Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. По време на пандемията от COVID-19 Австрия въведе нов закон, въз основа на който на ежедневниците беше предоставена финансова подкрепа [1].

2. Жалбоподателят, издател на списание, който не е могъл да се възползва от тази финансова подкрепа, се е оплакал на Европейската комисия относно неравното третиране според него. Жалбоподателят искаше да знае на какво основание австрийските органи считат, че тази мярка (от която могат да се възползват само издателите на ежедневници) е обоснована.

3. Комисията извърши предварителна оценка на това дали финансовата подкрепа, предоставена от Австрия на издателите на ежедневници, е в съответствие с правилата на ЕС относно държавната помощ. През май 2023 г. Комисията публикува предварителните си констатации, като стигна до заключението, че мярката е в съответствие с приложимите правила. След това тя даде възможност на жалбоподателя да представи коментари.

4. Жалбоподателят счита, че за да може да представи коментари с резерви, е необходимо да прегледа досието на Комисията. Поради това през юни 2023 г. жалбоподателят отправи искане [2] за публичен достъп до „документите, които австрийските органи [са] представили на Комисията“ в контекста на съответната процедура за държавна помощ.

5. В отговор Комисията отказва да предостави достъп, като се позовава на обща презумпция за неоповестяване и твърди, че исканите документи се отнасят до разследване, което все още не е приключило.

6. Жалбоподателят оспорва това решение (като подава „потвърдително заявление“).

7. Когато Комисията не отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя в определения срок, през септември 2023 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

8. Омбудсманът започва проверка относно мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до спорните документи. Омбудсманът също така призова Комисията да издаде потвърдително решение.

9. В хода на проверката разследващият екип на Омбудсмана провери разглежданите в жалбата документи. Освен това Комисията предостави на омбудсмана информация за актуалното състояние на разследването на държавната помощ и прие потвърдително решение относно искането за достъп на жалбоподателя. Омбудсманът даде възможност на жалбоподателя да коментира потвърдителното решение, но не получи отговор.

Представени аргументи

10. В първоначалното си решение Комисията твърди, че спорните документи са част от преписка за държавна помощ. Тъй като все още не е взела окончателно решение по това досие, тя счита, че предоставянето на публичен достъп до нея би могло да компрометира настоящото разследване [3] (и следователно текущото му вземане на решения [4]). Поради това Комисията се позова на обща презумпция за неоповестяване.

11. По-конкретно Комисията твърди, че за да се гарантира ефективното изпълнение на нейното разследване за държавна помощ, от първостепенно значение е нейната стратегия, предварителни становища и предварително планиране да останат поверителни. Това става ясно от правилата, уреждащи процедурата за държавна помощ, които не предвиждат право на достъп за трети лица. Освен това оповестяването може да засегне готовността на държавата членка да сътрудничи на Комисията дори след приключване на разследването. Комисията добавя, че разглежданите документи могат да съдържат чувствителна търговска информация.

12. Комисията също така счита, че не е налице по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването.

13. В потвърдителното си заявление жалбоподателят твърди, че като заинтересована страна в процедурата за държавна помощ следва да му бъде предоставен достъп до исканите документи.

14. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията е тълкувала твърде широко изключенията, предвидени в законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001), което противоречи на принципа на откритост на институциите на ЕС, залегнал в Договорите за ЕС [5]. Той добавя, че Комисията не е направила конкретна преценка на документите и че изтъкнатите от нея доводи са твърде общи.

15. Що се отнася до въпросната австрийска мярка, жалбоподателят отбеляза, че законът, предвиждащ финансова подкрепа, е бил временна мярка и вече не е бил в сила. Финансовата подкрепа вече е била предоставена на бенефициерите и конкретните суми, които те са получили, са били известни на обществеността. Поради това жалбоподателят заключава, че е малко вероятно спорните документи да съдържат чувствителна търговска информация.

16. Жалбоподателят също така оспори, че оповестяването би могло да засегне процеса на вземане на решения от Комисията, като се има предвид, че държавите членки са правно задължени да уведомяват Комисията за определени национални мерки. Той също така приема, че вземането на решения от Комисията вече не може да бъде засегнато, като се има предвид, че Комисията е направила предварителните си констатации.

17. Що се отнася до евентуален по-висш обществен интерес, жалбоподателят твърди, че финансовата подкрепа, която Австрия е предоставила на издателите, е довела до „масово нарушаване на конкуренцията“, което е подкопало свободата на медиите в Австрия. Това е довело до известни противоречия относно държавната помощ сред австрийската общественост.

18. В потвърдителното си решение Комисията поддържа позицията си, че документите са защитени с обща презумпция за поверителност и че няма по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването им.

Оценка на омбудсмана

19.  Като цяло омбудсманът отбелязва, че Регламент 1049/2001 не изисква от заявителите да посочват причини, поради които искат публичен достъп до конкретен документ.[6] Кой е заявителят или какъв частен интерес преследват, е без значение за въпроса дали може да бъде предоставен публичен достъп. По-скоро, след като институция на ЕС вземе решение за оповестяване на конкретен документ, този документ става достъпен за широката общественост.

20. По принцип институциите на ЕС са длъжни да извършват конкретна и индивидуална оценка на всеки документ, до който се иска публичен достъп.[7] В някои случаи обаче Съдът на ЕС е признал, че институциите на ЕС могат да се позовават на „обща презумпция“ за неоповестяване. Това означава, че се предполага, че изключението, обосноваващо отказа за предоставяне на публичен достъп, се прилага за всички документи от определен вид. Ако дадена институция на ЕС може разумно да се позове на обща презумпция, не е необходимо тази институция на ЕС да оценява конкретното съдържание на исканите документи.

21. Що се отнася до разследванията за държавна помощ, в съответното законодателство на ЕС [8] се посочва, че информацията, събрана в контекста на такава процедура, трябва да се третира като поверителна. Това означава, че заинтересованите страни, различни от съответната държава членка, нямат право да преразглеждат административната преписка на Комисията.[9] С оглед на това Съдът на ЕС е признал, че всички документи, съдържащи се в преписка за държавна помощ, по принцип могат да се считат за поверителни, тъй като оповестяването им би засегнало системата за контрол на държавната помощ [10].

22. Безспорно е, че спорните документи са част от административната преписка на Комисията относно контрола ѝ върху мярка съгласно правилата на Съюза в областта на държавните помощи. С оглед на гореизложеното Комисията има право да се позове на обща презумпция за неоповестяване, когато отказва да предостави публичен достъп до тези документи.

23. Въпреки това, когато институция на ЕС се позовава на обща презумпция, за да откаже да предостави публичен достъп, заявителят може да се опита да обори това, като докаже, че не съществува основание за общата презумпция [11].

24. В този случай жалбоподателят подчерта ролята си на заинтересована страна в процедурата за държавна помощ. Тя също така твърди, че въпросното австрийско право вече не е било в сила към момента на подаване на заявлението за достъп и че информацията, съдържаща се в документите, много вероятно вече не е чувствителна от търговска гледна точка. Накрая жалбоподателят добави, че държавите членки са задължени да си сътрудничат с Комисията във връзка с процедурите за контрол на държавната помощ.

25.  Омбудсманът не счита, че тези аргументи са от такова естество, че да оборят законовата презумпция за поверителност, която има за цел да защити разследването на Комисията за преразглеждане на държавната помощ като такава [12].

26. Що се отнася до евентуален по-висш обществен интерес от оповестяването, жалбоподателят се позова на обществения дебат относно въпросната мярка, както и на предполагаемо нарушаване на конкуренцията в Австрия.

27. Спорните документи се отнасят до процедура за преценка на съвместимостта с вътрешния пазар на мярка за предоставяне на държавна помощ. Не е ясно как оповестяването на такива документи би било от полза за дебата относно справедливостта на тази мярка от национална гледна точка.

28. С оглед на всичко това омбудсманът счита, че отказът на Комисията да предостави публичен достъп до спорните документи, които са част от административната ѝ преписка, свързана с разследване на държавна помощ, е обоснован.

29. Омбудсманът обаче отбелязва със загриженост, че на Комисията са били необходими девет месеца, за да приеме решение, потвърждаващо използването от нейна страна на обща презумпция за неоповестяване.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следните заключения [13]:

Отказът на Европейската комисия да предостави публичен достъп до спорните документи не представлява лошо администриране.

Този случай обаче е още един пример за значителните забавяния, с които се сблъсква Комисията при обработването на искания за публичен достъп, за които омбудсманът установи, че представляват лошо администриране в неотдавнашната си проверка по собствена инициатива (OI/2/2022/OAM). Омбудсманът отново настоятелно призовава Комисията приоритетно да подобри начина, по който обработва исканията за публичен достъп.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Розита Хики 

Директор на отдел „Разследвания“

Страсбург, 12.7.2024 г.

[1] Член 12, буква b) от австрийския Закон за насърчаване на печата („Presseförderungsgesetz“), в сила от 5 април 2020 г. до 31 декември 2020 г.: https://rdb.manz.at/document/ris.n.NOR40222597.

[2] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=celex%3A32001R1049.

[3] В съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

[4] В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[5] Член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

[6] В съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент 1049/2001.

[7] Вж. например Решение на Първоинстанционния съд от 13 април 2005 г. по дело VKI/Комисия, T-2/03, точка 70: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=60314&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=5416523.

[8] Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2015.248.01.0009.01.ENG.

[9] Вж. например решение на Съда от 29 юни 2010 г., Комисия/TGI, C-137/07 P, т. 56 и сл.: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=84749&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1219218.

[10] Пак там.

[11] Пак там, точка 62.

[12] Вж. също решение на Общия съд от 19 септември 2018 г., Port de Brest/Комисия, T-39/17, точки 59е: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=205882&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=485626.

[13] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.