Уважаеми г-н Х,

Наскоро сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Съвета на Европейския съюз. Вашата жалба се отнася до начина, по който Съветът е обработил Вашето заявление за публичен достъп до документи.

През ноември 2023 г. отправихте следното искане за публичен достъп до документи:

„Всички документи, с които Съветът разполага и които съдържат информация за изслушванията в Унгария в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС — изслушвания, проведени на 16 септември 2019 г., 10 декември 2019 г., 22 юни 2021 г., 23 май 2022 г., 18 ноември 2022 г. и 30 май 2023 г. — както и всички документи, които съдържат информация за обсъждането на актуалното състояние във връзка със зачитането на ценностите на ЕС в Унгария, проведено на 15 ноември 2023 г. в Съвета по общи въпроси.

По-специално:

• всички документи (протоколи, транскрипции, записи), въз основа на които Генералният секретариат на Съвета състави публикуваните от него протоколи от посочените по-горе изслушвания
• всички писмени изявления във връзка с процедурата по член 7, параграф 1 срещу Унгария (от Унгария, други държави членки, Комисията или други субекти)
• всички документи, които съдържат информация относно обсъждането на процедурата по член 7, параграф 1 срещу Унгария в подготвителните органи на Съвета.“

В първоначалния си отговор Съветът заяви, че по отношение на „изслушванията по член 7 от ДЕС“ на Унгария всички документи, които сте поискали, са публични и достъпни за изтегляне в публичния регистър на документите на Съвета. Съветът Ви предостави връзка към регистъра и обясни функцията за търсене в регистъра. Що се отнася до заседанието на Съвета по общи въпроси от 15 ноември 2023 г., Съветът Ви предостави връзка към информационна бележка на пресслужбата на Генералния секретариат и връзка към нейната уебстраница „Съвет на живо“, на която могат да се следят откритите заседания и пресконференциите. Тя заяви, че не е издала никакви допълнителни документи.

Недоволни от този отговор, Вие поискахте от Съвета да преразгледа решението си, като подаде „потвърдително заявление“. По-специално твърдите, че трябва да съществуват по-подробни документи относно съдържанието на „изслушванията по член 7 от ДЕС“ под формата на протоколи, преписи, записи, писмени изявления или ръкописни бележки. Поискахте от Съвета да се опита да идентифицира други документи, въз основа на които Генералният секретариат е съставил доклада си. Ако Съветът твърди, че няма документи, Вие го помолихте да обясни процеса на изготвяне на обобщените доклади от Съвета без помощта на вече съществуваща документация.

Що се отнася до документите, свързани със Съвета по общи въпроси от 15 ноември 2023 г., Вие считате, че е разумно да се предположи, че трябва да е имало писмена кореспонденция между Съвета и Комисията, която да проправи пътя за обсъжданията. Вие също така твърдите, че е вероятно делегациите да са получили известна информация относно устната актуализация на Комисията, тъй като би било доста необичайно министрите да участват в обсъждане без предварително да са запознати с предвидените теми. Ако няма допълнителни документи, поискахте от Съвета да обясни каква подготовка е предшествала обсъждането на актуалното състояние и как е възможно да няма документация.

През януари 2024 г. Съветът отговори. Той потвърди, че не съхранява копия от протоколи, преписи, записи или други подобни документи, които сте поискали. Тя заяви, че всички документи, с които разполага и които попадат в обхвата на Вашето искане, са публични и достъпни за изтегляне в нейния публичен регистър.

Недоволни от този резултат, Вие се обърнахте към омбудсмана. Вашата жалба се отнася само до „изслушванията по член 7 от ДЕС“ в Унгария.

След внимателен анализ на цялата информация, предоставена на нашата служба, за съжаление трябва да Ви уведомя, че няма достатъчно основания за започване на разследване по Вашата жалба [1].

Съгласно установената съдебна практика на ЕС, ако съответната институция заяви, че не притежава исканите документи, съществува законова презумпция, че това твърдение е вярно и точно.[2] Макар че тази презумпция може да бъде оборена с относими и непротиворечиви доказателства, че исканите документи съществуват и се съхраняват от съответната институция, заявителят е този, който трябва да представи такива доказателства.[3] Тези доказателства трябва да надхвърлят обикновеното убеждение или подозрение, че документите следва да се съхраняват от институцията. Следователно твърдението на заявителя, че му е трудно да повярва, че институцията не разполага с исканите документи, не е достатъчно, за да обори тази законова презумпция.[4] Нито твърдението, че твърдяната липса на документи противоречи на добрата административна практика.[5] Тази презумпция се прилага по аналогия, когато институция твърди, че не разполага с исканите документи.[6]

Що се отнася до „изслушванията по член 7 от ДЕС“, Вие твърдите, че от публикуваните доклади става ясно, че трябва да съществуват по-подробни документи, като протоколи, преписи, записи, писмени изявления или ръкописни бележки. Смятате, че е трудно да се повярва, че Генералният секретариат е съставил официалния доклад без предварително съществуващи документи, тъй като те съдържат подробности, като например точните дати на законодателните реформи или решенията на Съда. Освен това изслушванията продължиха между 2 и 2,5 часа и бяха направени изказвания от няколко държави членки, председателството на Съвета и Комисията. Вие твърдите, че не би било в съответствие с принципите на добра администрация, ако Съветът основава единствените публични документи относно „изслушванията по член 7 от ДЕС“ на такъв ненадежден източник като паметта на дадено лице. Освен това считате, че е възможно Съветът просто да не е открил всички документи, защото ги е търсил само в регистрираните си документи или защото документите са били заличени.

В съответствие с цитираната по-горе съдебна практика на ЕС тези общи допускания не са достатъчни, за да се оспори презумпцията за законосъобразност. Съветът заяви, че е провел ново задълбочено разследване, за да се увери, че първоначалното търсене е било изчерпателно. Няма основание за съмнение, че Съветът действително е провел такова разследване и че то не е довело до идентифицирането на допълнителни документи.

Освен това в жалбата си твърдите, че от отговора на Съвета не става ясно дали не съществуват документи относно „изслушванията по член 7 от ДЕС“ или дали Съветът не ги провежда. Вие твърдите, че изявлението на Съвета, че „не са правени записи и преписи на разискванията“ [7] се отнася само до обсъждането в Съвета по общи въпроси, а не до шестте официални „изслушвания по член 7 от ДЕС“. Освен това твърдите, че Съветът не е обяснил как се изготвят официалните доклади от изслушванията, въпреки че сте поискали тази информация във Вашето потвърдително заявление.

В потвърдителното си решение Съветът потвърди, че всички документи, с които разполага и които съответстват на Вашето искане, са публични и достъпни за изтегляне в публичния регистър на документи на Съвета.[8] Съветът повтори това в заключението си, като уточни, че всички документи, с които разполага и които съдържат информация, „свързана със съответните изслушвания в Унгария в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС, са публични и достъпни за изтегляне в публичния регистър на документи на Съвета.“ По този начин Съветът ясно заяви, че не разполага с други документи, които съответстват на  Вашето искане, освен изброените в потвърдителното му решение. Съветът също така, макар и съвсем накратко, посочи, че „изслушванията по член 7 от ДЕС“ са изготвени от Комитета на постоянните представители и че съответните обобщени протоколи са на разположение в публичния регистър. Поради това считаме, че Съветът Ви е дал разумен отговор.

Оценявам, че това може да не е желаният от вас резултат, но се надявам тези обяснения да ви бъдат полезни. Благодарим Ви, че се свързахте с Европейския омбудсман.

Искрено ваш,

Росита Хики,
директор "Разследвания"

Страсбург, 20.2.2024 г.

[1] Пълна информация относно процедурата и правата, свързани с жалбите, можете да намерите на адрес https://www.ombudsman.europa.eu/en/document/70707.

[2] Първоинстанционен съд — Verein Deutsche Sprach/Комисия, T-468/16, точки 35—37; на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=T-468/16  

[3] Пак там.

[4] Първоинстанционен съд — Psara и др./Европейски парламент, T-639/15—T-666/15 и T-94/16, точки 33—36 ; на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&td=ALL&num=T-639/15

[5] Съд — Vereine Deutsche Sprache/Европейска комисия, C-440/18 P, точка 23е; на разположение на адрес: 

https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-440/18&language=en

[6] T-496/13, McCullogh/Cedefop, точка 50; на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=T-496/13  

[7] Вж. точка 10 от отговора на Съвета на Вашето потвърдително заявление 37/c/01/23.

[8] Вж. точка 7 от отговора на Съвета на Вашето потвърдително заявление 37/c/01/23: „[Търсенето] потвърди, че всички документи, с които разполага Съветът и които отговарят на искането на жалбоподателя, са публични и достъпни за изтегляне в публичния регистър на документите на Съвета.“