Страсбург, 21 януари 2005 г.

Уважаеми г-н I.,

На 11 ноември 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на испанската фондация El Monte срещу Европейската комисия. Жалбата се отнася до договор AML/B7-3110/IB/98/01106, сключен от фондация El Monte с Комисията на 14 януари 2000 г.

На 5 декември 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия.

На 1 март 2004 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари.

На 29 април 2004 г. получих Вашето становище.

Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.

Жалбата

Въз основа на жалбата и приложенията към нея фактите според жалбоподателя са обобщени, както следва:

На 14 януари 2000 г. жалбоподателят е сключил договор за отпускане на безвъзмездни средства No AML/B7-3110/IB/98/0106 с Комисията (наричан по-долу „договорът“). По силата на този договор жалбоподателят е трябвало да осъществи научен проект (анализ на приложимостта на регионалната политика на ЕС към Латинска Америка) и да изпрати на Комисията няколко доклада, а Комисията е била длъжна да покрие 48 % от общите си разходи (т.е. 300 000 EUR от общите разходи в размер на 625 000 EUR).

На 2 май 2000 г. Комисията извършва авансово плащане в размер на 117 758 EUR.

През октомври 2001 г. жалбоподателят изпрати на Комисията междинния доклад (съставен от финансови и технически части) относно изпълнението на първата година от проекта.

Комисията изпрати писмени коментари по междинния доклад на 20 февруари 2002 г. (т.е. 88 работни дни след получаването му) и поиска от жалбоподателя да обясни няколко точки относно доклада.

На 18 април 2002 г. Комисията отново изпрати писмо до жалбоподателя и му даде срок от един месец за предоставяне на информацията.

Като се има предвид, че управителният орган на Фондацията е в процес на подновяване, жалбоподателят не е могъл да спази горепосочените срокове. Поради това жалбоподателят информира Комисията за положението си на 2 май 2002 г.

В писмото си от 18 юли 2002 г. (изпратено, посочва жалбоподателят, 104 работни дни след представянето на доклада) Комисията заяви, че: (1) не е приел изпълнението на проекта съгласно информацията, предоставена в междинния доклад; 2) изпълнението на първата част от проекта е зависело от одобрението на Комисията и 3) като се има предвид, че договорът е изтекъл на 14 юли 2003 г., в рамките на следващите два месеца жалбоподателят следва да представи финансовите и техническите части на окончателния си доклад относно втората част от изпълнението на проекта, включително, наред с другото, документи относно подбора на подизпълнители (предприятия Insets Arrakis и Initiativas y Estudios Europeos).

На 30 юли 2002 г. жалбоподателят изпрати на Комисията разяснение относно първия и втория етап на проекта и Комисията прие това с писмо от 9 август 2002 г.

Освен това жалбоподателят продължи да работи по проекта с някои изменения, които бяха приети от Комисията. На 30 октомври 2002 г. жалбоподателят изпраща финансовата част от окончателния си доклад.

На 17 декември 2002 г. жалбоподателят и Комисията се срещнаха, за да се споразумеят относно формалните аспекти на приключването на проекта. Жалбоподателят представи също така двете части (техническа и финансова) на окончателния си доклад.

На 18 декември 2002 г. Комисията поиска от жалбоподателя допълнителна одитна информация за текущата версия на бюджета на проекта и да направи корекции във финансовия отчет. Комисията определи 24 януари 2003 г. за краен срок за получаване на тази информация.

На 16 януари 2003 г. жалбоподателят предостави изискваната информация.

На 10 март 2003 г. и противно на очакванията на жалбоподателя, Комисията отговори, че предоставената информация е недостатъчна и ирелевантна и че Комисията счита, че жалбоподателят не е в състояние да изпълни проекта съгласно договора. Комисията посочва, че поради това е длъжна да поиска възстановяване на авансовото плащане в размер на 117 758 EUR, което вече е направила, като обявява, че скоро ще изпрати нареждането за възстановяване.

На 28 април 2003 г. жалбоподателят е поискал среща от Комисията.

Комисията не отговори на това искане и на 10 юли 2003 г. жалбоподателят поиска от Комисията пълното плащане съгласно договора. В това писмо жалбоподателят посочи, че Комисията не е спазила член 11, параграф 3 от Общите условия за договорите за отпускане на безвъзмездни средства, съгласно който Комисията следва да изпрати на жалбоподателя писмено искане жалбоподателят да изпълни задълженията си и след това жалбоподателят следва да разполага с 30 дни, за да представи обяснение.

На 28 юли 2003 г. Комисията отговори, че искането за плащане на жалбоподателя е предадено на Правната служба.

На 19 август 2003 г. Комисията предложи на адвоката на жалбоподателя среща с цел намиране на приятелско решение.

По време на срещата, състояла се на 26 август 2003 г., Комисията посочва, че очаква решенията на няколко от нейните отдели относно оценката на договора.

На 18 септември 2003 г. и на 1 и 16 октомври 2003 г. жалбоподателят призова Комисията да вземе решение.

На 8 октомври 2003 г. Комисията, позовавайки се на нареждане за възстановяване, което по-рано е било изпратено на жалбоподателя, му изпраща писмо с искане за възстановяване на първото му плащане, включващо лихви за забава, в срок от 15 дни.

На 10 ноември 2003 г. жалбоподателят уведомява Комисията, че никога не е получавал нареждането за възстановяване, посочено в писмото на Комисията от 10 март 2003 г., че Комисията не му е предоставила мотивирано решение и че ще подаде жалба до омбудсмана.

На 11 ноември 2003 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.

Той твърди, че Комисията не е издала нареждане за събиране на вземания в размер на 117 758 EUR, въпреки че в кореспонденцията си с жалбоподателя е обявила, че ще го направи.

Жалбоподателят също така твърди, че по време на изпълнението на договора поведението на Комисията е било непоследователно, както се вижда от честите промени в позицията при оценката на работата на жалбоподателя и договарянето на приятелско решение, и че отговорите на Комисията на нейните писма са били закъснели, непълни и не са посочвали възможностите за обжалване.

На последно място, жалбоподателят твърди, че като е поискала възстановяване в късните етапи от изпълнението на договора, Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания.

Според жалбоподателя нарушението на административните правила и принципи от страна на Комисията му е причинило материални загуби и е накърнило репутацията му. Тя поиска от Европейския омбудсман да проучи причинно-следствената връзка между лошото управление на Комисията и нейните загуби и да признае правото ѝ да не плаща лихви за забавянето на възстановяването на разходите на Комисията.

В обобщение жалбоподателят твърди, че е налице лошо администриране по време на изпълнението на договора, неоправдано забавяне и липса на отговор. Жалбоподателят претендира за обезщетение за вреди и право да не плаща лихва за забавянето на възстановяването на разходите на Комисията.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията може да бъде обобщено, както следва:

На 14 януари 2000 г. жалбоподателят е подписал договор за отпускане на безвъзмездни средства с Комисията за изпълнението на проекта „La politica regional de la Union Europea y las possibilidades de aplicacion a los paises de America Latina-POLIREGI-UE-AL“. Безвъзмездните средства от Комисията възлизат на 300 000 EUR.

На 15 февруари 2000 г. жалбоподателят иска да му бъде изплатена авансовата сума от 117 758 EUR, която Комисията е изплатила на 2 май 2000 г.

През октомври 2001 г. жалбоподателят представи на Комисията междинния доклад (съставен от техническите и финансовите части) относно първата година от изпълнението на проекта.

Комисията е оценила този доклад и не е одобрила изпълнението на проекта. Според Комисията докладът показва, че жалбоподателят е сключил няколко договора с трети страни, които не са били предвидени в техническото задание или в бюджета на договора. Жалбоподателят, който е предложил проекта на Комисията, е трябвало да разполага с техническия капацитет да го изпълни и управлява. Комисията обаче отбеляза, че значителна част от проекта е била възложена за подизпълнение на повече от един субект. В резултат на това разходите за проекта биха могли да се увеличат и проектът би могъл да бъде застрашен.

Поради това на 20 февруари 2002 г. Комисията изпрати писмо до жалбоподателя, с което го информира, че изпълнението на проекта до този момент не е било одобрено (и следователно не е имало междинен доклад), информира жалбоподателя защо и поиска допълнителна информация.

Като се има предвид, че жалбоподателят не предостави никаква информация, службите на Комисията я поискаха отново на 18 април 2002 г. Комисията също така информира жалбоподателя, че исканата информация трябва да бъде получена от нейните служби в срок от един месец от получаването на писмото, в противен случай докладът ще се счита за окончателно неодобрен. С това писмо Комисията също така предупреди жалбоподателя за възможността да издаде дебитно известие, равностойно на вече извършеното авансово плащане.

