Уважаеми г-н J.,

На 24 май 2000 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с участието Ви в конкурс на общо основание COM/A/12/98.

На 20 юли 2000 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 16 октомври 2000 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. Не сте направили забележки по становището на Комисията.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

Жалбоподателят е участвал в открит конкурс COM/A/12/98, организиран от Европейската комисия. На 30 април 1999 г. началникът на отдел „Конкурси“ уведомява жалбоподателя, че е получил само 19,867/40 (минимум 20/40) на изпит а) и че следователно е бил изключен от писмените изпити. Жалбоподателят твърди, че за да гарантира равенството между кандидатите, Комисията е неутрализирала някои въпроси (сред които въпрос 27) от тест а), които не са били ясни. Жалбоподателят отбелязва, че въпрос 27, който е бил неутрализиран, но на който той е отговорил правилно, е бил напълно ясен и не е оставил място за двусмислие. Той заявява, че не е оправдано поради вина на Комисията (отмяна на неясен въпрос) той да не бъде допуснат до следващия етап на конкурса. При предишен конкурс на общо основание въпросът не беше анулиран, но всички кандидати получиха една допълнителна точка.

На 13 юли 1999 г. жалбоподателят, който е служител със спомагателни функции в Комисията, подава жалба на основание 90 от Правилника за длъжностните лица (R 463/99) срещу решението на Комисията да неутрализира въпросите. След консултация между службите на 29 септември 1999 г., в която той взема участие, за да изрази своята гледна точка, жалбоподателят пояснява първоначалната си жалба в допълнително писмо от 14 октомври 1999 г. Органът по назначаването отхвърля жалбата му на 18 февруари 2000 г., което потвърждава изключването на жалбоподателя от конкурса. Жалбоподателят обаче твърди, че в окончателното решение на органа по назначаването не е взета предвид информацията от междуведомствената консултация и от последното писмо на жалбоподателя. Освен това Комисията не отговори в срок от 4 месеца.

Поради това жалбоподателят изпрати писмо до омбудсмана, в което твърди, че 1) Комисията неправомерно е отменила въпрос 27 от теста за предварителен подбор а) и следва да предостави на жалбоподателя обосновка за това, особено по отношение на факта, че същият въпрос не е бил отменен при предишен конкурс на общо основание, 2) решението на органа по назначаването от 18 февруари 2000 г. не е взело предвид информацията от междуведомствената консултация и писмото на жалбоподателя от 14 октомври 1999 г. и 3) Комисията не е отговорила в срок от 4 месеца на жалбата на жалбоподателя от 13 юли 1999 г.

Задачата

Що се отнася до първото твърдение относно предполагаемата неправомерна отмяна на въпрос 27 от теста за предварителен подбор а), Комисията се позова на решението на Европейския омбудсман по жалба 761/99/BB срещу Комисията. Тази жалба от кандидат, участвал в конкурс на общо основание COM/A/11/98, е подобна на жалбата, подадена от настоящия жалбоподател. Поради това Комисията обърна внимание на точка 2.3 от решението на омбудсмана, че въз основа на неговите проверки по жалбата „изглежда не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия“. Комисията отбеляза, че конкурсната комисия е решила да неутрализира въпрос 27 от теста за предварителен подбор а) за всички кандидати, тъй като той се е оказал двусмислен. Комисията добави, че всяка конкурсна комисия е независима.

Що се отнася до второто и третото твърдение за нарушение, Комисията посочва, че съгласно член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят е подал жалба до органа по назначаването. Тази жалба е регистрирана от Генералния секретариат на 23 юли 1999 г. В член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица се посочва, че „органът уведомява заинтересованото лице за своето мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата. Ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван съгласно член 91.

С писмо от 30 ноември 1999 г. жалбоподателят е уведомен, че искането му е отхвърлено с мълчаливо решение на 23 ноември 1999 г. и че ще последва официален отговор. След като е получил това писмо, жалбоподателят е можел да реши да подаде жалба до Първоинстанционния съд — възможност, която самият той е посочил в писмото си от 14 октомври 1999 г.

Впоследствие жалбата е отхвърлена с изрично решение от 18 февруари 2000 г. Съгласно член 91, параграф 3, второ тире срокът за подаване на жалба пред Първоинстанционния съд започва да тече отново от тази дата. Следователно, ако жалбоподателят е счел, че отговорът на органа по назначаването не е задоволителен или непълен, той би могъл отново да обмисли възможността да се обърне към Съда в срок от три месеца от тази дата. Жалбоподателят отново е решил да не прави това.

Жалбоподателят не представи коментари по становището на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията неправомерно е отменила въпрос 27 от теста за предварителен подбор а) и следва да предостави на жалбоподателя обосновка за това, особено по отношение на факта, че същият въпрос не е бил отменен при предишен открит конкурс. Комисията се позова на решението на Европейския омбудсман по жалба 761/99/BB относно подобен случай на кандидат, участвал в конкурс на общо основание COM/A/11/98, в който омбудсманът е заключил, че не е налице лошо управление.

1.2 В решението си по жалба 761/99/BB Омбудсманът счита, че в случай че въпрос от теста се окаже двусмислен, решението за отстраняване на този въпрос от теста е разумно, при условие че това отстраняване се извършва по такъв начин, че да се гарантира, че интересите на кандидатите няма да бъдат неблагоприятно засегнати. Въз основа на представените му доказателства омбудсманът счита, че нищо не подсказва, че това условие не е било спазено в настоящия случай, като се има предвид, че Комисията изглежда е премахнала релевантния въпрос за всички кандидати.

1.3 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията, що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя.

2.1 Жалбоподателят твърди, че решението на органа по назначаването от 18 февруари 2000 г. не взема предвид информацията от междуведомствената консултация и писмото на жалбоподателя от 14 октомври 1999 г. Комисията отбеляза, че ако жалбоподателят е счел, че отговорът на органа по назначаването не е задоволителен или непълен, той е можел да избере да се обърне към Съда в срок от три месеца.

2.2 От документите по преписката е видно, че на 13 юли 1999 г. жалбоподателят е подал жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Жалбата му е регистрирана на 23 юли 1999 г. (R/463/99). На 29 септември 1999 г. жалбоподателят участва в междуведомствена консултация, по време на която му е дадена възможност да обясни своята гледна точка. След тази междуведомствена консултация жалбоподателят изпраща ново писмо на 14 октомври 1999 г., в което пояснява първоначалната си жалба.

2.3 Омбудсманът внимателно анализира решението на органа по назначаването от 18 февруари 2000 г. Вярно е, че това решение не се отнася нито до междуведомствената консултация, нито до допълнителното писмо на жалбоподателя от 14 октомври 1999 г. Допълнителното писмо на жалбоподателя обаче е изпратено 3 месеца след подаването на първоначалната жалба.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че решението на органа по назначаването първо описва подробно фактите, които са в основата на жалбата. След това в решението се излагат твърденията на жалбоподателя, съдържащи се в писмото му от 13 юли 1999 г. В крайна сметка органът по назначаването прави правна оценка от две страници на твърденията на жалбоподателя, преди да отхвърли жалбата. От гореизложеното Омбудсманът заключава, че решението на конкурсната комисия е предоставило на жалбоподателя всички причини, необходими, за да разбере отхвърлянето на жалбата му. Поради това не беше установен случай на лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

3.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила в срок от 4 месеца на жалбата му от 13 юли 1999 г. Комисията отбелязва, че жалбоподателят е бил уведомен с писмо от 30 ноември 1999 г., че жалбата му е била отхвърлена с мълчаливо решение от 23 ноември 1999 г. и че ще последва официален отговор. Комисията заяви, че след получаването на настоящото писмо жалбоподателят е можел да обжалва пред Първоинстанционния съд. Изричното решение за отхвърляне е изпратено на жалбоподателя на 18 февруари 2000 г.

3.2 Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица "(.) Органът уведомява заинтересованото лице за своето мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата. Ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван съгласно член 91.“

3.3 В решението си по жалба 1479/99/(OV)MM омбудсманът счита, че съгласно тази разпоредба органът по назначаването уведомява засегнатото лице за мотивираното си решение в срок от четири месеца. Това е в съответствие с принципите на добрата администрация. Ако органът по назначаването не действа по този начин, т.е. не спазва принципите на добра администрация, съответното лице е защитено от по-нататъшно забавяне от правилото, че липсата на отговор представлява отрицателно решение. Последното правило има за цел да създаде възможност за правни средства за защита на гражданите, дори когато органът по назначаването не спазва правните си задължения. Той по никакъв начин не дава право на органа по назначаването да пропусне задължението си да следва добро административно поведение.

3.4 В случая жалбата е подадена на 13 юли 1999 г. На 30 ноември 1999 г., т.е. две седмици след изтичането на четиримесечния срок, посочен в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, Комисията информира жалбоподателя, че имплицитно е отхвърлила жалбата му на 23 ноември 1999 г. Изричното решение е изпратено на жалбоподателя едва на 18 февруари 2000 г., т.е. 7 месеца след подаването на жалбата и повече от 3 месеца след изтичането на срока, посочен в Правилника за длъжностните лица. Омбудсманът счита, че този късен отговор представлява случай на лошо администриране и отправя критичната забележка по-долу.

Въз основа на проверките на Европейския омбудсман по част 3 от настоящата жалба изглежда необходимо да се направи следната критична забележка:

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН