Уважаеми г-н Ф.,

На 11 септември 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно предполагаема липса на отговор от страна на Съда на Европейските общности.

На 28 октомври 2002 г. препратих жалбата до председателя на Съда. Съдът на Европейските общности изпрати становището си на 25 ноември 2002 г. и аз Ви го препратих с покана да представите становище, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят твърди, че на 25 февруари 2002 г. е изпратил с препоръчано писмо до Съда на Европейските общности с искане за информация относно правната помощ. Той прилага потвърждение на разписката от пощенските станции в Гърция и Люксембург. Жалбоподателят твърди, че Съдът не е отговорил на писмото му.

Задачата

В становището си Съдът посочва следното:

На август 2001 г. жалбоподателят изпрати писмо до секретариата с искане за информация как да получи правна помощ, за да обжалва пред Съда на Европейския съюз. Не са предоставени данни за планираната жалба. Жалбоподателят е завел дело през 1994 г. пред Първоинстанционния съд, T-230/94, F. срещу Комисията, в което решението е постановено на 21 март 1998 г. Поради времето, изминало от постановяването на това решение, и факта, че резултатът е благоприятен за жалбоподателя, се приема, че неотдавнашната му кореспонденция по никакъв начин не е свързана с този случай.

С писмо от 23 октомври 2001 г. секретариатът отговаря на жалбоподателя, като му предоставя информация относно задълженията и компетентността на Съда. Жалбоподателят беше информиран, наред с другото, че Съдът на Европейските общности не е апелативен съд на националните съдилища и че споровете с държавите-членки или техните органи, или между частни лица, са от изключителната компетентност на националните съдилища, които могат, ако счетат, че решение по въпрос, свързан с тълкуването на правото на Общността, е необходимо за постановяване на решение, да отнесат този въпрос до Съда на Европейските общности. В писмото се посочва, че жалбоподателят няма възможност да обжалва пред Съда и се насочва към членовете от Процедурния правилник, уреждащи правната помощ.

На 21 февруари 2002 г. жалбоподателят изпраща писмо до секретариата с искане за формуляр за кандидатстване за правна помощ, без да дава подробности относно делото, което възнамерява да заведе. Това изглежда е писмото, което е предмет на жалбата на жалбоподателя и на което всъщност не е даден отговор.

Съдът на Европейските общности посочи, че не съществува формуляр за подаване на молба за правна помощ и че процедурата, която трябва да се следва при подаване на такава молба, е ясно посочена в съответните членове от Процедурния правилник, които са били представени на вниманието на жалбоподателя в горепосоченото писмо от 23 октомври 2001 г.

Председателят на Съда беше уведомен, че секретариатът не отговаря на писмото на жалбоподателя, тъй като счита, че той вече е бил информиран за позицията си. Макар председателят на Съда да разбира тази гледна точка, той все пак дава указания на секретариата такива писма винаги да получават отговор, който може да се ограничи до препращане към вече дадения отговор.

Жалбоподателят изглежда не е изпратил никакви коментари.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че на 25 февруари 2002 г. е изпратил с препоръчано писмо до Съда на Европейските общности с искане за информация относно правната помощ. Той прилага потвърждение на разписката от пощенските станции в Гърция и Люксембург. Жалбоподателят твърди, че Съдът не е отговорил на писмото му.

1.2 Съдът потвърждава, че на 21 февруари 2002 г. жалбоподателят е изпратил писмо до секретариата с искане за формуляр за кандидатстване за правна помощ. Според Съда всъщност не е даден отговор. Регистърът не отговори на писмото на жалбоподателя, тъй като счете, че той вече е бил информиран за позицията си. С писмо от 23 октомври 2001 г. секретариатът отговаря на предходната кореспонденция на жалбоподателя, като го насочва към разпоредбите на Процедурния правилник относно правната помощ. Въпреки това председателят на Съда е дал указания на секретариата такива писма винаги да получават отговор, който може да се ограничи до препращане към вече даден отговор.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че на жалбоподателя е била предоставена исканата информация и че председателят на Съда е дал указания на секретариата да гарантира, че писмата винаги получават отговор. Поради това омбудсманът счита, че по-нататъшните проверки по настоящата жалба не са оправдани.

Поради причините, посочени в точка 1.3 по-горе, омбудсманът счита, че по-нататъшни проверки по настоящата жалба не са оправдани. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Съда също ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН