Страсбург, 9 февруари 2004 г.

Уважаеми г-н К.,

На 8 август 2003 г. Вие ми изпратихте жалба срещу Европейската комисия. Тази жалба, подадена от името на Niedersächsische Muschelfischer GbR, се отнася до тълкуването на Директива 92/43/ЕИО на Съвета.

На 3 септември 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 12 ноември 2003 г., а аз ви го препратих на 19 ноември 2003 г. с покана да направите коментари, ако желаете, най-късно до 31 декември 2003 г. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Релевантни факти

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) („Директивата“) предвижда определянето на специални защитени зони, които следва да бъдат защитени. Съгласно член 4, параграф 2 от директивата Комисията, въз основа на съответните критерии, определени в директивата и в приложенията към нея, и със съгласието на всяка държава-членка, съставя проектосписък на териториите от значение за Общността, съставен от списъците, представени от държавите-членки. След това списъкът на териториите, избрани за територии от значение за Общността, се приема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 21 от директивата (процедура на комитет). Съгласно член 6 от директивата държавите членки трябва да установят необходимите мерки за опазване на избраните територии.

В приложение 1 към директивата „рифовете“ (тип местообитание 1170) са изброени като местообитание, което може да бъде защитено.

Германската територия Niedersachsen (Долна Саксония) предложи районът „Nationalpark Niedersächsisches Wattenmeer“ да бъде определен като територия от значение за Общността съгласно директивата. Според жалбоподателя, който е германско сдружение на рибарите, извършващи риболов на миди, съответното уведомление е включвало, в рамките на тип местообитание 1170, зона в Северно море, обхващаща около 1400 ha, която според жалбоподателя се състои почти изключително от лехи от сини миди върху песъчливи или кални субстрати.

Жалбоподателят счита, че това наименование е неправилно, тъй като според него въпросната зона не може да се счита за „рифове“ по смисъла на директивата.

Комисията е уведомена за проблема с писмо от Landesfischereiverband Weser-Ems e.V. (германско сдружение на рибарите) от 13 декември 2001 г. В отговора си от 18 юни 2002 г. Комисията обяснява, че не споделя становището, че леглата от сини миди могат да бъдат определени като „рифове“ само ако са разположени върху скалисти субстрати. Според Комисията тип местообитание 1170 обхваща и биогенни образувания на морското дъно. Освен това Комисията посочи, че това може да се види, наред с другото, от нейния „Наръчник за тълкуване на естествените местообитания в ЕС“(2), в който изрично се посочва, че типовете местообитания с различни видове субстрати са обхванати от тип местообитание 1170. Освен това Комисията посочва (в отговор на въпрос в този смисъл), че явните грешки, съдържащи се във формулярите, представени от държава членка, могат да бъдат поправени само ако съответната държава членка уведоми Комисията за това и докаже въз основа на научни критерии, че е налице грешка. В писмото си Комисията също така посочи, че други държави членки като Дания и Нидерландия са уведомили сините мидени пластове върху меки субстрати като рифове по смисъла на директивата.

На 26 юни 2002 г. Landesfischereiverband Weser-Ems e.V. отново изпраща писмо до Комисията с искане последната да не приема произволно тълкуване на Директивата.

В отговора си от 19 ноември 2002 г. Комисията поддържа позицията си.

На 10 юни 2003 г. адвокатът на жалбоподателя пише на Комисията от името на жалбоподателя, за да изрази становището му, че еултиторните мидени легла не могат да се считат за „рифове“ по смисъла на тип местообитание 1170 от Директивата и че следователно съответното определяне от националните органи е неправилно. Жалбоподателят посочи, че ще използва всички средства, с които разполага, за да се защити срещу всякакви мерки, които биха могли да засегнат неговите икономически интереси и които биха могли да се основават на предполагаемото неправилно посочване в бъдеще.

По първото твърдение за нарушение

На 18 юни 2003 г. жалбоподателят подава жалба (1106/2003/GG) до омбудсмана, в която твърди, че тълкуването на директивата от страна на Комисията представлява „правна злоупотреба“ („rechtsmissbräuchliche Auslegung“). Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да отхвърли съответния формуляр, представен от германските органи, който според него е бил попълнен неправилно.

Доколкото писмото от 10 юни 2003 г. може да се счита за подходящ предварителен подход, омбудсманът счита, че Комисията все още не е имала достатъчно време да разгледа въпроса. Поради това на 4 юли 2003 г. жалбата е отхвърлена на основание член 2, параграф 4 от Статута на омбудсмана.

Новата жалба

С писмо, адресирано до омбудсмана на 8 август 2003 г., жалбоподателят подновява жалбата си. То твърди, че писмата на Landesfischereiverband Weser-Ems e.V. от 13 декември 2001 г. и от 26 юни 2002 г. трябва да се разглеждат като предходни подходи.

Писмото на жалбоподателя е регистрирано като нова жалба (1585/2003/GG). Като се има предвид, че са изтекли почти два месеца, откакто жалбоподателят е изпратил писмо до Комисията на 10 юни 2003 г., омбудсманът счита, че жалбоподателят е предприел подходящите предварителни действия и поради това е изпратил жалбата до Комисията за становище.

Доводи на жалбоподателя

Заедно със своята жалба жалбоподателят представи копие от писмото си до Комисията от 10 юни 2003 г., което съдържаше следните аргументи:

Списъкът на местообитанията, приложен към Директивата, е изчерпателен и Комисията няма право да го допълва. Всички такива промени ще трябва да бъдат одобрени от Съвета по предложение на Комисията. „Наръчникът за тълкуване на естествените местообитания на ЕС“ само позволи на Комисията да тълкува, а не да изменя директивата.

Понятието „рифове“ не е определено в директивата. Приложенията към директивата като цяло са белязани от много точна научна класификация. Вярно е, че в сравнение с други местообитания терминът „рифове“ изглежда доста повърхностен и като изключение. Следователно е трябвало да има известна гъвкавост по отношение на тълкуването на това понятие. Трябва обаче да се направи разграничение, когато тълкуването стига дотам, че се сблъсква с други местообитания, които могат да бъдат определени по-точно. Терминът „мускулно легло“ е международно признат научен термин. Досега в директивата мидените легла не са посочени като местообитания, които трябва да бъдат защитени. Ако подобна защита бъде счетена за необходима, Комисията ще трябва да представи съответно предложение за изменение на директивата.

Синята мида не е посочена в нито едно от приложенията към директивата. Ако законодателят е искал да предостави специална защита на леглата от сини миди, последната е щяла да бъде спомената в директивата.

Жалбоподателят прие, че е възможно да се счита, че явните грешки, съдържащи се във формулярите, подадени от държава членка, могат да бъдат поправени само ако съответната държава членка уведоми Комисията за това и покаже, въз основа на научни критерии, че е налице грешка. Според нея обаче шансовете за започване на такъв критичен диалог с компетентните германски органи, без да се предявяват съдебни искове, са ограничени.

Според наличната информация нито Дания, нито Нидерландия са предложили леглата от сини миди да бъдат определени като „рифове“.

Задачата

Становище на Европейската комисия

В становището си Комисията направи следните коментари:

В писмата си от 18 юни и 19 ноември 2002 г. Комисията поддържа становището, че тип местообитание 1170 обхваща не само скални субстрати, но и биогенни образувания на морското дъно. Жалбоподателят е повторил аргументите си в писмото си от 10 юни 2003 г. Впоследствие Комисията регистрира това писмо като жалба (случай No 2003/4841) и уведоми жалбоподателя за това с писмо от 21 август 2003 г. Службите на Комисията сега ще разгледат информацията, предоставена от жалбоподателя. Освен това жалба 2003/4841 е била разгледана в пълно съответствие със Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (3).

Аргументите, изтъкнати от жалбоподателя, изглежда са продиктувани от икономически съображения. Поради включването на ливади от сини миди върху песъчливи и кални терени в предложената територия от значение за Общността, жалбоподателят се опасяваше от значителни ограничения на риболовната си дейност, а оттам и от икономически щети.

От научна гледна точка сините лехи от миди на песъчливи и кални терени са с висока екологична стойност и поради това следва да бъдат обхванати от директивата.

От формална гледна точка несигурността остава. Това се дължи главно на факта, че все още се разработва общ подход към тълкуването на тип местообитание 1170. Семинарът за Атлантическия биогеографски регион в Хага през юни 2002 г. приключи „преглед на моретата“ (общ резерв) за всички засегнати държави членки по отношение на тип местообитание 1170. Работна група по въпросите на морската среда (създадена от Комитета по местообитанията), наред с другото, понастоящем преразглежда няколко определения относно морските територии.

В писмата си от 18 юни и 19 ноември 2002 г. Комисията основава позицията си на преобладаващото тогава научно становище и следователно на легитимни критерии. Следователно, дори ако положението трябва да бъде променено в хода на настоящото разглеждане или в някакъв бъдещ момент, това не би представлявало правна злоупотреба от страна на Комисията.

Забележки на жалбоподателя

Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1 Тълкуване на директива от Комисията, за което се твърди, че представлява злоупотреба

1.1 Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (4) („Директивата“) предвижда определянето на специални защитени зони, които следва да бъдат защитени. В приложение 1 към директивата „рифовете“ (тип местообитание 1170) са изброени като местообитание, което може да бъде защитено. Германската територия Niedersachsen (Долна Саксония) предложи районът „Nationalpark Niedersächsisches Wattenmeer“ да бъде определен като територия от значение за Общността съгласно директивата. Според жалбоподателя, който е германско сдружение на рибарите, извършващи риболов на миди, съответното уведомление е включвало, в рамките на тип местообитание 1170, зона в Северно море, обхващаща около 1400 ha, която според жалбоподателя се състои почти изключително от лехи от сини миди върху песъчливи или кални субстрати. С писма от 13 декември 2001 г. и 26 юни 2002 г. Landesfischereiverband Weser-Ems e.V. (германско сдружение на рибарите) приканва Комисията да не приема това, което счита за произволно тълкуване на Директивата. В отговорите си от 18 юни 2002 г. и 19 ноември 2002 г. Комисията приема, че тип местообитание 1170 обхваща не само скални субстрати, но и биогенни образувания на морското дъно. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че това представлява правна злоупотреба с тълкуването на директивата.

1.2 Жалбоподателят се обръща за първи път към омбудсмана през юни 2003 г. (жалба 1106/2003/GG), като представя, наред с другото, копие от подробно писмо, адресирано до Комисията на 10 юни 2003 г. Като се има предвид, че омбудсманът счита, че Комисията все още не е имала достатъчно време да разгледа въпроса, той отхвърли тази жалба. През август 2003 г. жалбоподателят подновява жалбата си до омбудсмана. Това второ твърдение за нарушение е предмет на настоящото решение.

1.3 В становището си Комисията обяснява, че писмото на жалбоподателя от 10 юни 2003 г. е регистрирано като жалба (случай No 2003/4841) и че жалбоподателят е бил съответно уведомен с писмо от 21 август 2003 г. Службите на Комисията сега ще разгледат информацията, предоставена от жалбоподателя. Комисията добави, че тази жалба се разглежда в пълно съответствие със Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (5).

1.4 Що се отнася до тълкуването на директивата, Комисията прие, че от формална гледна точка продължава да съществува несигурност по отношение на това дали леглата от сини миди на песъчливи и кални места могат да се считат за „рифове“ по смисъла на тип местообитание 1170 от приложение 1 към директивата, но заяви, че тази несигурност се дължи главно на факта, че все още се разработва общ подход към тълкуването на този тип местообитание. Комисията счита, че в писмата си от 18 юни 2002 г. и 19 ноември 2002 г. е основала позицията си на преобладаващото към онзи момент научно становище и следователно на легитимни критерии. Следователно, дори ако положението трябва да бъде променено в хода на настоящото разглеждане или в някакъв бъдещ момент, това не би представлявало правна злоупотреба от страна на Комисията.

1.5 Омбудсманът счита, че обяснението, предоставено от Комисията за становището, което тя е изразила в писмата си от 18 юни 2002 г. и 19 ноември 2002 г., е разумно. Въпреки че жалбоподателят е представил добри аргументи в подкрепа на становището си, че тълкуването на съответната разпоредба от директивата, прието от Комисията, е спорно, омбудсманът счита, че не е установил, че това тълкуване представлява правна злоупотреба.

1.6 Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията е регистрирала писмото на жалбоподателя от 10 юни 2003 г. като жалба и че разглежда аргументите на жалбоподателя в контекста на настоящата проверка. Това разглеждане изглежда все още не е приключило. От становището на Комисията става ясно, че тя не изключва възможността нейното тълкуване на директивата да се наложи да бъде преразгледано в хода на това разглеждане и с оглед на настоящите ѝ усилия за по-ясно определяне на това какво трябва да бъде обхванато от тип местообитание 1170 от директивата.

1.7 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че няма лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.

(2) Връзка, позволяваща изтеглянето на документа, е достъпна на уебсайта на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия (http://ec.europa.eu/environment/nature/natura.htm).

(3) ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(4) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.

(5) ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.