Страсбург, 6 октомври 2004 г.

Уважаеми г-н Д.,

На 14 юли 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман, която твърдите, че е насочена срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Вашата жалба се отнася до решението на EPSO да не Ви допусне до писмения изпит по конкурс COM/A/3/02 поради недостатъчния Ви резултат вследствие на решението на конкурсната комисия да отмени няколко въпроса с избор между няколко отговора, без да намали съответно изисквания минимум точки.

На 23 юни 2003 г. сте изпратили предишна жалба до омбудсмана по същия въпрос (реф. No: 1166/2003/GG), която е обявена за недопустима на 8 юли 2003 г.

На 29 септември 2003 г. препратих Вашата жалба до директора на EPSO с искане за коментари. Въпреки че искането за становище е адресирано до EPSO, становището по жалбата е изпратено от Комисията на 18 декември 2003 г., тъй като изглежда, че формално този конкурс е организиран от Комисията. Поради това разгледах Вашата жалба като насочена срещу Комисията. Препратих Ви становището на Комисията с покана за представяне на коментари. На 2 февруари 2004 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Обстоятелствата по делото в обобщение са следните:

На 23 юни 2003 г. жалбоподателят първо е подал жалба до омбудсмана срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Жалбата е регистрирана под номер 1166/2003/GG. В жалбата си жалбоподателят обяснява, че на 20 март 2003 г. е участвал в тестовете за предварителен подбор на конкурс на общо основание COM/A/3/02. Конкурсът беше организиран от Европейската комисия за съставяне на списък с резерви от администратори в областта на научните изследвания. От четирите незадължителни области на конкурса жалбоподателят избра „Устойчиво развитие: екологични, енергийни и транспортни науки и технологии“. Критериите за подбор предвиждат няколко последователни етапа. От кандидатите се изискваше да положат три различни теста за предварителен подбор, последвани от писмен изпит и накрая от устно интервю. Трите теста за предварителен подбор бяха организирани едновременно на 20 март 2003 г. и включваха поредица от въпроси с избор между няколко отговора. Тест А включваше 40 въпроса и беше оценен от общо 40 (преминаване на 20 точки); тест Б включва 30 въпроса и е маркиран от общо 40 (преминаване на теста: 20); и тест В включваше 20 въпроса и беше отбелязан от общо 20 (отличие за успешно преминаване: 10). Следата беше елиминаторна.

Предвижда се 380-те кандидати с най-висок резултат да бъдат допуснати до следващия етап на конкурса. Впоследствие броят им е увеличен на 450.

На 23 април 2003 г. EPSO уведомява жалбоподателя, че не може да бъде допуснат до следващия етап на конкурса, тъй като е получил само 19 487 точки на тест А за предварителен подбор и следователно неговият резултат е под минималния минимум. EPSO посочва също, че конкурсната комисия е решила да отмени един от въпросите, включени в теста (въпрос No 8), тъй като формулировката му изглежда неточна. Общият резултат от тест А обаче остава непроменен. Стойността на всеки от останалите въпроси се определя, като окончателният им брой се раздели на общия брой точки.

Жалбоподателят твърди, че горното преразпределение на точките е произволно и несправедливо. Според него решението на конкурсната комисия да отмени със задна дата един въпрос е имало потенциално отрицателно въздействие върху кандидатите, които е възможно да са отговорили правилно на този въпрос. Той също така дискриминира онези, които имат познания по темата, разглеждана от въпроса. Второ, неточностите във връзка с отменения въпрос се дължали на причини, които не били известни на кандидатите. И трето, преразпределението на точките, направено от конкурсната комисия, е довело до промени в изисквания минимум точки. В резултат на тази операция минималният резултат не представлява 50 % от отговорите на въпросите, а по-скоро по-висок процент, а именно 51,3 % от правилните отговори.

Жалбоподателят подчертава, че методът на преразпределение, определен от конкурсната комисия, е бил особено отрицателен в неговия случай. Той посочва, че анулираният въпрос е трябвало или да бъде оценен като правилно отговорен за всички кандидати, или по друг начин да бъде анулиран, като освен това изискваният минимум е трябвало да бъде съответно понижен.

На 6 май 2003 г. той иска от конкурсната комисия да преразгледа позицията си. В отговора си от 28 май 2003 г. EPSO, от името на председателя на конкурсната комисия, потвърждава решението на конкурсната комисия с мотива, че то следва текста на обявлението за конкурса.

На 10 юни 2003 г. жалбоподателят отново изпраща писмо до EPSO, за да изясни основанията за жалбата си и да обясни гледната си точка. Отговорът на EPSO от 12 юни 2003 г. потвърди предишната ѝ позиция.

