Страсбург, 16 ноември 2005 г.

Уважаема г-жо Н.,

На 21 юли 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка с решението на Комисията да не Ви позволи да продължите работата си като оператор на „кол център“ в ГД „Администрация“.

На 16 февруари 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 13 май 2004 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 24 май 2004 г.

За да продължа разследванията си, сметнах, че е необходимо да проведа допълнителни разследвания. Поради това на 8 декември 2004 г. изпратих писмо до Комисията и я помолих да коментира Вашите забележки до края на януари 2005 г. Получих отговора на Комисията на 24 февруари 2005 г., който Ви препратих на 2 март 2005 г. с покана да представите коментари, ако желаете. Не съм получавал никакви наблюдения от вас.

На 24 юни 2005 г. изпратих писмо до председателя на Европейската комисия, за да предложа приятелско решение на Вашата жалба. На същата дата ви изпратих копие от писмото за приятелско решение за ваша информация. Европейската комисия изпрати своя отговор на предложението на 22 септември 2005 г. На 29 септември 2005 г. Ви го препратих с покана да представите съображенията си, която получих на 6 октомври 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя относимите факти са следните:

Между октомври 2002 г. и март 2003 г. жалбоподателят е стажант в Европейската комисия (преводачески служби). Според жалбоподателката през юни 2003 г. тя е подписала договор с дружеството „Danny G. Larbouillat“ за длъжността оператор на „кол център“ в ГД „Администрация“. Тя започва работа на 1 юли 2003 г. На 3 юли 2003 г. тя получава пропуск, за да влезе в помещенията на Комисията.

На 4 юли 2003 г. жалбоподателката е уведомена от дружеството „Danny G. Larbouillat“, че не може да продължи работата си. Всъщност ГД ADMIN е информирала дружеството, че съгласно точка 19 от Правилата, уреждащи обучението на работното място в Комисията, „стажантите не могат да се възползват от никаква форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението на работното място“.

Жалбоподателят се свърза с Комисията, която потвърди решението, взето от ГД „Администрация“.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че Комисията е проявила несправедливост, тъй като е взела решение, че не може да продължи работата си като оператор на център за обаждания, след като е започнала работа по него. Освен това тя твърди, че правилата, на които се позовава Комисията, не следва да се прилагат за нейния случай, тъй като тя е подписала договора си с дружеството „Danny G. Larbouillat“, а не с Комисията.

Жалбоподателката твърди, че Комисията следва да ѝ изплати равностойността на шестмесечна заплата, съответстваща на срока на договора, който е подписала.

Задачата

Становище на Европейската комисия

В становището си по жалбата Комисията направи следните коментари:

Жалбоподателят е провел стаж в Комисията между 1 октомври 2002 г. и 31 март 2003 г. След това на жалбоподателя е предложен договор като оператор на „кол център“ от дружеството Siemens ATEA, което е подписало договор с Комисията на 3 февруари 2003 г. Жалбоподателката започва работа на 1 юли 2003 г. След проверка на досието обаче става ясно, че до края на март 2003 г. жалбоподателката е била стажант в Комисията. Следователно съгласно съответните правила жалбоподателят не е могъл да се възползва от договора. Поради това Siemens ATEA анулира договора на жалбоподателя.

Съответните правила в настоящия случай се съдържат в Кодекса за поведение относно отношенията между службите на Комисията и някои категории персонал от октомври 1994 г. и в Правилата относно обучението на работното място в Комисията (Решение на Комисията от 7 юли 1997 г., наричани по-нататък „Правилата“).

Съгласно Кодекса за поведение всички предложения за набиране на персонал, за които се прилага т.нар. „правило за три години“, трябва да бъдат придружени от формуляра „Назначаване на външен персонал“, съдържащ цялата информация, необходима за идентифициране на съответното лице. Комисията (ГД „Администрация“) извършва необходимите проверки на информацията, съдържаща се в съответния формуляр, преди да даде или да откаже да даде разрешение за наемане на въпросното лице. Това правило се прилага и за персонала на външни фирми, които работят в помещенията на Комисията („intra muros“). Проверката на досието включва и проверка на съответствието с точка 19 от правилата, съгласно която „стажантите не могат да се възползват от каквато и да е форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението си на работното място“. Това правило забранява всички видове договорни отношения с Комисията в срок от една година след завършване на обучението на работното място и всички договорни отношения, които включват задължения, които трябва да се изпълняват в помещенията на Комисията.

Съществуват обаче някои изключения от тези общи правила. Първото изключение е предвидено в точка 19, параграф 2 от Правилника, в която се предвижда, че стажантите могат да участват във всички конкурси, процедури за подбор или тръжни процедури, организирани от Комисията, при условие че отговарят на условията и могат да бъдат назначени незабавно, ако успеят. Второто изключение е въведено с решението на Комисията от 30 октомври 2003 г. относно дерогацията от точка 19, параграф 1 от Правилата в полза на стажантите, идващи от страните, които ще се присъединят към Европейския съюз на 1 май 2004 г.

В настоящия случай жалбоподателката е прекратила периода си на обучение на работното място в Комисията само три месеца преди да започне работа като оператор на „кол център“. Тъй като в нейния случай не можело да се приложи никакво изключение, за нея било невъзможно да продължи работата си.

Освен това Комисията счете, че когато започват своето обучение на работното място, стажантите биват информирани за невъзможността да работят в Комисията до една година след завършването му, като на всеки стажант се предоставя копие от съответните правила. Жалбоподателката е била напълно запозната с тези правила и не е трябвало да подписва договора със Siemens ATEA.

Що се отнася до договора, подписан между Siemens ATEA и Комисията на 3 февруари 2003 г., последната подчертава, че в съответствие с правилата, уреждащи изпълнението на договора, тя може във всеки един момент да поиска от дружеството да замени служител. С оглед на положението на жалбоподателя Комисията поиска от Siemens ATEA да замени жалбоподателя. Siemens ATEA не възрази срещу искането на Комисията. Като се има предвид фактът, че единствените съществуващи работни отношения са били между жалбоподателя и Siemens ATEA, което е било запознато с горепосочените правила, жалбоподателят е трябвало да се обърне към Siemens ATEA.

Що се отнася до факта, че жалбоподателката е била информирана, че не може да продължи да изпълнява работата си четири дни след като е започнала работа, Комисията обясни, че по процедурни причини може да се случи проверката на съответното досие да се извършва от службите на Комисията, след като съответното лице е започнало работа. Именно това се е случило в случая на жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката подчерта, че английската версия на Правилата предвижда, че „стажантите не могат да се възползват от каквато и да е форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението си на работното място“, а не в Комисията, както изглежда предполага френската версия, на която се позовава Комисията.

Допълнителни запитвания
Искане за допълнителна информация

При тези обстоятелства омбудсманът счита, че се нуждае от допълнителна информация, за да може да продължи разследванията си по настоящата жалба. Поради това на 8 декември 2004 г. той изпрати писмо до Комисията, с което поиска от институцията да коментира забележките на жалбоподателя, и по-специално следните точки:

1. Омбудсманът отбеляза, че съществуват известни несъответствия между различните езикови версии на точка 19 от Правилника. Поради това той поиска от Комисията да обясни на какво основание е тълкувала съответното правило в смисъл, че то не само забранява всички видове договорни отношения с Комисията в рамките на една година след завършване на обучението на работното място, но и всички видове договорни отношения, които включват работа, която трябва да се извърши в помещенията на Комисията.
2. Омбудсманът отбеляза, че според него Комисията не е обяснила каква е целта на съответното правило. Поради това той иска от институцията да обясни каква е целта на съответното правило според нея.
3. В жалбата си жалбоподателката е заявила, че е подписала договора си за оператор на „кол център“ с дружеството „Danny G. Larbouillat“. В становището си Комисията посочва Siemens ATEA като работодател на жалбоподателя. Омбудсманът поиска от Комисията да уточни отношенията между двете дружества.
4. Омбудсманът накрая насочи вниманието на Комисията към факта, че в жалбата си жалбоподателката е посочила, че е запозната с някои случаи, в които бивши стажанти са получили договори преди края на едногодишния период след завършване на тяхното обучение на работното място.

Отговор на Комисията

В отговора си на писмото на омбудсмана от 8 декември 2004 г. Комисията направи следните обобщени коментари:

Що се отнася до точка 1, съществуват някои несъответствия между текстовете на точка 19 от Правилника на различните езици, а именно, от една страна, на френски език, и от друга страна, на английски и италиански език. Въпросът обаче не е да се установи коя езикова версия следва да се счита ipso facto за приоритетна спрямо останалите. Напротив, необходимо е да се разбере ratio legis и да се определи версията, която отразява последното по-подходящо, както е установено от Съда в решението му по дело 6/74 Moulijin срещу Комисията (1). Намерението на законодателя ясно произтича от първоначалната редакция на съответните правила, изготвена на френски език.

Освен това, ако от правна гледна точка жалбоподателката не е имала професионални отношения с Комисията, от практическа гледна точка тя е трябвало да работи за Комисията. Ако Комисията не беше взела предвид този аспект на случая, резултатът щеше да бъде нарушение на съществуващите правила. Освен изключението, въведено с решението на Комисията от 30 октомври 2003 г. в полза на стажанти, идващи от страни кандидатки, Комисията постоянно и стриктно прилагаше съответните правила.

Що се отнася до точка 2), целта, залегнала в основата на правната уредба, съгласно която стажантите не могат да се ползват от каквато и да било форма на договор с Комисията до една година след завършване на служебното си обучение, освен ако не са издържали конкурс на общо основание, е била да се избегне рискът да се създаде впечатлението, че е възможно да съществува връзка между стажа и възможността да се работи с Комисията или за Комисията. Бившите стажанти не е трябвало да имат по-големи шансове от всеки друг потенциален кандидат.

Що се отнася до точка 3) от писмото на омбудсмана от 8 декември 2004 г., Siemens ATEA е имало договорни отношения с институцията за предоставяне на услуги на „кол център“. За да изпълни задачата си, на Siemens ATEA е било разрешено да проучи различни оферти на пазара на труда и, ако е необходимо, да използва подизпълнител. В настоящия случай Комисията не е знаела кой е работодателят на жалбоподателя. Комисията може само да потвърди, че г-жа Danny Larbouillet, чието име, според жалбоподателя, фигурира в нейния договор, е посочено като лицето, отговарящо за управлението на договорите в рамките на Siemens ATEA.

Що се отнася до точка 4) от горепосоченото писмо, Комисията не беше запозната със стажантите, които, без да попадат в обхвата на някое от изключенията, предвидени в съответните правила, са получили неплатени договори за услуги или допълнителни договори преди края на едногодишния период след завършване на тяхното обучение на работното място, както твърди жалбоподателят. Освен това Комисията подчерта, че във всеки случай фактът, че съществуващите правила на Комисията може да не са били спазени в конкретни случаи, не може да се счита за съдебен прецедент в полза на жалбоподателя.

Накрая Комисията заяви, че винаги е гарантирала справедливо прилагане на съответните правила, които са били правилно приложени.

Освен това Комисията информира омбудсмана, че изготвя нови правила, уреждащи стажовете в рамките на Комисията, и че в този контекст предвижда възможността за премахване на т.нар. „правило за една година“, съгласно което „стажантите не могат да се възползват от каквато и да е форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението си на работното място“. В резултат на това бившите стажанти ще имат възможност да работят за Комисията, без риск от нарушаване на съответните правила.

Мнения на жалбоподателя относно отговора на Комисията

Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становищата и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията и твърденията на жалбоподателя. В съответствие с член 3, параграф 5 от Устава (2) Омбудсманът изпрати писмо до председателя на Комисията, за да предложи приятелско решение въз основа на следния анализ на спорните въпроси между жалбоподателя и Комисията:

1 По отношение на твърдението за несправедливост от страна на Комисията, тъй като тя е взела решение, че жалбоподателят не може да продължи работата си като оператор на център за обаждания, след като тя го е започнала

1.1 Жалбоподателят е стажант в Европейската комисия (преводачески служби) между октомври 2002 г. и март 2003 г. През юни 2003 г. тя подписва договор с дружеството „Danny G. Larbouillat“ за длъжността оператор на „кол център“ в ГД „Администрация“. Тя започва работа на 1 юли 2003 г. На 4 юли 2003 г. обаче тя е уведомена, че не може да продължи работата си, като се има предвид точка 19 от Правилника, приет с Решение от 7 юли 1997 г., уреждащ обучението на работното място в Комисията на Европейските общности („Правилата“), който постановява, че „стажантите не могат да се възползват от каквато и да е форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението на работното място“.

Жалбоподателката твърди, че Комисията е проявила несправедливост, тъй като е взела решение, че тя не може да продължи работата си като оператор на „кол център“ едва след като е започнала работа по нея.

1.2 В становището си Комисията обясни, че в съответствие с Кодекса за поведение относно отношенията между службите на Комисията и някои категории персонал от октомври 1994 г. всички предложения за набиране на персонал, за които се прилага т.нар. "правило за три години", трябва да бъдат придружени от формуляр "Назначаване на външен персонал", съдържащ цялата информация, необходима за идентифициране на съответното лице. Комисията (ГД „Администрация“) е извършила необходимите проверки на информацията, съдържаща се в съответния формуляр, преди да даде или да откаже да даде разрешение за наемане на въпросното лице. По процедурни причини може да се окаже, че проверката на съответното досие е била извършена от службите на Комисията, след като съответното лице е започнало работа. Именно това се е случило в случая на жалбоподателя.

1.3 Омбудсманът счита, че проверката на съответното досие от службите на Комисията следва да се извърши възможно най-скоро.

В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че Комисията не е доказала, че би било невъзможно да се извърши проверка на досието на жалбоподателката, преди тя да започне работа на 1 юли 2003 г. Освен това той отбеляза, че жалбоподателката вече е получила пропуска си (на 3 юли 2003 г.), за да влезе в помещенията на Комисията, преди да бъде уведомена, че не може да продължи работата си (на 4 юли 2003 г.). Следователно предварителното заключение на омбудсмана по отношение на този аспект на случая е, че фактът, че Комисията е взела съответното решение относно жалбоподателката, след като тя е започнала работа като оператор на „кол център“ в ГД „Администрация“, може да представлява случай на лошо администриране.

2 По отношение на твърдението на жалбоподателката, че правилата, на които се позовава Комисията, не се прилагат за нейния случай, и искането на жалбоподателката Комисията да ѝ изплати сумата, съответстваща на срока на договора, който е подписала

2.1 Жалбоподателката счита, че решението на Комисията, че тя не може да продължи работата си като оператор на център за обаждания в ГД ADMIN, се основава на правила (точка 19 от Правилата), които не са приложими към нейния случай. Тя иска Комисията да ѝ изплати шестмесечна заплата, съответстваща на срока на договора, който е подписала.

2.2 В становището си Комисията подчерта, че в съответствие с точка 19 от Правилата, която гласи, че „стажантите не могат да се възползват от никаква форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението на работното място“, са забранени не само всички видове договорни отношения с Комисията в рамките на една година след завършване на обучението на работното място, но и всички договорни отношения, които включват работа, която трябва да се извърши в помещенията на Комисията. Тъй като жалбоподателката е прекратила периода си на обучение на работното място в Комисията само три месеца преди да започне работа като оператор на „кол център“ и тъй като нито едно от изключенията, предвидени в параграф 2 от същата точка 19, не може да се приложи към нейния случай, за Комисията следователно е било невъзможно да ѝ позволи да продължи работата си.

2.3 В становището си жалбоподателката подчертава, че текстът на английски език на Правилата се отнася до "всяка форма на договор с Комисията", а не до Комисията, както изглежда предполага текстът на френски език, на който се позовава Комисията.

2.4 За да изясни този аспект на случая, омбудсманът изпрати искане за допълнителна информация до Комисията на 8 декември 2004 г. В това писмо омбудсманът заяви, че изглежда има известни несъответствия между различните езикови версии на точка 19 от Правилника.

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да обясни на какво основание е тълкувала съответното правило в смисъл, че точка 19 не само забранява всички видове договорни отношения с Комисията в рамките на една година след завършване на обучението на работното място, но и всички видове договорни отношения, които включват работа, която трябва да се извърши в помещенията на Комисията. Омбудсманът също така поиска от Комисията да обясни каква е целта на съответното правило според него.

2.5 В писмената си реплика Комисията обяснява, че приема наличието на някои несъответствия между текстовете на различните езици на точка 19 от Правилата, а именно, от една страна, на френски език, и от друга страна, на английски и италиански език. Комисията обаче твърди, че въпросът не е да се установи коя езикова версия трябва да се счита ipso facto за приоритетна спрямо останалите. Напротив, според Комисията е било необходимо да се разбере ratio legis. Комисията твърди, че намерението на законодателя ясно произтича от първоначалната версия на съответните правила, изготвена на френски език.

Според Комисията целта, на която се основава точка 19 от Правилника, е да се избегне рискът от създаване на впечатление, че е възможно да съществува връзка между стажа и възможността за работа в Комисията или за Комисията. Бившите стажанти не е трябвало да имат по-големи шансове от всички други потенциални кандидати.

2.6 Омбудсманът отбеляза, че английската версия на точка 19 от Правилата, съгласно която „стажантите не могат да се възползват от никакъв договор с Комисията (…)“, както и италианската версия, съгласно която „i]l tirocinante non può concludedre alcun contratto con la Commissione (…)“ изглежда подкрепят тълкуването на Правилата от страна на жалбоподателя. Омбудсманът също така изрази становището, че френският текст на правилата не подкрепя недвусмислено становището на Комисията.

При тези обстоятелства и както посочва Комисията, изглежда необходимо да се разгледа ratio legis на съответната разпоредба.

В тази връзка омбудсманът отбеляза, че подписаният от жалбоподателя договор за работа като оператор на „кол център“ не е бил с Комисията, а с външно дружество, което вече е имало договор с Комисията. Той също така отбеляза, че жалбоподателката е трябвало да изпълнява работата си в ГД „Администрация“ и следователно в служба, различна от тази, в която е преминала своето обучение на работното място (услуги по писмен превод). Следователно според омбудсмана ratio legis на съответната разпоредба, както е обяснено от Комисията, не изглежда приложим в настоящия случай.

2.7 Освен това омбудсманът отбелязва, че самата Комисия е предоставила изключения от съответното правило, а именно в полза на стажантите, идващи от страните, които ще се присъединят към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Въз основа на обясненията, дадени от Комисията, е трудно да се разбере как това изключение може да бъде обосновано, ако целта на съответната разпоредба е да се избегне рискът от създаване на впечатление, че е възможно да съществува връзка между стажа и възможността за работа в Комисията.

2.8 Следователно предварителното заключение на омбудсмана е, че прилагането на разпоредбата, предвидена в точка 19 от Правилата, в случая на жалбоподателката и решението на Комисията да не ѝ позволи да продължи работата си като оператор на "кол център" биха могли да представляват случай на лошо администриране.

2.9 Освен това омбудсманът отбеляза, че с решението си от 2 март 2005 г. Комисията е приела нови правила, уреждащи официалната схема за стажове на Европейската комисия. Наред с други промени, в съответното решение се предвижда, че „въпреки че се запазва липсата на каквато и да било връзка между стажа и достъпа до европейската публична служба, се предлага да се премахне правилото, съгласно което стажантите не могат да се ползват от никакъв договор с Комисията преди изтичането на срок от една година от края на стажа. Целта е да се гарантира равно третиране на стажантите и всички други лица, които кандидатстват пред Комисията“.

2.10 В жалбата си жалбоподателката твърди, че Комисията следва да ѝ изплати шестмесечна заплата, съответстваща на срока на договора, който е подписала.

2.11 С оглед на предварителното заключение, направено в точка 2.8 по-горе, Омбудсманът счита, че действително би било уместно Комисията да обмисли възможността да предложи на жалбоподателя подходящо обезщетение за материалните загуби, които тя изглежда е претърпяла поради поведението на Комисията.

Предложението за приятелско решение

Приятелското решение, предложено от омбудсмана, се състоеше в разглеждане от страна на Комисията на възможността да предложи на жалбоподателя подходящо обезщетение.

Отговор на Европейската комисия

По отношение на предварителното заключение на омбудсмана, че в случая на жалбоподателката институцията не е показала, че би било невъзможно да се извърши проверка на досието на жалбоподателката, преди тя да започне работа на 1 юли 2004 г., Комисията се съгласи с позицията на омбудсмана и потвърди, че би било възможно да се предприемат подходящи мерки, за да се информира жалбоподателката за невъзможността тя да започне работа като оператор на център за обаждания преди 1 юли 2004 г.

Що се отнася до предварителното заключение на омбудсмана относно приложимостта на точка 19 от правилата в случая на жалбоподателя, Комисията подчерта, че целта на това правило и неговото ограничително прилагане се основават на необходимостта да се избегне възприемането на привилегироване за бивши стажанти, които биха могли да се възползват от предишните си връзки с Комисията.

По отношение на изключенията в полза на стажантите, идващи от страните, които трябваше да се присъединят към Европейския съюз на 1 май 2004 г., Комисията припомни, че това са временни мерки, основани на необходимостта да се наемат в кратък срок лица от страните кандидатки, за да се възползват от опита си по време на процеса на разширяване на ЕС. Освен това, противно на направеното в миналото за наемането на служители със спомагателни функции сред гражданите на една от 15-те държави — членки на ЕС, наемането на служители със спомагателни функции от страните кандидатки се основава на покана за изразяване на интерес, публикувана на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).

Комисията заяви, че поради това не може да сподели становището на омбудсмана относно възможно лошо администриране от нейна страна по отношение на приложимостта на точка 19 от правилата в случая на жалбоподателя. Освен това тя добавя, че съответното законодателство е било доведено до знанието на жалбоподателката, когато тя е започнала стажа си, и че следователно тя е била запозната с него.

Комисията обаче посочва, че дори да не следва да се счита за признаване на отговорност от нейна страна, тя е готова да предложи на жалбоподателя сума в размер на 1 000 EUR в рамките на настоящата процедура и в дух на помирение.

Забележки на жалбоподателя

В писмото си от 4 октомври 2005 г. жалбоподателката, която отбелязва факта, че междувременно (на 2 март 2005 г.) Комисията е приела нови правила относно вътрешните стажове и че така нареченото правило за една година е премахнато, информира омбудсмана, че приема предложението на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдения и твърдения на жалбоподателя

1.1 След това на жалбоподателя, който е провел стаж в Комисията между 1 октомври 2002 г. и 31 март 2003 г., е предложен договор като оператор на „кол център“ от дружеството Siemens ATEA, което е подписало договор с Комисията на 3 февруари 2003 г. Жалбоподателката започва работа на 1 юли 2003 г. На 4 юли 2003 г. обаче жалбоподателката е била информирана, че съгласно съответните правила не може да продължи работата си като оператор на „кол център“. За да обоснове позицията си, Комисията се позова на точка 19 от Правилата, уреждащи обучението на работното място в Комисията на Европейските общности, съгласно която „стажантите не могат да се възползват от каквато и да е форма на договор с Комисията до една година след завършване на обучението на работното място“.

