Уважаеми г-н Х,
На 4 май 1998 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно причините за отказа на Европейската комисия (Генерална дирекция 1B/D/3, Външни отношения, Общи тарифни преференции и инвестиции, ECIP — Инвестиционни партньори на Европейската общност) да съфинансира проект за съвместно предприятие в Индонезия в контекста на финансовия инструмент ECIP.
На 11 май 1998 г. Вие изпратихте допълнителна документация по Вашата жалба. На 29 юни 1998 г. получих от Комисията копия от писма, които тя беше изпратила на финансовите институции, участващи в проекта.
На 6 юли 1998 г. Вие изпратихте писмо, с което ме информирахте за срещата си с ръководителя на сектор ECIP.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:
Жалбата до омбудсмана е подадена от името на дружество Y и се отнася до условията, при които Европейската комисия (DG 1B/D/3) е отказала да съфинансира съвместен проект в Индонезия (писмо от 16 март 1998 г.). Заявлението, подадено от упълномощената финансова институция ABN Amro Bank от името на клиента на жалбоподателя, беше отхвърлено, тъй като „представеното действие изглежда насочено към консултантски услуги и следователно не отговаря на условията за допустимост“.
ECIP информира финансовата институция, че съответният консултант (т.е. жалбоподателят) фигурира в черния списък на ECIP и че следователно проектът не може да бъде съфинансиран от ECIP. Жалбоподателят обаче никога не е бил информиран пряко от ECIP за тази отрицателна оценка, която е навредила на репутацията му, и не е имал възможност да опровергае твърдението. Поради това жалбоподателят е претърпял вреди и е загубил клиент. След искане от страна на ECIP за подробна информация относно нейните консултантски проекти, жалбоподателят поиска на 18 март 1998 г. да проведе среща по този въпрос с ECIP. Като се има предвид, че на това искане не е отговорено, жалбоподателят е изпратил писмо до директора на ECIP на 28 април 1998 г. с искане отново за среща, за да се изясни ситуацията на недоверие в дружеството. В крайна сметка ECIP отговори на 5 май 1998 г., че информацията, която поиска от жалбоподателя, ще бъде получена директно от финансовите институции, участващи в съответните действия. Жалбоподателят отговори, като отново поиска среща с ECIP.
В писмото си от 6 юли 1998 г. Вие ме информирахте, че сте провели среща с ръководителя на сектор ECIP, на която сте изяснили в задоволителна степен ситуацията, предмет на Вашата жалба, и че следователно не е необходимо да продължавате разглеждането на Вашата жалба.

РЕШЕНИЕТО

1. Жалбоподателят не беше в състояние да опровергае гореспоменатото твърдение, което счете за неправилно и вредно за дружеството. Тя неколкократно поиска среща с ECIP, за да изясни положението на недоверие.
   
2. В писмото от 6 юли 1998 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че най-накрая е провел среща с началника на сектора и отдела за техническа помощ на ECIP по предмета на жалбата. На тази среща положението беше изяснено по удовлетворителен за жалбоподателя начин. Освен това бяха предприети подходящи действия за отстраняване на евентуални недоразумения с финансовите институции. Поради това не е било необходимо жалбоподателят да продължи разглеждането на жалбата до омбудсмана.
   
3. Заключение От
   последното писмо на жалбоподателя става ясно, че Комисията е предприела стъпки за уреждане на въпроса и по този начин е удовлетворила жалбоподателя. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

Искрено ваш
Якоб Сьодерман:

г-н Jacques SANTER, председател на Европейската комисия
г-н Jean-Claude EECKHOUT, директор