Жалбоподателят отбеляза, че тестовете за предварителен подбор са били толкова избирателни, че броят на издържалите конкурса кандидати е бил дори под 450-те, предвидени в обявлението за конкурса. С оглед на този факт той заключава, че ако конкурсната комисия беше следвала различен критерий за претегляне на останалите валидни въпроси от тест А, вероятно той щеше да бъде допуснат до следващия етап на конкурса.

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя, омбудсманът счете, че няма основания за провеждане на разследване и реши да обяви жалбата за недопустима на 8 юли 2003 г. Омбудсманът посочи в писмото си до жалбоподателя, че вече е разгледал подобна ситуация в своята проверка по жалба 904/99/GG. В решението на омбудсмана по тази жалба от 1 март 2000 г. се заключава, че подходът на Комисията не изглежда да представлява лошо управление.

На 14 юли 2003 г. жалбоподателят изпрати писмо до омбудсмана, в което обясни, че твърдението му не е свързано с правните въпроси, повдигнати в решението на омбудсмана по дело 904/99/GG. Вместо това спорът му се отнасяше до нивото на пропуска. Той счита, че преразпределението на точките, извършено от конкурсната комисия без паралелно намаляване на изисквания минимум, го е наказало и по този начин е нарушило принципа на равно третиране.

Като взе предвид новите доказателства, омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя като нова жалба (референтен номер 1325/2003/JMA) и започна проверка.

В обобщение жалбоподателят твърди, че решението на конкурсната комисия да отмени въпрос, без съответно да намали изисквания минимум, е произволно и несправедливо. Поради това той твърди, че всички кандидати, които са получили резултат, съответстващ на 50 % от правилните отговори след прилагането на тегловния коефициент, следва да бъдат допуснати до писмените изпити.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията най-напред описва фактическата обстановка по случая.

Що се отнася до решението на конкурсната комисия да отмени въпрос от тест А от конкурса, институцията посочва, че конкурсната комисия е установила грешка във връзка с въпрос 8, след като тестовете вече са били проведени. Той решава да отмени въпроса за всички кандидати, за да спази принципа на равно третиране.

Тъй като въпросът е отменен, точките, определени за този тест, са преразпределени между останалите въпроси. Стойността на всеки оставащ въпрос се изчислява, като броят на точките, посочени в обявлението за конкурса, се раздели на окончателния брой валидни въпроси. Като е увеличила стойността на всеки правилен отговор по този начин, конкурсната комисия не е отнемала точки от нито един кандидат. Конкурсните комисии са обвързани с текста на обявлението за конкурса и следователно нямат правомощия да променят точките за успешно преминаване на тестовете/изпитите.

Комисията подчертава, че определянето на условията и подробното съдържание на тестовете и изпитите в съответствие с целите на конкурса е от изключителната компетентност на конкурсните комисии. Следователно, що се отнася до тестовете за предварителен подбор, конкурсната комисия е компетентна да определи броя на въпросите за всеки изпит, предвиден в обявлението за конкурса. Не е необходимо този брой да бъде равен на броя точки, посочен в обявлението за конкурса, като всеки въпрос има еднаква стойност.

Целта на решението за отмяна на даден въпрос е да се оценят обективно личните качества на кандидатите и да се избегне всяко неравно третиране, произтичащо от оценка въз основа на критерии, които не са строго идентични. Комисията отбелязва, че законосъобразността на такова решение е била потвърдена от общностните съдилища.

Според институцията решението на конкурсната комисия да отмени даден въпрос е взето в рамките на дискреционните ѝ правомощия и по никакъв начин не нарушава принципа на равно третиране. Неблагоприятното въздействие на решението върху кандидата е една от последиците от естеството на конкурса и представянето на кандидата, но не означава, че той е бил третиран неравно.

Беше отбелязано, че отмяната на въпрос представлява пропорционален отговор на откриването на грешка и не представлява незаконосъобразно действие, което може да доведе до нищожност на цялото производство или да породи отговорност.

В отговор на предложението на жалбоподателя, че изискваният минимум точки е трябвало да бъде променен, институцията посочи, че този минимум е посочен в раздел Б.I от обявлението за конкурса и не може да бъде променян от конкурсната комисия, която е длъжна да спазва условията на обявлението.

Комисията добавя, че за да бъдат допуснати до писмения изпит, кандидатите не само трябва да получат изисквания минимум на всеки от трите теста, но и да бъдат сред тези, които са получили 450-те най-високи оценки. Дори ако жалбоподателят беше получил изисквания минимум точки на този тест, от това не следва непременно, че той би бил сред кандидатите, получили най-високите оценки на трите теста, взети заедно.

Институцията обяснява, че решението за отмяна на един от въпросите не може да зависи от това дали очакваният брой кандидати е достигнал изисквания минимум точки. Непостигането на тази оценка не означава, че конкурсните комисии са оправомощени да се отклонят от обявлението за конкурса. По този начин конкурсната комисия е действала в рамките на своите правомощия и дискреционни правомощия. Тъй като точките за успешно преминаване не могат да бъдат променяни, решение на конкурсната комисия, което води до увеличаване на броя на кандидатите, допуснати до участие в конкурса, би представлявало нередовност, опорочаваща конкурса.

В заключение Комисията посочва, че конкурсната комисия е останала в рамките на дискреционните си правомощия и не е допуснала никаква вина, която би могла да породи каквато и да било отговорност.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят повтори твърденията, изложени в неговата жалба.

Той обаче подчерта, че предметът на жалбата му не е отмяната на един въпрос или прилагането на тегловен коефициент. Основното му твърдение е, че въпреки че е получил резултат, съответстващ на 50 % от правилните отговори на тест А, след като е бил приложен коефициентът за претегляне, конкурсната комисия е заключила, че той не е издържал теста и по този начин е бил несправедливо изключен от конкурса.

Жалбоподателят отбеляза, че преразпределението на резултата след отмяната на един или повече въпроси по принцип би било в съответствие с принципа на равно третиране, освен при две обстоятелства, и двете от които съвпадат в неговия случай: i) когато тестовете за предварителен подбор са толкова селективни, че броят на издържалите конкурса кандидати е по-малък от първоначално очаквания; и ii) когато кандидатът получи резултат, съответстващ на 50 % от въпросите, на които е отговорено правилно, след прилагането на тегловния коефициент.

Жалбоподателят обясни, че като е разделила общия резултат на броя на оставащите въпроси, конкурсната комисия е променила индивидуалния резултат. Въпреки че първоначалната оценка от 20 отговаря на 50 % от въпросите, на които е отговорено правилно, след преразпределението на точките, решено от конкурсната комисия, оценката е определена на по-високо равнище, а именно на 51,3 % от правилните отговори. Поради това той счита, че правилата, посочени в обявлението за конкурса, всъщност са били изменени.

В заключение жалбоподателят посочва, че е бил неправомерно санкциониран с решение на конкурсната комисия, което действително е нарушило принципа на равно третиране.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърди се, че конкурсната комисия не е променила изисквания минимум точки за тест А

1.1 Жалбоподателят твърди, че решението на конкурсната комисия да отмени въпрос от тест А, без съответно да намали изисквания минимум, е произволно и несправедливо. Поради това той твърди, че всички кандидати, които са получили резултат, съответстващ на 50 % от правилните отговори след прилагането на тегловния коефициент, следва да бъдат допуснати до следващия етап на конкурса.

Жалбоподателят отбелязва, че като е разделила общия резултат на броя на оставащите въпроси, конкурсната комисия е променила индивидуалния резултат. След това преразпределение минималният резултат съответстваше на 51,3 % от валидните отговори. Изключването му от конкурса, въпреки че е получил резултат, съответстващ на 50 % от правилните отговори на тест А, е несправедливо.

1.2 Комисията твърди, че конкурсната комисия е решила да отмени погрешен въпрос от теста, за да спази принципа на равно третиране. Конкурсната комисия е била компетентна да определи броя на въпросите за всеки изпит, предвиден в обявлението за конкурса, тъй като определянето на условията и подробното съдържание на тестовете и изпитите е от нейната изключителна компетентност в съответствие с целите на конкурса.

Решението за отмяна на един от въпросите води до преразпределяне на общия брой точки, определени за този тест, между останалите въпроси. Като е увеличила стойността на всеки правилен отговор по този начин, конкурсната комисия не е отнемала точки от нито един кандидат. Неблагоприятното въздействие на отмяната върху кандидат не означава, че всеки кандидат е бил третиран неравно.

Що се отнася до искането на жалбоподателя за понижаване на изисквания минимум за този изпит, Комисията обяснява, че конкурсните комисии са обвързани от текста на обявлението за конкурса и следователно нямат правомощия да променят изисквания минимум за теста/изпита.

1.3 От информацията, предоставена в хода на разследването, изглежда безспорно, че един от въпросите, включени в тест А на конкурса, е опорочен от грешка. Поради това конкурсната комисия отменя съответния въпрос и преразпределя общия брой точки между останалите въпроси.

Омбудсманът отбелязва, че съгласно установената съдебна практика при определянето на реда и условията за провеждане на конкурс на общо основание конкурсните комисии разполагат със значителна свобода на преценка. Съгласно действащата съдебна практика на Общността организацията на провеждането на изпитите попада в обхвата на дискреционните правомощия на конкурсните комисии, освен до степента, необходима, за да се гарантира, че кандидатите се третират еднакво и че изборът измежду тях е обективен (1). Освен това и в конкретния случай, свързан с решението за отмяна със задна дата на някои въпроси от даден конкурс, Първоинстанционният съд е постановил, че тази практика не представлява нарушение на принципа на равно третиране (2).

Омбудсманът счита, че в хода на неговата проверка не е предоставена информация, която може да го накара да счита, че решението на конкурсната комисия да отмени даден въпрос и да преразпредели общия резултат между останалите въпроси е било пристрастно или може да е дискриминирало някои кандидати.

1.4 Омбудсманът припомня, че жалбоподателят не оспорва правомощието на конкурсната комисия да отмени въпрос от теста, а по-скоро твърди, че това решение е трябвало да бъде последвано от понижаване на изисквания минимум точки.

С оглед на наличната информация в хода на проверката на омбудсмана изглежда, че оценяването на различните изпити от конкурса е посочено в раздел Б от обявлението за конкурса (3). Маркировката на изпитване А е определена в раздел Б, точка 1, буква а), както следва:

„1. Тестове за предварителен подбор — Маркировка
а) Тест, включващ поредица от въпроси с избор между няколко отговора, за да се оценят вашите познания за политиката на Общността в областта на научноизследователската и развойната дейност, както и вашите познания, свързани с избраната област [...].
Този тест ще бъде оценен по скалата от 40 точки (отличие за успешно преминаване: 20)."

1.5 Съгласно Правилника за длъжностните лица (приложение III) основната функция на обявлението за конкурс е да предостави на заинтересованите лица възможно най-точна информация. Както общностните съдилища винаги са приемали, независимо от правото си на преценка, конкурсните комисии са обвързани от текста на обявлението за конкурса във вида, в който е публикувано, и не могат да се отклоняват от него(4).

1.6 Омбудсманът признава, че като е увеличила оценката, присъдена на всеки от останалите въпроси, и същевременно е трябвало да запази първоначалната оценка, конкурсната комисия е затруднила успешното полагане на теста, тъй като от кандидатите се е изисквало да отговорят успешно на повече от 50 % от всички въпроси. Омбудсманът отбелязва обаче, че макар в обявлението за конкурса изрично да се посочва броят на точките, които кандидатите трябва да получат, за да преминат успешно всеки изпит, в документа не се посочва броят на въпросите, които изпит А е трябвало да включи. Обявлението за конкурса, от друга страна, определя изисквания минимум на теста на точна стойност от 20 точки и не посочва никакъв процент валидни отговори.

С оглед на съдебната практика, посочена в точка 1.3 по-горе, Омбудсманът счита, че конкурсната комисия не е имала възможност да промени по свое усмотрение броя на точките, които кандидатите е трябвало да получат, за да издържат теста. Поради това омбудсманът стигна до заключението, че не изглежда да има лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

2 Преразглеждане на кандидатите за допускане до писмените изпити

2.1 Жалбоподателят твърди, че всички кандидати, получили резултат, съответстващ на 50 % от валидните отговори след прилагането на тегловния коефициент, следва да бъдат допуснати до следващия етап на конкурса.

2.2 С оглед на направените по-горе заключения омбудсманът не счита, че има основание за подкрепа на твърдението на жалбоподателя.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Вж. дело T-132/89 Gallone срещу Съвета [1990] ECR II-549, параграф 27; дело T-27/92 Camera-Lampitelli и други срещу Комисията [1993 г.] ECR II-873, параграф 45; дело T-153/95 Kaps срещу Съда на Европейските общности [1996] ECR FP I-A-233 и II-663, параграф 37; и дело C-254/95 Парламентът срещу Innamorati [1996] ECR I-3423, параграф 33.

(2) Дело T-189/99 Ioannis Gerochristos срещу Комисията [2001] ECR SC I-A-11, стр. 25-26.

(3) ОВ C 177 A, 25.7.2003 г., стр. 28.

(4) Дело T-158/89 Guido van Hecken срещу Икономическия и социален комитет [1991] ECR-II-01341, параграф 23.