Уважаема г-жо К.,

На 22 февруари 2000 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно решението на Европейския парламент да не разреши участието Ви в процедурата за подбор EUR/A/146/98.

На 30 март 2000 г. препратих жалбата до председателя на Европейския парламент. Парламентът изпрати становището си на 7 септември 2000 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През февруари 2000 г. жалбоподателката подава жалба относно решението на Европейския парламент да не ѝ разреши да участва в конкурс за набиране на персонал. Обстоятелствата в основата на жалбата са следните:

През април 1999 г. жалбоподателят подава заявление за участие в конкурса за набиране на персонал EUR/A/146/98. През ноември 1999 г. Парламентът отхвърля молбата с мотива, че жалбоподателят не е положил изпит в университет или висше учебно заведение. Жалбоподателката е писала до Парламента, че според нея решението на Парламента е фактически погрешно. Тя отбеляза, че има две бакалавърски степени, всяка от Handelshøjskolen (Копенхагенското училище по икономика и бизнес администрация). Тя отбелязва също, че в обявлението за конкурса се изисква само кандидатите да са положили окончателен изпит от университет или висше учебно заведение. Жалбоподателката също така посочва, че нейната квалификация преди това ѝ е позволявала да участва в други конкурси за набиране на персонал на ниво А, организирани съответно от Съвета и от Комисията.

През януари 2000 г. комисията за подбор на Парламента уведомява жалбоподателя, че продължава да отхвърля кандидатурата му с мотива, че е решила да приеме само кандидати със степен, основаваща се на редовно обучение с продължителност четири години. Степените на жалбоподателя не отговарят на това изискване.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че следва да ѝ бъде разрешено да участва в конкурса за набиране на персонал. В подкрепа на твърдението си тя прави следните твърдения:

1) Комисията за подбор неправилно е приложила критерии, различни от посочените в обявлението за конкурса

2) Комисията за подбор на Парламента неправилно е приложила критерии за подбор, различни от прилаганите от Комисията и Съвета

3) Дискриминация е да не се позволява на датски кандидати да участват въз основа на бакалавърска степен, като се има предвид, че други граждани (например граждани на Обединеното кралство) имат право да участват на тази основа.

Задачата

Жалбата беше препратена на Европейския парламент, който накратко предостави следния отговор на твърденията.

Що се отнася до първото твърдение, Парламентът потвърждава, че неговата комисия за подбор е установила изискването за редовно обучение с продължителност четири години. Това тълкуване на обявлението за конкурса е прието, за да се гарантира висока степен на равнопоставеност и последователност. Тъй като нито една от бакалавърските степени на жалбоподателя не се основава на редовно обучение с продължителност четири години, те не отговарят на тълкуването на комисията за подбор. Освен това бакалавърските степени на жалбоподателя не са кумулативни, а напълно отделни.

За да проучи допълнително естеството на дипломите на жалбоподателя, Парламентът се е свързал със съответните датски институции и органи за информация. Резултатите от тези проверки подкрепиха заключенията на Парламента.

По отношение на второто твърдение Парламентът първо посочи, че съгласно съдебната практика на съдилищата на Общността правилата за назначаване на една институция не могат да бъдат използвани за обезсилване на решението на комисия за подбор на друга институция. Въпреки това Парламентът неофициално се е свързал с Комисията и Съвета, за да получи информация за предишния успех на жалбоподателя при получаването на достъп до конкурси от ниво А в тези институции. Парламентът е бил уведомен, че жалбоподателят е участвал само в един конкурс за назначаване на LA.

По отношение на третото твърдение Парламентът заяви, че е отхвърлил всички степени, които са подобни на тези на жалбоподателя.

В крайна сметка Парламентът обърна внимание на опитите си да направи обявленията за конкурси по-ясни. Така Парламентът публикува приложение, в което се посочват приетите степени и се уточнява, че класификацията на степените често се преразглежда. Освен това Парламентът е в процес на анализ на това как текстът на обявленията за конкурси може да бъде по-точен и дали би било възможно изрично да се посочат приетите степени в самото обявление за конкурс.

Жалбоподателят изглежда не е изпратил коментари.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят твърди, че комисията за подбор неправилно е приложила критерии, различни от посочените в обявлението за конкурса. Парламентът отговаря, че е приел тълкуване на обявлението за конкурс, за да гарантира равенство и последователност.

1.2 Квалификациите за висше образование не са хармонизирани в Европейския съюз. Следователно институциите и органите на Европейския съюз са принудени самостоятелно да възприемат свой собствен подход към изискванията за висше образование. Като възприемат своя подход, институциите естествено са длъжни да действат в рамките на законовите си правомощия и да прилагат подхода с дължимата грижа.

1.3 В случая Парламентът е установил по-точно изискване като тълкуване на широкото изискване в обявлението за конкурса. Макар да е жалко, че по-точното изискване не е било изрично посочено в обявлението за конкурса, неговото съдържание е било по-скоро необходимо тълкуване на обявлението, отколкото ново изискване. Тъй като точното изискване е прието в рамките на законовите правомощия на Парламента и е било надлежно приложено по отношение на фактите по случая на жалбоподателя, омбудсманът заключава, че не е налице лошо администриране по отношение на първото твърдение.

2.1 Жалбоподателят твърди, че комисията за подбор на Парламента неправилно е приложила критерии за подбор, различни от прилаганите от Комисията и Съвета. Парламентът подчертава, че общностното право не го задължава да следва практиките за наемане на работа на други институции.

2.2 Омбудсманът отбелязва, че Парламентът не е имал правно задължение да прилага същите практики за набиране на персонал като Комисията или Съвета, и следователно заключава, че второто твърдение е неоснователно. Следователно не е налице лошо администриране по отношение на това твърдение.

3.1 Жалбоподателят твърди, че е дискриминация да не се позволява на датски кандидати да участват въз основа на бакалавърска степен, като се има предвид, че на други граждани (напр. граждани на Обединеното кралство) е разрешен достъп на тази основа. Парламентът отговори, че е отхвърлил всички степени, които са подобни на тези на жалбоподателя.

3.2 Омбудсманът не е получил никакви доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя. Поради това омбудсманът заключава, че изглежда не е имало лошо администриране по отношение на третото твърдение.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейския парламент. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейския парламент също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб Сьодерман