Уважаеми г-н М.,

На 1 ноември 2000 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Асоциацията на националните търговско-промишлени палати на държавите от АКТБ и други икономически оператори относно поведението на длъжностно лице на Комисията. На 20 ноември 2000 г. секретариатът на Сдружението в Брюксел изпрати допълнителни документи във връзка с Вашата жалба.

На 28 ноември 2000 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. На 18 декември 2000 г. Комисията ми изпрати копие от писмото си до Вас от 29 ноември 2000 г. Комисията изпрати становището си на 13 март 2001 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. На 19 април 2001 г. Вие ме уведомихте, че ще представите становище. В крайна сметка обаче не бяха получени никакви коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

Жалбата е подадена от името на Асоциацията на националните търговско-промишлени палати на АКТБ и други икономически оператори със седалище в Хараре, Зимбабве и със секретариат със седалище в Брюксел. То се отнася до поведението на длъжностно лице на Комисията, г-н Cesar Deben, в ГД „Развитие“. Рамката на жалбата е искане за финансиране, отправено от асоциацията до Комисията за различни проекти, които имат за цел да насърчат търговията в рамките на АКТБ и АКТБ—ЕС и изграждането на капацитет в частния сектор.

Според жалбоподателя на 5 и 8 юни 2000 г. Сдружението е получило две писма от въпросното длъжностно лице.

На първо място жалбоподателят твърди, че и двете писма съдържат погрешна информация и несъответствия, които имат за цел да навредят на доверието в Сдружението. Длъжностното лице например твърди, че не е получило досиетата, но въпреки това е било в състояние да анализира предложените проекти. Жалбоподателят също така заяви, че писмата имат изключително груб и груб тон.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Сдружението не е могло да намери финансиране за своите проекти поради отрицателното, разрушително и подкопаващо отношение на длъжностното лице, което ръководи отговорното звено, и неговия заместник. Длъжностното лице гарантира, че Камарата няма да получи финансиране от Европейския фонд за развитие или от друг източник.

Поради това жалбоподателят е изпратил писмо до омбудсмана на 1 ноември 2000 г., в което твърди, че 1) писмата, изпратени от служител на Комисията на 5 и 8 юни 2000 г., съдържат погрешна информация и несъответствия, които са имали за цел да навредят на доверието в Сдружението, и че 2) Сдружението не е могло да намери финансиране за своите проекти поради отрицателното, разрушително и подкопаващо отношение на длъжностното лице и неговия заместник.

Задачата

В становището си Комисията отбелязва, че от създаването си през 1996 г. Сдружението се ползва с подкрепата на Комисията. Въпреки тази подкрепа нито едно от действията, представени през четирите години дейност, не отговаря на условията, необходими за получаване на средства по линия на Европейския фонд за развитие (ЕФР).

Първото писмо от 5 юни 2000 г. потвърди позицията на Комисията относно две искания за финансиране, подадени от Асоциацията от 1977 г. насам, относно структурната финансова подкрепа по ЕФР и финансирането на проект, наречен „Бизнес инициатива за жените“.

Що се отнася до първото искане за финансиране, Сдружението е поискало финансиране на някои разходи, свързани с неговото създаване и функциониране. Комисията отговори, че ЕФР не може да удовлетвори подобни искания, тъй като наличните средства в контекста на споразуменията АКТБ—ЕС се отнасят до целите на политиката на сътрудничество. Въвеждането на политика на Общността за подкрепа на частния сектор изключва финансирането на този вид структура, което не би имало пряко въздействие върху въпросните цели. Г-н Deben припомни този принцип в писмото си от 8 юни 2000 г., като посочи, че „Комисията следи отблизо развитието на тези инициативи, без да дава предимство или да спонсорира някоя от тях“.

Що се отнася до искането относно проекта „Бизнес инициатива за жени“, Комисията счете, че както процедурните, така и материалноправните правила, уреждащи сътрудничеството между АКТБ и ЕС, го правят недопустим за финансиране.

