Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е екологична организация. Жалбата се отнася до изграждането на автомагистрала „Струма“ в България („проектът“), която е част от автомагистрална ос, свързваща Централна Европа с Гърция ^[1]. Изграждането на магистралата се финансира отчасти от ЕС.

2. Предпроектните проучвания за строителството започнаха в началото на 2000 г. Изграждането на автомагистралата е разделено на обособени позиции, като изграждането на обособена позиция 1 започва през 2011 г. До момента лотове 1, 2 и 4 са завършени. През 2017 г. Комисията одобри финансиране за обособени позиции 3.1 и 3.3 (и двете вече са завършени). Лот 3.2 ще премине през защитена зона по „Натура 2000“^[2] — Кресненското дефиле („защитената зона“). Вече съществува двупосочен път през защитената зона. Жалбоподателят твърди, че разширяването на сегашния път би нанесло значителни щети на защитената зона ^[3].

3. През юли 2017 г. жалбоподателят подаде жалба за нарушение до Комисията, регистрирана под номер CHAP(2017)02186, като заяви, че изграждането на обособена позиция 3 от магистралата нарушава Директивата за местообитанията ^[4] и Директивата за птиците ^[5]. По-конкретно жалбоподателят твърди, че националните органи не са взели предвид пълната степен на въздействието на проекта върху защитената зона и по този начин е в противоречие с изискването по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията ^[6].

4. На няколко пъти ^[7] Комисията информира жалбоподателя, че ще вземе решение по жалбата за нарушение, след като България подаде заявление за съфинансиране от ЕС за частта от автомагистрала „Струма“, която ще премине през защитената територия (лот 3.2).

5. Недоволен от продължителността на процедурата за нарушение, жалбоподателят се обръща към омбудсмана през януари 2019 г.

Проучването

6. Омбудсманът започна проверка на начина, по който Комисията разглежда жалбата за нарушение. Проверяващият екип на Омбудсмана се срещна с представители на Комисията, за да изясни някои въпроси, и разгледа досието на Комисията по случая. Жалбоподателят представи коментари по доклада от проверката на Омбудсмана.

Аргументи, представени на омбудсмана

7. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е одобрила финансирането за лотове 3.1 и 3.3 от магистралата, без да вземе предвид въздействието на магистралата върху околната среда. Жалбоподателят също така повдигна въпроси относно решението на българските органи да използват съществуващия път в защитената зона (лот 3.2) като десен участък от пътното платно (посока София—Солун)^[8].  Жалбоподателят също така заяви, че няма причини, които да обосновават забавянето на Комисията при вземането на решение по жалбата за нарушение.

8. През октомври 2018 г. Комисията информира жалбоподателя, че не може да заеме позиция по жалбата за нарушение в рамките на индикативния едногодишен период, тъй като основният въпрос, повдигнат в жалбата, е предмет на текущ съдебен спор пред националния съд ^[9].  Комисията също така заяви, че е информирала жалбоподателя от самото начало, че ще вземе решение по жалбата за нарушение, след като е разгледала заявлението на България за съфинансиране от ЕС за обособена позиция 3.2. Комисията информира жалбоподателя за начина, по който разглежда въпроса, и проведе три срещи с жалбоподателя и други организации на гражданското общество.

9. Комисията обясни, че е решила да следва широк подход по отношение на въпросите, свързани с опазването на околната среда в България. През юли 2018 г. Комисията поиска от България да подобри прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата ^[10]. През януари 2019 г. Комисията започна производство за установяване на нарушение ^[11] срещу България във връзка с опазването на естествените местообитания и защитените видове ^[12].

10. Комисията получи заявлението за финансиране по обособена позиция 3.2 през август 2019 г. Поради това Комисията твърди, че не е имало забавяне при вземането на решение по въпроса. Комисията обясни процедурата и графика за одобряване на финансирането на големи проекти ^[13].

11. В коментарите си по доклада от проверката на Омбудсмана жалбоподателят отново изрази загрижеността си по съществените въпроси, посочени в неговата жалба. 

12. Междувременно, в контекста на своята оценка на одобрението за финансиране от ЕС, Комисията изпрати писмо до българските органи, в което изрази загриженост относно съответствието на проекта със законодателството на ЕС за опазване на природата.

13. Съгласно съобщение за медиите ^[14], публикувано през януари 2020 г. от българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството, засега българските органи са оттеглили заявлението си за финансиране от ЕС за изграждането на последната обособена позиция, преминаваща през защитената зона, за да приложат смекчаващи и компенсаторни мерки за околната среда и да отговорят на опасенията на Комисията.

Оценка на омбудсмана

14. Задачата на Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, е да гарантира спазването на правото на ЕС в рамките на Съюза. Процедурата за нарушение е механизъм, който гарантира, че държавите членки са приведени в съответствие с правото на ЕС.

15. Комисията започва производство за установяване на нарушение или в отговор на жалба, или по собствена инициатива. Жалбите са важни за Комисията, тъй като ѝ помагат да открива евентуални недостатъци при прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки.

16. Тъй като Комисията приканва физическите лица да представят информация за проблемите, тя следва да се справи по подходящ начин с тях, като се стреми да се придържа към правилата, които си е поставила в тази област ^[15].

17. По принцип Комисията разполага с една година, за да вземе становище по жалба за нарушение. В случай че Комисията не може да спази този срок, тя следва да информира жалбоподателя в писмена форма.

18. В този случай Комисията не беше в състояние да спази този срок. Тя обаче е била в редовен контакт и е провела три срещи с жалбоподателя.

19. По време на разследването Комисията обясни защо не е била в състояние да вземе решение по жалбата за нарушение по-рано. Омбудсманът счита, че Комисията е обяснила по подходящ начин защо разглеждането на този случай отнема повече време.

20. След като разгледа досието на Комисията по този случай, омбудсманът не установи необосновано административно забавяне.

21. Омбудсманът счита, че подходът на Комисията към този случай е следният: за да вземе решение по жалбата за нарушение (относно обособена позиция 3), тя трябва да оцени съответствието на конкретната обособена позиция, преминаваща през защитената зона (обособена позиция 3.2), в контекста на заявлението на българските органи за финансиране от ЕС. Като се има предвид широкото право на преценка на Комисията по отношение на начина, по който разследва потенциално нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка, омбудсманът не може да поставя под въпрос този начин на производство.

22. С оглед на гореизложеното омбудсманът приключва случая, като констатира, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

23. Веднага след като Комисията заеме позиция по жалбата за нарушение, омбудсманът вярва, че ще се придържа към правилата, които сама е определила, и ще информира жалбоподателя за това. Междувременно Комисията следва, когато е възможно, да информира жалбоподателя за развитието по отношение на финансирането от ЕС, като се има предвид, че това е пряко свързано с жалбата за нарушение. 

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

В този случай не е налице лошо управление от страна на Европейската комисия.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 10.3.2020 г.

[1] Повече информация за проекта може да бъде намерена на адрес: https://ec.europa.eu/regional_policy/en/projects/major/bulgaria/struma-motorway-improves-connections-between-bulgaria-and-greece

[2] „Натура 2000“ е координирана мрежа от защитени зони в ЕС. Целта на мрежата е да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа. Повече информация може да бъде намерена на адрес: https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/index_en.htm 

[3] Вж. също Препоръка No 98 (2002 г.) относно проекта за изграждане на автомагистрала през Кресненското дефиле (България), Постоянен комитет на Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, точка 7, достъпна на адрес: https://search.coe.int/bern-convention/Pages/result_details.aspx?ObjectId=0900001680746b0e

[4] Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, достъпна на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:31992L0043

[5] Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици, достъпна на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32009L0147

[6] Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предвижда: 

„Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от оценката на въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия, и ако е целесъобразно, след като са получили мнението на обществеността.“

[7] На 30 ноември 2018 г., 8 декември 2018 г., 3 май 2019 г. и 8 юли 2019 г.

[8] Националните органи са решили да използват съществуващия път като десен участък от пътното платно (посока София—Солун) и да построят нов път, заобикалящ дефилето, като ляв участък от пътното платно (посока Солун—София). Следователно съществуващият път ще трябва да бъде подложен на работа и евентуално да бъде разширен (обособена позиция 3.2).

[9] Националният съд решава този въпрос на 31 октомври 2018 г.

[10] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/EN/MEMO_18_4486

[11] Комисията изпрати „официално уведомително писмо“. Повече информация относно етапите на производството за установяване на нарушение може да бъде намерена на адрес: https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/applying-eu-law/infringement-procedure_en 

[12] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/EN/MEMO_19_462

[13] В съответствие с член 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 1303/2013 (Регламента за общоприложимите разпоредби), достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A32013R1303.

[14] http://www.api.bg/index.php/bg/prescentar/novini/blgariya-otteglya-aplikacionnata-forma-za-am-struma-prez-kresnenskoto-defile-no-ne-se-otkazva-ot-proekta

[15] Точка 8 от приложението към съобщението на Комисията „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (2017/C 18/02), на разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52017XC0119(01)&from=EN