На 2 май 2002 г. жалбоподателят отговаря на писмото на Комисията и я уведомява, че ще изпрати исканата информация преди 5 юни 2002 г. На 23 май 2002 г. жалбоподателят прави това.

След като анализира тази допълнителна информация, Комисията стигна до заключението, че самият жалбоподател не изпълнява по-голямата част от договора, както следва съгласно договора. Комисията също така стигна до заключението, че жалбоподателят е подписал договори със собствения си директор, с дружество (Nistes Economistas S.L.), притежавано от директора, и в същото време с друго дружество (Initiativas y Estudios Europeos S.A.). След това Комисията стигна до заключението, че тези дружества действително изпълняват договора на жалбоподателя. В резултат на това екзекуцията не е одобрена.

На 18 юли 2002 г. Комисията информира жалбоподателя, че след като е анализирала междинния доклад и предоставената ѝ допълнителна информация, не може да одобри изпълнението на проекта. Освен това съгласно договора Комисията е поискала да ѝ бъдат представени техническите и финансовите части на окончателния доклад, тъй като договорът за отпускане на безвъзмездни средства с жалбоподателя е изтекъл на 14 юли 2002 г. Един месец по-късно, въпреки че договорът за отпускане на безвъзмездни средства предвижда срок от шест месеца за представяне на окончателния доклад (съставен от техническите и финансовите части), Комисията напомни на жалбоподателя за необходимостта от изпращане на този доклад, особено поради факта, че междинният доклад не е бил одобрен.

Жалбоподателят е изпратил финансовата част на окончателния доклад на 30 октомври 2002 г., но не е изпратил техническата част. Директорът на жалбоподателя попита Комисията дали той самият може да представи съдържанието на окончателния доклад (финансовите и техническите части). На този етап Комисията отбеляза, че процедурата за лично представяне на окончателния доклад е най-необичайна. Комисията е на мнение, че това искане показва, че жалбоподателят е знаел, че съществуват сериозни проблеми с неговото управление на проекта. Комисията прие да приеме директора и срещата се състоя на 17 декември 2002 г. (т.е. почти шест месеца след края на договора за отпускане на безвъзмездни средства). По време на срещата директорът на жалбоподателя беше уведомен, че Комисията не приема изпълнението на проекта. Комисията приложи към становището си вътрешна бележка, съдържаща протокола от заседанието.

Според протокола по време на срещата Комисията е изложила следните причини, поради които изпълнението на проекта не е било прието: (1) неспазване на условията на договора (сключване на няколко договора с трети страни, които не са предвидени в договора или в неговия бюджет); (2) нелоялни управленски практики (концентрация на проекти и заплащане на директор на проекта, сключване на договори с предприятия, собственост на директора на проекта и съпругата му); (3) липса на пълна и ясна финансова информация (по-специално липса на информация за финансовото участие на бразилския съучастник в проекта); (4) Неприемлив външен одиторски доклад, несъвместим с договора. Комисията също така отбеляза, че тези причини вече са били обяснени на жалбоподателя след представянето на неговия междинен доклад.

След срещата Комисията счете, че все още е необходимо да анализира допълнителна финансова информация и поиска тази информация от жалбоподателя. Жалбоподателят го предостави на 16 януари 2003 г., но това не промени мнението на Комисията относно изпълнението на проекта.

На 10 март 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че предоставената информация е ирелевантна и недостатъчна, поради което Комисията не може да извърши оставащото плащане и че е решила да възстанови вече платения аванс (117 758 EUR).

Комисията заяви, че въпреки че жалбоподателят е знаел, че няма право на никакво плащане, тъй като докладите не са били одобрени, жалбоподателят е реагирал на 28 април 2003 г., като е поискал среща с Комисията, за да намери приятелско решение. Поради внезапната смърт на отговорния служител на Комисията на това искане не беше отговорено.

След внимателно разглеждане на всички елементи от досието Комисията реши да издаде нареждане за събиране на вземания. На 16 юли 2003 г. е изготвено нареждане за събиране на вземания No 3240502366. След валидиране в SINCOM (1) нареждането за събиране на вземания е трябвало да бъде изпратено на жалбоподателя с препоръчана поща. Поради административна грешка обаче такова писмо не е изпратено.

На 10 юли 2003 г. жалбоподателят изпраща писмо до Комисията, в което твърди, че не е действал в съответствие с член 11.3 от Общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на външната помощ (приложение II към договора, подписан между Комисията и жалбоподателя)(2), и иска пълно плащане.

На 28 юли 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че възнамерява да предаде искането си на правната служба на Комисията. Всъщност службите на Комисията решиха да не изпращат досието незабавно на Правната служба, вместо това да проведат среща и да обсъдят мнението на жалбоподателя относно начина, по който договорът следва да бъде прекратен.

Поради това на 19 август 2003 г. Комисията покани адвоката на жалбоподателя на такава среща, която се проведе на 26 август 2003 г. Тъй като Комисията счете, че не са представени нови елементи, тя се отказа от възможността за приятелско решение и информира жалбоподателя, че окончателната му позиция ще му бъде съобщена, след като бъде договорена между няколко участващи дирекции.

На 8 октомври 2003 г. Комисията, без да знае, че нареждането за възстановяване никога не е било изпратено, изпраща на жалбоподателя напомняне, че трябва да възстанови авансовото плащане на Комисията съгласно нареждане за възстановяване No 3240502366 за сумата от 117 758 EUR заедно с лихвите за забава. Жалбоподателят потвърди получаването на напомнянето.

В обобщение Комисията счита, че позицията ѝ е последователна и че винаги е посочвала, че междинният доклад не е одобрен, и никога не е посочвала, че е променила решението си. Комисията също така счете, че ясно е обяснила на жалбоподателя причините, поради които докладът не е бил одобрен, и е дала възможност на жалбоподателя да предостави допълнителна информация на всеки етап от процедурата, което в крайна сметка е потвърдило първата ѝ оценка. Поради това Комисията стигна до заключението, че то не нарушава принципа на оправданите правни очаквания.

Комисията изтъква също, че е изпратила коментарите си по доклада, представен през октомври 2001 г., едва през февруари 2002 г. поради сериозността на установените управленски практики и поради факта, че Комисията е трябвало да поддържа контакти между няколко служби. Комисията се извини за забавянето на отговора на някои съобщения, изпратени от жалбоподателя, както и за това, че не е отговорила официално на някои съобщения с повтарящ се характер.

Комисията подчерта, че въпреки че жалбоподателят е представил междинния доклад и окончателния доклад (съставени от технически и финансови части) със съответните искания за плащане, той няма право на никакво плащане, тъй като службите на Комисията никога не са одобрявали изпълнението на проекта.

Накрая, Комисията призна обаче, че не е изпратила нареждането за възстановяване, изготвено на 16 юли 2003 г., и поднесе своите извинения на жалбоподателя за тази административна грешка. Комисията счита датата на напомнянето, т.е. 8 октомври 2003 г., за дата на нареждането за възстановяване. Въпреки това Комисията няма да приеме никакви други финансови претенции, свързани с договора, тъй като е ясно, че изпълнението на проекта никога не е било прието и жалбоподателят винаги е бил напълно наясно с това.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят поддържа твърденията си.

В обобщение той подчерта, че от февруари 2002 г. Комисията продължава да изисква допълнителна информация и не е информирала жалбоподателя по окончателен и официален начин за възраженията си по отношение на междинния доклад, представен от жалбоподателя. В резултат на това жалбоподателят е продължил добросъвестно да изпълнява договорните си задължения и е направил допълнителни разходи за изготвянето на окончателния доклад (технически и финансови части).

Жалбоподателят тълкува писмата, получени от Комисията в този контекст. Тя счита, че писмото от 20 февруари 2002 г. не може да се разбира като окончателно решение за неодобряване на предварителния доклад, а като предварително решение предвид неговия текст и изискването за предоставяне на допълнителна информация. Според жалбоподателя писмото от 18 април 2002 г. само потвърждава, че окончателното решение все още не е взето, а писмото от 18 юли 2002 г. представлява само покана към жалбоподателя да изпълни договорните си задължения.

Жалбоподателят също така е на мнение, че съгласно член 1.1 от Общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на външната помощ (приложение II към договора, подписан между Комисията и жалбоподателя)(3), жалбоподателят е свободен да сключва договори с трети страни и че Комисията не е имала договорни отношения с подизпълнителите. Жалбоподателят посочи, че възраженията на Комисията относно избора ѝ на подизпълнители са подкрепени само с документи и са съобщени на жалбоподателя в становището, изпратено от Комисията до омбудсмана.

