Уважаеми г-н Х,

На 18 декември 2020 г. сте подали жалба ^[1] до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с отговора ѝ на Вашите електронни писма от 14 и 25 декември 2020 г. От Вашата жалба до омбудсмана разбирам, че според Вас позицията, заета от Комисията в нейните отговори, не е добре обоснована.

В електронните си писма до Комисията посочвате, че лице, което преди това не е било осигурено в швейцарски пенсионен фонд, има само ограничено право да прехвърля средства в швейцарската пенсионна система през петте години след пристигането си в Швейцария ^[2] През тези пет години тази сума не може да надвишава 20 % от „осигуряваната заплата“.

Вие считате, че тази разпоредба на швейцарското законодателство представлява нарушение на Споразумението между ЕС и Швейцария относно свободното движение на хора ^[3], тъй като според Вас тя представлява непряка дискриминация в ущърб на лицата, които са се възползвали от правото си да работят в друга държава.

Комисията Ви отговори, че законодателството на ЕС в областта на социалната сигурност, а именно Регламент 883/2004 (Регламентът) ^[4], предвижда „координация“, а не „хармонизация“ на системите за социална сигурност. Всяка държава членка е свободна да определя функционирането на своята система за социална сигурност. В регламента се определят само правилата и общите принципи, които националните органи на всички държави членки следва да спазват, когато прилагат националното си законодателство.

Комисията заяви, че с оглед на това и по силата на Споразумението между ЕС и Швейцария относно свободното движение на хора швейцарските органи имат право да определят функционирането на швейцарската пенсионна система, включително правилата за „закупуване“ на пенсионни права. Специфичното правило, на което се позовавате, не изглежда да е в нарушение на принципа на равно третиране, тъй като „закупуването“ на всички пенсионни права може да се осъществи за период от пет години, което според Комисията е разумен срок. Комисията също така посочи, че в някои държави — членки на ЕС, „закупуването“ на пенсионни права изобщо не е възможно и това не се счита за дискриминационно.

Ролята на омбудсмана не е да се произнася по тълкуването на правото на ЕС. Омбудсманът поставя под въпрос отговора, предоставен от Комисията в това отношение, само в случай на явна грешка в преценката. Отбелязвам, че Комисията Ви е предоставила ясна информация защо счита, че няма нарушение на правото на ЕС и че нейният отговор е разумен. Той също така Ви даде възможност да коментирате позицията му, като вземете предвид и отговорите на второто Ви електронно писмо.

Поради това стигам до заключението, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията.

Надявам се, че горните обяснения ще ви бъдат от полза.

Искрено ваш,

Тина Нилсон
Началник на отдел „Разглеждане на случаи“

Страсбург, 18.1.2021 г.

[1] Пълна информация относно процедурата и правата, свързани с жалбите, можете да намерите на адрес https://www.ombudsman.europa.eu/en/document/70707.

[2] Член 60b от OPP 2 (Ordonnance du 18 avril 1984 sur la prévoyance professionnelle vieillesse, survivants et invalidité)

[3] Споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, и по-специално член 8 от него

[https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX%3A22002A0430%2801%29]

[4] Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност [https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32004R0883&from=EN]