Страсбург, 10 октомври 2003 г.

Уважаема г-жо Г.,

На 29 април 2003 г. Вие сте подали от името на Bürgerinitiative Brixlegg жалба срещу Европейската комисия във връзка с разглеждането от нейна страна на жалба 2001/5073 (Montanwerke Brixlegg), която жалбоподателят е подал до Комисията на 22 октомври 2001 г.

На 23 май 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 11 юли 2003 г. Препратих Ви я на 21 юли 2003 г. с покана за представяне на коментари най-късно до 31 август 2003 г.

Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят, австрийско гражданско сдружение, изразява загриженост относно замърсяването, причинено от Montanwerke Brixlegg AG, австрийско дружество, което произвежда медни продукти. Изглежда, че производството до голяма степен се основава на скрап, съдържащ мед.

На 22 октомври 2001 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията с искане да бъде открита процедура за нарушение срещу Австрия за неспазване на задълженията ѝ съгласно правото на Общността по отношение на завода в Brixlegg. В писмото (заведено от Комисията под номер 2001/5073) са описани подробно всички констатации, на които се основава искането.

Според жалбоподателя измерванията са показали, че пределно допустимата стойност по отношение на медта в прах, определена от австрийското законодателство на 2,5 килограма на хектар годишно, е била превишена през 2000 г. във и около Brixlegg с до 75 %. По същия начин пределно допустимата стойност за олово, определена на 0,36 килограма на хектар годишно, е била превишена с до 160 %. Пределно допустимата стойност за кадмий от 0,002 mg на хектар и на ден е превишена с до 150 %.

Освен това жалбоподателят твърди, че измерените стойности за качеството на въздуха са показали, че пределно допустимите стойности, определени от националното законодателство по отношение на серния диоксид, са били превишени за 12 дни през 1997 г. и два пъти през 2000 г. Според жалбоподателя замърсяването с азотен диоксид, при спазване на съответните пределно допустими стойности, е надхвърлило равнището, препоръчано от Австрийската академия на науките. Аналогично, пределно допустимата стойност, препоръчана от Австрийската академия на науките по отношение на озона, е била превишена за 73 дни през 2000 г., съответните индикативни пределно допустими стойности за опазване на флората за 202 дни и целевите стойности, определени от националното законодателство за опазване на човешкото здраве за 13 дни.

Освен това жалбоподателят посочи, че през 1995 г. почвата в района на Brixlegg е била проучена, за да се установи наличието на тежки метали. Резултатите са класифицирани според три нива на замърсяване (I, II и III). Когато ниво III е надвишено, има вероятност да настъпят щети на растения, животни или хора. В 64,2 % от проверените горни терени е надвишено ниво III по отношение на поне един тежък метал, включително две от десет детски площадки и две от осем спортни площадки. Съответната стойност за по-ниските основания е 43,8 %. Според жалбоподателя е било ясно доказано, че основната причина за това замърсяване се дължи на емисиите от Montanwerke Brixlegg.

Освен това жалбоподателят посочи, че през 1999 г. правителството на Тирол е започнало постоянен надзор на две площи в Brixlegg, едната от които е площ, използвана за селскостопански цели, а другата — площ, използвана за горско стопанство. Според жалбоподателя е станало ясно, че и двете области са силно замърсени с арсен, олово, кадмий, мед, сребро и цинк. В доклада за състоянието на горите през 2001 г. на компетентния орган на правителството на Тирол се стига до заключението, че замърсяването в района на Brixlegg все още е такова, че е необходим постоянен контрол на хранителните продукти, добити в този район.

Според жалбоподателя проучването, изготвено през 1995 г., е показало високи нива на тежки метали в храните (например зеленчуци) и фуражите (трева и царевица), произведени в района на Brixlegg. Изследването, започнало през 1999 г., също показа значителни нива на арсен, олово и мед във фуражите.

Освен това жалбоподателят представи данни и цифри, които показват, че замърсяването е засегнало човешкото здраве.

В жалбата си до Комисията жалбоподателят счита, че член 4 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (1) е приложим в настоящия случай. Съгласно тази разпоредба държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците се оползотворяват или обезвреждат, без да се застрашава човешкото здраве и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда. Жалбоподателят твърди, че Австрия не е предприела действия за предотвратяване на вредите за околната среда и човешкото здраве, произтичащи от Montanwerke Brixlegg. Според жалбоподателя емисиите на тежки метали от посоченото дружество са продължили десетилетия. В този контекст жалбоподателят се позовава на решението на Съда по делото „San Rocco“.(2) В него Съдът е постановил, че фактът, че дадена ситуация не е в съответствие с член 4 от директивата, не позволява пряко да се заключи, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си по тази директива. Въпреки това, „ако това положение продължава и води по-специално до сериозно влошаване на състоянието на околната среда за продължителен период от време, без компетентните органи да предприемат каквито и да било действия, това може да е признак, че държавите членки са превишили свободата на преценка, предоставена им от тази разпоредба“(3).

На 7 февруари 2003 г. службите на Комисията уведомиха жалбоподателя, че въз основа на информацията, която е получила от австрийските органи и засегнатото дружество, тя не възнамерява да започне процедура за нарушение, тъй като счита, че няма достатъчно доказателства за нарушение. С писмото жалбоподателят беше информиран, че преди да вземе решение по въпроса, той може да представи допълнителни становища в срок от един месец от изпращането на писмото. Освен това Комисията информира жалбоподателя, че е свободна да подаде нова жалба в бъдеще.

Според жалбоподателя писмото на Комисията е получено от него едва на 24 февруари 2003 г. С факс, изпратен на 4 март 2003 г., жалбоподателят поиска от Комисията да му даде срок до 30 април 2003 г., за да представи допълнителни становища. Жалбоподателят твърди, че периодът от 24 февруари 2003 г. до 7 март 2003 г. е бил твърде кратък, за да му позволи да проучи и документира съответните факти. Тя добави, че по-специално предстоящият нов доклад за състоянието на горите в Тирол ще бъде на разположение едва в средата на април 2003 г.

На 13 март 2003 г. Комисията отхвърли искането за удължаване на срока и информира жалбоподателя, че скоро ще вземе решение по жалба 2001/5073. Комисията посочи, че не е предоставила такива удължавания при липсата на достатъчно индикации. Тя отново подчерта, че жалбоподателят е свободен да подаде нова жалба в бъдеще.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че периодът от 24 февруари до 7 март 2003 г. е бил толкова кратък, че на практика за него е било невъзможно да предостави обоснован отговор на Комисията. Като се има предвид, че процедурата е била висяща в продължение на година и половина, жалбоподателят не е разбрал защо поисканото от него кратко удължаване на срока не може да бъде предоставено. Жалбоподателят също така заяви, че е представил основателна причина за искането си, като е посочил предстоящия доклад, който възнамерява да използва.

Освен това жалбоподателят е на мнение, че оценката на Комисията е едностранна след становището на австрийското правителство и изявленията на съответния завод, без да се вземат предвид в достатъчна степен аргументите, представени от жалбоподателя.

По този начин жалбоподателят на практика направи следните две твърдения:

(1) Комисията не е предоставила на жалбоподателя достатъчно време, за да отговори на писмото ѝ от 7 февруари 2003 г.

(2) Изложената в писмото ѝ от 7 февруари 2003 г. преценка на Комисията била едностранчива и не отчела в достатъчна степен доводите на жалбоподателя.

Жалбоподателят поиска от омбудсмана да се опита да гарантира, че Комисията няма да приключи преписката, преди да е имала възможност да представи допълнителни становища.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

(1) Първо твърдение

С писмо от 7 февруари 2003 г. жалбоподателят бе уведомен за намерението си да предложи на Комисията да прекрати преписката по жалбата и бе приканен да представи в срок от един месец нови или по-точни факти, сочещи нарушение на правото на Общността. Тази покана беше допълнена от информацията, че жалбоподателят може да се обърне към Комисията и след изтичането на този срок, в случай че е на мнение, че правото на Общността е било нарушено. В отговор на писмото за предварително приключване жалбоподателят е поискал удължаване на срока с факс от 4 март 2003 г. С писмо от 13 март 2003 г. службите на Комисията уведомиха жалбоподателя, че при липса на достатъчно мотиви не може да бъде предоставено удължаване на срока, но повториха, че жалбоподателят може по всяко време да представи нови факти, сочещи нарушение на правото на Общността във връзка с експлоатацията на медния завод в Brixlegg.

След като Комисията реши да приключи преписката 2001/5073 на 2 април 2003 г., жалбоподателят беше съответно уведомен с писмо от 14 април 2003 г. Отново беше предоставена информация относно възможността за обръщане към Комисията в случай на нови основания.

Жалбата е разгледана в съответствие с вътрешната процедура, установена от Комисията, и в съответствие със Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (4).

(2) Второ твърдение

След като получават жалбата, службите на Комисията я разглеждат, преди да изпратят на 3 май 2002 г. писмо до австрийското правителство с искане за становище по жалбата. Отговорът от 18 юли 2002 г. е оценен от компетентните служби на Комисията. В съответствие с резултата от тази оценка беше направено предложение за приключване на случая вследствие на констатацията, че не може да бъде установено нарушение на правото на Общността. Този резултат не е нито едностранен, нито се основава на повърхностна или недостатъчна оценка на фактите.

Разследвано е възможно нарушение на член 4 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета, както и възможни нарушения на следните други директиви: Директива 80/779/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. относно пределно допустимите стойности и ориентировъчните стойности за качеството на въздуха за серен диоксид и суспендирани частици (5) във връзка с Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в атмосферния въздух (6), Директива 82/884/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно пределно допустимите стойности за олово във въздуха (7) във връзка с Директива 1999/30/ЕО, Директива 85/203/ЕИО на Съвета от 7 март 1985 г. относно стандартите за качество на въздуха за азотен диоксид (8) във връзка с Директива 1999/30/ЕО и Директива 84/360/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. относно борбата със замърсяването на въздуха от промишлени предприятия (9).

Съгласно наличната информация пределно допустимите стойности на Общността относно серния диоксид, азотния диоксид, оловото и суспендираните частици във въздуха са били спазени.

Според жалбоподателя националните пределно допустими стойности за мед в прах съгласно австрийската „Наредба относно замърсяването на въздуха, вредно за горите“ са били превишени в две от трите точки на измерване. Въпреки това, според информацията, предоставена от австрийското правителство, горепосоченият регламент и следователно определените национални гранични стойности не се прилагат за тези точки на измерване. Следва да се добави, че съгласно правото на Общността не съществуват пределно допустими стойности за въздуха за мед и кадмий (също посочени от жалбоподателя).

Изглежда, че през последното десетилетие органите са предприели няколко мерки, които са довели до значително подобряване на въздействието на централата върху околната среда. Според информацията, предоставена от австрийското правителство, Montanwerke Brixlegg е приложило технология за НДНТ („най-добра налична техника“) в съответния си сектор.

Що се отнася до опасенията за здравето, посочени от жалбоподателя, информацията, предоставена от последния, беше оспорена в отговора на австрийското правителство, според който резултатите от съответните проучвания или не са ясни, или предполагат причини за съответните болести в тази област, различни от тези, за които жалбоподателят предполага.

В заключение Комисията заяви, че е извършила задълбочена оценка на наличната информация, като е заключила, че няма нарушение на правото на Общността.

Забележки на жалбоподателя

Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1 Непредоставяне на достатъчно време за реакция на писмото за предварително приключване

1.1 Жалбоподателят, австрийско гражданско сдружение, което е загрижено за замърсяването, причинено от Montanwerke Brixlegg AG, австрийско дружество, което произвежда медни продукти, е изпратило писмо до Европейската комисия с искане за образуване на производство за установяване на нарушение срещу Австрия за неспазване на задълженията ѝ съгласно правото на Общността (жалба 2001/5073). На 7 февруари 2003 г. службите на Комисията уведомиха жалбоподателя, че възнамеряват да предложат на Комисията да приключи преписката, но че преди да вземе решение по въпроса, жалбоподателят може да представи допълнителни становища в срок от един месец от изпращането на писмото. Според жалбоподателя писмото на Комисията е получено от него едва на 24 февруари 2003 г. С факс, изпратен на 4 март 2003 г., жалбоподателят поиска от Комисията да му даде срок до 30 април 2003 г., за да представи допълнителни становища. Това искане беше отхвърлено от Комисията на 13 март 2003 г. Жалбоподателят твърди, че периодът от 24 февруари до 7 март 2003 г. е бил толкова кратък, че за него на практика е било невъзможно да предостави обоснован отговор на Комисията.

1.2 В становището си Комисията счита, че жалбата е била разгледана в съответствие с вътрешната процедура, установена от Комисията, и в съответствие със Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността(10). Комисията посочва, че искането на жалбоподателя за удължаване на срока е било отхвърлено поради липса на достатъчно основания и че жалбоподателят е бил многократно информиран, че може да изложи по всяко време нови факти, сочещи нарушение на правото на Общността във връзка с експлоатацията на медния завод в Brixlegg.

1.3 В точка 10 от гореспоменатото съобщение на Комисията се предвижда, че когато служба на Комисията възнамерява да предложи да не се предприемат по-нататъшни действия по дадена жалба, тя (освен ако са налице извънредни обстоятелства, изискващи спешни мерки) „уведомява предварително жалбоподателя за това в писмо, в което излага основанията, поради които предлага случаят да бъде приключен, и приканва жалбоподателя да представи коментари в срок от четири седмици“. Жалко е, че в настоящия случай писмото на Комисията за предварително приключване от 7 февруари 2003 г. изглежда е достигнало до жалбоподателя едва на 24 февруари 2003 г. Омбудсманът счита, че ангажиментът, поет от Комисията в посоченото съобщение, да даде възможност на жалбоподателя да направи коментари, преди Комисията да приключи случая, няма да бъде спазен, ако по причини, които са извън нейната отговорност, жалбоподателят не е в състояние да представи тези коментари „в срок от четири седмици“. Въпреки това отговорът на Комисията на искането на жалбоподателя за удължаване на срока изглежда показва, че Комисията е готова да предостави удължаване на срока, ако бъдат изложени достатъчно причини за такова удължаване. Омбудсманът счита, че становището на Комисията, че жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви за искането си, е основателно, по-специално с оглед на факта, че Комисията многократно е информирала жалбоподателя, че може да изложи по всяко време нови факти, сочещи нарушение на правото на Общността във връзка с експлоатацията на медната централа в Бриклег. Следва също да се отбележи, че Комисията е приключила случая на 2 април 2003 г., т.е. повече от четири седмици след като жалбоподателят е получил писмото на Комисията за предварително приключване.

1.4 При тези обстоятелства не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Европейската комисия, що се отнася до първото твърдение.

2 Неизвършване на задълбочена оценка

2.1 Жалбоподателят твърди, че оценката на Комисията, изложена в писмото ѝ от 7 февруари 2003 г., е едностранчива и не отчита в достатъчна степен доводите на жалбоподателя.

2.2 Комисията счита, че е извършила задълбочена оценка на наличната информация, като е заключила, че няма нарушение на правото на Общността. Тя отбелязва, че не само е проверила дали е спазен член 4 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, но е разгледала и друго приложимо законодателство на ЕС. Комисията посочва, че според наличната информация пределно допустимите стойности на Общността относно серния диоксид, азотния диоксид, оловото и суспендираните частици във въздуха са били спазени и че съгласно общностното право не съществуват пределно допустими стойности на Общността за въздуха за мед и кадмий (също посочени от жалбоподателя). Освен това тя отбелязва, че през последното десетилетие австрийските органи изглежда са предприели няколко мерки, които са довели до значително подобряване на въздействието на централата върху околната среда. Що се отнася до опасенията за здравето, посочени от жалбоподателя, информацията беше оспорена в отговора на австрийското правителство, според който резултатите от съответните проучвания не са ясни или предполагат други причини за съответните болести в тази област, различни от тези, които жалбоподателят предполага.

2.3 След внимателно разглеждане на представените му доказателства омбудсманът счита, че Комисията изглежда е разгледала всички аргументи, изтъкнати от жалбоподателя, и е предоставила подробно становище по тях в писмото си от 7 февруари 2003 г. Омбудсманът счита, че заключенията, до които стига Комисията, изглеждат разумни. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че жалбоподателят не е доказал твърдението си, според което оценката на Комисията е едностранна и не е взела предвид в достатъчна степен аргументите на жалбоподателя.

2.4 При тези обстоятелства не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Европейската комисия, що се отнася до второто твърдение.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 194, 1975 г., стр. 39, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г. (ОВ L 78, 1991 г., стр. 32).

(2) Дело C-365/97 Комисия/Италия [ECR] 1999, I-7773.

(3) Вж. цитираното по-горе решение, точка 68.

(4) COM(2002) 141 окончателен, ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(5) ОВ L 229, 1980 г., стр. 30.

(6) ОВ L 163, 1999 г., стр. 41.

(7) ОВ L 378, 1982 г., стр. 15.

(8) ОВ L 87, 1985 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8,

(9) ОВ L 188, 1984 г., стр. 20.

(10) COM(2002) 141 окончателен, ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.