Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата се отнася до спор във връзка с пенсионни плащания на бивш член на персонала на Съвета на Европейския съюз (наричан по-долу „Съветът“). Бившата служителка е работила за Съвета от 1984 г. до 1997 г., като през това време е внасяла вноски в пенсионната схема на ЕС. Когато подава оставка от Съвета през 1997 г., пенсионните ѝ вноски в ЕС ѝ се възстановяват директно.

2. Бившата служителка се свързва със Съвета през 2010 г., за да го информира за проблем, възникнал във връзка с пенсионните ѝ права. Тя твърди, че френските ѝ пенсионни права, които е придобила преди присъединяването си към Съвета през 1984 г., са били прехвърлени към пенсионната схема на ЕС. Съветът я информира, че такова прехвърляне не е извършено. Жалбоподателят, който е съпруг на бившия служител, впоследствие е подал жалба до омбудсмана срещу Съвета от името на съпругата си.

Предмет на разследването

3. Жалбоподателят твърди, че Съветът неправилно е разгледал пенсионните права на съпругата му във Франция.

4. Жалбоподателят заяви, че Съветът следва да изясни положението по отношение на пенсионните права на съпругата му.

Проучването

5. На 1 април 2011 г. омбудсманът започна проверка и препрати жалбата на Съвета, който изпрати становището си на омбудсмана на 1 август 2011 г. Становището беше препратено на жалбоподателя, който след това представи становището си на 18 август 2011 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

A. Предполагаема неправомерна обработка на френски пенсионни права и свързани с тях искове

Аргументи, представени на омбудсмана

6. Съпругата на жалбоподателя е работила 11 години във Франция и две години в Белгия, преди да се присъедини към Съвета през 1984 г. Работи в Съвета от 1984 г. до 1997 г. През този период тя е била в личен отпуск повече от четири години. Според жалбоподателката, след като е започнала работа в Съвета, тя е прехвърлила към пенсионната система на ЕС пенсионните права, които преди това е придобила, докато е работила във Франция.

7. Жалбоподателят прилага към жалбата си някои документи относно пенсионните права на съпругата си във Франция. Според него и противно на посоченото от Съвета, тези документи показват, че нейните френски пенсионни права са прехвърлени към пенсионната схема на ЕС. Той отново заявява, че тези прехвърлени права след това са били върнати обратно във френската пенсионна схема без съгласието на съпругата му. Сред тези документи има писмо от френски пенсионен орган („Caisse générale de retraite des cadres par répartition“, CGRCR), в което се посочва, че той не може да отговори положително на искането за пенсия, подадено от съпругата на жалбоподателя, тъй като всички нейни пенсионни права са прехвърлени към пенсионната схема на ЕС.

8. В становището си до омбудсмана Съветът обясни, че на 16 март 1995 г. съпругата на жалбоподателя е подала искане на основание член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица за прехвърляне към пенсионната система на ЕС на пенсионните ѝ права, придобити във Франция. На 22 март 1995 г. това искане е изпратено на френския пенсионен орган, координиращ исканията за прехвърляне, а именно Caisse nationale d'assurance vieillesse des travailleurs salariés (CNAVTS). На 28 август 1995 г. CNAVTS изпрати писмо до Съвета, което съдържаше информация относно стойността на пенсионните права, придобити от съпругата на жалбоподателя по тази схема. В писмото също така се потвърждава, че нейното искане е било препратено към допълнителните схеми, а именно ARRCO и AGIRC, за които тя също е допринесла.

9. С писмо от 22 септември 1995 г. AGIRC информира Съвета за стойността на пенсионните права, придобити от съпругата на жалбоподателя в рамките на допълнителната схема (AGIRC). По това време обаче и докато съпругата на жалбоподателя не прекрати службата си в Съвета, информацията от другата допълнителна схема (ARRCO) не беше предоставена. Поради това Съветът не беше в състояние да представи пълно предложение за прехвърляне на френските пенсионни права, придобити от съпругата на жалбоподателя преди края на службата ѝ в Съвета. На практика такова прехвърляне може да се осъществи само след като предложението бъде представено на длъжностното лице и прието от него. Във всеки случай съгласно приложимите правила институцията прекратява процедурата, когато към датата на подаване на оставка длъжностното лице е прослужило по-малко от десет години, даващи право на пенсия от ЕС, и когато не е получено окончателното съгласие на длъжностното лице по предложен трансфер. Такъв е случаят със съпругата на жалбоподателя. Ето защо на 23 март 1998 г. Съветът изпрати писмо до CNAVTS и AGIRC, с което ги информира, че преписката трябва да бъде приключена, тъй като съпругата на жалбоподателя вече не е на служба. Поради това не е извършено прехвърляне от името на съпругата на жалбоподателя от нито една от френските пенсионни схеми.

10. Що се отнася до привидно прехвърляне от белгийски пенсионни схеми, Съветът може само да потвърди, че такова прехвърляне, нито искане за такова прехвърляне, не е регистрирано на името на съпругата на жалбоподателя.

11. Тя добавя, че като се има предвид, че към датата на оставката си съпругата на жалбоподателя не е имала най-малко десет години действително прослужено време в институцията, съгласно член 77 от Правилника тя не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от пенсионната схема на Съюза. Въпреки това, в съответствие с член 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, обезщетението при уволнение, представляващо парично плащане за съответните пенсионни права и възлизащо в случая на съпругата на жалбоподателя на 2 347 020 белгийски франка, е било изплатено по банковата ѝ сметка по нейно искане. Резултатът от това плащане е ликвидацията на всичките ѝ пенсионни права по пенсионната схема на ЕС.

12. Съветът отбеляза, че съгласно писмото, изпратено от CGRCR до съпругата на жалбоподателя на 1 юли 2000 г., всички придобити права по тази схема са прехвърлени към пенсионната схема на ЕС. Съветът повтори, че такова прехвърляне не е регистрирано. Освен това такова прехвърляне не би могло да се осъществи, освен ако съответното предложение не е било представено и прието от съпругата на жалбоподателя. Съветът не е бил в състояние да представи такова предложение, докато съпругата на жалбоподателя не прекрати службата си в Съвета. Това се дължи на факта, че Съветът не е получил пълната информация за всичките ѝ пенсионни права по различните френски схеми.

13. Съветът подчертава факта, че в рамките на процедурата по прехвърляне между пенсионната схема на Съюза и френските органи CNAVTS е установено като основен адресат на исканията за прехвърляне, чиято задача е да препрати тези искания на допълнителни пенсионни схеми като ARRCO, AGIRC или IRCANTEC. Във връзка с това Съветът обсъди трансферите пряко с CNAVTS и допълнителните схеми, а не с техните местни или регионални клонове. Документацията относно съпругата на жалбоподателя показва, че CGRCR е клон на AGIRC. AGIRC действително изпрати на Съвета информация относно стойността на пенсионните права, придобити от съпругата на жалбоподателя. Въпреки това, поради липсата на информация от другата допълнителна схема, а именно ARRCO, преди връчването на съпругата на жалбоподателя да приключи, пълното предложение за прехвърляне не можа да бъде установено и досието трябваше да бъде приключено след оставката ѝ. AGIRC беше надлежно информиран за това. Съветът намекна, че CGRCR не е представила доказателства, че поисканото прехвърляне е било извършено.

14. В становището си жалбоподателят заявява, че никой не е обяснил на съпругата си какви са нейните пенсионни права и че никой не е координирал исканията ѝ за пенсия в различните държави членки, в които е работила. Жалбоподателят и съпругата му са се свързали пряко с британските, френските и белгийските органи. Осемнадесет месеца след 65-ия рожден ден на съпругата му, тя все още не е получила правилната си френска пенсия. Според жалбоподателката това се дължи на факта, че последният ѝ работодател, Съветът, отказва да направи каквото и да било. Той изброи имената на лицата в Съвета, на които той и съпругата му са писали.

15. Според жалбоподателя сега на съпругата му следва да бъде разрешено да изплаща липсващите години пенсия по британската, френската, белгийската пенсионна схема или пенсионната схема на ЕС, за да има право на пенсията, която заслужава нейният 26-годишен трудов стаж. Жалбоподателката не е могла да разбере защо Съветът не е проявил интерес към нейния случай. Най-справедливото решение би било да се позволи на съпругата му да възстанови вноските, които е била длъжна да направи, когато е напуснала Съвета, и да получи съответна пенсия от пенсионната система на ЕС. В противен случай някой с експертни познания за пенсионните права в ЕС следва да проучи нейния случай и да я посъветва какво точно трябва да направи, за да се гарантира, че тя е третирана справедливо. Жалбоподателят счита за позорно, че никой не изглежда компетентен и готов да поеме отговорност.

16. Жалбоподателят не разбира защо на съпругата му не е предоставена информация относно процедурата за прехвърляне и нейната продължителност. Той заявява, че искането за прехвърляне на пенсионните права на съпругата му е направено преди 16 март 1995 г. Съпругата му подава молба за прехвърляне и се чуди какво друго би могла да направи. Според него тя не е отговорна за забавянето на процедурата. Той не прие изявлението на Съвета относно представянето на доказателства за прехвърляне от страна на CGRCR. Той заяви, че е повдигнал важни за съпругата му въпроси, свързани със социалното подпомагане, които Съветът изглежда пренебрегва.

Оценка на омбудсмана

17. Омбудсманът би искал първо да подчертае, че целта на настоящата проверка е била да се провери фактически елемент, който жалбоподателят е представил на вниманието му, а именно писмото на CGRCR от 1 август 2000 г. Съгласно това писмо френските пенсионни права, придобити от съпругата на жалбоподателя, са прехвърлени към пенсионната схема на ЕС. Следователно това писмо противоречи на информацията, предоставена по-рано от Съвета.

18. Омбудсманът отбелязва, че съпругата на жалбоподателя е поискала прехвърляне на нейните френски пенсионни права към пенсионната схема на ЕС [1]. Според Съвета прехвърлянето не е могло, поради липса на информация от някои френски пенсионни схеми, да бъде финализирано преди съпругата на жалбоподателя да подаде оставка от позицията си в Съвета на 31 декември 1996 г. Участваха три френски пенсионни схеми: CNAVTS [2], ARRCO [3] и AGIRC [4]. Според Съвета ARRCO никога не е предоставяло информация относно пенсионните права, придобити от съпругата на жалбоподателя. Поради това на 23 март 1998 г. Съветът информира CNAVTS и AGIRC, че няма да се извършва прехвърляне на пенсионни права.

19. Омбудсманът първо отбелязва, че Съветът отново е проверил досието на съпругата на жалбоподателя и е потвърдил, че не е извършено прехвърляне. Той разбира, че прехвърлянето на национални пенсионни права към пенсионната схема на ЕС може да се осъществи само след: i) е направено предложение от съответната институция; и ii) това предложение е прието от длъжностното лице. Той отбелязва, че Съветът не е адресирал такова предложение до съпругата на жалбоподателя. Освен това той отбелязва, че жалбоподателят не твърди, че съпругата му е приела такова предложение. Омбудсманът заключава, че френските пенсионни права, придобити от съпругата на жалбоподателя, не са били прехвърлени към пенсионната схема на ЕС.

20. Поради това омбудсманът разбира съмненията, изразени от Съвета по отношение на точността на писмото на CGRCR, в което се посочва, че пенсионните права, придобити от съпругата на жалбоподателя, са били прехвърлени към пенсионната схема на ЕС. Като се има предвид, че CGRCR е, както правилно посочва Съветът, клон на AGIRC [5] и че Съветът си сътрудничи с CNAVTS за прехвърляне на пенсионни права, сега изглежда, че CGRCR е предоставил непълна информация на съпругата на жалбоподателя в писмото си от 1 август 2000 г.

21. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че Съветът правилно е разгледал френските пенсионни права, придобити от съпругата на жалбоподателя, и е изяснил нейното положение. Поради това той не намира лошо управление от страна на Съвета.

22. Що се отнася до другите въпроси, повдигнати от жалбоподателя, по-специално в неговите забележки, омбудсманът счита, че няма основания за започване на разследване, тъй като Съветът правилно е разгледал пенсионните права на съпругата му в ЕС и е предоставил подходящи съвети и помощ.

23. Омбудсманът разбира добре опасенията на жалбоподателя относно пенсионното положение на съпругата му и изразява съпричастност към затруднението, пред което е изправена. Той обаче отбелязва, че тъй като вече е ясно, че всъщност не е имало прехвърляне на пенсионни права към пенсионната схема на ЕС и че следователно възникналият проблем засяга пенсионните органи на равнището на държавите членки, той няма правомощия да се намесва по-нататък в този случай. В този контекст той отбелязва, че неговият устав ограничава мандата му до институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. От това следва, че единствените органи, които са компетентни да му помогнат да изясни пенсионното положение на съпругата си, са съответните национални пенсионни органи. Поради това омбудсманът го съветва да се свърже отново с тези органи.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Не е имало лошо управление от страна на Съвета.

Жалбоподателят и Съветът ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 15 ноември 2011 година.

[1] Жалбоподателят и Съветът не са съгласни относно датата на искането. Съветът заяви, че това е направено на 16 март 1995 г., докато жалбоподателят счита, че това е станало по-рано. Писмото на CGRCR от 1 август 2000 г. се позовава на искане, отправено на 20 март 1995 г.

[2] Жалбоподателят предоставя документ от 6 април 1995 г., издаден от CNAV, в който се обобщават пенсионните права на съпругата му и се изискват подкрепящи документи.

[3] Жалбоподателят предоставя документ от 27 юли 1995 г., издаден от ARRCO и изискващ информация за работодателите на съпругата му.

[4] Жалбоподателят е предоставил документ с информация за пенсионните права на съпругата си във Франция. Този документ изглежда е от AGIRC. Друг документ от 22 септември 1995 г., издаден от AGIRC, информира съпругата на жалбоподателя, че съответната информация е била изпратена на пенсионната схема на ЕС.

[5] Документ от 8 септември 1995 г., който жалбоподателят прилага към жалбата си, потвърждава тази информация.