В жалбата си жалбоподателката твърди, че Комисията е проявила несправедливост, тъй като е взела решение, че тя не може да продължи работата си като оператор на „кол център“ едва след като е започнала работа по нея. Освен това тя твърди, че правилата, на които се позовава Комисията, не следва да се прилагат към нейния случай, тъй като тя е подписала договора си с дружество, а не с Комисията.

Жалбоподателката твърди, че Комисията следва да ѝ изплати равностойността на шестмесечна заплата, съответстваща на срока на договора, който е подписала.

1.2 След внимателно разглеждане на становищата на Комисията и забележките на жалбоподателя омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията и твърденията на жалбоподателя.

1.3 Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, омбудсманът отбеляза, че Комисията не е доказала, че би било невъзможно да се извърши проверка на досието на жалбоподателя, преди той да започне работа на 1 юли 2003 г. Следователно предварителното му заключение е, че фактът, че Комисията е взела съответното решение по отношение на жалбоподателката, след като тя е започнала работа като оператор на „кол център“ в ГД ADMIN, може да представлява случай на лошо администриране.

1.4 Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, омбудсманът отбеляза, че подписаният от жалбоподателя договор за работа като оператор на център за обаждания не е бил с Комисията, а с външно дружество, което вече е имало договор с Комисията. Той също така отбеляза, че жалбоподателката е трябвало да изпълнява работата си в ГД „Администрация“ и следователно в служба, различна от тази, в която е преминала своето обучение на работното място (услуги по писмен превод). Следователно според омбудсмана ratio legis на съответната разпоредба, както е обяснено от Комисията, не изглежда приложим в настоящия случай. Следователно предварителното му заключение е, че прилагането на разпоредбата, предвидена в точка 19 от Правилата, в случая на жалбоподателя и решението на Комисията да не ѝ позволи да продължи работата си като оператор на „кол център“ биха могли да представляват случай на лошо администриране.

1.5 Поради това Омбудсманът счита, че действително би било уместно Комисията да обмисли възможността да предложи на жалбоподателя подходящо обезщетение за имуществените вреди, които той изглежда е претърпял поради поведението на Комисията.

1.6 В светлината на предварителните си заключения омбудсманът изпрати писмо до председателя на Европейската комисия на 24 юни 2005 г., в което предложи приятелско решение, чрез което Комисията да разгледа възможността да предложи на жалбоподателя подходящо обезщетение.

1.7 В отговора си Комисията се съгласи с позицията на Омбудсмана, че би било възможно да се предприемат подходящи мерки, за да се информира жалбоподателката за невъзможността да започне работа като оператор на "кол център" преди 1 юли 2003 г.

Що се отнася до предварителното заключение на омбудсмана относно приложимостта на точка 19 от правилата в случая на жалбоподателя, Комисията заяви, че не може да сподели становището на омбудсмана относно възможното лошо администриране от негова страна.

Комисията обаче посочва, че дори да не следва да се счита за признаване на отговорност от нейна страна, тя е готова да предложи на жалбоподателя сума в размер на 1 000 EUR в рамките на настоящата процедура и в дух на помирение.

1.8 С писмо от 4 октомври 2005 г. жалбоподателката уведомява омбудсмана, че приема предложението на Комисията.

Заключение

По инициатива на омбудсмана изглежда, че е постигнато приятелско решение на жалбата. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 1974 г. Johannes Moulijn/Комисия на Европейските общности. ECR 1974 г., стр. 1287.

(2) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).