Уважаеми г-н Ф.,

На 22 февруари 2000 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка с твърдението, че Европейската комисия не е платила своевременно за работата по оценката.

На 30 март 2000 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 16 юни 2000 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 1 август 2000 г. На 8 ноември 2000 г. поисках от Комисията второ становище, което получих на 22 декември 2000 г. На 23 януари 2001 г. Ви препратих второто становище на Комисията. Изглежда, че не са получени допълнителни коментари от Вас. На 14 май 2001 г. Ви писах, за да Ви предложа предложение за приятелско решение. На 7 юни 2001 г. най-накрая отхвърлихте предложението ми за приятелско решение.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През февруари 2000 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана относно проблеми с плащанията във връзка с договор с Комисията. Според жалбоподателя контекстът на жалбата е следният:

На 22 юли 1999 г. жалбоподателят представя фактура с искане за плащане на хонорари и разходи, направени в хода на изпълнението на договора. На 18 август 1999 г. служителят на Комисията, отговарящ за договора, г-н Albert Gauthier, иска по електронна поща от жалбоподателя да измени фактурата. Г-н Gauthier иска от фактурата да бъдат премахнати две категории разходи, които не подлежат на възстановяване, а именно застраховката за пътуване и работа и таксите за пътническата агенция, чрез която е закупен самолетният билет на жалбоподателя.

На 26 август 1999 г. жалбоподателят пише на служителя на Комисията по електронна поща, че не желае да прави промени във фактурата. Той заяви, че е поръчал билета за Брюксел в обичайната пътническа агенция, за която е известно, че е ефективна и евтина и която е специализирана в подпомагането на предприятията да получат възможно най-добрите оферти.

На 18 октомври 1999 г. жалбоподателят пита г-н Gauthier защо не е получил никакво плащане. Г-н Gauthier отговаря, че плащанията са в ход и че предходните въпроси, които е задал относно фактурата, са довели до забавянето. Жалбоподателят отговори незабавно, като се оплака от забавянето. Г-н Gauthier отговори, че разбира проблема на жалбоподателя и че се надява плащането да достигне до жалбоподателя много скоро.

На 19 октомври 1999 г. жалбоподателят отново пише на г-н Gauthier, като пита дали длъжностното лице е било в контакт със „счетоводните служители“ и дали длъжностното лице би му препоръчало да изпрати писмо за проверка. Г-н Gauthier заяви, че е бил в контакт с посочените лица и че не следва да се изисква писмо за уведомяване.

На 5 ноември 1999 г. жалбоподателят изпраща препоръчано писмо с искане за плащане.

На 10 ноември 1999 г. жалбоподателят отново отправя запитване относно плащането по електронна поща. Г-н Gauthier заяви, че службата на Комисията, която отговаря за плащането, ще извърши плащането във възможно най-кратък срок. Г-н Gauthier се извини за закъснението.

На 17 ноември 1999 г. с жалбоподателя се свързва по електронна поща г-жа Georgiou, която пише от името на г-н Gauthier. Г-жа Георгиу информира жалбоподателя, че службата на Комисията, отговаряща за плащането, е отхвърлила искането му за застраховка за пътуване и работа и таксите за пътническата агенция: т.е. същите категории разходи, които бяха отхвърлени в електронното писмо от 18 август 1999 г. Г-жа Георгиу искрено се извини за закъснението, като отнесе закъснението към нормалните закъснения в рамките на Комисията. От жалбоподателя е поискано да изпрати друга фактура. На 18 ноември жалбоподателят отговори, че е разбрал, че липсата на отговор на електронното му писмо от 26 август означава, че възраженията му за изменение на фактурата са били приети. Освен това той поддържа отказа си да измени фактурата и заявява, че не е получил адекватни причини, поради които не следва да му бъдат възстановени разходите. Жалбоподателят поиска да бъде информиран за възможностите за подаване на жалба срещу Комисията.

На 22 ноември 1999 г. г-н Gauthier изпраща електронно писмо до жалбоподателя. Той заяви, че не е съгласен с мнението на жалбоподателя, че Комисията следва да възстанови разходите за застраховка за пътуване и работа, както и таксата за пътническата агенция. Той обаче се съгласи, че общото плащане е закъсняло. Той отново предложи жалбоподателят да изпрати изменена фактура за уреждане на въпроса. На 22 ноември 1999 г. жалбоподателят се оплака от този отговор. На 23 ноември 1999 г. жалбоподателят изпраща на Комисията изменена фактура по искане на г‐н Gauthier.