Той също така счита, че протоколът от срещата с директора на жалбоподателя от декември 2002 г. има единствено характер на вътрешен документ на Комисията, като се има предвид, че директорът не го е подписал.

Нареждането за събиране на вземания в крайна сметка е изпратено на жалбоподателя на 23 декември 2003 г. (жалбоподателят е препратил копие от нареждането за събиране на вземания на омбудсмана). Нареждането за възстановяване обаче изглежда е било издадено едва на 11 декември 2003 г., въпреки че според Комисията то е трябвало да бъде издадено на 16 юли 2003 г. В този контекст жалбоподателят не е съгласен с Комисията, че датата на „напомнянето“ на документа (която изглежда изобщо не е била напомняне, тъй като документът всъщност не е бил издаден преди датата на напомнянето) може да се счита за датата на нареждането за събиране на вземания.

Жалбоподателят прие извиненията на Комисията за това, че не е изпратила нареждането за събиране на вземания преди напомнянето и за забавянето на отговора на някои съобщения на жалбоподателя.

Жалбоподателят изглежда също така представя ново твърдение и ново твърдение. Първо, той твърди, че Комисията не е спазила член 11.3 от Общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на външната помощ (приложение II към договора, подписан между Комисията и жалбоподателя)(4), и поради това жалбоподателят не е длъжен да плати нареждането за възстановяване. Второ, жалбоподателят отбелязва, че в становището си Комисията не се е позовала на прилагането на член 93, параграф 1. е)(5) от Регламент No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, и поради това твърди, че Комисията не следва да бъде оправомощена да изключва жалбоподателя от бъдещи процедури за възлагане на обществени поръчки, доколкото Комисията не е изпълнила тази санкция по прозрачен начин. В този контекст жалбоподателят счита, че Комисията е проявила враждебно отношение към него по време на изпълнението на договора.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителна забележка

1.1 В своето становище жалбоподателят прави ново твърдение, че Комисията не е спазила член 11.3 от общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства. Жалбоподателят също така представи ново твърдение, че Комисията не следва да бъде оправомощена да го изключва от бъдещи процедури за възлагане на обществени поръчки, тъй като в становището си Комисията не се е позовала на прилагането на член 93, параграф 1. е)(6) от Регламент No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, и не са изпълнили тази санкция по прозрачен начин.

1.2 Омбудсманът счита, че разширяването на обхвата на неговата проверка, така че да включва новото твърдение, би забавило неоснователно вземането на решение по първоначалната жалба. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят си запазва възможността да отнесе случая до съдилищата в Брюксел — в съответствие с член 13 от договора между жалбоподателя и Комисията, който предвижда, че „всеки спор (...), който не може да бъде разрешен по взаимно съгласие между двете страни, се отнася до съдилищата в Брюксел“ — или да подаде нова жалба до омбудсмана, ако счита това за полезно.

1.3 Що се отнася до новата жалба, омбудсманът счита, че повдигнатите въпроси са извън обхвата на първоначалната жалба и че в съответствие с член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана жалбоподателят следва да предприеме административни действия пред Комисията, преди да се обърне към омбудсмана по въпроса.

1.4 Поради това омбудсманът ограничава решението си до първоначалните твърдения и твърдения на жалбоподателя.

2 Твърдение за неиздаване на нареждане за събиране
на вземания

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е издала нареждане за събиране на вземания в размер на 117 758 EUR, въпреки че в кореспонденцията си с жалбоподателя е обявила, че ще го направи. Жалбоподателят претендира за обезщетение за вреди и правото да не плаща лихва за забавянето на възстановяването на разходите на Комисията.

2.2 Според Комисията на 16 юли 2003 г. е изготвено нареждане за възстановяване No 3240502366. След валидиране в SINCOM нареждането за събиране на вземания е трябвало да бъде изпратено на жалбата с препоръчана поща. Комисията обаче посочва, че поради административна грешка писмото не е изпратено и се извинява за тази грешка. Комисията посочва също, че на 8 октомври 2003 г., без да знае, че нареждането за възстановяване никога не е било изпратено, е издала напомнително писмо за сумата от 117 758 EUR, заедно с лихвите за забава. Жалбоподателят потвърди получаването на напомнянето. При тези обстоятелства Комисията счита датата на напомнянето, т.е. 8 октомври 2003 г., за дата на нареждането за възстановяване.

2.3 Омбудсманът разгледа внимателно писмото на Комисията до жалбоподателя от 23 декември 2003 г., копие от което е приложено към забележките на жалбоподателя по становището на Комисията. Омбудсманът отбелязва, че в писмото се посочва, че Комисията е изпратила първоначалното нареждане за събиране на вземания с номер 3240502366 за сумата от 117 758 EUR, която трябва да бъде възстановена съгласно указанията в това нареждане. Комисията също така заяви, че „въпреки че жалбоподателят е получил първото напомняне да извърши плащането през октомври, тя е посочила, че не е получила първоначалното нареждане за възстановяване“(7). Комисията счете, че като е изпратила нареждането за възстановяване като приложение към писмото си, тя е удовлетворила твърденията на жалбоподателя. Към писмото е приложено нареждане за събиране на вземания в размер на 117 758 EUR, което е с дата 11 декември 2003 г.

2.4 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки, тъй като Комисията е обяснила и се е извинила за неизпращането на нареждането за събиране на вземания, изготвено на 16 юли 2003 г., и е предприела необходимите действия за коригиране на административната грешка, допусната с изпращането на нареждането за събиране на вземания до жалбоподателя на 23 декември 2003 г.

2.5 Що се отнася до искането на жалбоподателя за обезщетение, омбудсманът счита, че не са представени доказателства, които да показват, че жалбоподателят е претърпял загуби в резултат на забавянето от страна на Комисията при изпращането на нареждането за възстановяване. Поради това омбудсманът счита, че не е необходимо да разглежда това твърдение.

2.6 Що се отнася до искането на жалбоподателя да не плати лихви за забава при възстановяването на разходите на Комисията, омбудсманът отбелязва, че в становището на Комисията се посочва, че тя счита 8 октомври 2003 г. за дата на нареждането за възстановяване. Омбудсманът посочва обаче, че становището на Комисията изглежда е било изготвено, без да е известно, че на 23 декември 2003 г. на жалбоподателя действително е било изпратено нареждане за възстановяване.

2.7 Следователно наличните доказателства като цяло не позволяват на Омбудсмана да разбере, че Комисията иска плащане на лихва от дата, по-ранна от 23 декември 2003 г.; т.е. датата, на която то действително е изпратило нареждането за събиране на вземания на жалбоподателя. Въз основа на това разбиране на позицията на Комисията омбудсманът счита, че не изглежда да има спор между страните относно плащането на лихви и че не са необходими допълнителни проверки. Омбудсманът посочва, че ако неговото разбиране на позицията на Комисията по този въпрос следва да бъде погрешно, жалбоподателят има възможност да подаде нова жалба до омбудсмана.

3 Твърдяно непоследователно поведение и нарушение на принципа на оправданите правни очаквания

3.1 Жалбоподателят твърди, че по време на изпълнението на договора поведението на Комисията е било непоследователно, както е видно от честите промени в позицията при оценката на работата на жалбоподателя и договарянето на приятелско решение. Жалбоподателят твърди също така, че като е поискала възстановяване в късните етапи от изпълнението на договора, Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания.

3.2 Комисията счита, че нейната позиция е последователна и че винаги е заявявала, че междинният доклад не е одобрен и никога не е давала индикации, че е променила решението си. Комисията твърди, че е обяснила ясно на жалбоподателя причините, поради които докладът не е бил одобрен, и му е дала възможност да предостави допълнителна информация на всеки етап от процедурата, което в крайна сметка е потвърдило първата ѝ оценка. Поради това Комисията счита, че тя не е нарушила принципа на оправданите правни очаквания.

3.3 Омбудсманът припомня, че съгласно съдебната практика на европейските съдилища никой не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, освен ако администрацията не му е предоставила конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от оправомощени и надеждни източници (8).

3.4 Омбудсманът разгледа внимателно представените му документи, включително писмата на Комисията до жалбоподателя от 20 февруари 2002 г., 18 април 2002 г., 18 юли 2002 г., 9 август 2002 г., 18 декември 2002 г. и 10 март 2003 г. Въз основа на тези документи омбудсманът счита, че Комисията никога не е уверявала жалбоподателя, че междинният му доклад ще бъде одобрен. Освен това на 18 юли 2002 г. Комисията заяви, че изпълнението на проекта не е било прието след междинния доклад, а на 10 март 2003 г. Комисията информира жалбоподателя, че според нея жалбоподателят не е в състояние да администрира плащането от Общността съгласно договора и че Комисията ще бъде задължена да възстанови авансовото плащане(9). Освен това омбудсманът не е открил доказателства, че Комисията е възприела непоследователни позиции нито по отношение на отношението си към докладите на жалбоподателя и изпълнението на договора, нито по отношение на причините за това отношение.

3.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че жалбоподателят не е успял да докаже, че Комисията е действала непоследователно или в нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

4 Предполагаемо забавяне на отговора на писмата

4.1 Жалбоподателят твърди, че отговорите на Комисията на неговите писма са закъснели, непълни и не посочват възможностите за обжалване.

4.2 Комисията се извини за забавянето на отговора на някои съобщения, изпратени от жалбоподателя, както и за това, че не е отговорила официално на някои съобщения с повтарящ се характер.

4.3 Омбудсманът счита, че неотговарянето на писмата в разумен срок е жалко. Омбудсманът обаче отбелязва, че Комисията е признала грешката си и се е извинила за нея, както и че жалбоподателят е приел тези извинения в своите забележки.

4.4 Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията изрично е предоставила на жалбоподателя възможност да защити позицията си. В писмото си до жалбоподателя от 18 април 2002 г. Комисията даде на жалбоподателя 30-дневен срок за представяне на обяснения, преди да вземе окончателно решение да не одобри междинния доклад и да прекрати договора. Комисията също така прие предложението на директора на жалбоподателя за среща (която се проведе през декември 2002 г.) и покани адвоката на жалбоподателя на допълнителна среща (19 август 2003 г.).

4.5 Поради това омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки по този аспект на жалбата.

Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) SINCOM — прилагане на управлението на бюджета от страна на Комисията

(2) Жалбоподателят се позовава на член 11, параграф 3, първа алинея от Общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на външната помощ (приложение II към договора, подписан между Комисията и жалбоподателя), който гласи следното: „Комисията може да прекрати договора без предизвестие или обезщетение, в случай че бенефициерът:

- не изпълнява което и да е от задълженията си, доколкото това неизпълнение е необосновано и ако бенефициерът, след като му е било изпратено писмено искане да изпълни задълженията си, продължава да не изпълнява задълженията си или не предостави задоволително обяснение в срок от 30 дни от датата на искането“.

(3) Член 1, параграф 1 от Общите условия на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на външната помощ (приложение II към договора, подписан между Комисията и жалбоподателя): „(...) Бенефициерът може да възложи на подизпълнители, за предпочитане на местни предприятия, изпълнението на ограничена част от проекта (строителни работи и услуги), но следва да извърши изпълнението на основната част. (...) Общността няма да признава никакви договорни отношения с партньора или партньорите на бенефициера или с подизпълнители (...).“

(4) Supra, бележка под линия 2.

(5) Член 93, параграф 1, буква е) от Регламент No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 0001—0048):

„(...)Кандидатите или оферентите се изключват от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, ако: е) след друга процедура за възлагане на обществена поръчка или процедура за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани от бюджета на Общността, те са били обявени в сериозно нарушение на договора поради неизпълнение на договорните им задължения“.

(6) Supra, бележка под линия 5.

(7) в оригинал:"Aunque ustedes ya habían recibido en el transcurso del mes de octubre un primer aviso de recuerdo para realizar este reembolso, manifestaron que la nota de débito original nunca fue recibida en su sede."

(8) Вж. съединени дела T-236/01, T-239/01, T-244/01 до T-246/01, T-252/01 Tokai Carbon Ltd. и други срещу Комисията, решение от 29 април 2004 г., параграф 152 и цитираната там съдебна практика.

(9) в оригинал: „Lamentamos comunicarle que, en nuestra opinión, la Fundación El Monte no ha sido capaz de ejecutar y gestionar la subvención comunitaria otorgada en el respeto de las condiciones acordadas. Por todo ello, nos vemos en la obligación de recuperar la cantidad total abonada en concepto de anticipo por incumplimento de contrato (...).“