Страсбург, 23 юли 2003 г.

Уважаеми г-н Х.,

С писма от 17 юли и 12 август 2002 г. Вие се оплакахте от името на ирландско дружество срещу ирландското министерство на земеделието и Комисията.

На 11 септември 2002 г. Вашата жалба беше препратена до председателя на Комисията. На същия ден бяхте уведомен за това действие и че Европейският омбудсман не може да разгледа Вашата жалба срещу ирландското министерство на земеделието. На 7 октомври 2002 г. Вие изпратихте допълнителна информация и твърдения. На 21 октомври 2002 г. Вашето писмо от 7 октомври беше препратено на Комисията с искане нейното становище да вземе предвид допълнителната информация и твърденията. В същия ден бяхте уведомен за това действие.

На 17 декември 2002 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви беше препратено с покана за представяне на коментари. На 23 януари 2003 г. поискахте документ, на който се позовава становището на Комисията по Вашия случай. На 10 февруари 2003 г. Ви беше изпратено копие от документа. На 28 февруари 2003 г. Вие изпратихте коментарите си по становището на Комисията.

На 23 април 2003 г. поисках допълнителна информация от Комисията. В същия ден ви информирах за това действие с писмо. На 27 май 2003 г. Комисията изпрати отговора си на моето искане. На 10 юни 2003 г. Ви препратих отговора с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 15 юли 2003 г.

По Ваше искане жалбата Ви беше разгледана поверително в съответствие с член 2, параграф 3 от Устава на омбудсмана.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Жалбата

През юли, август и октомври 2002 г. ирландско дружество подаде жалба до омбудсмана срещу ирландското министерство на земеделието (DoA) и Комисията относно тълкуването и прилагането на Регламент 954/2002 на Комисията (1).

Жалбата е класифицирана като поверителна по искане на жалбоподателя в съответствие с член 2, параграф 3 от Статута на омбудсмана.

Омбудсманът информира жалбоподателя, че може да разгледа само жалбата срещу Комисията, тъй като ирландската декларация за достоверност не е институция или орган на Общността. Омбудсманът посъветва жалбоподателя да се свърже с ирландския омбудсман. Жалбоподателят е отхвърлил тази възможност и след това е бил уведомен, че може да подаде жалба до Комисията, ако счита, че органите на държава-членка са нарушили правото на Общността.

Според жалбоподателя фактите, които са от значение за жалбата срещу Комисията, накратко са следните:

През всяка от последните десет години Комисията издаде регламент за управление на годишна квота за внос на замразено говеждо месо. През 2001 г. бяха направени промени, които неволно донесоха значителни ползи за ирландските търговци. В Регламента от 2002 г. (954/2002) Комисията въведе изискване държавите членки да проверяват дали кандидатите не са свързани помежду си („разпоредбата за независимост“). Различията в дружественото право и правилата за ДДС правят невъзможно справедливото прилагане на тази разпоредба в цялата Общност.

Ирландската ДП поиска от Комисията да поясни Регламент 954/2002. Комисията обеща да предостави разяснения, но не го направи до 14 юни 2002 г.: един ден след изтичането на крайния срок за подаване на заявления в Ирландия, но преди крайната дата на други езикови версии на регламента.

Ирландската ДП прилага разпоредбата за независимост по много строг начин с убеждението, че Комисията ще настоява всички държави членки да възприемат този подход. В резултат на това ирландските кандидати са били несправедливо ощетени.

В обобщение жалбоподателят твърди, че Комисията е насочила вниманието си към търговията в Ирландия; включва разпоредба относно независимостта, която не може да бъде приложена справедливо; и не е успял да гарантира правилното прилагане на регламента.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да разгледа всички съответни заявления и да не издава лицензи, докато този процес не приключи.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията посочва следното:

Въпросната квота се характеризира с нарастващо ниво на спекулация. Поради тази причина беше решено да се предвидят по-строги критерии за участие, за да се избегне регистрацията на фиктивни оператори. Когато има очевидни причини да се подозира, че фиктивни оператори са подали заявление за регистрация, държавите членки следва да пристъпят към по-подробно разглеждане. Санкциите следва да се определят, когато фиктивни оператори са подали заявление за регистрация или одобрението е било предоставено въз основа на подправена или подправена документация.

Член 9 от Регламент 954/2002 отразява тези цели. Новите оператори трябва да докажат минимална дейност в търговията за своя сметка. Когато двама или повече заявители имат един и същ пощенски адрес или когато има други сериозни основания да се подозира, че операторите са свързани, държавите членки проверяват дали тези заявители не са свързани помежду си по смисъла на член 143 от Регламент 2454/93 на Комисията.

В насоките на Комисията се пояснява, че държава членка започва разглеждането по член 143 само когато открие общи адреси или има сериозни основания да подозира, че кандидатите не са независими по отношение на управлението, персонала и операциите. Фактът, че евентуалната проверка се извършва въз основа на фактически доказателства, изключва възникването на дискриминация между дружества от различни държави членки.

Насоките са в полза на националните органи, обработващи заявленията. На 14 юни 2002 г. Комисията представи насоки навреме, за да могат националните органи да обработват заявленията.

Несъответствието в различните езикови версии по отношение на крайния срок (13 или 14 юни) беше изтъкнато в предишна жалба до омбудсмана: 1470/2002/ADB. В такива случаи се прилага разпоредбата за езиковата версия, която е официално призната в държавите членки, в които е подадено заявлението. Не е имало дискриминация или нарушаване на конкуренцията. Процесът на кандидатстване е просто средство за включване в списък на одобрените оператори, без това одобрение да носи икономическо предимство. Всички заинтересовани страни имаха достатъчно време да подготвят своето досие за кандидатстване, независимо от крайния срок 13 или 14 юни.

Не би било разумно да се очаква от Комисията да проведе разследване като твърдяното в жалбата и междувременно да замрази издаването на лицензиите. Във всеки случай регламентът не предоставя на Комисията правомощия за това.

Забележки на жалбоподателя

В съображенията на жалбоподателя се посочват накратко следните елементи:

Квотата за 2001—2 г. е облагодетелствала по невнимание и непропорционално кандидатите от Ирландия. След това вносителите започват интензивна лобистка кампания за изключване на износителите през 2002-2003 г. На заседанието на Комитета за управление на говеждото месо, проведено на 18 март 2002 г., Комисията заяви, че значителното увеличение на новите заявления, по-специално от страни като Ирландия, е довело до необходимост от обновяване на системата и схемата следва да се разглежда като схема за вносители.

Разпоредбата за независимост е незаконосъобразна. Доводът на Комисията, че разглеждането на допустимостта въз основа на фактически доказателства изключва дискриминацията, е погрешен. Всяка проверка зависи от тълкуването и прилагането на регламента от страна на държавата членка, като се използват критерии, произтичащи от националното дружествено право и правото в областта на ДДС. Следователно дружествата в различни държави не са били предмет на една и съща проверка. Правната служба на Комисията препоръча да не се прилага една и съща разпоредба в сектора на млякото и млечните продукти, тъй като тя не може да се прилага по честен, справедлив и равнопоставен начин при липсата на общо дружествено право и право в областта на ДДС в цялата Общност.

Лицензът осигурява значителна финансова полза. Никой не може да кандидатства за лиценз, освен ако не е обявен за допустим съгласно настоящия регламент. Отговорът на Комисията изглежда предполага, че трябва да се обърне по-малко внимание на понятията за справедливост, справедливост, справедливост и пропорционалност, ако разпределението на квотата съответства на предварително определен оптимален план за отпускане на средства.

На заседание на Комитета за управление на говеждото месо от 31 май 2002 г. Комисията се ангажира да даде разяснения в рамките на една седмица, но не го направи. Държавите членки поискаха разяснения, за да могат да дават указания и насоки за търговията си преди крайния срок. При липсата на пояснение и противно на подхода, възприет в други държави членки, ирландското DoA е възприело много безкомпромисен подход, заплашвайки да експулсира дружества и техните бивши дъщерни дружества, ако това бивше дъщерно дружество подаде заявление. Това е имало пряко отрицателно финансово въздействие върху всички дружества, тъй като те са били възпрепятствани да увеличат максимално потенциала си, като не са били в състояние да се освободят от активите си, когато това дъщерно дружество е имало право на дял от квотата на ГАТТ.

Поясненията, дадени на 14 юни 2002 г., размиват тълкуването на член 143, така че държавите членки, които все още са отворени за получаване на заявления, могат да възприемат много по-различен подход от предходния ден. Освен това заявленията, подадени в Ирландия на 14 юни 2002 г., бяха отхвърлени със закъснение, докато дружествата в Англия имаха възможност да подадат заявления на 14 юни, въпреки че езиковата версия на регламента е същата.

Прегледът на протоколите, бележките по досиетата, кореспонденцията и т.н. на Комитета за управление на говеждото месо между средата на март и средата на май 2002 г. ще предостави доказателства в подкрепа на жалбоподателите.

Комисията е поела ангажимент да публикува окончателния списък на успешните кандидати, но не го е направила. BMC следва да изготви доклад, в който се сравняват тълкуването, прилагането и процедурите във всяка държава членка с договореното на централно равнище в BMC.

Ако ирландската декларация за достоверност не попада в обхвата на мандата на Европейския омбудсман като представител на Комисията, той прави това като член на BMC.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът поиска от Комисията да предостави допълнителна информация във връзка с някои точки от забележките на жалбоподателя и да изпрати копия от протоколите, бележките по досиетата и кореспонденцията на Комитета за управление на говеждото месо между средата на март и средата на май 2002 г.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията излага накратко следните съображения:

Целта на Регламент 954/2002 е да се противодейства на специфичните за сектора спекулации и да се затрудни появата на фиктивни оператори. В член 9 от регламента ясно се посочват както вносителите, така и износителите, когато се определят операторите, които могат да кандидатстват за лицензии за внос.

Като потвърждава законосъобразността на Регламент No 241/94 на Комисията, който предвижда и антиспекулативни мерки в сектора на квотите за внос на замразено говеждо месо, Съдът потвърждава необходимостта от възпиране на изкуственото фрагментиране на икономическата структура на някои търговци (2). Критериите на регламента за откриване на „фиктивни оператори“ са или един и същ пощенски адрес или адрес по ДДС, или „когато държавите членки имат други сериозни основания да подозират, че операторите са свързани“. В тези случаи държавите членки трябва да се позовават на критериите, посочени в член 143 от Регламент 2454/93. Следователно, за да се пристъпи към допълнителни проверки в строгата рамка на член 143 от Регламент 2454/93 (което може да доведе до отхвърляне на всички свързани заявления), държавите членки трябва:

а) притежават документални доказателства, или

б) имат сериозни основания да подозират, че операторите са свързани.

Термините по буква б) обикновено се използват в правните текстове, за да обозначат степен на подозрение, която далеч надхвърля обикновеното или дори основателно съмнение. От текста на член 9 е видно, че наличието на връзка между двама оператори по смисъла на член 143 от Регламент 2454/93 е само указание, което държавите членки трябва да използват заедно с други елементи, за да открият фиктивни оператори.

Правната служба на Комисията никога не се е позовавала на липсата на общо дружествено право и право в областта на ДДС в цялата Общност, за да се противопостави на клаузата за независимост нито в сектора на млякото и млечните продукти, нито в Регламент 954/2002.

Управлението на схемата е от компетентността на държавите членки и по искане на някои от тях бяха направени разяснения. Поясненията се отнасят и до други точки от регламента и не биха могли да допринесат много за съдържанието на разпоредбата за независимост. Комисията не носи отговорност за субективните тълкувания на тази разпоредба.

Ирландските органи тълкуваха правилно текста на регламента на английски език по отношение на крайния срок за подаване на заявления. Идеята, че операторите в държавите членки, които са тълкували крайния срок по различен начин, са имали предимство, изглежда пресилена. Комисията не разполага с никакви елементи, които да оправдаят действия срещу тези държави членки.

Въпреки че някои регламенти или директиви предвиждат Комисията да изготвя доклади за тяхното прилагане, случаят с Регламент 954/2002 не е такъв. Ролята на Комитета за управление на говеждото месо също не е да изготвя такъв доклад. Той никога не е имал за цел да публикува списъка на одобрените оператори и Регламент 954/2002 не съдържа задължение за това.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят е изпратил девет страници със забележки, заедно с документни приложения. В съображенията по същество се повтарят предходните доводи и в обобщение се излагат следните нови елементи:

Документалните доказателства показват, че от февруари до средата на май 2002 г. Комисията е положила съгласувани усилия за изключване на износителите от квотата.

Насоките на Комисията размиха разпоредбата за независимост, като добавиха думата „само“, която не се съдържа в член 9 от регламента.

Отказът на Комисията да публикува списъка на одобрените оператори противоречи на принципите на справедливост и откритост.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 Жалбата е подадена от името на ирландско дружество и се отнася до тълкуването и прилагането на Регламент 954/2002 на Комисията (3) относно годишна квота за внос на замразено говеждо месо.

1.2 Жалбата е срещу ирландското Министерство на земеделието (DoA) и Комисията. Омбудсманът информира жалбоподателя, че не може да разгледа жалбата срещу декларацията за достоверност, тъй като мандатът му е ограничен до институциите и органите на Общността и никакви действия от страна на друг орган или лице не могат да бъдат предмет на жалба (4). По-късно жалбоподателят заяви, че декларацията за достоверност попада в обхвата на мандата на омбудсмана или като представител на Комисията, или като член на Комитета за управление на говеждото месо.

1.3 Омбудсманът поддържа становището си, че Ирландската декларация за достоверност е национален орган и следователно не е институция или орган на Общността. Доколкото Комисията е дала указания или съвети на ДП или носи отговорност за наблюдението на нейните действия, омбудсманът може да провери дали е налице лошо администриране от страна на Комисията. Освен това омбудсманът не изключва възможността Комитетът за управление на говеждото месо (КУГ) да бъде в рамките на неговия мандат. Омбудсманът обаче посочва, че твърденията на жалбоподателя са срещу Комисията и Министерството на околната среда, а не срещу BMC като такъв. Следователно проверката на омбудсмана и настоящото решение разглеждат само твърденията на жалбоподателя срещу Комисията.

2 По твърдението, че Комисията се е насочила към ирландската търговия

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията е насочила вниманието си към търговията в Ирландия. Жалбоподателят твърди, че след лобистка кампания от страна на вносителите Комисията се е опитала да облагодетелства вносителите, като е изключила износителите, които са предимно ирландски граждани, от квотата. Омбудсманът разбира твърдението на жалбоподателя, че Комисията е злоупотребила с правомощията си.

2.2 Според Комисията целта на Регламент 954/2002 е да се противодейства на спекулациите в сектора и да се затрудни появата на фиктивни оператори. В член 9 от регламента ясно се посочват както вносителите, така и износителите, когато се определят операторите, които могат да кандидатстват за лицензии за внос. По искане на Омбудсмана Комисията препрати на Омбудсмана и на жалбоподателя протоколите и други документи на Комитета за управление на говеждото месо за въпросния период.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на съдилищата на Общността акт на институция на Общността е опорочен поради злоупотреба с власт само ако е приет с изключителната или основната цел да постигне цел, различна от посочената (5). Омбудсманът счита, че неговата проверка не е разкрила доказателства, че Комисията е използвала регулаторните си правомощия за постигане на цели, различни от обявените за борба със спекулациите и появата на фиктивни оператори. Освен това те изглеждат законни цели. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

3 Разпоредбата за независимост

3.1 Жалбоподателят твърди, че Регламент 954/2002 на Комисията включва разпоредба относно независимостта на заявителите, която не може да бъде приложена справедливо, справедливо и справедливо, и че следователно разпоредбата е незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че държавите членки трябва да прилагат разпоредбата за независимост, като използват критерии, произтичащи от националното дружествено право и правото в областта на ДДС, и че следователно дружествата в различни държави членки не са били предмет на една и съща проверка. Правната служба на Комисията препоръча да не се прилага същата разпоредба в сектора на млякото и млечните продукти, тъй като тя не може да се прилага по честен и справедлив начин при липсата на общо дружествено право и право в областта на ДДС.

3.2 Според Комисията разпоредбата за независимост отразява целта на Регламента да се избегне регистрацията на фиктивни оператори. Наличието на връзка между двама оператори е само индикация, която трябва да се използва от държавите членки, заедно с други елементи, за откриване на фиктивни оператори. Правната служба на Комисията никога не се е позовавала на липсата на общо дружествено право и право в областта на ДДС в цялата Общност, за да се противопостави на клаузата за независимост нито в сектора на млякото и млечните продукти, нито в Регламент 954/2002.

3.3 Омбудсманът счита, че обяснението на Комисията за целта и значението на разпоредбата за независимост е разумно и че жалбоподателят не е доказал, че разпоредбата като такава нарушава обвързващо правило или принцип. Твърденията на жалбоподателя относно неговото прилагане са разгледани в следващия раздел. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

4 Прилагане на регламента

4.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е гарантирала правилното прилагане на регламента. Жалбоподателят твърди, че държавите членки са поискали разяснения, за да могат да дават указания и насоки за своята търговия преди крайния срок за подаване на заявления. Комисията не е изяснила разпоредбата за независимост до 14 юни 2002 г., въпреки че е обещала да го направи по-рано. Поясненията, дадени на 14 юни 2002 г., размиват тълкуването на разпоредбата за независимост, така че държавите членки, които все още са отворени за получаване на заявления, могат да възприемат различен подход. Освен това заявленията, подадени в Ирландия на 14 юни 2002 г., са били отхвърлени със закъснение, докато дружествата в Англия са могли да подадат заявления на тази дата, въпреки че езиковата версия на регламента е била същата. В резултат на това ирландските кандидати са били несправедливо ощетени.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да публикува списъка на одобрените кандидати, да прегледа всички съответни заявления и да не издава лицензи, докато този процес не приключи.

