Уважаема г-жо С.
Уважаема г-жо П.,

На 15 ноември 2001 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на португалската асоциация „Movimento pró informação sobre o aterro sanitário do oeste“ (MPIASO). Вашата жалба е срещу Европейската комисия и е свързана с решението на Комисията да финансира изграждането на депо за отпадъци в Португалия — Aterro sanitario do Oeste (ASO), съгласно условията на Европейския кохезионен фонд (1) (ECF).

На 22 януари 2002 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Европейската комисия изпрати становището си на португалски език на 8 май 2002 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 26 юни 2002 г. На 29 юли 2002 г. реших, че е необходимо да се проведат допълнителни разследвания и затова поисках второ становище от Комисията. Получих второто становище на Комисията на 12 ноември 2002 г. и ви го препратих за коментар. На 30 ноември 2002 г. Вие изпратихте своите забележки.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Комисията финансира проект за изграждане на депо за отпадъци в португалския регион Oeste в рамките на ЕРК. Според жалбоподателите въпросният проект е трябвало да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 85/337/ЕИО (2). Изглежда обаче, че Комисията е основала решението си за финансиране на проекта единствено на информацията, предоставена от португалските органи.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че Комисията не е взела надлежно предвид въздействието върху околната среда, преди да реши да финансира чрез Кохезионния фонд изграждането на „Aterro sanitário de Oeste“ в Португалия.

Задачата

Становище на Европейската комисия

Жалбата беше препратена на Комисията за становище, което може да бъде обобщено, както следва:

С Решение C (98)2270 от 24 юли 1998 г. Комисията се съгласява да финансира проект за изграждане на депо за отпадъци в регион Oeste в Португалия в рамките на ECF.

На 7 юни 2000 г. португалските власти поискаха от Комисията да измени горепосоченото решение, като увеличи финансирането.

На 5 юли 2000 г. португалска адвокатска кантора подава жалба от името на MPIASO до Европейската комисия относно въпросния проект. Жалбоподателите по настоящото дело са членове на MPIASO. Жалбата до Комисията, заведена под номер 2000/4668, се отнася до твърдяно нарушение на правото на Европейската общност в областта на околната среда от страна на португалските органи. Според жалбоподателите португалските органи не са извършили оценка на въздействието върху околната среда, преди да разрешат изграждането на депото.

С оглед на жалба 2000/4668 Комисията счете за целесъобразно да отложи вземането на решение по искане на португалските органи, отправено на 7 юни 2000 г., до извършването на окончателна оценка на твърденията на жалбоподателя.

На 6 октомври 2000 г. службите на Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията (ГД „Околна среда“) поискаха от португалските органи да предоставят информация по случая. На 11 декември 2000 г. португалските власти изпращат поисканата от Комисията информация.

Комисията подчертава, че въпросният проект е включен в приложение II към Директива 85/337. Следователно той е сред тези, които подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, когато държавите членки считат, че техните характеристики го изискват. Португалските органи са извършили проучвания на въздействието на проекта. Според резултатите от тези проучвания изглежда, че проектът не може да окаже значително въздействие върху околната среда. Въз основа на информацията, получена както от жалбоподателите, така и от националните органи, предварителното заключение на Комисията беше, че не е имало нарушение на правото на Общността от страна на португалските органи. Поради това на 15 май 2001 г. Комисията информира жалбоподателите за намерението си да приключи случая и ги прикани да представят коментари и да представят всички нови елементи в срок от един месец от получаването на писмото, ако желаят това. Жалбоподателите оспориха предварителното решение на Комисията за приключване на случая и препратиха на Комисията резултатите от някои научни изследвания, които според тях противоречат на информацията, предоставена от португалските органи. На 26 октомври 2001 г., след внимателно разглеждане на забележките на жалбоподателите, Комисията отправи ново искане за информация до португалските власти, които отговориха на 3 декември 2001 г.(3).

По отношение на искането, отправено от португалските власти на 7 юни 2000 г., Комисията прие решение на 5 септември 2001 г. (Решение C(01)2104). Тя се съгласява да измени решението от 24 юли 1998 г. и да увеличи финансирането с 13 857 604 EUR. Освен това Комисията се съгласи да отпусне средства за втория етап на проекта.

Комисията също така коментира въпроса, повдигнат от жалбоподателите относно отговорите, дадени от институциите на 23 октомври 2001 г. на двама различни податели. С писмо от 10 октомври 2001 г. г-н P., член на MPIASO, иска от Комисията да го информира дали Комисията е решила да приключи дело 2000/4668 и да финансира втория етап на проекта, както се съобщава в португалските медии. В отговора си от 23 октомври 2001 г. Комисията уведомява г‐н P., че случаят все още се разследва и че средствата за втория етап на проекта са освободени. Според жалбоподателите този отговор противоречи на отговора, даден от ГД „Околна среда“ на писмо, изпратено на 5 септември 2001 г. от г-н P., бивш секретар на Junta de Freguesia de Vilar. В писмото си г-н P. оспори предварителното заключение на Комисията за приключване на дело 2000/4668. Комисията посочи, че нейните служби само са заявили, че ще разгледат становището му, без да вземат отношение по правния аспект на случая.

Комисията посочи, че отговорите и информацията, предоставена на подателите, не са противоречиви.

Като окончателен коментар Комисията подчерта, че неизграждането на ASO би означавало поддържането на девет неофициални депа, което би довело до нарушение на законодателството на Общността в областта на околната среда.

Забележки на жалбоподателите

В своите забележки жалбоподателите по същество поддържат жалбата си.

Те посочват също, че Комисията не е обяснила защо на 5 септември 2001 г. е решила да отпусне средства за втория етап на проекта, когато жалба 2000/46 все още е била предмет на разследване. Жалбоподателите се питат защо Комисията не е счела за по-подходящо да изчака приключването на случая, преди да вземе решение по искането, също и с оглед на факта, че това е първият подход, възприет от институцията.

Освен това те подчертаха, че решението за закупуване на земята за изграждането на ASO е взето преди осъществяването на проучванията относно въздействието на проекта върху околната среда и само част от общините, участващи в проекта, са взели участие в решението.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания. На 29 юли 2002 г. Европейският омбудсман поиска от Комисията да обясни защо на 5 септември 2001 г. е взела решение да отпусне допълнителни средства за изграждането на депото Aterro sanitario do Oeste в Португалия, въпреки че жалба 2000/4668 все още е в процес на разследване.

Второто становище на Комисията

Във второто си становище Комисията направи следните коментари:

Финансови аспекти на делото:

Комисията посочва, че фактът, че Комисията разглежда жалба относно проект, не представлява достатъчно основание за блокиране или отказ на финансиране. Проектите, включващи екологични аспекти, много често са предмет на жалби и разследванията в тези случаи може да изискват продължителни разследвания. Ако Комисията блокира или отказва да финансира проект всеки път, когато се подава жалба, свързана със съответния проект, целта на ЕРК би била силно застрашена.

Освен това Комисията припомни, че съгласно член 24 от Регламент 2082/93 (4) „ако изглежда, че дадена операция или мерки не оправдават нито част, нито цялата отпусната помощ, Комисията извършва подходящо проучване на случая в рамките на партньорството, по-специално като изисква от държавата членка или органите, определени от нея да изпълнят операцията, да представят своите коментари ( ).

След тази проверка Комисията може да намали или да спре помощта по отношение на съответната операция или мярка, ако проверката разкрие нередност или значителна промяна, засягаща естеството, за което не е било поискано одобрението на Комисията. ( )“

Комисията стигна до заключението, че след анализа на информацията, предоставена от страните по настоящото дело, изглежда, че португалските органи не са нарушили правото на Общността. Следователно няма причини да не се вземе решение по искането, отправено от португалските органи на 7 юни 2000 г.

Екологични аспекти на случая:

Комисията се позова на първото си становище. Освен това институцията припомни, че в случай на проекти, изброени в приложение II към Директива 85/337/ЕИО, държавите членки са тези, които трябва да проверят дали следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда. Въпреки това Комисията препрати на португалските органи забележките на жалбоподателя относно предполагаемото несъответствие между резултатите от проучванията, поискани от националните органи, и тези, представени от самите жалбоподатели. Те посочиха, че няма значителни разлики между резултатите, получени от различните проучвания.

Службите на Комисията също така извършиха задълбочен анализ на проучванията, представени от жалбоподателите. Въз основа на резултатите от тях Комисията не можа да заключи, че португалските органи са превишили дискреционните си правомощия въз основа на Директива 85/337/ЕИО.

Предполагаемите нередности са свързани със закупуването на земята за изграждането на ASO

Този аспект не може да бъде разгледан от Комисията, която има единствено задължението да анализира проекта в светлината на общностното право.

Накрая Комисията заяви, че на 10 октомври 2000 г. е уведомила жалбоподателя по дело 2000/4668 за намерението си да приключи случая. Копие от това писмо, в което Комисията даде подробно обяснение на решението си, беше изпратено на омбудсмана.

Втори коментар на жалбоподателите

Жалбоподателите отново изтъкнаха твърдяното несъответствие между съдържанието на отговорите, дадени от Комисията на г-н Pereira Azevedo и на г-н P.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че фактът, че Комисията разглежда жалба относно проект, не представлява достатъчна причина за блокиране или отказ на финансиране, жалбоподателите се съгласиха с този принцип. Те обаче посочват, че фактът, че Комисията временно е спряла финансирането, показва, че тя е счела, че проектът е опорочен от нередност или от значителна промяна, засягаща естеството му. Комисията не е трябвало да променя позицията си.

Що се отнася до естеството на проекта и ролята на Комисията в случая, жалбоподателите поддържат жалбата си.

РЕШЕНИЕТО

Предварителни бележки

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че член 195 от Договора за ЕО оправомощава Европейския омбудсман да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на Европейския омбудсман (5) изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Следователно проверките на омбудсмана във връзка с жалбата са насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Европейската комисия.

1 Решението на Комисията за финансиране на проекта

1.1 Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е взела надлежно предвид въздействието върху околната среда, преди да реши да финансира чрез Кохезионния фонд изграждането на „Aterro sanitário de Oeste“ в Португалия.

1.2 В становището си Комисията посочва, че въпросният проект е включен в приложение II към Директива 85/337. Следователно той е сред тези, които подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, когато държавите членки считат, че техните характеристики го изискват. Португалските органи са извършили проучвания на въздействието на проекта. Според резултатите от тези проучвания изглежда, че проектът няма вероятност да окаже значително въздействие върху околната среда. Поради това Комисията се съгласи с искането на португалските органи и реши да финансира проекта.

1.3 Член 8 от Регламент No 1164/94 на Съвета за създаване на Европейски кохезионен фонд предвижда, че проектите следва да се финансират „в съответствие с разпоредбите на Договорите, с инструментите, приети в съответствие с тях, и с политиките на Общността, включително тези, които се отнасят до опазването на околната среда (...)“. Това създава задължение за Комисията да вземе предвид, наред с другото, законодателството на Общността в областта на околната среда при финансирането по линия на Европейския кохезионен фонд.

1.4 Омбудсманът счита, че въз основа на извършените проверки няма доказателства, че Комисията е превишила дискреционните си правомощия или е нарушила правила, които са задължителни за нея при вземането на решение за финансиране на проектите.

Изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

2 Решение на Комисията за отпускане на средства за втория етап на проекта

2.1 В първите си становища жалбоподателите посочват, че Комисията не е обяснила защо на 5 септември 2001 г. е решила да отпусне средства за втория етап на проекта, когато жалба 2000/46 все още е била в процес на разследване. Жалбоподателите се питат защо Комисията не е счела за по-подходящо да изчака приключването на случая, преди да вземе решение по искането, също и с оглед на факта, че това е първият подход, възприет от институцията.

Омбудсманът поиска от Комисията второ становище по този въпрос.

2.2 Комисията изтъква, че фактът, че Комисията разглежда жалба относно проект, не представлява достатъчно основание за блокиране или отказ на финансиране. Ако Комисията блокира или отказва да финансира проект всеки път, когато е подадена жалба, свързана със съответния проект, целта на Европейския кохезионен фонд би била силно застрашена. Освен това съгласно член 24 от Регламент 2082/93 е възможно Комисията да намали или преустанови помощта по отношение на съответната операция или мярка, ако бъде разкрита нередност или значителна промяна, засягаща естеството, за което не е било поискано одобрението на Комисията.

2.3 Въз основа на гореизложеното изглежда, че няма доказателства, че Комисията е превишила законовите си правомощия, когато е решила да отпусне средствата за втория етап на проекта. Поради това омбудсманът заключава, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Регламент (ЕО) No 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 г. за създаване на Кохезионен фонд, ОВ L 130, 25.5.1994 г., стр. 1—0013.

(2) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, ОВ L 175, 5 юли 1985 г., стр. 0040—0048.

(3) При изпращането на своето становище службите на Комисията разгледаха допълнителната информация, предоставена от националните португалски органи.

(4) Регламент (ЕИО) No 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. за изменение на Регламент (ЕИО) No 4253/88 относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2052/88 по отношение на координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, публикуван в ОВ L 193 от 31 юли 1993 г., стр. 0020—0033.

(5) Решение на Европейския парламент относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана