Уважаеми г-н Б.,

На 6 юли 2001 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията е разгледала жалба, подадена от група от 15 италиански граждани на 29 февруари 2000 г.

На 17 юли 2001 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията представя становището си на 8 ноември 2001 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 21 декември 2001 г.

На 6 март 2002 г. реших, че е необходимо да се проведат допълнителни разследвания, и поисках второ становище от Комисията. Комисията изпрати второто си становище на 3 юни 2002 г. и аз Ви го препратих за становище. На 29 юли 2002 г. Вие представихте становището си.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

На 29 февруари 2000 г. жалбоподателят, италиански адвокат, подава жалба до Европейската комисия от името на група от 15 италиански граждани срещу Закон No 28 от 20 декември 2000 г., приет от регион Ломбардия (Италия) за намаляване на цената на бензина на бензиностанциите на границата между Италия и Швейцария. Жалбоподателят твърди, че този закон не е съобразен с Директива 92/81/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху минералните масла (1), тъй като въвежда необосновани пречки за вътрешния пазар и нарушава принципа на недискриминация.

На 27 април 2000 г. Комисията информира жалбоподателя, че не може да разгледа въпроса, докато регионалният закон не влезе в сила. Това се случи на 31 май 2001 г., когато Регионалният съвет на Ломбардия прие решение No 7/26, изменено на 28 юли 2000 г. с решение No 7/603. Комисията беше съответно информирана от жалбоподателя, който ѝ изпрати копие от нея.

На 10 април 2001 г. жалбоподателят се свърза с Комисията, за да бъде информиран за хода на разследването, и поиска от институцията бързо приключване на случая. Изглежда обаче, че през юли 2001 г. случаят все още е бил висящ и жалбоподателят не е получил отговор, както е било поискано.

Поради това жалбоподателката е подала жалба до омбудсмана, в която твърди, че:

Европейската комисия не е действала с дължимата грижа при разглеждането на жалби, подадени от физически лица съгласно член 226 от Договора. Комисията все още не е предоставила информация относно последващите действия във връзка с жалбата ѝ, подадена на 29 февруари 2000 г.

Становище на Комисията

Жалбата беше препратена на Комисията за становище. В становището си Комисията посочва, че първото писмо, получено от жалбоподателя, е от 21 февруари 2000 г. Той се отнася до Закон No 28, приет от регион Ломбардия, Италия, на 20 декември 1999 г., с който се въвежда система за намаляване на цената на бензина на бензиностанциите на границата между Италия и Швейцария. Съгласно член 3, параграф 6 от закона жителите на съответния граничен район, които имат регистриран автомобил, се ползват от намаление на цената на бензина. На стопанисващите бензиностанции се възстановяват финансовите загуби от Региона, който ще отдели част от акцизите за тази цел.

Регионалният съвет прие мерките за прилагане, за да направи закона приложим на 1 юли 2000 г.

Според жалбоподателя влизането в сила на този закон би довело до прилагането на различен акциз за закупуването на бензин от жителите на граничния регион Ломбардия. Тези мерки биха били в противоречие с Директива 92/81/ЕИО, тъй като изглежда, че италианските органи не са получили разрешение за дерогация от общите правила за данъчно облагане на акцизите, както е предвидено в член 4, параграф 8 от нея: „Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава-членка да въведе допълнителни освобождавания или намаления поради специфични съображения на политиката. Държава-членка, която желае да въведе такава мярка, съответно информира Комисията и предоставя на Комисията цялата съответна или необходима информация (...)“.

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателката в нейното писмо от 21 февруари 2000 г., изглежда, че не е налице prima facie нарушение на правото на Общността от страна на италианските органи. Службите на Комисията информираха жалбоподателя за това предварително заключение и посочиха, че е невъзможно разследването да продължи преди приемането на мерките за прилагане на съответния регионален закон.

През 2000 г. и 2001 г. между Комисията и жалбоподателя са осъществени няколко контакта по телефона и по пощата.

След като разполага с мерките за прилагане, приети от Регионалния съвет (Giunta) на Ломбардия чрез обсъждане на 31 май 2001 г., Комисията отбелязва, че става въпрос за експериментален етап и че регионалните органи отговарят за правилното прилагане на закона. Комисията информира жалбоподателя, че е по-добре да изчака приемането на евентуални допълнителни мерки, преди да вземе решение по случая. На 1 декември 2000 г. и 8 август 2001 г. регионалните органи приемат допълнителни мерки за изпълнение. Комисията ги проучи и стигна до заключението, че не са въведени нови елементи от значение, които да позволят промяна на първоначалната ѝ позиция. Тя счита, че няма основания за започване на процедура за нарушение срещу Италия и уведомява жалбоподателя за това с писмо от 6 август 2001 г.

Комисията обаче счете за целесъобразно да препрати цялото досие на компетентните служби за провеждане на разследване относно прилагането на правото на Общността по отношение на държавните помощи в сектора на обществения транспорт. Институцията подчерта, че жалбоподателят не е повдигнал този въпрос.

Що се отнася до административната процедура, следвана при разглеждането на случая на жалбоподателя, Комисията призна, че нейните служби не са действали в съответствие с ангажиментите, поети от институцията пред Европейския омбудсман в отговора ѝ на разследването по собствена инициатива на административните процедури на Комисията във връзка с жалбоподателите на гражданите относно националните органи (2). Поради това Комисията беше готова да регистрира писмото на жалбоподателя от 21 февруари 2000 г. като жалба, да преразгледа основанията на жалбата и да информира жалбоподателя за резултата от разследването и за правната оценка на Комисията по нейния случай.

Накрая Комисията подчерта, че въпреки факта, че жалбата не е регистрирана като такава, тя е била предмет на задълбочено проучване от нейните служби. Освен това жалбоподателят беше редовно информиран за напредъка на разследванията.

На 11 февруари 2002 г. Комисията изпрати на омбудсмана копие от две писма, изпратени на жалбоподателя на 10 декември 2001 г. и на 16 януари 2002 г., с които го информира за горепосоченото и предоставя информация относно процедурата, която ще бъде следвана.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателката първо благодари на омбудсмана за вниманието, отделено на нейната жалба. Вследствие на проверката на омбудсмана Комисията изрично призна, че не е следвала принципите на добра администрация при разглеждането на нейния случай, който сега ще бъде регистриран като жалба.

Жалбоподателката посочи обаче, че поведението на Комисията по никакъв начин не е извинимо, тъй като при подаването на жалбата през февруари 2000 г. тя е използвала стандартния формуляр за жалба, публикуван от Комисията (3).

Тя изрази загрижеността си относно възможния период от време, който може да отнеме новата процедура, предложена от Комисията. Тъй като институцията е запозната с всички релевантни елементи по случая, тя следва да вземе окончателно решение и да приключи случая възможно най-скоро, почти две години след подаването на жалбата.

Освен това тя посочи, че въпросът за държавните помощи в сектора на обществения транспорт не е от значение в този случай. Фактът, че службите на Комисията проучват досието от тази гледна точка, може само да доведе до безполезно по-нататъшно забавяне на разглеждането на нейния случай.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

С писмо от 6 март 2002 г. омбудсманът поиска от Комисията да коментира i) опасенията на жалбоподателя относно възможната продължителност на новата процедура; ii) жалбоподателят твърди, че институцията следва да вземе решение по жалбата, която е подал почти две години по-рано; iii) аргумента на жалбоподателя, че въпросът за държавните помощи в сектора на обществения транспорт не е от значение за проучването на случая и че анализът от тази гледна точка може само да доведе до безполезно допълнително забавяне при разглеждането на случая.

Второто становище на Комисията

Що се отнася до разглеждането на жалбата, Комисията припомни, че в първото си становище до омбудсмана е признала, че нейните служби не са изпълнили ангажиментите си относно разглеждането на жалби за нарушения на правото на Общността. За да отстрани този недостатък, Комисията се ангажира i) да регистрира писмото на жалбоподателя от февруари 2000 г. като жалба; ii) да преразгледа жалбата по същество и да информира жалбоподателя за заключенията; iii) да продължи разследването и от гледна точка на държавната помощ в сектора на обществения транспорт. След задълбочен преглед на цялата информация, с която разполага Комисията, нейните служби не са установили никакво нарушение на общностното право. С писмо от 21 май 2002 г.(4) те уведомиха жалбоподателя за намерението си да приключат случая, както и за мотивите за това решение.

Що се отнася до разглеждането на жалбата от гледна точка на държавните помощи в сектора на обществения транспорт, Комисията посочи, че при разглеждането на жалба, свързана с предполагаемо нарушение на правото на Общността, тя има право на преценка да определи под какви правни ъгли следва да бъде разгледан случаят. Релевантността на тази гледна точка може да бъде определена само от Комисията, която при разглеждането ѝ не е ограничена от доводите, изтъкнати от жалбоподателя. Комисията беше наясно със значителното време, изминало от първоначалната жалба на жалбоподателя, и поради това нейните служби се стремяха да вземат окончателно решение в разумен срок. В писмото от 21 май 2002 г. жалбоподателката е била информирана за резултата от разглеждането на нейния случай и по отношение на държавната помощ в сектора на обществения транспорт.

На 12 август 2002 г. омбудсманът получи копие от писмо, изпратено от Комисията до жалбоподателя на 19 юли 2002 г. В това писмо Комисията потвърди решението си да приключи случая на едно от следващите заседания, тъй като нейните служби не са открили никакъв елемент за откриване на процедура за нарушение съгласно член 226 от Договора.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В своите забележки по второто становище на Комисията жалбоподателката изрази несъгласието си относно предварителното решение на Комисията да приключи разглеждането на нейния случай. По същество тя поддържа въпросите, повдигнати в първоначалната ѝ жалба до Комисията. Според жалбоподателя мерките, приети от органите на Ломбардия за въвеждане на система за намаляване на цената на бензина на бензиностанциите на границата между Италия и Швейцария, е трябвало да бъдат разрешени от италианските органи в съответствие с член 4, параграф 8 от Директива 92/81/ЕИО. Изглежда обаче, че Комисията не е разгледала правилно този аспект.

Що се отнася до проверките, извършени от омбудсмана, жалбоподателят му благодари за неговата работа и го помоли да призове Комисията да спазва съдържанието на съобщението си от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността.

РЕШЕНИЕТО

Встъпителни бележки

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава Европейския омбудсман да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на Европейския омбудсман изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Поради това проверките на омбудсмана във връзка с Вашата жалба бяха насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Европейската комисия.

1. Разглеждане на жалбата от страна на Комисията

1.1 Жалбоподателят твърди, че Европейската комисия не е действала с дължимата грижа при разглеждането на жалби, подадени от физически лица съгласно член 226 от Договора. Комисията все още не е предоставила информация относно последващите действия във връзка с жалбата ѝ, подадена на 29 февруари 2000 г.

1.2 Комисията призна, че нейните служби не са действали в съответствие с ангажиментите, поети от институцията пред Европейския омбудсман в отговора ѝ на разследването по собствена инициатива на административните процедури на Комисията във връзка с жалбоподателите на граждани относно националните органи. Комисията е готова да регистрира писмото на жалбоподателя от 21 февруари 2000 г. като жалба, да преразгледа основанията на жалбата и да информира жалбоподателя за резултата от разследването и за правната оценка на Комисията по нейния случай. Комисията също така подчерта, че въпреки факта, че жалбата не е регистрирана като такава, тя е била предмет на задълбочено проучване от нейните служби. Освен това жалбоподателят беше редовно информиран за напредъка на разследванията.

1.3 В становището си жалбоподателката твърди, че институцията следва да вземе решение по жалбата, която е подала почти две години по-рано.

1.4 Във второто си становище Комисията се ангажира i) да регистрира писмото на жалбоподателя от февруари 2000 г. като жалба; ii) да преразгледа жалбата по същество и да информира жалбоподателя за заключенията; iii) да продължи разследването и от гледна точка на държавната помощ в сектора на обществения транспорт. След задълбочен преглед на цялата информация, с която разполага Комисията, нейните служби не са установили никакво нарушение на общностното право. С писмо от 21 май 2002 г.(5) те уведомиха жалбоподателя за намерението си да приключат случая, както и за мотивите за това решение.

На 12 август 2002 г. омбудсманът получи копие от писмо, изпратено от Комисията до жалбоподателя на 19 юли 2002 г. В това писмо Комисията потвърди решението си да приключи случая на едно от следващите заседания, тъй като нейните служби не са открили никакъв елемент за откриване на процедура за нарушение съгласно член 226 от Договора.

1.5 Една от основните задачи на Комисията в ролята ѝ на "пазител на Договора" съгласно член 211 от Договора за ЕО е да гарантира, че правото на Общността се прилага правилно във всички държави-членки. При изпълнението на своите задължения Комисията разследва евентуални нарушения на правото на Общността, които са ѝ станали известни до голяма степен в резултат на жалби на граждани.

1.6 Що се отнася до процедурните правила, които Комисията трябва да следва при разглеждането на официални жалби на граждани, съответните критерии са определени от институцията в нейния отговор по собствена инициатива на омбудсмана относно административните процедури за разглеждане на жалби, свързани с нарушения на правото на Общността от страна на държавите-членки, както и в приложението, приложено към стандартния формуляр за жалби (6).

В отговора си по собствена инициатива на омбудсмана Комисията пое следния ангажимент:

„[.] Жалбите от физически лица [.] се ползват от процесуални гаранции, които Комисията непрекъснато развива и подобрява [.].

[..]Всички жалби, които достигат до Комисията, се регистрират и не се допускат изключения от това правило. След като Комисията получи жалба, тя потвърди получаването с писмо до жалбоподателя с приложено приложение, в което се обясняват подробностите за производството за установяване на нарушение“.

В приложението към формуляра за жалби на Комисията се обясняват подробно процесуалните гаранции, които произтичат от регистрирането на писмо като жалба:

След като бъде регистрирана при генералния секретар на Комисията, всяка жалба [.] получава официален референтен номер. На жалбоподателя незабавно се изпраща потвърждение с референтния номер, което следва да бъде цитирано във всяка кореспонденция [.].

б) Когато службите на Комисията правят постъпки пред органите на държавите членки, срещу които е подадена жалбата, те ще се придържат към избора, направен от жалбоподателя в раздел 15 [поверителност].

в) Комисията ще се стреми да вземе решение по същество [.] в срок от дванадесет месеца от регистрирането на жалбата [.].

г) Съответният отдел ще уведоми предварително жалбоподателя, ако възнамерява да предложи на Комисията да приключи случая.“

1.7 Като не е регистрирала писмото, изпратено от жалбоподателя, като жалба, Комисията е пренебрегнала процесуалните гаранции, които самата институция е създала, за да осигури подходяща процедура. Този пропуск на службите на Комисията представлява случай на лошо управление.

Трябва да се отбележи обаче, че Комисията призна неговия неуспех и се извини за него. Поради това тя регистрира писмото на жалбоподателя от 21 февруари 2000 г. като жалба и го разгледа по съответния начин. Освен това изглежда, че разглеждането на случая е приключило от службите на Комисията до края на юни 2001 г., както бе поискано от жалбоподателя. На 21 май 2002 г. Комисията информира жалбоподателката за намерението си да приключи случая, тъй като не е установила нарушение на общностното право от страна на отговорните италиански органи, и я прикани да представи коментари в срок от 30 дни от получаването на писмото, ако желае това. Съгласно точка 10 от приложението към Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността от 20 март 2002 г., когато коментарите на жалбоподателя подтикват съответния отдел да преразгледа позицията си, разглеждането на жалбата ще продължи. С писмо, изпратено до жалбоподателя на 19 юли 2002 г., Комисията потвърди решението си да приключи случая, тъй като нейните служби не са открили никакъв елемент за откриване на процедура за нарушение съгласно член 226 от Договора.

При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

2 Решение на Комисията да разгледа жалбата от гледна точка на държавните помощи в сектора на обществения транспорт.

2.1 В своите забележки по първото становище на Комисията жалбоподателката твърди, че въпросът относно държавните помощи в сектора на обществения транспорт не е от значение в този случай. Фактът, че службите на Комисията проучват досието от тази гледна точка, може само да доведе до безполезно по-нататъшно забавяне на разглеждането на нейния случай.

2.2 Комисията посочи, че при разглеждането на жалба, свързана с предполагаемо нарушение на правото на Общността, тя има право на преценка да определи под какви правни ъгли следва да бъде разгледан случаят. Релевантността на тази гледна точка може да бъде определена само от Комисията, която при разглеждането ѝ не е ограничена от доводите, изтъкнати от жалбоподателя.

2.3 Изглежда, че Комисията е действала в рамките на законовите си правомощия, когато е решила да разгледа евентуално нарушение на правилата за държавните помощи в рамките на същото административно производство, дори когато жалбоподателката не е повдигнала този аспект в жалбата си. Освен това омбудсманът отбелязва, че разглеждането на жалбата и от гледна точка на държавните помощи в сектора на обществения транспорт не изглежда да е забавило допълнително разглеждането на случая от страна на Комисията, както предполага жалбоподателят.

При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Публикувано в ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 12—15.

(2) Решение по проверка по собствена инициатива 303/97/PD, Годишен доклад на Европейския омбудсман за 1997 г., стр. 271—272.

(3) Неспазване на правото на Общността от страна на държава-членка: стандартен формуляр за подаване на жалби до Европейската комисия; ОВ C 119, 30.4.1999 г., стр. 5.

(4) На 4 юни 2002 г. жалбоподателят изпрати копие от това писмо на омбудсмана за негова информация.

(5) На 4 юни 2002 г. жалбоподателят изпрати копие от това писмо на омбудсмана за негова информация.

(6) Неспазване от страна на държава-членка на правото на Общността: стандартен формуляр за подаване на жалби до Европейската комисия; ОВ C 119, 30.4.1999 г., стр. 5.