4.2 Комисията твърди, че управлението на схемата е от компетентността на държавите членки, някои от които са поискали разяснения. Поясненията се отнасят и до други точки от регламента и не биха могли да допринесат много за съдържанието на разпоредбата за независимост. Ирландските органи тълкуваха правилно английския текст на регламента по отношение на крайния срок, но всички заинтересовани страни имаха достатъчно време да подготвят заявлението си, независимо от това дали крайният срок е 13 или 14 юни 2002 г. Идеята, че операторите в държавите членки, които са тълкували крайния срок по различен начин, са имали предимство, изглежда пресилена и Комисията не разполага с никакъв елемент, който да оправдае действия срещу тези държави членки. Що се отнася до момента на изясняване, съответните насоки са в полза на националните органи, обработващи заявленията. Комисията представи насоки навреме, за да могат националните органи да обработват заявленията. Регламентът не предоставя на Комисията правомощия да замразява издаването на лицензии, нито предвижда изготвянето на доклад за неговото прилагане.

4.3 Омбудсманът отбелязва, че Комисията не отрича аргумента на жалбоподателя, че е обещала да предостави разяснения преди 14 юни 2002 г. Омбудсманът обаче отбелязва, че такова обещание не е било дадено на жалбоподателя, а на националните органи в контекста на текущите контакти във връзка с регламент, предназначен да противодейства на спекулациите и появата на фиктивни оператори. Омбудсманът приема като основателен аргумента на Комисията, че е издала разясненията навреме, за да изпълни целта си да подпомага националните органи при обработването на заявленията. Омбудсманът счита, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид други цели, за които може да е било поискано пояснение, и че икономически оператори като жалбоподателя не биха могли основателно да очакват да се позоват на обещание, дадено на националните органи относно графика за такова пояснение.

Омбудсманът отбелязва, че становището на Комисията, че ирландските органи са тълкували правилно английския текст на регламента по отношение на крайния срок, потвърждава аргумента на жалбоподателя, че същият краен срок е трябвало да се прилага и в Англия. Омбудсманът обаче счита, че доводите на Комисията, че всички заинтересовани страни са имали достатъчно време да подготвят заявленията си и че Комисията не разполага с никакъв елемент, който да обоснове действия срещу държави членки, които са тълкували крайния срок по различен начин, изглеждат разумни.

Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че насоките на Комисията размиват разпоредбата за независимост, омбудсманът внимателно сравни съответната част от насоките с член 9, параграф 4 от Регламента. Омбудсманът не намира нищо, което да сочи, че тълкуването на Комисията е погрешно. Макар да е вярно, че член 9, параграф 4 не съдържа думата „само“, от структурата на тази разпоредба изглежда очевидно, че държавите членки следва да започнат посочената в него процедура само ако се прилага едно от условията за това. Омбудсманът припомня обаче, че Съдът на Европейските общности е най-висшият орган по тълкуването на правото на Общността.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, омбудсманът счита, че съответното законодателство не задължава Комисията да публикува списъка на одобрените кандидати, нито да преглежда всички съответни заявления. Омбудсманът посочва, че ако съществува списък на одобрените кандидати, жалбоподателят може да подаде заявление до Комисията за достъп до него в съответствие с разпоредбите на Регламент 1049/2001(6).

С оглед на гореизложеното омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

5 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията от 4 юни 2002 г. относно откриване и управление на тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък, включено в код по КН 0202, и продукти, включени в код по КН 02062991 (от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2003 г.), 2002 г. (ОВ L 147/8).

(2) Дело C-241/95, ex parte Accrington Beef 1996 ECR I-6699, параграф 25.

(3) Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията от 4 юни 2002 г. относно откриване и управление на тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък, включено в код по КН 0202, и продукти, включени в код по КН 02062991 (от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2003 г.), 2002 г. (ОВ L 147/8).

(4) член 195 ЕО; Устав на омбудсмана, член 2, параграф 1.

(5) Дело C-285/94, Италия срещу Комисията [1997] ECR I-3519, параграф 52.

(6) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145/43, 2001 г.).