На 22 декември 1999 г. жалбоподателят отново пише на г-н Gauthier, като се оплаква, че все още не е получил никакво плащане. На 13 януари 2000 г. жалбоподателят изпраща на Комисията писмо за плащане на мито, като този път прилага допълнителна фактура, в която твърди, че му е платена и лихва за просроченото плащане в размер на 1,008 датски крони, както и плащане за двете писма за плащане на мито, които е изпратил, на обща стойност 400 датски крони.

На 27 януари 2000 г. г-н Gauthier пише на жалбоподателя, за да обясни, че Комисията няма право да променя фактури; следователно, дори когато малки суми трябва да бъдат коригирани, изпълнителят трябва да представи нова фактура. Г-н Gauthier също се извини за закъснелия отговор на изменената фактура на жалбоподателя, като обясни, че декември е бил много натоварен месец, тъй като Комисията е имала много договори за финализиране.

На 21 февруари 2000 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията, за да се оплаче от липсата на плащане. Той прилага актуализирана версия на допълнителната фактура, представена за първи път на 13 януари, като сумите са увеличени съответно на датски крони 1260 и 600.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не му е платила своевременно за работата му.

Жалбоподателят е поискал плащане от Комисията и освен това е поискал плащане за времето и усилията, които е използвал по въпроса.

Задачата

Жалбата беше препратена на Европейската комисия, която представи следното становище.

Комисията призна, че са настъпили забавяния, но те се дължат отчасти на грешките в искането на жалбоподателя за плащане. Плащането, поискано в изменената фактура на жалбоподателя от 23 ноември 1999 г., е изпратено на 7 март 2000 г. Лихвата за забава се изплаща в съответствие с договорните разпоредби.

Освен това на участващите служители на Комисията беше напомнено да обърнат специално внимание на бързата обработка на досиетата за плащания, когато те формално или по същество не са в съответствие със съответните регламенти.

В становището си жалбоподателят заявява, че е получил парите, поискани в изменената фактура. Допълнителната му фактура обаче, възлизаща общо на датската крона от 1860 г., не е платена. Той е получил датската крона 139 само за закъсняло плащане.

Освен това жалбоподателят категорично възрази срещу становището на Комисията, че закъсненията се дължат отчасти или по друг начин на него самия. Той посочва, че Комисията не е отговорила на възражението му срещу искането на Комисията за изменение на първата му фактура от 22 юли 1999 г. и че по-късно Комисията го е информирала, че плащането е предстоящо, а не е. Поради това жалбоподателят счита, че забавянето на плащането, настъпило до представянето от жалбоподателя на изменената му фактура, се дължи на неправилното разглеждане от страна на Комисията на възражението му срещу искането на Комисията той да измени първата си фактура. Следователно Комисията е била длъжна да плати лихви за забава, считано от 22 юли 1999 г.

Омбудсманът поиска от Комисията по-подробна информация относно позицията си относно допълнителната фактура, представена от жалбоподателя на Комисията на 13 януари 2000 г., която включва искане за лихва от 22 юли 1999 г.

В отговора си Комисията първо се извини за факта, че до жалбоподателя не е изпратено писмо, в което да се обясни как е изчислена лихвата. Това е било коригирано и наскоро на жалбоподателя е било изпратено подходящо писмо.

По съществото на спора Комисията посочва, че не носи отговорност за плащането, докато не представи вярна фактура. В този случай фактурата на жалбоподателя не е била вярна от договорна гледна точка и жалбоподателят е бил информиран за това на 18 август 1999 г.

Следователно службите на Комисията са изчислили лихвите от 25 ноември 1999 г. с падеж 24 януари 2000 г. и 7 март 2000 г. като действителна дата на плащане. Вследствие на това забавянето на плащането е 104 дни и Комисията е платила лихва върху дължимата сума (3342,45 EUR) в продължение на 44 дни. Прилаганият лихвен процент е изрично посочен в член 4.2.4 от договора и също така е посочен в писмото, изпратено на жалбоподателя на 30 ноември 2000 г.

Комисията не счете, че искането за компенсация във връзка с писмата за плащане на такси е основателно.

И накрая, на служителите на Комисията беше напомнено да обърнат специално внимание на информирането на изпълнителите за начина, по който се изчислява лихвата.

Второто становище на Комисията беше препратено на жалбоподателя, който изглежда не е представил допълнителни коментари.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Въз основа на своите проверки омбудсманът счете, че може да има лошо администриране по отношение на първото твърдение на жалбоподателя (вж. по-долу). Поради това на 14 май 2001 г. омбудсманът представи на жалбоподателя проектопредложение за приятелско решение. Жалбоподателят е отхвърлил проектопредложението на омбудсмана за приятелско решение. Поради това омбудсманът счита, че не може да бъде постигнато приятелско решение.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че е платил със закъснение сума, която е поискал на 22 юли 1999 г. по силата на договор с Комисията. Сумата включва елементи, които Комисията е отказала да плати. Комисията не е счела, че жалбоподателят има право да поиска плащане на артикулите, и поради това в електронно писмо от 18 август 1999 г. е поискала от жалбоподателя да представи изменена фактура.

1.2 След кореспонденция с Комисията жалбоподателят представя изменена фактура на 25 ноември 1999 г. След подаването на жалбата до омбудсмана Комисията плати сумата, поискана в изменената фактура на жалбоподателя. Освен това Комисията призна, че след като е получила изменената фактура на жалбоподателя, на 25 ноември 1999 г., е настъпило забавяне на плащането. Той е платил лихви на жалбоподателя за това забавяне.

1.3 Жалбоподателят оспорва датата, от която е трябвало да бъде изчислена лихвата. Комисията счете, че периодът на закъснение следва да се изчислява от датата, на която Комисията е получила изменената фактура на жалбоподателя, т.е. 25 ноември 1999 г. Жалбоподателят изглежда счита датата на подаване на първото си искане за плащане за релевантна дата, т.е. 22 юли 1999 г.

1.4 На 18 август 1999 г. Комисията поиска от жалбоподателя да измени искане за плащане, което жалбоподателят е подал в рамките на договора си с Комисията. Жалбоподателят възрази срещу това искане, но не получи отговор на възражението си. По-късно Комисията неколкократно е информирала погрешно жалбоподателя, че плащането е в ход. Поради това жалбоподателят е можел основателно да очаква, че ще бъде извършено плащане. Той не би могъл да знае, че остава задължен да представи изменена фактура, за да получи действително плащане. Когато по-късно Комисията ясно уведоми жалбоподателя, че няма да бъде извършено плащане без изменена фактура, жалбоподателят се съобрази и представи нова фактура.

1.5 Поради това по време на спорния период на забавяне Комисията не е представила отговор на възражението на жалбоподателя да представи изменена фактура и също така не е информирала жалбоподателя, че плащането няма да бъде извършено без представянето на изменена фактура. Тези пропуски на Комисията изглежда са били действителните причини за забавянето, настъпило преди жалбоподателят да представи изменената си фактура. По-долу е направена критична забележка.

1.6 На 14 май 2001 г. омбудсманът представи проект на предложение за приятелско решение на този аспект на жалбоподателя. Омбудсманът предложи от Комисията да бъде поискано да обмисли плащането на лихва на жалбоподателя за периода, предхождащ подаването на изменената фактура от жалбоподателя. Жалбоподателят е отхвърлил проектопредложението на омбудсмана за приятелско решение. Той заяви, че няма да приеме предложение за приятелско решение, което не включва искането му за обезщетение за времето и усилията му да получи плащане (вж. параграф 2 по-долу). Поради това омбудсманът счита, че не може да бъде постигнато приятелско решение и че няма основания за по-нататъшни проверки по този въпрос.

2.1 Жалбоподателят е поискал обезщетение за усилията си да получи плащането, което в крайна сметка е получил от Комисията. Комисията отказа да изплати обезщетение за усилията на жалбоподателя да получи плащане.

2.2 Изглежда, че няма точно определено правило за обезщетение по отношение на усилията на физическите лица да се оплачат от лошо управление. Следователно отговорът на Комисията в този случай изглежда разумен. Следователно не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на жалбата.

Тъй като жалбоподателят не подкрепи проекта на предложение за възможно приятелско решение, представен му от омбудсмана, в този случай не беше възможно приятелско решение. Поради това омбудсманът приключва случая със следната критична забележка:

По време на спорния период на забавяне Комисията не представи отговор на възражението на жалбоподателя да представи изменена фактура и също така не уведоми жалбоподателя, че плащането няма да бъде извършено без представянето на изменена фактура. Тези пропуски представляват случаи на лошо управление.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН