Страсбург, 21 юли 2003 г.

Уважаеми г-н Б.,

На 24 февруари 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка с отказа на Европейската комисия да Ви предостави достъп до становище на нейната правна служба.

На 11 март 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 12 май 2003 г. Препратих Ви я на 20 май 2003 г. с покана за представяне на мнения, която Вие изпратихте на 24 юни 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят, изследовател в Центъра за изследване на европейската интеграция (Университета в Бон), поиска достъп до становище на Правната служба на Комисията относно връзката между Договора за Евратом и Договора за ЕО, що се отнася до правилата за държавните помощи.

Заявлението бе отхвърлено на 23 юли 2002 г. на основание, че е приложимо изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Потвърдителното заявление бе отхвърлено на същите основания на 4 октомври 2002 г. В последното решение Комисията обясни, че съответното становище разглежда правните аспекти на приложимостта на правилата за държавна помощ от Договора за ЕО по отношение на атомните електроцентрали. Комисията добавя, че не е възможно да се предостави и частичен достъп, тъй като всички части на становището са неразривно свързани помежду си.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че позицията на Комисията е несъвместима както с член 255 от Договора за ЕО, така и с член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001. Според него правото на гражданите на информация, залегнало в член 255 от Договора за ЕО и в член 42 от Хартата на основните права на ЕС, е конституционно право, което привежда в действие принципа на прозрачност, посочен в член 1 от Договора за Европейския съюз. Жалбоподателят заяви, че изключенията, посочени в Регламент (ЕО) No 1049/2001, следва да се тълкуват ограничително. Според жалбоподателя Комисията е нарушила този принцип, ако е отказала да предостави достъп до съответния документ, без да разгледа изложените от жалбоподателя мотиви и без да съпостави тези мотиви със собствените си мотиви. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е оценила правилно дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. В този контекст той се позова на факта, че се нуждае от документа за своята научна работа, обхваната от член 13 от Хартата на основните права на ЕС. Според жалбоподателя този факт сам по себе си е установил обществен интерес от оповестяването. Той също така се позова на интереса за разкриване от страна на потенциалните читатели на неговата работа. Жалбоподателят също така се позовава на факта, че неговият институт е финансиран от данъкоплатеца и че неговата цел е да осигури международен форум по всички въпроси, свързани с европейската интеграция. Според него неговият институт по необходимост е зависел от възможно най-широкия достъп до документи, за да изпълни тази мисия. Освен това жалбоподателят заяви, че е трудно да си представи как оповестяването на документ, който е на повече от две години, би могло да застраши правната сигурност и стабилността на правния ред на Общността. На последно място, жалбоподателят счита, че нищо не подсказва, че частичният достъп следва да бъде невъзможен в настоящия случай.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Комисията не оспорва доводите на жалбоподателя, че правото на информация на гражданите е конституционно право и че изключенията от правото на достъп трябва да се прилагат стриктно. Тези аргументи обаче не бяха специфични за този случай. Комисията е приложила изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, в съответствие с общите принципи, уреждащи правото на обществеността на достъп до документи на Комисията. Комисията е отказала да оповести съответния документ, за да защити независимостта на своята правна служба, когато предоставя правни съвети на институцията. Европейските съдилища признаха необходимостта от предоставяне на специална защита на становищата на Правната служба в определение, постановено по дело T-610/97 R Carlsen a.o. срещу Съвета (1), в решението по дело T-44/97 Ghignone a.o. срещу Съвета (2) и в определение по дело C-445/00 Австрия срещу Съвета (3).

В регламента ясно се посочва, че заявителят не е длъжен да мотивира искането си за достъп. Освен това лице, което е получило достъп до документ вследствие на искане съгласно Регламент 1049/2001, може да го използва — в рамките на ограниченията, определени в член 16 от регламента — за всякакви цели, включително за публикуване. Следователно, след като даден документ бъде предоставен на едно лице, той се счита за обществено достояние. Поради тези причини Комисията не е била длъжна да претегля интереса на жалбоподателя от получаване на документа спрямо защитата на правните становища. Регламентът не предвижда такова претегляне на конкретни интереси.

В член 4, параграф 2 от регламента се посочва, че институцията „отказва достъп до (…) правни становища (…), освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването им“. С други думи, по-висшият обществен интерес от оповестяването е изключение от изключението, а не общо правило. Комисията напълно оцени качеството на публикациите на института на жалбоподателя. Общественият интерес от оповестяването на това конкретно правно становище обаче трябваше да бъде балансиран с интереса от защита на правилното функциониране на Комисията въз основа на независимите становища на нейната правна служба. В крайна сметка Комисията стига до заключението, че не съществува по-висш обществен интерес, който да надделява над защитата на ефективността на нейната работа в този случай.

В заключение Комисията поддържа становището си, че оповестяването на поисканото правно становище би засегнало неблагоприятно правилното функциониране на Комисията въз основа на независимото становище на нейната правна служба. Общественият интерес от неоповестяване очевидно надделява над обществения интерес от оповестяване на съответния документ. Тъй като целият документ се занимаваше с правни въпроси, не беше възможно части от него да бъдат оповестени.

Забележки на жалбоподателя

В становището си относно становището на Комисията жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Правилото беше всеобхватният достъп до документи и всяко изключение трябваше да се тълкува ограничително. Както по делата Carlsen, така и по делата Ghignone достъпът не е бил отказан автоматично от съдилищата, а въз основа на конкретна необходимост от защита на съответните документи, произтичаща съответно от висящо законодателство и висящо съдебно производство. Тази съдебна практика е в съответствие с позицията, възприета от Европейския омбудсман (4), съгласно която изключение от достъпа може да се предвиди само за онези правни становища, които се отнасят до законодателен процес, който все още е в ход или е изготвен с оглед на висящо съдебно производство.

В този случай обаче не са налице конкретни основания, които биха установили конкретна необходимост от защита на съответния документ. Комисията не е твърдяла, че този документ е необходим за висящи съдебни спорове или законодателство.

РЕШЕНИЕТО

1 Непредоставяне на достъп до становището на Правната служба

1.1 Жалбоподателят, изследовател в Центъра за изследване на европейската интеграция (Университета в Бон), е поискал достъп до становище на Правната служба на Комисията относно връзката между Договора за Евратом и Договора за ЕО, що се отнася до правилата за държавните помощи. Заявлението беше отхвърлено на основание, че се прилага член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Жалбоподателят твърди, че това решение е неправилно, като се позовава по-специално на факта, че се нуждае от съответния документ за научни цели.

1.2 Комисията счита, че оповестяването на исканото правно становище би засегнало неблагоприятно правилното функциониране на Комисията въз основа на независимите становища на нейната правна служба. Освен това тя твърди, че общественият интерес от неоповестяване очевидно надделява над обществения интерес от оповестяване на съответния документ и че тъй като целият документ се отнася до правни въпроси, не е било възможно да се оповестят части от него.

1.3 Член 4, параграф 2 от регламента постановява, че институцията "отказва достъп до (…) правни съвети (…), освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването им". В специален доклад, представен на Парламента през декември 2002 г.(5), омбудсманът е на мнение, че това изключение от правото на публичен достъп до документи не следва да се тълкува като обхващащо всички становища, изготвени от правната служба на дадена институция. Както е обяснено в този специален доклад, подобен безразборен подход не би отговорил на признатата в член 207, параграф 3 от Договора за ЕО необходимост от предоставяне на по-голям достъп до документи, свързани със законодателната дейност на Съюза. Омбудсманът добави, че това не означава, че правните становища, свързани със законодателната дейност на ЕС, винаги ще трябва да бъдат оповестявани, като се има предвид, че тези документи все още могат да отговарят на условията за защита съгласно член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001 (6).

1.4 Омбудсманът отбелязва, че документът, до който жалбоподателят желае да получи достъп, изглежда не е бил изготвен като част от законодателния процес на ЕС. Следователно основната причина за становището на омбудсмана, че член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001 не следва да се прилага за всички становища на правната служба на дадена институция, не е приложима в настоящия случай. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че становището на Комисията, според което достъп до съответния документ следва да се предоставя само ако е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, не изглежда необосновано.

1.5 Омбудсманът счита, че от структурата и формулировката на съответната разпоредба следва, че наличието на такъв "по-висш обществен интерес" обикновено трябва да бъде установено от лицето, което иска достъп. В настоящия случай жалбоподателят се позовава главно на факта, че се нуждае от въпросния документ за научни цели. Омбудсманът е съгласен, че този факт сам по себе си представлява обществен интерес от оповестяването. Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 обаче поставя достъпа до правни становища в зависимост от наличието на „по-висш“ обществен интерес от оповестяването. Ако се приеме, че интересът от използване на документ за научни цели е достатъчен, за да се даде право на дадено лице да поиска достъп до правно становище, целта на член 4, параграф 2 вероятно би била остаряла. Обстоятелството, че съответният документ е изготвен още през 2000 г., само по себе си не доказва наличието на по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването. Жалбоподателят обаче не е представил никакви други аргументи в подкрепа на своя случай, които биха били свързани със съдържанието на самия съответен документ. Поради това омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал в настоящия случай, че неговият интерес (и интересът на неговия институт и на евентуалните му бъдещи читатели) е такъв, че да надделее над общия интерес от запазване на поверителността на правните становища, на който изглежда се основава член 4, параграф 2.

1.6 При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че изглежда няма лошо администриране от страна на Комисията.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) [1998] ECR II-485.

(2) [2000] ECR SC I-A-223; II-1023.

(3) [2002] ECR I-9151.

(4) Специален доклад, представен от Европейския омбудсман на Европейския парламент на 12 декември 2002 г. след проектопрепоръка до Съвета на ЕС по жалба 1542/2000/(PB)/SM.

(5) Специален доклад, представен от Европейския омбудсман на Европейския парламент на 12 декември 2002 г. след проектопрепоръка до Съвета на ЕС по жалба 1542/2000/(PB)/SM; достъпен на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(6) Съгласно тази разпоредба достъпът до документи, изготвени за вътрешно ползване, се отказва, ако оповестяването би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.