Уважаеми г-н П.,

С писма от 22 и 26 февруари и 8 март 2002 г. Вие сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Tetrastigma Invest AB относно заявление за отпускане на безвъзмездни средства по програмата TIDE.

На 18 март 2002 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 4 юни 2002 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 5 юли 2002 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят, шведското дружество Tetrastigma Invest AB, е подал жалба до Европейския омбудсман през февруари и март 2002 г. Жалбата се отнася до заявление за безвъзмездни средства по програмата TIDE.

На 23 юни 1999 г. жалбоподателят подава заявление за отпускане на безвъзмездни средства по програмата TIDE (Технологична инициатива за хора с увреждания и възрастни хора). Заявлението е изпратено до Представителството на Европейската комисия в Швеция и съгласно указанията на Представителството на Комисията друго копие е изпратено до NOPEF, Nordic Project Fund. Заявлението трябваше да бъде изпратено на Представителството за целите на регистрацията. След това представителството ще го изпрати на „Kommunförbundet“ (шведската асоциация на местните власти) за по-нататъшно разглеждане. Безвъзмездните средства са били предназначени за извършване на подготвителна работа в рамките на испано-шведски проект за възрастни хора с увреждания. Проектът е изпълнен и жалбоподателят се е надявал да получи безвъзмездни средства за покриване на разходите. На 1 октомври 2000 г. е подадено ново заявление, също по указания на Комисията.

Тъй като жалбоподателят не е чул нищо, той се е свързал с представителството на Комисията. Комисията препрати жалбоподателя към Kommunförbundet. Kommunförbundet не разполага с информация относно статуса на заявлението, но жалбоподателят е уведомен, че служител е напуснал Kommunförbundet, след като е подал няколко заявления, и ги е предал на роднина, който ги е подал от свое име. Приложението на Tetrastigma може да е сред "откраднатите", но не може да бъде предоставена допълнителна информация. Жалбоподателят се е свързал с няколко длъжностни лица в Комисията в Стокхолм, Люксембург и Брюксел, но така и не е разбрал какво се е случило със заявлението.

Жалбоподателят също така се позова на разследването за измама, което е в ход в представителството на Комисията в Швеция. Шведската полиция се е свързала с жалбоподателя относно контактите му с Представителството.

В обобщение жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила никаква информация за това какво се е случило със заявленията. Жалбоподателят заяви i) че Комисията признава, че заявлението е подадено от неговото представителство в Швеция; ii) изплащане на безвъзмездните средства; iii) продължаване на контактите.

Задачата

В становището си Комисията заяви, че никога не е получавала заявление за безвъзмездни средства от жалбоподателя от своето представителство в Швеция или от която и да е друга служба на Комисията по програмата TIDE. Документите, представени от жалбоподателя на 23 юни 1999 г. и 1 октомври 2000 г., които бяха адресирани до NOPEF, не можеха да се считат за официални заявления по която и да е програма на ЕС. Комисията изтъкна, че твърдението на жалбоподателя, че е действал съгласно указанията, дадени от представителството на Комисията в Швеция, е без значение. Представителството е осъществило някои контакти с жалбоподателя, за да подреди фактурите, които е получило от Tetrastigma, без да има никаква следа от дружеството преди това.

Комисията заяви, че без допълнителни документи, доказващи съществуването на официално заявление в рамките на програмата TIDE, жалбоподателят е този, който трябва да докаже съществуването на такова заявление. Комисията обаче посочи, че поканата за участие в програмата TIDE е публикувана през април 1993 г. с краен срок за кандидатстване през август 1993 г.

Комисията подчерта, че не носи отговорност за никакви действия на национални или международни органи, с които жалбоподателят е имал контакти.

Що се отнася до искането за плащане на безвъзмездните средства, Комисията посочва, че не може да поеме отговорност за каквито и да било разходи, без да е одобрила официално финансирането на даден проект.

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си. Тя посочва, че до представителството на Комисията в Швеция е изпратено официално заявление и че го е изпратила на Kommunförbundet. По време на разследването на представителството шведската полиция се е свързала с жалбоподателя, след като е открила заявлението, което по този начин е съществувало. Жалбоподателят също така посочи, че първият му контакт с програмата TIDE е бил през 1997 г. Тя е поискала документи за кандидатстване от представителството, което е представило исканите документи. Жалбоподателят твърди, че по всяко време е действал по указания на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят е изпратил до Комисията заявление за отпускане на безвъзмездни средства по програмата TIDE на 23 юни 1999 г. и на 1 октомври 2000 г. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила никаква информация за това какво се е случило със заявленията. Жалбоподателят заяви i) че Комисията признава, че заявлението е подадено от неговото представителство в Швеция; ii) изплащане на безвъзмездните средства; iii) продължаване на контактите.

1.2 Комисията заяви, че никога не е получавала заявления за безвъзмездни средства от жалбоподателя и че документите, представени от жалбоподателя на 23 юни 1999 г. и 1 октомври 2000 г., които са адресирани до NOPEF, не могат да се считат за официални заявления по която и да е програма на ЕС. Крайният срок за подаване на заявления по програмата TIDE изтече през август 1993 г. Освен това Комисията не може да поеме отговорност за никакви разходи, без да е одобрила официално финансирането на даден проект.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че решенията по заявленията за безвъзмездни средства се вземат от Комисията. В настоящия случай омбудсманът не счита, че Комисията е действала неправилно, като е приела, че заявленията от 23 юни 1999 г. и 1 октомври 2000 г. не отговарят на формалните изисквания.

1.4 Що се отнася до изплащането на безвъзмездните средства, от заключението в точка 1.3 следва, че Комисията не носи отговорност да извърши плащане на жалбоподателя. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя за продължаване на контактите, Комисията не направи коментар по този въпрос. Омбудсманът обаче счита за очевидно, че жалбоподателят е свободен да подава заявления по всяка програма на ЕС или да се свързва с Комисията като с всеки гражданин или дружество на ЕС.

1.5 Освен това омбудсманът би искал да посочи, че разбира разочарованието на жалбоподателя в настоящия случай, тъй като няма причина да не се счита, че жалбоподателят действително е имал контакти с представителството на Комисията в Швеция и се е опитал да следва неговите инструкции. Въпреки това, тъй като не е доказано, че Комисията е действала неправилно или умишлено е дала неправилни съвети, омбудсманът не може да продължи разглеждането на въпроса.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН