Уважаема г-жо Б.,

На 30 април 2001 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман, която се отнася до поведението на длъжностно лице на Комисията, информацията, предоставена от Комисията, и размера на безвъзмездните средства за обучение, предоставени от Комисията.

На 23 май 2001 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 17 септември 2001 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят е британски гражданин, получил докторска степен от факултета по физика на Университета в Ливърпул. Тя кандидатства за стаж в Европейската комисия. Въпреки че е включена в списъка на отговарящите на условията кандидати, тя не е избрана от Комисията.

Когато стана ясно, че един от избраните кандидати за стаж в генерална дирекция „Научни изследвания“ не е могъл да участва в обучението, Комисията се свърза с жалбоподателката и ѝ предложи мястото. Жалбоподателката заяви, че не може да приеме това предложение, тъй като безвъзмездните средства за обучение, предоставени от Комисията, са недостатъчни.

На 15 март 2001 г. жалбоподателят се обръща към Комисията и Европейския омбудсман. На 19 април 2001 г. жалбоподателката е уведомена, че омбудсманът не е в състояние да разгледа нейната жалба, тъй като на Комисията трябва да се предостави разумен срок, за да отговори на нейните искания (377/2002/BB).

Впоследствие жалбоподателката е подновила жалбата си. Тя твърди, че когато се е свързала със съответния служител на Генерална дирекция „Изследвания“, той не само не е предоставил информация относно процедурата за подбор, но и е бил груб и безполезен в краен случай. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила информация относно необходимите критерии, които се изискват от кандидатите, за да бъдат приети в стажантската програма. Размяната на писма между жалбоподателя и началника на кабинета на комисар Busquin, който отговаря за Генерална дирекция „Изследвания“, не доведе до задоволителен резултат за жалбоподателя. На последно място, жалбоподателят счита, че ниското равнище на безвъзмездните средства за обучение, предоставяни от Комисията на стажантите, е дискриминационно. Тя твърди, че безвъзмездните средства са недостатъчни и тъй като не е разполагала с друго финансиране, не е могла да приеме стажа, когато в крайна сметка му е бил предложен от Комисията.

Жалбоподателят направи следните твърдения:

i) служителят на Комисията, на когото се е обадила по телефона, е бил груб и безполезен в краен случай. Поради това жалбоподателят би оценил:

ii) непредоставяне на информация относно необходимите критерии, изисквани от кандидатите;

iii) дискриминация въз основа на това, че достъпът до стаж изисква допълнително финансиране към минималната безвъзмездна помощ за обучение, предоставяна от Комисията.

Задачата

В становището си Комисията направи следните коментари:

Жалбоподателят кандидатства за обучение на работното място, което започва на 1 март 2001 г. и приключва на 31 юли 2001 г. Тъй като тя притежава всички необходими квалификации, досието ѝ е представено на комисията за предварителен подбор за разглеждане. Комисията за предварителен подбор разгледа досието ѝ и с оглед на квалификациите ѝ добави името ѝ към списъка с кандидати, които да бъдат разгледани за подбор (известен като „Синя книга“). Този списък (който съдържа около два пъти повече кандидати от броя на местата) беше раздаден на всички различни генерални дирекции, за да могат те да направят окончателния си независим подбор. Следва да се отбележи, че Службата по стажовете не участва в тази процедура за подбор, която е изцяло отговорност на генералните дирекции.

Жалбоподателката е уведомена писмено от Службата по стажовете на 8 ноември 2000 г., че е била предварително избрана, т.е. че името ѝ фигурира в списъка за евентуално наемане на работа.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя Комисията отбеляза следното:

и) Що се отнася до критиките, отправени към длъжностното лице, отговарящо за стажовете в генерална дирекция „Научни изследвания“, с което жалбоподателката е провела телефонен разговор в началото на годината, когато е отправила запитване относно кандидатурата си, следва да се отбележи, че съответното длъжностно лице официално отхвърля тези искания.

Засегнатото длъжностно лице е предоставило на жалбоподателката известната ѝ административна и процедурна информация, като същевременно е посочило, че всички 14 налични назначения в ГД „Изследвания“ са били попълнени в този конкретен момент.

Тъй като длъжностното лице е опитно длъжностно лице, което никога преди това не е било критикувано за поведението си, в многократните му твърдения трябва да се има пълно доверие, подкрепено освен това от показанията на други стажанти, подчертаващи професионалната му учтивост. Следователно твърденията на жалбоподателя не изглежда да имат обосновка в светлината на фактите.

ii) Що се отнася до второто твърдение, а именно липсата на информация, следва да се отбележи, че включването на кандидат в списъка на предварително подбраните стажанти, т.нар. „синя книга“, не им дава никакво право на назначаване, тъй като списъкът за предварителен подбор съдържа приблизително два пъти повече кандидати от наличните длъжности.

Това отразява целта да се предостави на генералните дирекции широко право на преценка при избора им и обяснява защо жалбоподателят не е бил включен в списъка на стажантите, избрани от Генерална дирекция „Научни изследвания“ по време на нейния телефонен разговор в началото на 2001 г. Малко след това обаче един успешен кандидат се оттегли и тогава Генерална дирекция „Научни изследвания“ успя да даде приоритет на кандидатурата на жалбоподателя. Както се посочва в електронното писмо на жалбоподателката от 14 февруари до г-н Poireau, тя е отхвърлила направеното ѝ предложение, тъй като е счела, че размерът на безвъзмездните средства за обучение е недостатъчен.

iii) По отношение на твърдението, че е налице „дискриминация на основание, че достъпът до стажа изисква допълнително финансиране към минималната безвъзмездна помощ за обучение, предоставяна от Комисията“, Комисията отбеляза, че безвъзмездната помощ е абсолютно еднаква за всички стажанти. Увеличаването на месечните безвъзмездни средства (предложено вече от Службата по стажовете) зависи от решение на бюджетния орган на Комисията и окончателното му одобрение от Европейския парламент. Тъй като от самото начало на процедурата жалбоподателката е знаела за финансовите условия, свързани със стажовете, нищо не ѝ е попречило незабавно да проучи възможностите за допълнителни външни субсидии с оглед на постигането на успешен резултат по кандидатурата ѝ. Следователно може да се приеме, че предложението за късно настаняване изобщо не я е поставило в неблагоприятно положение в това отношение.

Жалбоподателят не представи коментари по становището на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателката твърди, че служителят на Комисията, с когото се е свързала по телефона, за да получи допълнителна информация относно стажа, е груб и безполезен. Поради това тя би желала засегнатото лице и нейните началници да потвърдят, че това поведение е неприемливо. Освен това жалбоподателят иска извинение от засегнатото длъжностно лице.

1.2 Комисията посочва, че съответното длъжностно лице е предоставило на жалбоподателката известната ѝ административна и процедурна информация, като същевременно посочва, че всички 14 налични назначения в генерална дирекция "Изследвания" са били попълнени. Комисията подчертава, че въпросното длъжностно лице е опитно длъжностно лице, което никога преди това не е било критикувано за поведението си. Той също така подчерта, че длъжностното лице официално отхвърля направените твърдения и че се доверява напълно на твърденията на длъжностното лице.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си относно поведението на съответното длъжностно лице. Поради това не беше установен случай на лошо администриране по отношение на този аспект на делото.

2.1 Жалбоподателката твърди, че Комисията не я е информирала напълно за необходимите критерии, които се изискват от кандидатите, за да бъдат приети в стажантската програма на Генерална дирекция "Изследвания".

2.2 Комисията посочи, че имената на предварително подбраните кандидати се добавят към списъка с кандидати, които трябва да бъдат разгледани за наемане на работа (известен като "Синя книга"). Този списък (който съдържа около два пъти повече кандидати от броя на местата) беше раздаден на всички различни генерални дирекции, за да могат те да направят окончателния си независим подбор. Комисията отбеляза, че когато жалбоподателят се е свързал с Генерална дирекция „Изследвания“ през януари 2001 г., тази генерална дирекция вече е била избрала стажантите, които желае да наеме. Едва когато успелите кандидати се оттеглят, на жалбоподателя е предложена позиция. Жалбоподателят е отхвърлил предложението.

2.3 Омбудсманът внимателно провери информацията, с която разполага. Що се отнася до информацията, предоставена на жалбоподателя от Комисията, омбудсманът отбелязва, че изглежда, че жалбоподателят е получил информация относно процедурата и критериите за подбор както от съответното длъжностно лице по телефона, така и в писмен вид от началника на кабинета на комисар Busquin. Като се има предвид, че жалбоподателката не е уточнила допълнително твърденията си, омбудсманът е на мнение, че изглежда не е налице лошо управление от страна на Комисията.

3.1 Жалбоподателката твърди, че е била дискриминирана, тъй като достъпът до стаж изисква допълнително финансиране към минималната стипендия за обучение, предоставена от Комисията.

3.2 Комисията посочи, че безвъзмездните средства са абсолютно еднакви за всички стажанти. Освен това тя заяви, че увеличението на месечната безвъзмездна помощ (предложено вече от Службата по стажовете) зависи от решение на бюджетния орган на Комисията и окончателното му одобрение от Европейския парламент.

3.3 Принципът на равно третиране означава, че лицата в сходни ситуации се третират по сходен начин, освен ако не съществуват основателни причини за въпросното различно третиране.

3.4 Що се отнася до безвъзмездните средства за стажа, жалбоподателят изглежда се намира в същото положение като другите кандидати. Следователно твърдението не изглежда обосновано и омбудсманът заключава, че не е установено лошо администриране по отношение на това твърдение.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН