Страсбург, 3 май 2004 г.

Уважаеми г-н М.,

На 28 октомври 2003 г. сте подали жалба срещу Съвета на Европейския съюз във връзка с твърдението, че последният не се е консултирал надлежно със Съвместния комитет по въпроса за специалното ранно пенсиониране.

На 17 ноември 2003 г. препратих жалбата до генералния секретар на Съвета. Съветът изпрати становището си на 9 февруари 2004 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 13 април 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст

Регламент (ЕО, Евратом) No 1747/2002 на Съвета от 30 септември 2002 г. за въвеждане, в контекста на модернизацията на институцията, на специални мерки за прекратяване на служебното правоотношение на длъжностни лица на Европейските общности, назначени на постоянна длъжност в Съвета на Европейския съюз (1), дава възможност на Съвета да прекрати служебното правоотношение на ограничен брой свои длъжностни лица, които желаят да се възползват от тази възможност (т.нар. „отклонение“). В член 1 от регламента се предвижда, че тази мярка може да се прилага за длъжностни лица, които са навършили 55-годишна възраст и са прослужили най-малко 15 години, с изключение на длъжностните лица със степени А 1 и А 2. Съгласно член 2 от регламента общият брой на длъжностните лица, които трябва да бъдат осигурени през 2003 г. и 2004 г., е 94. В член 3, параграф 1 се предвижда, че в рамките на таваните, определени в член 2, „и при надлежно отчитане на интереса на службата, Генералният секретариат на Съвета, след консултация със Съвместния комитет, избира измежду длъжностните лица, кандидатстващи за прекратяване на служебното им правоотношение съгласно член 1, тези, по отношение на които желае да приложи тази мярка“.

Съгласно член 3, параграф 2 от регламента длъжностните лица, засегнати от оздравителните мерки на Съвета, се считат за приоритетни. Трябва да се вземе предвид и количеството обучение, което би било необходимо, за да могат тези длъжностни лица да изпълняват нови задачи, тяхната възраст, способности, работа, поведение в службата, семейно положение и прослужено време.

В член 4 от регламента се предвижда, че длъжностните лица, чието служебно правоотношение е прекратено в съответствие с регламента, имат право на месечна надбавка в размер между 60 % и 70 % от последната си основна заплата, в зависимост от възрастта и прослуженото време. Това право се прекратява най-късно при навършване на 65-годишна възраст от съответното длъжностно лице (и след това се заменя с нормалната пенсия за осигурителен стаж). Това обяснява защо такова прекратяване на мандата се счита за форма на ранно пенсиониране от съответните длъжностни лица.

Съгласно член 9, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица органът по назначаването или Комитетът по персонала могат да се консултират със Съвместния комитет, в допълнение към функциите, които са им възложени с настоящия правилник, по въпроси от общ характер, които всеки от тях счита за уместно да представи. Член 2 от приложение II към Правилника предвижда, че Съвместният комитет се състои от председател, назначен от органа по назначаването, и членове и заместници, назначени по еднакъв брой от органа по назначаването и от Комитета по персонала.

Мерките за прилагане на Регламент No 1747/2002 са предвидени в Решение No 484/02 на заместник генералния секретар на Съвета от 14 ноември 2002 г. Съгласно член 6 от решението заместник генералният секретар на Съвета съставя проект на списък с кандидати, който след това се представя на Съвместния комитет за становище. Съгласно член 7 от решението Съвместният комитет трябва да представи становището си в срок от 15 работни дни. В член 8 от решението се предвижда, че списъкът на длъжностните лица, чиято служба трябва да бъде прекратена, се съставя след като Съвместният комитет даде становището си или след изтичането на срока, предвиден за представяне на това становище.

През 2002 г. жалбоподателят, длъжностно лице на Съвета, подава молба за прекратяване на служебното му правоотношение в съответствие с горепосочените разпоредби и в контекста на процедурата по „оттегляне“ за 2003 г. Това заявление е отхвърлено от Съвета с решение от 26 март 2003 г.

Жалба 1587/2003/GG

На 25 юни 2003 г. жалбоподателят изпраща на омбудсмана копие от жалбата, която е подал до Съвета на 23 юни 2003 г. съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и която е насочена срещу решението от 26 март 2003 г.

На 27 август 2003 г. жалбоподателят пише до омбудсмана, за да попита защо все още не е получил обратна разписка за жалбата си.

След получаването на това писмо омбудсманът установи, че жалбоподателят желае писмото му от 25 юни 2003 г. да бъде разглеждано като жалба. Съответното писмо е надлежно регистрирано като жалба (1587/2003/GG). Тази жалба се отнася до това, което жалбоподателят счита за пропуск от страна на органа по назначаването да се консултира надлежно със съвместния комитет по въпроса за специалното ранно пенсиониране. Жалбата е отхвърлена от омбудсмана на 3 септември 2003 г. на основание, че жалбоподателят все още не е изчерпал всички вътрешни средства за правна защита, с които разполага съгласно Правилника за длъжностните лица, като се има предвид, че той е подал жалба по член 90, параграф 2 на 23 юни 2003 г. и че срокът, в който Съветът трябва да отговори на тази жалба, все още не е изтекъл.

Новата жалба

На 28 октомври 2003 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че неговата жалба по член 90, параграф 2 е била отхвърлена от Съвета на 21 октомври 2003 г. и че той желае да поднови жалбата си до омбудсмана. Тази нова жалба е регистрирана под номер 2046/2003/GG.

Жалбоподателят по същество твърди, че органът по назначаването не се е консултирал надлежно със Съвместния комитет по този въпрос. Според него Решение No 484/02 на заместник генералния секретар от 14 ноември 2002 г. е било в противоречие с Регламент No 1747/2002, тъй като е променило последователността на събитията, като е довело до това списъкът на бенефициерите на „разпределението“ да бъде представен на Съвместния комитет последен, като на практика последният е изправен пред „свършен факт“ и не му е оставил никаква свобода на преценка, нито дори средства за преценка. Жалбоподателят посочи, че служителите на институцията са представени в Съвместния комитет и че следователно именно в този комитет служителите могат да се надяват интересите им да бъдат защитени срещу всякакви машинации от страна на администрацията. Ето защо е особено сериозно, че на членовете на Съвместния комитет действително е бил отказан достъп до досиетата на длъжностните лица, които са подали заявления. Според жалбоподателя по този начин съвместният комитет не е бил в състояние да предостави на органа по назначаването надлежно обосновано становище относно списъка на длъжностните лица, за които могат да се прилагат мерките за прекратяване на служебното правоотношение.

Жалбоподателят заяви, че Решение No 484/02 следва да бъде отменено и заменено с решение, което спазва реда на процедурата, установен в Регламент (ЕО) No 1747/2002.

В придружителното писмо, придружаващо жалбата му, жалбоподателят посочва, че не се надява да постигне прекратяване на служебното правоотношение чрез жалбата си, а че се опитва да накара администрацията на Съвета да се изправи пред отговорностите си към своите служители.

Сред придружаващите документи, представени от жалбоподателя, е неподписан документ от 18 март 2003 г., който изглежда представлява декларация от членовете на Съвместния комитет, назначени от Комитета по персонала. Съгласно тази декларация членовете на съвместния комитет, назначени от комитета по персонала, неколкократно са искали достъп до досиетата на всички жалбоподатели, при условие че последните са дали съгласието си за това. Също така според декларацията този достъп е бил категорично отказан от органа по назначаването.

Задачата

Становище на Съвета

В становището си Съветът направи следните бележки:

Предметът на настоящата жалба е различен от представения на Съвета съгласно член 90, параграф 2 от Правилника. Според настоящата жалба жалбоподателят е искал Решение No 484/02 да бъде отменено и заменено с решение, което спазва реда на процедурата, установен в Регламент (ЕО) No 1747/2002, докато в жалбата по член 90, параграф 2 се призовава решението на органа по назначаването, с което се отхвърля молбата му за „разрешаване“ за процедурата през 2003 г., да бъде преразгледано и преразгледано в съответствие с буквата и духа на Регламент (ЕО) No 1747/2002. По този начин жалбоподателят не е изчерпал всички възможности за вътрешни административни искания, преди да подаде жалба до омбудсмана, тъй като не е подавал жалба с надеждата да му бъде предоставено ранно пенсиониране.

Жалбоподателят отново е подал заявление за „оттегляне“ за процедурата през 2004 г.

По същество жалбоподателят не е представил никакви причини, поради които Решение No 484/02 следва да бъде отменено. Решението е в пълно съответствие с Регламент No 1747/2002 и с аналогичните разпоредби, приети от Комисията.

Съгласно решението процедурата за определяне на списъка на длъжностните лица, за които се предвижда да се прилага „отклонение“, не е била отменена, както твърди жалбоподателят. Тази процедура предвижда следните стъпки: а) органът по назначаването е разгледал заявленията и е проверил дали кандидатите отговарят на критериите за възраст и прослужено време; б) службата, в която е назначено длъжностното лице, оценява интереса на длъжностното лице от „отклонение“, като класифицира заявлението в една от трите групи („отклонение“, представляващо значителен интерес, слаб интерес или никакъв интерес към службата); в) въз основа на тези съображения и на други правни критерии органът по назначаването (2) състави списък на длъжностните лица, за които се предвижда да се прилагат разпоредбите за „разпределение“, за разглеждане от съвместния комитет и г) след като съвместният комитет е дал становището си или след изтичането на срока, определен за даване на такова становище, органът по назначаването прие окончателния списък. Това по никакъв начин не отменя процедурата, предвидена в Регламент No 1747/2002, тъй като списъкът на длъжностните лица е приет едва след консултация със Съвместния комитет.

Всички стъпки и процедури бяха внимателно наблюдавани. Съвместният комитет е получил не само списъка, но и други съответни документи, като например списъците на заявленията, разделени на горепосочените групи (значителен интерес, малък интерес, липса на интерес) и списъци на всички потенциални и действителни кандидати. Освен това генералният директор на ГД „Администрация и персонал“ е присъствал на заседанието на Съвместния комитет, на което тази тема е била обсъдена, и е отговорил на всички въпроси, свързани с общите и конкретните аспекти на процеса на „разрешаване“ (а именно следваните критерии). В съответствие с правилата на Регламент No 45/2001 обаче предоставената информация не трябва да разкрива лични данни за всеки кандидат (3). Органът по назначаването е поел ангажимент съгласно член 11 от Регламент 45/2001, че единствените получатели на данните са органът по назначаването и ГД А I. Това е ясно посочено в приложение към бележка 157/2002 на службите на Комисията от 22 ноември 2002 г. Поради това отказът на органа по назначаването да разкрие лични данни, събрани с такива приложени гаранции, е бил абсолютно обоснован и въпросът никога не е бил оспорван или дори разглеждан от жалбоподателя.

Като се има предвид, че Съвместният комитет е изразил разделено становище, органът по назначаването е решил да приеме списъка във вида, в който е предложен.

Жалбоподателят е бил наясно с факта, че молбата му е била счетена за малко интересна и че не е имало запис на личния му случай, който да е бил повдигнат по време на обсъжданията.

В заключение Съветът заяви, че всички заявления, включително тези на жалбоподателя, са били надлежно разгледани в съответствие с приложимите правни разпоредби и че съставянето на окончателния списък по никакъв начин не е било погрешно.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си. Той потвърждава становището си, че не е проведена консултация със Съвместния комитет преди съставянето на списъка на длъжностните лица, чието служебно правоотношение трябва да бъде прекратено. Според жалбоподателя вместо това Съвместният комитет просто се е сблъскал и е бил инструктиран да приеме списък с имена, съставен от заместник генералния секретар и трима висши служители. Жалбоподателят твърди, че със самия акт на подаване на заявлението всички заявители мълчаливо са приели факта, че техните заявления ще бъдат разгледани от Съвместния комитет.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Регламент (ЕО, Евратом) No 1747/2002 на Съвета от 30 септември 2002 г. за въвеждане, в контекста на модернизацията на институцията, на специални мерки за прекратяване на служебното правоотношение на длъжностни лица на Европейските общности, назначени на постоянна длъжност в Съвета на Европейския съюз (4), дава възможност на Съвета да прекрати служебното правоотношение на ограничен брой свои длъжностни лица, които желаят да се възползват от тази възможност (т.нар. „отклонение“). В член 1 от регламента се предвижда, че тази мярка може да се прилага за длъжностни лица, които са навършили 55-годишна възраст и са прослужили най-малко 15 години, с изключение на длъжностните лица със степени А 1 и А 2. Съгласно член 3, параграф 1 от регламента „Генералният секретариат на Съвета, след консултация със Съвместния комитет, избира измежду длъжностните лица, кандидатстващи за прекратяване на служебното правоотношение съгласно член 1, тези, за които желае да приложи тази мярка“. Мерките за прилагане на Регламент No 1747/2002 са предвидени в Решение No 484/02 на заместник генералния секретар на Съвета от 14 ноември 2002 г. Съгласно член 6 от решението заместник генералният секретар на Съвета съставя проект на списък с кандидати, който след това се представя на Съвместния комитет за становище. Съгласно член 7 от решението Съвместният комитет трябва да представи становището си в срок от 15 работни дни.

1.2 През 2002 г. жалбоподателят, длъжностно лице на Съвета, подава молба за прекратяване на служебното му правоотношение в съответствие с горепосочените разпоредби и в контекста на процедурата по „оттегляне“ за 2003 г. Това заявление е отхвърлено от Съвета с решение от 26 март 2003 г. На 23 юни 2003 г. жалбоподателят подава жалба до Съвета съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Тази жалба беше отхвърлена от Съвета на 21 октомври 2003 г. На 28 октомври 2003 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана. В тази жалба жалбоподателят критикува, наред с другото, факта, че Съвместният комитет не е получил достъп до заявленията, подадени до Съвета.

1.3 В становището си Съветът е на мнение, че жалбоподателят не е изчерпал всички възможности за вътрешни административни искания, преди да подаде жалбата си до омбудсмана.

1.4 Член 2, параграф 8 от Устава на Европейския омбудсман (5) предвижда, че до омбудсмана не могат да се подават жалби, които се отнасят до трудовите взаимоотношения между институциите и органите на Общността и техния персонал, освен ако не са изчерпани всички възможности за подаване на вътрешни административни искания и жалби, по-специално процедурите, посочени в член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица.

1.5 Съветът твърди, че предметът на настоящата жалба е различен от този, който му е представен съгласно член 90, параграф 2 от Правилника, като се има предвид, че съгласно настоящата жалба жалбоподателят е искал Решение No 484/02 да бъде отменено и заменено с решение, което спазва реда на процедурата, предвиден в Регламент 1747/2002, докато жалбата по член 90, параграф 2 е изисквала решението на органа по назначаването, с което се отхвърля молбата му за „разрешаване“ за процедурата през 2003 г., да бъде преразгледано и преразгледано в съответствие с буквата и духа на Регламент 1747/2002. Омбудсманът отбелязва обаче, че самият Съвет в решението си за отхвърляне на тази жалба е отбелязал, че жалбата по член 90, параграф 2 обхваща и двата аспекта (6).

1.6 Освен това в становището си Съветът твърди, че отказът на органа по назначаването да разкрие лични данни на Съвместния комитет никога не е бил оспорван или дори разглеждан от жалбоподателя. Омбудсманът обаче отбелязва, че този отказ за предоставяне на достъп до досиетата на длъжностните лица заявители е бил повдигнат в точка 6 от жалбата по член 90, параграф 2 и че Съветът е отговорил на този довод в точка 5 от решението си за отхвърляне на тази жалба.

1.7 При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че Съветът не е доказал становището си, според което жалбоподателят не е изчерпал вътрешните средства за правна защита, с които е разполагал, преди да се обърне към омбудсмана.

1.8 В становището си Съветът се позовава и на факта, че жалбоподателят е посочил, че не представя жалбата си с надеждата да му бъде предоставено ранно пенсиониране, очевидно за да подкрепи твърдението си, че жалбоподателят не е изчерпал всички вътрешни средства за правна защита. Не е напълно ясно какво значение би могъл да има посоченият от Съвета факт в този контекст. Омбудсманът обаче счита за полезно да припомни, че не е необходимо жалбоподателят да има конкретен интерес, за да може да подаде жалба съгласно член 195 от Договора за ЕО. Достатъчно е жалбоподателят да се позове на случай на лошо администриране от страна на институция или орган на Общността, както е направил в настоящия случай. Освен това Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят изглежда е мотивиран от желанието да се гарантира, че администрацията на Съвета работи правилно. Следователно според Омбудсмана правото на жалбоподателя да се обърне към Омбудсмана не може да бъде поставяно под съмнение.

1.9 В решението си за отхвърляне на жалбата по член 90, параграф 2 Съветът информира жалбоподателя за възможността да подаде жалба до Първоинстанционния съд. Омбудсманът счита, че би било полезно в бъдещи случаи Съветът да може също така да информира своите длъжностни лица, че имат право да подадат жалба до Европейския омбудсман.

2 Непровеждане на надлежни консултации със Съвместния комитет

2.1 Жалбоподателят твърди, че органът по назначаването не се е консултирал надлежно със съвместния комитет по този въпрос. Според него Решение No 484/02 е било в противоречие с Регламент No 1747/2002, тъй като е променило последователността на събитията, като е довело до това списъкът на бенефициерите на „отклонението“ да бъде последно представен на Съвместния комитет, като на практика последният е бил изправен пред „свършен факт“ и не му е оставил никаква свобода на преценка, нито дори средства за преценка. В този контекст жалбоподателят посочва, че на Съвместния комитет е бил отказан достъп до досиетата на длъжностните лица, които са кандидатствали. Според жалбоподателя по този начин съвместният комитет е станал неспособен да предостави на органа по назначаването надлежно обосновано становище относно списъка на длъжностните лица, за които могат да се прилагат мерките за прекратяване на служебното правоотношение.

2.2 Съветът счита, че Решение No 484/02 е в пълно съответствие с Регламент No 1747/2002, като се има предвид, че списъкът на длъжностните лица е приет едва след консултация със Съвместния комитет. Освен това той твърди, че отказът на органа по назначаването да разкрие на съвместния комитет личните данни на всеки кандидат е бил напълно обоснован с оглед на Регламент No 45/2001(7). Съветът твърди, че по силата на член 11 от Регламент 45/2001 е поел ангажимент, че единствените получатели на данните са органът по назначаването и ГД А I.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че член 8 от Решение No 484/02 предвижда, че списъкът на длъжностните лица, чиято служба трябва да бъде прекратена, се съставя след като Съвместният комитет е дал своето становище или след изтичането на срока, предвиден за представяне на това становище. При тези обстоятелства становището на Съвета, че Решение No 484/02 е в съответствие с Регламент No 1747/2002, що се отнася до консултациите със Съвместния комитет, изглежда правилно. От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че Решение No 484/02 следва да бъде отменено и заменено с решение, което спазва процедурния ред, предвиден в Регламент 1747/2002, не може да бъде уважено.

2.4 Омбудсманът обаче отбелязва, че член 3, параграф 1 от Регламент No 1747/2002 задължава Съвета да се консултира със Съвместния комитет, преди да приеме списъка на заявителите, чието връчване трябва да бъде прекратено. Тази разпоредба очевидно има за цел да позволи на Съвместния комитет да изрази становището си по предложенията, представени от органа по назначаването, така че последният да може да ги вземе предвид при вземането на решение по въпроса. Омбудсманът обаче счита, че за да може да формира и изразява становището си по полезен начин, Съвместният комитет трябва да разполага с цялата необходима информация. Трудно е да се разбере как комитетът би могъл да даде становището си по представения му проект на списък, без да има възможност да се запознае с досиетата на отделните заявители. Без такава възможност консултацията със Съвместния комитет би представлявала обикновена формалност.

2.5 Омбудсманът е напълно наясно с факта, че това води до достъп до лични данни и че такъв достъп може да бъде предоставен само в съответствие с разпоредбите на Регламент 45/2001. В становището си Съветът твърди, че съгласно член 11 от Регламент 45/2001 е поел ангажимент, че единствените получатели на данните са органът по назначаването и ГД А I. Омбудсманът отбелязва, че член 11, параграф 1, буква в) от Регламент 45/2001 задължава лицето, събиращо лични данни от субект на данни, да информира този субект на данни за „получателите или категориите получатели на данните“. Приложението към бележка 157/2002 на службите на Комисията от 22 ноември 2002 г., на което Съветът се позовава в този контекст, съответно информира жалбоподателите, че получателите на данните, съдържащи се в техните заявления, трябва да бъдат „органът по назначаването и ГД А I“. Нито в настоящия документ, нито в член 11 от Регламент 45/2001 се споменава „предприятие“ да не разкрива съответните данни на други лица. Въпреки това изглежда разумно да се приеме, че такива лични данни могат да бъдат разкрити (и по този начин обработени) само ако са изпълнени условията на член 5 от Регламент 45/2001. В член 5 се предвижда, че освен в случаите, когато субектът на данните е дал недвусмислено своето съгласие (буква г), личните данни могат да бъдат обработвани, наред с другото, когато „обработването е необходимо за спазването на правно задължение, което се прилага спрямо администратора“. Като се има предвид, че член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1747/2002 задължава Съвета да се консултира със Съвместния комитет, тази последна разпоредба на Регламент (ЕО) No 45/2001 би могла да се прилага. Въпреки това, дори да се предположи, че Регламент 45/2001 не позволява такова оповестяване, ще трябва да се вземе предвид фактът, че това ще се дължи на факта, че Съветът не е информирал заявителите, че техните лични данни могат да бъдат представени на Съвместния комитет. В този случай самият Съвет би създал пречката за оповестяване, на която иска да се позове.

2.6 Поради това Омбудсманът заключава, че като е отказал да предостави на Съвместния комитет достъп до досиетата на отделните кандидати или като не е осигурил възможност за предоставяне на такъв достъп, Съветът не е позволил на Съвместния комитет да изрази по полезен начин становището си по предложенията, представени от органа по назначаването. Според него по този начин Съветът не се е консултирал надлежно със Съвместния комитет. Това представлява случай на лошо управление.

3 Заключение

3.1 Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Като отказва да предостави на Съвместния комитет достъп до досиетата на отделните кандидати или като не гарантира възможността за предоставяне на такъв достъп, Съветът не позволява на Съвместния комитет да изрази по полезен начин становището си по предложенията, представени от органа по назначаването. Според него по този начин Съветът не се е консултирал надлежно със Съвместния комитет. Това представлява случай на лошо управление.

3.2 Жалбоподателят посочва, че не се надява да постигне прекратяване на служебното правоотношение чрез жалбата си, а се опитва да накара администрацията на Съвета да се изправи пред отговорностите си към своите служители. Омбудсманът счита, че като прави критична забележка, той допринася за подобряване на административната дейност на Съвета и че по този начин такава критична забележка съответства на намеренията на жалбоподателя. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

3.3 Генералният секретар на Съвета също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 264, 2002 г., стр. 5.

(2) От решението на Съвета по жалбата по член 90, параграф 2 става ясно, че този проект на списък е изготвен от заместник генералния секретар на Съвета със съдействието на трима високопоставени длъжностни лица (за които „разпределението“ не е било приложимо).

(3) Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на индивидуални данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

(4) ОВ L 264, 2002 г., стр. 5.

(5) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

(6) Вж. уводния параграф на решението на Съвета от 21 октомври 2003 г.: „Вие също така твърдите, че Решение No 484/02 (…) следва да бъде отменено.“

(7) Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на индивидуални данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).