чрез регистър. По-специално документите, изготвени или получени в хода на законодателна процедура, са пряко достъпни в съответствие с член 12.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 2, параграф 4 от Регламент 1049/2001 "без да се засягат членове 4 и 9, документите се предоставят на обществеността или след писмено заявление, или директно в електронна форма. /.../ По-специално документите, изготвени или получени в хода на законодателна процедура, са пряко достъпни в съответствие с член 12.“

1.5 Омбудсманът отбелязва също така, че член 12, параграф 2 от регламента гласи, че "по-специално законодателните документи, т.е. документите, изготвени или получени в хода на процедурите за приемане на актове, които са правно обвързващи във или за държавите членки, следва, при спазване на членове 4 и 9, да бъдат пряко достъпни." Поради това Омбудсманът счита, че задължението за предоставяне на законодателен документ онлайн не възниква, ако едно или повече от изключенията от публичния достъп, предвидени в член 4 от регламента, се прилагат за въпросния документ (7).

1.6 Поради това Омбудсманът разбира структурата на Регламент 1049/2001 като налагаща на Комисията както задължение да поеме инициативата да предоставя законодателни документи, по-специално онлайн, така и задължение да отговаря на заявления за достъп до документи, които преди това не са били предоставяни онлайн. И в двата случая Комисията е длъжна да разгледа евентуалното прилагане на изключенията по член 4 по отношение на въпросните документи.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че Комисията изглежда не оспорва аргументите на жалбоподателя, че документите, до които се отнася настоящата проверка, са изготвени или получени в хода на законодателна процедура. Омбудсманът също така отбелязва аргумента на Комисията, че тя е счела за целесъобразно въпросните документи да останат поверителни, като се позовава на изключението, предвидено в член 4, параграф 3 от регламента. Комисията представя списък с причините, поради които счита, че член 4, параграф 3 е приложим.

1.8 Омбудсманът не намира тези причини за напълно убедителни, особено по отношение на аргументите, че оповестяването би било "заблуждаващо" или би могло "да предизвика непропорционални или неподходящи реакции от страна на обществеността". Омбудсманът счита, че тези аргументи изглежда са в противоречие с идеята, посочена във второто съображение от Регламент 1049/2001, че „откритостта дава възможност на гражданите да участват по-тясно в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията се ползва с по-голяма легитимност и е по-ефективна и по-отговорна пред гражданите в демократична система“.

1.9 Омбудсманът обаче счита, че в общата структура на Регламент 1049/2001 правото на гражданите да кандидатстват за достъп до документ, който не е бил оповестен публично, и да оспорват евентуален отказ на потвърдително заявление, представлява основният механизъм за гарантиране на възможно най-широк достъп на обществеността до документите, съхранявани от институциите.

1.10 Поради това омбудсманът счита, че би било непропорционално и непрактично да се изисква от Комисията да извършва същия задълбочен правен анализ, когато преценява дали да предостави пряк достъп онлайн до законодателен документ, до който преди това не е бил предоставен достъп, както при разглеждането на заявление и/или потвърдително заявление за публичен достъп до документ.

1.11 Омбудсманът счита, въз основа на наличните доказателства, че Комисията изглежда действително е обмислила дали да направи въпросните документи пряко достъпни онлайн. Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят е упражнил правото си да подаде писмено заявление за достъп до въпросните документи и е имал възможност да подаде потвърдително заявление в съответствие с Регламент 1049/2001. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки по отношение на този аспект на жалбата.

1.12 Омбудсманът припомня, че Съдът на Европейските общности е най-висшият орган по тълкуването на правото на Общността.

По твърдяната липса на отговор на заявлението за достъп до документи

2.1 За да отговори на консултативния документ на Комисията, жалбоподателят поиска достъп до документа или документите, издадени от BAC и GTIAD по този въпрос, и по-специално до становището от 10 декември 2003 г. Искането е отправено в електронно писмо, изпратено на електронния адрес на Комисията MARKT-F2@cec.eu.int на 7 юни 2004 г., с напомняне, изпратено на 21 юни 2004 г. Към момента на подаване на жалбата си до омбудсмана жалбоподателят не е получил отговор. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на неговото заявление за достъп до документи, свързани с прилагането на Директивата за електронните пари по отношение на мобилните оператори, издадено от Банковия консултативен комитет (БКК) и неговата работна група относно тълкуването и прилагането на директивите за банковия сектор (GTIAD).

2.2 Комисията твърди, че никога не е получавала съобщенията на жалбоподателя. Съответната служба е проверила архивните файлове на компютърната система и е потвърдила липсата на съобщения, изпратени от жалбоподателя до въпросната пощенска кутия на съответните дати. Комисията изразява съжаление във връзка с всеки проблем с изпращането на електронните писма и посочва, че е отговорила на искането за достъп на жалбоподателя веднага след като е била информирана за него чрез жалбата до омбудсмана, като е обяснила, че съответните документи не са достъпни на този етап, и е посочила причините за отхвърлянето на искането.

2.3 Приложено към становището си по становището на Комисията, жалбоподателят представя екранна разпечатка, показваща, че в периода между 6 и 22 юни 2004 г. той е изпращал и електронни писма до членове на Европейския парламент и до ГД "Информационно общество и медии" на Комисията, като последната е изпращала писмата си до Комисията с искане за достъп до документи чрез същия сървър. Според жалбоподателя тези доказателства противоречат на твърдението на Комисията, че на 7 и 21 юни 2004 г. не са получени електронни писма от жалбоподателя. Жалбоподателят твърди също така, че на 15 юли 2004 г. е изпратил на Комисията коментари по консултативния документ. Тези коментари бяха направени от дружеството Heureka. Двама членове на Европейския парламент, до които бяха изпратени коментарите в същия ден, потвърдиха получаването. Приносът на Heureka обаче не фигурира в списъка на коментарите, публикуван от Комисията на нейния уебсайт (8), което означава, че Комисията не е получила електронното писмо с коментарите. Жалбоподателят отбелязва, че не е имало друга възможност освен да изпрати коментарите на електронния адрес MARKT-F2@cec.eu.int и следователно Комисията е била длъжна да направи всичко по силите си, за да гарантира получаването на изпратените до нея електронни писма. Жалбоподателят също така се пита дали неговото искане за достъп и коментарите на Heureka по консултативния документ са били достатъчно нежелани, за да бъдат умишлено отхвърлени от Комисията.

2.4 Омбудсманът отбелязва противоположните аргументи на страните, т.е. аргумента на жалбоподателя, че е изпратил заявление за достъп до документи до Комисията по електронна поща, и аргумента на Комисията, че тя никога не е получавала въпросните електронни съобщения. Що се отнася до представените от жалбоподателя доказателства, които противоречат на аргумента на Комисията, омбудсманът не счита, че фактът, че електронните писма са били изпратени, представлява убедително доказателство, че същите съобщения са били получени и от адресата. Омбудсманът не откри и доказателства, които да сочат, че някои от електронните писма на жалбоподателя са били умишлено отхвърлени от Комисията. Освен това, след като е била информирана за заявлението за достъп до документи чрез жалбата до омбудсмана, Комисията изглежда е предприела незабавни действия, като е отговорила на заявлението на жалбоподателя и го е информирала за възможността да подаде потвърдително заявление в съответствие с Регламент 1049/2001. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на жалбата.

3 Твърдението на жалбоподателя

3.1 В жалбата си жалбоподателят твърди, че следва да има достъп до исканите документи.

3.2 Комисията посочва, че е отговорила на искането на жалбоподателя за достъп веднага след като е била информирана за това чрез жалбата до омбудсмана, като е обяснила, че съответните документи не са достъпни на този етап, и е посочила причините за отхвърлянето на искането. Омбудсманът отбелязва, че Комисията също така е информирала жалбоподателя за възможността да подаде потвърдително заявление в срок от 15 работни дни в съответствие с Регламент 1049/2001.

3.3 Омбудсманът отбелязва също така, че съгласно член 8 от регламента отказът на потвърдително заявление дава право на заявителя да се обърне към съда или към омбудсмана във връзка с въпроса. Необходимо е обаче да се изпълнят процедурните изисквания на регламента, преди да се оспори отказ. Омбудсманът не разполага с информация дали жалбоподателят е спазил процедурните изисквания, определени в регламента, като е подал потвърдително заявление. С оглед на гореизложеното омбудсманът не счита за оправдано да разгледа искането на жалбоподателя в рамките на настоящата проверка.

3.4 Омбудсманът отбелязва обаче, че съществува възможност жалбоподателят да подаде ново заявление за достъп до документи, особено ако счита, че е налице промяна в обстоятелствата, въз основа на които първоначално е отказан достъп.

4 Заключение

Въз основа на своите проверки по тази жалба омбудсманът счита, че по-нататъшни проверки не са оправдани по отношение на първото твърдение на жалбоподателя и свързаното с него твърдение и че изглежда не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на второто твърдение. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари.

(2) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

(3) Страница 13 от Ръководството на Комисията за достъп до документи, достъпно на адрес: http://www.europa.eu/comm/secretariat_general/sgc/acc_doc/docs/en.pdf

(4) http://www.europa.eu/comm/internal_market/bank/e-money/index_en.htm.

(5) Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари.

(6) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

(7) Член 9 се отнася до чувствителни документи и Комисията не се е позовала на него в настоящия случай. Поради това анализът на омбудсмана се съсредоточава върху взаимодействието между задължението за предоставяне на законодателни документи по-специално онлайн и изключенията по член 4.

(8) http://www.europa.eu/comm/internal_market/bank/e-money/index_en.htm.