Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През октомври 2020 г. жалбоподателят отправи искане за публичен достъп ^[1] до Комисията, като поиска информация относно срещите, проведени от координатора на Комисията за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот („координатора“).

2. През декември 2020 г. жалбоподателят уточни, че би желал да получи „списък на срещите, които координаторът е провел с представители на израелската държава и правителство, включително мисията на Израел към Европейския съюз, между 1 декември 2015 г. и 6 октомври 2020 г.“

3. Комисията информира жалбоподателя, че счита искането му за искане на информация. Тя му предоставя списък на „всички двустранни срещи [координатора], проведени с високопоставени представители на Държавата Израел и нейното правителство“ през съответния период.

4. Жалбоподателят настоява искането му да се разглежда като искане за публичен достъп до документи.

5. След това Комисията регистрира искането за достъп на жалбоподателя и го информира, че не разполага с документ, който да съответства на описанието, предоставено от него. Поради тази причина тя е разгледала искането на жалбоподателя като искане за информация и е съставила списък на срещите с представители на високо равнище, като е използвала различни източници.

6. През февруари 2021 г. жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като направи т.нар. „потвърдително заявление“). Той оспорва твърдението на Комисията, че не съществува никакъв документ. Той също така заяви, че Комисията неоснователно е ограничила искането му до срещи с представители на високо равнище и поиска от нея да му предостави списък на срещите с представители на всички равнища.

7. Комисията повтори, че не разполага с никакъв документ, попадащ в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя.

8. През април 2021 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

9. Омбудсманът започна проверка на начина, по който Комисията е обработила искането на жалбоподателя относно назначенията на координаторите.

10.  В хода на проверката разследващият екип на Омбудсмана проведе среща с представители на Комисията, за да изясни някои въпроси. Омбудсманът предостави на жалбоподателя доклада от срещата и впоследствие получи коментарите на жалбоподателя по него. След това омбудсманът поиска допълнителни разяснения от Комисията и жалбоподателят представи своите коментари относно разясненията на Комисията.

Аргументи, представени на омбудсмана

11. Жалбоподателят счита, че Комисията е предоставила информация само за някои извадкови срещи. Той заяви, че тъй като Комисията е успяла да състави списък на срещите между координатора и представителите на високо равнище, тя следва да може да състави списък на срещите с представители на всички равнища.

12. Жалбоподателят също така твърди, че служителите на ЕС следва да извършват работата си открито и че следва да водят подходяща документация за срещите, които провеждат в професионалното си качество, за да се даде възможност за обществен контрол.

13. Комисията заяви, че списъкът, до който жалбоподателят иска достъп, а именно списък на всички срещи, които координаторът е провел с представители на държавата/правителството на Израел между 1 декември 2015 г. и 6 октомври 2020 г., не е съществувал към момента на подаване на искането за достъп. Това означава, че Комисията е имала законно право да отговори на искането на жалбоподателя за достъп до документи, като заяви, че не притежава такъв документ. Въпреки това, за да подпомогне жалбоподателя, Комисията е разгледала искането на жалбоподателя като „искане за информация“ и е съставила списък на всички срещи, проведени в рамките на съответния период.

14. Комисията също така потвърди, че списъкът, който е съставила и предоставила на жалбоподателя, е пълен. Фактът, че списъкът е озаглавен „списък на всички срещи с представители на високо равнище“, се обяснява с факта, че обикновено срещите с координатора се провеждат с представители на високо равнище на Държавата Израел. Заглавието на списъка обаче не следва да се разбира в смисъл, че в тези срещи са участвали само високопоставени представители на Израел. Тези високопоставени лица обикновено са били придружавани от помощния си персонал, чиито лични данни не са били включени в списъка.

15. Жалбоподателят не е убеден в обясненията на Комисията. Той счита, че Комисията следва да изисква от своите служители да водят регистър на назначенията си и че обществеността следва да има право да проверява такива регистри, по-специално във връзка със задачи, които са определени като приоритетни. Жалбоподателят заключи, че Комисията следва да предостави „пълен списък на всички контакти между [координатора] и представители на Израел на всички равнища“.

16. В отговор Комисията заяви, че не разполага с допълнителна информация във връзка с искането на жалбоподателя. Тя заяви, че не е имало други предварително уговорени срещи, различни от тези, изброени в документа, който е предоставила на жалбоподателя.

17. След това жалбоподателят отговори, че искането му не е било ограничено до „предварително организирани срещи“. Той заяви, че ако координаторът е провел обсъждания, организирани в кратък срок или спонтанно, Комисията следва да разкрие подробности за тези обсъждания.

Оценка на омбудсмана

18. Правилата на ЕС за публичен достъп до документи се прилагат само за документи, съхранявани от институциите на ЕС ^[2] Това означава, че ако документът, до който се иска достъп, не съществува, институциите на ЕС не трябва да създават документ в отговор на искането ^[3].

19. В този случай Комисията заяви, че не притежава документа, до който жалбоподателката иска достъп, а именно списък на всички срещи между координатора и представители на държавата/правителството на Израел от създаването на нейната функция. Вместо обаче да отхвърли искането на жалбоподателя на тези основания, Комисията положи усилия да събере въпросната информация и създаде документ, който след това предостави на жалбоподателя.

20. Поради това омбудсманът отбелязва, че Комисията е предоставила на жалбоподателя документ, съдържащ поисканата от него информация.

21. Като се има предвид, че Комисията описа този документ като списък на всички срещи, проведени с представители на високо равнище, жалбоподателят счете, че списъкът трябва да бъде непълен.

22. В хода на разследването Комисията потвърди писмено, че списъкът, който е предоставила на жалбоподателя, е пълен. По-специално тя поясни, че всички срещи, проведени от координатора през съответния период, са били с представители на високо равнище. Комисията не е включила в списъка имената на помощния персонал, който също е присъствал на съответните срещи.

23. Омбудсманът счита тези обяснения за разумни. Що се отнася до допълнителните коментари на жалбоподателя, тя отбелязва, че искането на жалбоподателя се отнася до срещите на координатора. Поради това решението на Комисията да ограничи търсенето си до „предварително уговорени срещи“ било разумно тълкуване на искането. Последващото искане на жалбоподателя да получи „пълен списък на всички контакти между [координатора] и представители на Израел на всички равнища“ надхвърля първоначалното му искане.

24. Поради това Омбудсманът е удовлетворен, че Комисията е отговорила изцяло на първоначалното искане на жалбоподателя и е предоставила подходящи обяснения в отговор на въпросите, повдигнати от Омбудсмана в хода на проверката.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение ^[4]:

Няма лошо управление от страна на Европейската комисия.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Росита Хики,
директор "Разследвания"

Страсбург, 23.8.2021 г.

[1] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=celex%3A32001R1049.

[2] В съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[3] Вж. например решение на Съда от 11 януари 2017 г., Typke/Комисия, C-491/15 P, точка 31: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=186682&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=336495.

[4] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с член 11 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.