Уважаеми г-н Д.,

На 27 март 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно възстановяването на 5-годишна лихва, която сте платили на Комисията във връзка с нареждане за събиране на вземания от юни 1996 г.

На 9 април 2002 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 22 юли 2002 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

Жалбоподателят е бил помощен агент в Комисията от 1 февруари 1995 г. до 31 март 1996 г. В средата на март 1996 г. той уведомява Комисията за прекратяването на договора си. Изглежда, че по погрешка Комисията му е изплатила заплата за допълнителен месец (април 1996 г.). Жалбоподателят не си спомня това, но и не го оспорва.

На 17 юни 1996 г. Комисията изпраща на жалбоподателя нареждане за възстановяване на 1,899 € от надплатената заплата от април 1996 г. Жалбоподателят се е преместил в Люксембург и никога не е получавал нареждане за събиране на вземания или последващи напомняния.

През декември 2001 г. ГД „Администрация“ предложи да сключи договор с жалбоподателя за извършване на проучване. В този момент жалбоподателят получава информация, че срещу него е издадено нареждане за събиране на вземания. На 11 декември 2001 г. жалбоподателят изпраща писмо до Комисията, в което заявява, че е готов да плати сумата от 1,899 € по банковата сметка, посочена от Комисията. На този етап обаче Комисията също така заяви, че жалбоподателят следва да плати лихва за период от 5 години, а именно 448,59 EUR. Комисията информира жалбоподателя, че докато той не е платил главницата плюс лихвата, договорът за проучването не може да продължи. За да поправи това положение, жалбоподателят в крайна сметка е платил както главницата, така и лихвите.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията следва да възстанови лихвите, тъй като той е бил информиран за нареждането за възстановяване едва на 11 декември 2001 г. и не е получил препоръчаното писмо, посочено от Комисията.

Задачата

На 17 юни 1996 г. ГД „Персонал и администрация“ (по това време ГД IX) издава нареждане за събиране на вземания No 96003586 Y за 76 612 BEF срещу „г-жа“ D., 7 rue des Marlaires в 6041 Charleroi. Това е направено с цел възстановяване на заплатата за месец април 1996 г., която е била недължимо платена след прекратяването на договора на жалбоподателя.

Дебитното известие, чийто краен срок е 30 септември 1996 г., е изпратено на посочения по-горе адрес. Копие от тази бележка е изпратено отново на същия адрес на 16 декември 1996 г. Двете писма не са върнати по пощата на Комисията.

На 29 май 1997 г. счетоводителят на Комисията изпрати с препоръчано писмо напомняне на г-жа D. Това писмо беше изпратено обратно на Комисията, като думата „Mme“ беше зачеркната, а писмената забележка „inconnu, existe Mr. D.“ беше зачеркната. Същото писмо е изпратено отново на г-н D. и не е върнато по пощата.

На 8 октомври 1997 г. счетоводителят изпраща на жалбоподателя официално уведомление за плащане. Пощенските служби изпратиха обратно обратната разписка с дата и подпис.

На 12 май 1998 г. на жалбоподателя е изпратено последно официално уведомление на същия адрес в Шарлероа. Това писмо беше върнато на Комисията по пощата с упоменаването „отсъствие на 20/05 - avis remis à Madame“.

Поради неплащането на дълга жалбоподателят е споменат в системата за ранно предупреждение относно длъжниците на Комисията, които не са платили дълга си (SEC(97)1562/2 от 30 юли 1997 г.). Споменаването на даден бенефициер в системата за ранно предупреждение не блокира извършването на плащания или поемането на задължения в негова полза. Целта е службите на Комисията да бъдат предупредени за наличието на проблем, засягащ бенефициера, за да се възстанови дългът чрез компенсация.

През декември 2001 г. ГД „Персонал и администрация“ информира службата за събиране на вземания (ГД „Бюджет“), че възнамерява да подпише договор за проучване с жалбоподателя. В съответствие с член 94 от Регламент No 3418/93 на Комисията от 9 декември 1993 г. за прилагане на Финансовия регламент от 21 декември 1977 г. службата за събиране на вземания уведомява жалбоподателя през декември 2001 г. за задължението му, което трябва да бъде платено, както главницата, така и лихвите.

На 18 февруари 2002 г. жалбоподателят плаща главницата (1899, 11 €) и лихвата (448, 59 €). Следователно споменаването му в Системата за ранно предупреждение е променено на 12 март 2002 г.

Комисията счита, че нейните служби са спазили правилата относно събирането на вземания, по-специално по отношение на лихвите за забавени плащания. Поради това Комисията счита, че размерът на лихвата не може да бъде възстановен на жалбоподателя.

Жалбоподателят не е изпратил коментари.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят е имал дълг в размер на 76 612 BEF (или 1.899,11 €) към Комисията, съответстващ на заплатата му за месец април 1996 г., която е била недължима, тъй като той вече не е работил за Комисията. В жалбата си жалбоподателят посочва, че не си спомня това, но не го оспорва. Накрая той възстановява тази сума, както и лихвата в размер на 448, 59 € на 18 декември 2002 г. Той обаче твърди, че Комисията следва да възстанови лихвите, тъй като е бил информиран за нареждането за възстановяване едва на 11 декември 2001 г. и не е получил препоръчаното писмо, посочено от Комисията.

1.2 Комисията е описала подробно различните стъпки, които е предприела, за да уведоми жалбоподателя за нареждането за възстановяване. Тя посочва също, че от момента, в който жалбоподателят е платил главницата и лихвите, посочването му в системата за ранно предупреждение е променено. Комисията счита, че е спазила правилата относно събирането на общностни дългове, по-специално по отношение на лихвите за забава. Поради това Комисията е на мнение, че размерът на лихвата не може да бъде възстановен на жалбоподателя.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 94 от Регламент 3418/93 (1) на Комисията "1. Върху всяко задължение, което не е погасено на датата на падежа, се начислява лихва ( ) 2. Приложимият лихвен процент е този, който е в сила през месеца, в който задължението е изискуемо. 3. Лихвата се изчислява от датата на падежа, посочена в нареждането за събиране, до датата, на която дългът е погасен изцяло.“

1.4 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не оспорва, че сумата от 1.899,11 му е била неправомерно изплатена през април 1996 г. Освен това от становището на Комисията става ясно, че Комисията е положила няколко усилия, за да се опита да предаде нареждането за събиране на вземания на правилния адрес на жалбоподателя.

1.5 Въпреки че Комисията е признала грешка в адресата на едно от своите напомняния, омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да показват, че разпоредбите на член 94 от Регламент 3418/93, изискващи плащане на лихва върху дълг, са неприложими при обстоятелствата на неговия случай. Поради това не беше установен случай на лошо администриране.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН

(1) Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕО) No 3418/93 на Комисията от 9 декември 1993 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Финансовия регламент от 21 декември 1977 г., ОВ L 315/1.