Страсбург, 4 септември 2003 г.

Уважаема госпожо,

На 6 февруари 2003 г. сте подали жалба от името на GAW-GmbH до Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия е разгледала проект No 33428 (D/95/A/020/PIII/FPC-R).

На 17 февруари 2003 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

На 8 април 2003 г. Вие ми изпратихте допълнителна информация във връзка с Вашата жалба, която препратих на Комисията на 28 април 2003 г.

Комисията изпрати становището си на 4 юни 2003 г. Препратих Ви я на 6 юни 2003 г. с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 23 юни 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Първоначалната жалба

През 1995 г. консорциум от предприятия или институции от четири (по-късно пет) държави членки получи договор по програмата „Леонардо да Винчи“ (Договор D/95/A/020/PIII/FPC) за проект относно езиковите квалификации („Europäische Sprachenqualifikation für Berufspraktiker im Bereich Tourismus“; референтен номер на проекта 3428). Целта на проекта беше да се разработят и подготвят езикови изпити за лица, работещи в туристическия сектор. Договорът е сключен за срок от две години (от 1 декември 1995 г. до 31 декември 1997 г.). Договарящият партньор на Комисията е орган, наречен „Reiseverkehrsakademie Düsseldorf – RVA – der GFS-GmbH“.

Впоследствие е изготвен нов договор, предвиждащ удължаване на проекта с малко повече от една година (1 януари 1998 г. до 30 април 1999 г.; референтен номер на проекта 33428). Този договор е сключен между Комисията и Reiseverkehrsakademie Düsseldorf – RVA – der GAW-GmbH. Координаторът на първия договор преди това е информирал Комисията, че GmbH вече се нарича („heißt jetzt“) GAW (писмо от 2 февруари 1998 г.)(1).

Впоследствие стана ясно, че GFS-GmbH и GAW-GmbH (макар и управлявани и притежавани от едно и също семейство) са две различни дружества. GFS-GmbH фалира.

Комисията счита, че е била подведена, и на 17 декември 2001 г. иска от GAW да възстанови сумата, която вече е била изплатена по новия договор. На 2 януари 2002 г. управителят на GAW-GmbH възразява.

На 12 ноември 2002 г. Комисията информира жалбоподателя, че е решила да отхвърли жалбата му от 2 януари 2002 г. и че жалбоподателят следва да възстанови сумата от 43 113,22 EUR. Комисията посочва, че според нея не е бил сключен правно обвързващ договор по отношение на проект No 33428, тъй като впоследствие е станало ясно, че GAW-GmbH не е идентично с GFS-GmbH, а е отделно дружество. С писмо от 29 ноември 2002 г. жалбоподателят обжалва това решение и иска от Комисията да плати сума в размер на 16 200 EUR, която според него все още не е изплатена по договор 33428. Тази жалба е отхвърлена на 23 януари 2003 г., а на 27 януари 2003 г. Комисията напомня на жалбоподателя, че все още не е възстановила съответната сума.

С две писма от 3 февруари и допълнително писмо от 6 февруари 2003 г. жалбоподателят информира Комисията, че не приема позицията на последната. Жалбоподателят счита, че договорът за третата година е бил недвусмислено сключен с GAW-GmbH и че Комисията не е възразила своевременно срещу тази промяна. Той добави, че всеки пропуск да се информира Комисията (който жалбоподателят оспорва) при всички случаи би бил по вина на бившия GFS-GmbH. Освен това жалбоподателят информира Комисията, че не разполага с никакви средства и че ще трябва да започне производство по несъстоятелност, ако Комисията настоя да възстанови съответната сума.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят по същество твърди, че Комисията неправилно е изискала посочената сума обратно поради предполагаемо недоразумение във връзка със смяната на договорния партньор. Според жалбоподателя това недоразумение не поставя под въпрос правилното използване на средствата на Общността и поради това не следва да бъде санкционирано с максималната санкция, т.е. възстановяване на сумите, които вече са били прехвърлени на неговите партньори, заедно с лихвите, което би довело до обявяването му в несъстоятелност. Жалбоподателят подчерта, че настоящият спор засяга не само него, но и неговите партньори и че въпросът е отпреди няколко години.

Според жалбоподателя съответните средства на Общността при всички случаи биха били загубени, ако GFS беше продължило договора, като се има предвид, че последното е изпаднало в несъстоятелност. Според жалбоподателя фактът, че новият GAW-GmbH е осъществил проекта през третата си година, е спестил средства на Общността. Жалбоподателят също така подчерта, че проектът е довел до положителни резултати. Поради това то заяви, че Комисията следва да плати сумата, която (според жалбоподателя) все още не е платена съгласно новия договор. Жалбоподателят е поискал от омбудсмана спешна помощ, като е предложил омбудсманът да се погрижи нареждането за възстановяване да бъде спряно.

Допълнително писмо на жалбоподателя

На 8 април 2003 г. жалбоподателят изпраща на омбудсмана писмо от 26 март 2003 г., което е получил от компетентния член на Комисията, и копия от две писма, които е изпратил на Комисията на 8 април 2003 г. В тези последни писма и в писмото до омбудсмана жалбоподателят посочи, наред с другото, че окончателните отчети за „проект 99/01“ все още липсват.

Задачата

Жалбата беше бързо препратена на Комисията за коментар. Омбудсманът насочи вниманието на Комисията към факта, че жалбоподателят счита въпроса за спешен. В същото време обаче жалбоподателят е бил информиран, че омбудсманът няма правомощия да спира изпълнението на решения, взети от Комисията.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари по жалбата:

Съмнения относно финансовото управление на проекта от страна на жалбоподателя са възникнали по повод оценката на окончателния доклад, представен за първия договор през февруари 1998 г. Комисията неколкократно поиска информация и допълнителни доказателства. Представените от жалбоподателя документи обаче не са позволили на Комисията да анализира правилно допустимите разходи. Поради това Комисията иска от Deloitte & Touche да извърши външен одит на 26 и 27 ноември 2000 г.

Чрез този одит Комисията е разбрала, че нейният договорен партньор („ДФС“) междувременно е изпаднал в несъстоятелност и е бил „създаден отново“ под друго име („ДСП“), като по този начин е променил статута си, като същевременно мълчаливо е продължил договора. Одитът показа също така почти пълна липса на адекватни финансови отчети. Наред с другото, повечето фактури и оправдателни документи са били написани на ръка или изобщо не са съществували и не е имало „списъци за изработените часове“, за да се докажат разходите за персонал. Поради това одиторите стигнаха до заключението, че всички разходи са недопустими.

С писмо от 16 юли 2001 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че ще поиска възстановяване на сумата от 116 299 EUR (96 107 EUR плюс лихвата), вече платена по първия договор, и на авансовото плащане в размер на 43 113,22 EUR (37 800 EUR плюс лихвата), извършено по втория договор. Първото нареждане за възстановяване е изпратено на жалбоподателя на 21 февруари 2002 г., а второто — на 17 декември 2001 г.

Първото нареждане за възстановяване е върнато на Комисията от жалбоподателя на 7 март 2002 г. Жалбоподателят („GAW“) заяви, че не е адресатът и че не представлява „ДФС“, с които е бил сключен първоначалният договор. Второто нареждане за възстановяване също беше оспорено от жалбоподателя.

През май 2002 г. Комисията се консултира с правната си служба, която заключава, че вторият договор е недействителен, тъй като е опорочен от съществена грешка, засягаща лицето на съдоговорителя. Правната служба е препоръчала да не се предприемат правни действия с оглед на възстановяването на сумите, платени по първия договор.

На 18 октомври 2002 г. координаторът на проекта беше получен от Комисията с цел намиране на „приятелско решение“. Съмненията относно сериозността на изпълнителя обаче продължиха и след тази среща.

Поради това Комисията е решила да пристъпи към възстановяване на авансовото плащане, извършено по втория договор, като същевременно измени правното основание за това искане, което понастоящем е нищожността на договора. Новото нареждане за събиране на вземания на стойност 43 113,22 EUR е изпратено на жалбоподателя на 27 януари 2003 г.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) също е била сезирана по този въпрос. С докладна записка от 11 февруари 2003 г. OLAF уведомява Комисията, че е започнала външно разследване по отношение на жалбоподателя.

По отношение на аргументите, изложени от жалбоподателя, Комисията счете, че не е имало просто „недоразумение“. Службите на Комисията са били информирани само за промяна на името на нейния съдоговорител и е било подчертано, че няма промяна на организацията възложител (вж. писмо от 2 февруари 1998 г.). Комисията също така е уведомена, че новият представител на дружеството е г-жа J.F., която замества г-жа M.F. Няколко месеца по-късно обаче, на 20 август 1998 г., GFS-GmbH е обявено в несъстоятелност (без Комисията да бъде уведомена за това). Това показва, че има две различни същности и че семейство F. трябва да е наясно с този факт. Аргументът, че жалбоподателят е "спасил" средства на Общността, не е убедителен. Ако Комисията беше уведомена за обявяването в несъстоятелност, след тази дата нямаше да бъдат извършвани други плащания.

Представените от жалбоподателя доказателства не позволиха на Комисията да установи разходите, свързани с проекта. Това прави всички разходи недопустими.

В заключение Комисията счете, че дори малка организация е била в състояние да разполага с финансови сметки, да съхранява досиета с необходимите оправдателни документи и да извършва банкови операции. Освен това множеството подкрепящи документи, написани на ръка, и объркването по отношение на връзките между координатора (г-н F.), организатора (дружеството, ръководено първо от г-жа M. F. — съпругата, а след това от г-жа J. F. — дъщерята) и партньорите, както и по отношение на съответните им роли, породиха сериозни съмнения относно сериозността на изпълнението на този проект.

Поради това службите на Комисията считат, че декларираните разходи са недопустими, въпреки че проектът изглежда е постигнал известни резултати.

По отношение на допълнителното писмо на жалбоподателя до омбудсмана от 8 април 2003 г. Комисията направи следните коментари:

Искането на жалбоподателя за плащане за „проекта от 1999 г.“ (очаквана сума в размер на 43 387,50 EUR), подадено на 20 юли 2001 г. и разгледано впоследствие, е на път да бъде приключено. В този случай част от разходите биха могли да се считат за допустими. Тази сума обаче е по-малка от авансовото плащане в размер на 101 237,50 EUR. Точната сума за възстановяване все още не е известна, но най-вероятно ще бъде около 6 401,17 EUR. През следващите дни ще бъде изпратено писмо за приключване, с което жалбоподателят ще бъде съответно информиран.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и счита, че Комисията неправилно е представила някои от фактите по случая. Жалбоподателят също така посочи, че по-голямата част от написаното от Комисията във фактическата част на нейното становище се отнася не до него, а до бившия GFS-GmbH. Тя подчертава, че GFS-GmbH и самото то са две отделни юридически лица.

Жалбоподателят е поискал от Омбудсмана да се погрижи участието на OLAF да бъде оттеглено и да бъдат разгледани всички негови (на жалбоподателя) подкрепящи документи, които са били в ръцете на неговия данъчен консултант.

Според жалбоподателя неговата работа е била удостоена с Европейския езиков печат.

Жалбоподателят е поискал от омбудсмана да използва влиянието си, за да спомогне за спирането на изпълнението на нареждането за събиране на вземания и изплащането на неизплатените суми от 1998—1999 г. и 1999—2001 г. Той добавя, че допълнителни становища ще бъдат представени веднага след като бъде получен отчетът на Комисията за 1999/2001 г.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Първоначалната жалба се отнася до договор, сключен между Европейската комисия и GAW-GmbH (жалбоподателят), германско дружество. Този договор е сключен във връзка с референтен номер на проекта 33428 и за периода от 1 януари 1998 г. до 30 април 1999 г. Това е продължение на предходен договор, сключен между Комисията и „GFS-GmbH“ във връзка с референтен номер на проекта 3428 и за периода от 1 декември 1995 г. до 31 декември 1997 г.

1.2 В допълнителното си писмо от 8 април 2003 г. жалбоподателят първо споменава "проект 99/01". В становището си Комисията отбеляза, че искането на жалбоподателя за плащане по „проекта за 1999 г.“ скоро ще бъде разгледано. Изглежда, че тези позовавания се отнасят до друг договор, който изглежда е бил сключен между Комисията и жалбоподателя през 1999 г. Като се има предвид, че жалбоподателят не е предоставил никакви подробности относно съдържанието на този договор и че решението на Комисията относно искането на жалбоподателя за плащане по този договор изглежда предстоящо, омбудсманът счита, че не би било целесъобразно да се разглеждат оплакванията, които жалбоподателят може да има във връзка с този договор в рамките на настоящото разследване.

1.3 В становището си Комисията посочва, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е била сезирана по този въпрос. С докладна записка от 11 февруари 2003 г. OLAF уведомява Комисията, че е започнала външно разследване по отношение на жалбоподателя. В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят е поискал от омбудсмана да се погрижи участието на OLAF да бъде оттеглено. Омбудсманът счита, че по този начин жалбоподателят е подал допълнително искане. Като се има предвид, че е трудно да си представим как Комисията следва да може да оттегли въпрос от OLAF, който е отнесла до този орган и по отношение на който OLAF вече е започнала разследване, това твърдение вероятно следва да се разбира като искане към OLAF да прекрати разследването си. Няма обаче доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е направил предварителни административни постъпки пред OLAF в този смисъл. Поради това омбудсманът счита, че не е в състояние да разгледа това твърдение в рамките на настоящата проверка.

1.4 Следователно настоящото решение се отнася само до първоначалното твърдение на жалбоподателя относно нареждането за възстановяване, издадено под номер на проекта 33428. В този контекст жалбоподателят е поискал спешна помощ от омбудсмана, като е предложил омбудсманът да се погрижи нареждането за възстановяване да бъде спряно. Следва да се отбележи, че омбудсманът няма правомощия да спира изпълнението на решения, взети от Комисията. Този факт е представен на вниманието на жалбоподателя в писмото, с което той е информиран за започването на проверката от омбудсмана.

2 Твърдяно неправилно нареждане за събиране
на вземания

2.1 На 17 декември 2001 г. Комисията изпраща на жалбоподателя нареждане за възстановяване на авансовото плащане в размер на 43 113,22 EUR (37 800 EUR плюс лихвата), извършено по втория договор. Жалбата на жалбоподателя от 2 януари 2002 г. срещу това решение беше отхвърлена от Комисията на 12 ноември 2002 г. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че решението на Комисията е погрешно и че освен това Комисията следва да плати сумата от 16 200 EUR, която според него все още не е платена съгласно съответния договор.

2.2 Комисията посочи, че първият договор е бил подписан с "GFS-GmbH". Според Комисията нейните служби са били информирани само за промяна на името на нейния съдоговорител и е било подчертано, че няма промяна на организацията възложител (вж. писмо от 2 февруари 1998 г.). Комисията подчерта, че само чрез одит на първия договор е разбрала, че нейният договорен партньор („ДФС“) междувременно е изпаднал в несъстоятелност и е бил „създаден“ под друго име („ДСП“), като по този начин е променил статута, като същевременно мълчаливо е продължил договора. Според Комисията GFS-GmbH и жалбоподателят са две различни образувания. Поради това Комисията приема, че вторият договор е недействителен, тъй като е опорочен от съществена грешка, засягаща лицето на съдоговорителя. Освен това тя заяви, че представените от жалбоподателя доказателства не са му позволили да установи разходите, свързани с проекта, и че следователно всички разходи са недопустими.

2.3 Настоящата жалба се отнася до твърдения и претенции, произтичащи от договор, сключен между Комисията и жалбоподателя.

2.4 Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби "относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността". Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (2). Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

2.5 Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. По-специално омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

2.6 Поради това Омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, е оправдано неговото разследване да се ограничи до проверка дали институцията или органът на Общността са му предоставили последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно договорното положение е обосновано. Ако случаят е такъв, омбудсманът ще заключи, че неговата проверка не е разкрила случай на лошо администриране. Това заключение няма да засегне правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и официално разрешен от компетентен съд.

2.7 В настоящия случай Комисията представя последователно и разумно изложение на причините, поради които счита, че съответният договор е недействителен, като по този начин обосновава решението си да откаже да изплати допълнителни суми на жалбоподателя и да си възстанови вече платената сума. В този контекст следва да се отбележи, че самият жалбоподател приема, че GFS-GmbH и самият той са две отделни юридически лица. Поради това не е необходимо омбудсманът да разглежда допълнителния аргумент на Комисията, че представените от жалбоподателя доказателства не са му позволили да установи разходите, свързани с проекта, и че следователно всички разходи са недопустими.

2.8 При тези обстоятелства не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Комисията.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Вж. също решението на омбудсмана от 20 юни 2002 г. по жалба 1453/2001/GG (достъпна на уебсайта на омбудсмана — http://www.ombudsman.europa.eu), която се отнася до същите договори.

(2) Вж. Годишен доклад за 1997 г., стр. 22.