Страсбург, 18 февруари 2004 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 20 март 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) във връзка с отхвърлянето на кандидатурата Ви пред EPSO в отговор на покана за изразяване на интерес за служители със спомагателни функции преди разширяването.

На 25 февруари и 5 март 2003 г. сте подали предишна жалба до омбудсмана (референтен номер 391/2003/JMA) по същия въпрос. Тя е счетена за недопустима на 13 март 2003 г., тъй като от предоставената информация е видно, че не са предприемани предходни административни действия.

На 7 май 2003 г. препратих жалбата до директора на EPSO. На 26 септември 2003 г. EPSO изпрати своето становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари. Получих Вашето становище на 4 декември 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Жалбоподателят първо е подал жалба до омбудсмана срещу EPSO на 25 февруари и 5 март 2003 г. Заведено е под номер 391/2003/JMA. Обстоятелствата по делото в обобщение са следните:

На 5 януари 2003 г. жалбоподателят подава кандидатурата си след покана за изразяване на интерес за назначаване на помощни служители преди разширяването, организирана от EPSO. След публикуването в пресата на някои изявления, направени от генералния секретар на Комисията, г-н O'Sullivan, относно обхвата на конкурса и големия брой кандидати от страните кандидатки, жалбоподателят изпрати две писма до Комисията с дата 25 февруари 2003 г. В първото си писмо той се позова на молбата си и изрази готовност да проведе интервю възможно най-скоро. Във второто си писмо жалбоподателят се позовава на опасенията си относно дискриминационния характер на обявлението в поканата за изразяване на интерес, което според него не третира кандидатите от настоящите държави — членки на ЕС, по същия начин като кандидатите от страните кандидатки. Жалбоподателят счита, че процедурата за подбор не се основава на общите заслуги на кандидатите, а по-скоро на определени умения, като например владеенето на езици, за които EPSO трябва да прилага по-благоприятни критерии за гражданите на държавите кандидатки. Той посочи, че в информацията, публикувана на уебсайта на EPSO на 27 февруари 2003 г., се посочва, че езиковите умения трябва да се оценяват по различен начин в зависимост от това дали кандидатът е гражданин на настояща държава — членка на ЕС, или на присъединяваща се държава. Жалбоподателят обясни, че съгласно критериите за подбор, използвани от EPSO, владеенето на езиците на присъединяващите се държави трябва да бъде отлично, докато в случая с езиците на настоящите държави — членки на ЕС, по-специално английски, френски и/или немски език, изискваните познания са просто добри.

С оглед на информацията, предоставена от жалбоподателя, омбудсманът счете, че жалбата не е била предшествана от подходящи административни подходи към съответната институция, както се изисква в член 2, параграф 4 от неговия статут. Омбудсманът отбеляза, че жалбоподателят се е свързал с отговорните служби в Европейската комисия едва на 25 февруари и 5 март 2003 г. и че на същия ден е подал жалба до омбудсмана. Тъй като службите на Комисията не са разполагали с достатъчно време, за да подготвят отговор на неговите твърдения, на 13 март 2003 г. омбудсманът обявява жалбата за недопустима.

На 20 март 2003 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация, включително отговор от директора на EPSO, г-н Халсков, на писмата му до Комисията. В отговора си г-н Халсков информира жалбоподателя за критериите, прилагани от EPSO при подбора на кандидатите, и за начина, по който тези критерии са били приложени. Като взе предвид тези допълнителни доказателства, омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя като нова жалба (референтен номер 0562/2003/JMA) и започна проверка.

В новата си жалба жалбоподателят повтори твърдението си, че критериите за подбор на EPSO по отношение на езиковите умения са дискриминационни. Той подчерта, че изискването, посочено в обявлението за поканата за изразяване на интерес, съгласно което кандидатите трябва да владеят отлично език от присъединяваща се държава, но само добро ниво на английски, френски или немски език, е неподходящо и представлява скрита дискриминация. Според жалбоподателя това условие дискриминира кандидатите от настоящите държави — членки на ЕС, които като цяло нямат като майчин език език език от една от присъединяващите се държави. Жалбоподателят заяви, че целта на тази клауза е да се осигури по-голям брой успешни кандидати от присъединяващите се страни.

В обобщение жалбоподателят твърди, че езиковите критерии, прилагани от EPSO в обявлението за нейната покана за изразяване на интерес, облагодетелстват кандидатите от присъединяващите се държави и дискриминират гражданите на настоящите държави — членки на ЕС.

Задачата

Становище на EPSO

В становището си EPSO първо описва фактите по случая. Тя отбелязва, че през 2002 г. нейните служби са отправили покана от името на институциите на Европейския съюз за изразяване на интерес относно значителен брой временни длъжности (главно помощен персонал), които трябва да бъдат заети през 2003 г. Едно от общите условия беше кандидатите да са граждани на една от десетте присъединяващи се държави или на една от настоящите държави — членки на ЕС. От тях също така се изисква да владеят задълбочено поне един от езиците на тези десет присъединяващи се държави и да владеят добре английски, френски или немски език.

EPSO подчерта, че тези условия са в съответствие с духа на член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че длъжностно лице може да бъде назначено само при условие че представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Общностите и задоволително владеене на друг език на Общностите в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.

В случая, тъй като целта е била да се създаде база данни, която да позволи на институциите да наемат служители със спомагателни функции, за да изпълняват задачи, свързани с подготовката за разширяването, EPSO е избрала да наложи това условие въз основа на Правилника, въпреки че не става въпрос за конкурс за назначаване на длъжностни лица и че Правилникът не предвижда процедура за назначаване на служители със спомагателни функции.

Критериите за допустимост за тази дейност отразяват реалните нужди, установени от европейските институции по отношение на задълженията, свързани с подготовката за предстоящото разширяване. Следователно конкурсната комисия е имала право да използва като критерий за подбор отлично владеене на един от езиците на присъединяващите се държави. EPSO добави, че да си гражданин на една от настоящите държави — членки на ЕС, не е причина за изключване. Всички кандидати — независимо дали са граждани на една от настоящите или бъдещите държави членки — бяха взети предвид и оценени по един и същ начин. Не е изненадващо обаче, че голям брой кандидати от присъединяващите се страни са включени в окончателната база данни, тъй като по-голяма част от тях отговарят на условията, включително тези, свързани с владеенето на езици.

Кандидатите трябваше да попълнят задължителния формуляр за кандидатстване до 1 януари 2003 г. и да приложат попълнената си европейска автобиография. Както е посочено в „Ръководството за кандидатите“, публикувано на уебсайта на EPSO, самите кандидати са тези, които трябва да изберат езиците, които знаят, и да заявят нивото си на владеене. Процедурата за подбор беше разделена на две части: предварителен подбор и събеседвания. По време на първия етап кандидатите бяха предварително подбрани, когато съдържанието на техния формуляр за кандидатстване и автобиография отговаряше на необходимите квалификации и условия за допустимост. EPSO си сътрудничи със селекторите от съответните институции, за да сортира над 25 000 кандидатури, след което беше създадена база данни с избрани кандидати. Тази операция приключи на 13 февруари 2003 г. и базата данни беше предоставена на институциите, така че те да могат да разглеждат заявленията с оглед на специфичните си изисквания. Над 3 000 заявления не бяха въведени в базата данни, най-вече защото не отговаряха на условията за приемане, въпреки че бяха открити някои дублиращи се заявления и някои фалшиви заявления.

Забележки на жалбоподателя

В становището си относно становището на EPSO жалбоподателят повтаря твърденията, изложени в жалбата му. Той добави, че критериите, посочени в текста на обявлението за поканата за заявяване на интерес, представляват случай на дискриминация, в противоречие с буквата и духа на член 6, II от проекта за договор на Европейския съюз и член 14 от Европейската конвенция за правата на човека.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за дискриминационен характер на критериите на EPSO за подбор на езици

1.1 Жалбоподателят твърди, че езиковите критерии, прилагани от EPSO в обявлението за нейната покана за изразяване на интерес, са облагодетелствали кандидатите от присъединяващите се държави и са дискриминирали гражданите на настоящите държави — членки на ЕС.

Според жалбоподателя изискването, посочено в обявлението за поканата за изразяване на интерес, съгласно което кандидатите трябва да владеят отлично език от присъединяваща се държава, но само добро ниво на английски, френски или немски език, е неподходящо и представлява скрита дискриминация.

1.2 EPSO твърди, че условията на обявлението са в съответствие с духа на разпоредбите на Правилника относно назначаването на длъжностни лица. Критериите за допустимост отразяваха нуждите, установени от европейските институции с оглед на предстоящото разширяване. Следователно конкурсната комисия е имала право да поиска отлично владеене на един от езиците на присъединяващите се страни. EPSO добави, че да си гражданин на една от настоящите държави — членки на ЕС, не е причина за изключване.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че условията за работа на служителите със спомагателни функции, посочени в членове 1—7 и членове 51—78 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) No 259/68 (1), съдържат много ограничени позовавания на условията за наемане на служители със спомагателни функции. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че е разумно EPSO да се позове по аналогия на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица относно назначаването на длъжностни лица при назначаването на служители със спомагателни функции.

Съгласно член 27, параграф 2 от Правилника:

„[Длъжностните лица се избират без оглед на] раса, политически, философски или религиозни убеждения, пол или сексуална ориентация и без оглед на тяхното семейно положение или положение.

Не се запазват длъжности за граждани на конкретна държава-членка.“

Използването на специфични езикови умения за подбора на кандидатите обаче е разрешено в зависимост от естеството на длъжността, която трябва да бъде заета, както се признава в член 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица.

Омбудсманът отбелязва също, че общностните съдилища са постановили, че макар Правилникът да забранява запазването на длъжности за граждани на определена държава-членка, при назначаването на длъжностно лице органът по назначаването може да обвърже подбора му със специфични езикови умения, необходими в интерес на службата (2).

1.4 Тъй като една от основните цели на процедурата за набиране на персонал, проведена от EPSO, беше да се подготви за предстоящото разширяване на ЕС, омбудсманът счита, че е разумно EPSO да установи критерии, които да приведат в действие становището на отговорните органи по назначаването, че е необходимо задълбочено владеене на един от езиците на присъединяващите се държави в интерес на техните служби. Следователно изглежда оправдано такова изискване, основано на определени специфични езикови умения, да бъде включено в обявлението за поканата за изразяване на интерес като едно от основните изисквания, които потенциалните кандидати трябва да притежават.

Омбудсманът отбелязва, че в хода на неговата проверка не са представени доказателства, които могат да покажат, че EPSO не е приложила едни и същи условия за всички кандидати. Според омбудсмана жалбоподателят не е доказал, че EPSO е дискриминирала граждани на настоящите държави членки.

Поради това Омбудсманът заключава, че в този случай изглежда няма лошо администриране.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на EPSO. Омбудсманът приключва случая.

Директорът на EPSO също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) No 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията; ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(2) Дело 22-75 Berthold Küster срещу Европейския парламент [1975] ECR - 01267, параграф 13.