Що се отнася до процедурните правила, член 164 от ревизираната Четвърта конвенция от Ломе определя общите процедури, уреждащи исканията за финансиране от средства, предназначени за регионално сътрудничество. В съответствие с тези процедури само определени органи имат право да подават такива искания. В този конкретен случай Сдружението не отговаря на тези формални условия.

Що се отнася до съществото на спора, при разглеждането на проект, който ѝ е бил представен за финансиране, Комисията е приложила правилата за добро финансово управление, за да определи дали дадено действие е допустимо. Комисията е обвързана с член 5 от Финансовия регламент от 29 юли 1991 г., приложим към сътрудничеството за финансиране на развитието съгласно Четвъртата конвенция АКТБ—ЕИО. От своя страна проектът „Бизнес инициатива за жените“, както беше посочено на няколко пъти на жалбоподателя, „не отговаря на нито един от минималните критерии за предприемане на действие, което би могло да отговаря на условията за финансиране от Общността (недобре определени цели, неясен списък от дейности, неструктурирани дейности, несъответствие с обявените цели; илюзорни резултати; несъответствие между опита и капацитета на Сдружението и размера на исканите средства)“ (писмо от 5 юни 2000 г.).

Въпреки това, с цел да предостави на Сдружението възможно най-добрата информация относно възможностите за финансиране на неговия проект и за структурна помощ, Комисията го посъветва да представи предложение за финансиране в рамките на програмата EBAS за помощ за частния сектор по линия на Европейския фонд за развитие. За голямо съжаление на Комисията Сдружението не предприе действия по този съвет.

Комисията искаше да насочи вниманието на омбудсмана към факта, че на няколко пъти ясно е обяснила на Сдружението своята позиция относно двете искания за финансиране. Писмото от 5 юни 2000 г. само потвърждава тази позиция и, противно на твърдението на жалбоподателя, не съдържа никаква погрешна информация. Комисията преразгледа ситуацията по повод на тази жалба и може само да потвърди позицията, заета по-рано от нейните служби.

Второто писмо от 8 юни 2000 г., освен че повтаря изложените по-горе мотиви на Комисията, е реакция на погрешната информация, използвана от Сдружението с цел получаване на финансова подкрепа от организации от частния сектор в Европа и по-специално от някои търговски камари. Поради това в кореспонденцията си с Търговската камара на Кардиф Сдружението заяви, че е подкрепено от Комисията и се позова на финансиране, което Комисията би могла да предостави. Г-н Мичъл-Хегс заяви, че „генералният директор за развитие в Европейската комисия се е съгласил, че тази федерация е един от проектите, които ще бъдат подкрепени с генералния секретар на АКТБ в Брюксел“.

В разговори с Комисията други национални търговски камари заявиха, че са получили подобна информация. Когато научи за това, Комисията реагира както като изясни позицията си на третите страни, така и като настоятелно призова Сдружението да не се позовава на „несъществуващи споразумения за финансиране от страна на Европейската комисия или съществуващи възможности без предварителна проверка (.)“.

Поради реакцията на Комисията, г-н М. от няколко месеца обвинява някои членове на ГД "Развитие", че злепоставят асоциацията и нейния председател. Тези обвинения са повторени в писмо, адресирано до генералния директор на ГД „Развитие“ от 10 октомври 2000 г. Комисията изразява съжаление във връзка с това отношение, което оказва неблагоприятно въздействие върху засилването на сътрудничеството между търговските камари на АКТБ и ЕС и сътрудничеството между АКТБ и ЕС като цяло.

Поради това Комисията е на мнение, че твърденията на жалбоподателя срещу някои длъжностни лица на Комисията са неоснователни. Служителите на Комисията винаги са се придържали към правилата за управление на Комисията, определени в преразгледаната Четвърта конвенция от Ломе.

Жалбоподателят не представи коментари по становището на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че писмата, изпратени от служител на Комисията на 5 и 8 юни 2000 г., съдържат погрешна информация и несъответствия, които целят да навредят на доверието в Сдружението.

1.2 Комисията заяви, че писмото от 5 юни 2000 г. потвърждава позицията на Комисията по отношение на две искания за финансиране, подадени от Сдружението. Противно на твърдението на жалбоподателя, това писмо не съдържа погрешна информация: Комисията заяви, че първото искане за финансиране попада извън обхвата на споразуменията АКТБ—ЕС относно целите на политиката на сътрудничество; второто искане относно проекта „Бизнес инициатива за жените“ не отговаряше на условията за финансиране както съгласно процедурните, така и съгласно материалноправните правила, уреждащи сътрудничеството между АКТБ и ЕС. Второто писмо от 8 юни 2000 г. е в отговор на погрешната информация, използвана от Сдружението с цел получаване на финансова подкрепа от организации от частния сектор в Европа.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че принципите на добра администрация изискват администрацията да разглежда внимателно и безпристрастно всички съответни аспекти на конкретния случай. В рамките на исканията за финансиране е ясно, че на администрацията не може да бъде забранено да изготвя мотивирано становище по подадените заявления. Принципите на добра администрация също изискват длъжностните лица да се държат учтиво с гражданите. Поради това основателните отрицателни оценки следва да бъдат изразени на подходящ език.

1.4 Омбудсманът внимателно провери информацията, с която разполага, както и съдържанието на двете писма, посочени от жалбоподателя и подписани от същия служител на Комисията. Що се отнася до първото писмо от 5 юни 2000 г., Омбудсманът отбелязва, че отново изтъква причините, поради които е било невъзможно да се финансира проектът „Бизнес инициатива за жените“, а именно, че този проект „не отговаря на нито един от минималните критерии за предприемане на действие, което би могло да отговаря на условията за финансиране от Общността (лошо определени цели, неясен списък от дейности, неструктуриран, несъответствие с обявените цели; илюзорни резултати; несъответствие между опита и капацитета на Сдружението и размера на исканите средства)". В писмото се добавя, че „с други думи, объркващият, непоследователен и непълен характер на досието изключва всяка възможност за финансиране от Общността“. Що се отнася до структурното финансиране на Сдружението, в писмото се повтаря, че само органите, предвидени във финансовия протокол към Споразумението АКТБ—ЕС, могат да се възползват от такова финансиране.

1.5 Що се отнася до второто писмо, омбудсманът отбелязва, че повтаря предишната позиция на Комисията и изисква от Сдружението да не се позовава на "несъществуващи споразумения за финансиране от страна на Европейската комисия или съществуващи възможности без предварителна проверка".

1.6 Въз основа на гореизложеното омбудсманът счита, че в писмата ясно се обясняват причините за отрицателната оценка на Комисията на заявлението на жалбоподателя. Омбудсманът също така счита, че отрицателната оценка е изразена на подходящ език. Освен това омбудсманът счита, че материалите, оповестени по време на проверката, не предоставят никакви доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че писмата на Комисията съдържат грешки и несъответствия, нито че тяхната цел е била да навредят на доверието в Сдружението. Поради това не беше установен случай на лошо администриране по отношение на този аспект на делото.

2.1 Жалбоподателят твърди, че Сдружението не е могло да намери финансиране за своите проекти поради отрицателното, разрушително и подкопаващо отношение на длъжностното лице и неговия заместник.

2.2 Комисията отбеляза, че поради отрицателната си реакция по същество жалбоподателят от няколко месеца обвинява някои членове на ГД "Развитие". Комисията е на мнение, че тези обвинения, които се повтарят и в писмото на жалбоподателя от 10 октомври 2000 г., са неоснователни.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си относно поведението на отговорните длъжностни лица. Поради това не беше установен случай на лошо администриране по отношение на този аспект на делото.

Въз основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш

Якоб СЬОДЕРМАН